Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ?

(настоящата статия е откъс от Евгениева, Т., Н. Павлевчев. Становище по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. // Предизвикай: Несъстоятелността!, сб., съст. Ставру, Ст., Т. Евгениева, Н. Павлевчев. С.: Сиела, 2018, с. 61–82; становището, депозирано под вх. № 4223/13.04.2017 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“, представя мнението на авторите по част от формулираните спорни въпроси на несъстоятелността, предмет на тълкувателното дело)

Според преобладаващата част от практиката определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не попада измежду посочените в чл. 613а съдебни актове, подлежащи на обжалване и не покрива общите критерии на ГПК, тъй като не се явява преграждащо производството по несъстоятелност, поради което не подлежи на инстанционен контрол^[1].

Според второто становище определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ в случаите, в които с него се отказва продължаване на действията по изпълнителното дело, подлежи на обжалване, тъй като се явява преграждащо по отношение на индивидуалното изпълнително производство^[2].

Според трето становище определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ подлежи на обжалване и когато с него се допуска продължаване на индивидуалното изпълнение, тъй като то се явява преграждащо по отношение на част от масата на несъстоятелността, която няма да бъде предмет на оздравителен план и няма да се осребрява от синдика^[3].

Считаме за правилно становището, че определението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ подлежи на обжалване.

В изложенията по предходните въпроси неколкократно беше акцентирано върху особеностите на производството по несъстоятелност като комплексна процедура, рефлектираща върху широк кръг интереси и правоотношения и проявяваща своите последици на различни плоскости. То представлява специално съдебно производство^[4], като в зависимост от това в каква фаза се намира, в неговите рамки може да се развие друго производство – състезателно, охранително, изпълнително, обезпечително^[5], което допринася за развитието и срочното приключване на универсалното изпълнение. В тази връзка напълно споделяме мотивите, изложени във втората група цитирани по-горе актове, относно това, че преграждащият характер на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не може и не следва да се свежда единствено до производството по несъстоятелност, тъй като неговите последици са разнопосочни и съществено се различават с исковия процес, крайният акт от който обвързва единствено страните, взели участие.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. На първо място, предмет на молбата по чл. 638, ал. 3 ТЗ е именно възможността при наличие на установените предпоставки индивидуалното изпълнение да продължи, като последиците от произнасянето на съда се разгръщат в производството по изпълнителното дело, а не по несъстоятелността. Макар да не е изрично посочено в закона, определението на съда, с което се отказва да бъде възобновено производството, се приема като преграждащо^[6]. Възможността за кредитора, предвидена по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не може да бъде реализирана по реда на ГПК или по друг съдопроизводствен ред, а е предоставена в компетентност единствено на съда по несъстоятелността, който се произнася относно възобновяването. Ето защо напълно обосновано е преграждащият характер на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ да се преценява с оглед правните последици от акта, които възникват в индивидуалното изпълнение, а не с оглед органа, който се произнася, и в рамките на производството, в което се постановява актът. Вземайки предвид последното, отказът на съда по несъстоятелността да разреши продължаване на изпълнението по чл. 638, ал. 3 ТЗ прегражда възможността за развитие на индивидуалното производство, пряко засяга интересите на кредитора, предприел действия по реализация на обезпечението.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че спирането на индивидуалното принудително изпълнение може да засегне интереси и на трети лица. Така например поради действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 634а ТЗ), императивния характер на спирането (чл. 638, ал. 1 ТЗ) и липсата на юридическо основание за обжалването му (аргумент от чл. 435 ГПК), купувачът по публичната продан би бил поставен в неблагоприятно правно положение, тъй като ще бъде лишен от възможност за процесуална защита на възникналото вследствие на осъществилата се публична продан правно очакване да придобие правото на собственост върху имуществото. Нещо повече, вследствие успешно проведения изпълнителен способ имущественото право на длъжника е трансформирано в пари (т.е. е осребрено по смисъла на чл. 716, ал. 1 ТЗ), които до отпадане на спирането остават по сметката на съдебния изпълнител и не могат да бъдат предавани на взискателите. Ерго, за неопределен период от време нито ще бъде придобита собствеността, нито ще може да се върнат внесените задатък и цена. Като участник в изпълнителното производство в качеството му на купувач той ще е изпълнил точно, реално и добросъвестно задължението си за внасяне на цената, изразявайки чрез това си юридическо действие изрична воля да придобие правото на собственост върху недвижимия имот (чл. 496, ал. 1 и 2 ГПК). Придобиването на това право обаче ще бъде поставено под условие, а именно отпадането на основанието за спиране на изпълнението, което ще открие процесуалната възможност постановлението за възлагане да влезе в сила и да стане годно пряко изпълнително основание (чл. 498, ал. 1 ГПК).

Възприемането на тезата, че обезпеченият кредитор не може да обжалва определението за отказ за продължаване на индивидуалното изпълнение, не отчита и други две обстоятелства. Неслучайно в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК е възприето общото официално тълкуване, което в коментираната част е подписано само с едно особено мнение, че легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска е и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Правната сфера на обезпечения кредитор (а и тази на купувача по публичната продан – вж. по-горе) са засегнати от особената законова обезпечителната мярка (спирането на изпълнението по чл. 638, ал. 1 ТЗ). Да се откаже правото на жалба срещу отказа да бъде продължено изпълнението по ГПК, означава в неоправдан противовес със задължителното тълкуване, приложимо за общия граждански процес, и в разрез с нормата на чл. 56, изр. 1 Конст. една засегната правна сфера да остане без право на защита.

На следващо място, по съществото си спирането на изпълнителните производство като последица на решението по чл. 630 или по чл. 632, ал. 1 ТЗ представлява законово обезпечение в полза на всички кредитори с цел постигане на справедливо удовлетворяване съобразно правилата на несъстоятелността. Основен постулат на института на несъстоятелността е съблюдаване интересите на всички участници в производството – длъжника, работници и служители, обезпечени или необезпечени кредитори, които често пъти са антагонистични. Това е ръководен критерий за съда при администриране на процеса и при изпълнение на правораздавателните му функции. При произнасянето по молба по чл. 638, ал. 3 ТЗ е възможно възникването на колизия между интересите на обезпечен кредитор и тези на останалите кредитори.

От една страна, за да бъде уважено искането по чл. 638, ал. 3 ТЗ, обезпеченият кредитор следва да докаже опасност от увреждане на интересите му по начин, че единствено чрез продължаване на индивидуалното изпълнение те се явяват защитени в необходимата мяра. Тази опасност може да произтича от проточване във времето на производството по несъстоятелност, от по-тромавата процедура при осребряване в рамките на универсалното изпълнение, от етапа, в който се намира изпълнителното дело, и др. На практика с откриването на производството за обезпечения кредитор се поражда обезпечителна нужда, която противостои на решението по чл. 630/чл. 632 и се поражда от неговите последици. Тогава за необезпечените кредитори е налице отмяна в полза на друг кредитор на законово предвидено обезпечение. Определено имущество се изключва от масата на несъстоятелността, като то няма да бъде предмет на обезпечителен план, нито ще подлежи на осребряване от синдика по реда, предвиден в ТЗ. В случай че съществува спор относно съществуване на обезпеченото вземане или на самото обезпечение, пътят за защита преминава през атакуване на списъците и предявяване на иск по чл. 694 ТЗ. Искането за продължаване на индивидуалното изпълнение обаче не е обвързано със срок и може да бъде направено веднага след откриване на производството по несъстоятелност, като ще предшества по време обявяването на списъците и оспорването им. Ето защо за необезпечените кредитори е налице правен интерес от обжалване на определението, с което се допуска продължаване на изпълнително производство, тъй като с него се отрича наличието на обезпечителна нужда, която може да бъде удовлетворена посредством конкретен елемент от масата на несъстоятелността, и се прегражда развитието на универсалното изпълнение по отношение на това имущество, което ще служи за удовлетворяване единствено на обезпечения кредитор.

Бележки под линия:

^[6] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С.: Сиела, 2012, с. 633; т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, докладчик председателят на отделение Благовест Пунев.