Авторът изразява благодарност към д-р Делян Недев и д-р Васил Петров за тяхната съзнателна и несъзнателна помощ.

 

§ 1. Уводни бележки

С развитието на българската икономика след демократичните промени от края на миналия век дружеството с ограничена отговорност (ООД) се утвърди като най-предпочитаната правна форма за извършване на търговска дейност. Ето защо, броят на търговците, в това число и тези, извършващи своята търговска дейност под формата на ООД, непрекъснато се увеличава1. Причината за широкото използване от страна на предприемачите на дружеството с ограничена отговорност като подходяща правна форма за извършване на търговска дейност се крие не само в междинното му положение на капиталово търговско дружество с персонални елементи, предоставящо опростената и подходяща за бързо и ефективно вземане на управленски решения органова структура, но и в промяната на чл. 117, ал. 1 от Търговския закон2, която въведе символичното капиталово изискване от 2 лева3. По този начин увеличаването на броя регистрирани дружества с ограничена отговорност неминуемо доведе и до увеличаване броя на членствените правоотношения, които възникват за съдружниците, участващи в тях.

Членството в ООД, независимо дали то е придобито по оригинерен или деривативен начин4, не трае вечно в правната действителност и неговото прекратяване се осъществява на основанията, предвидени в чл. 125, ал. 1 и 2 от Търговския закон. Предмет на изследване на настоящата труд е именно основанието за прекратяване на членственото правоотношение, уредено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, което урежда правото на съдружника едностранно да прекрати участието си в ООД с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването5. По мое мнение същността, редът за упражняването и последиците от упражняването на правото на едностранно прекратяване на членството в ООД от съдружник не са обстойно анализирани от правната теория6, което поражда множество практически въпроси и проблеми. Ето защо, в следващите редове съм си позволил да представя систематичен анализ на възникващите въпроси, като изложа различните мнения в теорията, които са допълнени и доразвити от съдебната практика по повод конкретно възникнали казуси.

 

§ 2. Същност на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ

Въпросът за същността на правото на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ7 е бил предмет на спор в правната теория и е решаван противоречиво от съдебната практика в продължение на дълго време8. Към настоящия момент обаче този въпрос е разрешен, като правото на напускане се определя като безусловно преобразуващо /потестативно/ право9, тъй като упражняването му зависи единствено от волята на неговия титуляр, а волята на дружеството в качеството си на насрещна страна по правоотношението е ирелевантна. Също така, упражняването на правото на напускане води до съществена промяна в установеното между страните правоотношение, като от момента на получаване на предизвестието от дружеството започва да тече срок, след изтичането на който ще настъпят определени правни последици за страните по правоотношението.

Впечатление прави фактът, че голяма част от чуждестранните правни системи не познават подобно право на съдружниците в ООД, като по този начин предвиденото от българския законодател право на напускане в чл. 125, ал. 2 ТЗ е уникално10. Безспорно, българският законодател въвежда един по-либерален модел за прекратяване на членството в ООД спрямо съдружниците. В случая, целта на закона е да постави възможността за прекратяване на членството в ООД в зависимост от волята на съдружника, като в същия момент регулира и интереса на останалите съдружници и дружеството като самостоятелен правен субект. Именно с цел защита интересите на съдружниците и дружеството законодателят въвежда срок от 3 месеца, след изтичането на който ще настъпи прекратяването11.

С оглед по-пълното очертаване на същността на правото на напускане е важно да бъде определен характерът на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. И теорията и съдебната практика определят нормата като диспозитивна и поради тази причина същата може да бъде променена с уговорка в дружествения договор12. Така в дружествения договор съдружниците могат да уговорят както по-дълъг, така и по-къс от 3 месеца срок на предизвестие13. Все пак, прекомерното намаляване на срока на предизвестието чрез уговорка в дружествения договор би могло да доведе до нищожност на последната, тъй като по този начин ще се увредят интересите на другите съдружници, самото дружество и неговите кредитори. По мое мнение, уговорка, която урежда прекомерно къс срок, ще бъде нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като уговореният между страните прекомерно къс срок на практика ще бъде приравнен на липса на срок. Това е така, защото целта на въведения от законодателя срок се изразява в това действието на упражненото право на напускане да не настъпи моментално, а след изтичането на определен времеви период, в рамките на който да бъде проведено общо събрание, на което съдружниците да постигнат консенсус относно последиците на упражненото право от напускащия и съдбата на дружеството. Ето защо, според мен, нищожен ще бъде уговореният в дружествения договор срок на предизвестието, който е по-къс от минимално необходимия срок за провеждане на заседание на общото събрание след получаването на поканата за свикване на същото от всеки един от съдружниците. Така, нищожен ще бъде уговорен срок на предизвестие, който е по-къс от установения 7-дневен срок за провеждане на заседанието на общото събрание след получаване на поканата от всеки съдружник в чл. 139, ал. 1 изр. 1 ТЗ. В случай на нищожност на уговорка, установяваща прекомерно кратък срок на предизвестието, ще се прилага въведеният от чл. 125, ал. 2 ТЗ 3-месечен срок (арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД). В дружествения договор, също така, съдружниците могат да се отклонят от нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ като предвидят, че за да породи действие, предизвестието трябва да бъде отправено до всеки един от съдружниците, а не до дружеството14. Такава уговорка е допустима, тъй като е в унисон с целта на нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, която охранява не само интереса на съдружника да прекрати участието си в дружеството, но и общият интерес на другите съдружници в него.

 

§ 3. Ред за упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ

Правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ представлява едностранно волеизявление на съдружника, което в теорията се определя като едностранна сделка15. За да породи действитето си то трябва да бъде отправено до дружеството като насрещна страна по правоотношението, като законът установява писмена форма за действителност (forma ad solemnitatem). Отправянето на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружник поражда не малко практически въпроси, които са били плод на дискусии в теорията и съдебната практика. Безспорно най-важният въпрос е какво е действието на упражненото право на напускане на съдружника. Именно поради значителността му, на този въпрос е отделен самостоятелен раздел по-долу в настоящия труд. По-напред заслужават внимание въпросите относно възможността за упражняване на правото на напускане при срочно дружество и възможността за оттегляне на предизвестието след като то е било получено от дружеството и неговият срок е започнал да тече.

Според едното становище правото на напускане не може да бъде упражнено, в случай че ООД е учредено със срок и след неговото изтичане дружеството следва да се прекрати16. Аргументите за това са, че след като дружеството е учредено със срок, то предсрочното напускане ще означава нарушение на дружествения договор и напусналият съдружник ще отговаря пред останалите съдружници за вреди17. Според другото становище това ограничение в упражняването на правото на напускане не съществува18. Аргументите за отхвърляне на ограничението се изразяват в това, че текстът на чл. 125, ал. 2 ТЗ не прави разлика между срочно и безсрочно ООД, като когато законодателят ограничава упражняването на дадено право само при срочен или безсрочен договор това е изрично законово закрепено (арг. от чл. 363, б. „г” ЗЗД и чл. 238 ЗЗД)19. Независимо от това, че спорът няма значителна практическа стойност, предвид факта, че срочни ООД не се учредяват в практиката, според мен, второто мнение следва да бъде споделено. Макар и диспозитивна, нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, уреждаща правото на напускане на съдружник, не може да бъде дерогирана, когато е налице учредено срочно дружество. Тя не може да бъде отменена нито в резултат на тълкуване на закона, нито с уговорка в дружествения договор. Противното би довело до неоправдано стеснително тълкуване на обхвата на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ и противоречи на характера на диспозитивните норми. Както е известно, правните субекти могат да се отклоняват в известна степен от предписанията на диспозитивните норми20. Те обаче не могат да дерогират действието на същите изцяло. Затова при проявлението на предвидения в хипотезата на конретната норма юридически факт съдружниците биха могли единствено да предвидят различни правни последици (например по-дълъг срок, различен адресат на изявлението и т.н.), но не и изцяло да дерогират действието на нормата. Ето защо, правото на напускане може да бъде валидно упражнено дори и при наличие на срочно дружество. Друг е въпросът, обаче, ако правото на напускане се упражни превратно, т.е. налице е злоупотреба с право. В този случай несъмнено би могло да се стигне до ангажиране на отговорността на съдружника, упражнил правото си на напускане с цел да увреди интересите на останалите съдружници и/или дружеството.

На следващо място, интересен е въпросът за оттегляне на предизвестието в хипотезата, когато дружеството валидно го е получило и срокът е започнал да тече. В теорията се споделя мнение, че веднъж получено от дружеството, предизвестието е неотегляемо21. Мнението се аргументира чрез характера на предизвестието като едностранна правна сделка и приложението на правилата за сключване на договор по чл. 13-14 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД по аналогия. Така веднъж получено от дружеството предизвестието става неоттегляено вследствие на предписанието на чл. 13, ал. 2 ЗЗД, според който [а]ко предложението (предизвестието, бел. Г.Ш.) бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението”. Споделям това мнение, доколкото то е логически правилно, съответства на интересите на съдружниците в ООД и целта на закона, но смятам, че следва да бъдат направени няколко уточнения.

На първо място, този извод не задоволява изцяло нуждите на търговския оборот. В най-честата хипотеза правото на напускане се упражнява от съдружник, когато същият е в обтегнати отношения с останалите съдружници и поради тази причина упражняването на правата по членственото правоотношение с дружеството е лишено от смисъл за него. Отправянето на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ и породеното от това изтичане на предвидения срок ще мотивира съдружниците за преговори относно отношенията им по повод дружеството, което би могло да доведе до уреждането им, в случай че към момента на подаване на предизвестието те са били изострени. Ето защо, да приемем, че веднъж достигнало до знанието на дружеството, предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ става неотегляемо, накърнява интересите на съдружниците и дружеството и създава несигурност в търговския оборот. От друга страна, да приемем, че веднъж достигнало до дружеството предизвестието по чл. 125, ал 2 ТЗ може да бъде оттеглено чрез едностранно волеизявление за отменянето на предизвестието, отправено до дружеството, също не е в интерес на дружеството и останалите съдружници. Този извод ще отвори пътя на съдружника за злоупотреба с правото му на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ и неговото оттегляне. Хипотетично съдружникът би могъл да се намира постоянно в положение на подадено от него предизвестие и изтичане на срок посредством последователното отправяне на предизвестие и оттегляне на същото преди изтичането на срока. Такова положение несъмнено нарушава интересите на останалите съдружници и дружеството с оглед последиците, които отправеното предизвестие и евентуалното напускане на съдружника след завършването на фактическия състав на правото на напускане пораждат за дружеството, изразяващи се в необходимостта от вземане на съответните решения от общото събрание на съдружниците. Независимо от това, по мое мнение, макар и съдружникът да не може да постигне ефекта на оттеглянето на предизвестието чрез едностранно волеизявление до дружеството, той може да стори това по друг начин. Смятам, че предизвестието може да бъде оттеглено по неформално споразумение между желаещия да напусне и дружеството. По този начин се гарантират интересите и на двете страни, тъй като за пораждането на последиците на оттеглянето е необходимо съгласие. В изпълнение на това споразумение страните могат физически да унищожат отправеното от напускащия писмено предизвестие, което материализира волеизявлението за напускане. Така унищожаването на предизвестието ще доведе до същата последица, сякаш предизвестието никога не е било отправяно до дружеството.

Според проф. Калайджиев напускащият и дружеството могат да уговорят различен срок на предизвестието, след като то веднъж е достигнало до знанието на дружеството, т.е. post factum22. Не мога да се съглася с подобно мнение. Според мен въвеждането на различен от законовопредвидения срок може да стане единствено с уговорка в дружествения договор, както бе разгледано по-горе. За да уговорят различен срок на предизвестието, съдружниците трябва да вземат решение за изменение на дружествения договор и представляващият дружеството да обявя същия в Търговски регистър (арг. от чл. 140, ал. 3 ТЗ). Изменението на дружествения договор ще породи действието си занапред (ex nunc), т.е. няма как с изменение на дружествения договор страните да приемат уговорка, която да породи обратно действие по отношение на вече отправеното предизвестие. Да се приеме противното означава да се застрашат интересите на съдружниците с миноритарен дял (като се има предвид, че за изменение на дружествения договор е необходимо мнозинство ? от записания капитал, бел. Г.Ш.) и правната сигурност. От друга страна, промяната на предвидения в чл. 125, ал. 2 ТЗ или дружествения договор срок със споразумение между 1) напускащия и дружеството или 2) напускащия и другите съдружници също е немислима. Приемането на такова споразумение ще бъде в пряко противоречие с изричната норма от дружествения договор, уреждаща този случай на прекратяване на членственото правоотношение. Още повече, в първата хипотеза, (споразумение между напускащия и дружеството, бел. Г.Ш.) не е възможно една от страните по един договор и трето лице (самото дружество като страна по споразумението със съдружника за промяна на срока не е страна по дружествения договор, бел. Г. Ш.) спрямо него да изменят договора с последващо споразумение по между им. Във втората хипотеза (при сключване на споразумение между съдружниците, бел. Г.Ш.) сключеното споразумение е в нарушение на дружествения договор. Затова то не може да породи правни последици и да обвърже дружеството. За целената от съдружниците последица е необходимо изменение на дружествения договор, но преди отправянето на предизвестие от напускащия, т.е. промяна на срока на предизвестието post factum не е възможна.

Прекратяването на членственото правоотношение по взаимно съгласие на ООД и съдружника, обаче, е винаги възможно23. Такова прекратяване е възможно както в случай на подадено предизвестие и изтичане на срок по чл. 125, ал. 2, така и по външно изразено в необходимата форма взаимно съгласие на ООД и съдружник без последният да е отправил предизвестие за упражняване на право на напускане. Разликата между този случай и коментираната по-горе хипотеза на намаляване на срока на предизвестието post factum се изразява в това, че при прекратяването на членството по взаимно съгласие между ООД и съдружник не става въпрос за напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ, докато при намаляване на срока на предизвестието post factum съдружникът напуска в резултат на валидно упражнено право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, като по време на изтичането на срока дружеството и напускащия са намалили дължината на срока по взаимно споразумение, което, както стана ясно по-горе, е недопустимо. Прекратяването на членството по взаимно съгласие може да бъде мотивирано от подаденото от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, но осъществяването му не означава, че съдружникът е прекратяванил членството в ООД в резултат на упражнено право на напускане. Това е така, защото прекратяването на членството по взаимно съгласие представлява общо правно понятие, което включва различни правни способи за неговото формално осъществяване. Затова прекратяването на членството по взаимно съгласие може да приеме различни форми – например изкупуване на дела на съдружника от трето лице, намаляване на капитала на ООД вследствие на връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник и т.н. За осъществяването на всички тези форми на прекратяване на членството по взаимно съгласие е от значение волята на ООД, която се изразява чрез съответното решение на общото събрание, за разлика от упражняването на правото на напускане от съдружник, при което волята на ООД е ирелевантна. Във всички случаи прекратяващият членството си съдружник следва да получи стойността на дружествения си дял било то като продажна цена по договора за продажба на дружествени дялове или под формата на облигационно вземане за стойността на дружествения дял в ООД съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ.

По-нататък, важно е да се уточни, че за упражняване правото на напускане не е небходимо мотивиране24. Именно в това се изразява безусловният характер на правото на напускане. То може да бъде упражнено както от съдружника лично, така и от негов представител, било то по време на заседание на общото събрание, или изпратено по пощата, чрез куриер или чрез нотариална покана до адреса на управление на дружеството25. Правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ се упражнява извънсъдебно, като връчването на препис от исковата молба по осъдителен иск с основание чл. 125, ал. 3 ТЗ не може да се приравни на връчване на предизвестие за напускане26. Интересен също така е въпросът, разгледан в Решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г., I т.о. на ВКС27. Съдът приема, че в случай на подадено предизвестие, чиито срок не е изтекъл към момента на предявяването на исковата молба по чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ, но ще изтече в течение на делото, искът следва да бъде разгледан. Независимо от факта, че е бил преждевременно предявен, искът следва да бъде уважен като основателен, ако са налице предпоставките за това28.

 

§ 4. Действие на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ

Въпросът за действието на правото на напускане е най-спорният в теорията и практиката, като от разрешаването му зависи и определянето на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ като 1) субективно потестативно право или 2) правна възможност, осъществяването на която зависи от проявлението на допълнителни юридически факти извън волята на нейния титуляр. Разискването на въпроса относно действието на правото на напускане е довело до противоположни мнения както в доктрината, така и в съдебната практика. Така, според едното становище действието на правото на напускане не настъпва автоматично след изтичането на предвидения в закона или дружествения договор срок29. Застъпниците на това становище смятат, че последиците на упражненото право на напускане са елемент от фактическия състав, чието възникване е необходимо, за да се упражни правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Според представителите на това становище с оглед интересите на дружеството и правната сигурност съдбата на „освободения” от напускащия дружествен дял, равняващ се на дял в капитала на дружеството, трябва да бъде решена преди напускащият да бъде признат за прекратил членството си в дружеството. За тази цел трябва да бъде свикано общо събрание, на което да се вземе решение дали делът на напускащия ще бъде закупен от друг съдружник или трето лице, или поет от съдружниците съобразно дела им в капитала, или пък с този дял ще бъде намален капитала на дружеството при спазване на правилата в чл. 149-153 ТЗ. Именно поради нуждата от уреждане на последиците и създаването на множество проблеми чрез „освобождаването” на дела от напускащия, някои автори дори стигат още по-далеч, като отричат напълно съществуването на правото на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ30. По мое мнение отричането на съществуването на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ е тълкуване на закона contra legem.

Според другото становище прекратяването на членството в дружеството настъпва автоматично след изтичането на предвидения в закона или дружествения договор срок на предизвестие31. Подръжниците на това становище смятат, че последиците от упражненото право на напускане са отделни юридически факти и същите не спадат към фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ. По този начин, според това становище, определянето на съдбата на „освободения” дял от напусналия не е от значение за валидността на упражненото право на напускане. Необходимостта от решение на общото събрание и евентуалното вземане на такова решение относно дела на напусналия са следствие от упражненото от съдружника право на напускане, а не необходима предпоставка за наличието на валидно упражняване на правото. След установяване на противоречие и в съдебната практика спорът относно действието на упражненото право на напускане е установен по ръководен начин за инстанционните съдилища с постановяването на Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 във вр. с чл. 291 ГПК32. Според ВКС: „изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството „съдружник”, така и правото на иск по чл.74 от ТЗ за оспорване на решенията на общото събрание на дружеството, взети след датата на прекратяването”.

По мое мнение, следва да бъде застъпено второто становище, изразено в Решение № 46/2010. Уреждането на последиците от отправяне на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ и изтичане на предвидения в закона или дружествения договор срок е несъмнено важно за съдружниците и кредиторите на ООД. Независимо от това, законът не изисква проявлението на тези допълнителни юридически факти, за да бъде налице прекратяването на членственото правоотношение. Освен това, определяне на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ като правна възможност e неоправдано. Най-напред всички субективни права представляват гарантирани от правото възможности за техния титуляр да получи определено имуществено или неимуществено благо33. На следващо място, в правния ред съществуват и други потестативни права, чийто фактически състав предполага наличието на допълнителни елементи, независещи от волята на титуляра им, за упражняването на правото. Такива са всички потестативни права, които се упражняват по съдебен ред (например чл. 19. ал. 3 ЗЗД, чл. 227, ал. 3 ЗЗД, чл. 70 ТЗ, чл. 42, ал. 1, т. 2 СК и т.н.). При тях действието на упражненото потестативно право е обусловено от уважаващо конститутивния иск съдебно решение. Точно поради тази причина в теорията се споделя становището, че потестативното право обуславя правната промяна в правоотношението само косвено, като последната не може да настъпи без постановяването на конститутивно съдебно решение34. Освен при потестативните права, чието упражняване става по съдебен ред, необходимост от проявление на допълнителни елементи, независещи от волята на титуляра, за да бъде правото упражнено, е налице при развалянето на двустранен договор с писмено предизвестие по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В този случай упражняването на правото е извънсъдебно, като разваляне на договора зависи от проявлението на допълнителните елементи, независещи от волята на титуляра, а именно изтичането на срока и неизпълнението на задължението от неизправната страна. Ето защо, определянето на правото на напускане като правна възможност, а не като субективно потестативно право, е немислима.

С оглед гореизложеното, правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ следва да бъде определено като субективно потестативно право на съдружник да прекрати участието си в ООД след изтичането на предвидения в закона или дружествения договор срок. Фактическият състав на правото е съставен от два юридически факта – 1) отправяне на писмено предизвестие, което да бъде получено от дружеството и 2) изтичане на предвидения в закона или дружествения договор срок. Прекратяването на членственото правоотношение настъпва автоматично след изтичането на срока на писменото предизвестие. По време на изтичането на срока за съдружника е налице правно очакване35 по отношение на прекратяването на членственото правоотношение между него и ООД.

 

§ 5. Хипотезата на чл. 134, ал. 2 ТЗ

С оглед по-пълното очертаване на същността на правото на напускане следва да бъде разгледана и хипотезата на чл. 134, ал. 2 ТЗ. Съгласно тази разпоредба „съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1 (решение за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците по чл. 134, ал. 1 ТЗ, бел. Г.Ш.), има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието – за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението – за всички останали съдружници.” На пръв поглед, фактическият състав на тази хипотеза предполага още няколко елемента към очертания по-горе фактически състав на правото на напускане. На първо място, това е наличието на решение за внасянето на допълнителни парични вноски от съдружниците по чл. 134, ал. 1 ТЗ. На следващо място, упражняващият право на напускане съдружник следва да не е гласувал в полза на приемането на такова решение. На трето място, правото на напускане следва да бъде упражнено в срок от един месец, който започва да тече от датата на провеждането на общото събрание, ако напускащият е присъствал на него, или от датата на уведомяването му за това общо събрание и решението за внасяне на допълнителни парични вноски. По мое мнение, чл. 134, ал. 2 ТЗ не урежда нов фактически състав на правото на напускане, тъй като, както стана ясно по-горе, правото на напускане е безусловно36. Затова, желаещият да напусне ООД съдружник може да направи това по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ независимо от наличието на допълнителни предпоставки, като например взето решение по чл. 134, ал. 1 ТЗ и начина, по който желаещият да напусне е гласувал по време на общото събрание. Съдружникът, който желае да напусне ООД, може да направи това по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ както в момента на получаване на поканата за общо събрание с дневен ред вземане на решение по чл. 134, ал. 1 ТЗ, така и във всеки един момент по време на съществуването на членственото правоотношение. Поради тази причина, въведените в чл. 134, ал. 2, изр. 2 ТЗ предпоставки, една от които е едномесечният срок за упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ, са релевантни единствено във връзка с правото на общото събрание да изключи съдружника от ООД в случай на неизпълнение на задължението за внасяне на допълнителна парична вноска (арг. от чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ). Неупражняването на правото на напускане в хипотезата на взето решение за допълнителни парични вноски в едномесечен срок, наравно с гласуването против такова решение, е предпосавка за изключването на съдружника от ООД в случай на неизпълнение на основание чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ37. Това обаче не означава, че упражняването на правото на напускане е недействително в случай, че съдружникът е гласувал “за” внасянето на допълнителни парични вноски или предизвестието е подадено след изтичането на въведеният в чл. 134, ал. 2, изр. 2 ТЗ едномесечен срок. Подаването на предизвестието относно упражняването на правото на напускане ще породи същите правни последици, а именно започването на срока, след изтичането на който членственото правоотношение ще бъде прекратено, както 1) когато то е отправено до ООД преди вземането на решението за допълнителни парични вноски, така и 2) когато то е отправено до ООД по време на изтичането на срока по чл. 134, ал. 2, изр. 2 ТЗ, а също и 3) когато то е било упражнено след изтичането на този срок. Разликата се състои в това, че когато правото на напускане не бъде упражнено в едномесечния срок, въведен от чл. 134, ал. 2 ТЗ, и съдружникът не е внесъл гласуваната от общото събрание допълнителна парична вноска, то същият би могъл да бъде изключен от ООД на основание чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ, при условие, че е предупреден и му е даден срок от ООД, в който да направи вноската.

От друга страна, уредената от законодателя хипотеза в чл. 134, ал. 2 ТЗ спомага за определянето на целта /ratio legis/ на правото на напускане на съдружник в ООД. То е установено в интерес както на отделния съдружник, така и на останалите съдружници в ООД, тъй като представлява гарант за целесъобразното функциониране на ООД, което предполага разбирателство между съдружниците по отношение на дейността на ООД. Така, във всеки един момент на несъгласие по отношение на управлението и/или спор между съдружниците законът урежда правото на всеки един от тях да напусне ООД. По този начин се гарантират интересите на търговския оборот ООД да не функционира при влошени отношения между съдружниците, което ще доведе до вредоносни резултати както за ООД, така и за неговите работници, служители и контрахенти.

 

§ 6. Последици от упражняването на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ

Във втората част на настоящия труд ще бъдат разгледани последиците на упражненото от съдружника право на напускане. Най-общо последиците от упражненото право на напускане могат да се разделят на две групи. Първата група последици обхваща частноправни задължения на съдружниците спрямо дружеството и задължения на дружеството спрямо напусналия съдружник. Втората група последици обхваща публичноправни задължения на дружеството и неговия представител относно вписване на променените обстоятелства и обявяването на изменените актове по партидата на дружеството в Търговски регистър съгласно Закона за търговския регистър3839. Най-общо последиците на едностранно прекратяване на членството в ООД са следните: I. частноправните последици, изразяващи се в 1) невъзможност за упражняване на правата по членственото правоотношение от напусналия съдружник, 2) необходимост от свикване на общо събрание, на което да се реши съдбата на „освободения дял” и да се приеме нов дружествен договор, 3) задължение за заплащане на стойността на дружествения дял на напусналия (арг. от чл. 125, ал. 3 ТЗ40) и II. публичноправните последици, изразяващи се в 1) задължение за заявяване за вписване на промяната в обстоятелствата във връзка с напусналия съдружник и 2) задължение за обявяване на нов дружествен договор, отразяващ направените промени, по партидата на дружеството в Търговски регистър.

 

§ 6.1. Частноправни последици

С цел по-добро систематизиране смятам да разгледам частноправните последици, породени от прекратяване на членството в ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, първо от гледна точка на напусналия съдружник, а след това от гледна точка на ООД и останалите съдружници в него.

 

§6.1.1. Частноправни последици за напусналия съдружник

Както бе уточнено по-горе, членството в ООД се прекратява едностранно от съдружника от момента на изтичане на срока на предизвестието до дружеството. От същия момент напусналият престава да бъде съдружник в ООД. От този момент упражнилият правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ прекратява действието на дружествения договор спрямо себе си и се трансформира в обикновен кредитор на ООД (арг. от чл. 125, ал. 2 във вр. с ал. 3 ТЗ и Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т.о. на ВКС. Напусналият има право да получи от ООД, в което е членувал, стойността на дружествения дял от чистото имущество на дружеството, съобразно дела, който има в капитала на ООД. Така, най-общо може да обобщим, че частноправните последици спрямо напусналия съдружник са две, а именно от момента на изтичането на срока напусналият 1) прекратява членственото правоотношение с ООД и 2) става кредитор на ООД за стойността на притежавания от него дружествен дял.

С оглед така очертаните частноправни последици следва да бъдат направени няколко уточнения. На първо място, от прекратяване на членството в ООД следва, че напусналият губи всички права по членственото правоотношение. Така, напусналият няма да може да се ползва нито от правата по чл. 123 ТЗ, нито от контролните права по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, нито от колективните права по чл. 138, ал. 2 ТЗ, чл. 155, т. 1 ТЗ и чл. 156, ал. 3 ТЗ. Изгубването на тези права обаче има действие занапред, а именно ex nunc от момента на изтичане на срока на предизвестието, като по време на изтичането на същия срок напускащият има качеството съдружник и може да упражнява правата по членственото правоотношение в пълен размер. В случай на съдебно реализиране на правата по членственото правоотношение от съдружник, който е отправил предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, активната процесуална легитимация следва да се преценява към момента на предявяването на иска, като последващото изгубване на качеството съдружник е без значение41. По този начин, в случай че съдружникът бъде изключен от общото събрание, поради неоказване съдействие за дейността на дружеството, тъй като е отправил предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, или на друго основание за изключване по чл. 126, ал. 1 и 3 ТЗ, той разполага със защитата по чл. 74 ТЗ. Неизплатени дивиденти на напусналия съдружник за изминали години, по време на които той все още е бил съдружник в ООД, също се дължат и напусналият има право да ги търси от ООД по съдебен ред, независимо че към момента на предявяване на иска той няма качеството на съдружник в ООД42. На напусналия, също така, трябва да бъдат изплатени и допълнителните парични вноски, в случай че такива са били заплатени от него по време на членуването му в ООД, а също и да му бъдат върнати вещите, предоставени за ползване на дружеството като заем за послужване в изпълнение на задължението за оказване съдействието за дейността на дружеството съгласно чл. 124 ТЗ.

На следващо място, важно е да се уточни какъв е характерът на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и как следва да се изчислява стойността на дължимия на напусналия дружествен дял. От отговора на първия въпрос зависи дали съдружниците биха могли да уговорят различни последици относно задължението за заплащане на дружествения дял на напусналия. Въпросът е решен от съдебната практика в посока на тезата, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна43. Поради тази причина, съдружниците не могат да уговарят различни последици, що се отнася до реда за изплащане на дружествения дял на напусналия. Уговорка в дружествения договор, според която на напусналия ще се дължи стойността на вноската в капитала на ООД, вместо стойността на дружествения дял към момента на напускането, е недействителна44.

Следващият въпрос, който следва да бъде разгледан, е този относно начина на изчисляване на стойността на дружествения дял. Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ за изчисляването на стойността на дружествения дял трябва да се изготви „счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването”. Практически важен, също така, е и подвъпросът каква ще бъде стойността на дружествения дял, респективно колко следва да се плати на напусналия, когато е налице отрицателен баланс в ООД. И двата въпроса са разгледани от съдебната практика. Така относно първия въпрос ВКС е постановил, че в случай на предявен осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 ТЗ45, стойността на чистото имущество на ООД следва да се изчислява не по тяхната пазарна цена, а по историческата цена, т.е. по цената към момента на придобиването на активите, която е тяхната справедлива цена46. Що се отнася до въпроса относно наличие на отрицателен баланс към момента на напускането на съдружник, то тогава напусналият няма да получи нищо срещу своя дружествен дял, тъй като същият има отрицателна стойност47. Напусналият няма право да получи и стойността на вноската в капитала, която е внесъл в изпълнение на задължението за това към момента на възникване на членственото правоотношение с ООД за него48.

 

§ 6.1.2. Частноправни последици за ООД и останалите съдружници

Основната последица за ООД в резултат на упражненото право на напускане от съдружник в дружеството е определяне на съдбата на дружествения дял на напусналия. За тази цел трябва да бъде свикано общо събрание с дневен ред съгласно предходното изречение. Общото събрание може да бъде свикано както по време на изтичането на срока на предизвестие, така и след това. Разликата се състои в това, че в първия случай напускащият съдружник все още има качеството съдружник и може да се ползва от правата, присъщи на лицата, имащи това качество в ООД. В този случай напускащият ще има право на глас в общото събрание и ще решава наравно с другите съдружници съдбата на своя дружествен дял. Също така, в случай на провеждане на общо събрание по време на изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ би могло да се стигне до споразумение между напускащия и ООД, в изпълнение на което напускането да бъде прекратено чрез физическото унищожаване на предизвестието, с което да бъдат заличени последиците на подаването му. Освен това, би могло да се стигне и до уреждане на отношенията по пътя на изкупуване на дела от друг съдружник, всички съдружници съответно на притежавания от тях дружествен дял или от трето лице при спазване на реда за това, а също и до намаляване на капитала при спазване на процедурата на чл. 149-153 ТЗ При всички положения, обаче, управителят е този, който трябва да свика общо събрание след получаване на предизвестието от напускащия съдружник (арг. от чл. 138, ал. 1 ТЗ). Възможна хипотеза е и общото събрание да бъде свикано от напускащия съдружник или друг съдружник в упражняване на правото по чл. 138, ал. 2 ТЗ, в случай че съответното лице притежава дялове, представляващи 1/10 от капитала на дружеството.

В случай, че общото събрание се провежда след изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ, то тогава са възможни два „изхода от ситуацията”49. На първо място, това е поемането на дяловете от съдружниците. Делът на напускащия може да бъде поет както от един съдружник, така и от всеки един от останалите в ООД съдружници съобразно участието му в капитала. Решението за това кой ще поеме дела на напускащия съдружник принадлежи на общото събрание50. Поемането на дела става след внасяне на съответната вноска в капитала на ООД от поемащия. На следващо място, общото събрание може да вземе решение за намаляване на капитала с дела на напусналия съдружник (арг. от чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ). В този случай трябва да се премине през процедурата по намаляване на капитала, уредена в чл. 149-153 ТЗ. Решението за намаляване на капитала е немислимо в случай на регистриран минимален капитал на ООД и напускане на един от съдружниците. В тази хипотеза ООД може да продължи извършването на дейноста си само ако останалите съдружници поемат дела на напусналия.

Напусналият съдружник има право на стойността на притежавания от него до напускането дружествен дял, независимо от взетото решение на общото събрание. По този начин изплащането на стойността на дружествения дял на напусналия не е поставена в зависимост от съдбата на „освободения” от напускащия дял, която ще бъде решена от дружеството. Делът следва да се изплати на напускащия по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, както бе уточнено по-горе.

 

§. 6.2. Публичноправни последици

С оглед нормите на Търговския закон решението на общото събрание, проведено в резултат на напускането на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, трябва да бъде вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията. Задължението да извърши вписването лице е управителят на ООД51.

 

§ 6.2.1. Задължение за вписване на промяна в обстоятелствата и обявяване на нов дружествен договор

Възможните промени в обстоятелствата след валидното упражняване на правото на напускане от страна на съдружник са три. Първата се изразява в задължението за заличаване на напусналия съдружник по партидата на ООД в Търговски регистър. Тя настъпва винаги и безусловно като последица от валидно упражненото право по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Втората и третата промяна в обстоятелствата не настъпват във всеки конкретен случай, а само когато 1) ООД се е състояло от двама съдружници и единият от тях е упражнил правото на напускане или 2) общото събрание е взело решение за намаляване на капитала на ООД с дела на напусналия съдружник. В първия случай от момента на напускането на единия съдружник ООД се трансформира в ЕООД и възниква задължение за вписване на тази промяна в Търговски регистър52, а във втория следва да се проведе процедурата за намаляване на капитала съобразно правилата на чл. 149-153 ТЗ. Освен необходимостта от заявяване на възникналите вследствие на валидно упражненото право на напускане промени в обстоятелствата, управителят на ООД следва да обяви дружествен договор, респ. учредителен акт, отразяващ промените, по партидата на дружеството в Търговски регистър.

С оглед последиците на валидно упражненото право по чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружник и необходимостта от вписване на горепосочените обстоятелства, и обявяването на нов дружествен договор, респ. учредителен акт, практически са възможни две хипотези. При първата хипотеза фактическата обстановка е следната: 1) проведено е общо събрание, било то по време на изтичане на срока на предизвестие или след това, на което са взети съответните решения във връзка със съдбата на дружествения дял на напускащия, респ. напусналия, и изплащането на същия на последния. В резултат от взетите решения 2) на управителя е възложено да заяви за вписване направените промени и обяви нов дружествен договор, респ. учредителен акт по партидата на дружеството в Търговски регистър, като 3) той е сторил това и 4) длъжностното лице по регистрацията е извършило вписването, съответно обявяването. Това е логичният и правилен начин за окончателното прекратяване на отношенията между ООД и напусналия.

В практиката, обаче, обстоятелствата много рядко се развиват по логичния и правилен начин. Затова е необходимо да се разгледат проблемите, които възникват при реализирането на втората хипотеза. При нея не е налице изпълнение на задължението за заявяване за вписване на възникналите вследствие на валидно упражненото право на напускане от съдружник и представяне за обявяване на нов дружествен договор, респ. учредителен акт. Това може да стане по редица причини – например 1) несвикване на общо събрание по реда на чл. 138 ТЗ, 2) свикване, но непровеждане на общо събрание на съдружниците в ООД, 3) провеждане на общо събрание и възлагане на управителя да заяви за вписване промените и неправомерна забава от негова страна и т.н. В този случай следва да се анализират възможностите пред напусналия съдружник с оглед защита на неговия интерес от заличаването му като такъв по партидата на ООД, в което е членувал. На първо място, както беше уточнено, с упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ (отправено писмено предизвестие и изтичане на предвидения срок, бел. Г.Ш.), членството в ООД се прекратява. Поради тази причина, при така описаната хипотеза, напусналият няма да може 1) нито да свика общо събрание по реда на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ, 2) нито да води иск по чл. 71 ТЗ с оглед заличаването му като съдружник, поради упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ, 3) нито да води иск за прекратяване на ООД по чл. 155, т. 1 ТЗ, 4) нито да упражни което и да било от правата по членственото правоотношение, тъй като последното е прекратено от момента на изтичането на срока на предизвестието. На пръв поглед изглежда, че съдружникът е поставен в безизходица, като макар и членството да се прекратява автоматично след изтичане на срока на предизвестието, заличаването на напусналия съдружник от партидата на ООД в Търговски регистър е обуслувено единствено от волята на органите в ООД. Възможен изход от ситуацията е заявяване на заличаването на напусналия като съдружник по партидата на ООД в Търговски регистър от самия него. В този случай възможни аргументи са приложение по аналогия на чл. 141, ал. 5 ТЗ, уреждащ хипотезата, при която ООД не заличава управител от партидата си в Търговски регистър след като последният е отправил писмено уведомление до дружеството да бъде заличен. Съдебната практика, обаче, не споделя тази възможност53. Аргумените за това са следните – на първо място, напусналият съдружник не е сред легитимираните лица, имащи качеството на заявител в регистърното производство по ЗТР, уредени в чл. 15, ал. 1 ЗТР, на второ място, не са налице основанията за прилагане по аналогия, тъй като съдружникът и управителят в ООД са различни правни субекти с различна правна същност54. Без да взимам отношение по аргументите на посочената съдебна практика, доколкото същата е придобила характер на константна и всякаква критика срещу нея би се оказала нецелесъобразна, ще разгледам друга възможност за защита на интереса на напусналия съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ да заличи себе си от партидата на ООД в Търговски регистър. Това е искът по чл. 29 ЗТР, според който „всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство(подчертаването е мое; бел. Г.Ш.). Основателността на този иск, обаче, отново не се споделя от съдебната практика55. Според съда заличаването на съдружник от партидата на ООД в Търговски регистър в хипотезата на напуснал съдружник по чл. 125, ал. 2 ТЗ и заведен иск от същия по чл. 29 ЗТР не се обхваща от понятието за несъществуващо обстоятелство съобразно дефиницията, дадена в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС56. По този начин de lege lata напусналият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не може да защити интереса си да бъде заличен като съдружник по партидата на ООД в Търговски регистър. На практика това заличаване е поставено в зависимост от волята на органите на управление в ООД. Единствената защита, която законът предоставя е административна отговорност за управителя на ООД съгласно чл. 40 ЗТР за извършване на административно нарушение по чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 4 и 5 ЗТР. По мое мнение тази защита е недостатъчна, като се има предвид ниската степен на контрол относно извършването на този тип административни нарушения. Друга възможна защита за напусналия съдружник е ангажиране на деликтната отговорност на управителя, в случай че за първия са възникнали вреди57. Получава се така, че в отношенията между напусналия по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник и ООД първият е прекратил членственото си правоотношение, но спрямо трети лица това не е така, поради оповестителната функция на Търговски регистър с оглед правилото на чл. 10 от ЗТР, като освен това законът не предвижда възможност за напусналия съдружник да заличи себе си от партидата на ООД.

 

§ 7. Заключение

Правната уредба на напускането на съдружник в ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е непълна. Поради тази причина възникват множество въпроси и проблеми, повечето от които бяха разгледани в настоящото изложение. Безспорна стъпка в посока запълване на оставените от Търговския закон празнини при упражняване на правото на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ е горепосоченото Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т.о. на ВКС. От друга страна, обаче, са налице и допълнителни въпроси, които правната теория и съдебната практика следва да разрешат за в бъдеще.

Изводите, които бяха направени в изложението на тази работа могат да бъдат обобщени както следва:

  • По своята правна същност правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ представлява безусловно потестативно право на съдружник да прекрати членството си в ООД. Неговото действие настъпва автоматично след реализирането на следния фактически състав: отправяне на писмено предизвестие, което да бъде получено от дружеството и изтичане на предвидения в закона или дружествения договор срок.

  • Нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и страните могат да уговарят различен срок и различен адресат на предизвестието. Независимо от това, тя не може да бъде дерогирана с уговорка в дружествения договор, според която съдружниците в ООД нямат право на напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

  • Отправянето на предизвестие до ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ представлява едностранна правна сделка, за която важат правилата за недействителност на договорите по чл. 26-35 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД. Последиците на отправеното предизвестие могат да бъдат заличени по споразумение между страните по правоотношението, както бе описано по-горе в изложението.

  • Хипотезата на чл. 134, ал. 2 ТЗ не урежда нов фактически състав, от реализирането на който зависи валидното упражняване на правото на напускане. Неупражняването на правото на напускане в едномесечния срок, въведен в чл. 134, ал. 2 ТЗ, е предпоставка съдружникът да бъде изключен от ООД, в случай че са налице и другите условия за това.

  • От момента на изтичане на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ напусналият съдружник губи правата по членственото правоотношение и става кредитор на ООД по отношение на стойността на „освободения” от него дружествен дял.

  • Възможните последици пред ООД с оглед продължаване на дейността му след валидно упражнено право на напускане от съдружик са две: поемане на дела на напусналия от останалите съдружници или намаляване на капитала на ООД с него. Втората възможност е немислима в случай на регистриран минимален капитал на ООД.

  • De lege lata не съществува възможност за напусналия съдружник да заличи себе си като такъв по партидата на ООД в Търговски регистър.

Възможно разрешение на проблемите, които напускането по чл. 125, ал. 2 ТЗ предизвиква, може да се търси на плоскостта на уреждане на предпоставките и последиците при упражняване на правото на напускане от съдружника в дружествения договор. При подробно уреждане на напускането по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ в дружествения договор, следва да бъде съобразен характерът на нормите на чл. 125, ал. 2 и 3, както беше описан по-горе. По мое мнение възможна уговорка в дружествения договор е уговарянето на задължение за съдружника да предложи за изкупуване своя дружествен дял на другите съдружници преди да упражни правото си на напускане. По този начин би могло да се избегне сътресението, което отправеното от напускащия съдружник писмено предизвестие ще нанесе на дружеството и управляващите го органи, като преговорите за уреждане на отношенията между напускащия и ООД ще бъдат изнесени на един по-ранен етап от момента на изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Независимо от това, съществува необходимост от допълване на закона de lege ferenda. Дори да приемем, че съществуващата празнина относно действието на упражненото право на напускане е запълнена от цитираното по-горе Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т.о. на ВКС, то правната уредба във връзка с невъзможността на съдружника да заличи себе си като такъв по партидата на ООД в Търговски регистър след като е напуснал дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ трябва да бъде изменена. Това изменение следва да бъде в посока на напусналия да бъде дадена възможност да извърши заличаването си от партидата на ООД в Търговски регистър. Възможно изменение би могло да бъде допълването на Търговския закон с норма по подобие на чл. 141, ал. 5 ТЗ, която урежда сходна хипотеза относно заличаване на управител.

 

Бележки под линия:

1 Общодостъпните статистически данни свидетелстват за ежегодното увеличаване на броя на търговците в страната. По данни на Агенция по вписванията броят на търговците, представили за обявяване годишен финансов отчет за 2015 г. се е увеличил на 382 498 спрямо броят от миналата година от 347 972. – вж. следния интернет адрес. По данни на НСИ броят на нефинансовите предприятия в страната за 2014 г. се е увеличил до 383 905 – вж. следния интернет адрес.

2 Обн. ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г., в сила от 01.07.1991 г., многократно изменян и допълван.

3 Относно критика върху промяната на минималното капиталово изискване за учредяване на ООД – вж. Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Капиталови търговски дружества, С., Труд и право, 2011, бел. под линия на стр. 49., а също и Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност, С., Сиби, 2014. Според последния автор „възможността дръжеството да има капитал от 2 лева обезмисля функциите на капитала и правилата за неговото набиране и запазване.”.

4 За делението на оригинерен и деривативен начин на придобиване на членство в ООД – вж. Григоров, Г. Дружество с ограничена отговорност, С., Конис, 1994, с. 145; Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Капиталови търговски дружества, С., Труд и право, 2011, с. 59, Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност, С., Сиби, 2014, с. 236., Герджиков, О., Коментар на Търговския закон., Книга втора (чл. 113-157), С., Софи-Р, 2000, с. 396.

5 Чл. 125, ал. 2 ТЗ гласи: „съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.”

6 Въпросът е бегло засегнат в повечето систематични курсове по търговско право, с оглед проблемите, които създава: вж. В. Таджер, Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Капиталови търговски дружества, С., Труд и право, 2011, с. 75; Владимиров, И., Търговско право. Осмо преработено и допълнено издание, С., Ромина, 2011, с. 117; Златарев, Е., Христофоров, В., Търговско право. Обща част. Видове търговци. Търговски сделки. Несъстоятелност, С., Сиела, 2008, с. 188.; Голева, П., Търговско право. Обща част. Търговци., С., Апис, 2014, с. 273. По-подробно въпросът е разгледан при Бобатинов, М., Калайджиев, А., Коментар на търговския закон. Дружество с ограничена отговорност. Акционерно дружество., С., Фенея, 1998. с. 46-47, Григоров, Г., Дружество с ограничена отговорност, С., Конис, 1994, с. 186-188, Герджиков, О., Коментар на Търговския закон., Книга втора (чл. 113-157), С., Софи-Р, 2000, с. 409, а също и Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност, С., Сиби, с. 260, както и в статиите Григоров, Г., За правото на едностранно прекратяване на членството в ООД с писмено предизвестие на съдружник, Съвременно право 1996, бр. 6, Колев, Н., Относно правото на съдружника за прекратяване на членството в ООД, Търговско и конкурентно право, бр. 7 от 2011 г., Стефанов, Г., Търговско дружествено право, В.Т., Абагар, 2014, с. 248-252, Василев, Л., Актуални проблеми на напускането на съдружник в ООД, Труд и право, достъпна на следния интернет адрес.

7 От сега нататък в настоящия труд за краткост смятам да се придържам към термина „право на напускане”, когато става въпрос за правото на съдружника за едностранно прекратяване на членственото правоотношение по чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като той е утвърден с достатъчна степен в теорията. Вж. Герджиков, О., Цит. съч., стр. 410, Григоров, Г., Цит. съч. стр. 186. Калайджиев, А., Цит. съч., стр. 260., Стефанов, Г., Търговско дружествено право, В.Т., Абагар, 2014, с. 249.

8 С оглед по-добро систематизиране различните мнения в теорията и съдебната практика ще бъдат разгледани в § 4. на настоящия труд.

9 Така Колев, Н., Цит. съч., с. 5, Калайджив, А., стр. 260, а също и съдебната практика: Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 1625 от 20.07.2015 г. по ф.д. № 1095/2015 г. на Апелативен съд – София; Решение № 1134 ОТ 05.06.2014 г. по ф. д. № 1025/2014 г. на Апелативен съд – София; Решение № 79 от 10.03.2015 г. по въззивно търговско дело № 127/2015 Г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение № 351 ОТ 06.10.2015 г. по т. д. № 455/2015 г. на ОС – Бургас. Цитирани по правно-информационна система Сиела, обратно Герджиков, О., Цит. съч. с. 412., Марков, М., Имуществени последици от прекратяване на членството в ООД, Пазар и право, бр. 11 от 2002 г., Григоров, Г., За правото на едностранно прекратяване на членството в ООД с писмено предизвестие на съдружник, Съвременно право 1996, бр. 6. Последните трима автори определят правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ като правна възможност, тъй като за реализирането му са необходими и допълнителни предпоставки, които не зависят от волята на напускащия. Това становище ще бъде разгледано по-подробно в § 4. на натоящия труд.

10 Вж. Герджиков, О., Цит. съч., бел. под линия № 126 на с. 409, Григоров, Г., Цит. съч., стр. 164.

11 Действието на изтеклия срок ще бъде разгледано по-долу в натоящия труд.

12 Вж. Колев, Н., Цит. съч. с. 6 и цитираните там в бел. под линия съдебни решения: Решение № 1797/13.01.1995 г. по гр. д. №1029/1994 г. V г.о. на ВС; Решение № 10/28.01.2004 г. по гр. д. 426/2003 г., II т.о на ВКС; Решение № 223/18.03.2004 г. по гр. д. № 892/2003 г., II т.о. на ВКС; Решение № 1260 от 12.10.2009 г. на САС по ф.д. 1866/2009 г., 3 състав; Решение № 103 от 14.11.2002 г. на БАС по т.д. № 104/2002 г.

13 Така Колев, Н., Цит. съч., с. 6, Калайджиев, А., Цит. съч., с. 260, а също и съдебната практика: 1797/13.01.1995 г. по гр. д. №1029/1994 г., V г.о. на ВС, Решение № 10/28.01.2004 г. по гр. д. 426/2003 г., II т.о на ВКС, Решение № 223/18.03.2004 г. по гр. д. № 892/2003 г., II т.о. на ВКС, Решение № 1260 от 12.10.2009 г. на САС по ф.д. 1866/2009 г., 3 състав, Решение № 103 от 14.11.2002 г. на БАС по т.д. № 104/2002 г., цитирано по Колев, Н., Цит. съч., с. 6.

14 Вж. Колев, Н., Цит. съч. с. 6 и цитираните в бел. под линия № 12 съдебни решения.

15 Така Колев, Н., Цит съч., с. 5.

16 Така В. Таджер, Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Цит. съч., с. 75.

17 Вж. В. Таджер, Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Цит. съч., с. 75, Бобатинов, М., Калайджиев, А., Коментар на търговския закон. Дружество с ограничена отговорност. Акционерно дружество., С., Фенея, 1998. с. 48.

18 Колев, Н., Цит. съч., с. 7., а също и Стефанов., Г., Цит. съч., с. 248. Според последния автор правото на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ е допустимо в срочно ООД, тъй като при аналогичното право на напускане на съдружник в събирателно/командитно дружество, уредено в чл. 94 ТЗ, законът изрично изисква дружеството да е образувано без срок.

19 Пак там.

20 Вж. Павлова, М., Гражданско право – обща част, С., Софи – Р, 2002, с. 110.

21 Така Колев, Н., Цит. съч., с. 6., Обратно вж. цитираното там в бел. под линия № 7 – Решение № 1021/02.08.2001 г. по гр. д. № 2206/2000 г., V г.о. на ВКС., обратно Стефанов, Г., цит. съч., с. 248.

22 Калайджиев, Цит. съч. с. 260. Според автора „[у]говорка относно дължината на срока на предизвестието може да се постигне между съдружника и дружеството и след получаване на предизвестието”.

23 Така Герджиков, О., Цит. съч., с. 410. Според проф. Герджиков „няма пречка между ООД и съдръжника (напускащия, бел. Г.Ш.) да се постигне споразумение, членството да се смята прекратено от друг момент, стига общото събрание да е взело надлежно решение за това, като в този случай ще се касае не до напускане с едностранно изявление, а до напускане по взаимно съгласие”, а също и Калайджиев, А., Цит съч., с. 260. Според проф. Калайджиев „съгласието между съдружника и дружеството води до прекратяване на членственото правоотношение, въпреки че не е уредено като основание”.

24 Така Калайджиев, А., Цит. съч., с. 260. Авторът дори стига по-далеч като твърди, че правото на напускане може да бъде упражнено и в случай на неизпълнение на задълженията по членственото правоотношение от страна на съдружника.

25 Колев, Н., Цит. съч., с. 6.; Василев, Л., Цит. съч., с. 2.

26 Така Василев, Л., цит. съч., с. 2 и цитираното от него съдебно Решение № 663 от 17.11.2006 г. по т. д. № 270/2006 г., II т. о. на ВКС.

27 Цитирано правно-информационна система Сиела. ВКС приема, че „решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право. Въз основа на чл.235, ал.3 ГПК трябва да бъде уважен осъдителният иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо”. Решението, също така, е обсъдено от Василев, Л., Цит. съч., с. 2.

28 Така Василев, Л., цит. съч. с. 2. Според автора разрешението на въпроса, материализирано в Решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г., I т.о. на ВКС, е правилно с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

29 Герджиков. О. Цит. съч., с. 411., Бобатинов, М., Калайджиев, А., Коментар на търговския закон. Дружество с ограничена отговорност. Акционерно дружество., С., Фенея, 1998. с. 47, Григоров, Г., Цит. съч., с. 165 и същия автор, За правото на едностранно прекратяване на членството в ООД с писмено предизвестие на съдружник, Съвременно право 1996, бр. 6, както и съдебната практика: Решение 776 от 05.05.1997 г. по гр. д. 1463/1996, V г.о. на ВКС, Решение 462 от 27.07.2005 г. по т.д. 717/2004 г., цитирано по Василев, Л., цит. съч., с. 1-2, а също и Определение № 673/26.10.2009 г. по т.д. № 500/2009 г., II т.о на ВКС, Решение № 462/27.07.2005 г. по т.д. № 717/2004 г. на ВКС, Решение № 776/05.05.1997 г. по гр. д. № 1463/1996 г., V г.о., Решение № 61/11.02.2009 г. на САС по гр. д. 1745/2008 г., 3 с-в, цитирано по Колев, Н., цит. съч., с. 10.

30 Григоров, Г., Цит. съч., с. 165; Григоров, Г., За правото на едностранно прекратяване на членството в ООД с писмено предизвестие на съдружник, Съвременно право 1996, бр. 6, с. 59. Във второто произведение авторът застъпва тезата, че уреденото право на съдружника по чл. 125, ал. 2 ТЗ е „плод на законодателна грешка, която трябва да се поправи. Независимо от изричната разпоредба на чл. 125, ал. 2 ТЗ de lege lata не съществува такова право на съдружника.”

31 Колев, Н., Цит. съч., с. 9-10, Калайджиев, А., Цит. съч., с 260, както и съдебната практика: Решение № 64/09.06.2009 г. по т.д. 504/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г., V г.о. на ВКС, Решение № 10/28.01.2004 г. по гр. д. № 426/2003 г., II г.о. на ВКС, Решение № 1265/13.10.2009 г. на САС по гр. д. № 1450/2009 г., 6-в, Решение № 1360/03.11.2009 г. на САС по ф. гр. д. 1865/2009 г., 6-в, Решение № 103/14.11.2002 г. на БАС по т.д. № 104/2002 г., Решение от 14.11.2001 г. на САС по гр. д. № 1641/2001 г., 2 с-в, Решение № 223/18.03.2004 г. гр. д. 892/2003 г., II т.о. на ВКС, Решение № 1239/29.09.2009 г. на САС по гр. д. 1413/2009 г., 6 с-в, Решение № 1256/06.09.2009 г. на САС по ф. гр. д. № 1397/2009 г., 6-в, цитирано по Колев, Н., Цит. съч., с. 10.

32 Обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., в сила от 01.03.2008 г., многократно изменян и допълван.

33 Така Павлова, М., цит. съч., с. 173.

34 Така Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В., Иванова, Р., Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание, С. , Сиела, 2012, с. 198.

35 Относно понятието за правно очакване вж. Павлова, М., цит. съч. с. 194.

36 Обратно Калайджиев, Цит. съч., с. 256.

37 Така Решение № 11 от 13.01.2016 г. по въззивно търговско дело № 716/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 14 от 09.01.2014 г. по въззивно търговско дело № 839/2013 г. на Апелативен съд – Варна; Решение № 4312 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 439/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград; Решение № 767 от 21.08.2013 г. по търговско дело № 1393/2013 Г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 238 от 01.06.2012 г. по т. д. № 594/2012 Г. на Апелативен съд – Пловдив;

38 Обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., в сила от 01.01.2008 г., многократно допълван и изменян.

39 За задължението за заявяване на нововъзникнали обстоятелства и представяне за обявяване на актове по партидата на търговец в Търговски регистър вж. Андреева, Д., Янев, Н., Милева, М., Новата правна уредба на Търговския регистър, С., Труд и право, 2008, с. 34, а също и цитираната там литература.

40 Чл. 125, ал. 3 ТЗ гласи: „Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването”.

41 Така в Решение № 128 от 19.02.2009 г. по т.д. 269/2009 г., I т.о. на ВКС, цитирано по Василев, Л., Цит. съч.

42 Така в Решение № 1584/17.11.2000 г. по гр. д. № 927/2000 г., V г.о. на ВКС, Решение № 339/27,12.2006 г. на ВТАС по в. гр. д. № 509/2006 г.

43 Така в Решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/2008 г., II т.о. на ВКС, в чиито моити четем „Нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е от императивен порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружик (или напусналия, бел. Г.Ш.) да бъдат уредени по различен начин от установения императивно от законодателя начин. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона – чл. 125, ал. 3 ТЗ”; Решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/2011 г., II т.о. на ВКС., обратно Стефанов, Г., Цит. съч., с. 251. Според автора „не е нищожна дружествена клауза, според която напусналият съдружник има право да получи по-малката сума между номиналната стойност на неговия основен дял и действителната стойност на дружествения дял според баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството“.

44 Така и Колев, Н., Цит. съч., с. 14.

45 Чл. 127 ТЗ гласи: „Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго”.

46 Така в Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г., II т.о. на ВКС и Решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. 468/2011 г., II т.о. на ВКС, по-подробно за изчисляването на чистото имущество на ООД при напускането на съдружник по чл. 125, ал. 2 ТЗ – вж. Стефанов. Г., Цит. съч., с. 250.

47 Така в Решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС и Решение № 82 от 13.02.2006 г. по т. д. № 316/2005 г., I т.о. на ВКС.

48 Така в Решение 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС.

49 Така и Колев, Н., Цит. съч., с. 7-8.

50 Пак там. Вж. и цитираното там в бел. под линия № 11 Решение №1239/29.09.2009 г. на САС по гр. д. № 1413/2009 г., 6 с-в

51 Относно задължените лица за заявяване за вписване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговски регистър вж. Андреева, Д., Янев, Н., Милева, М., Цит. съч., с. 36.

52 Така и Колев, Н., Цит. съч., с. 8.

53 Така в Решение № 790 от 25.04.2014 г. по т. д. № 440/2014 г. на АС – София; Решение № 1134 от 05.06.2014 г. по ф. д. № 1025/2014 г. на АС-София; Решение № 1677 от 04.08.2014 г. по ф. д. № 2678/2014 г. на АС – София; Решение № 1783 от 29.08.2014 г. по ф. д. № 2074/2014 г. на АС – София; Решение № 249 от 07.10.2014 г. по в.т.д. № 568/2014 г. АС – Варна; Решение № 446 от 06.03.2015 г. по т. д. № 704/2014 г. на АС – София; Решение № 79 от 10.03.2015 г. по в.т.д. № 127/2015 г. на АС – Пловдив; Решение № 156 от 01.06.2015 г. по в.т.д. № 301/2015 г. на АС – Варна; Решение № 1400 от 29.06.2015 г. по ф.д. № 2493/2015 Г. на АС – София; Решение № 1625 от 20.07.2015 г. по ф.д. № 1095/2015 Г. на АС – София; Решение № 233 от 26.06.2015 г. по в.т.д. № 386/2015 г. на АС – Пловдив; Решение № 351 от 06.10.2015 Г. по т.д. № 455/2015 г. на ОС – Бургас, цитирани по правно-информационна система Сиела.

54 Така в Решение № 1677 от 04.08.2014 г. по ф. д. № 2678/2014 г. на АС – София.

55 Така в Решение № 9 от 18.03.2014 г. по т. д. № 66/2013 г. на ОС – Ловеч; Решение № 118 от 24.06.2013 г. по т.д. № 17/2013 г. на ОС – Русе; Решение № 115 от 20.06.2013 г. по т.д. № 18/2013 г. на ОС – Русе; Решение № 89 от 27.05.2013 г. по т.д. № 49/2013 г. на ОС – Русе, цитирани по правно-информационна система Сиела.

56 Съгласно ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС „В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези (относно понятието „несъществуващо обстоятелство”, бел Г.Ш.): Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър”.

57 За деликтна отговорност на управителя спрямо съдружник в ООД – вж. Байрактарова, Ц., Управление и представителство на капиталово търговско дружество, достъпна на следния интернет адрес.  

6 Коментари

  1. Здравейте, г-н Шиков,

    Поздравления за хубава статия. Искам да ви задам един малко страничен въпрос – според Вас тази едностранна сделка, с която съдружникът упражнява правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ (както я определяте Вие), възмездна или безвъзмездна е?

    Поздрави и приятна вечер,
    Добри Тенев 🙂

    • Здравейте, колега, 🙂

      Благодаря за оценката и въпроса! Според мен, сделката не е нито възмездна, нито безвъзмездна, тъй като тя е непрестативна. Нейните правни последици се изразяват в прекратяване на членственото правоотношение по волята на съдружника, т.е. няма предоставяне на имотна облага.

      Поздрави,

      Георг

  2. Хубава статия. Поздравления! Уникалността на чл. 125, ал. 2 ТЗ видимо не защитава в достатъчна степен интереса от упражняване на правото на напускане. Добри предложения за решаване на този проблем. Мисля, че разпоредба като тази на чл. 141, ал. 5 ТЗ, е доброто разрешение. В определени случаи определянето на размера на дела на напусналия не би било най-справедливото, възможни са законни действия, които биха могли да намалят стойността на същия.

    • Благодаря!
      Съгласен съм с Вас. Чрез тази уредба не са защитени в достатъчна степен нито интересите на напускащия, нито тези на останалите съдружници. Въпросът за увреждането на упражнилия правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник също е много интересен. Според мен, последният има право да предяви Павлов иск срещу дружеството, в случай че са налице предпоставките за това. Това, разбира се, ще бъде възможно чак след изтичането на срока на предизвестие. От друга страна, интересно е дали ще бъде налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД в случай на увреждане на напускащия съдружник по време на изтичане на срока на предизвестие. Следя с нетърпение развитието на съдебната практика по поставентие въпроси и евентуалното изменение на уредбата.

      Поздрави,

      • Ако например дружеството е избрало счетоводна база МСС би имало право на преоценка на активи по пазарна стойност. В този случай преоценката може да бъде със знак “-“, което би намалило дела на напускащия. Има и други счетоводни способи, които биха довели до същия резултат. Интересното е, че подобни действия в повечето случаи са напълно законни. Мотивите за осъществяването им точно в този момент обаче са отделен въпрос. Възможен ли е механизъм на “замразяване” на стойността на дела към момента на подаване на предизвестието за напускане при категоричната разпоредба на закона към кой момент се изчислява стойността? Можем ли в случая да се уповаваме само на добрите нрави, на злоупотребата с право?

        • “Замразяването” вероятно би могло да се постигне чрез обезпечение на иска по реда на ГПК. Ефектът ще бъде невъзможност на ООД да се разпореди с отделни активи. Това обаче не решава описаните от Вас счетоводни проблеми при оценяването на имуществото на ООД. Нямам информация дали съществува такава практика, но със сигурност съдилищата допускат искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ да бъде предявен преди изтичането на срока на предизвестието. От друга страна, струва ми се, проблемът би могъл да се разреши в някаква степен на плоскостта на дружествения договор.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.