(Добри Тенев, Георг Шиков)

 

С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано на 6 юни 2018 г., председателят на Върховния касационен съд и заместник-председателят и ръководител на Търговска колегия бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса:

Допустимо ли е встъпването на съдружник или акционер като трето лице – помагач на страната на ответното търговско дружество в производство по иск с правно основание чл. 74 от Търговския закон?“.

1. Описаният въпрос е тълкуван противоречиво не само в практиката на Върховния касационен съд, но също и в практиката на по-долните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл. 74 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява срещу дружеството.

По-нататък разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ институционализира, че всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, като той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

2. При тълкуването и прилагането на посочените разпоредби от страна на ВКС и долустоящите съдилища са се оформили две становища.

2.1. Според едното становище встъпването на съдружник или акционер на страната на ответното търговско дружество е допустимо при условията на ГПК. Поддръжниците на това становище определят, че при преценката за допустимостта на встъпването следва да се съобрази качеството на съдружник или акционер на встъпващия, както и наличието на правен интерес. Встъпващият на страната на ответното търговско дружество съдружник или акционер участва в съдебното производство с цел да помогне за постановяването на благоприятно решение, защитавайки по този начин свой интерес. След като отмяната на решението на общото събрание на дружеството се отразява върху правата и задълженията на съдружниците или акционерите, то тогава последните имат право да встъпят в производството по чл. 74 ТЗ на страната на ответното търговско дружество, за да подпомогнат органния представител на дружеството в организирането на защитата на интересите на последното, или при хипотеза, при която съответният представител бездейства в съдебното производство. Предвидената възможност в разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ за останалите съдружници или акционери да встъпят в процеса като съищци не изключва възможността съдружник или акционер да встъпи като трето лице – помагач и на страната на ответното дружество.

В подкрепа на това становище са следните съдебни актове:

  • Решение № 79/30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., ТК, I т. о.: „По допускането на третите лица помагачи на ответника са приложими разпоредбите на общия процесуален закон, като единственото ограничение, въведено от ТЗ, е изключването от този обсег на лица, нямащи качеството на членове на търговското дружество – респ. съдружник или акционер. При искане за встъпване по чл. 174 ГПК (отм.) или при привличане от търговското дружество по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.) на трето лице помагач, в правомощията на съда е да прецени правния интерес на встъпващия и/ или привличащия. Интересът на даден съдружник или акционер се определя не само от личното му участие, а и от участието/неучастието в ОС на други съдружници/акционери, тъй като то има значение както за кворума, така и за мнозинството при вземане на решения. Участието в съдебното производство на третите лица (съдружници или акционери) има за цел издействане на благоприятно решение за съответната главна страна, на която встъпилото лице в защита на своя интерес помага. Не без значение е и подпомагането на ответника в съдебното производство от съдружник или акционер, след като отмяната на решение на общото събрание би рефлектирало върху правата на останалите съдружници (акционери), отчитайки и възможността за подпомагане на органния представител на дружеството при организиране на защитата на интересите на дружеството или при хипотеза, при която представителят на дружеството по ред причини не заявява становище по иска или не използва предоставените му от закана процесуални средства за защита интересите на юридическото лице. Спецификата на иска по чл. 74 ТЗ и естеството на спорното право изключват прилагането на чл. 178 ГПК (отм.) и третите лица не могат да заместят търговското дружество, на което помагат, в процеса. Няма пречка обаче за упражняване на правомощията по чл. 177 ГПК (отм.), вкл. обжалване на съдебните актове. Съобразно изложеното, на поставения от касаторите правен въпрос следва да се отговори, че е допустимо в производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ да се допуска встъпване при условията на чл. 174 ГПК (отм.) на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване.“;

  • Решение № 210/05.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ТК, II т. о., в което се споделят мотивите, изложени в Решение № 79/30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., ТК, I т. о., като последното изрично се цитира: „В производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е допустимо встъпване при условията на чл. 174 ГПК (отм.), сега чл. 218 ГПК, на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване. В настоящия случай конституирането на П. С. Я. като трето лице – помагач в първоинстанционното производство е законосъобразно и извършено при спазване на постоянната практика на ВКС, поради което подадената от нея въззивна жалба е допустима.“;

  • Решение № 547/19.09.2005 г. на ВКС по т. д. № 25/2005 г., ТК: „По допускането на третите лица помагачи на ответника са приложими разпоредбите на общия процесуален закон, като единственото ограничение, въведено от ТЗ, е изключването от този обсег на лица, нямащи качеството на съдружници или акционери. При искане за встъпване по чл. 174 ГПК или при привличане от търговското дружество по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК, в правомощията на съда е да прецени правния им интерес от такова встъпване. Спецификата на иска по чл. 74 ТЗ и естеството на спорното право изключват прилагането на чл. 178 ГПК и третите лица не могат да заместят търговското дружество, на което помагат. Няма пречка обаче за упражняването на правомощията по чл. 177 ГПК, вкл. обжалване на съдебните актове.“;

  • Определение № 1314/18.06.2012 г. на САС по в. гр. д. № 1725/2012 г., ГК: „С изричната разпоредба на чл. 74, ал. 3 ТЗ е предвидена възможността на всеки съдружник или акционер да встъпи по реда на чл. 218 ГПК в производството за отмяна на решението на общото събрание на дружеството. Това встъпване може да стане както на страната на ищеца, така и на ответника. Встъпването на подпомагащата страна е участие на трето лице в чужд исков процес, с цел да издейства благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото лице в защита на свой интерес помага. Правният интерес на третото лице – помагач обуславя правото му на участие в процеса, но то не става главна страна. Именно с оглед особеностите на отменителния иск по чл. 74 ТЗ в последното изречение на алинея трета на този текст са разширени правата на встъпващия да помага на страната на ищеца, като е посочено, че подпомагащата страна може да поддържа иска дори и при отказ на ищеца. Тази специална разпоредба за разширяване процесуалните права на встъпилия помагач на страната на ищеца не изключва възможността за встъпване на трето лице помагач и на двете страни в процеса, вкл. и на ответника. Законодателят е предвидил възможност за участие в процеса по спор по чл. 74 ТЗ за всеки съдружник или акционер, чрез встъпване по делото съгласно разпоредбите на ГПК. Препращането към процесуалния закон (ГПК) се отнася само до изискуемата писмена форма и сроковете за встъпване. Третото лице може да встъпи, за да помага на една от страните в процеса, ако има интерес от това (чл. 218 ГПК). Правният интерес у встъпващия е процесуална предпоставка за допустимостта на встъпването. Предвид изричната уредба в чл. 74, ал. 3, изр. първо ТЗ, всеки съдружник или акционер може да встъпи в процеса като трето лице помагач и не е необходимо да доказва правен интерес от това. Достатъчно е да се легитимира като съдружник или акционер, тъй като именно това качество обуславя и правния интерес от встъпването му в процеса. Той произтича от факта, че се иска отмяна на решение на орган, изразяващ волята на всички съдружници или акционери.“;

  • Определение № 34/21.01.2015 г. на ПАС по т. д. № 21/2015 г.: „В производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е допустимо конституирането на трети лица в процеса – както на страната на ищеца, така и на страната на ответника. По тяхното допускане са приложими разпоредбите на общия процесуален закон, като единственото ограничение може да се изведе от изискването на Търговския закон страната да е съдружник или акционер в търговското дружество. При искане за встъпване по чл. 218 ГПК или при привличане от търговското дружество по чл. 219 ГПК на трето лице – помагач, в правомощията на съда е да прецени правния интерес на встъпващия, респ. на привличания, да съобрази този факт с ограничението на чл. 74 ТЗ и да се произнесе. Участието на съдружници/акционери в съдебното производство има за цел да осигури по-благоприятно решение за съответната главна страна, на която встъпилото лице – в защита и на своя интерес, помага.“;

  • Определение № 352/28.07.2010 г. на ВнАС по т. д. № 389/2010 г.: „С изричната разпоредба на чл. 74, ал. 3 ТЗ е предвидена възможността на всеки съдружник или акционер да встъпи по реда на чл. 218 ГПК в производството за отмяна на решението на ОС на дружеството. Това встъпване може да стане както на страната на ищеца, така и на страната на ответника.“;

  • Определение № 318/25.09.2015 г. на БАС по т. д. № 257/2015 г.: „Настоящият състав споделя доводите на частния жалбоподател, че е допустимо в производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ да се допуска встъпване на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване.“;

  • Решение № 55/15.02.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 698/2017 г., II състав: Допускането на участие на трето лице помагач в производството по иск по чл. 74 от ТЗ не противоречи на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. С нея ОСГК на ВКС се е произнесъл само относно привличане на трети лица – помагачи на страната на ищеца, а не и по допустимостта на встъпването на трети лица – помагачи на ответника. В производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ се допуска встъпване на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване с изискването за притежавано от тях качество на съдружник/ акционер и правния интерес от такова встъпване.

2.2. Според другото становище встъпването на съдружник или акционер на страната на ответното търговско дружество е недопустимо при условията на ГПК. Правото на останалите съдружници или акционери, т.е. на тези, които не са инициирали съдебното производство по чл. 74 ТЗ, е да встъпят единствено по реда на чл. 74, ал. 3 ТЗ, а именно в процесуалното качество на съищец съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Постановеното от съда решение по чл. 74 ТЗ има действие както по отношение на дружеството, така и по отношение на всички съдружници и акционери, поради което липсва правен интерес от тяхното встъпване като подпомагаща страна. Поддръжниците на това становище определят иска по чл. 74 ТЗ като конститутивен. Чрез него се упражнява едно потестативно право да се признае за незаконна една противоуставна или противозаконна многостранна сделка, каквото е решението на общото събрание на дружеството. Желаещият да встъпи съдружник или акционер има еднопосочни интереси с ответното дружество и затова липсва правен интерес. Същият се намира в членствено правоотношение с дружеството, като за това правоотношение не са предвидени регресни права спрямо дружеството. В случай че съдружник или акционер участва като подпомагаща страна на страната на ответника в производството по чл. 74 ТЗ, то тогава той не би имал регресни права спрямо дружеството. Освен това, дори искът да бъде уважен срещу дружеството ответник, същото не може да предяви обратен иск против встъпилия именно защото се касае за имуществени субективни права.

В подкрепа на това становище са следните съдебни актове:

Решение № 11/13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 641/2008 г., ТК, II т. о.: „Молителят Т. В. не е необходим другар и не е следвало да бъде конституиран като страна по делото, макар и да е съдружник в ответното дружество АООД. Съобразно постоянната практика на ВКС[1], постановеното от съда решение по чл. 74 ТЗ има действие както по отношение на дружеството, така и по отношение на всички съдружници и акционери, поради което липсва правен интерес от тяхното привличане или встъпване като подпомагаща страна, респ. като главно встъпване. Правото на останалите съдружници, респ. акционери да встъпят в производството е уредено чл. 74, ал. 3 ТЗ единствено в процесуалното качество на съищец. Изложеното дава основание да се приеме, че отказът на въззивния съд да допусне встъпването на молителя по реда на чл. 174 ГПК (отм.) като трета подпомагаща дружеството страна не съставлява процесуално нарушение, което да обоснове наличието на твърдяното в молбата отменително основание по чл. 304 ГПК. Ето защо същата е неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.“;

Определение № 493/12.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2012 г., ТК, II т. о.[2]: „Не е релевантен въпросът за правния интерес от встъпване по чл. 218 ГПК, с оглед задължителната съдебна практика, че акционер може да встъпи в производство по иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ само като ищец на основание чл. 74, ал. 3 ТЗ, не и по правилата на ГПК за встъпване и привличане на трето лице – т. 5 на ТР № 1/6.ХII.2002 г. на ВКС, ОСТК по тълк. д.1/2002 г.“;

Определение № 242/28.03.1997 г. на ВКС по ч. гр. д. № 43/1997 г., V г. о.: „Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен иск, с който се упражнява едно потестативно право да се признае за незаконна и несъобразена с устава една многостранна сделка, какъвто характер има решението на общото събрание. Това не е материално имуществено обективно право, а членствено право. Частният жалбоподател е страна по тази многостранна сделка и неговите интереси се защитават от ООД. Техните интереси са еднопосочни и затова той няма отделен правен интерес. Тъй като частният жалбоподател е бил в членствени правоотношения в ООД и има правата на член в корпоративно дружество, затова той има еднопосочни интереси с ООД. Интересът, преследван от частния жалбоподател, е от изключителна компетентност на ОС на ООД. При членствените права не са допустими регресни притежания, за които е предвиден специален ред. Частният жалбоподател, ако участвува като подпомагаща страна, не би имал регресни права спрямо ООД. Нещо повече, дори и искът, предмет на делото, да бъде уважен срещу ООД, последното не може да предяви обратен иск против частния жалбоподател именно защото се касае за членствени, а не за имуществени субективни права. Тогава частният жалбоподател би имал право да упражни членствените си права по реда и условията на устава за охраняване на неговите интереси. Следователно недопустимо е встъпване на подпомагащата страна на страните в конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.“;

Определение № 811/09.05.2011 г. на САС по в. гр. д. № 1497/2011 г., ГК: „В производството по чл. 74 ТЗ е недопустимо встъпването на трето лице помагач на ответника, каквото искане е направило дружеството жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ и задължителните указания на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, т. 5, акционер или съдружник може да встъпи в производството по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ само в процесуалното качество на съищец, но не и като подпомагаща страна на ответника. Решението по този иск има действие по отношение на дружеството и на всички акционери или съдружници, поради което липсва правен интерес от встъпването да подпомагат ответната страна.“;

Решение № Т-43/25.01.2010 г. на САС по т. д. № 325/2008 г.: „В производството по чл. 74 ТЗ липсва правен интерес от встъпване и/или привличане на трето лицепомагач, тъй като конститутивното действие на постановеното по чл. 74 ТЗ решение се разпростира не само по отношение на страните по иска, но и спрямо всички останали съдружници, респ. акционери, които не са участвали в производството по спора. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че встъпване на подпомагаща страна в конститутивния иск по чл. 74 ТЗ е недопустимо, поради което и в частта, с която СГК, ФО, 4 състав е приел, че решението е постановено при участието на трети лицапомагачи: Н. Ф-49ООД, „Т. Г.ООД, „К.ООД, ЕТ „Е.- Е. В.и Т. Д. Т., решението следва да бъде обезсилено.“;

Определение № 455/18.08.2011 г. на ВнАС по т. д. № 541/2011 г.: „Недопустимо е главно встъпване или встъпване като трето лице – помагач от съдружник или акционер в производството по иска по чл. 74 ТЗ, независимо от размера на притежаваните дялове или акции. Встъпване в процеса е допустимо само от съдружник или акционер като съищец, за да поддържа иска, в който смисъл е разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ. Самият закон изключва правния интерес от встъпване в процеса при друга хипотеза. Съгласно трайната съдебна практика, затвърдена с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – т. V, липсва правен интерес от привличане или встъпване като подпомагаща страна, както и от главно встъпване, в производството по иск по чл. 74 ТЗ, тъй като защитата на дружеството ответник включва защита и на интересите на всички останали съдружници или акционери, които не атакуват решението на общото събрание. Постановеното от съда решение има действие едновременно по отношение на дружеството и на всички съдружници или акционери. Жалбоподателят няма самостоятелни права върху предмета на спора, нито дружеството би имало регресни права спрямо него в случай на уважаване на иска.“;

Определение № 572/31.10.2011 г. на ВнАС по т. д. № 599/2011 г.: „Чрез встъпването подпомагащата страна участва в чужд исков процес, но в защита на своя интерес, като целта е да се издейства благоприятно решение за страната, на която подпомага. Такъв интерес има, когато решението може да окаже конкретно въздействие върху правното положение на третото лице. Такива са хипотезите на разпростиране на СПН (чл. 226, ал. 2 ГПК и др.) или при възможност за предявяване на регресен иск спрямо него. С решението по дело с предмет иск по чл. 74 от ТЗ се потвърждава или отхвърля като незаконосъобразно решение на ОС на търговското дружество. Следва да се има предвид, че решенията на ОС не са сделка между отделните съдружници и дружеството, а акт на орган на дружеството, който има призната от закона компетентност да взема решения със задължителна сила за съдружниците и управителния орган. Съдружникът, когото взетото решение на ОС засяга, има правен интерес да го обжалва и то може да бъде отменено от съда, ако се установи че противоречи на повелителни разпоредби на закона или устава. Но съдружник, който иска да се потвърди взетото от ОС решение, няма самостоятелен интерес да встъпи като подпомагаща дружеството страна. Това е така, защото СПН на съдебното решение не се разпростира върху съдружника, нито въз основа на него за дружеството възникват регресни права спрямо същия. Присъщото на конститутивните решения конститутивно действие – така нареченото действие спрямо всички, което задължава всички трети лица да се съобразяват и зачитат СПН, не обуславя правен интерес от участие на всички тези лица в процеса. Затова законът – чл. 218 от ГПК предпоставя като условие за предявяване на иска конкретен интерес. Конкретният интерес не се състои във възможността да оказва правна помощ на страната чрез подготвяне на защитата ?, а въздействие върху правното положение на помагача, т.е. във възможността да се ползва от задължителната сила на мотивите в отношенията му със страната, на която помага – чл. 223, ал. 2 ГПК. Изхождайки от правната природа на решенията на ОС, съдът приема, че за съдружника в настоящия спор липсва правен интерес от встъпване в процеса на страната на ответника.“;

Определение № 253/17.05.2016 г. на ПАС по т. д. № 298/2016 г.: „При предявен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за защита на членствени права от съдружници и акционери, правата на останалите членове на дружеството се изчерпва с предвидената в чл. 74, ал. 3 ТЗ правна възможност за встъпване в процеса като съищци. Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички, липсва правен интерес от встъпване и привличане на подпомагаща страна в процеса по реда на чл. 218 ГПК и чл. 219, ал. 1 ГПК.“;

Определение № 4079/01.08.2017 г. на ОС – Благоевград по ч. т. д. № 273/2016 г.: „Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен иск, с който се упражнява едно потестативно право да се признае за незаконна и несъобразена с устава една многостранна сделка, какъвто характер има решението на общото събрание. Това не е материално имуществено обективно право, а членствено право. Лицето, което прави искане за встъпване, е страна по тази многостранна сделка и неговите интереси се защитават от ООД. Техните интереси са еднопосочни и затова той няма отделен правен интерес. Тъй като встъпващият е в членствени правоотношения в ООД и има правата на член в корпоративно дружество, затова той има еднопосочни интереси с ООД. Интересът, преследван от встъпващия на страната на ответника, е от изключителна компетентност на ОС на ООД, още повече атакуваното решение на ОС е прието само с гласовете на встъпващия. При членствените права не са допустими регресни притезания, за които е предвиден специален ред. Встъпващият, ако участвува като подпомагаща страна, не би имал регресни права спрямо ООД. Нещо повече, дори и искът, предмет на делото, да бъде уважен срещу ООД, последното не може да предяви обратен иск против встъпващия именно защото се касае за членствени, а не за имуществени субективни права. Тогава встъпващият съдружник би имал право да упражни членствените си права по реда и условията на устава за охраняване на неговите интереси.“;

Определение от 07.02.2011 г. на ОС – Благоевград по гр. д. № 499/2011 г.: „По иска с правно основание чл. 74 ТЗ ВКС с Решение № 53 от 17.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 57/2008 г., 5-членен с-в, ТК, докладчик съдията М. Б., е изразил становище, че постановеното от съда решение по конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ има действие както по отношение на дружеството, така и по отношение на всички съдружници и акционери, поради което липсва правен интерес от тяхното привличане или встъпване било като подпомагаща страна, било като главно встъпване. Правото на останалите съдружници/акционери да встъпят в производството е уредено в чл. 74, ал. 3 ТЗ единствено в процесуалното качество на съищец.“;

Решение от 11.07.2011 г. на ОС – Разград по т. д. № 11/2011 г.: „Предявеният по реда на чл. 74 ТЗ иск има конститутивно действие не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник и ответника – дружеството, но и спрямо всички останали съдружници, които не са участвали в производството по делото. Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове, липсва правен интерес от встъпване и привличането на подпомагаща страна по реда на чл. 218 и сл. ГПК.

Бележки под линия:

[1] Видно от разгледаното по-горе Решение № 210/05.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ТК, II т. о., в което се възприема обратното становище, състав на ВКС отново се позовава на константната практика на ВКС.

[2] Постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.