(Георг Шиков, Теофана Евгениева)
(сигнал № 24 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
Със сигнал, депозиран в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-1824/19.11.2019 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез Георг Шиков и Теофана Евгениева, председателят на ВКС и заместник-председателят и ръководител на Търговска колегия бяха сигнализирани за противоречива съдебна практика по въпроса за процесуалната легитимация на съдружника в ООД сам да заяви заличаването си от търговския регистър.
I. По противоречиво разрешавания въпрос
1. Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „Процесуално легитимиран ли е съдружник в ООД, който надлежно е упражнил правото си да напусне дружеството по чл. 125, ал. 2 ТЗ, да заяви заличаването си като съдружник от партидата на дружеството в търговския регистър съгласно чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?“.
Доколкото съдебният контрол на обжалвания акт е двуинстанционен, Върховният касационен съд не е имал повод да даде общо или казуално тълкуване, което да унифицира правоприлагането по поставения принципен въпрос със съществено значение за еднаквото третиране на аналогичните търговскоправни казуси.
По въпроса е налице противоположно тълкуване в практиката на окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките на производства по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията – чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ.
1.1. Според едното становище съдружникът не е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ (т. напр. Решение № 21/22.03.2010 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 147/2010 г.; Решение № 206/10.10.2011 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 582/2011 г.; Решение № 240/13.08.2015 г. на ВнАС по в. т. д. № 528/2015 г.; Решение № 231/14.08.2018 г. на БАС по в. ч. т. д. № 180/2018 г.; Решение № 186/21.07.2016 г. на ВтАС по т. д. № 201/2016 г.; Решение № 190/22.07.2016 г. на ВтАС по в. т. д. № 202/2016 г.; Решение № 90/03.05.2018 г. на ВтАС по в. т. д. № 53/2018 г.; Решение № 49/20.03.2019 г. на ВтАС по в. т. д. № 102/2019 г.; Решение № 238/29.06.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 393/2015 г.; Решение № 272/11.10.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 514/2018 г.; Решение № 790/13.05.2011 г. на САС по ф. д. № 1372/2011 г.; Решение № 1891/10.10.2016 г. на САС по ч. т. д. № 4426/2016 г.; Решение № 383/01.05.2017 г. на САС по т. д. № 402/2017 г.; Решение № 827/01.05.2017 г. на САС по т. д. № 1019/2017 г.; Решение № 1232/31.05.2017 г. на САС по ф. д. № 1521/2017 г.; Решение № 2228/31.10.2017 г. на САС по ф. д. № 5004/2017 г.; Решение № 754/29.03.2018 г. на САС по т. д. № 1295/2018 г.; Решение № 1826/01.07.2018 г. на САС по т. д. № 3238/2018 г.; Решение № 2134/01.08.2018 г. на САС по т. д. № 3624/2018 г.; Решение № 2361/01.10.2018 г. на САС по т. д. № 3888/2018 г.; Решение № 49/12.02.2019 г. на ОС – Бургас по т. д. № 67/2019 г.; Решение № 342/17.09.2019 г. на ОС – Бургас по т. д. № 386/2019 г.; Решение № 131/23.07.2018 г. на ОС – Добрич по т. д. № 189/2018 г.; Решение № 62/02.09.2015 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 54/2015 г.; Решение от 07.05.2019 г. на ОС – Монтана по в. гр. д. № 113/2019 г.; Решение № 89/11.09.2017 г. на ОС – Пазарджик по т. д. № 153/2017 г.; Решение № 24/29.06.2018 г. на ОС – Перник по т. д. № 29/2018 г.; Решение № 141/08.09.2015 г. на ОС – Плевен по т. д. № 130/2015 г.; Решение № 37/02.03.2017 г. на ОС – Русе по т. д. № 60/2017 г.; Решение № 10/01.02.2016 г. на ОС – София по т. д. № 15/2016 г.; Решение № 158/18.12.2018 г. на ОС – София по т. д. № 264/2018 г.; Решение № 425/08.08.2014 г. на ОС – Стара Загора по т. д. № 240/2014 г.; Решение № 43/12.04.2019 г. на ОС – Хасково по т. д. № 37/2019 г.; Решение № 7/08.03.2016 г. на ОС – Ямбол по т. д. № 11/2016 г.).
Съображенията са, че чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ урежда изчерпателно легитимираните лица да бъдат заявители в регистърното производство, като напусналият съдружник по чл. 125, ал. 2 ТЗ не е сред тях. Независимо че чл. 15, ал. 1, т. 3 препраща към „друго лице в предвидените от закона случаи“, в разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не се съдържа изрично овластяване и поради това съдружникът не е легитимиран да иска заличаването си.
Аналогията с чл. 141, ал. 5 ТЗ е недопустима, доколкото тази разпоредба:
– съдържа изрично овластяване на управителя да бъде заявител в регистърното производство и
– членственото правоотношение на съдружника и ООД съществено се различава с мандатното правоотношение между управителя и ООД.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че съдружникът не е процесуално легитимиран, се изтъква и декларативното действие на вписването на надлежно упражненото право на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Според съдилищата правата и интересите на напусналия съдружник не се накърняват, доколкото в отношенията между него и ООД той няма качеството на съдружник.
1.2. Според другото становище съдружникът е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ (т. напр. Решение № 653/01.05.2017 г. на САС по ф. д. № 939/2017 г.; Решение № 215/01.01.2018 г. на САС по т. д. № 264/2018 г.; Решение № 983/01.04.2018 г. на САС по т. д. № 1897/2018 г.; Решение № 35/01.01.2019 г. на САС по т. д. № 6120/2018 г.; Решение № 394/27.11.2015 г. на БАС по в. ч. т. д. № 321/2015 г.; Решение № 144/10.05.2016 г. на БАС по в. ч. т. д. № 129/2016 г.; Решение № 394/25.11.2016 г. на БАС по в. ч. т. д. № 325/2016 г.; Решение № 432/21.12.2016 г. на БАС по в. ч. т. д. № 364/2016 г.; Решение № 82/27.02.2017 г. на БАС по в. ч. т. д. № 60/2017 г.; Решение № 157/11.04.2017 г. на БАС по в. ч. т. д. № 115/2017 г.; Решение № 49/14.02.2018 г. на БАС по в. ч. т. д. № 31/2018 г.; Решение № 150/14.09.2018 г. на ОС – Велико Търново по т. д. № 182/2018 г.; Решение № 112/22.05.2019 г. на ОС – Видин по т. д. № 180/2019 г.; Решение № 128/22.11.2018 г. на ОС – Враца по т. д. № 151/2018 г.; Решение № 46/07.03.2019 г. на ОС – Враца по т. д. № 29/2019 г.; Решение № 184/01.09.2014 г. на ОС – Кърджали по гр. д. н. № 33/2014 г.; Решение № 53/22.04.2019 г. на ОС – Плевен по т. д. № 75/2019 г.; Решение № 536/07.10.2015 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 634/2015 г.; Решение № 499/20.09.2018 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 704/2018 г.; Решение № 1095/21.06.2016 г. на СГС по т. д. № 4721/2016 г.; Решение № 522/15.03.2017 г. на СГС по т. д. № 519/2017 г.; Решение № 1849/14.09.2018 г. на СГС по т. д. № 1655/2018 г.; Решение № 2455/11.12.2018 г. на СГС по т. д. № 2478/2018 г.; Решение № 394/22.12.2016 г. на ОС – Стара Загора по т. д. № 279/2016 г.; Решение № 311/22.06.2018 г. на ОС – Стара Загора по т. д. № 143/2018 г.; Решение № 477/25.10.2018 г. на ОС – Стара Загора по т. д. № 295/2018 г.; Решение № 411/09.08.2019 г. на ОС – Стара Загора по т. д. № 249/2019 г.; Решение № 54/10.05.2019 г. на ОС – Хасково по т. д. № 55/2019 г.; Решение № 83/03.08.2018 г. на ОС – Шумен по т. д. № 106/2018 г.).
Аргументите в подкрепа на този извод са следните.
Първо, хипотезата на съдружник, надлежно прекратил участието си в ООД по чл. 125, чл. 2 ТЗ, е аналогична с хипотезата на управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в търговския регистър (чл. 141, ал. 5 ТЗ).
Допустимостта на аналогията със законовото правило на чл. 141, ал. 5 ТЗ се обосновава с:
– наличието на правен интерес в полза на напусналия съдружник, доколкото заличаването му от търговския регистър влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ;
– обстоятелството, че липсата на процесуална легитимация води до накърняване на принципите на достоверност и на публичност на търговския регистър – чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ.
II. Предложение
С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения на вниманието тълкувателен проблем.
