Разграничение между авторското право върху произведението и правото на собственост върху вещта

1.1. Произведения и вещи

При разглеждането на правния режим на авторското право следва да се направи едно важно разграничение. В случаите, когато произведението, обект на авторското право, е инкорпорирано или обективирано в материален носител-вещ, паралелно съществуват както правоотношения по повод на авторството на произведението (авторскоправни отношения), така и по повод вещта, в или чрез която то е материализирано (вещноправни отношения). Макар и да са тясно свързани, тези две правоотношения съществуват отделно и не следва да бъдат смесвани. В съдържанието на авторското право не се включва правото на собственост върху вещта, в или чрез която е обективирано произведението¹. Взаимното влияние между двете права е свързано с прилагането на преработването (чл. 94 ЗС) като способ за придобиване на вещни права, както и с множеството специални правила, съдържащи се в ЗАПСП (чл. 15 ЗАПСП, чл. 18а ЗАПСП, чл. 20а, ал. 5 ЗАПСП и др.).

Конкуренция между авторското право върху произведението и вещните права върху вещта възниква в случаите, когато произведението е обективирано в или като вещ, която може да бъде обект на собственост, и вещта се притежава от лице, различно от автора, съответно – от носителя на авторското право. Тази хипотеза е възможна при произведенията на изобразителното изкуство по чл. 3, а. 1, т. 5 ЗАПСП и при част от фотографските произведения по чл. 3, а. 1, т. 7 ЗАПСП, които най-често се обективират в или като движими вещи, както и при реализираните произведения на архитектурата по чл. 3, а. 1, т. 6 ЗАПСП, които от вещноправна гледна точка се обективират като недвижими имоти.

1.2. Авторство и изработване

Създаването на произведение на изобразителното изкуство, както и реализирането на произведения на архитектурата може да бъде свързано с изработване на нова вещ. В този случай правилата по ЗАПСП следва да бъдат съобразени с чл. 94-96 ЗС.

Когато създаването на произведението е свързано с преработване на притежавани от автора вещи (материали), до конкуренция между авторското право и правото на собственост няма да се стига, тъй като авторът ще продължи да бъде собственик на преработената от него вещ. До конкуренция обаче ще се стига, ако след изработването собствеността бъде прехвърлена от автора в полза на трето лице или върху вещта бъдат учредени ограничени вещни права.

Ако върху преработваната вещ, макар и собствена на автора, е съществувало ограничено вещно право, учредено преди изработването, това право ще продължи да съществува и върху преработената вещ, обективираща произведението. При конкуренцията между авторското право на собственика на вещта и носителя на ограниченото вещно право приложение ще намират специалните правила на ЗАПСП. Така например, ако върху преработваната с авторство вещ е съществувало вещно право на ползване, това право ще продължава да тежи и върху преработената вещ, но след преработването обемът му ще бъде ограничен от част от правомощията на собственика-автор, които съгласно ЗАПСП имат приоритет пред вещните права. Собственикът ще притежава освен „голата собственост“ върху вещта и авторско право върху обективираното в или чрез нея произведение. Интерес представлява въпросът дали титулярят на ограниченото вещно право може да предяви негаторен иск, с който да поиска възстановяване на първоначалното състояние на вещта (състоянието й от преди преработването) – когато това е възможно, а преработването е станало без неговото съгласие. Правният интерес на ползвателя от предявяването на такъв иск е свързан с обстоятелството, че след преработването на вещта от нейния собственик последният е придобил нови права по отношение на вещта, съставляващи част от съдържанието на авторското му право и ограничаващи вещното право на ползване. При уважаването на негаторния иск тези права ще отпаднат, а ползвателят ще възстанови пълния обем на своето ограничено вещно право. Разрешаването на този конфликт зависи от това на коя ценност ще бъде отдаден приоритет: на авторството като творчески акт, който трябва да се защитава от закона с приоритет пред имуществените права, или на вещното право на ползване като абсолютно право, което трябва да бъде гарантирано и срещу действия на собственика, представляващи акт на творчество. Този въпрос трудно би могъл да бъде разрешен въз основа на действащото законодателство, поради което изисква изрична законодателна намеса. De lege ferenda смятам, че приоритет следва да бъде даден на вещното право на ползване, предвид и обстоятелството, че собственикът е знаел за учреденото от него право на ползване и при предприемане на действия по преработване на вещта той е трябвало да потърси и да получи съгласието на ползвателя за това. Именно поради това тук би трябвало да е без значение обстоятелството дали „стойността на изработването“ е по-голяма от стойността на ограниченото вещно право на ползване.

До конкуренция между авторското право върху произведението и правото на собственост върху вещта ще се стига в случаите когато авторът преработва чужди вещи (материали). В тези случаи авторът би могъл да придобие собствеността върху преработената вещ при наличието на предпоставките по чл. 94, ал. 1 ЗС, т. е. когато: i) стойността на изработването надминава стойността на материала (обективна предпоставка), и ii) лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг (субективна предпоставка). Интерес с оглед авторството представлява обективната предпоставка по чл. 94, ал. 1 ЗС. „Стойността на изработването“ по чл. 94, ал. 1 ЗС следва да включва, освен направените от автора разходи по изработването, и увеличената в резултат на изработването стойност на вещта. Това е „създадената“ от автора „стойност на произведението“. В някои случаи – например когато изработването е извършено от утвърден като име автор, самото авторство дава „стойност на изработването“ (разликата между „стойността на произведението“ и „стойността на материала“), която може да надхвърли „стойността на материала“ по смисъла, в който тези термини се използват в чл. 94, ал. 1 ЗС.

Когато не са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1 ЗС собствеността върху вещта, в или чрез която е обективирано произведението в резултат на преработването, се придобива от собственика на материала, но и в този случай той е длъжен да се съобразява с правата на автора, съгласно дадените в ЗАПСП разрешения. И в двата случая – чл. 94, ал. 1 ЗС и чл. 94, ал. 2 ЗС, този, който стане собственик на новата вещ, дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за другите вреди, ако има такива.

Съдебната практика и правната доктрина приемат, че при авторство чрез изработване по време на брака на чужди материали, включително материали на другия съпруг, не възниква съпружеска имуществена общност: „Не се включват в имуществената общност и произведенията на литературата и изкуствата. Те принадлежат само на своя създател, защото са тясно свързани с неговата личност (с убедителна аргументация р. 1138-92-I)².“ Предвид необходимостта да се направи ясно разграничение между авторското право върху произведението и правото на собственост върху вещта, в или чрез която то е обективирано, ще си позволя да цитирам по-голяма част от Решение № 1138 от 8.I.1992 г. по гр. д. № 56/91 г., I г. о., ВС³:

„Произведенията на литературата и изкуствата са особен род умствена, духовна, интелектуална собственост. Тяхното създаване, притежаване и използуване запълват съдържанието на авторското право. По своя характер то има двойнствена природа. То включва както право на собственост (курсив мой), така и лично неимуществено право. Наистина правото на собственост, включено в него (курсив мой), има съществено значение, произтичащо от това, че авторът извлича изгода от използуване на продукта от своя творчески труд. От момента на създаване на произведението възниква изключителното право, което може да се реализира и по пътя на договора. Но наред с това личното неимуществено право не само съпровожда проблема за паричната реализация, но има и първенствуваща роля. Личното неимуществено право на автора е право на неговата личност, защото произведението е създадено от нея. Тя е която създава наред с правото на собственост и неимущественото право, което сочи на смесената природа на авторското право, което като сложен фактически състав включва в себе си както правото на собственост (курсив мой) от категорията на имуществените права, така и правото на личността от категорията на неимуществените права. Носителят на правото на произведенията на литературата и изкуството е само неговият създател – авторът, както това е посочено в чл. 10 от Закона за авторското право, а след неговата смърт – неговите наследници. Неговото право трае през целия му живот и продължава петдесет години след неговата смърт (чл. 18 ЗАП). Освен това той има неотчуждаемото право на авторско име върху своето произведение и всеки, който го издава или ползува, излага и пр., е длъжен да обяви името на създателя му. Това право на уважение на името на създателя е закрепено в чл. 3 от същия закон. Ако издателят, изложителят наруши това лично право, договорът се разваля поради виновното нарушение.

От личното неимуществено право на създателя на литературното произведение и на произведение на изкуството произтича също така едно съществено правомощие. Това е правото на издаване на произведението, на неговото възпроизводство, ако е уникат. Това правомощие на автора е негово лично право. Само този, който го е създал, има право да го извърши. То също произтича от чл. 4 ЗАП.

Анализът на правомощията, които има създателят на произведение на литературата, изкуството и пр., сочи, че те не се покриват с правомощията, които имат съпрузите по отношение на имуществената общност, придобита от двамата през време на брака. Докато по силата на чл. 22 от СК съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи, то по силата на чл. 4 от ЗАП това право е правомощие само на създателя на творбата. Това право преминава върху другия съпруг (и останалите наследници) само след смъртта му (пост мортем). Особено е подчертано тази транслация в чл. 12 от ЗАП, според който авторското право върху рисувално, скулптурно, графично или фотографно изображение принадлежи на неговия създател и едва след неговата смърт преминава на преживелия съпруг и на децата на починалия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ЗАП, според който авторското право преминава върху неговите наследници, съпруг и родители, съобразно с правилата на Закона за наследството, а според ал. 5 на същия текст завещателните разпореждания на автора относно авторското му право произвеждат действие съгласно разпоредбите на Закона за наследството върху цялото произведение на литературата и изкуството.

От анализа на правомощията на създателя на произведение на литературата и изкуството, съпоставени с посочените нормативни актове и тяхното приложно поле, водят до извода, че създадените творби на литературата и изкуствата през време на брака не влизат в обсега на съпружеската имуществена общност, те са неотделима, неповторима еманация от личността му. Другият съпруг няма никакви права досежно издаването, името, реализацията чрез сключване на правни сделки, които са характерни за съпружеската имуществена общност. Той няма и никакви права върху управлението на това имущество. Едва след продажбата на произведението по договор се разкрива проприетарната функция на творението и придобитото след отчуждаването се включва в съпружеската имуществена общност.“

От представения текст на решението правят впечатление две неща: i) приоритетът на авторството като защита на творчеството пред съпружеската имуществена общност като последица от съвместния труд на съпрузите. Като неделимо свързан с личността акт авторството изключва приносът на другия съпруг, поради което изключва и възможността вещта, която обективира създаденото по време на брака произведение, да се придобива в условията на съпружеска имуществена общност; и ii) включването на правото на собственост върху вещта в съдържанието на авторското право – т. нар. „проприетарна функция на творението“. Ако първото твърдение е по-скоро непълно, тъй като не отчита възможните хипотези на принос на другия съпруг, изразяващ се в конкретния случай в предоставяне на материалите, инструментите, средата и условията, при които да се прояви творчеството на автора, то второто твърдение се нуждае от съществена ревизия. Правото на собственост върху вещта не е част от съдържанието на авторското право върху произведението, макар и в повечето случаи тези две права да се притежават от едно и също лице. Собствеността, както бе посочено многократно по-горе, е отделно право от авторското право върху произведението и се подчинява на самостоятелен режим, който може да бъде и режим на съпружеска имуществена общност.

Достатъчно е да разгледаме само една хипотеза, за да демонстрираме последиците от смесването на двете права: изработване на нова вещ, обективираща произведение, от автора с материали на неговия съпруг. Ако приемем, че в този случай произведението винаги е собственост на автора, то в стремежа си да защитим творчеството ние изключваме приложението на правилата по чл. 94 ЗС. А основание за това в закона липсва. Ако стойността на използваните материалите е по-голяма от стойността на изработването, собственикът на материала следва да става собственик и на изработената вещ. В случаите, когато материалите са били лична собственост на другия съпруг, ще настъпва трансформация на личното имущество и ще се запазва изключителната собственост на другия съпруг върху вещта, но вече обременена с авторското право на съпруга-автор. Аналогични следва да бъдат разсъжденията и в случаите, когато за изработването са използвани материали с по-голяма стойност, които са СИО – вещта ще става съпритежание на двамата съпрузи, макар и авторството върху произведението, което тя обективира, да се притежава само от единия от съпрузите. До същия резултат ще се стига и в случаите, когато стойността на изработването е по-голяма от стойността на материалите, но съпругът-автор е знаел, че преработва чужда вещ, съответно – вещ, която е СИО. В подкрепа на приложението на чл. 94 ЗС и в отношенията между съпрузите е и обстоятелството, че посочените резултати биха настъпили безспорно, когато единият съпруг изработва нова вещ от чужди материали – материали, които не са собственост на другия съпруг и не са СИО. Няма основание съпругът да се третира по-неблагоприятно от всяко трето лице, което би могло да се позове на чл. 94, ал. 2 ЗС.

Текстът е част от книгата Дискусии в българското наследствено право. С., 2013, с. 194-200.

Бележки под линия:

1 Вж. например Решение № 1138 от 8.I.1992 г. по гр. д. № 56/91 г., I г. о., ВС, което се подкрепя и от Костов, А. Хипотези в авторското право. Теория и практика. С., 2010, с. 140-141.

2 Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. С., 1994, с. 178. Вж. също Костов, А. Костов, А. Хипотези в авторското право. Теория и практика. С., 2010, с. 145: „Специфична е тази симбиоза между вещ-имуществени и неимуществени права на автораи именно поради това недопустимо е според мен едно произведение на изкуството да се третира като вещ, поне що се отнася до смисъла, който влага в това понятие Семейният кодекс“. Авторът разглежда и възможността правото на собственост относно произведението да бъде обект на разпореждане със сключения между съпрузите брачен договор.

3 Решението е постановено при действието на отменения ЗАП и отменения СК (1985) но разглеждания в него въпрос стои по аналогичен начин и при действието на ЗАПСП и СК (2009).

Стоян Ставру