Правомерно ли е поведението на фрийганите?

Субкултурата на фрийганизма

Фрийганите (freegans) са общност от хора, които се обявяват срещу консуматорските навици на съвременното общество, наричано от тях „общество на отпадъците” поради огромното количество отпадъци, които то произвежда. Фрийганите практикуват редица действия, насочени към ефективно използване на съществуващите в природата и в обществото ресурси. Сред тези действия попадат:

– събирането на храна от отпадъците (dumpster diving, urban scavenging),

– обитаването на изоставени къщи (squatting),

– използването на човешките екскременти за наторяване (humanure),

– ограничаване на участието в наемен труд, за да се разполага с повече време за духовно развитие (free time – от където е първата част от името им),

– хранене само с продукти от растителен произход (veganism – от където идва и втората част от името им).

Фрийганизмът освен като начин на живот, подчиняващ се на определени философски принципи (най-важните от които са минимално консуматорство и максимално ефективно оползотворяване на природните ресурси), се възприема от част от последователите си и като религиозно вероучение. Ревностното спазване на убежденията на фрийганизма поставя някои от последователите му лице в лице със съдебните власти…

По-долу ще бъдат разгледани правните въпроси, поставяни от първите две от изброените по-горе практики, които са и най-масово разпространени сред фрийганите.

 Възможна ли е кражба на отпадък?

Практиката в страните, където фрийганизмът е разпространен, познава случаи, при които събирането на изхвърлена на боклука храна се разглежда като акт на кражба. Дали обаче това поведение наистина може да се разглежда като кражба в наказателноправния смисъл на думата? Нека потърсим отговора на този въпрос според българското законодателство. Съгласно чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК): който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Прави впечатление, че от обективна страна престъпният състав по чл. 194, ал. 1 НК разкрива две особености: вещта следва да се намира във владението на лице, различно от извършителя, и вещта трябва да бъде чужда. Дали тези две обстоятелства са налице в случаите, когато храната е изхвърлена на предназначените за отпадъци места?

При отговора на този въпрос следва да бъдат взети в предвид разпоредбите на чл. 5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и  чл. 99 от Закона за собствеността (ЗС).

Хранителните отпадъци са вид битови отпадъци. Като битови отпадъци се определят (параграф 1, т. 2 ДР на ЗУО) отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУО притежатели на отпадъци са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те. Цитираната разпоредба урежда един често отричан в българското вещно право придобивен способ: завладяването – установяването на владение върху отпадъка е способ за придобиване на собствеността върху него. Този, който завладее пръв отпадъка става негов притежател (собственик). Единствено за производствените, строителните и опасните отпадъци е предвидено, че прехвърлянето им е възможно само въз основа на писмен договор в полза на лица, притежаващи правото да извършват дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУО притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие със ЗУО. Втората алинея на чл. 6 забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано третиране на отпадъците. За нарушаване на посочените изисквания законът предвижда налагането на глоби и имуществени санкции в размер до 6 000 лева (чл. 104, ал. 1, т. 1 ЗУО, чл. 106, ал. , т. 1 ЗУО и др.). При повторност имуществената санкция може да стигне до 12 000 лева.

Посочените изисквания са част от административноправния режим на управлението и третирането на отпадъците. Какво обаче се случва от гледна точка на собствеността, за да се прецени доколко е налице отнемане на владение на една чужда вещ по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК? Съгласно чл. 99, предл. 2-ро ЗС правото на собственост се изгубва, ако собственикът се откаже от него. Изхвърлянето на местата за отпадъци на една вещ (включително бързоразваляща се вещ, каквато най-често представляват различните видове храна) е безспорен конклудентен акт за отказ от право на собственост върху нея. Това действие демонстрира нежеланието на лицето, изхвърлящо отпадъка, да бъде собственик на предмет, който вече не му носи полза и не обслужва определена негова потребност. Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗУО определя "отпадъка" като вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи. Разглеждането на една вещ като отпадък обаче не е достатъчно за прекратяване на правото на собственост на лицето. Необходимо е освен промяната в субективното отношение да бъде извършен и обективен акт на изхвърляне на вещта. Единствено в своето съчетание субективното отношение и обективно осъщественото поведение следва да се разглеждат като отказ от право на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС. В този смисъл при наличието на разпоредбата на чл. 99 ЗС не е необходимо да се предполага желание за даряване на отпадъка в полза на всяко лице, което проявява интерес към неговото притежаване – т. нар. Good Sаmаritan Law, каквато практика съществува в някои други държави.

След като изхвърлянето на отпадъците представлява отказ от право на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС, а установяването на владение върху тях от страна на друго лице е способ за придобиването им по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУО, то няма място за третирането на завладяването като кражба (чийто престъпен състав включва отнемане на владение върху чужда вещ). Вещта не е чужда, а поведението на фрийганите не е противоправно, тъй като със завладяването й те се превръщат в нейни собственици. Фрийганът не третира вещта като отпадък, а я разглежда като ценен за него продукт и я използва за задоволяване на свои конкретни нужди. Попаднала в негово владение вещта загубва квалификацията си на отпадък. Фрийганът желае да използва изхвърления предмет като пълноценна вещ. В този смисъл взетата от боклука храна възстановява качеството си на пълноценна вещ и спрямо нея не намират приложение правилата на ЗУО. С поведението си фрийганът „реабилитира” вещта и образно казано я „възражда за нов живот”. В замяна на това той става неин собственик…

 Накърняване на личната неприкосновеност и хулиганство?

Срещу практиката на фрийганите да използват изхвърлена храна се възразява и с аргумента, че отпадъците са нещо лично за лицето, което ги е изхвърлило, и ровенето в тях от други хора е форма на посегателство срещу личната му неприкосновеност. Подобно твърдение според мен не почива на разгледаните по-горе законови разпоредби и на същността на понятието за отпадък. Ако лицето наистина държи изхвърлените от него отпадъци да не бъдат използвани от другиго, той разполага с възможността фактически да ги унищожи или да ги третира по начин, който не позволява завладяването им от трети лица. След като обаче ги е изхвърлило на публично определените за това места, то се е отказало и от всякакви претенции по отношение на тях. 

Струва ми се, че срещу поведението на фрийганите не може да се възрази и с чл. 235, ал. 1 НК. Според нея: който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство. Вземането и използването на изхвърлени отпадъци само по себе си не представлява непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред, нито изразява явно неуважение към обществото. Въпреки отправяните от фрийганите критики към консуматорското общество, използването на изхвърлена храна не е начин за изразяване на явно неуважение, а способ за оптимизиране на ресурсите, с които разполага човечеството. Фрийганите в повечето случаи са достатъчно богати хора, за да не бъдат разглеждани като "боклукчии". Обстоятелството, че използват изхвърлена храна е мотивирано не от липсата на средства за закупуването на друга, а от желанието за спестяване и отговорността им към даденостите и ограниченията на природата. В това не се съдържа нито неуважение, нито непристойно поведение.

 Извън закона ли са скуотърите?

Друга практика на фрийганизма, която поставя своите правни въпроси, е използването на изоставени къщи за задоволяване на жилищните нужди на лица, които не разполагат с свой собствен дом. Това поведение отново е обусловено от желанието за максимално оползотворяване на ресурсите и правилното им разпределяне между хората. Недопустимо според фрийганите е една къща да стои празна и саморазрушаваща се, докато отвън скитат хора, които няма къде да живеят. Поради това те стимулират „заселването” на необитаемите къщи независимо от собствеността върху тях.

 Подобно поведение може да бъде свързано с няколко наказателно правни разпоредби, сред които:

– чл. 170, ал. 1 НК: противозаконно влизане в чуждо жилище – който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца (когато изоставения имот има предназначение на жилище);

– чл. 195, ал. 1, т. 3 НК: кражба с взлом – кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот (когато скуотърът използва вещи, намерени в къщата).

За разлика от изхвърляните движими вещи,  изоставените жилища остават притежание на своите собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и е вписан в имотния регистър. Неизползването на имота само по себе си не може да се разглежда като отказ от правото на собственост върху него. Изоставеният имот не е отпадък (само движими вещи). Ето защо, направените по-горе изводи относно завладяването на изхвърлени отпадъци са невалидни при скуотърството. Влизането и използването на чуждо жилище в най-добрия случай от гражданскоправно (вещноправна) гледна точка може да бъде свързано с установяване на недобросъвестно владение. То обаче – ако е направено чрез употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, няма да може да служи като основание за придобивна давност (чл. 80, ал. 2 ЗС: „Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност”).

Ако влизането в чуждото жилище е станало без употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, няма да е налице престъпление по смисъла на чл. 170, ал. 1 НК, но собственикът ще може да иска изваждане на лицето от имота чрез предявяване на ревандикационен иск. Приложение в тези случаи ще намира и разпоредбата на чл. 170, ал. 4 НК, според която: който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

 Краткият преглед на правните норми, касаещи фрийганизма, показва, че при съобразяване на разпоредбите на наказателното право, поведението на фрийганите може да бъде напълно правомерно и допустимо от българското законодателство. Има обаче граници, преминаването на които води до квалифициране на поведението на фрийганите като престъпление…

————

Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне. 

Благодаря Ви!

Стоян Ставру