Наскоро ми споделиха едно нестандартно и спорно „разрешение”, използвано от инвеститор с оглед планирано от него изграждане на ветрогенератори. Преди да се снабди с лиценз за енергийно предприятие, въпросният инвеститор се „подсигурявал” като „придобива” вещни права върху чуждите имоти, които ще бъдат засегнати при евентуалното изграждане на ветрогенераторите. Учредяването на сервитутите става на основание чл. 192 и чл. 193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) въз основа на сключен между инвеститора и собственика писмен договор с нотариална заверка на подписите. Тъй като някои от имотите, върху които са разположени ветрогенераторите са сравнително тесни, се оказва, че част от ветрогенератора (роторните перки) преминава в пространството над съседен имот. С оглед на това „преминаване” на ротора на генератора над съседния имот, инвеститорът иска в негова полза да бъде учредено право на преминаване по чл. 192 ЗУТ. В тази правна „обстановка” възниква основният въпрос:
„Допустимо и валидно ли е учредяването на подобен „роторен” сервитут?”
За да се отговори на така поставения въпрос, следва да бъдат разгледани няколко подвъпроса :
1. Каква е разликата между сервитутите по ЗУТ и сервитутите по Закона за енергетиката (ЗЕ)?
2. Какво е съотношението между тях?
3. Какъв е обхвата на сервитутите по ЗЕ?
1. Каква е разликата между сервитутите по ЗУТ и сервитутите по Закона за енергетиката (ЗЕ)?
Разликата е в „необходимостта” от господстващ имот!
В своите чл. 192 и чл. 193 Законът за устройство на територията урежда два основни вида сервитути: правото на преминаване през чужд поземлен имот и правото на прокарване през чужд недвижим имот на отклонения от техническата инфраструктура. Въпреки съществуването на различни мнения, текстовете на ал. 7 на чл. 192 ЗУТ, съответно – на ал. 9 на чл. 193 ЗУТ, свидетелстват за характеристиката на двете права по чл. 192 и чл. 192 ЗУТ като „класически” поземлени сервитути, при които следва да съществуват:
– служещ имот – имотът, върху който е учредено сервитутното право и който трябва да търпи съответното въздействие (преминаване, прокарване на отклонението), и
– господстващ имот – имотът, чието обслужване се осигурява чрез упражняването на учреденото сервитутно право (с оглед възможността за достъп, с цел благоустрояване).
И двете посочени по-горе алинеи изискват договорът за учредяване на описаните в чл. 192 и чл. 193 ЗУТ права да бъде вписан в имотния регистър, както по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване/прокарване, така и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване/прокарване. Следователно законодателят разглежда правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ и правото на прокарване на отклонения по чл. 193 ЗУТ като права, „обслужващи” ползването на конкретен господстващ имот.
По-различно е положението при сервитутите по ЗЕ. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ „При разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закна за кадастъра и имотния регистър”. Правят впечатление няколко неща:
– сервитутите съществуват „в полза на енергийните предприятия”, а не „обслужват” ползването на някакъв господстващ имот;
– сервитутите „възникват” ex lege (по силата на закона), а не се учредяват с подписване на договор между собствениците на два имота. Препоставките, при които възникват, са посочени в четвъртата алинея на чл. 64 ЗЕ.
Тези две особености дават основание сервитутите по ЗЕ да бъдат определени като „квазилични” сервитути – сервитути, учредени с оглед осъществяваната от техния титуляр обществено полезна дейност (наличе е „господстваща” дейност вместо „господстващ” имот) върху чужди недвижими имоти (служещи имоти). Тъй като аналогията с личните сервитути е по-близка (става въпрос за право, свързано с особено „лично” качество на титуляра – енергийно предприятие) от тази с поземлените сервитути (където е необходимо съществуването на два имота), използваният термин е „квазилични” сервитути. За да бъдем прецизни, следва да посочим, че по-скоро не става дума за „сервитути” в класическия смисъл на думата, а за специфични нови ограничени вещни права, които са характеризират с редица особености. Тъй като обаче ЗЕ ги нарича „сервитути”, за обозначаването им, макар и условно, би могъл да се използва и терминът „квазилични” сервитути.
2. Какво е съотношението между тях?
„Сервитутите” по ЗЕ са „специални” спрямо тези по ЗУТ!
„Квазиличните” сервитути се ползват с няколко „предимства” пред поземлените сервитути по ЗУТ. Две от тях са най-важни:
– „освободени” са от изискването за наличието на господстващ (обслужван) имот;
– възникват по силата на закона (ex lege), при наличието на предвидените в него предпоставки: влизане в сила на ПУП и изплащане на обезщетение.
И двете особености позволяват по-лесно и по-свободно учредяване на сервитутите по ЗЕ, давайки възможност за задоволяването на различни и разнообразни потребности, възникващи в практиката по изграждане на съоръженията и инфраструктурната мрежа на енергийните предприятия. Най-малкото учредяването им не зависи от волята на собствениците на засегнатите имоти. Тези особености са израз на по-голямата грижа, който законодателят полага за развитието на инфраструктурната мрежа и за осъществяването на дейността на енергийните предприятия с оглед на обществено полезния характер на тази дейност.
„Квазиличните” сервитути могат да бъдат използвани само и единствено от правни субекти, които притажават качеството на енергийни предприятия. За осъществяването на дейностите по ЗЕ се учредяват сервитутите, уредени в чл. 64 ЗЕ. Това разбира се не означава, че енергийните предприятия не могат да придобият "класически" поземлени сервитути по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ с оглед обслужването на конкретни притежавани от тях недвижими (господстващи) имоти. Тези сервитути предполагат господстващ и служещ имот, а не обслужват дейността на енергийното предприятие.
3. Какъв е обхватът на сервитутите по ЗЕ?
Сервитутите по ЗЕ възникват по отношение на всички засегнати имоти!
Когато съоръжение (ветрогенератор) се разпростира върху няколко имота или изискуемата от закона сервитутна ивица по чл. 64, ал. 9 ЗЕ обхваща части от имоти, които се явяват съседни на този, в който е разположено съоръжението, възникването на сервитута ще предполага:
– одобряването на ПУП, обхващащ всички имоти, в които е разположено съоръжението или в които се разпростира определената от закона сервитутна ивица;
– изплащане на обезщетение на собствениците на всички засегнати недвижими имоти.
Причината за това е, че всеки един от собствениците на посочените имоти ще бъде ограничен в правата си в резултат от възникването на сервитутното право.
След като е налице специалната уредба на ЗЕ за възникването на сервитутите по чл. 64 ЗЕ, смятам, че не е нужно учредяването на отделен „роторен” сервитут в полза на енергийното предприятие чрез сключването на договор със собственика на имота, над който преминава част от ротора на ветрогенератор. Нещо повече, учредяването на подобен „роторен” сервитут е и невъзможно. Сервитутните права са вещни права, поради което се подчиняват на принципа на изчерпателност: могат да бъдат учредени и да съществуват единствено сервитутни права, които са предвидени в закона. В чл. 192 и в чл. 193 ЗУТ не е уредена възможността за учредяване на вещно право за ползване на пространството над чужд недвижим имот с оглед функционирането на устройство, разположено в съседен (господстващ) имот. Струва ми се, че спецификата на подобно право го отличава от правото да се преминава през един чужд недвижим имот уредено в чл. 192 ЗУТ с оглед осигуряването на достъп до господстващия имот. Липсва и "прокарване на съоръжение", тъй като „навлизането” в пространството над чуждия имот е резултат от самото функциониране на съоръжението. Договорът за учредяване на сервитутно право, което не е уредено в българското законодателство, ще бъде нищожен, тъй като е сключен с невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите). Неговата функция ще бъде осигурена от одобрения ПУП и възникналата сервитутна ивица по чл. 64 ЗЕ.
Ако темата е важна за Вас или Ви е заинтригувала, моето мнение в разгърнат вариант може да прегледате в следните статии:
1. „Сервитутно право и право на строеж”, сп. „Собственост и право”, кн. 2, 2011, стр. 5-15;
2. „Сервитутни права според българското законодателство”, приложение към сп. „Собственост и право”, кн. 4, 2005, стр. І-ХХІІ;
3. „Сервитутните права по Закона за електронните съобщения”, приложение към сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2009, стр I-XX.
Хубава статия и определено имаше мужда от такава, жалко че чак сега я прочетох. Ще си позволя няколко коментара 🙂 Въпросите с роторния сервитут са налице, а самите сервитути – доста срещани, но считам че трябва да се учреди такъв, а не да се използва чл. 64 от ЗЕ. Чл. 64 позволява сервитут само по отношение на “въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи” – сред изброените не попада ротор на ветрогенератор, нито самия ветрогенератор, следователно т.нар. роторен сервитут не е сред хипотезите на чл. 64 и този текст е неприложим. Съгласен съм че не са приложими и разпоредбите на ЗУТ.
На следващо място, не считам че учредяването на сервитут, който не е уреден от закона е нищожна сделка, не намирам основание за това (особено невъзможен предмет, напровтив -предмета си е налице), по скоро се касае за облигационна връзка без вещноправно действие, без вписване и без противопоставимост на трети лица, но това в повечето случаи в практиката е достатъчно – един писмен договор за преминаване на ротора през съседния имот, скрепен с клауза за обещетяване при неизпълнение или продажба винаги е вършил работа, поне на мен 🙂
Здравейте, Велизар!
Доколкото разбирам Вие поставяте въпроса доколко в разглежданата в статията хипотеза е възможна конверсия на договора за учредяване на вещно право на сервитут в неименуван договор с облигационноправно действие?
Дотолкова доколкото свободата на договаряне е ограничена единствено от закона и добрите нрави :), аз също съм защитавал тезата, че такава конверсия е възможна. Тя обаче следва да премине проверката на още един критерий (освен възможността остатъкът от една недействителна сделка да породи правното действие на друг вид сделка): предполагаемото съгласие на страните да приемат по-ограничените правни последици на съответната сделка.
Конверсията обаче не заличава недействителността (поради невъзможния предмет – учредяването на вещно право, което не е уредено от закона, а вещните права са numerus clausus), а по-скоро се опитва да запази нещо от съгласието на страните, за да свърже с него настъпването на определени правни последици.
Разбира се, облигационният (в настоящия случай неименуван) договор (за предоставянето на право на ползване на пространството над определен имот) не може да се сравнява по правното си действие и сила с учредяването на вещно право (сервитут).
🙂
Един допълнителен аргумент че такъв сервитут не може да се учреди по ЗЕ, е че чл. 64 от ЗЕ визира само хипотези при които проводите минават по необходимост през чужди земи. Без този сервитут проводите не могат да се изградят изобщо и затова е оправдано (включително обществено оправдано) сервитутът в полза на енергийното предприятие да възникне и без съгласието на собствениците на имотите (срещу обезщетение). Когато обаче инвеститор просто иска да спести пари и не закупи цялата земя необходима за ветрогенератора, а закупи земя достатъчна само за основите му, не е оправдано да може да обремени с тежест чуждите имоти против волята на собствениците им.
Принципно, има мнение че независимо че чл. 64 от ЗЕ не предвижда възникване на сервитут за ветерогенератор, такъв сервитут възниква защото Наредба 16, издадена по приложението на ЗЕ, определя сервитутна зона около ветрогенераторите. Следва да се има предвид че Наредба 16 има за предмет определяне на размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на различните видове енергийни обекти и не третира тяхното възникване (напр. в полза на кого, при какви условия, т.н.). По чл. 60 от отменения Закон за Енергетиката и Енергийната Ефективност около енергийните обекти (вкл. ветрогенераторите) възникваше сервитутна зона, която разпоредба не е възпроизведена в новия ЗЕ. С отмяната на Закон за Енергетиката и Енергийната Ефективност всички сервитути възникнали по силата на този закон запазват действие и след отмяната, като Наредба 16 изрично предвижда че нейните разпоредби се отнасят и за сервитутите възникнали по отменения Закон за Енергетиката и Енергийната Ефективност. С други думи Наредба 16 не създава сервитути около ветрогенераторите, а само определя обема и реда за упражняване на сервитутите възникнали по отменения Закон за Енергетиката и Енергийната Ефективност.
Здравейте, Атанас,
Само с едно уточнение, ако ми позволите: това, което възниква по силата на Наредба № 16 – “сервитутните зони” не представляват сервитутно право, а специфично законово ограничение на собствеността. Именно защото е “законово” (макар и уредено в “наредба” 😉 ), съществуването му не зависи от волята на собственика. Тъй като то е свързано с наличието на определено съоръжение (около което съоръжение възниква), когато това съоръжение е поставено въз основа на сервитутно право по чл. 64 ЗЕ, сервитутната зона се обозначава (условно – тъй като правната й същност е доста по-различна от ограничено вещно право) като “дъбавъчен сервитут” 🙄
Що се касае до връзката между Наредба № 16 и отменения ЗЕЕЕ, ми се струва, че такава не е необходима. Наредба № 16 се “връзва” сравнително добре 😉 и с ЗЕ…
Поздрави!
Здравейте,
остава отворен въпросът обаче кой акт се вписва ако приемем, че такъв сервитут възниква ex lege особено с оглед факта, че ПУПа няма вещно действие по ЗУТ а заповедта за одобряването му не подлежи на вписване. От друга страна, мисля, че тълкувате Наредба 16 доста буквално. Волята на законодателя с промените от 2008 г. е ясна – след като е определена границата и рзмера на този сервитут, законодателя е счел, че такъв сервитут съществува. Доколкото Атанас е прав, че реда за учредяване не е уреден (64 ЗЕ определя само условията, които следва да са на лице за да възникне сервитута), би следвало да се приложи общия режим за да се преодолоее празнината в правната уредба.
Здравейте, Илия,
Предлагате интересна теза и поставяте важен въпрос 🙂 – въпросът за вписването на сервитутите по ЗЕ. Благодаря Ви!
Ето и моето мнение:
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗЕС използва глагола “възникват” без да поставя допълнителни изисквания:
“При разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия ВЪЗНИКВАТ сервитути.”
В ал. 4 на същата разпоредба се уточнява:
“Сервитутите по ал. 2 (сервитутите по ЗЕ – бел моя) ВЪЗНИКВАТ, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, И
2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът”.
Според мен става въпрос именно за ВЪЗНИКВАНЕ, а не за УЧРЕДЯВАНЕ – при наличието н апосочените обстоятелства (законови предпоставки), сервитутите по чл. 64 ЗЕ възникват. Те възникват именно с изплащането на еднократно обезщетение при наличието на влязъл в сила ПУП, определящ съдържанието на сервитутното право. Именно в това се изразява “привилегированият” ред за възникване на т. нар. квазилични сервитути (вж. https://www.challengingthelaw.com/?p=5 – в края са посочени и някои статии, в които съм се опитал да разглеждам подробно въпроса), обслужващи преценени от законодателя като обществено значими дейности.
В този смисъл – по отношение на сервитутните зони (за мен – законови ограничения на собствеността 🙂 ), е и промененият през 2008 г. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 16: “Разположението и размерите на сервитутните зони се определят въз основа на съответните проучвания и проекти за изграждане или разширение на енергийните обекти и съобразно минималните размери по приложения № 1, 2, 3 и 3а при етапите за определяне, съгласуване и утвърждаване на техните площадки и трасета.” Не разбирам с какво точно имате предвид, че се е променила волята на законодателя след промените от 2008 г.? Ще е интересно да споделите малко повече информация.
Разбирам идеята, според която изискванията по чл. 64, ал. 4 ЗЕ са само допълнение към “общия ред” (този по ЗУТ) за учреяване на сервитутни права. Струва ми се обаче, че тя не намира основание в текстовете на чл. 64 ЗЕ, нито отговаря на идеята на законодателя да въведе по-облекчен ред за ВЪЗНИКВАНЕ на сервитутните права. Глаголът според мен не е случаен 🙂
Вярно е, че наличието на акт, с който се учредява сервитутното право, ще е много полезен с оглед възможността за неговото ВПИСВАНЕ. Възможността за договаряне според мен е ограничена до определяне на размера на обезщетението (чл. 64, ал. 6 ЗЕ). Що се касае до ВЪЗНИКВАНЕТО на сервитута, той не зависи от волята на собственика, поради което не е необходимо наличието на акт за УЧРЕДЯВАНЕТО му.
Съгласно последното изречение на чл. 64, ал. 1 ЗЕ: “Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.” Како обаче да стане това?
Предвиденият в ЗЕ ред урежда единствено отразяването на сервитутите в ПУП-а за служещия имот, където се определя съдържанието на правото.
При липсата на акт, който да се впише
(по нашето право се вписват актове (чл. 112 ЗС, чл. 77, ал. 1 ЗКИР, чл. 80 ЗКИР, чл. 84, ал. 2 ЗКИР и др.), а не права (чл. 62, ал. 1, т. 1-3 ЗКИР посочва, че в част “В” на имотната партида се вписват видът, носителят и срокът на ограниченото вещно право. Става въпрос обаче за отразяване на информация само във връзка с акт по чл. 112 ЗС)), както и
при липсата на изрична разпоредба за вписване (подлежащите на вписване актове са numerus clausus – т. е. изчерпателно изброени в закона),
посочените права няма как да фигурират в имотния регистър. Информацията за тях ще може да бъде открита в ПУП-а, съответно – в кадастъра.
Противоречието идва от там, че чл. 64, ал. 1, изр. 2 ЗЕ предвижда именно вписване на права. Това изисква или промяна в чл. 112 ЗС, или съобразяване на чл. 64, ал. 1, изр. 2 ЗЕ с възприетите от българското вещно право приципи при вписване. При сега действащата правна уредба изискването на чл. 64, ал. 1, изр. 2 ЗЕ е неизпълнимо по отношение на имотние регистър, като сервитутът ще фигурира в кадастралната скица за имота.
Да това не е най-доброто решение, особено с оглед защитата на трети добросъвестни лица, желаещи да придобиат собствеността върху обременения имот (същият е моделът при законовите ограничения на собствеността – например отстоянията се определят въз основа на посочени от закона критерии, без да се “вписват” в имотния регистър), но това е въпрос, който може да бъде разрешен чрез законодателна инициатива…
Смятам, че е недопустимо запълване на празнини в такива вещноправни институти като възникване на ограничени вещни права и вписване в имотния регистър чрез прилагане по аналогия, нито използването на разширително тълкуване. В този смисъл се опитвам да не излизам от текста на закона, който спорез мен отговаря и на неговия смисъл.
Поздрави
Колеги, стана интересна дискусия. Все пак искам да отбележа 2 неща:
1. Наистина не ми е напълно ясно защо се придава самостоятелно правно значение на т.нар. сервитутна зона. Съгласно чл. 64 ал. 2 т.3 от ЗЕ сервитутите по ЗЕ включват “ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти”. Според чл. 3 от Наредба 16 “специалният режим за упражняване на сервитутните права по тази наредба се прилага в сервитутната зона около енергийния обект”. С други думи сервитутната зона е територията от чужд имот на която трето лице има ограничени вещни (или квази-лични, ако приемем условно че такива съществуват) права (сервитутни права). Без права на трето лице-несобственик в сервитутната зона концепцията сервитутна зона няма никакъв смисъл и никаква правна стойност (задължението да не извършваш нещо в свой имот кореспондира с правото на някой друг да те принуди, например чрез съд, да се въздържаш от действие). Моето разбиране е че Наредба 16 просто определя територията в която трябва да се упражняват сервитутните права възникнали по ЗЕ и ЗЕЕЕ, както и доразвива реда за ползването на тези права. Но Наредба 16 не създава сервитутни права. Такива възникват само по ЗЕ и ЗЕЕЕ и доколкото ЗЕЕЕ е отменен през 2004г. сервитутни права за ветрогенератори не възникват ex lege от 2004г. насам.
2. Относно дали трябва да се приложи общия ред при тази празнина на ЗЕ съм напълно съгласен че това не е възможно и тези сервитути възникват ex lege, а не се учредяват. Идеята е именно те да възникват независимо дали собственика на чуждия имот е съгласен или не, докато едно “учредяване” винаги изисква съгласието на собственика.
Поздрави,
Атанас
Здравей, Атанас :),
Всъщност сервитутната зона не е свързана винаги със сервитутно право. В този смисъл твърдението:
“С други думи сервитутната зона е територията от чужд имот на която трето лице има ограничени вещни (или квази-лични, ако приемем условно че такива съществуват) права (сервитутни права). Без права на трето лице-несобственик в сервитутната зона концепцията сервитутна зона няма никакъв смисъл и никаква правна стойност (задължението да не извършваш нещо в свой имот кореспондира с правото на някой друг да те принуди, например чрез съд, да се въздържаш от действие).”
се отнася само за ЕНЕРГИЕН ОБЕКТ, ИЗГРАДЕН В ЧУЖД ИМОТ.
Напрактика обаче енергийният обект може да бъде построен и в собствен имот. В този случай няма сервитутно право, но има сервитутна зона, която въвежда определени ограничения за самия собственик на енергийния обект и на земята, върху която той е изграден…
Ето защо разглеждам отделно сервитутните права от сервитутната зона, като навсякъде, където съм имал възможност да изразя становището си, съм критикувал терминологичното смесване на тези две доста различни правни фигури.
💡
Привет…
Относно вписването в ‘имотния’ регистър, законодателя за пореден път проявява нехайно отношение. Вписването е ‘затвърдено’ и в § 26, ал.3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката. 😕 Това отношение, не е от сега. Няма разумен аргумен, който да ми обясни, как в режим на вписване, регламентиран от ПВ, защото заповед по чл.73 ЗКИР, все още няма издаден за нито един район в страната, се вписва по партидите на недвижимите имоти – така в чл.192 и 193 ЗУТ, в чл.68 в Закона за културното наследство и др. Според ПВ, партидите са персонални 🙄 ❓ ❗ ❓
С оглед възникването на сервитута по силата на закона…с не голяма изненада, може да откриете в чл.182 ал.2 ЗУТ, че сервитута по чл.64 от ЗЕ се учредява…. 🙂
🙂
Да сервитутите по Закона с трите “Е” (както е известен Законът за енергетиката и енергийната ефективност 🙄 ) “възникват” по силата на закона, но се вписват едва с отмяната му – и то въз основа на заключителна разпоредба в новия Закон за енергетиката!
По принцип е добре да има подобно вписване, за да могат трети лица да проверяват сервитутните права – безспорни тежести, дори и когато са сервитути по ЗЕ (квазилични 🙂 ). За да може всеки заинтересуван да има достъп до информацията за тях през имотния регистър, а не да ги “открива” в скиците за имота…
Много точно наблюдение за чл. 182, ал. 2 ЗУТ 😉
Привет….
Тук http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=1211 – едно ‘топло, топло’ съдебно определение на ВКС. Обсъжда се формата на акта с който се учредява “специалния” сервитут по чл.64 ЗЕ. Оставам с вечатление, че ако формата е спазена….то този нот. акт, който регламентира само облгационното отношение /свързано с обезщетението/, би подлежал на вписване, въпреки, че няма вещно – правно действие, понеже сервитута възниква по силата на закона с осъществяването на двете предпоставки – ПУП+обезщетение. Обърквам се…..
Хм…
Хубавото е, че ВКС е разграничил сервитутите по чл. 64 ЗЕ от тези по чл. 192 и сл. ЗУТ. Определено има разлика и то не е само във формата 🙂
Относно изискването за нотариална форма обаче нещата стават твърде спорни. Ако сервитутите “възникват” при наличието на определените в закона предпоставки, евентуален нотариален акт би трябвало да има единствено консативен характер. Нищо не пречи, разбира се, в него да се посочи и размерът на платеното обезщетение, но ако последното не е платено, сервитутът няма да е възникнал.
От друга страна, вярно е, че нотариалната форма може да бъде използвана и за уреждането на облигационни отношения, но да я третираме като форма за действителност в случаите на чл. 64 ЗЕ…
Струва ми се, че решението е доста спорно и възприема тезата за “учредяването” на сервитутите по чл. 64 ЗЕ, а не за тяхното “възникване” – какъвто обаче е използваният от ЗЕ термин…
🙄
Ето още едно решение за “квазиличните” сервитути:
http://www.admsudhaskovo.org/2011/mar/finished/a853-10.htm
🙂
Здравейте! Наистина интересна дискусия се е заформила.
Както става ясно и от самата статия, за да се ползва хипотезата на възникващо екс леге право по чл. 64 от ЗЕ, е необходимо инвеститорът да има вече качеството “енергийно предприятие” (лицензионен режим). Проблемът е, че преди да се получи съответната лицензия, а и когато в сервитутната зона се намират поземлени имоти, чиито собственици са дузина наследници, тогава става по-трудно да се договори правомерно засягане на въздушното пространство над имотите им. В този случай не е ли подходящо да се използва институтът на чл. 192, ал. 2 ЗУТ и чрез заповед на съответния кмет и справедливо обезщетение да се допусне преминаване на ротора на ветрогенератора през засегнатите ПИ?
Разпоредбата на чл. 193 ЗУТ би могла да се приложи само при наличието на “ясен” господстващ имот.
Впоследствие – с придобиването на качеството “енергийно предприятие” от собственика на господстващия имот, ми се струва, че този “класически” поземлен сервитут по чл. 193 ЗУТ, учреден със заповед, не може да се трансформира в “квазиличен” сервитут по чл. 64 ЗЕ.
Сервитутът по чл. 193 ЗУТ ще се запази докато съществува господстващ имот и докато обслужва само този господстващ имот. Ако обаче предназначението на ползването на обременения имот се промени, за “възникването” на “квазиличното” сервитутно право ще трябва да се мине през чл. 64, ал. 4 ЗЕ
🙂
Как бихте разтълкували следният казус.
За да присъединиш една ФВЕЦ към подстанция на НЕК имаш договор за присъединяване, където е посочено къде да се извърши присъединяването. Имаш цена, която плащаш за присъединяване. Имаш също така и одобрен ПУП и работни проекти съгласувани с НЕК. За територията на подстанцията, през която трябва да прокараш кабелната линия за да се подвържеш към посочените РУ, трябва ли да ти бъде учреден някъкъв вид сервитут, било по реда на ЗУТ или по реда на ЗЕ?
Здравейте,
Стояне, с твое разрешение споделям малко опит по казуса на Евгени.
Евгени, отговорът на въпроса ти зависи от това, къде е границата на собсвеността и дали строиш присъединителните съоръжения по реда на чл. 60 (ако не ме лъже паметта) на Наредба 6 – т.е. по мандат на НЕК. В общия случай, границата на собствеността се определя при централата (и там се поставя електромера). Ако това е така, в твоя случай, ще трябва да прехвърлиш изградените съоръжения на НЕК срещу обезщетение а (най-вероятно) строиш по мандат от НЕК. Ако горните факти са така в твоя случай, не ти трябва сервитут именно защото строиш по мандат и ще прехвърлиш собствеността на НЕК. Обратно, ако границата на собственост ти е в подстанцията на НЕК ( и съоръженията остават в твоя собственост), тогава би следвало да ти учредят вещни права.
Здравейте, Евгени,
Сайтът е за дискусии и споделяне на мнения, а не за правни консултации 😉
(това е изрично разписано в правилата за участие в блога – https://www.challengingthelaw.com/za-bloga/)
В този смисъл, Вие какво смятате по поставения от Вас въпрос ➡