Защо този въпрос е важен?
Въпросът "От кой момент правото „признава“ съществуването на човешки живот?" е изключително важен поради няколко причини:
– от този момент правото признава съществуването на нов правен субект, притежаващ редица имуществени и неимуществени права (зародишът се превръща в дете);
– от този момент възниква правното качество „родител“ и свързаните с него отговорности и грижи (бременната жена се превръща в майка);
– от този момент всички посегателства и телесни интервенции се считат за посегателства срещу личността на детето (възможно е увреждане на здравето му и престъпно отнемане на живота).
Какво смятат юристите?
Традиционно правната доктрина възприема като юридическо начало на човешкия живот момента на раждане на детето. Раждането обаче не е момент, а процес, който понякога може да продължи дълго време: от първите контракции до прерязването на пъпната връв. Ето защо, посочването на раждането като момент на възникване на човешкия живот не е достатъчно. Предлагат се следните конкретни моменти от процеса на раждане:
– моментът на започване на раждането: наличието на разкритие;
– моментът на първото вдишване на въздух (проплакване) от детето;
– моментът на отделяне на тялото на детето от тялото на майката (без да е необходимо прерязване на пъпната връв);
– моментът на прерязване на пъпнтата връв, в който настъпва окончателното отделяне на детето от майката.
Традиционно се приема третият възможен отговор, макар че той не е установен с изричен законов текст от действащото българско законодателство в този смисъл.
Текстът на чл. 120 НК подкрепя първия възможен отговор. В него се признава за убийство умъртвяването на „рожба“ по време на раждането: „За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години“. Тъй като, за да бъде отнет, човешкият живот трябва преди това той да е възникнал, разпоредбата на чл. 120 НК всъщност индиректно посочва, че определящ за началото на човешкия живот е моментът на започване на процеса на раждане.
И все пак – дали са прави?
Срещу „отлагането“ на юридическото начало на човешкия живот до определен момент от процеса на раждането се правят редица възражения, едно от основните между които е липсата на принципна разлика между физическите и психическите способности на 8-месечния фетус и на новороденото дете (още повече детето може да бъде родено и в началота на седмия месец от бременността). Въпреки липсата на такава разлика те се третират по съвсем различен начин от правото. Така например бременната жена няма да носи отговорност, ако с поведението си нарани или дори умъртви (включително умишлено) фетуса, който носи в утробата си, но ако стори това след отделянето му от нейното тяло, спрямо нея може да бъде реализирана наказателна отговорност за убийство на лице в беззащитно състояние (квалифициран състав по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК). Беззащитното състояние на детето обаче е факт още преди започването на процеса на раждане. Разликата е, че в този момент детето не разполага с каквато и да е правна защита срещу извършването на евентуални увреждащи действия от страна на бременната жена…
Ето някои от предложенията относно възприемането на различен момент за юридическо начало на човешкия живот, придружени с кратък преглед на аргументите „за“ и „против“ възприемането му (таблицата представлява част от монографията „Вещноправно действие на смъртта. Мъртвото човешко тяло преди и след погребението”, София, ИК Сиби, 2008, стр. 328, ISBN 978-954-730-522-9):
Предлаган момент за юридическо начало на човешкия живот |
Аргументи „за“ и „против“ |
1. Моментът на формиране на зиготата
двадесет и четири – тридесет часа след половия контакт
(генетичен критерий) |
Аргументи „за“: ? от този момент се получава уникален генетичен код, който съдържа в себе си потенциала за възникването на конкретно определен човешки индивид; ? човешкият живот възниква в момента на „кръстосване на възможностите” – момента на специфичното съчетаване на хромозомите на яйцеклетката (вторичния овоцит) и сперматозоида. Щом веднъж са хвърлени генетичните зарове, животът е факт и той трябва да се уважава; ? решението за възпроизводство и създаване на потомство се взема с извършването на половия акт, още повече като се има предвид възможността за въздържане от сексуално сношение или за използване на различни методи за контрацепция. |
Аргументи „против“: ? уникалната генетична информация не е идентична с човека като биосоциално същество, както “планът за една сграда не е самата сграда”; ? потенциалът за възникване на човешки индивид не е самият човешки индивид и не може да се ползва от защитата, която законът предоставя в полза на човека; ? аргументът за потенциала може да се доведе до абсурд, тъй като потенциал за възникване на човешко същество се съдържа и в сперматозоидите и в яйцеклетките, но тяхното унищожаване не може да се разглежда като убийство. |
|
2. Моментът на започване на имплантацията на двуслойния зародишев диск в лигавицата на матката
шестият ден от оплождането
(критерий за биологично взаимодействие) |
Аргументи „за“: ? от този момент започва взаимодействието между зародишните клетки и организма на бременната жена, което прави възможно протичането на последващите процеси на развитие на ембриона. Бременната жена не трябва да разполага с право да прекъсва осъществяването на този процес, след като той вече е започнал. |
Аргументи „против“: ? генетичният код е формиран още преди този момент и той съдържа в себе си цялата информация необходима за по-нататъшното развитие на зародиша; ? започването на процеса на имплантиране не е гаранция за по-нататъшното протичане на процесите на развитие на ембриона. |
|
3. Моментът на оформяне на първичната ивица
петнадесетият ден от оплождането
(критерий за форма) |
Аргументи „за“: ? от този момент възниква трислойният зародишен диск и зародишните клетки започват да придобиват формата на бъдещия човешки индивид. Започва формирането на всички онези органи, с наличието на които се свързва човешкия биологичен вид. |
Аргументи „против“: ? формата на биологичния организъм не е определяща за неговата социална значимост; ? критерият е изцяло биологичен |
|
4. Моментът на възникване на подобие на човешко същество
краят на осмата седмица от оплождането
(критерий за подобие) |
Аргументи „за“: ? развитието на органовите зачатъци променя формата на ембриона и той вече прилича на човешко същество – всички човешки органи са проявени, макар и функцията им да е минимално изразена. Зародишът се превръща във фетус. Началото на феталния период е начало на човешкия живот. |
Аргументи „против“: ? потенциалът на човешкия живот възниква много преди появата на “човекоподобната” форма; ? критерият е биологичен и не отчита стойността на човешкия живот като висша социална ценност. |
|
5. Моментът на морфологичното оформяне на първоосновата на нервната система
в началото деветата седмица на бременността
(неврологичен критерий) |
Аргументи „за“: ? отчита особената биологична и социална ценност на мозъка; ? способства за възприемането на единен критерий за живота и смъртта. Щом като края на човешкия живот се свързва с прекратяването на дейността на мозъка – с мозъчната смърт, то неговото начало също трябва да е свързано със започването на мозъчната дейност – с т. нар. мозъчно раждане. |
Аргументи „против“: ? недопустимо е човекът да се свежда единствено до електрическа активност на мозъчни клетки; ? наличието на електрическа активност на мозъка е необходимо, но не и достатъчно условие, за да се приеме съществуването на човешки индивид. |
|
6. Моментът на регистриране на първата електрическа активност на мозъка
може да се долови през четиринадесетата седмица, но с много по-голяма сигурност – през двадесет и втората седмица
(ЕЕГ критерий) |
Аргументи „за“: ? активността на мозъка свидетелства за неговото възникване, а следователно – и за възникването на човешкия живот. ? постига се симетричност в концепцията за началото и края на човешкия живот: започва с „раждането” на мозъка и приключва с настъпването на „мозъчна смърт”. |
Аргументи „против“: ? използването на подобен критерий представлява проява на биологичен редукционизъм и е израз на възприемането на човека като функциониращ мозък; ? електрическата активност на фетуса често прекъсва и в продължение на дълги периоди от време такава лисва дари след четиринадесетата седмица; ? симетричността „мозъчно раждане” – „мозъчна смърт” се нарушава от съществената разлика, която съществува между „предсъзнателната” и „следсъзнателната” нервна система. |
|
7. Моментът на първото самостоятелно движение на плода
осемнадесетата седмица от бременността
(двигателен критерий) |
Аргументи „за“: ? това според католическата теология е моментът, в който заченатият придобива своя дух; ? от този момент майката „чувства” носеното от нея дете – то „оживява”. |
Аргументи „против“: ? аргументът е религиозен, поради което няма универсален характер и не може да бъде противопоставен на лица, които не изповядват съответната религия; ? движенията на плода са несъзнателни и неконтролируеми и появата им не е свързана с някаква качествена промяна в развитието на плода. Усещането им зависи от това дали бременността е първа за бременната жена – движенията на фетуса се усещат от жената по-рано, ако вече е била бременна. |
|
8. Моментът на достигане на определени физически характеристики на плода
(тегло, анатомична оформеност и пр.) |
Аргументи „за“: ? критерий от този вид може да се използва и при отглеждането на ембриони извън тялото на бременна жена; ? критерий от този вид е лесно установим при използването на съвременната медицинска техника. |
Аргументи „против“: ? критерият е количествен, а не качествен; ? ценността на човешкият живот не може да се определя от физическите параметри на биологичния организъм. |
|
9. Началото на миелинизацията
след четвъртия месец от бременността
(критерий за умствена способност) |
Аргументи „за“: ? тъй като силно развитите умствени способности на човека го отличават от всички останали биологични видове, именно с началото на биологичните процеси, които правят възможно съществуването им, трябва да се свързва и началото на човешкия живот. |
Аргументи „против“: ? степента на умствено развитие на човека не е определяща при признаването му за правен субект; ? процесът на миелинизация продължава и след раждането до около двадесет годишно възраст, но това не означава, че новороденото не представлява човешко същество. |
|
10. Моментът, след който е възможно отглеждането на детето, независимо от организма на майката
след шестия месец
(критерий за биологическа самостоятелност) |
Аргументи „за“: ? способността за самостоятелно съществуване изисква признаване на плода на право на живот; ? положението на заченатия след шестия месец е аналогично на това на преждевременно роденото дете. След като последното притежава право на живот, такова трябва да се признае и в полза на детето, което е на същата възраст, но се намира в тялото на бременната жена. |
Аргументи „против“: ? способността за самостоятелно съществуване има динамичен и относителен характер. С развитието на медицината се скъсява периода на бременността, след който преждевременно роденото дете може да оцелее извън тялото на бременната жена. От друга страна, възможността за спасяване на преждевременно роденото дете ще зависи от местоположението на бременната жена, тъй като, за да се осигури възможността за самостоятелното му съществуване, е необходимо наличието на съответна квалификация и медицинска апаратура; ? в случай че медицината направи възможно отглеждането на заченато „in vitro” дете извън тялото на бременна жена, моментът на настъпване на способността за самостоятелно съществуване извън тялото на бременната жена ще съвпада с момента на изкуственото оплождане. |
Последни изследвания (вж. сп. Обекти, бр. 28, 2011 г.) разкриват, че след зачеването човешкият ембрион расте на хоризонтални слоеве ("филийки") от горе на долу – от главата до петите. Този процес продължава през първите 48 часа след зачеването като на всеки 90 минути се завършва един от общо 30-те хоризонтални пласта (подобно на 3D принтер), на които се разделя зародиша и които отговарят приблизително на броя на гръбначните прешлени. ДНК изпълнява ролята на часовник, като активира последователно гените, отговарящи за изграждането на всеки един от въпросните слоеве. След това откритие четиридесет и осем часовата граница от зачеването има още едно основание, за да претендира за начало на човешкия живот – възникването на протоформата на човешкото тяло чрез завършване на първия етап от развитието на зародиша. В този смисъл е и направеното в чл. 252 от Швейцарския граждански кодекс разграничение между ембрион – заченатият от сливането на клетките до завършването на развитието на органите, и зародиш – от завършване на развитието на органите до раждането.
И ембрионите сънуват…
Предоставяната от действащото българско законодателство защита на фетуса се съдържа в условията, които се поставят, за да бъде извършен аборт (Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност):
– допустимост на аборта по желание на бременната жена до 12-та гестационна седмица и
– недопустимост на аборта по желание след 20-та гестационна седмица и допустимост единствено на аборт по медицински показания след 20-та гестационна седмица.
Достатъчна ли е обаче тази юридическа защита? Още повече – като се има предвид последните научни констатации относно "живота" на човешките ембриони, включително обстоятелството, че подобно на "нас" – хората, те също сънуват… Необходимо ли е предвиждането и на други защитни мерки като част от политиката за закрила на детето? Подходящо ли е въпросът за завършване на бременността – процес, който води до възникването на нов правен субект, да бъде оставен изцяло в ръцете на бременната жена, която като бъдеща майка би следвало да вземе най-доброто решение за своето дете? Или е необходимо да съществува определен механизъм за защита на фетуса от определени от закона като неправомерни действия от страна на бременната жена?
Въпроси, които отправят сериозно предизвикателство към правото…
Ако темата е важна за Вас или Ви е заинтригувала, подробно за нея може да прочетете в:
1. „Човешкото тяло като предмет на вещни права”, София, ИК Сиби, 2008, стр. 98-151.
2. „Началото на човешкия живот и неговото вещно правно значение (проблеми на собствеността върху човешкия ембрион)”, сп. „Медицинско право”, кн. 2, 2008, стр. 12-41.