Юридическото начало на човешкия живот

Предлаган момент

за юридическо начало на човешкия живот

Аргументи „за“ и „против“

1. Моментът на формиране на зиготата

двадесет и четири – тридесет часа след половия контакт

(генетичен критерий)

Аргументи „за“:

? от този момент се получава уникален генетичен код, който съдържа в себе си потенциала за възникването на конкретно определен човешки индивид;

? човешкият живот възниква в момента на „кръстосване на възможностите” – момента на специфичното съчетаване на хромозомите на яйцеклетката (вторичния овоцит) и сперматозоида. Щом веднъж са хвърлени генетичните зарове, животът е факт и той трябва да се уважава;

? решението за възпроизводство и създаване на потомство се взема с извършването на половия акт, още повече като се има предвид възможността за въздържане от сексуално сношение или за използване на различни методи за контрацепция.

Аргументи „против“:

? уникалната генетична информация не е идентична с човека като биосоциално същество, както “планът за една сграда не е самата сграда”;

? потенциалът за възникване на човешки индивид не е самият човешки индивид и не може да се ползва от защитата, която законът предоставя в полза на човека;

? аргументът за потенциала може да се доведе до абсурд, тъй като потенциал за възникване на човешко същество се съдържа и в сперматозоидите и в яйцеклетките, но тяхното унищожаване не може да се разглежда като убийство.

2. Моментът на започване на имплантацията на двуслойния зародишев диск в лигавицата на матката

шестият ден от оплождането

(критерий за биологично взаимодействие)

Аргументи „за“:

? от този момент започва взаимодействието между зародишните клетки и организма на бременната жена, което прави възможно протичането на последващите процеси на развитие на ембриона. Бременната жена не трябва да разполага с право да прекъсва осъществяването на този процес, след като той вече е започнал.

Аргументи „против“:

? генетичният код е формиран още преди този момент и той съдържа в себе си цялата информация необходима за по-нататъшното развитие на зародиша;

? започването на процеса на имплантиране не е гаранция за по-нататъшното протичане на процесите на развитие на ембриона.

3. Моментът на оформяне на първичната ивица

петнадесетият ден от оплождането

(критерий за форма)

Аргументи „за“:

? от този момент възниква трислойният зародишен диск и зародишните клетки започват да придобиват формата на бъдещия човешки индивид. Започва формирането на всички онези органи, с наличието на които се свързва човешкия биологичен вид.

Аргументи „против“:

? формата на биологичния организъм не е определяща за неговата социална значимост;

? критерият е изцяло биологичен

4. Моментът на възникване на подобие на човешко същество

краят на осмата седмица от оплождането

(критерий за подобие)

Аргументи „за“:

? развитието на органовите зачатъци променя формата на ембриона и той вече прилича на човешко същество – всички човешки органи са проявени, макар и функцията им да е минимално изразена. Зародишът се превръща във фетус. Началото на феталния период е начало на човешкия живот.

Аргументи „против“:

? потенциалът на човешкия живот възниква много преди появата на “човекоподобната” форма;

? критерият е биологичен и не отчита стойността на човешкия живот като висша социална ценност.

5. Моментът на морфологичното оформяне на първоосновата на нервната система

в началото деветата седмица на бременността

(неврологичен критерий)

Аргументи „за“:

? отчита особената биологична и социална ценност на мозъка;

? способства за възприемането на единен критерий за живота и смъртта. Щом като края на човешкия живот се свързва с прекратяването на дейността на мозъка – с мозъчната смърт, то неговото начало също трябва да е свързано със започването на мозъчната дейност – с т. нар. мозъчно раждане.

Аргументи „против“:

? недопустимо е човекът да се свежда единствено до електрическа активност на мозъчни клетки;

? наличието на електрическа активност на мозъка е необходимо, но не и достатъчно условие, за да се приеме съществуването на човешки индивид.

6. Моментът на регистриране на първата електрическа активност на мозъка

може да се долови през четиринадесетата седмица, но с много по-голяма сигурност – през двадесет и втората седмица

(ЕЕГ критерий)

Аргументи „за“:

? активността на мозъка свидетелства за неговото възникване, а следователно – и за възникването на човешкия живот.

? постига се симетричност в концепцията за началото и края на човешкия живот: започва с „раждането” на мозъка и приключва с настъпването на „мозъчна смърт”.

Аргументи „против“:

? използването на подобен критерий представлява проява на биологичен редукционизъм и е израз на възприемането на човека като функциониращ мозък;

? електрическата активност на фетуса често прекъсва и в продължение на дълги периоди от време такава лисва дари след четиринадесетата седмица;

? симетричността „мозъчно раждане” – „мозъчна смърт” се нарушава от съществената разлика, която съществува между „предсъзнателната” и „следсъзнателната” нервна система.

7. Моментът на първото самостоятелно движение на плода

осемнадесетата седмица от бременността

(двигателен критерий)

Аргументи „за“:

? това според католическата теология е моментът, в който заченатият придобива своя дух;

? от този момент майката „чувства” носеното от нея дете – то „оживява”.

Аргументи „против“:

? аргументът е религиозен, поради което няма универсален характер и не може да бъде противопоставен на лица, които не изповядват съответната религия;

? движенията на плода са несъзнателни и неконтролируеми и появата им не е свързана с някаква качествена промяна в развитието на плода. Усещането им зависи от това дали бременността е първа за бременната жена – движенията на фетуса се усещат от жената по-рано, ако вече е била бременна.

8. Моментът на достигане на определени физически характеристики на плода

(тегло, анатомична оформеност и пр.)

Аргументи „за“:

? критерий от този вид може да се използва и при отглеждането на ембриони извън тялото на бременна жена;

? критерий от този вид е лесно установим при използването на съвременната медицинска техника.

Аргументи „против“:

? критерият е количествен, а не качествен;

? ценността на човешкият живот не може да се определя от физическите параметри на биологичния организъм.

9. Началото на миелинизацията

след четвъртия месец от бременността

(критерий за умствена способност)

Аргументи „за“:

? тъй като силно развитите умствени способности на човека го отличават от всички останали биологични видове, именно с началото на биологичните процеси, които правят възможно съществуването им, трябва да се свързва и началото на човешкия живот.

Аргументи „против“:

? степента на умствено развитие на човека не е определяща при признаването му за правен субект;

? процесът на миелинизация продължава и след раждането до около двадесет годишно възраст, но това не означава, че новороденото не представлява човешко същество.

10. Моментът, след който е възможно отглеждането на детето, независимо от организма на майката

след шестия месец

(критерий за биологическа самостоятелност)

Аргументи „за“:

? способността за самостоятелно съществуване изисква признаване на плода на право на живот;

? положението на заченатия след шестия месец е аналогично на това на преждевременно роденото дете. След като последното притежава право на живот, такова трябва да се признае и в полза на детето, което е на същата възраст, но се намира в тялото на бременната жена.

Аргументи „против“:

? способността за самостоятелно съществуване има динамичен и относителен характер. С развитието на медицината се скъсява периода на бременността, след който преждевременно роденото дете може да оцелее извън тялото на бременната жена. От друга страна, възможността за спасяване на преждевременно роденото дете ще зависи от местоположението на бременната жена, тъй като, за да се осигури възможността за самостоятелното му съществуване, е необходимо наличието на съответна квалификация и медицинска апаратура;

? в случай че медицината направи възможно отглеждането на заченато „in vitro” дете извън тялото на бременна жена, моментът на настъпване на способността за самостоятелно съществуване извън тялото на бременната жена ще съвпада с момента на изкуственото оплождане.