(статията е публикувана в сп. Търговско право, 2006, № 6, с. 81-103)
Процесът на формиране на волята и на нейното изразяване е тясно свързан с човешката психика и със субективните фактори, които по един или друг начин въздействат върху нейното функциониране. Според психологията волята представлява „съзнателна целеустременост на мисълта и действията на личността, насочена към осъществяването на предварително поставена цел”1. Тя може да бъде определена като „активност или като дейност за постигане на съзнателно поставена цел, като съзнателно регулиране на дейността, като практическата страна на съзнанието”, „компонент на съзнанието, един от неговите „първодейци” и представлява движението на съзнанието между компонентите и обектите при организиране на актуалния адаптивен отговор”2. Волята се дефинира и като „най-висша, свободна, условно-свободна, законно-отговорна, морално-зависима, логично-смислова и целево насочена мозъчна познавателно-дейностна „да” или „не” активност, решение на човека”3. Тя може да бъде изразена в различна форма – било то конклудентна, устна, писмена, нотариална и пр.
В посочените от закона случаи обективираната воля на физическите лица е свързана с настъпването на определени правни последици, като например: обвързаност на правния субект от направеното от него предложение за сключване на договор (включително т.нар. преддоговорна отговорност); определяне на наследник или заветник при съставяне на завещание; установяване на бащинството и създаване на връзка на произход при припознаване; прекратяване на субективното право при отказ от него; прехвърляне на собствеността върху определена вещ при сключване на договора за покупко-продажба и пр. Волеизявлението е един от основните юридически факти в областта на гражданското право, при който съдържанието на изразената воля до голяма степен определя същността и съдържанието на породените от него правни последици. Поради субективния характер на волята и принципната способност единствено на човешките същества да формират и изразяват такава се поставя въпросът доколко е възможно нейното формиране и изразяване при другия вид правни субекти – юридическите лица. Именно на този въпрос се търси отговор в настоящата статия.
1. Правна същност на юридическите лица
1.1. Съществуват множество теории за същността на юридическите лица. Според фикционната теория юридическите лица представляват фингирани правни субекти (personae ficta), признати за такива по силата на закона, или средство, прийом на правната техника за задоволяване на интересите на създателите им, който има само мислено битие (теорията на Рудолф фон Йеринг)4. Според органичната теория юридическото лице реално съществува като свръхиндивидуален колективен организъм, образуван от множество човешки личности, притежаващ свое тяло (членовете на юридическото лице), органи (глава – върховният орган, и крайници – изпълнителните органи) и воля (произтичаща от волята на съставящите го личности). Според реалистичната теория юридическото лице като колектив от физически лица представлява самостоятелна реалност със своя воля, интереси и цел, различаващи се от тези на образуващите я физически лица. Съгласно теория на колектива, разновидност на реалистичните теории, юридическите лица представляват реално съществуващи социални образувания, имащи за свой персонален субстрат колектива на работещите в него физически лица, зад който всъщност стой всенародния трудов колектив5. Според безсубектните теории юридическото лице следва да се възприема като имущество без носител6 (без субект), посветено на определена цел7 – правата и задълженията, включени в това имущество, се изпълняват от определени физически лица (органи на юридическото лице) с оглед постигането на обединяващата ги цел, без обаче тези физически лица да се явяват техни титуляри. Според друг представител на т. нар. безсубектни теории, Ханс Келзен, юридическото лице представлява персонификация на правната норма.8 При договорната теория вниманието се насочва към устройствения акт като основна предпоставка неговото съществуване, тъй като юридическото лице материализира колективния интерес, стоящ в основата на постигнатото между учредителите съгласие9. Юридическото лице може да се разглежда също така и като система от социални връзки или правно средство за допускане10 на определена организация от хора до участие в гражданския оборот11.
1.2. В зависимост от това коя от посочените концепции се възприема при обясняването на същността на юридическите лица, следват и различни изводи относно възможността на последните да формират правно релевантна воля. Така, след като фикционната теория приема, че юридическите лица са продукт на законодателна фикция, то според нея те са недееспособни подобно на малолетните физически лица и не могат да формират воля12 за настъпването на определени правни последици – волята им се замества от тази на законовите им представители-физически лица13. Тъй като органичната и реалистичната теории разглеждат юридическото лице като самостоятелен организъм, те признават и възможността на този организъм, подобно на човешките същества, да формира и изразява самостоятелно “свръхиндивидуална” колективна воля за настъпването на определени правни последици14. След като целевата теория възприема юридическото лице като имущество с определена цел, а не като отделен правен субект, то тя отхвърля и възможността за формиране на самостоятелна воля от негова страна. Неговата воля всъщност е волята на представляващите го физически лица. Според договорната теория юридическото лице е продукт на волята на неговите учредители15 и именно тази воля е определяща при неговото функциониране.
1.3. Между волята на физическите и юридическите лица съществуват съществени различия. Ако волята на човешките същества може да бъде, както правно релевантна, така и правно ирелевантна, тъй като само част от живота на хората и свързаните с него обществени отношения са предмет на правно регулиране, то възможността за формиране и изразяване на воля от страна на юридическите лица е целева т.е. предвидена единствено с оглед настъпването на определени правни последици. Ако волята на физическите лица има правно значение само в предвидените от закона случаи, то юридическите лица могат да формират единствено правно релевантна воля.
Другата основна разлика между човешката воля и волята на юридическите лица е свързана с особеностите в процеса на нейното формиране. Ако волеобразуването при физическите лица представлява особен психически процес (при спазването на относително еднотипната последователност: потребност-интерес-борба на мотиви-вземане на решение-уточняване на средствата, времето, мястото и начина на неговото изпълнение), протичащ в субективния свят на конкретен дееспособен човек, то формирането на волята при юридическите лица е смесен процес, включващ субективни (формирането на волята на физическите лица, участващи в състава на управителните органи на юридическото лице16), организационни (свикване, ред на дейност и правилата за гласуване при функционирането на компетентния управителен орган на юридическото лице) и изчислителни (прилагане на правилата за кворум, изчисляване на подадените гласове, проверка на предвидените от закона мнозинства) елементи.
За разлика от физическите лица, при които съществуват две степени на дееспособност – ограничена (от 14 до 18 години или при поставяне под ограничено запрещение) и пълна (над 18 години), то юридическите лица придобиват направо пълна17 дееспособност18, но в определени случаи тя също може да ограничавана – например при изпадане на търговско дружество в несъстоятелност (невъзможност за действително извършване на сделки, увреждащи кредиторите на несъстоятелността), при ликвидация на юридическото лице (когато са допустими само сделки, свързани с осребряването на имуществото, събирането на вземанията, изпълнението на задълженията и разпределението на остатъчното имущество на юридическото лице). Дееспособността е качеството на правния субект, позволяващо му да формира и изразява правно валидна и обвързваща го воля.
Съществена разлика съществува и при възможните случаи на опорочаване на волята на физическите и юридическите лица. Заплашването, принудата, грешката, невъзможността за разбиране на смисъла и значението на постъпките и за контролиране на поведението са все основания за недействителност на волеизявленията на физическите лица, които намират специфично приложение при юридическите лица. Тъй като последните формират своята воля на две нива (субективно и организационно), възможност за нейното опорочаване съществува, както по отношение на процеса на формиране на волята на физическите лица, участващи в компетентните органи на юридическото лице (на субективно ниво), така и по отношение спазването на правилата във връзка със свикването и провеждането на заседанията на тези органи (на организационно ниво).
2. Вътрешно организационна фаза при формирането на волята на юридическите лица
2.1. Макар че юридическото лице няма своя психика и поради това не може да формира психическо отношение19, това не означава, че то няма воля20 – просто неговата воля се различава от тази при физическите лица. Процесът на волеобразуване при юридическите лица запазва своята субективна същност (волята се формира от човешки същества), но поради необходимостта за съгласуваното му протичане в психиката на няколко физически лица от името и за сметка на юридическото лице в качеството им на членове на управителните органи на последното, законът въвежда и определени организационни правила. Когато при формирането на волята на юридическото лице участват няколко физически лица (при вземане на решение от страна на колективен управителен21 орган) и между тяхната воля съществуват различия или противоречия (изразяващо се в гласуване “за” и “против” направените предложения) е необходимо да се въведат и определени изчислителни правила (мнозинства) с оглед възприемането на някое от изразените от физическите лица волеизявления като воля на самото юридическо лице (формиране на окончателната воля на юридическото лице).
Тъй като в процеса на волеобразуване22 участват специално предвидени от закона или от устава на юридическото лице органи, изпълняващи управителни функции, а при обективирането на така формираната воля спрямо другите правни субекти обикновено участват други органи, изпълняващи представителни функции, при волеизразяването при юридическите лица може да се обособят две фази. Първата фаза има вътрешно организационен характер и е насочена към формирането на волята на юридическото лице. Тя обхваща формирането на волята на физическите лица, съставящи компетентните да вземат съответното решение управителни органи23 (субективен етап); обективиране на така формираната воля на посочените физически лица (организационен етап) и определяне на волята на юридическото лице (изчислителен етап). Третят етап на тази фаза се осъществява само когато съответните волеобразуващи органи на юридическото лице има колективен характер. Втората фаза има външно представителен характер и е насочена към обективиране на волята на самото юридическо лице. С нея е свързано настъпването на предвидените от закона правни последици и изискванията за форма на правните сделки, по които юридическото лице е страна. Тя се състои в изразяване на вече формираната от управителния орган воля на юридическото лице от неговия представителен орган. Възможно е да съществува разминаване между формираната от управителния и изразената от представителния орган воля. В този случай или ще липсва волеизявление (представителния орган изразява воля, каквато юридическото лице не е формирало) или при наличието на изрична законова уговорка в този смисъл (като например чл. 236, ал. 4 ТЗ, според който определени сделки, попадащи изцяло в компетентността на общото събрание на акционерите, сключени без наличие на решение на това събрание, са действителни и пораждат своите правни последици за акционерното дружество, независимо от съществуващия порок в процеса на волеобразуване) ще се приложи валидният и за волята на физическите лица принцип, според който предимство има обективно изразената пред действително формираната воля (решение, възприето с оглед защитата на интересите на трети лица и осигуряване сигурността на гражданския оборот).
2.2. Действащото законодателство е възприело два24 начина25 за формиране на волята на юридическото лице: чрез неговите законови представители (в качеството им на отделни физически лица със своя самостоятелна правосубектност)26 или чрез неговите органи27 (специално създадени вътрешноорганизационни звена без самостоятелна правосубектност28)29. В първия случай волята на юридическото лице се замества от волята на представляващото го по закон физическо лице, без да е необходимо осъществяването на някакъв предварителен организационен процес30. Процесът на волеобразуване на юридическото лице е изцяло субективен и съвпада с типичния начин за формиране на волята при физическите лица: осъзнаване на определена потребност като значим интерес, разглеждане на възможните начини за неговото задоволяване, борба на мотиви при съпоставянето на възможните решения, вземане на решение и уточняване на средствата, времето, мястото и начина на изпълнение на така взетото решение. Такъв е процесът на волеобразуване при юридическите лица, които нямат свои органи, а функционират изцяло чрез своите законови представители, като например събирателното и командитното дружество (законово представителство в полза на неограничено отговорните съдружници) по Търговския закон, както и адвокатското дружество (законово представителство в полза на съдружниците по чл. 70, ал. 2 ЗА, вписаните по реда на чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗА) по Закона за адвокатурата.
Вторият начин за формиране на волята на юридическото лице е чрез неговите органи31, предвидени по своя вид, състав и компетентност от закона (например при акционерните дружества по ТЗ, при кооперациите по ЗК, при сдруженията по ЗЮЛНЦ, при сдруженията за напояване по Закона за сдружения за напояване, при Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и пр.) или от вътрешно организационния акт (например при фондациите – чл. 35 ЗЮЛНЦ32; при политическите партии – чл. 13, ал. 2 от Закона за политическите партии; при Българския Червен кръст – чл. 2, ал. 2 от Закона за Българския Червен кръст; при Българската православна църква – чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията) на съответното юридическо лице33. Способността на всеки орган да формира волята на юридическото лице по определени въпроси от кръга на неговата дейност се обозначава като компетентност34 и представлява една от особеностите на процеса на волеобразуване при юридическите лица. Волята на юридическите лица се формира от различни техни органи в зависимост от нейното съдържание и насоченост35. Разпределението на компетентностите между различните органи36 на юридическото лице е първият и основен организационен елемент на процеса на волеобразуване. Принципът е, че волята на юридическото лице се формира от компетентните негови органи. Такъв е процесът на волеобразуване при повечето юридически лица, като например дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество, кооперацията, политическата партия, читалището, дружеството за напояване, сдруженията (включително браншовите занаятчийски сдружения по Закона за занаятите), фондациите.
Така, общото събрание на кооперацията дава съгласие за сключване на договор с прокурист (чл. 15, ал. 4, т. 4 ЗК), който договор се подписва от председателя на кооперацията (чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗК). Общото събрание е волеобразуващият орган и при опрощаване на парични задължения към кооперацията или при отсрочването на изпълнението им (чл. 15, ал. 4, т. 9 ЗК), както и при разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията (чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК). Общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност и в случаите, когато законът или уставът не предвиждат изрично кой е компетентният за това орган (чл. 15, ал. 6 ЗК). Общото събрание на адвокатското дружество взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях (чл. 69, ал. 1, т. 5 ЗА), председателят на кооперацията (чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗК) и ректорът на висшето училище (чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО) сключват и прекратява трудови договори, а общото събрание на сдружението за напояване взема решение за ползване на кредити от страна на сдружението, отсрочва, разсрочва или опрощава парични задължения към сдружението, както и взема решение за разпореждане с неговите активи (чл. 38, т. 12, 13 и 14 Закона за сдружения за напоявания). В изключителната компетентност на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност е да взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях (чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ)37.
Компетентността на органите има вътрешно организационно значение с оглед разпределението на техните функции и следва да се разграничава от представителната власт на законовите представители на юридическото лице. Ако представителната власт дава право на едни правен субект (в случая законовият представител) да извършва правни действия (в случая формиране на воля), които обвързват друг правен субект (в случая представляваното юридическо лице), то при компетентността се извършва разпределение на процеса на волеобразуване (при юридическите лица) между непритежаващи самостоятелна правосубектност вътрешно организационни звена (органите на юридическото лице). Основната последица от това е, че ако при законовото представителство не може да се поставя въпросът за разминаването между изразената воля на законовия представител (например неограничено отговорен съдружник в командитно дружество) и волята на представлявания (в разглеждания пример командитното дружество)38, тъй като именно волята на законовия представител е воля на представляваното юридическо лице, то при органите на юридическото лице е възможно да съществува разминаване между формираната от компетентния управителен орган (например от общото събрание на дружество с ограничена отговорност) и изразената от представителния орган (управителя на дружеството с ограничена отговорност) воля на юридическото лице.
2.3. Органите на юридическото лице в зависимост от числеността на своя състав могат да бъдат еднолични и колективни (колегиални). При едноличните органи (управител на дружество с ограничена отговорност по чл. 141, ал. 2 ТЗ, председателят на читалището по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗНЧ) волята на юридическото лице се формира от физическото лице, което изпълнява функциите на този орган. Процесът на волеобразуване се осъществява отново изцяло субективно39, разбира се – в рамките на организационното правило за разпределение на компетентностите между отделните органи, и включва характерните за формирането на волята на физическите лица елементи: потребност, интерес, предложения за решения, борба на мотиви, вземане на решение, уточняване на въпросите, свързани с неговото изпълнение. Такива еднолични органи са председателят на кооперацията40, управителят на дружеството с ограничена отговорност, председателят на читалището и пр.
Процесът на формиране на воля чрез едноличните органи на юридическите лица следва да се разграничава от този при формирането на воля чрез законовите представители на юридическите лица. Ако законовият представител действа в качеството си на самостоятелен правен субект от името на юридическото лице като формира воля вместо него, едноличният орган има единствено вътрешно организационно значение и участва при формирането на волята на самото юридическо лице41. Ако волята на законовия представител е негова воля (в качеството му на независим правен субект), формирана от името на представляваното от него юридическо лице, то решението на едноличния орган е етап от процеса на формиране и изразяване на волята на самото юридическо лице. Освен субективните елементи волеобразуването чрез едноличен управителен орган се подчинява и на определени организационни правила: компетентност (чийто различия от представителната власт бяха посочени по-горе), необходимост от наличието на предложение от друг орган за вземане на решение (виж например чл. 26, ал. 8, т. 1 от Закона за висшето образование – факултетният съвет избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана), съставяне на протокол (каквото е изискването при вземане на решения на едноличния собственик на капитала при дружествата с ограничена отговорност) и пр.
По-сложен е процесът на волеобразуване, когато компетентният да вземе съответното решение орган е колективен. Тъй като колективният орган се състои от няколко физически лица, процесът на волеобразуване минава през няколко етапа: формиране волята на всяко едно от физическите лица, участващи в съответния колективен орган (предварително обмисляне на поставения дневен ред и обсъждане на предложенията по време на заседанията на органа), окончателно изявление на така формираната воля на посочените физически лица (гласуване на направените предложения) и определяне на волята на самото юридическо лице (изчисляване на резултатите от гласуването и прилагане на предвидените правила за мнозинства)42.
2.4. Първият етап: формирането на волята на физическите лица, участващи в състава на компетентния колективен орган, протича по типичния за формирането на човешката воля начин, но с някои особености. Обикновено потребността43 от вземането на някакво решение се посочва само от част от състава на компетентния за вземането му орган или от друг, било то едноличен, или колективен орган на юридическото лице. Инициаторът44 на процеса на волеобразуване разполага със специално вътрешно организационно право да посочи необходимостта от задоволяването на осъзната от него потребност на юридическото лице и да иска вземането на решение за нейното удовлетворяване45 (право на свикване46). Той определя и дневен ред на заседанието на съответния колективен орган, който се обявява на участващите в този орган физически лица по начин, определен от закона или организационния акт на юридическото лице. Така обявеният дневен ред47 поставя началото на процеса по формиране на волята на физическите лица, участващи в състава на компетентния колективен орган48. За правилното протичане на този процес, с оглед предоставянето на възможност за съобразяване на цялата информация във връзка с поставяния проблем и предлаганите решения, при акционерните дружества се въвежда специално право на сведения (чл. 224 ТЗ). Според него при поискване всеки акционер има право да получи безплатен достъп до писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, които трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване49. Предоставянето на подобна информация има за цел именно да улесни и ускори процеса на волеобразуване на физическите лица, членове на компетентния да вземе съответното решение колективен орган. Неспазването му води до незаконосъобразност на взетите решения, поради което те могат да бъдат отменени50.
Обикновено51 посочилият съответната потребност предлага и различни решения за нейното задоволяване (право да прави предложения), но в процеса на търсене на решение могат да участват и тези членове на колективния орган, които не са вносители на обсъждания въпрос. Така, след осъзнаването на потребността и търсенето на разрешение за нейното удовлетворяване, борбата на мотиви, характерна за волеобразуването при физическите лица, също придобива обективни измерения и се подчинява на определени организационни правила при обсъждането на внесените за решаване от колективния орган въпроси. От чисто субективен при физическите лица процес волеобразуването придобива редица организационни елементи, целящи съгласуването и синхронизирането на множеството отделни волеизявления, направени от физическите лица, участващи в състава на компетентните за вземането на съответното решение колективни органи на юридическото лице. Възможно е законът или организационният акт на юридическото лице да предвижда присъствието на заседанието на колективния управителен орган на лица със съвещателен глас. Те изпълняват специфична роля в процеса на волеобразуване, като изразеното от тях мнение (съвещателен глас) представлява част от предшестващата вземането на решения борба на мотиви.
Обсъждането и вземането на съответното решение обаче ще е възможно само ако на заседанието на колективния орган присъства52 определена част от неговия персонален състав. Именно минимумът от физически лица, които следва да участват при формирането на волята на юридическото лице, се нарича кворум. Без наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика, която я превръща в колективен орган на друг, отделен правен субект, и поради това не може да участва в процеса по волеобразуване на съответното юридическо лице. 53
Окончателното изразяване на вече формираната воля на физическите лица, участващи в състава на съответния колективен орган, се извършва чрез провеждането на гласуване по направените предложения54. Всеки участник в дейността на колективния орган разполага с възможността да подкрепи (като гласува “за”), да отхвърли (като гласува “против”) направеното предложение или да се въздържи (като гласува “въздържал се”) от формирането или изразяването на своя воля по разглеждания въпрос. Тъй като понякога интересите на дадено физическо лице и интересите на юридическото лице, във формирането на чиято воля участва, могат да се разминават или да бъдат в явно противоречие, в тези случаи законът отнема възможността на това физическо лице да участват в процеса на волеобразуване като не отчита неговата воля при гласуването по съответния въпрос.
Съобразяване на т. нар. конфликт на интереси е предвидено например в разпоредбата на чл. 229 ТЗ, според която акционер не може да участвува в гласуването за предявяване на искове срещу него, както и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Това законодателно решение се налага с оглед защитата на юридическото лице, тъй като осъзнатата потребност и интересът са в основата на процеса по формиране на волята – именно с оглед на тях всеки правен субект търси най-подходящо решение и преценява различните мотиви за и против предприемането на определено поведение. Противоречието в интересите предполага и вземането на различни решения, а когато едно и също лице трябва да търси решение за противоречиви интереси, това го поставя в особена ситуация, възпрепятстваща правилното протичане на процеса по волеобразуване. В разглежданата разпоредба случаите на конфликт на интереси са посочени конкретно и имат за своя правна последица не невъзможността за участие в дейността на съответния колективен орган, а недопускане на физическото лице до гласуване при вземане на окончателното решение. Негласувалият, обаче, може косвено да участва във формирането на волята на юридическото лице, като в процеса на обсъждане въздейства (с предоставените от него предложения и аргументи) при формирането на волята на останалите физически лица, участващи във функционирането на съответния колективен орган55.
Резултатите от гласуването, както и редица други обстоятелства, свързани с правилното протичане на процеса на формиране и изразяване на волята на членовете на колективния орган, се отразяват в специален документ – протокол за проведеното заседание на този орган. Именно поради необходимостта от спазването на редица организационни правила при формирането на волята на юридическото лице, законът е предвидил необходимостта от съставянето на протокол56, който да удостоверява фактически извършените при функционирането на колективния орган действия. Протоколът всъщност представлява междинна форма за действителност57 на волеизявлението на юридическото лице, която обективира формираната от компетентния за вземането на съответното решение орган воля на юридическото лице. В някои случаи законът предвижда и допълнителни изисквания или възможности за форма на волеизявленията на членовете на волеобразуващия управителен орган. Така например, разпоредбата на чл. 232, ал. 4 ТЗ предоставя възможността по искане на акционер или на член на съвет на заседанието на общото събрание на акционерите да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 488а от ГПК. В случай на съставянето му такъв протокол ще удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се на заседанието на общото събрание лица за вземането на определено решение т.е. ще удостоверява начина на тяхното гласуване. Тази форма е посочена като задължителна от чл. 262р, ал. 3 ТЗ при даване, на заседание на общото събрание, на изричното съгласие от страна на съдружник в дружество с ограничена отговорност или на акционер – за включването му, в резултат на преобразуването, като неограничено отговорен съдружник в преобразуваното дружество.
Направените при гласуването волеизявления на отделните физически лица, участващи в състава на вземащия решение колективен орган, не заместват волеизявлението на самото юридическо лице, а участват при неговото формиране58 чрез прилагането на правилата за мнозинства, посочени от закона като необходими за вземането на решение по всеки отделен вид въпроси. Определянето на волята на юридическото лице става чрез прилагане на специални изчислителни правила. Според тях воля от страна на юридическото лице за настъпването на определени правни последици ще е налице, ако определена част от всички или от присъстващите членове на колективния орган са гласували “за” съответното предложение. Мнозинството може да бъде обикновено (петдесет процента плюс един от присъстващите лица) или квалифицирано (2/3, 3/4 и пр. от присъстващите лица), относително (изчислено от присъстващите лица) или абсолютно (изчислено от пълния състав на колективния орган). Във всички случаи то представлява законова мярка за наличието на воля от страна на юридическото лице по разглеждания от компетентния колективен орган въпрос. Съществуват и решения, които могат да бъдат взети само с единодушие. В този случай до формиране на воля на юридическото лице се стига само ако всички физически лица, включени в състава на съответния колективен орган, изразят еднаква по своето съдържание воля, като общата им воля става воля на юридическото лице.
3. Външно представителна фаза при изразяването на волята на юридическите лица
3.1. В зависимост от това дали се формира от законовите представители или от вътрешни органи на юридическото лице неговата воля се изразява съответно: от формиралия я законов представител или от съответния представителен орган на юридическото лице. Формирането и изразяването на волята от страна на законовия представител59 представлява типичен волеобразуващ процес, при който обективирането може да се осъществи в една от познатите на законодателството ни форми: конклудентна, устна, писмена, писмена с нотариална заверка, нотариална. Тази форма може да бъде за действителност, като неспазването й ще води до липса на правно валидно волеизявление от страна на юридическото лице (чл. 18 ЗЗД) или за доказване, като неспазването й ще води до невъзможност за доказване със свидетелски показания на така направеното волеизявление (чл. 133 ГПК). В тези случаи участник при осъществяването на формата на сделката е лицето, което е формирало изразяваната воля, поради което въпросът относно разминаването между формираната и изразената воля не съдържа някаква специфична особеност. Прилага се общият принцип, според който обективираното и достъпно за участниците в гражданския оборот волеизявление има предимство пред действителната воля на направилото го лице. Разбира се, този принцип търпи своите ограничения и корекции. Така, заплахата, измамата и грешката, които засягат и препятстват правилното протичане на процеса на волеобразуване, са признати от законодателя като пороци, водещи до унищожаемост на направеното волеизявление. Тъй като при упражняването на физическо насилие (принуда) въобще не се формира воля, а е налице единствено формално изявление, последното е нищожно и въобще не поражда типичните, свързани с него правни последици. Т. нар. скрито несъгласие (разминаване между съдържанието на понятията на употребените в договора термини) обаче, само по себе си, не представлява основание за недействителност. Не представлява такова и грешката относно изгодността на проектираната сделка, допусната при вземането на решение за нейното сключване при осъществяването на процеса на борба на мотиви, както и простото разминаване между реално формираната и формално обективираната воля на съответното лице.
Възможно е процесът на волеобразуване да се осъществява от специално оправомощен от закона или от учредителния акт на съответното юридическо лице орган, различен от неговия законен представител. В този случай, в резултат от вътрешното разпределение на функциите между отделните органи на юридическото лице, процесът на волеобразуване е отделен от процеса на волеизразяване, като двата процеса попадат в компетентността на различни органи. Съображенията за подобно разделяне може да са свързани с осигуряването на вътрешен механизъм за взаимен контрол между органите на юридическото лице (волеизразяващият орган обикновено има определени права в процеса на волеобразуване като право на свикване, право на предложения, право на съвещателен глас и пр., а волеобразуващият орган може да отменя или спира изпълнението на решенията на представителния орган, както и да търси отговорност от представителния орган за направените от него волеизявления, неотговарящи на формираната от волеобразуващия орган воля), както и с улесняване на гражданския оборот (обикновено волеобразуващите управителни органи са колективни и участието им при изразяването на волята на юридическото лице по всяка конкретна сделка чисто фактически би възпрепятствало бързото и удобното й осъществяване).
Конкретните отношения между волеобразуващия и волеизразяващия орган се определят от закона или от вътрешно организационния акт на юридическото лице и зависят от вида на тези органи с оглед на техния персонален състав. Волеобразуващият и волеизразяващият орган могат да бъдат, както еднолични, така и колективни. Най-опростени са отношенията между тях, когато и двата органа са еднолични – едно физическо лице формира волята на юридическото лице, а друго я изразява. Отношенията приличат на тези при изричното пряко представителство, но ако последното представлява правоотношение между два самостоятелни правни субекти, то отношенията между волеобразуващия и волеизразяващия орган имат изцяло вътрешно организационен характер с оглед процеса на формиране на волята на юридическите лица. Ако, и волеобразуващият, и волеизразяващият орган са колективни, то, както процесът на влоеобразуване, така и процесът на волеизразяване протичат при необходимост от съгласуването на волята респективно изявленията на физическите лица, участващи в състава на тези органи. Ако, обаче, формирането на волята на юридическото лице се извършва чрез прилагане на определени изчислителни правила (мнозинства) спрямо изразената воля на членовете на волеобразуващия орган, то при обективирането на волята на юридическото лице волеизявленията на членовете на неговия колективен представителен орган следва да са напълно идентични и да съвпадат по своето съдържание (в случаите на колективно60 представителство – например представителството по чл. 235, ал. 1 от ТЗ61).
3.2. Поради особеностите във връзка с начина на своето формиране и изразяване волята на юридическото лице може да страда от пороци, които не съществуват при волеобразуването при физическите лица. Тъй като освен субективни елементи, волеобразуването при юридическите лица включва организационни (свикване, дневен ред, провеждане на заседание, гласуване) и изчислителни (кворум, мнозинства) правила, тяхното неспазване води до специфични форми на опорочаване на формираната от съответния орган воля на юридическото лице. Нарушаването на тези правила възпрепятства нормалното формиране на волята на юридическите лица и би следвало да води до липса на такава.
Поради разделянето на процеса на волеобразуване от процеса на волеизразяване, друг специфичен порок във волята на юридическите лица е разминаването между действително формираната от колективния управителен (волеобразуващ) орган и формално обективираната от представителния (волеизразяващ) орган воля на юридическото лице. С оглед осигуряване на стабилност, предвидимост и сигурност на гражданския оборот62, на пръв поглед законодателят като че ли въвежда предимство на изразената от представителния орган воля на юридическото лице пред действително формираната от компетентния му управителен орган (виж например чл. 141, ал. 2, изр. ІІІ ТЗ, както и чл. 235, ал. 4 ТЗ). Типичен пример за посочения законодателен подход представлява разпоредбата на чл. 236, ал. 2 и ал. 4 ТЗ. Според нея прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие на акционерното дружество, разпореждане с негови активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет, както и поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица от страна на акционерното дружество, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет, могат да се извършват само по решение на общото събрание на акционерите. Ако обаче това организационно правило за разпределяне на компетентностите между органите на акционерното дружество не бъде спазено и представляващият по закон акционерното дружество орган сключи някоя от посочените сделки въпреки липсата на решение в този смисъл от страна на общото събрание на акционерите, това ще доведе само до отговорност на лицето, сключило съответната сделка (чл. 236, ал. 4 ТЗ).
При определянето на правните последици от разминаване между формираната от съответния компетентен орган и изразената от представителния орган воля е възможно възприемането на две решения: да се признае нищожността на сделката поради липса на съгласие63 (чл. 24, ал. 2 ЗЗД) или да се приеме последната за действителна и да се търси отговорност на представляващия спрямо представляваното от него юридическо лице64 (чл. 236, ал. 4 ТЗ). Второто следва да се възприема по-скоро като изключение. Това се потвърждава и от изричното съществуване на разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ. Следователно, когато формирането на волята на юридическото лице попада в изключителната65 компетентност на определен негов орган, ако няма изрична законова разпоредба в обратен смисъл, отсъствието на решение от страна на този орган, ще води до нищожност66 на сключената от представителния орган сделка67 именно поради липса на съгласие (валидно формирана воля) от страна на юридическото лице68. Така например, разпореждането с право на собственост върху недвижим имот на дружество с ограничена отговорност от неговия управител без изрично решение от страна на общото събрание в този смисъл (което попада в неговата изключителна компетентност съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ) би следвало да се приеме за нищожно и няма да доведе до прехвърлянето на собствеността, тъй като липсва валидно формирана воля от страна на прехвърлителя по транслативната сделка.
Като друг порок при формирането на волята на юридическите лица може да се посочи недействителността на волята на физическите лица, които участват в състава на компетентния управителен орган. Така например, някой от членовете на колективния волеобразуващ орган може да е физически принуден да участва и гласува по определен начин при вземане на решението на съответния орган, или да е гласувал поради заплаха, измама или грешка. Макар и в тези случаи неговото волеизявление да е опорочено, правната доктрина приема, че това не води до опорочаване на формираната от управителния орган воля на юридическото лице69. Всъщност въпросът не е уреден законодателно и решението му се търси с оглед осигуряването на стабилността и сигурността на гражданския оборот. С оглед отчитането на субективния характер на процеса на волеобразуване de lege ferenda може да се въведе правило, според което до опорочаване на волята на юридическото лице ще се стигне само при условие, че след отпадането на опорочените волеизявления на отделните физически лица (незачитане на дадените от тях гласове) не може да бъде взето съответното решение (не може да се формира воля на юридическото лице), съгласно приложимите изчислителни правила за необходимото в конкретния случай мнозинство. Това правило се налага от специфичния начин на формиране на волята на юридическото лице, акумулираща в себе си съответното (посочено като мнозинство) количество волеизявления на съставящите волеобразуващия орган физически лица.
Бележки под линия:
1 Темков, И., Психиатрия. С., 1983, с. 42.
2 Мечков, К., Медицинска психология. С., 1995, с. 97.
3 Узунов, Н., Принципи и закони в общата психология. С., 2005, с. 453.
4 За приложението на фикционната теория при юридическите лица с нестопанска цел виж Рачев, Ф., Юридически лица с нестопанска цел. С., 2001, с. 12.
5 Венедиктов, А., Государственная социалистическая собственост. Москва-Ленинград., 1948, с. 657 и сл.
6 За възгледа, който разглежда юридическите лица като персонификация на определено имущество и за неговата критика виж по-подробно Суханов, Е. А., Гражданское право в 4-х томах. Том І. Общая част. Учебник. Москва., 2005, с. 212-216.
7 За юридическите лица като изкуствени обекти, посветени на определена цел виж също Майер Д.И., Русское гражданское право. Санкт Петербург., 1902, с.84-87.
8 Относно теориите за същността на юридическите лица виж Ганев, В., Учебник по обща теория на правото. Том ІІ. Част първа: Правни субекти. С., 1915, с. 377 – с. 7-8, Василев, Л., Гражданско право. Обща част. С., 2000, с. 154 – с. 156, както и Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С., 2001, с. 148 – с. 153, Павлова, М., Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 308 – с. 310, Стефанов, Г., Гражданско право. Обща част. Юридически лица, сделки, представителство, погасителна давност. С., 1995, с. 18 – с. 21, Рачев, Ф., Гражданско право. С., 2003, с. 250, Джеров, Ал., Гражданско право. Обща част. С., 2003, с. 178 – с. 183, Тасев, С. и Марков, М., Гражданско право. Помагало. С., 2004, с. 107, Златарева, М., Юридически лица с нестопанска цел. С., 2002, с. 30 – с. 33, Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., Юридически лица с нестопанска цел. Правен режим. С., 2003, с. 31 – с. 33. Относно теориите за същността на фондацията виж Бешков, П., Фондацията според закона за юридическите лица с нестопанска цел. С., 2003, с. 22 – с. 27.
9 Стойчев, Кр., Теориите за юридическото лице и как те се възпроизвеждат в правната ни система – Правна мисъл, № 1, 2003, с. 42 – с. 43.
10 С оглед възприемането на юридическото лице като средство за обезпечаване на възможността на организацията (включително държавата) да участва в гражданския оборот в руската правна доктрина съществува т. нар. теория на директора за държавните юридически лица. Според нея, тъй като именно директорът е упълномощен да действа от името на организацията в сферата на гражданския оборот, той се явява основен носител на юридическата личност на държавните юридически лица. Виж Медведев, Д. А., Глава 7. Юридические лица – в Сергей, А.П. и Толстой, Ю.К., Гражданское право. Учебник. Том 1. Москва 2006, както и цитирания там Толстой, Ю. К., Содержание и гражданско-правовая защита права собственности в СССР. Ленинград. 1955.
11 За коментар на посочените теории и препращане към конкретни разработки по тях виж Суханов, Е. А., цит. съч., с. 222-223.
12 Стойчев, Кр., цит. съч., с. 40.
13 Zaharia–Crome, Ръководство пи гражданско право. Том І. Обща част. С., 1919, с. 75.
14 Бояджиев, С., Към въпроса за същността на юридическите лица като субекти на гражданското право – Правна мисъл, № 2, 1994, с. 41.
15 Стойчев, Кр., цит. съч., с. 43.
16 Лицата, които изпълняват функциите на определен орган на юридическото лице, действат в качеството си на физически лица, тъй като самият орган няма своя самостоятелна правосубектност, а изпълнява единствено вътрешно организационна роля. Рачев, Ф., цит. съч., с. 273. Физическите лица са тези, които формират, изразяват и изпълняват волята на юридическите лица и в случаите, когато едно юридическо лице участва в управлението на друго юридическо лице. Виж в този смисъл Стефанов, Г., цит. съч., с. 32.
17 Разбира се, правоспособността на юридическите лица е обективно ограничена, тъй като те не могат да притежават онези субективни права, които са присъщи единствено за човека, като например семейните и личните права. В този смисъл виж Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 54 и с. 55, Джеров, Ал., цит. съч., с. 185, както и, специално за фондациите – Бешков, П., цит. съч., с. 58. Според чл. 49 на Гражданския кодекс на Руската федерация, с изключение на търговските дружества, на които е предоставена възможността да осъществяват всяка позволена от закона дейност (обща правосубектност като изключение), юридическите лица могат да придобиват само такива граждански права и свързаните с тях задължения, които съответстват на целта на тяхната дейност, посочена в учредителните им актове (специална правосубектност като принцип). Виж Инна Лимонова, Новый полный сборник кодексов Российской Федерации. Москва., 2002, с. 512. В този смисъл виж също Суханов, Е. А., цит. съч., с. 237-238, както и . Виж Медведев, Д. А., цит. съч., с. 151-153.
18 В този смисъл Василев, Л., цит. съч., с. 156.
19 Стойчев, Кр., цит. съч., с. 47: “Факт е, че юридическите лица нямат психика като физическите лица, а от тук – и психическо отношение”.
20 В този смисъл виж също Гоцев, В., Договорна и деликтна отговорност, 1979, с. 20. Посочвайки това обаче авторът приема, че волята на юридическото лице всъщност е волята на физическите лица, участващи при функционирането на неговите органи. В същия смисъл виж Христов, В., За органното представителство на юридическите лица с нестопанска цел – Правна мисъл, № 1, 2004, с. 71. Не винаги обаче волята на отделните физически лица, съставящи органите, съвпада с волята на самото юридическо лице – това е почти винаги така при решенията, които се вземат с мнозинство.
21 Тъй като дейността по формиране на волята на юридическото лице във връзка с извършването на правни действия спрямо други правни субекти се включва в съдържанието на понятието управление (Павлова, М., цит. съч., с. 330), волеобразуващият орган по правило е управителен. Според проф. Филип Рачев по-точен е терминът самоуправление, тъй като става дума не за управление на юридическото лице отвън, а за самоуправление чрез неговите органи. Авторът изключва от кръга на дейностите по самоуправление сключването на правни сделки и извършването на правни действия спрямо други гражданско правни субекти. Виж Рачев, Ф., цит. съч., с. 271.
22 Волеобразуването, което е насочено към различни от юридическото лице правни субекти, следва да се различава от управлението, което решава вътрешно организационни въпроси. Управлението на юридическото лице включва организирането на процеса по волеобразуване, но не се изчерпва единствено с него.
23 Волята при някои юридически лица се формира не от неговите управителни органи, а от учредителите или съдружниците в него. Така е при събирателните дружества, при които всеки съдружник има право да управлява дружествените работи освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице (чл. 84, ал. 1 ТЗ), както и при командитните дружества, управлението и представителството на които се извършват от неограничено отговорните съдружници (чл. 105, ал. 1, изр. І ТЗ). В този случай съдружниците действат в качеството си на законни представители на юридическото лице, поради което формират и изразяват своя собствена воля. Поради това тя не може да бъде опорочена поради неспазване на определени организационни правила, нито пък да се поставя въпросът за разминаването й с волята на самото юридическо лице.
24 Тези два начина на формиране на волята на юридическите лица са отразени и в статия 53 на Гражданския кодекс на Руската Федерация, според която юридическите лица придобиват права и поемат задължения или чрез своите органи (като особени организационни структури в рамките на юридическото лице), или чрез своите членове (като физически лица, явяващи се негови особени законови представители). Виж Инна Лимонова, Новый полный сборник кодексов Российской Федерации. Москва., 2002, с. 512-513.
25 Относно спора дали органите на юридическото лице са негови законови представители или изразители на неговата воля виж Златарева, М., цит. съч., с. 41, както и Рачев, Ф., цит. съч., с. 274.
26 Zaharia–Crome, цит. съч., 1919, с. 75.
27 Органите на юридическото лице участват, както при формирането и изразяването на волята на юридическите лица, така и при нейното изпълнение. Следва да се има предвид също така и обстоятелството, че формирането на волята на юридическото лице и нейната изява “най-често включват и въпросите по организирането на изпълнението на съответния акт, в който е материализирана волята на юридическото лице”. Виж по-подробно Попов, П., Органи за управление на държавната стопанска организация, С., 1980, с. 62.
28 Според проф. Александър Джеров волята на юридическото лице е волята на физическите лица, избрани или посочени да го представляват и ръководят. Не юридическото лице, а физическите лица, в качеството им на негови органи, участват при сключването на сделките, страна по които се явяват юридическите лица. Виж Джеров, Ал., цит. съч., с. 189 и с. 197.
29 Разбира се, юридическите лица могат да формират своята воля и чрез доброволни представители (пълномощници). За различните видове пълномощни виж Торманов, З., Договорът – практическо ръководство за търговски и граждански договори. С., 2003, с. 189-210.
30 И в двата случая се постига т. нар. “единство на волята”, което е необходимо, за да може юридическото лице да формира и изрази своята воля. Виж Попов, П., Органи за управление на държавната стопанска организация, С., 1980, с. 56.
31 В този смисъл виж Диков, Л., Курс по българско гражданско право. С., 1935, с. 217. Виж също Стефанов, Г., цит. съч., с. 32, както и Рачев, Ф., цит. съч. с. 270. „Фондациите съществуват и функционират като реални дадености на обществената и правната действителност чрез действията на управителните си органи” – виж Бешков, П., цит. съч., с. 65.
32 Виж също Златарева, М., цит. съч., с. 221 – с. 222. При фондацията е възможно органите да не са посочени и в учредителния акт. В този случай те се определят от окръжния съд по местоучредяването й по искане на заинтересованите заявители по реда на чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Виж подробно Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 173.
33 Органите на юридическите лица не представляват самостоятелни правни субекти, а следва да се разглеждат като част от самото юридическо лице. В този смисъл виж Суханов, Е. А., цит. съч., с. 240.
34 „Органите формират и изразяват волята на юридическото лице с нестопанска цел, но така, че всеки орган може да се произнася по определен кръг от въпроси. Кои са те, зависи от правомощията или компетентността на органа, а те се определят от закона и устройствените актове на юридическите лица с нестопанска цел” – виж Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 59.
35 Тя не може да бъде заменена с решение на съответния регистърен съд, тъй като съдът не може да участва във формирането на волята на един самостоятелен правен субект, какъвто представлява юридическото лице. Виж в този смисъл при кооперацията Решение от 31.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 173/2004 г., I т. о., ТК.
36 При разпределението на компетентностите следва да се спазва принципът на изключителност, при който всеки орган има различна, диференцирана компетентност. В този смисъл Попов, П., Органи за управление на държавната стопанска организация, С., 1980, с. 56. В противен случай, наличието на няколко органа, които притежават една и съща компетентност, би затруднило волеобразуването и волеизявяването при юридическите лица.
37 Решение № 64/16.04.2004 г. на ОС – Габрово по гр. д. № 637/2003г. Становището, че вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях е от изключителната компетентност на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и не може да бъде делегирано на управителя, е застъпено и в Решение от 16.11.2004 г. на ВтАС по в. гр. д. № 263/2004 г., ГК.
38 Може обаче да се поставя въпросът относно това, доколко така изразената от законовия представител воля отговаря на интересите на представляваното юридическо лице.
39 Физическото лице, изпълняващо функцията на съответния орган обаче не формира своя собствена воля, а волята на самото юридическо лице. Виж Христов, В., цит. съч., с. 72.
40 Относно компетентността на председателя на кооперацията виж Определение № 715/13.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2002 г., III гр. о.
41 В този смисъл виж Кожухаров, Ал., Представителство., ГСУ – ЮФ, т. LV, 1964, с. 7.
42 Самите решения на органите на юридическото лице могат да са насочени към физическите лица, които ги съставляват (решения с вътрешно организационно и разпределително значение – например изключване на член кооператор от производствена кооперация, виж Тълкувателно решение № 4/2005 от 5.04.2006 г. по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК; решение за разпределение на печалбата при търговските дружества и пр.) или към трети за юридическото лице правни субекти (решения за извършване на определени волеизявления – например за закупуване на определен недвижим имот, виж чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ). Именно този втори вид решения представляват предмет на следващото изложение.
43 Като интерес на юридическите лица могат да бъдат поставени или интересите на техните членове (както е например при търговските дружества), или интересът на по-широки общности от хора (както е например при сдруженията и фондациите за обществено полезни цели). Виж в този смисъл Павлова, М., цит. съч., с. 311.
44 Когато инициатор е колективен орган всички негови членове следва да участват при вземането на решение за свикване. За този извод при свикването на общото събрание на кооперацията от управителния съвет виж Решение № 239/4.07.2005 г. ВтАС по в. ф. д. № 264/2005 г., ГК.
45 Така например, общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, като в поканата се вписват въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието (чл. 16, ал. 1 ЗК). Управителят на адвокатското дружество има право да свиква общото събрание на съдружниците чрез отправянето на писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената за заседанието дата (чл. 69, ал. 3 ЗА). Контролният съвет може да свика общото събрание на жилищностроителната кооперация с писмена покана, връчена на всички членове най-малко седем дни преди събранието, която поканата трябва да съдържа дневния ред, датата и мястото на събранието (чл. 26, ал. 4 ЗЖСК). Настоятелството свиква общото събрание на читалището, като отправя покана, съдържаща дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му с отбелязване кой го свиква. Тази покана трябва да бъде получена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането (чл. 15, ал. 2 ЗНЧ). Общото събрание на сдруженията за напояване се свиква от управителния съвет с покана, която се публикува в един централен и един местен вестник и съдържа: наименованието и седалището на сдружението, мястото, дата и часът на събранието, видът на общото събрание, съобщение за формалностите, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас, дневният ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения. Времето от публикуването на поканата до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни (чл. 36, ал. 5 и ал. 6 Закона за сдружения за напояване).
46 Правото на свикване включва в своето съдържание и възможността да се отмени вече насрочено заседание. Виж Решение № 84/27.01.2000г. на ВКС по гр. д. № 1162/99 г. Относно правото на свикване при акционерните дружества виж също Решение № 801/08.05.2002г. на ВКС по гр. д. № 1285/2001 г., V г. о.
47 Макар че именно предварително обявеният дневен ред определя въпросите, по които може да се формира воля на юридическото лице, в някои случай е възможно вземане на решения и извън тях. Така например, според чл. 16, ал. 2 от ЗК общото събрание на кооперацията може да взема решения по въпроси, невписани в поканата за неговото свикване, ако в него участват всички членове и те са съгласни с това. Относно императивния характер на изискването за посочване на дневния ред и невъзможността за вземане на решения извън него при акционерното дружество виж Решение № 210/14.02.2003г. на ВКС по гр. д. № 862/2002 г., V г. о.
48 Предоставяне на дневния ред дава възможност за извършването на предварителна подготовка от страна на физическите лица, съставляващи съответния орган, с оглед вземането на най-правилното съобразно интересите на юридическото лице решение. В този смисъл виж Джеров, Ал., цит. съч., с. 200.
49 Според ВКС правото на сведения включва две съставки: задължението в определени от закона хипотези дружеството да изготвя писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, и задължението на дружеството да предоставя тези материали на акционерите при поискване. Виж Решение № 1447/11.11.2003г. на ВКС по гр. д. № 2566/2002 г., ТК.
50 Решение № 1069/29.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 127/1999г., V г. о. Предвидените от закона строги правила за свикване на общото събрание са гаранция за реалното осъществяване на предоставената на акционерите правна възможност да участват във формирането на волята на юридическото лице и при контролирането на дейността на дружеството.
51 Решение № 129 от 12.12.2003 г. на БАС по т. д. № 172/2003г.
52 Съществуват и случаи, в които изискването за присъствие има диспозитивен характер – виж например чл. 69, ал. 3, изр. ІІІ ЗА, според което решенията на общото събрание на адвокатското дружество могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.
53 В този смисъл Решение № 117/11.03.2005г. на ВКС по т. д. № 494/2004 г., I г. о. В посоченото решение се разглежда т. нар. спадащ кворум, при който при определени условия отпада изискването на кворум (при формирането на волеобразуващия колективен орган), но не и за мнозинство (при вземането на неговите решения). За спадащия кворум при юридическите лица с нестопанска цел виж Решение № 432/08.06.2006г. на ВКС по т. д. № 22/2006 г., I т. о. Относно въпросът дали може да се вземе валидно решение от общо събрание от един човек при прилагането на правилото за спадащия кворум виж Джеров, Ал., цит. съч., с. 247. Кворумът следва да е налице не само към момента на откриване на заседанието на съответния орган и към момента на гласуването (виж в този смисъл Рачев, Ф., цит. съч., с. 285), а през целия период от неговото функциониране.
54 За правото на глас, например при акционерните дружества, виж Решение № 1470/07.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 690/2003 г., ТК.
55 Конфликтът на интереси е съобразен и при уредбата на етапа по изразяване на волята на юридическото лице, когато е възможно противоречие между интересите на последното и на представляващото го съгласно закона физическо лице – виж например чл. 10, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, според който по съдебни спорове между юридическото лице с нестопанска цел и управителния му орган, съответно членове на управителния орган (които съгласно ал. 1 на същия член го представляват), юридическото лице може да се представлява от избрани от общото му събрание едно или няколко лица. В този смисъл е и съдебната практика при дружествата с ограничена отговорност – виж Решение № 1458/16.01.1995г. по гр. д. № 110/94 г., V г. о., ВС. За възможността за прилагане по аналогия на чл. 229 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност виж Решение № 383/06.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 194/98г., 5-членен с-в.
56 За заседанията на общото събрание на кооперацията виж чл. 18, ал. 4 ЗК – “Взетите решения задължително се вписват в протокола и се прочитат в края на заседанието”; за заседанията на общото събрание на сдруженията за напояване виж чл. 36, ал. 3 от Закона за сдружения за напоявания – “Решенията се вземат с обикновено мнозинство и се отразяват в протокол”; за решенията на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерните дружества виж чл. 239 ТЗ – “За решенията на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите се водят протоколи, които се подписват от всички присъствуващи членове на съответния съвет, като се отбелязва как е гласувал всеки от тях по разглежданите въпроси”; за заседанията на общото събрание на дружествата с ограничена отговорност виж чл. 143, ал. 1 ТЗ – “Дружеството води книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание” (виж също Определение № 112/18.05.2005г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 275/2005г., ГК) и пр.
57 Решение № 3367/15.05.2001 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2001 г., 5-членен с-в, в което ВАС приема, че при липсата на протокол от заседанието липсва и валидно решение. Този извод се налага и от императивния характер на разпоредбите, въвеждащи необходимостта от съставянето на протокол при различните органи на юридическите лица. Протоколът на общото събрание на кооперацията се приема от ВКС за частен свидетелстващ документ – виж Решение № 1293/20.10.2003г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2003 г., ТК.
58 В този смисъл виж Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 59. В посоченото съчинение авторите приемат, че решението на общото събрание е съставна сделка – „множество едностранни волеизявления на определени лица с идентично съдържание”, които се обединяват в едно волеизявление, превръщащо се във волеизявление на самото юридическо лице. Посочената трансформация настъпва при наличието на три предпоставки: съответните физически лица да са конституирани като орган на юридическото лице, да е оформено определено мнозинство и да са съобразени изискванията на закона относно вземането на съответното решение.
59 Относно характера на представителството при юридическите лица и разграничаването му от доброволното и законовото представителство виж по-подробно Попов, П., Органи за управление на държавната стопанска организация, С., 1980, с. 100-102. Представителното правоотношение възниква не между юридическото лице и съответния представителен орган, а между юридическото лице и физическото лице, което изпълнява функциите на този орган.
60 Сключването на договор от името на дружеството само от един от членовете на управителния съвет не е сключване на сделка без представителна власт, а липса на сделка поради това, че няма валидно формирано съгласие. Виж Решение № 125/24.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 370/2005 г., ТК. За необходимостта от волеизявленията на всеки един от членовете на колективния представителен орган при колективното представителство виж също Павлова, М., цит. съч., с. 334.
61 В случаите на разделно представителство всяко физическо лице изразява самостоятелно волята на представляваното от него юридическо лице. При дружествата с ограничена отговорност всеки управител може да изразява валидна воля на представляваното от него дружество дори и в случаите, когато учредителният акт въвежда колективно представителство – виж Решение № 3043/0 4.01.2006г. на ВКС по гр. д. № 2293/2004 г., IV-б о. Съгласно Решение от 12.02.2003 г. по МАД № 23/2001 г. на АС при БТПП легитимността на лицето, което представлява търговското дружество, се установява само с решението от фирмения регистър по партидата на търговеца, от което решение той черпи права да представлява дружеството.
62 Стефанов, Г., цит. съч., с. 34.
63 В този смисъл виж Решение № 193/12.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 2485/2000 г., V г. о. В разглеждания случай съветът на директорите на акционерното дружество не е взел решение за даване на процесната гаранция в рамките на компетентността си по чл. 16, ал. 1, т. 9 от Устава и чл. 244, ал. 1 ТЗ, поради което изпълнителният директор не би могъл да го замести. Според ВКС подписването от изпълнителния директор на гаранционно писмо би задължило ответното дружество само при наличие на взето решение от съвета на директорите. При липсата на такова решение, дадената гаранция е “опорочена и не представлява валидно изразена воля на ответното юридическо лице, респ. не задължава същото с поетата обезпечителна функция”. Приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 4 ТЗ е отречено, тъй като в случая не е налице ограничаване в представителната власт на изпълнителния директор, а отнемане на компетентността на съвета на директорите. Единствено ограничаването на представителната власт няма „външно” действие и е непротивопоставимо на трети лица. Относно действието на ограниченията в представителната власт на представителните органи на юридическото лице виж Голева, П., „Проблемът за валидността на правните действия, извършвани от името на търговско дружество и неговото решаване в Европейското и българското право”, сп. „Търговско право”, кн. 2, 1999. Отнемането на компетентността на друг орган и извършването на действия извън правомощията на представителния орган на юридическото лице всъщност представлява случай на липса на волеизявление, която може да се противопостави на всяко трето лице. В този смисъл виж Христов, В., цит. съч., с. 69.
64 Става въпрос само за гражданска имуществена отговорност, но не и за наказателна отговорност. Виж Решение № 461/17.12.2004 г. на ВКС по н.о.х.д. № 95/2004 г., III н. о. Относно вината при юридическите лица виж Рачев, Ф., цит. съч., с. 270, както и Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 61 – с. 63, а относно недопустимостта за реализиране на наказателна отговорност спрямо колективи от хора, включително такива организирани като юридическо лице, виж Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част. С., с. 113. Относно становището “юридическото лице няма своя воля в психологически смисъл и затова не може да има и вина” виж Стойчев, Кр., цит. съч., с. 46 – с. 47.
65 За изключителната компетентност например на общото събрание на сдруженията виж Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 127.
66 В този случай би следвало да се отхвърли възможността направеното волеизявление да се потвърди впоследствие с приемането на решение от страна на съответния компетентен волеобразуващ орган (както се приема от Златарева, М., цит. съч., с. 49), тъй като става въпрос за формиране на волята на юридическото лице при участието на няколко различни по своята компетентност органа, а не за случай на законово представителство.
67 В този смисъл виж Христов, В., цит.съч., с. 69.
68 Особен случай е разгледан в Решение № 457 от 11.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 4/2003 г., III г. о. В посоченото решение ВКС е приел, че заповедта за уволнение, издадена от председателя на читалището, без да е налице решение на настоятелството по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ, е действителна, тъй като издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до незаконност на уволнението, а не до нищожност на заповедта. Този извод в известна степен може да се обясни със специфичния начин за вземане на решението по посочения въпрос – съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ председателят сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството. По принцип обаче некомпетентността на органа води до липса на решение, а липсата на решение от страна на компетентния орган е равнозначно на липса на воля от страна на юридическото лице.
69 В този смисъл виж Златарева, М., цит. съч., с. 154. Според авторката „пороците на волята на отделните членове, гласували решението, не влияят на неговата правилност – гласуване при грешка, измама, заплашване и крайна нужда не могат да бъдат основание за отмяна на решението”, тъй като волята на юридическото лице, формирана чрез решението на общото събрание, „не представлява механичен сбор от волята на физическите лица, участващи в ОС”. Така и Голева, П., Каменова, Ц., Стойчев, Кр., цит. съч., с. 135 – „пороци като например измама, заплаха, крайна нужда, недееспособност, не могат да бъдат основания за отмяна на решението”. Макар и да защитава интересите на всички трети лица, подобно становище не отчита субективния елемент при формирането на всяка воля и създава възможност за подмяна и манипулиране на волята на юридическото лице – възможност, която е отречена при формирането на волята на физическите лица. Подобно нееднакво третиране на юридическите и физическите лица (с оглед предоставянето на правна защита срещу възможността спрямо тях или физическите лица, формиращи техните органи, да се приложи насилие, измама и пр.) не се оправдава от съществуващите различия между двата вида правни субекти.
