(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 19, с. 366-376)
Противниците на „Цигарения шум“
Имам приятели, които протестират срещу специалното внимание, което се отделя на предупрежденията за вредните последици от пушенето: огромни черни надписи-некролози „Пушенето убива!“; „илюстрирани“ снимки на белите дробове на редовни пушачи; многобройни предупреждения, че цигареният дим вреди „не само на вас, но и на тези около вас“… И всичко това на фона на полуголи красавици или митични каубои в Страната на чудесата.
Моите приятели протестират не защото предупрежденията за вредата от цигарите не са верни, а защото освен пушенето сред предлаганите на пазара продукти има редица други „убийци“, оставащи невидими за "потребителя", заглушени от цигарените предупреждения. Тук-там се чуват някои по-остри реплики срещу „бързата“ храна, която „убива бързо“; срещу „Белите конници на Хранителния апокалипсис“ – захарта, солта и бялото брашно, а в някои специарлизирани форуми може да бъде прочетена и част от апокрифната литература срещу Вятърните мелници, или ако искаме да се изразим по-модерно – срещу Ветрогенераторите на генномодифицираните храни и синтетичните хранителни добавки…
Супермаркетът – новата Желязна завеса!
Изчезването на индивидуалното земеделие и индустриализацията на производството на хранителни продукти поставиха рязка граница между масовият производител (наложил се като водеща фигура на пазара, тъй като икономията от количеството е „еволюционно предимство“ в съвременната икономика) и индивидуалния потребител (наложил се като определяща социална роля, която осигурява съдържание на съвременното понятие за стандарт и „гражданско щастие“). Разделителната линия между производителите и потребителите на хранителни продукти преминава през митницата на Супер и Хипермаркетите, предлагащи милиони квадратни километри търговска площ за сбъдване и демонстриране на всякакви хранителни фантазии. Става въпрос за място, на което продуктите често се „крият“ зад лъскави опаковки, представящи с блясък поредната номинация за „Най-добър продукт на месеца“. Понякога, в стремежа си да привлекат вниманието, опаковките излизат далеч извън хранителната тематика. Някои от тях имат толкова подчертано сексуално съдържание, че могат да се конкурират с едни от най-уважаваните постижения на еротичната, та дори и на порнографската литература. И тъй като понякога разликата между етикета, отвеждащ те в Света на лилавите крави, и съдържанието, връщащо те към Реалността на хранителните натравяния, е доста стряскаща, потребителското право се е наложило като една от най-чувствителните теми в правото на Европейския съюз. Така, оказва се, че и ние юристите неизбежно сме въвлечени в търсенето на нови средства за гарантиране на правото на потребителя да знае какво точно яде и какви могат да бъдат последиците от това негово действие.
С оглед доказаните вредни ефекти от някои хранителни продукти, противниците на „Цигарения шум“ предлагат да не се толерира подобна „хранителна дискриминация“, ощетяваща цигарите, като за целта върху всяка вафла бъде „издълбан“ надписът: „Яденето на вафли убива!“ или „Внимание! .хххх. калории – ще напълнеете!“. А защо не да се въведе и Стандартизиран потребителски индекс, отразяващ вредността на всеки хранителен продукт, който да съдържа в етикета и да препраща към интернет адрес с подробна медицинска документация и „снимков материал“ (от рода на „опушени“ бели дробове), демонстриращи възможните здравословни проблеми при консумиране на съответния продукт? Някои дори настояват за въвеждането на данък за съдържание на мазнини!
Съществува обаче и по-голям проблем от простото изместване на дискусията, при което вместо да се говорим за опасности при храните, вниманието на потребителите се отвлича към вредните ефекти на тютюнопушенето. В новия начин на масово пазаруване на храната, заместил индивидуалното и осъществяваното в рамките на малка общност отглеждане на храната, може да бъде открито масово хранително отчуждение – отдалечаване на човека от храната, която яде. Между хранителните стоки в магазина и мястото на произвеждането им съществува плътна информационна завеса, която трудно може да бъде преодоляна с индивидуалните усилия пък дори и на Негово Величество Потребителя. Единственият „съмишленик“ в това трудно начинание е Етикетът! Само той може да служи като ключалка, през която да се надникне в „автобиографията“ на хранителния продукт.
Храненето е изключително личен, телесен акт. За съжаление в забързаното технологично общество храненето често получава сравнително малко внимание, като се извършва „на крак“ и „между другото“ (между останалите ангажименти). Възможно е в един момент технологиите да ни предложат изцяло да се „освободим“ от храненето и просто да си инжектираме необходимите ни хранителни вещества, за да имаме повече време за по-важни и по-възвишени дейности…
Към настоящия момент се задоволяваме с „бързи, но лоши калории със скрит произход“, които са по-евтини от здравословните продукти, изискващи повече грижа и време за отглеждане. Резултатът – масово затлъстяване и множество "съвременни" заболявания: диабет, сърдечно съдови заболявания, рак… Макар в природата рядко се срещат сол, мазнини и захар, днес те са достъпни в огромни количества, като често се предлагат безплатно към хранителното меню. Счита се, че това износва еволюционно утвърдената система в човешкия организъм за обработване на храната и става причина за редица заболявания. Така вместо за зеленчуци и по-скъпоструващи екологично чисти продукти, харчим парите си за лекарства. Ако бъдат отчетени социалната и здравната цена на продуктите за бързо хранене, може да се окаже, че тя е много по-скъпа от естествено "отгледаната" храна.
Като фактор, който може да прекъсне порочната индустриализация в търговията с хранителни продукти, се посочва засиленото търсене от страна на потребителите на органични, екологично произведени, традиционно отгледани храни. Имат ли бъдеще биопродуктите, екологично чистите и собственоръчно отгледаните храни? Положителният отговор на този въпрос зависи от това доколко е възможно осъзнаването на едно ново поколение потребители, които изповядват идеята за информираното хранене и за близостта на човека до храната, която яде. Когато купувачите се интересуват от това какво точно ядат и как е произведено то, техните изисквания ще се превърнат в приоритет и за продавачите, от там – и за производителите. Пазарните механизми могат да бъдат променени с прилагането на собствените им закони, стига всеки един от нас да стане по-заинтересован относно съдържанието и произхода на това, което яде.
Храната – инструкция за употреба
(или когато "храната" се превърне в "хранителни продукти")
Във филма "Храна ООД", критикуващ хранителната индустрия в САЩ, се описва нов политически и социален строй – царевична утопия. Според създателите на филма в хипермаркетите всъщност има само илюзия за разнообразие. Храните се произвеждат чрез тяхното конструиране от няколко основни "материала": соя, царевица, и голямото откритие (!) – високофруктозеният церевичен сироп (ВфЦС): „Ако хората са създадени от калта, то храните са създадени от ВфЦС“ – посочва филмът. От царевично нишесте се правят редица хранителни добавки, сред които са аскорбиновата киселина, диглицеридите, ксантовата гума, малтодекстрин, глутен, калциев стеарид, ванилов екстракт и др. Царевицата е толкова евтина в САЩ, че животните се научат да ядат само зърно, а не да пасат трева. Така от тревопасни те се превръщат в "зърнохранещи се" животни. Целта е да се угоят за максимално кратко време, което да доведе до реализирането на по-бърза и по-голяма годишна печалба.
Основната критика във филма е насочена срещу тенденцията, при която хората вече не отглеждат храни, а практикуват хранително инженерство: съчетават се исканият вкус, форма и цвят, за да се предложи "нов" продукт от същите материали. Ние конструираме и сглобяваме храните си не във ферми (земеделски единици), а във фабрики (индустриални цехове) – продължават авторите, като го правим по начина, по който тези продукти се харесват на потребителите. Създаваме "дълги" картофи, за да могат са се режат на дълги резени, които са най-предпочитаните в заведенията за бързо хранене (!). Отглеждаме еднакви по размери и форма пилета с по-големи от нормалното гърди, тъй като най-търсено е бялото месо – нищо, че поради тежестта на такива "гърди" пилетата буквално не могат да се движат (!). Новите храни издържат много повече време, не могат да хванат мухъл и са устойчиви за дългосрочно съхранение – „удължава се стопанския живот на хранителния продукт“. Целта: всичко да расте по-бързо, по-голямо, по-евтино и по-тлъсто! В крайна сметка храната се превръща в технологичен продукт, вървящ с инструкция за разопаковане и употреба.
Земеделците и фермерите, познати ни от миналото, са заменени от ново поколение "животновъди", представляващи по-скоро „хранителни“ техници и инженери, финансирани от инвеститори-индустриалци! Резултатът – вместо "класическа" кайма се произвежда "месо за хамбургери, почистено от E. coli с амоняк". Животните се третират като протоплазмена структура, която следва да бъде овладяна, унифицирана и подходящо преработена. Поредната полезна за обществото вещ, която става част от индустриализацията и технологичния напредък. Защо да мислим за животните и да им създаваме удобства, след като те ще бъдат убити след максимално кратък срок за угояване? Достатъчно доказателство за размерите на индустриализацията е фактът, че производителността на кланиците на прасета стига до 2000 прасета на час.
Готвачът и Фармацевтът
Днес се наблюдават два противоположни, но паралелни процеса:
– превръщане на масово произвежданата храна в синтетичен продукт и фармацевтично лекарство: ренесансът на хранителните добавки и енергийните продукти, които заместват цели „ядения“, като щадят от претоварване (!) стомаха. Крайната цел е „храната на хапчета“: храна, при която потребителят си избира цвета, съдържанието, енергийната стойност, разградимостта, вкусовите качества, а защо не и специфичните „странични ефекти“ от консумирането на съответния хранителен продукт, продаван на блистери, сашета или във флакони с мерителни лъжици… Вече са факт първите опити за изкуствено създаване на пържоли без кръв! Технологията се основава на възможността свински стволови клетки да се размножават до големина, подходяща за сервиране в чиния. С помощта на електрическо стимулиране на клетките може да се създаде консистенция, която прилича на мускулното месо на животните, възникващо по естествен начин при извършваното от тях движение (мускулно съкращаване);
– използване на естествената храна като природно лекарство: осъзнаване и култивиране на лечебните свойства на естествено приготвената храна и на нейното благоприятно влияние върху здравословното състояние на човека. Крайната цел на тази тенденция е връщане към силата на природните дарове и използването им за преодоляване на многобройните болести на съвременността. Естествено отгледаните продукти се противопоставят на генетично модифицираните, изкуствено създадените и клонираните храни, обозначавани като Франкенфуд, поради множеството неизвестни около последиците при евентуалното им масово използване от човечеството. Естествената храна е доказала своята безопасност в продължение на хилядолетия. Не така стои обаче въпросът при хранителните „нововъведения“, които са не просто експерименти със стомасите на потребителите, но понякога са и предмет на умела информационна манипулация.
И в двата случая общественият и юридическият акцент са върху информираността относно произхода, съдържанието и възможните последици от приемането на съответните хранителни продукти. Осъзнаването на важността на „информацията преди хранене“ („Информацията идва с храненето!“) става причината за бурното развитие на една нова правна област: регулирането на достъпа на хранителни продукти до пазара и въвеждането на правни изисквания към съдържанието на техните етикети.
Голиат срещу етикетите
Етикетът е основният източник на информация за храната, която купуваме. За съжаление този малък отвор към истината за храната, която ядем, винаги е бил обект на огромен икономически натиск.
Кому би била от полза една информационна завеса относно произхода и съдържанието на хранителните продукти? Причината да се търси информационно затъмнение, според някои, е, че ако на заводите за производство на хранителни продукти бъда поставени стъклени стени, повечето хора ще се откажат от хранителните си навици. Прозрачността в хранителната индустрия би разкрила една изключително грозна картина на потънали в тор пространства, претъпкани с едва движещи се поради прекомерно бързото си наддаване животни. Някои от тези места са истински хранителни концлагери, където се прилага "крайното решение" за евтино и печелившо задоволяване на растящите консуматорски нужди на милиардите потребители. Потънали в разкоша на многоцветното разнообразие на „универсалните магазини“, хората остават отчуждени и изолирани от нещо толкова лично, каквото представлява храната, която приемат в тялото си.
Борбата на индустриалните хранителни гиганти срещу етикетите не е от вчера. Тя е била водена с променлив успех по различни поводи: срещу посочването на броя на съдържащите се в продукта калории, срещу посочване на произхода на хранителния продукт и на съдържащите се в него генетично модифицирани организми (ГМО). В САЩ се стига до санкциониране на всяка критика на хранителните продукти, съдържащи ГМО или други недостатъчно проучвани съставки. Правонарушението по законите на 13 американски щата (сред които Алабама, Тексас и др.) се нарича "клевета на храна" (обозначавано още и като veggie libel). „Обществената“ му опасност се изразява във възможността подобно твърдение да създаде неоснователни притеснения у потребителите и те да възприемат поведение, което накърнява интересите на лицата, инвестирали в „разработването“ и производството новите видове хранителни продукти. Критиците обаче задават въпроса доколко подобна забрана не наподобява на позицията на Църквата от 1620 г., с която се забранява на Галилей да разпространява своята "еретичната" и "невярна" идея, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето? Дори Опра Уинфри трябва да внимава следващия път, когато заяви, че повече няма да яде хамбургери …
Друг опит на производителите да ограничат свободния достъп до информация за храните е желанието им да бъде инкриминирано публикуването на снимка, изобразяваща дейност в хранителната индустрия. В тази посока са т. нар. чийзбургерови закони, които се критикуват с това, че спускат информационна завеса върху произхода на хранителните продукти.
Разбира се, не липсват и прояви на истински „хранителен патриотизъм“, станал причина за множество протести и организирани движения срещу информационните бариери в хранителната индустрия. Едно от „екзотичните“ нови права в хранителната индустрия например е правото на потребителя да бъде информиран, че месото, което закупува, е произведено от клонирани животни! Смята се, че всеки човек има право да реши дали чрез хранителните си навици да стимулира такава спорна от морална гледна точка инициатива, каквато представлява клонирането – та било то и за целите на хранителното продоволствие. За да реализира това свое право, той следва да бъде информиран за произхода на хранителния продукт.
Друга любопитна идея е призивът към „устойчиво телешко“ (сп. „NG – България“, 2011, юли, с. 78). Желанието за изхранване на нарастващото население води до съсредоточаване на производството върху най-плододаващите сортове растения и породи животни. Отглеждат се най-вече търговски изгодните видове пшеница, докато другите стават част от екзотични изложби на редки растения. Това застрашава биологичното разнообразие и намалява значително генетичното разнообразие на храните. През последният век сме изгубили повече от половината видове храна в света. С предстоящите климатични промени може да се окаже, че за оцеляването на човечеството е бил необходим някой от изчезналите видове с оглед специфичната му способност му за приспособяване. Именно разнообразието е начинът, чрез който природата може да реагира на промените. То позволява гъвкавост и възможност за оцеляване чрез възприемането на различни решения и поемането на различни пътища на еволюция. Ето защо изключително важно за съхраняването на живота на Земята е спасяването на различните видове растения и животни. А не е ли един от най-сигурните начини да съхраним изчезващите породи животни, като ги задържим по-дълго време в нашата хранителна верига (в търговската мрежа на хранителната индустрия): "За да ги спасим, трябва по-често да ги ядем!"
Предлагат се и много други нови идеи: храни с вграден "километраж" – интерактивен етикет, който показва колко километра е пропътувал продуктът преди да бъде изложен на рафта на магазина, тази информация е важна с оглед възможността на клиента да прецени какъв е екологичният (въглеродният) отпечатък на тази стока и ако желае да предпочете стоки, които са местно производство; прецизно земеделие – земеделие, при което земята се разделя "метър по метър", засява се в точно определен момент и грижите се полагат едва ли не "растения по растение", като целта е максимална ефективност и плодовитост; персонализирана храна – храна, създадена индивидуално за всеки потребител в зависимост от неговите потребности и гени, и персонализиращи се магазини, които сканират клиентите си при влизане и пренареждат продуктите на рафтовете си в реално време в зависимост от получените за клиентите данни; интелигентни мрежи между етикетите на хранителните продукти – позволяващи размяна на информация относно възможните начини на приготвянето им, относно хранителните им качества, съвместимост и пр.; нутрицевтична храна – храна, която лекува и замества фармацевтичните продукти, като например дъвка за стягане на гърдите, домат-противозачатъчно, шоколад-ваксина и пр. От друга страна, възникват нови опасности: търговия с данни за хранителните навици на хората, включително закупуването им от застрахователни компании с оглед определянето на дължимите застрахователни премии от клиентите им, до които се отнасят тези данни (предполага се, че срещу известни отстъпки и купони за храна хората ще бъдат готови да предоставят подобна информация); казусът "християнско пиле" – търсене на храна, отгледана от производител, изповядващ определени религиозни ценности, т. е. подкрепяне на определена несвързана с храната кауза чрез осъществяване на "концептуален" хранителен подбор (диета)…
Дали задължението за предоставяне на информация от производителите на хранителни продукти ще се превърне в гаранция за човешкото здраве? Дали за в бъдеще ще можем да разчитаме на етикетите като алтернатива на подвеждащите реклами? Дали ключалката, през която надничаме, за да получим информация за предлаганата ни храна, ще бъде запълнена от остроумен юридически ключ или ще ни позволи да отворим широко вратата на информираното хранене?
Отговорът зависи изцяло от нас – от поведението ни като хора и като потребители!
Струва ми се, че задължението на производителите за предоставяне на информация към потребителите не би се превърнало в гаранция за човешкото здраве. Те и сега предоставят “някаква” информация, която в големия брой случаи е достатъчна да откаже разумния потребител да си купи около 80% от стоките в супермаркета. Въпросът според мен е там, че хранителната култура на населението вече е достигнала толкова ниски прагове, че храненето се въприема като поредно задължение, което трябва да се изпълни, за да продължи съществуването. Възприемайки го така, потребителят подхожда към него с типичната за задължение неприязън и се стреми към това да го “изпълни” по най-бързия и икономичен начин. Например от една кратка обиколко в произволно избран супермаркет можеш да се натъкнеш на ужасяващи продукти в потребителските кошници. Удивително е, че въпросът не винаги засяга само и единствено покупателната способност, но и нагласата въобще. Разликата в цените между стоки с по-високо и такива с по-ниско качество не е чак толкова голяма, за да не си заслужава “инвестицията”. Това обаче може да бъде следствие единствено на осъзната промяна в начина на хранене. Никой потребител не се отказва от “junk food” изведнъж и без причина. В повечето случаи до такова драстично решение се стига след здравословен проблем… оттук и превенцията чрез храната. Храната може да бъде лекарство и да служи за предотвратяване на заболявания само тогава, когато е качествена. Друг е въпросът, че качествената храна в супермаркетите почти никак я няма. Изходът – в търсенето на все още запазени малки стопанства с лично производство на продукция, от които да се търси здравословна храна. Истина е, че това решение не е колективно, а индивидуално. Но и тук, както в много други ситуации, като че ли стигаме до принципа на “спасяването поединично”. Уви, не виждам друг изход, поне не при текущото състояние на веригата производител-пазар-потребител.
Здравей, Иво 🙂 ,
Никоя гаранция не може сама по себе си да постигне своето предназначение. Всяко право, включително правото на информирано хранене, е възможност, която следва да бъде осигурена, но реализирането й и последващото от това поведение на правоимащия е изцяло негова (наша) отговорност.
Информираното хранене няма да промени навиците на хората с магическа пръчка, но може да се окаже началото на един позабравен диалог между човека (вече по-известен като Потребител) и храната (вече – “хранителен продукт”). Надеждата е, че този диалог има потенциала да възстанови връзката ни с начина на произвеждане (отглеждане) на храната, включително да промени това, за което казваш: разглеждането на храната като “нещо, което трябва да изядем”, за да продължи денят ни напред…
Иска ми се да не споделям песимизма, който усещам от коментара ти, макар и да съм съгласен с основанията за съществуването му 😉 Огромният ефект на храненето е невидим, тъй като обикновено е отложен във времето. Информацията ни дава възможност да погледнем в бъдещето и по този начин да предвидим резултатите. Правото следва да ни осигури тази възможност, а наша остава отговорността да се информираме.
Никой не може да ни направи това, което сами правим на себе си!
И най-подробният Етикет е безпомощен 🙄