Сигнал относно противоречива съдебна практика по въпроса за момента, от който се дължи данък върху недвижими имоти за построени сгради, които не са въведени в експлоатация

(сигнал № 33 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

(Румен Неков, Стефан Тихолов)

Със сигнал, депозиран в деловодството на Върховния административен съд под вх. № 50-139/28.03.2023 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез Румен Неков и Стефан Тихолов, Звеното за анализи и тълкувателна дейност във Върховен административен съд е уведомено за формирана противоречива съдебна практика по следния правен въпрос:

„От кой момент се дължи данък върху недвижимите имоти за построени сгради или части от сгради, които към датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) са завършени в груб строеж или са предадени от строителя на възложителя с акт образец 15, но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване в законоустановените срокове?“.

I. По противоречиво разрешавания въпрос

1. След изменението на разпоредбата на чл. 15 ЗМДТ (ал. 1 и 2 – изм., нови ал. 3–7, обн., ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), което закрепва законодателно установените в практиката на ВАС положения, че:

– новопостроената сграда се счита за завършена, когато е налице удостоверение за въвеждане в експлоатация, респективно разрешение за ползване, съгласно правилата на чл. 177 ЗУТ (т. напр. Решение № 5706/20.04.2012 г. по а.д. № 11525/2011 г. на ВАС, VI о.; Решение № 2022/12.02.2013 г. по а.д. № 14547/2012 г. на ВАС, VII о.; Решение № 7747/05.06.2013 г. по а.д. № 4525/2013 г. на ВАС, VII о.; Решение № 79/05.01.2017 г. по а.д. № 5818/2016 г. на ВАС, VII о.; Решение № 12561/21.11.2016 г. по а.д. № 2355/2016 г. на ВАС, VII о.; Решение № 6614/29.05.2017 г. по а.д. № 2877/2017 г. на ВАС, VIII о.; Решение № 108/06.01.2015 г. по а.д. № 7585/2014 г. на ВАС, VII о.; Решение № 6711/06.06.2016 г. по а.д. № 7874/2015 г. на ВАС, VII о.; Решение № 8386/24.06.2009 г. по а.д. № 3479/2009 г. на ВАС, I о.¹, и др.);

– все пак не би следвало възникването на задължението за данък да се остави на преценката на възложителя на строежа (т.е. тогава и когато той прецени, да въведе обекта в експлоатация), а следва облагането да се свърже със съставянето на акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа (така изрично Решение № 5635/04.05.2017 г. по а.д. № 3931/2016 г. на ВАС, VII о.),

в мотивите на съдебните актове на касационната инстанция и на първоинстанционните административни съдилища по прилагане на новите разпоредби, както и в указанията на НАП за единното прилагане на данъчното законодателство, се наблюдава различно становище относно: а) момента, от който се дължи данъкът, когато към датата на влизане в сила на новите материалноправни разпоредби (01.01.2019 г.) построена на етап „груб строеж“ или съставен акт образец 15 сграда не е била въведена в експлоатация, респективно за нея не е издадено разрешение за ползване; б) правното значение на констативния акт по чл. 15, ал. 7, изр. 2 и 3 ЗМДТ.

Считаме, че с представеното по-долу противоречие в съдебната практика е изпълнена първата законова предпоставка за отправяне на искане за приемане на тълкувателно решение (чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗСВ).

2. Поставеният на вниманието на Звеното проблем е от съществено значение за данъчните задължения на гражданите и юридическите лица (чл. 60, ал. 1 КРБ във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ).

По въпроса е налице противоположно тълкуване в практиката на ВАС и на първоинстанционните административни съдилища.

2.1. Според едното становище, независимо че констатацията за наличие на груб строеж или съставянето на акт образец 15 може да са направени преди влизане в сила на новата ал. 5 на чл. 15 ЗМДТ, щом законоустановените срокове за въвеждане в експлоатация или издаване на разрешение за ползване са изтекли (двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ), данък върху недвижимите имоти се дължи от 01.01.2019 г., като е ирелевантно дали и кога е изготвен констативен акт по чл. 15, ал. 7, изр. 2 ЗМДТ от служителите на общинската администрация (така Решение № 4349/09.05.2022 г. на ВАС по а.д. № 6567/2021 г., VIII о.; Решение № 2903/28.04.2022 г. на АССГ по а.д. № 12415/2021 г., III о., 7 състав; Решение № 5160/12.08.2021 г. на АССГ по а.д. № 6503/2021 г.; Решение № 6396/04.11.2021 г. на АССГ по а.д. № 2408/2021 г.; Решение № 23/30.01.2023 г. на АдмС – Смолян по а.д. № 281/2022 г.; Решение № 170/21.06.2022 г. на АдмС – Велико Търново по а.д. № 167/2022 г.; Решение № 294/12.10.2021 г. на АдмС – Добрич по а.д. № 635/2020 г.).

В казуса, разглеждан в първото цитирано решение, сградата е била построена на груб строеж още през 2008 г., а в случая, предмет на второто съдебно решение – през 2013 г., но съдебните състави са приели категорично, че ДНИ се дължи от 01.01.2019 г., независимо че констатацията за грубия строеж е била направена преди изменението на разпоредбата.

В същия смисъл са и методическите указания на НАП за приложението на чл. 15, ал. 5-7 ЗМДТ (чл. 4, ал. 6 ЗМДТ, чл. 17, ал. 4 ДОПК), намерили израз в Разяснение № 26-П-196 от 11.09.2020 г. на ЦУ на НАП, Разяснение № 94-А-494 от 25.09.2021 г. на ЦУ на НАП, Разяснение № ЕП-08-С-24 от 25.10.2021 г., според които за новопостроените сгради, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап „груб строеж“ и са изтекли законовите срокове от момента на констатирането на това обстоятелство с протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ преди датата 01.01.2019 г., данък се дължи от началото на 2019 г., тъй като от този момент разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗМДТ влизат в сила.

2.2. Според другото становище предвиденото в чл. 15, ал. 5 ЗМДТ изключение от общото правило, че данъкът се дължи от месеца, следващ месеца, през който сградите са въведени в експлоатация (чл. 15, ал. 1 и 3 ЗМДТ), следва да се тълкува стриктно и няма обратно действие. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че акт обр. 15 или протокол за завършване на груб строеж може да са издадени преди приемане на новата данъчна разпоредба (в сила от 01.01.2019 г.), ДНИ не следва да се начислява от 01.01.2019 г. – в този смисъл изрично например са: Решение № 1365/08.02.2023 г. по а.д. № 3483/2022 г. на ВАС, I о.; Решение № 13130/22.12.2021 г. по а.д. № 5380/2021 г. на ВАС, VIII о.; Решение № 11881/22.11.2021 г. по а.д. № 4076/2021 г. на ВАС, I о.; Решение № 65/24.02.2021 г. на АдмС – Смолян по а.д. № 375/2020 г. и др.

В мотивите на първото цитирано съдебно решение се сочи, че обстоятелството, че е издаден констативен протокол за изграждане на сградата в груб строеж от 15.02.2018 г., не може да се подведе под хипотезата на чл. 15, ал. 5 във вр. с ал. 7 ЗМДТ, тъй като същата действа само за в бъдеще и не е приложима за факти и правоотношения, възникнали през 2018 г.

В съображенията към второто цитирано съдебно решение изрично се изтъква, че данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, като тези обстоятелства се установяват с констативен акт по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ от служители на общината; компетентността за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е на органите на общинската администрация, които съставят констативен протокол по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ, чиито констатации подлежат на оспорване от заинтересованото лице, поради което неправилно приходният орган е определил задължения за ДНИ за 2019 г. и 2020 г., опирайки се на удостоверение за груб строеж от 2011 г., издадено на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ.

2.3. Известен нюанс се наблюдава в Решение № 4884/16.09.2020 г. на АССГ по а.д. № 4255/2020 г., според което първата хипотеза на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е неразривно свързана с ал. 7 на същия член, според която е предвидено изцяло нова процедура, поради което същата е приложима само за в бъдеще. При положение че сградата е построена в груб строеж още през 2008 г. и няма как лицето да оспори констатациите в констативния акт по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ, единствената приложима хипотеза в процесния случай е едногодишният срок за въвеждане в експлоатация да се брои от датата на съставяне на акта за установяване годността за приемане на строежа по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, изготвен след влизане в сила на новата разпоредба.

3. Отговорът на поставения въпрос е от значение за осъществяване конституционната функция на Върховния административен съд за унифициране на правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогичните данъчноправни казуси (чл. 125, ал. 1 КРБ).

II. Предложение

С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем.

Бележки под линия: