1. Увод в проблема
Съгласно чл. 154 ЗЕ за задълженията на клиентите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер. Второто изречение на същия член сочи, че за задълженията на клиентите с въведена система за дялово разпределение неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, за да може да бъде подадено заявление по чл. 410 ГПК.
Доскоро практиката на един от най-големите по брой заповедни дела в София заявител „Топлофикация София“ ЕАД бе да подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410, ал. 1 ГПК за период от няколко години или най-много за един отоплителен сезон (една година). От около година обаче започнаха да се подават и заявления, с които се иска издаването на заповеди за заплащането на вземания за топлинна енергия за периоди от по месец или два. Сумите, които се претендират с такива заявления, са в минимален размер (едноцифрени или двуцифрени числа). За подаването на всяко такова заявление заявителят „Топлофикация София“ ЕАД заплаща държавна такса по чл. 12, т. 1 ТДТ ГПК в размер на поне 25 лв., нерядко съизмерима или по-голяма от претендираната от длъжника обща сума. Възниква въпросът: каква е икономическата логика от подаването на такива заявления срещу длъжника, вместо да бъде подадено общо заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за цялата година (отоплителен сезон), при което държавната такса често отново би била в размер на минимума по чл. 12, т. 1 ТДТ ГПК или в близък размер?
Отговорът е очевиден: със заявлението се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от 300 лв., които разноски при липсата на възражение от длъжника срещу заповедта остават в негова тежест. Тази практика е преди всичко проблем на самия длъжник и на практиката на заявителя по третиране на собствените му битови потребители. Подаването на заявления, предмет на разглеждане тук, обаче разкрива и някои чисто процесуалноправни проблеми, които разглеждам в статията.
2. Редовност на заявлението на топлопреносно предприятие по чл. 154 ЗЕ
Със заявлението си по чл. 154 ЗЕ топлопреносното предприятие претендира заплащането на задължения за потребена топлинна енергия и мораторна лихва от клиента си за битови нужди. Касае се за вземания по облигационно отношение, което произтича от определени юридически факти. На основание чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 и ал. 3 ГПК редовността на заявлението включва посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, т.е. на юридическите факти, от които произтича правоотношението. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Предвид тази норма необходимо е посочването в заявлението, че длъжникът е собственик или носител на вещното право на ползване на конкретен топлоснабден имот за периода, за който се претендират вземанията1. Необходимо е посочването и, че в този период е потребена топлинна енергия, която не е заплатена.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Действащата сега нормативна уредба (чл. 155, ал. 1 ЗЕ) предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска (респ. 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ ДВ, бр. 74/2006 г.), 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, и 3) по реална месечна консумация. Възможно е обаче в сградата – етажна собственост да не е въведено дялово разпределение на отчитането на топлинната енергия, а тя да се отчита от топлопреносното предприятие. За редовността на заявлението по чл. 154 ЗЕ е необходимо посочването дали в сградата е въведено дялово разпределение и, ако да, дали са издадени изравнителни сметки за процесния период.
Необходимо ли е посочването поотделно на размера на задълженията за прогнозна консумация и на отделните изравнителни сметки (ако за периода са издадени повече от една)? В съдебната практика2 е прието, че индивидуализация на вземанията чрез разбивката им по месеци и периоди не се налагала от процесуалния закон, тъй като вземанията за топлинна енергия са периодични вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК цената на иска е сборът от всички платежи за процесния период, поради което посочването на цената на иска при периодични задължения, като сбор от платежите за процесния период, е достатъчно за покриване на изискванията на последната норма за минимално съдържание на искова молба. Ето защо не е необходимо, за индивидуализацията на вземанията на топлопреносното предприятие, да бъде направена разбивка на задълженията съобразно отделните прогнозни сметки и издадените изравнителни сметки, а е достатъчно да бъде посочена обща сума, претендирана за неплатена топлинна енергия, за определен период, респ. сбор от мораторната лихва върху падежиралите месечни задължения3.
Същевременно, в подадените заявления по чл. 154 ЗЕ, с които се претендира заплащането на задължения за топлинна енергия за месец или два, са изложени твърдения, че за „периода, предмет на заявлението“, са формирани месечни задължения по прогнозна консумация и са издавани изравнителни сметки (т.е. повече от една). Очевидно е противоречието във фактическите твърдения. Макар да се твърди, че са натрупани задължения по прогнозна консумация и са издадени изравнителни сметки за процесния период (т.е. има се предвид период от много месеци), по същество се претендира заплащането на главница по прогнозна консумация само за месец или два, но ЗЕ не предвижда възможност за издаването на изравнителна сметка само за месец или два, а и такива твърдения няма. Налице е противоречие в твърденията на заявителя. Посочената нередовност не може да бъде поправена в рамките на заповедното производство. В рамките на заповедното производство съдът не може да дава указания за отстраняване на нередовности, освен ако заявителят не е използвал утвърдения образец за заявление или е използвал неправилен образец, или не е внесен пълният дължим размер на държавната такса по заявлението – т. 1 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Това е основание за отхвърляне на подаденото заявление.
Разбира се, заявлението би било напълно редовно, ако се твърди, че в сградата топлинната енергия се заплаща по реална месечна консумация, каквато възможност предвижда чл. 155, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и претендираната сума е задължение за процесния месец или два. Заявлението би било напълно редовно и ако в него се сочи, че в сградата е въведено дялово разпределение, издавани са изравнителни сметки, но претендираните задължения за месец или два представляват такива за прогнозна консумация. И наистина, задълженията за прогнозна консумация и по изравнението имат известна самостоятелност. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са определени в действалата през периода Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Анализът на нормативната уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сумарна сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това „изравнително“ вземане е относително самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни). Следователно, наличието на „изравнително“ вземане в полза на потребителя в края на отчетния период му дава право единствено да получи изравнителната сума, вкл. да прихване срещу нея свои задължения към топлопреносното предприятие, но не води до недължимост от потребителя на предходно начислените месечни прогнозни вноски или пък до дължимост в по-малък размер. Същите са дължат в установените срокове в Общите условия на топлопреносното дружество, утвърдени от ДКЕР. След настъпването на падежа по общите условия върху тях се дължи лихва за забава, така както върху всички други парични задължения съгласно правилото на чл. 86 ЗЗД4.
Ето защо едно такова заявление, в което изрично се сочи, че се претендира издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за прогнозна сметка за конкретен месец или два, би било напълно редовно. В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд не проверява съществуването на вземането. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, като е достатъчно само да се твърди наличието на парично вземане в полза на заявителя и в тежест на длъжника. Поначало при редовно заявление заповедният съд следва да издаден заповед. Това е така дори и ако от заявлението е видно, че се претендира издаване на заповед по чл. 410 ГПК за неизискуемо вземане5.
Означава ли това, че в случая следва да се издаде заповед по чл. 154 ЗЕ вр. чл. 410 ГПК в полза на топлопреносното предприятие?
3. Изискването по чл. 154, изр. 2 ЗЕ
Според мен дори при изрични твърдения, че се претендира издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за прогнозна сметка за конкретен месец или два, заповед не следва да бъде издадена. Както вече посочих, съгласно чл. 154, изр. 2 ЗЕ за задълженията на клиентите с въведена система за дялово разпределение – неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, т.е. идеята на законодателя е, че заявление може да се подаде само за целия период на изравнението, а не за отделен месец или два от същото. Това законодателно разрешение цели избягване на прекомерното натоварване на длъжника с разноски, от една страна, а, от друга, избягването на множество претенции между страните по облигационното отношение за множество месеци и изравнения, респ. за прихващания между същите6. Налице е основание за отхвърляне на заявлението по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като то е подадено в противоречие с императивна законова норма.
4. Уважено заявление по чл. 154 ЗЕ за период, по-малък от година, и исковия процес
Ако все пак заявления като коментираните в статията бъдат издадени, е вероятно длъжникът да възрази в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (най-малкото, за да отложи влизането в сила на заповедта и заплащането на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер, често в пъти по-голям от вземанията на заявителя по заповедта). Пита се какви особености би имал исковият процес за установяването дължимостта на вземанията по заповедта за топлинна енергия за месец или два. Преди всичко относно факта, че задължението за прогнозна консумация за процесния месец или два е точно в посочения в заповедта размер, обикновено не би имало спор. Същевременно задължението за прогнозна консумация след издаването на съответната изравнителна сметка вече губи своя относително самостоятелен характер. Ако то е за „възстановяване“ в полза на потребителя, последният съобразно уредените правила в общите условия на топлопреносното предприятие има правото да иска реалното му плащане (но само ако е платил всички прогнозни задължения за изравнителния период!) или „прихващането“ му от задълженията за следващ отоплителен период. Ако то е за доплащане от потребителя, прогнозните задължения и изравнителните сметки се сборуват и се дължат като една обща сума. Но това „изравнено“ задължение вече е за целия изравнителен период, а не за процесния месец или два. Съдът обаче не може да признае в полза на топлофикационното дружество задължение за период, различен и по-голям, от този по заповедта – това би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса. Ето защо съдът или трябва изобщо да отхвърли иска на топлопреносното дружество (дължала се е сума за топлинна енергия за процесния месец или два, но към датата на устните състезания пред исковия съд се дължи друга сума и за друг период) или да признае съществуването на вземане в полза на дружеството, формирано като една пропорция (която няма опора в закона, нито икономическа логика!) между прогнозното задължение за процесния месец или два и цялото задължение за изравнителния период. Този резултат едва ли е желан от гледна точка на установяването на предвидимост в отношенията между топлопреносните дружества и хилядите и стотиците хиляди техни потребители на топлинна енергия за битови нужди.
5. Обобщение
Надявам се в статията да съм успял да демонстрирам множеството правни, а и икономически, проблеми от подаването на заявления по чл. 154 ЗЕ за периоди, по-малки от година. Въпрос на бъдеще е как ще реагира съдебната практика на такива заявления.
Бележки под линия:
1 Посочването единствено, че длъжникът по заявлението е длъжник и по правоотношение за доставка на топлинна енергия, не е достатъчно, за да индивидуализира вземанията по заповедта. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е длъжен да посочи основанието на иска, а същото задължение има и заявителят по чл. 410, ал. 3 ГПК. Относно това какво представлява основание на иска съществуват две теории: теория на индивидуализацията и теория на субстанцирането на иска. Според теорията за индивидуализацията на спорното право ищецът е длъжен да посочи естеството на правоотношението, част от съдържението на което е спорното право чрез правнотехническото му естество – „право на собственост“, „вземане за наемна цена“, „обезщетение за неоснователно обогатяване“ и пр. Посочването на юридическия факт или на фактическия състав, който е породил спорното право, е допустимо, но не е задължително за ищеца, според тази теория, освен при ненаименуваните договори. Според теорията на субстанцирането ищецът е длъжен да посочи не естеството на спорното право, а фактите, които пораждат съдебно предявеното право – конкретен договор за покупко-продажба, конкретен договор за дарение, фактическо разместване на блага без правно основание на определена дата, конкретно увреждане на правни блага на определена дата и пр. При тази теория спорното право, напр. право на собственост при един ревандикационен иск, може да произтича и да бъде съдебно предявено при множество основания – договор за покупко-продажба, договор за дарение, давностно владение и пр. – вж. Силяновски, Д. – В: Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес. Т. I. С., Наука и изкуство, 1958, с. 275. Отдавна е установено, че нашето положително право е възприело теорията за субстанцирането на иска, а не теорията за индивидуализацията. Следователно ищецът е бил длъжен да посочи не естеството на твърдяното според него право или правоотношение, а фактическия състав, от който според ищеца това право или правоотношение е възникнало. Спорните субективни права могат да бъдат посочени като вземания за цена за топлинна енергия и мораторни лихви върху тези главни вземания. По този начин вземанията щеи бъдат индивидуализирани. Те обаче няма да бъдат субстанцирани освен ако изрично не се посочи от какъв юридически факт те произхождат. С посочването, че правоотношението по продажба на топлинна енергия е възникнало от правото на собственост или на вещно право на ползване, претенциите се субстанцират и заявлението става редовно.
2 Вж. вместо всички определение № 18685 от 23.09.2014 г. по ч.гр.д. № 12743/2014 г., СГС, II-В с-в, докл. Зорница Хайдукова.
3 В определение № 1 от 06.01.2009 г. по ч.т.д. № 204/2008 г., I т.о., ВКС, се настоява, че за да бъде редовно заявлението по чл. 154 ЗИ, в заявлението изравнителната сметка трябва да бъде посочена „със съответните й реквизити“, без да се уточнява какви са те.
4 Вж. вместо всички решение от 25.11.2013 г. по гр.д. № 12270/2013 г., СГС, IV-Г с-в, докл. Милен Василев.
5 За тази моя теза вж. Петров, В. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания. – Правна мисъл, 2015, № 1, с. 72-80.
6 При избор за плащане на прогнозни суми реалното потребление се установява едва с изравнителната сметка, като в тази връзка съобразява и чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32 ЕО), според който в сметките на потребителите следва да се включва само реално потребена енергия. В този смисъл определение № 3375 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 1013/2016 г., СГС, II-ри въззивен брачен състав, докл. Катя Хасъмска.
