Мотиви и законодателно обсъждане на законопроекта за лицата и семейството от 22 юли 1949 г.

Бележка от д-р Васил Петров:

През 2024 г. се навършват 75 години от приемането и влизането в сила на първата цялостна кодификация на личното и семейното право в нашата страна. В момента на приемането си кодифицирането на материята на личния статус на физическите и юридическите лица с нестопанска цел, на сключването и прекратяването на брака, на родителските права, на издръжката и на настойничеството и попечителството, на актовете за гражданско състояние, се е смятало – с основание, за постижение на законодателството ни. Кодификацията вече е в историята, тъй като сега тези материи са пръснати във все още наличните остатъци от ЗЛС, в Семейния кодекс, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в Закона за гражданската регистрация и в много други нормативни актове.

Редица от първоначално формулираните в ЗЛС разпоредби продължават да живеят нов живот във видоизменен или в първоначален вид из многобройни текстове от действащите нормативни актове. Познаването на първоначалните редакции и на достъпните мотиви на законодателя следователно е не само проява на любопитство към правната история, но и помощ при тълкуването и прилагането на действащите разпоредби.

В предлагания сега текст мотивите на законопроекта от 1949 г. и законодателното обсъждане са разпознати в уърд (текстовете в сканиран вид са достъпни на сайта на Народното събрание) и са преминали минимална редакция (поправени са няколко правописни грешки и е налице минимално осъвременяване на правописа на някои думи). Материалите се предават без съкращения. Надявам се да бъдат полезни на всички български юристи.

Стенографски дневник, Велико народно събрание, II извънредна сесия, 4 заседание, 22 юли 1949 г., петък, заседанието открито в 15:20 часа

Председателстващият Атанас Драгиев: „Пристъпваме към точка трета от дневния ред:

Първо четене на законопроекта за лицата н семейството.

Моля секретаря да прочете законопроекта на първо четене.“

Секретар Илия Радков (з.): (Чете)

„Мотиви към законопроекта за лицата и семейството

Другарки и другари народни представители! Предложеният на Вашето обсъждане законопроект цели да уреди цялостно материята по личното и семейното право. Законодателните разпоредби по тия материи се съдържат в осем закона. Въпреки това обаче много от въпросите, които се отнасят до обществените отношения относно физическите и юридическите лица и семейството, не са уредени с нужната пълнота. При това разпоредбите в отделните закони не са в хармония помежду си и не са редки случаите на неясно и противоречиво уреждане на отделни въпроси.

Законите, които сега уреждат положението на лицата и на семейството, са от различни времена. Би могло дори да се каже от различни епохи – като се почне от 1889 г. и се свърши с годините през последната пойна. Тия закони са заимствани от чужди стари правни системи, които са непригодни да уредят личните и семенните отношения у нас – особено сега при нашето ново обществено устройство.

Всичко това налага да се създаде един нов закон, който да уреди цялостно обществените правоотношения относно лицата и семейството, и то в съгласие с принципите, съдържащи се в нашата нова Конституция и в очертаните тенденции на нашето ново обществено развитие по пътя към изграждане на социализма. Законопроектът си е поставил тази именно задача

I.

А. Физически лица

На първо място законопроектът се занимава с физическите лица. Тази материя в действащата днес правна система няма едно определено място; правилата, отнасящи се до нея, са разпръснати на различни места в Закона за лицата и в Закона за настойничеството. Законопроектът разгръща проблемите, отнасящи се до този отдел, в едно систематично единство.

Чл. 1 от проекта се отнася до така наречената правоспособност в гражданското право. В него се прогласява началото, че всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Този текст дава конкретен израз на установения с чл. 71 от Конституцията принцип за равенството на гражданите пред закона без разлика на пол, възраст, народност, произход, вяра и имотно състояние.

Следващите четири члена от проекта уреждат въпроса на дееспособността, т.е. за способността на правния субект чрез своите действия да придобива права и да се задължава. Пълната дееспособност се придобива с пълнолетието, което според проекта настъпва с навършването на 18-годишната възраст. По този въпрос проектът се съобразява преди всичко с постановлението на Конституцията (чл. 3).

Относно недееспособните, поради липса на възраст, проектът усвоява началата, възприети от съветския кодекс. Напълно недееспособни (малолетни) са лицата, които не са навършили 14-годишна възраст. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват законните им представители – родители или настойници. Лицата, които са навършили 14-годишна възраст, но не са достигнали 18 години (непълнолетни), са ограничено дееспособни. По общо правило, те могат да извършват правни действия само със съгласието на техните родители или попечители. По изключение такова съгласие не е необходимо, т.е. те извършват правни действия само в случаите, изброени в алинея втора на чл. 4. Тези изключения намират оправдание и характера на самите сделки. Разпоредбите на чл. 5 се отнасят до недееспособност, която се дължи на слабоумие, душевна болест или физически недъг. Тук проектът не се отклонява от основните правила, които и днес важат за тази материя (членове 100-116 от Закона за лицата). Ново с положението, с което се допуска поставянето под запрещение (пълно или ограничено) на лица, които страдат от физически недъзи, които им пречат да се грижат за своите работи. Относно сключването на правни сделки, пълно запретените са приравнени с малолетните, а ограничено запретените – с непълнолетните.

Съвършено нова разпоредба в проекта е тази на чл. 6 относно името. С употребения в текста на чл. 6 израз се установяват елементите на името на всяко лице, като се сочи и начинът на тяхното образуване. Казаният текст освен това има и друго общо значение; той установява принципа, че всяко лице има право на име. С това се подчертава, че името с един институт на гражданското право, който като такъв се ползва с правна защита.

В материята за местожителството проектът изоставя познатото сега в Закона за лицата (чл. 1) различие между местожителство и местопребиваване. Като унифицира тези две понятия, проектът регламентира само едното от тях: местожителството. От практична гледна точка възприемането на едно-единствено понятие в тази материя създава значително по-голяма яснота и простота в системата.

Важни изменения са предвидени и в института на отсъствието, разпоредбите на който, остарели, дори и за времето, когато е създавал законът у нас, днес представляват истински анахронизъм. Следвайки системата на съветското и другите нови законодателства, проектът възприема института за обявяване смъртта на изчезналия, който институт предлага по-широки възможности за уреждане на всички сложни правоотношения, които поражда отсъствието. С въвеждането на този институт обаче не се налага да бъдат отменени изцяло всички разпоредби от института на отсъствието; двата института могат да бъдат съгласувани и да съществуват съвместно. Такова разрешение предлага и проектът, който като въвежда обявяване смъртта на изчезналия, запазва и основните положения на началния период на отсъствието, който обаче значително подобрява чрез опростяване на формите и съкращаване на сроковете.

Проектът предвижда и някои особени правила за производството по обявяването на отсъствието и смъртта, с които се цели да се създаде по-голяма гаранция за праната на засегнатите от отсъствието или от смъртта лица. Тези правила се предвиждат като допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство в края на законопроекта.

Б. Юридически лица

Тук на първо място се съдържат общи правила, които се отнасят до всички видове юридически лица – както до юридическите лица с нестопанска цел, така и до предприятията, дружествата, организациите и други, които са си поставили за постигане стопански цели. Това са разпоредбите, съдържащи се в членове 131-133 на проекта. След това в членове 134-154 са дадени нравилата, които се отнасят до устройството, целите, функционирането и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел. В обхвата на това също понятие ще се включат политическите партии, професионалните и другите масови организации, културните сдружения, като читалища, спортни организации и пp.

Положението на юридическите лица със стопански цели, каквито са държавните предприятия, кооперациите, търговските и гражданските дружества и пр., се урежда с особените за тях закони; разпоредбите на този закон, които се отнасят до сдруженията и до фондациите не ще се прилагат за тях.

Устройството на юридическите лица с нестопанска цел, което законопроектът предвижда, е напълно демократично. Най-важните положения за съществуването и за дейността на всяко сдружение трябва да се уреждат в устава му, който се приема и гласува от общото учредително събрание. Като върховен орган на сдруженията е общото събрание, и което решението се взима с гласовете на мнозинството от членовете.

Членовете на сдружението нямат никакви права върху имуществата му; тия имущества трябва да служат единствено за постиганото на ония обществени цели, които сдружението преследва. Ако сдружението бъде прекратено, имотите му, след като се покрият задълженията, следва да се продадат [sic! Има се предвид да се предадат, бел. В. П.] на държавата, защото тя е върховната организация на трудещия се народ.

Относно фондациите трябва да се отбележи, че законопроектът разширява значително правата на държавната надзорна власт относно приспособяването на целите и устройството на фондацията на обществените задачи, за осъществяването на които трябва да служат средствата на същата.

II.

А. Брак

Вторият дял от законопроекта се отнася за семейството. Тук на първо място са поместени разпоредбите относно брака. Както е известно, тая материя се урежда в специален закон за брака, който е в сила от 27 май 1945 г. [Наредба0закон за брака от 1945 г., бел. В. П.] Според него само гражданският брак, сключен в предписаните от закона форми, поражда правата и задълженията, които законите свързват в брака. При това, в различие от религиозния брак, който даваше приоритет на мъжа в семейството, отношенията между съпрузите, според същия закон, са поставени върху началата на пълно равноправие.

Законопроектът запазва тия основни начала на голямата реформа, която се извърши у нас с този закон в областта на брачното прано, като прави и известни изменения в някои от тях.

Преди всичко се внасят изменения в разпоредбите, които засягат пречките за встъпване в брак.

Наред с душевната болест, като пречка за встъпване в брак, се предвижда и слабоумието, когато то е основание за поставяне под пълно запрещение или когато поради същата причина лицето е поставено под такова запрещение.

Забранява се изрично встъпването в брак между осиновител и осиновен, както и между единия от тях и съпруга или роднините по права линии на другия. Като последица от включването като роднини по сватовство роднините на единия съпруг с роднините на другия съпруг се явява и забраната за сключване на брак и между тези лица, когато те са роднини до трета степен.

Премахва се обжалването пред съда на отказа на длъжностното лице да извърши бракосъчетанието. Този отказ може да бъде обжалван пред по-висшия орган и съдебната намеса тук е излишна.

Относно развода законопроектът внася също известни промени. На първо място за развода по взаимно съгласие се изисква не само съгласието да бъде непоколебимо, но и сериозно. Не бива да се допуска развод тогава, когато съгласието за него е дадено лекомислено. На второ място законопроектът премахва предвиденото в чл. 30 от Закона за брака основание за развод. На практика половата неспособност или 15-годишното безплодие на единия от съпрузите като абсолютно основание за развод довежда до несъобразности. Текстът на закона допуска днес например да се иска развод, когато половата неспособност е естествена последица от напредналата възраст на съпрузите. Това води до възможността, след продължителен брак единият от съпрузите да поиска развод на това основание. С нищо не може да се оправдае и разводът поради безплодие на един от съпрузите. Занапред изтъкнатите обстоятелства ще могат да служат като основание за развод само когато са довели до дълбоко разстройство на брака.

Със законопроекта се прави едно допълнение и към разпоредбите на сега действащия чл. 43 от Закона за брака. При прилагането на тази разпоредба се повдига спор как трябва да се изчисли частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг, за които той е съдействал. Както е известно, тази част не може да надминава дела, който съпругът би имал в наследяванията на другия съпруг по закона. Законопроектът изяснява, че тази част се определя съобразно дяла, който съпругът би имал в момента на предявяването на иска.

Законопроектът внася по-голяма ясност в текстовете, които се отнасят до сключване на смесените бракове, до браковете, сключени между български граждани в чужбина и между чужди граждани в страната. Предвижда се признаването на решения по брачни искове, постановени от чуждестранни съдилища, когато единият или и двамата съпрузи са български граждани. Условията за това са посочени в чл. 60 от законопроекта.

Привит се някои размествания на отделните текстове с оглед да се получи по-добра систематика. Нанасят се и редакционни поправки, за да се уточнят и направят по-ясни някои от текстовете.

Що се отнася до производството по брачните искове, те се отнасят от материалните разпоредби и се пренасят в Закона за гражданското съдопроизводство, в отдела „Разни производства“.

Дава се възможност така също на съда, който разглежда брачния иск, служебно да присъди привременна издръжка на децата.

Премахна се и обжалването на решенията, постановени по молба за развод по взаимно съгласие.

Б. Произход

На първо място тук се подчертава, че взаимните права и задължения на децата и родителите се основават на кръвния произход и че родените извън брака деца, произходът на които е установен, имат еднакви права с родените от брака. Заедно с това вместо сложните положения, предвидени в досегашния Закон за лицата и Закона за извънбрачните деца и осиновяването, законопроектът предвижда по-прости и по-ясни правила по въпросите, свързани с установяването на произхода.

Законопроектът дава възможност да се доказва бащинството на общо основание, без да е необходимо да са налице предпоставките, които сегашният закон изисква за предявяването на иска.

В. Родство

Новото, което се внася тук, е, че роднини по сватовство са помежду си и роднините на двамата съпрузи, а не само съпругът и роднините на другия съпруг. Също така се установява родство до сватовство във втора степен и между съпрузите на двама братя или на две сестри. По тия начин се узаконяват едни действително съществуващи отношения на родство, какъвто нашият народ счита, че възникват между тия лица след брачната връзка.

Г. Осиновяване

Важна промяна на осиновяването е, че такова се допуска само на лица, ненавършили 18-годишнт възраст, и то изключително в техен интерес. С това се отнема възможността да се правят осиновявания на възрастни лица само по чисто материални съображения. Назначението на института осиновяване е да се създадат между осиновителя и осиновения преди всичко отношения на родител към дете, а това би могло да се постигне, когато осиновяемият не е навършил пълнолетие и е най-малко с 15 години по-млад от осиновителя, както се предвижда в законопроекта. Все за постигано на тази цел да се създадат близки до естествените отношения на родител към дете е и изискването на съгласие от осиновявания, ако той е навършил 10-годишна възраст. Трябва да се подчертае също, че са опростени значително формите за извършване на осиновяването. Околийският съдия съставя акт за даденото съгласие и се произнася за допускането му или не. Запазено е и отменяването на осиновяването по взаимно съгласие и по иск, предявен от единия (осиновител или осиновен), когато другият се е провинил тежко спрямо него. С това изменение се дава по-широка възможност за отмяна, като преценката за провинението се предоставя на съда.

Исковете до [по, бел. В. П.] осиновяването като неоценяеми, също както и исковете по произхода, са подсъдни на областните съдилища.

Д. Права и задължения на родителите

В тежест на родителите са поставени задълженията да се грижат за своите деца до навършване на 18-годишна възраст и да възпитат от тях полезни граждани на обществото. Принципът за равенството на двамата родители е отразен в членове 84-88. Решенията за извършване действие относно личността и имуществото на ненавършилите пълнолетие деца се вземат от двамата родители съвместно. Но като държи сметка за обстоятелство го, че принципът за взаимното съгласие на двамата родители при упражнение на родителските права се натъква на мъчнотии при представителството на децата пред трети лица, учреждения и при управление на имуществото им, законопроектът дава едно практическо разрешение, като позволява на всеки един от родителите да извършва правни действия за непълнолетните си деца, съгласно чл. 4 на проекта.

При извършване на представителните действия всеки от родителите трябва да се съобразява с решенията, взети от двамата родители съвместно.

Законопроектът обаче не позволява на родителите да извършват правни действия на разпореждаме с имуществата на непълнолетните деца без нужда, очевидна полза и без разрешението на околийския съдия. В случай на колизия между интересите на родителите и децата предвижда се назначаване особен представител на последните.

Е. Настойничество и попечителство

Една от главните задачи на законопроекта е да се даде добро и правилно възпитание на децата и да се предпазят те от всякакви вредни влияния на обществената среда. Затова проектът предвижда в чл. 86, че родителите имат право на надзор върху децата си, които са длъжни да живеят при своите родители. Но това родителско право не е абсолютно. Когато моралното поведение на родителя е опасно за възпитанието на децата, съдът има право да отнеме децата от родителите и да ги настани в подходящо за възпитанието им място. А в случай че родителят бъде осъден за разврат или за престъпление, което се наказва с лишение от свобода повече от една година, извършено спрямо личността на децата, той се лишава по право от родителските права. Законопроектът предвижда лишаване на родителя от родителски права със съдебно решение и в случай, когато той упражнява родителските права във вреда на децата си. Така също родителските права се губят по право в случаите на пълно или ограничено запрещение на родителите.

За да даде законна защита на личността и имуществото на малолетните деца. законопроектът в чл. 96 и следващите урежда института на настойничеството.

Малолетните деца, конто нямат живи родители или родителите им са лишени от родителски права или не могат да ги упражняват, се поставят под специалната закрила и покровителството на закона. На тях местният народен съд или околийският съдия, гдето няма такъв, назначава, настойници, които се грижат за техните интереси и управляват имуществата мм. Законопроектът предвижда настаняване на тия деца в обществено-възпитателни заведения. Но, за разлика от досегашния Закон за настойничеството, новият проект премахва роднинските съвети. Като премахва роднинския съвет, законопроектът предвижда възможността настойническият съд да назначи някои близки роднини на детето, които могат да дадат ценни мнения на съда за действията на настойника. Досегашната практика показва, че роднинските съвети не оправдаха задачите, които законът им възлагаше.

С навършването на 1 4-годишна възраст малолетните деца се освобождават от настойничество и настойническият съд им назначава попечител. Настойник се назначава и на децата [sic! Има се предвид лицата, бел. В. П.], поставени под пълно запрещение, а попечител – на поставените под ограничено запрещение лица. Настойник, съответно попечител, по право на запретеното лице, е неговият съпруг, а ако няма такъв – родителите му.

Ж. Издръжка

Проектът в общи линии запазва сега съществуващото положение относно издръжката според измененията в Закона за издръжката [Наредба закон за задълженията за издръжка от 1937 г., бел. В. П.] от месец август 1948 г. Но разпоредбите в проекта са съгласувани всецяло с прогласения в чл. 73 от Конституцията трудов принцип. По общо правило може да иска издръжка само онова лице, което се нуждае от такава, сиреч не може да се издържа от имота си и е нетрудоспособно. Трудоспособният гражданин не трябва да се осланя на другиго за своята издръжка. Проектът предвижда общо задължение за пълнолетните братя и сестри да издържат своите ненавършили пълнолетие братя и сестри, ако последните не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни,

Размерът на издръжката трябва да се съобрази с нуждите на лицата, на които тя се дължи, и с възможностите на лицето, което я дължи. Родителят обаче не може да откаже да издържа пълнолетните [sic!, имат се предвид непълнолетните, бел. ред., В. П.] си деца под предлог, че няма достатъчна възможност за това. Разпоредбите от процесуален характер се предвиждат като нови текстове в Закона за гражданското съдопроизводство, а наказателните разпоредби се поместват в Наказателния закон.

З. Актове за гражданско състояние

Законопроектът съдържа само общите положения за съставянето на актовете за раждане, за женитба и смърт. Уредени са и въпросите относно значението и доказателствената сила на същите актове. Подробностите по воденето на регистрите, в които се вписват актовете за гражданското състояние, се уреждат от особени правилници.

Законопроектът съдържа и предходни разпоредби, в който се уреждат отношенията във връзка с внесените промени главно с намаляване на възрастта, при конто се извършва пълнолетието.

Не се предвиждат преходни разпоредби относно срокове за предявяване на искове за установяване на произход на навършили пълнолетие за извънбрачни деца, тъй като според законопроекта тия искове не се погасяват с давност. Заварените пълнолетни извънбрачни деца ще могат да предявяват такива искове, без да са ограничени със срок.

Като излагам това, моля, другари народни представители, да обсъдите предложения законопроект и, ако го одобрите, да го приемете и гласувате.

гр. София, 10 май 1949 г.

Министър на правосъдието Ради Найденов.“

Ана Розенберг (к.): Другарю председател! Понеже законопроектът е известен на народните представители, правя предложение текстът на законопроекта да не се чете.

Председателстващ Атанас Драгиев: Понеже законопроектът е много обширен, съгласно чл. 54 от Правилника за вътрешния ред има предложение, текстът на законопроекта да не се чете.

Моля ония другари, които са съгласни с това предложение, да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема.

Закононопроект за лицата и семейството

I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

1. Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.

2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 16-годишна [sic! Има се предвид 18-годишна, бел. В. П.] възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат е това, което са придобили със своя труд.

5. Лицата над 14-годишна възраст, които поради слабоумие, душевна болест или физически недъг не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Лицата с такива страдания, навършили 18 години, ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по алинея първа се прилага чл. 3, алинея втора, а за тия на лицата, по алинея втора – чл. 4, алинея втора.

6. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето; за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.

7. Местожителство на едно лице е онова място, където се е установило да живее постоянно или преимуществено.

За местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита онова на техните законни представители.

Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното им дете има местожителство на родителя, при когото то живее.

8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, околийският съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.

Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.

Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва..

9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът, по искане ла заинтересуваните или на прокурора, обявява лицето за отсъствуващо.

10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за стсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.

От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

11. Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съда и да се ползуват от приходите на имотите му.

Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на околийския съд.

12. Заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.

Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, конто се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др., се спира.

13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересуван обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. 15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.

При липса на противни данни, за момента на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Но бракът не се прекратява по право, а само с определение на съда, по искаме на другия съпруг или с встъпване на същия в нов брак,

18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждението по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;

б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаел, че обявеният за умрял е жив, и

в) изпълнението на задълженията по чл. 12, алинея тора, от деня ма поканата.

Прекратеният брак не се възстановява.

19. Ако след решението на обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви „а“ и „б“ на чл. 18.

II. СЕМЕЙСТВО

А. БРАК

20. Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака.

Ако бракосъчетаните желаят да се извърши и черковен обред, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи препис от акта за женитба.

УСЛОВИЯ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК

21. Могат да встъпват в брак мъж, който е навършил 18 години, и жена, която е навършила 17 години.

Председателят на областният съд може да разреши на мъж, който е навършил 17 години, и на жена, която е навършила 16 години, да встъпят в брат, ако важни съображения налагат това.

Молбата за това се подава лично от двамата, желаещи да встъпят в брак, до председателя на съда, в района на който е местожителството на лицето, което се нуждае от разрешение. По тази молба се изслушват и родителите или попечителят на нуждаещия се от разрешение.

Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях Определението не подлежи на обжалване.

22. Не може да встъпи в брак лице, което:

1) е свързано с друг брак:

2) страда от душевна болест н.ш слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение или е поставено под пълно запрещение поради същите причини.

3) страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето на другия съпруг или на поколението от брака.

23. Забранено е встъпването в брак с роднини по права линия, с роднини по съребърна линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, между осиновител и осиновен, както и между единия от тях и съпруга или роднините по права линия на другия.

21. За чуждите граждани, които встъпват в брак с български или с чужди гражданин в страната, способността и пречките за точа се определят според закона на държавата, чиито граждани са те. Но в този случай за тях са задължителни и разпоредбите на членове 22-23.

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

25. Бракът се сключва с взаимното съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Действителен с бракът, извършен пред лице. което публично е изпълнявало такава служба, макар да не е имало това качество.

26. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския нареден съвет, в присъствието на двама свидетели.

Когато някой от желаещите да встъпи в брак не може да се яви в общинския народен съвет поради болест, бракосъчетанието може да се извърши другаде.

27. Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак, трябва да им посочи установените в членове 21-23 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.

28. При съставяне на акта за женитба всеки от съпрузите може да заяви дали ще носи презимето и семейното име на другия съпруг.

29. След като встъпващите в брак заявят, че желаят да сключат брак помежду си, длъжностното лице по гражданското състояние ги обявява за бракосъчетани, съставя акт за женитба, прочита го на съпрузите и на свидетелите, след което се подписва от последните и от него.

30. Когато български гражданин встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител.

Бракът, сключен от български гражданин в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието,

Бракът, сключен в страната пред чужд консулски или дипломатически представител, е действителен само ако и двамата съпрузи са граждани на държавата, на която принадлежи тоя представител.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ

31. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

32. Всеки от съпрузите има пълна свобода при избор на своето занятие и местожителство.

33. Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него.

34. За задълженията, които единият от съпрузите е поел за текущите нужди на домакинството, отговаря солидарно и другият съпруг.

35. Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, този последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА БРАКА И РАЗВОД

36. Бракът се обявява ла недействителен само:

1) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по членове 22 и 23;

2) ако при сключването му единият от съпрузите е бил неспособен да разсъждава поради временна причина или се е намирал в грешка относно акта, който сключва или относно лицето, с което встъпва в брак;

3) ако единият от съпрузите е бил принуден да сключи брака поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта – негови или на неговите близки, и

4) ако при сключването на брака не са били налице изискванията на чл. 21.

37. В случаите на т. 1 на предходния член обявяване недействителността на брака може да се иска от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има правен интерес.

Прокурорът не може да иска обявяване недействителността на един брак, който е вече прекратен.

Ответници по предявения от прокурора или от трето лице иск са и двамата съпрузи.

В случаите на точки 2, 3 и 4 искът може да бъде предявен само от засегнатия съпруг.

38. В случай на двубрачие, обявяването недействителността на брака не може да се постанови, ако по-раншният брак е прекратен или с обявен за недействителен и съпругът на двубрачния е бил добросъвестен.

Последният обаче може да иска обявяването на втория брак за недействителен най-късно в едногодишен срок от прекратяваното на по-раншния брак.

39. Ако посочените в чл. 22, точки 2 и 3, пречки престанат да съществуват, обявяването недействителността на брака може да се иска само от другия съпруг до 6 месеца от оздравяването.

40. Искът по чл. 36, точки 2 и 3, може да се предяви най-късно до 6 месеца от деня, косато съпругът е открил основанието за недействителността на брака или когато е престанал да бъде под действието на заплашването, но в никой случай не по-късно от три години след сключването на брака.

41. Не може да се предяви иск на основание чл. 36, т. 4, след 6 месеца от навършване на възрастта по чл. 21, алинея първа, или ако съпругата е забременяла.

42. Никой не може да се позове на недействителността на един брак, преди той да бъде обявен за недействителен.

43. Бракът, който е обявен за недействителен, има действието на законен брак до влизането на решението в законна сила спрямо лицето, което го с сключило добросъвестно.

44. Развод се допуска при сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите.

45. Съпругът може да иска развод в следните случаи:

1. Ако другият съпруг с извършил прелюбодеяние.

Искът може да се предяви до изтичане на една година от деня, в който съпругът е узнал за прелюбодеянието, по не по- късно от три години след извършването му.

Искът не може да се предяви от съпруг, който е дал съгласието си за прелюбодеянието или чрез поведението си съзнателно го е направил възможно, улеснил го е или го е опростил.

2. Ако другият съпруг посегне на живота му.

Искът може да се предяви до изтичането на една година от узнаване за посягането, но не по-късно от три години след извършването му. Искът не може да се предяви, ако е последвала прошка.

3. Ако другият съпруг е осъден на лишаване от свобода не по-малко от пет години, освен ако той е одобрил извършването на деянието, за което е последвало осъждането, или ако осъждането е станало преди брака и същият е знаел това. Разводът не се постановява, ако осъденият е вече освободен,

4. Ако другият съпруг бъде обявен за отсъствуващ.

5. Ако другият съпруг страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето му или здравето на поколението.

След развода болният може да встъпи в нов брак само ако установи пред председателя на онзи областен съд, който е издал решението, че е напълно оздравял. Определението на председателя не подлежи на обжалване.

46. Съпругът може да иска развод, ако поради физическо или морално изтезание, тежко оскръбление, позорно престъпление, пиянство по навик, разточителство, безчестен живот или изобщо поради грубо нарушение на брачните задължения от другия съпруг не може да се иска продължаването на семейния живот.

47. Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради дълбоко разстройство на брана не може да се иска продължаването на семейния живот.

Ако разстройството е предизвикано по изключителна вина на единия от съпрузите, съдът постановява развод по негова вина.

48. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те могат обаче да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност.

49. След развода съпругът не може да носи името на другия съпруг, когато последният се противопостави на това.

50. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията по случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска е установена и след смъртта на ищеца, съгласно чл. 48.

51. Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка или през време на брака, се отменяват, доколкото дарението е налице; то се връща в състоянието, в което се намира.

Плодовете, придобити преди отменението, не се връщат.

Отменяването не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

52. Когато братът се прекрати поради развод, или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца, съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник но закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

53. Правата, предвидени в членове 51 и 52, не могат да се предявят след изтичането на една година от деня, в който бракоразводното решение е влязло в законна сила.

54. В случай на развод съдът постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху децата и определя мерките относно упражнението на тия права и личните отношения между децата и родителите. Съдът може да постанови децата да живеят и у някое трето лице или в съответно заведение, както и да присъди служебно привременна издръжка на децата.

В тия случаи съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите само с оглед интересите на децата.

Ако положението се измени вследствие на нови обстоятелства, съдът, по молбата на единия от съпрузите или служебно, може да измени постановените по-рано мерки и да предпише пови.

55. Разпорежданията на членове 48-54 се прилагат съответно и при обявяване на брака за недействителен.

56. Разпорежданията на членове 31-35 са приложими за действия, които трябва да произведат последици в страната и когато единият или двамата съпрузи са чужди граждани, независимо от това къде е сключен бракът.

57. Обявяването недействителността на брак, сключен в страната или в чужбина между български и чужд гражданин, се урежда по този закон.

За обявяване недействителността на брак, сключен между чужди граждани, се прилага отечественият закон на съпрузите и законът по местосключването на брака, доколкото последният е задължителен за чужденците.

58. Разводът се урежда по закона на страната, чиито граждани са съпрузите по време на подаване молбата за развод. Ако в това време съпрузите имат различно гражданство, прилага се законът на държавата, на която и двамата съпрузи са били граждани преди подаване на молбата. При липса на общо гражданство прилага се този закон.

59. Брачните искове се разглеждат от българските съдилища и когато само единият от съпрузите е български гражданин.

Когато и двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища само когато подсъдността пред тях се признава от законите на държавите, чиито граждани са съпрузите.

60. Решение по брачен иск на чуждестранен съд, което се отнася до български граждани, може да бъде признато в страната при спазване разпоредбите на членове 878-884 от Закона за гражданското съдопроизводство, ако е постановено на някое от основанията, които са предвидени в тоя закон, и ако ответникът при предявяване на иска е имал местожителството си в страната, където е постановено решението.

Б. ПРОИЗХОД

61. Взаимните права и задължения на децата и родителите се основават на кръвния произход.

Извънбрачните деца, произходът на които е установен, имат еднакви права с родените от брака.

62. Произходът от майката се установява с факта на раждането.

Искът за установяване на майчинството може да се предяви от всяко заинтересувано лице; тоя иск не се погасява с давност по отношение на детето.

Ако майката е починала, искът се предявява против наследниците й.

63. Предполага се, че съпругът е баща на детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му.

Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството, като предяви иск за това, без да е длъжен да доказва други обстоятелства; по този иск в тежест на противната страна е да докаже, че съпругът е бащата. Такъв иск съпругът не може да предяви, ако е знаел за бременността на жена си при сключването на брака или ако е обявил детето за свое в акта на раждането.

Ако детето е родено след 180 дни oт сключването на брака, съпругът може с иск да оспори бащинството, като установи, че не би могъл да бъде баща на детето.

64. Искът може да бъде предявен не по-късно от 6 месеца след като съпругът се е научил за раждането.

Ако съпругът умре преди изтичането на този срок, искът може да се предяви от неговите наследници най-късно 6 месеца след неговата смърт или след раждането, ако то е станало по-късно.

Искът се предявява против детето.

65. Детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му, може да предяви иск, за да оспори бащинството, когато съпругът на майката не би могъл да бъде негов баща.

Искът може да се предяви до три години от навършване на пълнолетието.

66. Детето може да предяви иск, за да установи своя брачен произход. Тоя иск не се погасява с давност.

67. Всеки от родителите може да припознае своето извънбрачно дете, като го обяви лично за свое: в акта за раждането, в писмена декларация, подадена пред длъжностното лице по гражданското състояние, в завещание или в друг писмен акт с нотариално заверен подпис.

Могат да бъдат припознати и заченати както и вече починали деца, ако последните са оставили низходящи.

68. Не се допуска припознаването на дете, произходът на което е установен с акта на раждането.

69. Детето може да оспори писмено припознаването пред длъжностното лице но гражданското състояние до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това е станало по-късно.

Оспорването се съобщава родителя, който с припознал детето, а ако той с починал – на наследниците му. В тримесечен срок от съобщението родителят или наследниците му могат да предявят иск за установяване на бащинството или майчинството.

Ако искът не бъде предявен или ако предявеният иск бъде отхвърлен, припознаването се смята за нестанало.

70. Припознаването може да бъде оспорено и от всеки заинтересуван чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.

71. Детето, родено извън брака, може да предяви иск за установяване на бащинството. Искът не се погасява с давност. Искът за установяване на бащинството може да се предяви от майката до изтичане на три години от раждането. Решението по този иск не може да се противопостави на детето.

72. По исковете, предявени, съгласно членове 64, 65, 66 и 71, като страна се призовава и майката.

В. РОДСТВО

73. Роднини по права линия са лицата, които произхождат едно от друго. Роднини по съребърна линия са лицата, които имат общ родоначалник, без да произхождат едно от друго.

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребърна линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от този последния до другия роднина.

74. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както с другия съпруг, така и с неговите роднини.

В линията и степента, в които едно лице е роднина с единия съпруг, той е роднина по сватовство с другия съпруг.

Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определят със събиране на степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

Съпрузите на двама братя или на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.

Г. ОСИНОВЯВАНЕ

75. Могат да бъдат осиновявани само лица ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.

Навършилите тази възраст лица могат да бъдат осиновени само ако преди навършване на пълнолетието те са били отглеждани от осиновителя.

Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, нямат низходящи (включително осиновени и припознати) и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.

76. Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен двама съпрузи.

77. За осиновяването се изисква съгласието на осиновителя и на родителите на осиновявания, а ако той има настойник или попечител – съгласието на последния. Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.

Необходимо е също така и съгласието на съпрузите на осиновителя и на осиновявания, освен ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно.

78. Съгласието на лицата по чл. 77, алинея първа, трябва да бъде дадено лично пред околийския съдия. Съгласието на съпрузите може да бъде дадено и чрез особен пълномощник или чрез отделен акт с нотариално заверен подпис.

79. Околийският съдия съставя акт за даденото съгласие. След като провери дали са изпълнени изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания, той в разпоредително заседание се произнася по допускането или не на осиновяването, без да излага мотиви.

Ако осиновителят умре преди произнасянето, околийският съдия може да допусне осиновяването само ако и след неговата смърт той е в интерес па осиновявания.

Определението не подлежи на обжалване.

80. Допуснатото осиновяване има действие от датата на акта на съгласието,

81. Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.

Осиновеният може да приеме името на осиновителя.

Осиновяването не създава гражданскоправни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.

Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.

82. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а ако той е в невъзможност да ги изпълнява, те принадлежат на родителите по рождение.

83. Осиновяването може да бъде отменено от околийския съдия по взаимно съгласие на осиновителя и на осиновения, когато и двамата са дееспособни. Съгласието трябва да бъде дадено лично пред съдията.

Осиновяването може да бъде отменено и по иск, предявен от единия от тях, когато другият се е провинил тежко спрямо него. Наследниците могат да продължат предявения иск.

Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му, но ако това е станало след смъртта на осиновителя, осиновеният не го наследява.

Д. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ

84. Родителите са длъжни да се грижат за децата си до 18-годиишата им възраст и да ги подготвят за обществено полезна дейност.

85. През траенето на брака родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, и то само в интерес на децата.

86. Родителите могат да искат връщането на ненавършилите пълнолетие деца, когато последните не живеят при тях.

Околийският съдия, ако това с в интерес на детето, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед се привежда в изпълнение по административен ред.

87. Решенията за извършване на действия, които се отнасят до личността или до имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, се вземат от двамата родители съвместно.

При липса на съгласие между родителите, въпросът се решава от местния народен съвет [sic! народен съд, бел. В. П.], а където няма такъв – от околийския съдия.

88. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца пред трети лица и учреждения и да управлява техните имущества (чл. 3).

Така също всеки от родителите може сам да даде съгласие за извършване на правни действия от непълнолетните им деца (чл. 4).

89. Отчуждаване на движими и недвижими имоти, с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бърза развала, обременяването на тия имоти с тежести и изобщо извършване па действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, отнасящи се до ненавършилите пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза и с разрешение на околийския съд. Същото важи и за теглене на вложени суми и за сключване на заеми.

Тези разпоредби не се отнасят до имотите, които непълнолетният е придобил с труда си.

90. При противоречие в интересите на родителите и децата, околийският съдия назначава особен представител на последните.

91. Когато поведението на родителя представлява опасност за правилното възпитание на детето, околийският съдия, по искане на прокурора или на близки на детето, може да вземе надлежните мерки в интерес на детето и ако е необходимо, да го настани в подходящо място.

92. Родителят се лишава по право от родителски права, когато той е осъден за разврат или за престъпление, извършено спрямо личността на някое от своите деца, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година.

Лишаването от родителски права настъпва по право и когато родителят бъде поставен под пълно или ограничено запрещение.

93. Родителят може да бъде лишен от родителски права, когато ги упражнява във вреда на децата, когато бъде осъден за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода не по-малко от пет години или когато се отдаде на порочен живот и с това поставя в опасност интересите на децата.

Лишаването от родителски права се постановява от областния съд по молба на близките на децата или по искане на прокурора.

94. Родителят, който е лишен от родителски права, може да иска от областния съд да бъде възстановен в тия права.

Възстановяването в правата може да се иска не по-рано от три години след лишаването, а при осъждане – след като родителят бъде реабилитиран.

При лишаване от родителски права поради запрещение, възстановяването на правата настъпва по право с отменяването на запрещението.

95. В случаите на членове 92-94 съдът съобщава на общинския народен съвет по местожителството на родителя, за да се отбележи лишаването и последвалото възстановяване в правата в особената за това книга.

Е. НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

96. Когато малолетните деца останат без родители, или родителите са лишени от родителски права, или са в невъзможност да ги упражняват, настойническият съд – местният народен съвет [sic!, народен съд, бел. В. П.], а където няма такъв – околийският съд – им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

Настойническият съд упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.

97. Малолетните деца, които са настанени в обществено възпитателно заведение, имат за настойник управителя на същото.

В тия случаи настойнически дела не се образуват.

98. Настойникът е длъжен да се грижи за личността на малолетния, да управлява имотите му и да го представлява пред трети лица. Разпоредбата на чл. 89 се прилага съответно и при настойничество.

Настойническият съд може по всяко време да смени настойника, когато интересите на малолетния изискват това,

При противоречие в интересите на настойника и малолетния и когато настойникът е възпрепятствуван да упражнява длъжностите си, те се изпълняват от заместника му,

99. Когато средствата на малолетния се недостатъчни за издръжката му, настойникът трябва да се обърне към общинския народен съвет за съдействие.

100. Всяка година през м. февруари, а така също когато престанат да изпълняват длъжността си, настойниците дават сметка по настойническото дело за извършеното от тях относно личността и имуществото на малолетния.

Настойническият съд се произнася по сметката и ако констатира нередовност, прави потребното за отстраняването им.

101. Когато настойническият съд намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението им преди да се произнесе.

102. Когато настойникът без оправдателни причини не се яви пред настойническия съд или не представи сметка последният му налага глоба до 10000 лв.

103. Настойникът не може да задържа у себе си суми, принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови института или в Пощенската спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

За всички неотчетени или невнесени суми настойническият съд издава изпълнителен лист срещу настойника.

104. С навършването на 14-годишна възраст децата се освобождават по право от настойничество и настойническият съд им назначава попечител.

105. На встъпилия в брак непълнолетен, попечител по право е неговият пълнолетен съпруг.

106. На настанения в обществено–възпитателно заведение непълнолетен, попечител по право с управителят на същото.

107. При попечителство се прилагат съответно членове 84, 89, 90, 96, алинея втора, и 98, алинея втора.

108. На лица, поставени под пълно запрещение, настойническият съд назначава настойник и заместник-настойник, а на поставените под ограничено запрещение попечител съгласно разпоредбите на тази глава.

Настойник или попечител по право на такова лице е неговият дееспособен съпруг; ако няма такъв, родителите на лицето упражняват родителски права н задължения, освен ако те са лишени от тия права или са в невъзможност да ги упражняват.

Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.

109. Не могат да бъдат настойници и попечители:

1) недееспособните;

2) чуждите граждани;

3) глухонемите;

4) лишените от права с присъда;

5) лицата, интересите на които са противоречиви с интересите на поставените под настойничество и попечителство;

6) лица с фашистки прояви.

110. Настойническият съд може да освободи настойника или попечителя от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр.

Ж. ИЗДРЪЖКА

111. Родителите са длъжни да издържат своите деца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са встъпили в брак.

Когато децата нямат родители, не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни, издръжката се дължи от пълнолетните братя и сестри.

112. Издръжка се дължи и между съпрузи, как то и между възходящи и низходящи роднини, но само в полза на опя, който не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.

113. Издръжката се дължи преди всичко от съпруга, а след това от най-близкия роднина; при еднаква степен на родство с възходящи и с низходящи издръжка се дължи от низходящите.

114. Ако задълженият да дава издръжка няма възможност да я доставя изцяло или отчасти, задължението за съответната част тежи върху следващия най-близък от задължените роднини.

115. Лишените от родителски права не се освобождават от задължението да дават издръжка на децата си, но те не могат да искат издръжка от последните, освен в случаите на чл. 92, алинея втора.

116. При развод издръжка се дължи само от съпруга, по чиято вина е постановен разводът, а при недействителност на брака – от съпруга, който с бил недобросъвестен при сключването му. Ако разводът е постановен по вина на двамата съпрузи или ако и двамата са били недобросъвестни, издръжка не се дължи.

При развод, допуснат без вина поради болест, здравият съпруг дължи издръжка на болния, ако последният не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.

117. Няма право на издръжка лицето, което се е провинило тежко срещу оня, който дължи издръжката, или срещу негов низходящ, възходящ или съпруг.

118. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, на което тя се дължи, и според възможността на лицето, което я дължи, но родителят не може да откаже издръжка на децата си под предлог, че не може да я даде.

119. Когато няколко лица от една и съща степен са задължени да дадат издръжка, задължението се разделя между тях съразмерно с възможностите им.

Държаната поема грижата за издръжка на останали без родителя и близки роднини, ненавършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни.

120. Издръжка за минало време може да се иска най-много за три месеца преди завеждането на иска.

Отказ от издръжка за бъдеще време е недействителен.

121. Влязло в законна сила решение по дело за издръжка може да бъде изменявано по иск на една от страните, ако обстоятелствата, въз основа на които е била определена издръжката, са се изменили.

Във всички случаи, когато размерът на заплатата, надницата или пенсията на осъдения длъжник бъде изменен по силата на законно разпореждане, присъдената за издръжка сума се изменя от съдията-изпълнител съразмерно.

З. АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

122. Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където тия събития са се случили.

Службата на длъжностно лице по гражданско състояние се изпълнява от председателите на общинските народни съвети или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.

123. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират в поход, и на лица, конто съпровождат войската, се съставят съгласно военните правилници.

За раждания, женитби и смърт, станали при пътувания по море, началникът на кораба изпълнява службата на длъжностно лице по гражданското състояние.

За български граждани в чужбина актовете за гражданско състояние може да се съставят освен от чуждестранните органи, и от консулските или дипломатическите представители на републиката.

124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхната неистинност по реда на Закона за гражданското съдопроизводство.

Заявленията на лицата, които участвуват при съставянето на акта, доколкото се отнася до обстоятелства, които трябва да бъдат вписани, имат достоверност до доказване на противното.

125. Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.

126. Когато не е съставен акт за гражданско състояние или съставеният акт е изгубен или унищожен, околийският съдия, след като призове заинтересуваните лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт.

В тоя случая събитието може да се установява и със свидетелски показания. Съдът може да събира доказателства и служебно,

127. По искане на заинтересуваните лица околийският съд може да постанови да се поправят допуснати явни грешки в актовете за гражданско състояние.

128. Определението по членове 126 и 127 не може да се противопостави на ония, които не са взели участие в производството.

129. Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата, отбелязани в съставен вече акт (включително и осиновяването), се отбелязва от страна на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.

Отбелязва се и припознаването на извънбрачно дете, извършено вън от акта за раждането, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало (чл. 69).

130. Актове за гражданско състояние се съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на регистрите за гражданско състояние.

III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

СДРУЖЕНИЯ

134. Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при околийския съд.

135. След като едно сдружение е вписано в надлежния регистър под известно име, друго такова под същото име в същото населено място, макар и с нееднаква цел, не може да се впише.

136. Вписването на сдружението става по молба на управителния съвет, към която трябва да се приложат решението за основаването му и уставът на същото, подписан от основателите, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на особените закони за съществуването на сдружението.

Препис от молбата и от приложенията се изпращат на прокурора, който в месечен срок моите да направи възражения.

Съдът се произнася по молбата, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора.

137. Вписването на сдружението трябва да съдържа разпоредбите на устава, посочени в чл. 138, и имената на членовете на управителния съвет. Вписват се и всички последвали промени.

Промените в подлежащите на вписване обстоятелства не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица преди подписването им.

138. Сдруженията се управляват по устав, който трябва да съдържа разпоредби относно: името, целта, средствата, устройството, срока за съществуването, ако има такъв, начина на представляването, на свикването на общото събрание, на оповестяване на дневния ред и начина за приемане на нови членове и прекратяване на членството и реда за определяне на членския внос.

139. Общото събрание на членовете е върховен орган на сдружението. То се свиква от управителния съвет в случаите и по начина, предвидени в устава или по искане на една десета от членовете. Ако в последния случай управителният съвет не свика общото събрание в двенеделен срок, то се свиква от околийския съдия.

Общото събрание се състои от делегати, когато уставът предвижда това.

140. Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят.

141. В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.

Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.

По въпроси, конто не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Това не важи за отстраняване на членовете на управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

142. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и роднините му по съребърна линия и по сватовство до втора степен.

143. Решенията на общите събрания, които противоречат на закона или на устава, могат да бъдат отменявани от държавния орган, под надзора на Който се намира юридическото лице. Тази разпоредба не се отнася до политическите партии.

144. Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира от общото събрание най-много за три години.

Той управлява работите на сдружението и го представлява, съгласно устава.

145. До избиране на нов управителен съвет старият управителен съвет продължава да изпълнява своите фикции.

146. Освен по решение на общото събрание сдружението се прекратява и с решение на околийския съд: а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителен съвет; б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред, и в) ако стане неплатежоспособно.

Съдът се произнася след като изслуша и прокурора.

147. Прекратяването на сдружението се вписва служебно, когато то е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет – в останалите случаи.

148. След прекратяването на сдружението имуществото му се предава на държавата.

Държавата отговаря за задълженията на сдружението до размера на полученото имущество.

ФОНДАЦИИ

149. Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. Тя придобива качеството на юридическа личност с вписването й в регистъра на околийския съд. Устройството и начинът на представляването и се уреждат с учредителния акт.

150. Вписването става въз основа на същия акт, а ако той не съдържа необходимите данни, те се посочват от надлежния, според целта на фондацията, министър.

151. Министърът упражнява надзор и следи за използуването на имуществото на фондацията според предназначението му.

152. Министърът може, след като изслуша управителния орган на фондацията, да измени устройството или да смени управителите, ако това изменение се налага за запазване имуществото или за постигане целта на фондацията.

Той може по същия ред да измени и целта на фондацията, ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя или ако целта е била вече постигната.

При сегашните условия и по същия начин може да се отменят или изменят тежестите и условията на фондацията, които пречат за постигането на целта й.

153. Фондацията се прекратява от околийския съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.

154. Относно прекратяването на фондациите се прилагат разпоредбите на членове 147 и 148.

IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършване иа пълнолетието, започват да текат от този ден.

156. За действия, извършени преди влизане на този закон в сила от ненавършили 21 година и от поставени под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преда това.

157. Сдружения, конто са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.

158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 г., се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.

Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.

Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 г. съпрузите са водили съпружески живот.

159. Основанията за развод, предвидени в Закона за брака [Наредбата закон за брака от 1945 г., бел. В. П.], важат и за бракове, сключени преди влизането му в сила.

Когато преди влизането на същия закон в сила е възникнало основание за развод по действуващото тогава право, разводът се допуска само ако то е основание за развод или за обявяване недействителност на брак по Закона за брака.

160. Развод на основание чл. 36 от Закона за брака се допуска само ако искът е предявен до влизането в сила на настоящия закон.

161. Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на този закон в сила, ако разводът се постанови след тази дата.

162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания, се прилагат разпоредбите на досегашния закон.

Но алинея трета на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела.

Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.

163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от настойническия съд,

Когато околийският съд трябва да вземе предварително решение и като настойнически съд, той разрешава въпроса едновременно.

164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, конто са поставени под ограничено запрещение поради разточителство.

165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отмени: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 г., Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в „Държавен вестник“, брой 101, от 17 май 1944 г., и Закона за брака, с изключение на §§ 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.

V. ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

а) По Закона за задълженията н договорите

§ 1. След чл. 212 се прибавя следният нов член:

„Чл. 212а. Актовете, които едно лице е извършило, преди да бъде поставено под пълно запрещение, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то ако от естеството на договора, от голямата повреда, която произлиза и не [sic!] може да произлезе от него за запретения, или от всяко друго обстоятелство се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.

След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му или ако доказателството за слабоумието произлиза от същия акт, който се оборва.“

б) По Закона за привилегиите и ипотеките

§ 2. Към чл. 15 се прибавя нова точка:

„3а) от задължения за издръжка.“

в) По Наказателния закон

§ 3. След чл. 284 се прибавя нов член:

„Чл. 284а. Осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, който умишлено забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишение от свобода до две години и глоба до 50000 лв. или с едно от тия наказания.

Същото наказание се налага и на този, който умишлено се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Наказателното преследване се възбужда само по тъжба на пострадалия.“

г) По Закона за гражданското съдопроизводство

§ 4. Чл. 11, алинеи втора до пета, се изменят така:

„За малолетните и поставени под пълно запрещение искат и отговарят пред съд техните законни представители.

Непълнолетните и ограничено запретените искат и отговарят пред съд с участието на своите родители или попечители.

Непълнолетните могат да искат и да отговарят сами пред съда по спорове, които се отнасят до това, което са придобили с труда си.“

§ 5. Към чл. 54 се прибавя нова алинея:

„Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.“

§ 6. След чл. 594-а се прибавя нов член:

„594б. Съдебното мито по искове за издръжка се присъжда при постановяването на решението върху присъдените платежи за една година, а ако искът бъде отхвърлен – в размер до 5000 лв.“

§ 7. В чл. 879 думите „длъжникът има своето местожителство“ се заменят с думите „осъденият има своето местожителство, а ако той няма такова в страната – по местожителството на молителя“.

§ 8. След чл. 914 се прибавя:

„Глава III.

ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТ

Чл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова – по мястото, където лицето е живяло напоследък.

В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговият пълномощник или. законен представител, ако има такива.

Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.

Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия, за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата но чл. 915, алинея втора.

Чл. 917. Съдът се произнася но молбата за обявяване отсъствието или смъртта с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, алинея втора, и други заинтересувани.

Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето.

Чл. 918. По молба на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съставения акт.

ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брака между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района ни който живее ищецът.

Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане, могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива.

Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.

Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, точки 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им.

Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване, но може да бъде изменявано от същия съд.

Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск.

Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.

Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.

Съдът може да събира доказателства и служебно.

Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на някоя от страните. Той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички.

Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения.

Чл. 9246. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да са явят лично.

Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за развод дано в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.

В случай че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.

Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924, алинея първа, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, алинея втора.

Непълнолетните и ограничено запредените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители,

Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие не може да се обжалва.

§ 9. Членове 934-936 се отменят.

„Моля докладчика на законодателната комисия да докладва предложението на комисията.“ [вероятно реплика на председателстващия Атанас Драгиев, бел. В. П.]

Докладчик д-р Пенчо Костурков: (Чете)

„Предложение на законодателната комисия по Закона за лицата и семейството“

Комисията предлага на пленума на Великото народно събрание да гласува и приеме Закона за лицата и семейството тъй, както е внесен от Министерския съвет, без изменение.

Председател на законодателната комисия: Д-р Ив. Пашов.“

Председателстващ Атанас Драгиев: Има думата народният представител др. Георги Михайлов.

Георги Михайлов Георгиев (к.): (От трибуната) Другарки и другари народни представители! От другаря министър на правосъдието е поставен пред нас на обсъждане и приемане един много важен законопроект както по широкия обхват на въпросите, конто засяга, така и по тяхната дълбока обществена значимост, а също така и по новата светлина, в която се поставят тия въпроси – законопроектът за лицата и семейството.

Първата историческа и най-голяма задача, която имаше да решава Великото народно събрание – и вдъхновявано от нашия покоен вече велик учител и вожд др. Георги Димитров, то блестящо разреши – беше създаването на Димитровската народна Конституции. Димитровската конституция постави основите за разрешаването на другата не по-малко важна задача: изграждането на едно ново народно-демократическо законодателство, осигуряващо развитието на страната ни по пътя към социализма.

С право можем да кажем сега, в края на плодовитата дейност на Великото народно събрание, че то в основни линии разреши успешно и тая втора задача.

В новото законодателство като характерна черта се проявява все повече стремежът към преодоляване разпокъсаността и цялостно уреждане на близки и сродни правни проблеми, както и доближаване на законите по простота, разбираемост и достъпност до широките народни маси.

В настоящия законопроект намира отражение именно тая тенденция. Вместо в осем закона, както беше досега, и то от най-различни времена и с противоречиви и нелепи разпоредби, имаме един закон с ясни текстове, отговарящ напълно на новото време и на нашето социалистическо развитие.

Тук трябва да отбележим верния път, по който вървим – да се учим от великия опит на СССР, където е изграден социализмът, отношенията са кристализирани и изяснели напълно и ни позволяват да се ориентираме правилно, насочвайки поглед към бъдещето. Разбира се, тоя опит става истински ценен за нас, когато ние не то прилагаме механически, а го пречупваме през нашата собствена действителност и създаваме такива норми, които отговарят на нашия бит и условия.

Първият въпрос, с който се занимава законопроектът, това е въпросът за лицата – физическите лица, т.е. хората. Тук трябва да подчертаем великия демократически принцип, вложен в чл. 71 от нашата народна Конституция: „Всички граждани на Народната република България са равни пред закона. Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход, вяра и имотно състояние. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказват от закона.“

Права и задължения човек придобива още с раждането си, обаче упражнението им напълно той придобива, когато навърши 18 години, т.е. когато стане напълно дееспособен. Тая дееспособност по стария закон се придобиваше на 21-годишна възраст. Според сегашния проект, след навършване 14-годишна възраст гражданинът става ограничено дееспособен, или може да извършва известни действия и без съгласието на родителя или попечителя, особено когато се касае да разполага с това, което е придобил със своя труд. И това е напълно правилно и удовлетворява нашата трудова младеж, която расте физически и умствено в полето на благодатния труд.

В законопроекта е даден обсегът на името на всеки гражданин и гражданка, който с достатъчно широк и в същото време с точно определени граници. От обичайното неравенство в буржоазното законодателство по отношение на жената тук не съществува и помен дори. Напълно е свободен изборът в носене на съпружеските имена или пък на родителите, особено когато го свържем с чл. 28 – при сключване на брак.

Уреден е по демократичен начин и въпросът с местожителството, което всеки пълнолетен гражданин свободно си избира, и е премахнато различието между местожителство и местопребиваване.

Урежда се и въпросът за отсъствието на лицето и свързаните с това последици, а наред с това е въведен нов институт – обявяване смъртта на лицето, като цялата система е значително опростена и съобразена с нуждите на живота.

Основният въпрос и последиците, свързани с него, които заемат най-голямо място в законопроекта, това е въпросът за семейството, за брака. Този институт е осветен в Димитровската народна Конституция – чл. 76, който гласи: „Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи. Извънбрачните деца имат еднакви права с родените от брака.“

Като признава от една страна необходимостта от брака и семейството, народната Конституция в същото време закриля и изравнява брачните и извънбрачните деца, защото последните не могат да страдат от това, че не по тяхна вина са се родили извън брака. А както е известно, старото буржоазно право поставяше вън от всякаква законна закрила такива деца. Тези основни принципи от народната Конституция за брака и семейството са развити в настоящия законопроект.

На семейството страната на социализма СССР отдава извънредно значение като основна и естествена обществена единица, където расте и се възпитава новият човек.

„Грижата за децата и майките и укрепване семейството – се казва в указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1944 г. – винаги е била една от най-важните задачи на Съветската държава.“

Това се отнася напълно и за нашата народно-демократическа държава. И настоящият законопроект е проникнат изцяло от мисълта да се създаде едно здраво семейство, което да култивира най-висшите добродетели на нашия народ и да възпитава здраво социалистическо поколение.

Др. Георги Димитров заяви, че ние трябва да станем един народ от 10 милиона и за да се осъществи тая задача, нам е необходимо именно такова семейство.

Още с Наредбата-закон за брака от 3 май 1945 г. [обнародвана в действителност на 12 май 1945 г., бел. В. П.] нашата народна власт проведе голямата реформа в брака, като ликвидира със стария религиозен брак. Но сега със законопроекта, след опита, който вече имаме, се внасят съществени подобрения в тая област.

Подчертава се в законопроекта, че само гражданският брак е законен, защото все още споменът за религиозния брак не е изчезнал, и това подчертаване се налага. Но понеже все още някои граждани зачитат религиозния обред, законът го допуща, обаче само след като е сключен гражданският брак.

Първият важен извод, който трябва да се направи, е, че бракът трябва да бъде регистриран, че това има важни последици и е необходимо за правното съществуване на едно семейство.

Възприета е възрастта за встъпване в брак 18 години за мъжа и 17 години за жената, като се слиза на 17 години за мъжа, респективно 16 години за жената, при важни съображения, и то с разрешение на председателя на областния съд.

Някои съдии са на мнение, че можем да слезем и под тая възраст, защото такива случаи им се поставяли често за разрешение и те изпадали в затруднение. Те обаче не са прави. Първо, тия случаи съвсем не са толкова чести, колкото те ги представят; второ, неестествено е да се слиза под тия възрасти; трето, когато животът допусне такива изключения, отношенията на тия младежи може да се оформят при навършване на законната възраст и, четвърто, най-важното, ние трябва да възпитаваме нашата младеж в сериозно отношение към такъв важен въпрос като брака. Законът в това отношение ще може да изиграе сериозна възпитателна роля.

Все с оглед за създаване на един истински здрав брак са създадени в законопроекта известни пречки за встъпване в брак.

Преди всичко у нас е осветен принципът за еднобрачието – никой няма право да сключва повече бракове едновременно. Ние ще се стремим, щото, изкоренявайки привичките на капитализма, да осъществим на дело казаното от Енгелс, че именно в социалистическото общество, което ние сега строим, „моногамията не само не ще изчезне, но напротив, само тогава истински ще се осъществи“.

Наред с болестите, като пречка за встъпване в брак е възведено и слабоумието, което наистина е вредно, особено за поколението, което ще се създаде.

Тук изниква един важен въпрос: необходимо ли е за установяване на болестите, вредни за брака, да се иска предбрачно освидетелствуване или е достатъчна декларацията, която трябва да представят встъпващите в брак, съгласно чл. 27?

Законопроектът държи на декларацията. Министерството на народното здраве обаче излезе с едно доста обосновано изложение до законодателната комисия в полза на предбрачното освидетелствуване. Доколкото съм направил справка, струва ми се, че такова освидетелствуване не се изисква в СССР, но не е зле законодателната комисия да разгледа това изложение на Министерството на народното здраве, добре да го обмисли и ако намери, че заслужава да бъде възприето, да го предложи на пленума на второ четене. Но очевидно въпросът е доста спорен. Аргументи могат да се приведат в полза и на двете становища. Във всеки случай и самата декларация, ако се погледне сериозно на нея от страна на встъпващите в брак, е едно важно средство за сключване на здрави бракове.

Като основно условие за сключване на брака стои свободното и взаимно съгласие на встъпващите в брак, неповлияно от никакви други съображения, освен от техните съкровени чувства един към друг.

Ние знаем, че за такова свободно съгласие се говори и в буржоазните закони, но по силата на обществения строй, основан на експлоатация, фактически това там е невъзможно. Бракът в буржоазните държави е също така търговска сделка. Съществуват дори специални капиталистически предприятия за женитби, които организират женитби чрез разни обявления.

Тия обявления са проникнати винаги от груби материални интереси. Ето едно от тях, взето из канадския печат: „Фермер, 37-годишен, желае да се запознае с девойка приблизително 30-годишна, собственица на трактор – цел женитба. Умолява се да изпрати снимка на… трактора.“

Такова беше положението и у нас преди 9 септември 1944 г. Ето, в брой 6128, от 16 септември 1939 г., на жълтия в-к „Зора“, наред с обявленията за „продажби и покупки“, „търсене и даване под наем“, „оказион и преотстъпване“, срещаме обявления и от друг род: „Висшист, солиден, желае брак с обезпечена жена, 30-годишна“; второ обявление: „Висшист, отлична професия, желае запознанство със заможна и красива госпожица до 27-годишна – цел брак“; и трето: „Млада, красива, състоятелна чужденка желае задомяване с висшист 35 до 45-годишен.“

От друга страна в буржоазните държави строго са забранени тъй наречените смесени бракове – бракове на хора с различен цвят на кожата. Така, в конституцията на щата Алабама тържествено е прокламирано: „Законодателната власт никога не ще издаде закон, който би разрешил или легализирал смесения брак.“

У нас такива неща сега и за в бъдеще са невъзможни. Трудът, който е еднакво достъпен и за мъжа, и за жената и ги поставя във фактическо равноправие, им дава възможност свободно да решават и въпроса за своя брак. Нашата прекрасна младеж, която чрез бригадирското движение се научи да работи за благото на родината, за строежа на социализма, култивира у себе си чувствата на свободния човек, който сам твори своето бъдеще, застанал здраво като частица от общия колектив.

Така независимо и свободно тя ще строи и своя семеен живот, без всякакви други сметки, освен своите неподправени искрени чувства и здрави мисли за бъдещето на социализма.

В законопроекта относно правата и задълженията на съпрузите лежи принципът на взаимното разбирателство по всички въпроси, и най-вече по въпроса за това, което те най-много обичат и което е венец на брана – децата. За тях те са длъжни да се грижат до навършване на пълнолетието им. Тук и двамата родители са поставени на равноправни начала. Премахната е всяка дискриминация по отношение на жената, каквато съществуваше при буржоазното право. Интересът на децата е обаче, който доминира в случая над всичко. И когато родителите не се съгласуват, намесва се местният народен съвет или околийският съдия. А там, където има противоречия между интересите на родителите и на децата, назначава се на децата особен представител. Родителите могат дори при известни условия да бъдат лишени от родителски права.

Според законопроекта сключеният брак може при известни условия да се признае за недействителен, или да се получи развод между съпрузите. Това се налага от гледище на обществен интерес. Ние знаем колко дива беше формулата при религиозния брак: „Това, что бог е сочетал, человек да не разлучает“, когато развод по взаимно съгласие на съпрузите не се допущаше.

Но като допуща развод по взаимно съгласие, законопроектът съвсем правилно изисква, това съгласие да е сериозно и непоколебимо. Не трябва да се допуска развод, предизвикан от лекомислието на съпрузите, защото това не е само техен личен въпрос. Заслужава отбелязване поводът за развод – дълбокото разстройство на брака, независимо има или няма вина у някого от съпрузите. Такъв брак не бива да съществува. Съдът, е, който ще решава кога имаме такъв случай.

Съдът е длъжен при развода да се произнесе за отношението на родителите към децата занапред и дори да отдели децата от тях, когато това се налага в интереса на децата.

От казаното дотук е ясно колко сериозно е отношението на нашата власт към брака, към семейството. А като си помислим само какви хули отправят към Съветския съюз и към страните с народна демокрация адептите на капитализма и империализма – че уж те били посягали на светостта на брака и семейното огнище и че уж бракът в буржоазните страни пък бил устойчив, че там съществувала „вярност до гроб“ и пр.! Но фактите говорят точно обратното. Особено в Америка разводите постоянно растат. Така например в 90-те години на миналия век те са имали на 1000 брака само 61 развода, а през 1945 г. – 310 развода, или от три брака един свършва с развод. Такава е „устойчивостта“ на фалшивия и материализиран буржоазен брак – брак по сметка.

В Съветския съюз такива разводи са невъзможни, все по-малко възможни ще стават те и в страните с народна демокрация, все по-малко ще стават и у нас, където строим и ще построим свободния от експлоатация социалистически строй.

Нещо ново в законопроекта, което следва безрезервно да приемем, е разширяването обсега на родството, особено сватовството на роднините на двамата съпрузи, както нашият народ го схваща и спазва.

Особено трябва да се подчертае грижата, отредена в законопроекта за децата, за тия, които според др. Димитров ще строят комунизма в нашата страна. Те могат винаги да дирят своя брачен и извънбрачен произход, без това да се покрива с някаква давност.

Осиновяването става винаги в техен интерес.

Когато децата останат без родители или родителите им са лишени от родителска власт, назначават им се настойници или попечители, които действат под непосредствения надзор на настойническия съд при местния народен съвет или на околийския съдия. Премахнати са тук тежките бюрократически роднински съвети, а настойникът има само заместник и двама съветници.

Децата получават издръжка не само от своите родители, но и от своите пълнолетни братя и сестри, когато те не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни. Основната мисъл е – децата не трябва да се изоставят, а да се поддържат и подкрепят, защото те са най-важният плод на брака и най-голямата надежда на обществото. Затова законопроектът предвижда в алинея втора на чл. 119, че държавата поема тая издръжка на деца без родители и близки роднини.

Условията за издръжка на съпруг от съпруг при развод е: този, който получава тая издръжка, да е нетрудоспособен и невиновен или болен. Издръжка не се дължи тогава, когато двамата съпрузи в развода са виновни или недобросъвестни.

Накрая трябва да добавя, че в законопроекта са разрешени още ред други правни проблеми: за актовете за гражданско състояние, за юридическите лица и фондациите, които са свързани помежду си и които ние сега ще търсим и намираме на едно място.

Правилно в законопроекта влизат измененията, които се налагат в други закони във връзка с постановленията на този законопроект, а именно: а) в Закона за задълженията и договорите; б) в Закона за привилегиите и ипотеките; в) в Наказателния закон; г) в Закона за гражданското съдопроизводство, особено в последния закон, където се урежда материята по обявяване на отсъствието н смъртта на лицето и производството по брачни дела.

В заключение: считам, че законопроектът, както е съставен, отговаря на нашето ново държавно устройство и сполучливо разрешава поставените в него задачи. Заявявам от името на парламентарната група на Българската комунистическа партия, че ние ще гласуваме законопроекта на първо четене единодушно.

Председателстващ Атанас Драгиев: Има думата народният представител Кръстю Недков.

Кръстю Недков (з.): Отказвам се.

Председателстващ Атанас Драгиев: Няма други записани оратори. Пристъпваме към гласуване на законопроекта.

Моля ония другари народни представители, които приемат по принцип, на първо четене, законопроекта за лицата и семейството, да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема.

Бел. В. П.: на следващия ден, в заседанието от 23 юли 1949 г. законопроектът е гласуван текст по текст на второ четене, без изменения и без изказвания или коментари.