Бележка, д-р Васил Петров:

През последните няколко години у нас е налице бурно развитие както на наследственоправната доктрина, така и на съдебната практика по въпросите на наследяването. Противоречията в съдебната практика доведоха до образуването на няколко тълкувателни дела, по част от които ВКС все още не се е произнесъл. Противоречията се дължат на спорове по тълкуването на разпоредбите на приетия преди повече от 70 години Закон за наследството, за които иначе се предполага, че отдавна би трябвало да са изяснени. При тълкуването на този закон, както и на всички други закони с кодификационен характер, плод на сериозна работа по формулирането на отделните разпоредби от наши видни юристи (ЗС, ЗЛС, ЗЗД, ГПК и др.), от огромна полза могат да бъдат запазените мотиви на законопроекта от вносителя му, както и законодателните обсъждания на отделни текстове.

За щастие мотивите на законопроекта за наследството и обсъжданията в пленарна зала се пазят, доста подробни са, а са и общодостъпни (обективирани в стенографските дневници на VI Велико народно събрание, които са сканирани и качени на сайта на Народното събрание). В предлагания сега текст тези материали са разпознати в уърд и са преминали минимална редакция (поправени са няколко правописни грешки и е налице минимално осъвременяване на правописа на някои думи). Материалите се предават без съкращения. Надявам се да бъдат полезни на всички български юристи.

 

Мотиви и Първо четене на законопроекта за наследството

Стенографски дневник на 20 заседание, Сряда, 29 декември 1948 г., на VI Велико народно събрание

Председателят Райко Дамянов: Моля секретаря да прочета законопроекта.

Секретар Тодор Тихолов (к): (Чете)

 

МОТИВИ към законопроекта за наследството

Другари и другарки народни представители! В чл. 10 от нашата Конституция се признава поначало частната собственост. Тази собственост е призната и защитена, доволното известни категории имущества или отделни имоти не са национализирани – не са отчуждени за държавна или обществена полза. В същия член от Конституцията е признато изрично и наследяването на частната собственост. Частната собственост и наследяването са свързани във всичките законодателни системи. Доколкото законът допуска собственост в полза на частните лица върху известни обекти, дотолкова се допуска и наследяването на тия имуществени обекти след смъртта на собственика им. Възможността, щото имуществата, които остават след смъртта на едно лице, да преминат по наследство върху неговите най-близки роднини или върху лицата, която то е посочило, е резултат на признаването на частната собственост и на насърчението на частния почин в стопанството. По такъв начин правото за наследяване укрепява и семейството.

Не преминават по наследство само чисто личните права на починалия – като родителската власт, пълномощието и пр.

При съставянето на законопроекта се е изхождало от разпоредбите на Конституцията и от очертаните у нас нови обществени отношения. Използвано е и законодателството на СССР и на другите народни демократични републики.

Цялата материя относно наследяванията и даренията е събрана в 79 члена вместо по-ранните 345. Текстовете и главите са подредени по-системно и по-нагледно. Отделните разпоредби са предадени по-точно, по-кратко и по-ясно. Изхвърлени са много институции, които са остарели и не се прилагат вече или не могат да намерят вече приложение при новосъздадената у нас обществена и стопанска обстановка. Като пример може да се посочи институтът за привнасянията и прихващанията, на който са посветени 28 члена в сегашния Закон за наследството и който излишно усложнява нещата, понеже съдържа изкуствени положения. Той е построен на предположението, че всяко дарение се прави под условие да се принесат в наследството подарените имоти, освен ако волята на дарителя е била друга. Вместо всичко това в проекта е предвиден само един член, който урежда цялото положение на друга база без това предположение, като и тук остава да важи волята на дарителя. А ако с дарението е накърнена запазената част, то ще подлежи на намаление по общия ред, както и завещанията. Не са възпроизведени също така много от текстовете на сега действащия Закон за наследството, конто не съдържат нещо специфично за наследяванията или не съдържат изключение от общите норми на Закона за задълженията и договорите. Тия текстове, и без да са включени в Закона за наследството, ще се прилагат при наследяванията като изразяващи общи правила, важащи за всички случаи, за които не е предвидена различна разпоредба в никой особен закон.

Премахнати са и много текстове, които съдържат неоправдани отклонения от общото право, за да остане то да важи и при наследяванията и при даренията; за последните, като договори, по-особено ще важат и общите правила за договорите, доколкото в отдела за тях не е предвидено някакво отклонение. Изхвърлени са като ненужни и ония текстове, които съдържат разпоредби. относно тълкуването на презумптивната воля на завещателя, която не винаги съвпада с неговата истинска воля.

В това отношение проектът иска да предостави на заинтересуваните лица и евентуално на съда да тълкуват волята на завещателя, ако би се породил спор относно смисъла на изразената в завещанието воля.

Много въпроси са, разбира се, уредени по начин, различен отколкото в стария закон; обяснения за това се дават на съответните места.

 

1. Правилата в отдел „Общи разпоредби“ важат за всички случаи на наследявания – както по закон, така и по завещание.

Наследството се открива със смъртта на наследодателя (чл. 1 от проекта). Тоя момент е от съществено значение, защото правоотношенията, които се пораждат във връзка с едно открито наследство, се определят с оглед на съществуващите положения в тоя именно момент. Това важи и за случаите, при които законът не посочва изрично тоя момент като меродавен за фиксиране на наследствените правоотношения, но го предполага мълчаливо – напр. чл. 5, чл. 12 и пр. Разпоредбите на закона в друг смисъл, разбира се, ще се прилагат съответно. От значение в някои случаи може да бъде не само денят, но и часът, дори и минутата на смъртта.

В чл. 1 е определено и мястото на откриване на наследството – това е местожителството на починалия във времето на неговата смърт. Местожителството се определя според чл. 1, алинея първа, от Закона за лицата. Местооткриването на наследството има значение не само за да се определи подсъдността на иска за делба и на другите искове, свързани с наследството, но и за определяне на компетентните държавни органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриването на едно наследство (като опис и пр.) или пред които трябва да се извършат известни действия (като подаване на заявления за приемане, за отказ от наследство и пр.), но и за определяне на приложимия в известни отношения закон, когато например е открито наследство на български граждани в чужбина или на чужденец в България и пр.

 

2. По чл. 2 моментът на зачеването може да се доказва на общо основание с всички допустими доказателства. Съдът може да си послужи и с предположението, че детето е било заченато при откриването на наследството, ако то се е родило в срок от триста дни след тази дата (чл. 43 от Закона за лицата). Но това предположение не е необоримо – може да се доказва, че детето не е било заченато при откриването на наследството, макар да се е родило в указания срок.

Във връзка с разпоредбата на чл. 49 от сега действащия Закон за наследството ще трябва да се обясни, че не ще имат действие ония завещания, които са направени при действието на същия закон в полза на незаченати деца на едно определено лице, ако завещателят умре след влизането на новия закон в сила и децата не са били заченати при откриването на наследството.

 

3. Освен лицата, посочени в чл. 2 от законопроекта, т.е. незаченатите при откриването на наследството и нежизнеспособните, нямат право да наследяват нито по закон, нито по завещание още и така наречените недостойни. Такива са:

а) всички съучастници в едно умишлено убийство или в опит за такова убийство, насочени против наследодателя, но не и против неговите близки; извършването на убийството по непредпазливост (вкл. и по чл. 258 от Наказателния закон) не прави дееца недостоен. Не ще бъде недостоен и наследникът, който е извършил умишлено убийство при неизбежна отбрана или при крайна нужда, също и когато деянието е амнистирано. Но изтичането на наказателната давност не възстановява достойнството на дееца;

б) лицето, което е съзнателно набедило наследодателя в извършване на престъпление, наказуемо със строг тъмничен затвор или с по-тежко наказание, освен в случаите, предвидени в чл. 201 от Наказателния закон. Казаното по предходната буква важи и тук.

Както в случаите на убийство, така и тия за набедяване недостойнството настъпва независимо от това дали за деянието е постановена или не присъда от надлежния съд.

в) Лицата, за които се говори в буква „в“ на чл. 3.

Недостойнството се отстранява, ако наследодателят, знаейки за обстоятелствата на недостойнството, е признал изрично наследника за достоен да наследява било чрез частен акт с нотариално заверено съдържание, било в едно редовно завещание. Недостойнството се проявява спрямо личността наследодателя; ако той има основания да вдигне запрещението за наследяване в тия случаи, няма пречка да се възстановят правата на наследника и да му се даде възможност да наследи лицето, което то е опростило.

Но ако наследодателят е направил завещание в полза на недостойния, при знание на обстоятелствата, които съставляват недостойнството, без обаче да го е признал изрично за достоен, последният ще наследи само онова, което му е завещано – правата му на наследник по закон не се възстановяват. Завещанието, направело при незнание, че лицето е недостойно, не произвежда никакво действие – недостойният не ще получи дори и това, което му е завещано.

 

4. Вторият отдел съдържа правилата за наследяването по закон.

В съгласие с чл. 72 от Конституцията наследствените дялове на низходящите от мъжки и от женски пол се изравняват. Премахва се по-ранното неравноправно третиране на жената с мъжа в това отношение. Подчертава се, че осиновените се смятат като деца и наследяват като такива; те обаче (както и техните възходящи) не наследяват роднините на осиновителя, понеже осиновяването създава връзки само между осиновител и осиновен, а не и между осиновения и роднините на осиновителя. Осиновителят не наследява осиновения: още по-малко роднините на последния (чл. 47 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването). .

Премахната е неправдата и по отношение на извънбрачните деца; те ще наследяват наравно с децата, родени в брака. Никакво изключение не се допуска за така наречените по-рано незаконородени деца. Това правило ще важи за наследства, открити след 12 май 1945 г., по силата на чл. 26, алинея трета, от Закона за брака и чл. 76, алинея трета от Конституцията.

Частите, които законните наследници получават от наследството, са определени в членове 5-9. Ясно е, че ако е останал само един от роднините, посочени в тия текстове (напр. само едно дете, само съпруг др.), той ще получи цялото наследство. Ясно е също така, че ако след смъртта на наследодателя са останали възходящи във втора или по-далечна степен и внуци от брат или сестра, последните не ще имат право на наследство; това следва от разпоредбата на чл. 10, алинея втора – низходящите от втора или по-далечна степен на братята или сестрите на наследодателя наследяват чрез заместване, само ако наследодателят е оставил други братя или сестри или техни деца (синове или дъщери), т.е. само когато тия низходящи конкурират с други братя или сестри на наследодателя или техни деца, за да не се облагодетелстват неоправдано тия последните.

В чл. 10 от проекта се съдържат разпоредбите за наследяването чрез заместване или по-право на представителство, както е казано в сега действащия закон. Терминът „представителство“ има съвсем друго значение, в нашия правен език; по-уместно е тук да употребим израза „заместване“, който по-точно предава същността на института – касае се наистина за наследяване чрез заместване на лицето, което е починало преди наследодателя или е недостойно да наследи лично; такова лице се замества в наследяването от неговите низходящи.

Тоя ред на наследяване се допуска само при наследяване по закон, а не и по завещание, защото в последния случай от значение е само личността на оня, в полза на когото е направено завещанието.

Заместването се допуска само в полза на низходящите на починалите преди наследодателя негови низходящи и в полза на децата на неговите братя или сестри. По изключение е допуснато наследяване чрез заместване в полза на внуците и другите низходящи на братята и сестрите само в случаите, когато като наследници са останали и други братя и сестри или техни деца, както това се обясни по-горе.

Заместването се допуска и в полза на оня (низходящ, който се е отказал от наследството на възходящия), когото замества, или който е недостоен да го наследи. Например внукът на наследодателя ще може да наследи последния, като замести баща си, макар да се е отказал от бащиното си наследство или да е недостоен да наследи бащата, понеже той не е провинен към дядо си и може да получи следващата му се част от неговото наследство. Заместването обаче не се допуска, ако лицето, което трябва да бъде заместено (в посочения пример бащата), е недостоен, да получи наследството.

Законопроектът не допуска наследяване в полза на по-далечни роднини. По-далечните роднини не са изобщо наследници. Не се допуска наследяване и в полза на чичовци и вуйчовци, които са роднини по съребрена линия в трета степен.

 

5. Когато след смъртта на едно лице не са останали негови низходящи, възходящи, съпруг или братя и сестри или техни деца, наследството се получава от държавата – чл. 11. Наследството ще се даде на държавата и в случаите, в които са останали наследници от показаните по-горе степени, но те всичките са се отказали от наследството или са загубили правото да го приемат – чл. 50. Но ако само някои от наследниците се откажат от наследството или изгубят право да го приемат, а други от тях са го приели, държавата не ще получи частта на отреклите се или изгубилите право да приемат наследството; тази част ще остане в полза на другите наследници, които са приели наследството. В тия случая държавата не ще има и материален интерес да стане собственик в наследствените имоти, защото наследниците се отказват от наследството или в полза на останалите сънаследници, или защото наследството е обременено с много дългове и приемането му е неизгодно. В последния случай е безпредметно държавата да приеме част от наследството, задълженията на което са равни или са по-големи от стойността на наследствените имущества. В другите пък случаи не ще има откази от наследства, щом частта на отреклия се трябва да се даде на държавата, а наследникът не иска това. В такъв смисъл е разрешен въпросът, и в законодателството на СССР.

Когато държавата получава наследството, тя не става наследник, тя получава наследството не като наследник, а поради това, че няма лица, които имат право да наследяват починалия. Държавата ще отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на стойността на наследствените активи, понеже приема наследството винаги по опис.

Държавата ще може да приеме наследството и в случаите, в които не е известно да има наследници на починалия. В тия случаи не може да се предполага, че е възможно да са останали някакви наследници и в резултат от допускането на тази възможност държавата да не може да получи наследството преди да са изминали 10 години от откриването му; за да се види дали до изтичането на този срок, не ще се окаже някакъв наследник, който да приеме наследството. В тоя случай, ако след като държавата е получила наследството, се явяват наследници, те могат да приемат наследството (ако не са изгубили вече това право) и ще могат да търсят наследството от държавата. Когато обаче е известно, че са останали наследници, но не се знае местожителството им – тогава наследството не ще може да се даде на държавата.

 

6. Разпоредбата на чл. 12 цели да запази целостта на стопанствата след смъртта на техния собственик.

Покъщнината (като домакински и кухненски принадлежности, обикновена нелуксозна мебелировка и пр.) служи за задоволяване ежедневните нужди на лицата, които живеят в едно домакинство. Поради това оправдано е тия вещи, след смъртта на собственика им, да преминат в наследство на ония само наследници, които са живели с наследодателя и са се грижили за него през последните години на живота му – тогава когато той има най-много нужда от вниманието и помощта на близките си. Разпореждане в такъв смисъл се съдържа в чл. 12, алинея първа, от проекта. Тази разпоредба от една страна ще насърчи роднините (особено съпрузите и низходящите) да се грижат за своите съпрузи и родители, а не да се дезинтересират от тях в годините на немощ и нужди, за да се явят след смъртта им и да претендират за наследство, а от друга страна ще запази домашната уредба в нейната цялост за ония, които са се ползвали от нея заедно с наследодателя.

Същото разпореждане важи и за земеделския инвентар на наследодателя.

Съдът при спор ще преценява кои от наследниците колко и как са се грижили за наследодателя и са живели с него и ще реши кои от тях да получат покъщнината и земеделския инвентар.

Разпоредбата ще важи само за наследства, открити след влизането на този закон в сила.

Разпоредбата на втората алинея на същия член не е нова; ново е само последното изречение, което пояснява разпоредбата.

 

Завещания

Вторият основен институт на наследственото право, който има широко приложение в живота на народа, се явява завещанието. Като следва установените начала за правото на лицата да разпореждат със собственото си имущество чрез завещания, законопроектът внася съвършено нови принципи относно лицата, които могат да получават наследство по завещание. По досегашното ни наследствено право завещателят имаше пълната свобода да завещава на когото и да е своето имущество. С новия чл. 14 тази свобода на завещателя се ограничава в рамките на законните му наследници, посочени в членове 5-9 на проекта, нетрудоспособните, които са били издържани от него поне една година преди смъртта му, и държавата и обществените организации. Само в случая, когато наследодателят няма законни наследници, той може свободно да завещава имуществото си на когото пожелае. Явно е, че с текста на чл. 14 законопроектът възприема в тази материя принципите на съветското право, но с една съществена разлика, продиктувана от характера на наследствата у нас, които включват недвижими имоти на частната собственост върху земята. Законопроектът запазва за някои от законните наследници право на запазена част (членове 28 и 29). Този принцип на запазената част има ограничено действие и в съветското право – само по отношение запазената част на така наречените необходими наследници – непълнолетните и нетрудоспособните.

Проектът в чл. 16 определя юридическата природа на завещателните разпореждания, като ги разделя на общи, които предават на лицето, в полза на което са направени, качество на наследник, когато се отнася до цялото или дробна част на имуществото на завещателя, и на частни, когато се отнасят до едно отделно имущество и му придават качеството на заветник. При това и общите, и частни завещателни разпореждания могат да се правят под условие или с тежест (чл. 17). Но ако условието или тежестта са невъзможни или са противни на закона, обществения ред или добрите нрави, завещателното разпореждане е нищожно – чл. 42, буква „в“. Ако в завещанието има поставен срок относно началото или края на действието на едно завещателно разпореждане – последното е нищожно. Според чл. 18 на законопроекта, неизпълнението на наложените със завещанието тежести няма за правна последица унищожението на завещателния акт. Безспорно се явява началото, прокарано в чл. 19, че за да бъде заветът действителен, необходимо условие е завещателят да е бил собственик на завещания от него имот в момента на откриване на наследството. Но действителен е заветът на дадено количество родово определени вещи, макар такива вещи да няма в имуществото на завещателя при откриване на наследството.

Основна, съществена промяна законопроектът внася в правото на наследство по завещание с правната норма, възприета в чл. 20, която засяга правото на заместване при завещателните разпореждания. Завещателните разпореждания не произвеждат действие, ако лицето, в полза на което са направени, умре преди завещателя. Досегашното наше наследствено право уреждаше този въпрос с разпоредбите на чл. 160 от действащия закон, заети от италианския законник. Новият текст на чл. 20 изоставя тази концепция за заместването и възприема напълно принципа на съветското наследствено право, системата на което не допуска заместване при завещателните разпореждания. Тази концепция на чл. 20 от проекта е разумна и оправдана от гледна точна характера на завещателните разпореждания, които се извършват от завещателя винаги с оглед личността на оня, в полза на когото той прави своето завещание, а не на неговите евентуални наследници чрез заместване. Защото, ако завещателят желае наследниците на починалия преди него заветник или наследник да получат завещаното наследство, той може да посочи това изрично в самото завещание, както гласи чл. 22 на проекта. На последно място, относно приемането и отказването на завета чл. 21, алинея втора, предвижда, че тук имат приложение разпоредбите на членове 48-53 на проекта.

Новият законопроект за наследството внася основна промяна и във формата на завещанието. Целта, която законът преследва в тази материя, е да се опростят формите, правилата и разпоредбите за извършване завещателните актове и се избегнат много излишни формалности. В изпълнение на тази задача законопроектът с текста на чл. 23 възприема само две форми на завещанието: публично нотариално и саморъчно. Тайното завещание се изключва от закона, защото често се правят злоупотребления от недобросъвестни лица при тайните завещания на слабо грамотни завещатели. По този начин законопроектът внася една голяма сигурност за гражданите при извършване на завещателни разпореждания, като им създава условия да не се излагат тия актове на оспорвания и да не се накърнява тяхната сила.

Извършването на публично нотариалното завещание съгласно чл. 24 на законопроекта ще става по реда, предвиден за извършване на нотариалните актове. При извършване на завещателните актове напълно са изключени както свидетелите за самоличността, така и инструментарните.

Съгласно чл. 25 от проекта всеки правоспособен и дееспособен гражданин, който е грамотен и знае да чете и да пише, може сам да си напише саморъчно завещание, като го датира и подпише в края на завещанието. Гражданинът може да предаде саморъчното завещание за пазене на нотариуса. В този случай алинея втора на чл. 25 определя реда, по който се извършва предаването на завещанието за пазене. С текста на чл. 26 е установено правото на завещателя да вземе обратно от нотариуса своето завещание и реда за извършването на това действие, а чл. 27 определя реда, по който се обявяват от нотариуса саморъчните завещания.

Макар законопроектът да застъпва съветската система относно наследяването по завещание, той се отклонява от нея по въпроса за запазената част на законните наследници. Поначало запазва досегашното положение, според което низходящите, родителите и съпругът имат право на запазена част от наследството, но внася изменение в размера на запазената част съобразно наследниците, които завещателят е оставил (членове 28 и 29). За да гарантира на наследника правото на законна част от наследството, когато то е накърнено поради завещания или дарения, законният наследник има акция за намаление на завещанието или дарението до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Според текста на чл. 30 при упражнение на тази акция наследникът е длъжен да прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Обаче спрямо лица, които не са наследници по закон, тази акция той може да упражни само ако е приел наследството по опис. С текстовете на членове 31-36 се посочва редът, по който се намалява завещанието и дарението. В случая на чл. 36 заветникът или надареният със запазена част може да задържи целия имот на завета или дарението, ако той де надвишава с 1/4 разполагаемата част, но те са длъжни да върнат плодовете на имотите, които надминават разполагаемата част от деня на смъртта на наследодателя в зависимост от това в какъв срок е предявен искът за това. С разпоредбите на чл. 37, за да обезпечи запазената част, законопроектът приема, че отчуждението на завещаните или подарените недвижими имоти, както и учредяването на вещни права върху тях от заветниците или надарените при условията, посочени в текста, не могат да се противопоставят на наследника, ако той не може да допълни запазената си част от имуществото на заветника или надарения.

Законопроектът урежда изчерпателно въпросите, свързани със завещанието, като отменяващ акт. Така, чл. 38 предвижда, че завещанието може да бъде отменено изрично било с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Отмяната на завета може да стане според чл. 41, когато завещателят отчужди изцяло или отчасти завещаната вещ или преработи и промени основно формите и предназначението на същата.

Нищожността на завещанието е предвидена в чл. 42 на проекта при условията, подробно изброени в точки „а“-„г“. Тези условия са строго формални и неспазването им при извършването на завещателните разпореждания прави последните нищожни по право. В чл. 44 се предвижда срокът за предявяване иска за унищожение на завещателното разпореждане.

На последно място законопроектът в членове 45-47 предвижда разпоредби относно изпълнителите на завещателните разпореждания.

Чл. 46 предписва на изпълнителя да състави опис на наследственото имущество, да влезе във владението му. С разрешение на околийския съдия изпълнителят на завещанието може да отчуждава наследствените имущества. Но ако изпълнителят на завещанието проявява груба небрежност или действия, несъвместими с доверието, което му е възложено, околийският съдия може да го освободи от длъжност.

 

Приемане и отказ

Според проекта никой не е задължен да приеме едно наследство, което му се е паднало. Откриване на наследството създава само правото на наследника да го приеме и то се придобива от последния само след като бъде прието. Приемането произвежда действие от откриването на наследството (чл. 48).

Приемането на наследството може да стане изрично чрез подаване на писмено заявление до съда, в района на който е открито; в този случай молбата се вписва в особена за това книга. По сега действащия закон това вписване се извършва от областния съд. Проектът обаче, с цел да улесни населението, възлага извършването на тази работа на околийския съдия, който стои близо до народа.

Приемане на наследството може да стане и без да се подава молба до съда, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследственото имущество. Тези действия могат да бъдат най-различни и безсъмнено те не могат да бъдат изброени изчерпателно в закона. Проектът предоставя на съда във всеки конкретен случай да прецени доколко извършените действия предполагат волята на наследника да приеме наследството. Такива могат да бъдат отчужденията на наследствените имоти, отдаването им под наем за един по-дълъг срок, когато наследникът се явява да отговаря по иск или заяви, че приема качеството на наследник и др. Не може да се счита обаче, че има приемане на наследството, когато наследникът извърши действия, които влизат в кръга на временното управление, т.е. всички действия, без извършването на които би се нарушил нормалният ход на работите в наследственото имущество или би настъпила такава загуба за наследството, като обработване на имотите, прибиране на реколтата, продажба на вещи, които подлежат на развала, когато наследникът, за да запази наследственото имущество, предяви владелчески иск (чл. 58 и пр.).

Проектът предвижда изрично, че наследството е прието и когато наследникът укрие наследствено имущество (чл. 49, алинея втора); в този случай няма да се търси воля за приемане на наследството. Възможно е дори този, който укрива вещите, да заяви, че се отказва от същото, достатъчно е да се констатира укриването. В този случай укрилият наследственото имущество се третира като приел наследството и вече не може да се отказва от него. От друга страна, той губи и правото на дял върху укритото имущество; последното се разделя между останалите наследници.

Правото за приемане на наследството се погасява с изтичане на 10 години срок от откриване на наследството. Този срок тече против всички. След изтичането му никой наследник, било по закон, било по завещание, не може да получи наследството; то преминава в полза на държавата.

Проектът предвижда възможността за всяко заинтересовано лице да застави наследника да се произнесе ще приеме ли наследството или се отказва от него. В такъв случай молбата се подава до околийския съдия, който е длъжен да призове наследника и да му определи срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, за по-голямо удобство, този срок ще се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл. 51). Наследникът, който не е приел наследството, може да се откаже от него. Това става изрично със заявление до околийския съд. Отказ, който не е извършен по този начин, е недействителен. С отказа за наследството счита се, че наследникът никога не е имал право върху него. Той не може вече да го приеме; това наследство уголемява дела на другите сънаследници.

Проектът не допуска модалитети при приемането и отказа. Както приемането, така и отказът от наследство, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни (чл. 54). Това се налага от съображения на целесъобразност, за да се отстрани всякаква неяснота и несигурност за положението на наследството.

Като всеки правен акт приемането и отказът могат да бъдат засегнати от недостатъци, които ги правят нищожни или унищожаеми. В проекта не се говори нищо за случаите, когато актът е извършен от недееспособен или е опорочен от насилие или измама. В тези случаи безсъмнено ще се прилагат общите правни принципи. Не се допуска обаче оспорване на приемането и отказа поради погрешка. Неоправдано би било да се допусне едно такова оспорване в случаите, когато наследникът се е излъгал в съотношението на актива или пасива; смятал е, че първият е по-голям от втория и е приел наследството или обратното – че пасивът е по-голям от актива и се е отказал от наследството. Само в един случай проектът допуска, и то само при приемане на наследството направо, оспорване поради погрешка, а именно, когато наследникът е приел наследството, като не е знаел, че наследодателят е оставил завещание, в което има завети в размер по-голям от наследеното имущество или когато тези завети накърняват запазената част на наследника. Но в този случай приемането не се унищожава, а на наследника се дава само възможност да иска намаление на заветите (чл. 55).

Отказът от наследството може да бъде унищожен и по искане на кредиторите и заветниците. Когато наследникът, който е несъстоятелен, получи едно наследство, неговите кредитори могат да искат унищожението на отказа. Това унищожение ще има действие само доколкото това е необходимо за удовлетворение на кредиторите, които са го искали.

Чл. 57 урежда случая, когато наследникът умре преди да е приел наследството или да се е отказал от него. Неговите наследници могат да приемат това наследство само ако приемат и наследството на своя наследодател; те могат да се откажат от същото наследство, макар да са приели наследството на последния. Например наследникът на бащата, който е починал след дядото, не може да се откаже от наследството на бащата, а да приеме наследството на дядо си, защото правото да приема това наследство той има само доколкото е наследник на своя баща, но същият може да се откаже от наследството от дядото, макар да е приел наследството от бащата.

До приемане на наследството последното не може да бъде оставено без грижи. До този момент наследственото имущество ще се управлява от наследника, макар той да не го е още приел. Същият ще може да води и владелчески искове за запазване на имуществото, макар и да няма законово владение по смисъла на чл. 310 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (чл. 58).

Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението па наследствените имущества, околийският съдия служебно или по искане на заинтересуваните назначава управител на наследството (чл. 59).

Смъртта на наследодателя не внася изменения в облигационните отношения, по които той е длъжник към трети лица. С приемане на наследството наследникът се явява длъжник за задълженията на наследодателя. Отговорността на същия се отнася до всички задължения на наследодателя, които не се погасяват с неговата смърт. Задълженията се разделят; всеки от наследниците отговаря съобразно дела, който получава от наследството. Разбира се, наследодателят може да направи противно разпореждане, но последното ще има значение само за отношенията между сънаследниците, без да уврежда третите лица.

Когато съществува едно неделимо задължение, всеки от наследниците отговаря за изпълнение на цялото задължение. Но и тук касателно отношенията между самите сънаследници важи общото правило, че всеки от наследниците трябва да понесе такава част от задължението, която отговаря на неговия наследствен дял. Що се отнася до солидарните задължения на наследодателя с други лица, то те се разделят поравно между наследниците, така че всеки от тях ще отговаря за частта, която му се пада солидарно със съдлъжника на наследодателя.

Поначало наследникът отговаря за задължението на наследството неограничено с всичките си имущества. Тази отговорност обаче може да бъде ограничена до размер на полученото наследство, това може да стане само когато наследството се приема по опис.

Заявлението на наследника за приемане на наследството по опис се прави до околийския съдия в тримесечен срок от узнаване за откриване на наследството. Това заявление се вписва в книгата за приемане и отричане от наследство. Описът се извършва от околийския съдия по реда на Закона за гражданското съдопроизводство. Наследникът е длъжен да посочи на околийския съдия всички наследствени имоти, за да се впишат в описа. Ако това той не стори, губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис (чл. 64).

За да запази интересите на недееспособните, на държавата и обществените организации, проектът предвижда наследството да бъде прието от тях само по опис (чл. 61, алинея втора).

Проектът предвижда, когато един от наследниците е приел наследството по опис, това приемане ползва и останалите наследници, но то не вреди на последните, те могат да приемат наследството направо или да се откажа от него (чл. 62).

За правата на наследника по опис съществуват специални правила в чл. 956 и сл. от Закона за гражданското съдопроизводство. Там се урежда и въпросът за продан на наследствените имущества до приемане на наследството.

Проектът предвижда възможността на кредиторите на наследството и на заветниците да искат да не се смесва наследственото имущество с имуществата на наследника. По този начин кредиторите на наследството и заветниците ще могат да се удовлетворят от наследственото имущество предпочтително пред кредиторите на наследниците. Лицата, които имат право да искат отделяне на наследството от имуществото на наследника, могат да упражнят това право поотделно; упражнено от един, то ползва и другите. Все пак проектът предвижда, щото кредиторите и заветниците, които са го искали, да бъдат предпочитани пред тия, които не са го искали (чл. 66, алинея втора).

Правото па отделяне трябва да се упражни в тримесечен срок от откриване на наследството. Когато се касае за движими вещи, лицето, което има правото на отделяне, трябва да подаде молба до околийския съд, в района на който е открито наследството. Тя се вписва в книгата за приемането и отказването. За недвижимите имоти правото на отделяне се извършва чрез вписване по реда на чл. 1, алинея втора, т. 4 от Закона за привилегиите и ипотеките. В случая се прилагат общите правила за вписванията (чл. 66, алинея втора).

Все във връзка със задълженията на наследството проектът предвижда, когато наследственото имущество е недостатъчно, за да бъдат погасени тези задължения, да се намали заветът, направен за определена вещ (чл. 67).

Поначало заветниците не отговарят за дълговете на наследодателя. Когато имотът обаче е обременен със залог, ипотека, тези вещни тежести следват имота и може да се прибегне до изпълнение върху заложената или ипотекирана вещ за целия размер на обезпеченото задължение. Няма значение от кога е ипотеката – дали преди или след завещанието.

 

Делба

Проектът предвижда правила и за делбата на наследството. Касае се само до материалноправни разпоредби, тъй като процедурата по извършване на делбата е уредена подробно в Закона за гражданското съдопроизводство.

Запазва се и занапред началото, че наследодателят не може да забрани на наследниците си да извършат делбата. Всеки от тях може да иска такава делба и всякакво разпореждане на наследодателя, с което се забранява тя, е недействително. Само наследниците ще могат да уговарят запазване на общността за известен период от време съгласно чл. 61, алинея втора, от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.

Проектът предвижда всеки от сънаследниците да получи дела си в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Разбира се, това не се отнася до делбата на наследствени имоти, които са включени в кооперативните земеделски стопанства. Тук само наследодателят няма реално определен имот. В тези случаи остава приложим Законът за трудовите кооперативни земеделски стопанства.

В съгласие с началото, че земята трябва да принадлежи на тия, които я работят, проектът допуска отклонение от правилото, че всеки наследник може да иска своя дял в натура. Чл. 68 от проекта възпроизвежда чл. 18 от Закона за ТПС с известни подобрения, като предвижда, че наследникът земеделец стопанин, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

За да се избегне раздробяването на земята, което би попречило на обработването й, чл. 60 предвижда минималните размери, до които моите да се разделят на части разните видове земи.

Когато делбата е засегната от известни пороци, остават приложими общите правни принципи. Проектът обаче прави едно отклонение, колкото се отнася до погрешната при делбата. Последната не може да бъде оспорвана поради погрешка: например в качеството на вещта, която е дадена в дял на сънаследник. Но когато се касае до грешка, която се изразява в увреждане на сънаследника с повече от 1/4 от стойността на дяла, проектът допусна да се иска унищожение. Това може да стане в срок от три месеца от извършване на делбата и важи еднакво за доброволната и за съдебната делба (чл. 71, алинеи първа и втора).

Но унищожението на делбата може да се отстрани, ако се поправи грешката: ако преди постановяването на решението на последната инстанция делът на увредения бъде допълнен от останалите съделители с онова, с което той е увреден (чл. 71, алинея трета).

В сега действащия чл. 292 от Закона за наследството е установена фикция за декларативния характер на делбата. Съществуването на тази фикция с нищо не може да се оправдае. Проектът премахва тази фикция, като въпросите, които на практика се срещат и които досега бяха свързани с нея, се уреждат направо. Според чл. 72 от проекта, ако преди делбата някой от сънаследниците е извършил някое разпореждане с наследствените имоти, това разпореждане ще бъде действително само ако казаните имоти се паднат в негов дял при делбата.

Предвижда се и отговорност между сънаследниците за евикция. Според чл. 70, всеки наследник, съобразно своята наследствена част, дължи обезпечение на сънаследника, който по предшестващата делбата причина е съдебно отстранен от полученото имущество. Тази отговорност се изключва само когато обезпечението за евикция е изключено с особена уговорка в акт за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял отстранението, напр. лошо се е защитавал в процеса, предявен от трето лице, или не е противопоставил на същото изтеклата в своя полза давност.

 

Дарения

Законопроектът не дава дефиниция на дарението. Няма съмнение обаче, че то е договор. Следва да се приеме, че то става перфектно и задължително за страните, след като те постигнат съгласие, т.е. след приемането му от страна на надарения. Дарението е договор безвъзмезден по своята природа. Намерението на дарителя е да облагодетелства надарения било като му отстъпи едно имуществено право, било като го освободи от едно задължение, било като поеме едно задължение към трето лице в полза на надарения или към последния направо. От договорния характер на дарението следва, че то не може да бъде отменяно едностранно от дарителя. Основанията, поради които може да бъде унищожен или да бъде признат за нищожен един договор, ще важат, разбира се, и за даренията. За отменяването на последните, вън от това, важат и разпоредбите на чл. 76 от проекта.

Най-първо, дарението може да бъде отменено поради непризнателност – в случаите на чл. 3, букви „а“ и „б“. Тук се проявява близостта между наследяването и дарението като способи за безвъзмездно преминаване на имуществени ценности от едно лице върху друго. Идеята за облагодетелстване е несъвместима с действията, които съставляват непризнателността по чл. 3, букви са „а“ и „б“.

Дарението може да бъде отменено и в случаите, когато надареният отказва да даде издръжка на дарителя, ако последният се нуждае от такава, в случаите, в които такава се дължи на някое основание.

Най-после може да се иска отменяне на дарението и когато на дарителя се родят деца или по-далечни низходящи след дарението. Предполага се, че значителни и извънредни дарения се правят с оглед на онова семейно положение, което дарителят има при самото дарение. Изменението на това положение чрез раждането на деца, внуци и пр., за които дарителят е длъжен да се грижи, дава основание да се иска отмяната на направеното при друго семейно положение, т.е. при липса на деца дарение. Към липсата на деца, внуци и пр. се приравнява и незнанието, че такива са съществували при дарението, т.е. когато дарителят отпосле узнае, че е имал низходящи във време на дарението. И за тоя случай важи казаното относно определящия мотив да се направи извънредно дарение с оглед на онова семейно положение, което дарителят е имал предвид, за да направи дарението. Това се отнася и за извънбрачните деца.

Не може по гореказаните основания да се иска отмяната на ония дарове, които се правят по обичай или срещу оказани услуги от надарения към дарителя. Както се казва, отмяната на даренията по чл. 76 от проекта е предвидена за необичайните изключителни дарове.

В чл. 77 са посочени сроковете, в които може да се предявят исковете за отмяна на даренията. Разпоредбата е ясна. Трябва само да се каже, че тия срокове текат и против недееспособни.

Отказът да се предявят тия искове не произвежда никакво правно действие; въпреки такъв отказ, искът може да бъде предявен до изтичането на срока. От естеството на дарението, като договор, и то безвъзмезден, следва, че за сключването е необходимо дееспособност за разпореждане, т.е. за отчуждаване на имоти, включително и недвижими. И ограниченото запрещение е пречка да се направи дарение.

Но едно лице може да е направило дарение преди още да е било поставено под пълно или ограничено запрещение. В тия случаи, след като запрещението бъде постановено, може да се иска унищожението на направеното по-рано дарение, ако то е било направено след като е била подадена молбата за поставянето на дарителя под запрещение или пък, макар дарението да е предшествала подаването на молбата, ако основанията за поставянето на дарителя под запрещение са съществували във времето, когато е било направено дарението.

Предварителният договор за дарение, т.е. обещанието да се направи дарение, не произвежда правно действие – такъв договор няма нито вещно, нито облигаторно действие.

Може да се даряват само имоти, които дарителят притежава, а не и такива, които той би придобил в бъдеще. Даряването на бъдещи вещи няма никакво действие.

Дарението е нищожно, когато то е противно на закона, на обществения ред или на добрите нрави: това произтича от естеството на дарението като договор, но това положение е допълнено с разпоредбата на чл. 74, алинея трета, на проекта, която препраща към чл. 42, буква „в“. Според тия разпоредби, при даренията, как то и при завещанията, е от значение и мотивът, когато той е изразен в акта за дарението и когато тоя мотив единствено е детерминирал дарителя да направи дарението. Ако тоя мотив е противозаконен или е противен на обществения ред или на добрите нрави, дарението е нищожно.

Чл. 75 определя формата на дарението – когато дарението не се прави чрез непосредственото предаваме на вещите, то трябва да бъде направено в нотариална форма, чрез нотариален акт. За даряване на недвижими имоти или на вещни права върху такива имоти необходимо е винаги нотариален акт – чл. 219 ЗЗД.

За даряването на ценни книги, които се прехвърлят чрез джиро – нужно е те да бъдат джиросани на надарения.

Чл. 78 урежда въпроса за правата, които трети лица са придобили от надарения върху имотите – предмет на дарението, в случай че последното бъде отменено по чл. 76. Ако дарението бъде унищожено на друго основание, ще важат общите правила, които важат за договорите в различните случаи. Касае се за недвижими имоти; относно движимостите ще се прилагат членове 323 и сл. от ЗИСС. Ако третото лице е придобило по надлежния ред подарения имот, преди да е вписана исковата молба за отменяне на дарението – правата на това лице върху имота се запазват. В тоя случай обаче надареният, който е отчуждил имота, дължи на дарители обезщетение до размер па онова, което е получил срещу имота. Но ако третото лице е придобило имота след вписването на исковата молба, с отменяването на дарението ще паднат и неговите права върху имота, след като са паднали правата на неговия праводател.

Чл. 79 урежда цялата материя по т.н. привнасяния и прихващания. Според стария закон имотите, които наследодателят е подарил на своите низходящи, трябва да бъдат върнати в наследствената маса, за да бъдат поделени заедно с другите наследствени имоти – предполага се, че такава е била волята на наследодателя с оглед да не се облагодетелстват едни от наследниците за сметка на други. Животът у нас обаче е опровергал това предположение, заето от чужди правни системи. Дарението се прави именно, за да се облагодетелства надареният: това е нормално положение. Ако намерението на дарителя е друго, нищо не му пречи да го изрази, като каже, че подареният имот следва да се върне в наследствената маса, за да се дели заедно с другите имоти. При липса на такава уговорка дарението остава окончателно и безусловно. То, разбира се, подлежи на намаление, ако с него е накърнена запазената част на другите наследници, които имат право на такова; с това са защитени достатъчно наследствените права на последните.

Надареният има изборното право или да върне имота в положението, в което се намира при откриването на наследството, или да върне стойността му към същия момент. Последното трябва да стане винаги, когато подареният имот е отчужден от надарения.

Разпоредбата на чл. 79, разбира се, ще се прилага само при наследства, открити след влизането й в сила.

 

Преходна разпоредби

Разпоредбата на § 1 е съобразена със Закона за изравняване правата на лицата от двата пола от 16 октомври 1044 г. и с чл. 72 от Конституцията. Тя, от друга страна, санкционира практиката, установена вече от Върховния съд на Народната република. По всичките наследства, които са открити след казаната дата, макар и преди да е влязъл в сила новият закон, ще се прилага последният, за да се определи наследственият дял на низходящите и на съпругата. Както е известно, дяловете на низходящите, когато те са от различен пол, не бяха еднакви при наследяването на непокрити недвижими имоти и движими, които се считат принадлежност на земеделско стопанство. Това положение се отразяваше и върху дяла на съпругата, по силата на чл. 38 от сега действащия закон. Законопроектът изравнява дяловете на низходящите, независимо от пола им, и на съпругата и затова меродавни трябва да бъдат неговите разпоредби за наследствата, открити след 16 октомври 1944 г.

За другите наследници, извън низходящите и съпругата, разпоредбата на § 1 не ще важи, макар с новия закон дяловете за някои от тях да се намаляват. За тях новият закон ще се прилага само ако наследството е открито след влизането му в сила.

С цел да се запазят извършените след 16 октомври 1944 г. делби на наследства, открити след тази дата, законопроектът в алинея втора на § 1 предвижда възможността на засегнатите от такива делби низходящи от женски пол и съпруги да искат изравняване на техните .наследствени дялове в пари, според разпоредбите на новия закон, ако, разбира се, дяловете са били направени според разпоредбите на сега действащия Закон за наследството.

Законопроектът съдържа норми относно завещанията, извършени преди влизането му в законна сила, като в § 2 на предходните разпоредби предвижда, че завещанията, които не са в съгласие с разпоредбите на чл. 14, не произвеждат действия, ако наследството е открито след влизането в сила на новия Закон за наследството.

Като излагам всичко това, моля, уважаеми народни представители, да обсъдите предложения законопроект и, ако го одобрите, да го приемете и гласувате.

гр. София, 6 октомври 1948 г.

Министър на правосъдието: Р. Найденов.“

Председател Райко Дамянов: Ония народни представители, които са съгласни с това предложение, моля, да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема.

 

ЗАКОН за наследеното

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

2. Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството и

б) който е роден неспособен да Живее.

До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

3. Не може също да наследява като недостоен:

а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, както и съучастника в тия престъпления;

б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо със строг тъмничен затвор или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

в) който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или да отмени завещание или който е унищожил, скрил или подправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание..

4.Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, наследява само в границите на завещанието.

II. НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН

5.Децата на починалия наследяват по равни части.

Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

Осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив,

7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен,

8. Когато починалият е оставил само братя и сестрите наследяват по равни части.

‘ Когато починалият е оставил само братя и сестри, заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават 1/2 от наследството, а възходящите – 1/3.

В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

9. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри или с техни деца, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни деца. той получава 1/3 от наследството в първия случай и половината – във втория.

Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.

10. Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца; другите техни низходящи ги заместват само ако починалият е оставил други братя или сестри или техни деца.

Наследяването в тези случаи става по коляно.

Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.

11. Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.

12. Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство цялата покъщнина, а ако се занимават със земеделие – и земеделския инвентар на наследодателя.

Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

III. НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ

1. Общи разпореждания

13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество чрез завещание.

14. Завещание може да се направи в полза;

а) на лицата, които имат право на наследство по закон;

б) на нетрудоспособните, които са били издържани от завещателя поне една година преди смъртта му, и

в) на държавата и обществените организации.

15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

16. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дребна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на .лицето, в полза на което са направени.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник,

17. Общите и частни завещателни разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.

18. Всеки заинтересован може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожението на завещателното разпореждане.

19. Законът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.

20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето в полза на което е направено умре преди завещателя.

21. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

Разпоредбите на членове 48-54 се прилагат и за заветите.

22. Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.

Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.

2. Форма на завещанието

23. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.

24. Нотариалното завещание се извършва по реда, предвиден за извършване на нотариалните актове.

25. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса.

26. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.

За връщане на завещанието се съставя протокол, който се приподписва от завещателя и от нотариуса.

27. Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариуса.

Всеки заинтересован може да иска от околийския съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.

Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, алинея втора), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.

3. Запазена част

28. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.

29. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи, и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

4. Възстановяване на запазената част

30. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

31. За да се определи частта, с която е могъл да разполага наследодателят (разполагаемата част), както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят дълговете и увеличението на наследството по чл. 12, алинея втора. След това се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството, за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.

32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче

33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите.

34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имоти, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на членове 32-33.

35. Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.

Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от който надвишава дохода на разполагаемата част.

Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници, без този, в чиято полза то е направено.

Същите правила се прилагат и когато плодоползването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение,

36. Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот отделянето на част от него за да се допълни запазената част на наследника не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.

Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай от датата на исковата молба.

37. Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения. И ако приобретателят не допълни запазената част в пари.

Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.

Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшестващите.

5. Отменяне на завещанието

38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания,

39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-ранното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.

40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен или се отрече от наследството или от завета.

41. Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.

Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

6. Недействителност на завещанието

42. Завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание:

о) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, алинея първа;

в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни и

г) когато в завещанието е поставен срок, от който трябва да започне или да се прекрати действието на едно общо завещателно разпореждане.

43. Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и

б) когато е направено под влияние на грешка, насилие или измама.

Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.

44. Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.

Възражението за унищожаемостта не е ограничена със срок.

7. Изпълнители по завещанията

45. Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.

По искане на всеки заинтересован околийският съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначение се е отказал.

46. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опне на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа.

Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.

Същият не може да отчуждава имотите на наследството, освен при нужда и с разрешение на околийския съдия, който се произнася след като изслуша наследниците.

47. Околийският съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.

IV. ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ

48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

49. Приемането може да стане с писмено заявление до околийския съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.

Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от скритото имущество.

50. Правото да се приеме наследството, открито в страната, се погасяват с изтичането на тригодишна давност от откриването му.

51. По искане на всеки заинтересован околийският съдия може, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, алинея първа; той се вписва по същия ред.

53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

54. Приемането и отказът, направени под условие за срок или за част от наследството, са недействителни.

Приемането и отказът не могат да се оспорват поради погрешка.

55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.

56. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. ‘

Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

57. Когато наследникът умре преди да е приел наследството или да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател: той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.

58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

59. Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, околийският съдия, служебно или по искане на заинтересуваните. назначава управител на наследството.

Управителят трябва да направи опис на наследствените имоти. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и дългове и отговаря по тях за изпълнение на наследствените задължения и на заветите и за продажба на наследствените имоти, той трябва да иска разрешение от околийския съдия.

60. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

61. Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред околийския съдия в тримесечен срок откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Приемането се вписва по реда на чл. 49, алинея първа.

Недееспособните, държавата и обществените, организации приемат наследството само по опис.

62. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

63. Описът се извършва по реда, предвиден в Закона за гражданското съдопроизводство.

64. Наследникът е длъжен да посочи на околийския съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис.

65. Кредиторите на наследството се удовлетворяват от наследственото имущество предпочтително пред заветниците и пред кредиторите на наследниците, а заветниците – пред кредиторите на наследниците.

66. Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.

Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване по реда на Закона за привилегиите и ипотеките, а за движимостите – чрез молба до околийския съдия, която се вписва по реда на чл. 49, алинея първа.

Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали.

67. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

V. ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

68. Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото законът не предвижда противното. Неравенството на дяловете се изравнява с пари.

Наследникът земеделец стопанин, за да допълни притежаваната от него земя до размера на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или не се занимават със земеделие, паднали им се в дял непокрити недвижими имота.

69. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето ад нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и градините на части по-малки от 1 декар.

70. Всеки сънаследник, съобразно своята наследствена част, дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.

Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.

71. Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дяла му.

Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.

Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.

72. Актовете по разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

VI. ДАРЕНИЕ

73. За да може да дарява, лицето трябва да е способно да се разпорежда с имотите си.

Когато дарителят е поставен под пълно или ограничено, запрещение, може да се иска унищожението на даренията, които той е направил, ако те са направени след подаване на молбата за поставянето му под запрещение или ако причината за запрещението е съществувала по време на дарението.

74. Обещанието за дарение не произвежда никакво действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещи имоти, е нищожно.

По отношение на даренията се прилагат разпоредбите на чл. 42, буква „в“.

75. Дарението на движими вещи може да стане с нотариален акт или чрез предаване на вещите.

76. Дарението може да бъде отменено:

а) поради непризнателност – случаите на чл. 3, букви „а“ и „б“, когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, и

б) поради раждане на деца или на други низходящи на дарителя, ако той не е имал или не е знаел, че има такива във време на дарението.

Тия разпоредби не се отнасят за обичайните и възнаградителни дарове.

77. Искът за отменяне на дарението може да се предяви най-късно:

а) в случаите на непризнателност – в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни обстоятелствата, които съставляват непризнателността, и

б) при раждане на низходящи – в тригодишен срок от раждането на последния низходящ или от узнаването за съществуването на низходящи, включително и на извънбрачните.

Искът може да бъде предявен до изтичането на тия срокове и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Тоя иск не може да се предяви след смъртта на низходящите в случаите по буква „б“

Предварителният отказ да се предяви искът за отменяна на даренията е недействителен,

78. Отмяната на дарението по чл. 76 не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписване на исковата молба, но надареният дължи на дарителя обезщетение в размер, на онова, с което се е обогатил.

79. Когато дарението в полза на низходящите, които наследяват заедно с другите низходящи, е направено с изрична уговорка от дарителя да се върне подареният имот в наследството, имотът се връща в положението, в което се намира при смъртта на наследодателя.

Връщането на имота се прави по избор на надарения или в натура, или чрез внасяне на стойността му.

Когато имотът е отчужден или обременен с тежести, надареният трябва да внесе стойността му без всякакви тежести.

Заедно с имота се връщат и доходите от него, събрани след откриване на наследството.

80. Настоящият закон влиза в сила в срок от 3 месеца от публикуването му в „Държавен вестник“.

Предходни разпоредби

§ 1. По наследства, открити след 16 октомври 1944 г. до влизането на този закон в сила, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.

Извършените по такива наследства съдебни делби, по които разделителният протокол е влязъл в законна сила, както и доброволните делби, остават в сила. Но заинтересуваните наследници могат да искат изравняване на наследствените дялове в пари.

§ 2. Завещанията, направени до влизането на този закон в сила във формите, предвидени в досега действащия Закон за наследството, запазват силата си.

Завещанията, направени в полза на лица, които по този закон нямат право да получат по завещание, нямат действие, ако наследството е открито след влизането на този закон в сила.

§ 3. Разпоредбата на чл. 50 не се прилага за наследства, открити преди влизането на този закон в сила,

§ 4. Срокът по чл. 56 започва да тече от влизането на този закон в сила за наследства, открити по-рано.“

Председателят: Има думата докладчикът на законодателната комисия да докладва предложенията на последната по законопроекта.

Докладчик Павел Цолов (к): (Чете)

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ на законодателната комисия при Великото народно събрание по законопроекта за наследството

Другарки и другари народни представители! Законодателната комисия в няколкодневни заседания обсъди законопроекта за наследството. Преди да вземе своите решения по този законопроект, комисията изслуша мненията на наши специалисти, а така също взе под внимание и някои от многото писмени предложения, които са направили частни лица и обществени организации.

В резултат на всичко това законодателната комисия ви предлага да обсъдите, одобрите и гласувате следните поправки, изменения и допълнения на законопроекта за наследството:

1. Навсякъде пред римските цифри (I, II, III, IV, V и VI), стоящи пред заглавията на отделите в законопроекта, които уреждат различни материи, се прибавя думата „Глава“. А навсякъде пред арабските цифри, стоящи пред отделните текстове и обозначаващи тяхната последователност и номерация, се прибавя съкратеният израз на думата „член“ – „чл.“, а параграфите пред четирите текстове от предходните разпоредби се премахват, като същите текстове добиват номера в общата номерация.

Мотиви. Прибавянето на думите „Глава“ и „Член“ на посочените по-горе места трябва да стане за по-голяма яснота и прегледност и за по-лесно изучаване и служене с бъдещия закон. Тази систематика е възприета в нашето законодателство, включително и в Конституцията на Народната република България.

Четирите текстове от преходните разпоредби се обозначават като членове, следващи общата номерация в законопроекта, защото, макар и преходни разпоредби, уреждат важна материя и защото неестествено и недостатъчно прегледно е в един закон да има текстове, обозначени като членове, и други – като параграфи. Цитирането им може да предизвика заблуждение, когато съществува това различие.

2. В чл. 3 думата „също“, трета по ред от началото, се премахва.

Мотиви. На първо място, тя е излишна и, на второ място, може да предизвика заблуждението, че членове 2 и 3 предвиждат лишаване от наследство на едно и също или сходно основание и при едни и същи последици. А явно е, това не е така. И основанията са различни, и последиците са различни. Ненаследяването по чл. 2 е абсолютно, а по чл. 3 правото на наследство може да бъде възстановено, ако наследодателят признае наследника за достоен.

3. В текста на буква „а“ от чл. 3 след думата „наследодателят“ се прибавят думите „неговият съпруг или негово дете“, а на края точката и запетаята се заменят със запетайка и се прибавят думите „освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта“.

Мотиви. Тук новото е, че комисията предлага наследникът да се счита недостоен, освен когато умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, но още и когато е извършил тези престъпления срещу съпруга или някое дете на наследодателя, стига деянието да не е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.

Комисията намира, че животът на съпруга и децата на наследодателя е благо, което за него (наследодателя), ако не стои по-горе, то стои най-малко наред с неговата чест и свободата на волята му, за посегателствата, върху които виновният наследник става недостоен – букви „б“ и „в“ на същия член. Още повече като се има предвид, че тези убийства (на съпруга и децата) в повечето случаи се извършват от наследници, които искат да лишат същите от наследство и да увеличат своя наследствен дял. А щом това е така, естествено и логично е да се приеме, че наследодателят би считал един такъв свой наследник за недостоен да го наследи. Законът също трябва да го обяви за такъв. Разбира се, това не изключва възможността, когато наследодателят е жив, да признае такъв наследник за достоен да го наследи.

Комисията обаче намира, че не всяко умишлено убийство или опит за убийство срещу наследодателя, съпруга му или децата му правят наследника деец недостоен. Има случаи, когато наследникът е действал при обстоятелства, които изключват наказуемостта. При тези случаи той не трябва да губи достойнството си. Законопроектът иска деянието да е умишлено, следователно непредпазливото не създава недостойнство. Не ще създаде недостойнство и деянието, което е извършено при обстоятелства, при които Наказателният закон го признава за непрестъпно, за ненаказуемо или за такова, което не може да се вмени във вина на дееца. Липсата на който и да било от тези елементи (вина, противоправност и наказуемост) превръщат деянието в непрестъпление и водят до неговата ненаказуемост. Като примери, когато деянието ще бъде ненаказуемо поради обстоятелства, при които е извършено, могат да бъдат посочени: невменяемостта, случайното деяние, изпълнението на закона или на служебна заповед, дадена от надлежната власт по установените правила, и ако не налага очевидно престъпление, неизбежната отбрана и крайната нужда.

Комисията обаче приема, че за настоящия случай от понятието обстоятелства, които изключват наказуемостта, се изключват амнистията и давността, макар че Наказателният закон ги счита за причини, които изключват наказанието. По-правилно е да се приеме обаче, че амнистията и давността само погасяват наказанието, което е било наложено или което е трябвало да се наложи за едно напълно консумирано престъпление. Те обаче не премахват нито един от елементите на престъпното деяние. Освен това те са последващи обстоятелства, а не такива, които са съпровождали деянието и следователно не са играли мотивираща роля у дееца и с нищо не смекчават неговата зла воля. В заключение амнистираното или покрито с давност престъпление на наследника не премахва недостойнството му.

4. В алинея втора на чл. 4, след думата „недостойнство“, се прибавят думите „без изрично да го е признал за достоен“.

Мотиви. С прибавените думи се цели да се подчертае изрично намерението на съставителите на законопроекта. Касае се за наследяване от недостоен наследник, който не е признат изрично за достоен. Ако той е бил признат изрично, ще наследи наследодателя не само в границите на завещанието, както предвижда тази алинея, а ще придобие качеството на наследник изобщо, както предвижда първата алинея. В такъв случай втората алинея би била излишна. Тази (втората) алинея предвижда случаи на мълчаливо (без изрично) признаване на наследника за достоен. Това признание му дава право да наследи наследодателя само в границите на завещанието.

5. В чл. 10, алинея втора, след думите „своите деца“ се добавят думите „или внуци“, а думите „другите техни низходящи ги заместват само ако починалият е оставил други братя или сестри, или техни деца“ се заличават.

Мотиви. Тук новото е, че наследодателят винаги може да бъде наследен чрез заместване от братовите или сестрините си деца или внуци. Но в никой случай той не може да бъде наследен чрез заместване от братовите или сестрините си низходящи в по-далечна степен от внуците. Втората алинея, така както е редактирана в законопроекта, дава възможност и по-далечни роднини да наследяват, стига те да наследяват с други братя или сестри на наследодателя или техни деца. Комисията намира, че тук ще трябва да се предвиди една степен, която да не може да се надхвърля при никакви условия, и се спира на степента внуци от братя и сестри. На тази степен комисията се спира между другото и затова, че у нас, особено на село, още има и то не малко случаи, такъв наследодател да живее заедно със своите братя и сестри и с техните деца и внуци. Те живеят в едно домакинство и образуват едно голямо естествено семейство. Не ще бъде несправедливо и противообществено, ако такива внуци наследяват чрез заместване.

6. В чл. 12, алинея първа, думата „цялата“ се заменя с думата „обикновената“, а след думата „земеделие“ се прибавят думите „и не са съответно възнаградени по друг начин“.

Мотиви. Комисията намира, че приложението на тази алинея, както е редактирана в законопроекта, ще доведе в много случаи до извънредно несправедливи последици. Така например може да се случи наследството изцяло или в голямата си част да се състои от покъщнина и тази покъщнина да се състои от много ценни предмети: килими, златни или сребърни предмети, пиана, радиоапарати и пр. Комисията намира, че ще бъде несправедливо, такъв наследник, който се е грижил за наследодателя, да получи цялата тази покъщнина. Освен това има много случаи, когато наследникът, който се е грижил за наследодателя, е ползвал имуществото на последния. Поради тези причини комисията намира, че ще бъде справедливо такъв наследник да получи само обикновената покъщнина. Така е уреден въпросът и в съветското право. Изглежда, че и идеята на съставителите на законопроекта е била същата. В мотивите на законопроекта се говори за домакински и кухненски принадлежности, за обикновени, нелуксозни мебели и пр., които служат за задоволяване ежедневните нужди на домакинството.

Във втория случай, когато наследникът, който се е грижил за наследодателя, се е занимавал и със земеделие, също така приложението на тази алинея може да доведе до големи несправедливости. Може да се случи, че земеделският инвентар да представлява голям дял от наследството, а освен това наследникът да е бил възнаграден и чрез дарение или завещание. В такъв случай този наследник ще бъде несправедливо облагодетелстван за сметка на сънаследниците си, които може да се случи също така да се занимават със земеделие или пък да са били възпрепятствани да се грижат за наследодателя. Поради тези причини справедливо ще бъде такъв наследник да получи и земеделския инвентар, но само когато не е възнаграден по друг начин.

7. В чл. 13, след думите „своето имущество“ се прибавят думите „за след смъртта си“.

Мотиви. В чл. 44 от сега действащия Закон за наследството се дава изчерпателна дефиниция на завещанието, което е преди всичко отменяемо и проявява действие за след смъртта на завещателя,

В законопроекта за наследството никъде не се дава дефиниция на завещанието. Комисията, като намира, че тази празнота се попълва от гражданскоправната наука, все пак намира за необходимо да допълни текста на чл. 13, с оглед да се окаже на най-съществения елемент на завещателния акт, а именно, че той произвежда действие само след смъртта на наследодателя. С предлаганото допълнение на текста комисията намира, че се разрешава и въпросът за отменяемостта на завещанието. Понеже то изразява последната воля на завещателя за след смъртта му, естествено и логично е да се приеме, че той може да промени волята си и следователно да го отмени.

8. Текстът на чл. 14 се заменя със следния нов текст:

Завещателят може да се разпорежда по завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации.

В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си.

Завещателните разпореждания в никой случай не могат да накърняват запазената част (чл. 29).

Мотиви. Съгласно чл. 10 от Конституцията на Народната република България частната собственост и нейното наследяване се признават, а придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила. Тук нас ни интересува най-вече придобитата чрез труд и спестовност частна собственост, към каквато отива нашето обществено-икономическо развитие. А щом Конституцията закриля тази собственост и нейното наследяване, комисията намира, че тя закриля не само наследяването й по закона, а и наследяването й по завещание. Там, където Конституцията не прави разлика, не може да прави разлика и обикновеният закон. Ето защо трябва да се гарантира известна свобода за притежателя на такава собственост да се разпорежда с нея за след смъртта си както намери за добре, стига това да не е в разрез с обществения интерес. Трябва да се даде възможност на наследодателя, с оглед да гарантира грижи за своите старини или да възнагради лица или организации, които имат известни заслуги към него, да може да завещава на такива лица, макар да не са негови законни наследници, държавата или обществени организации. Тук трябва да добавим обаче, че законът не бива да даде неограничени права на наследодателя, които му биха дали възможност да се разпорежда е правото си на собственост съвсем неограничено и дори противообществено. Затова комисията предлага изменението на чл. 14 в смисъл, че завещателят да може да завещава цялото си имущество само на законните си наследници, държавата и обществените организации. В полза на други лица той да може да завещава не повече от половината си имущество. Но и в единия, и в другия случай да не накърнява запазената част на законните си наследници. Само така се гарантира правото на собственика да разпорежда свободно с имуществото си чрез завещание (в смисъл, че може да завещава и на други лица, освен законните наследници, държавата и обществените организации), от една страна, и, от друга страна, се гарантират интересите на законните му наследници и общественият интерес.

9. В чл. 16 думата „дребна“ се заменя с думата „дробна“.

Мотиви. Поправя се една печатна грешка. Очевидно е, че се касае до дробна (идеална) част от имуществото, а не до дребна част от него.

10. В чл. 17 началните думи „Общите и частни завещателни разпореждания“ се заменят с думите „Завещателните разпореждания“.

Мотиви. Завещателните разпореждания е общо понятие и обгръща в себе си понятията общи и частни завещателни разпореждания.

11. В същия чл. 17 се прибавя следната нова алинея:

Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.“

Мотиви. Съгласно чл. 132 от досега действащия Закон за наследството, ако в общото завещателно разпореждане е означен срокът, от който то се захваща или свършва, това условие е недействително. Т.е. такъв срок е непозволен и се счита за ненаписан, а завещателното разпореждане се счита за действително. Законодателят е считал, че не може да се назначават наследници под срок – нито под начален, нито под краен. Но това разрешение на въпроса е пораждало спорове. Когато едно лице е назначено за наследник под начален срок, това предполага, че друго лице ще бъде наследник под краен срок и обратно. И понеже законът обявява тия срокове за неписани, и двамата наследници ще имат права, но какви, може да се спори. Дали тия наследници са съсобственици още от деня на откриване наследството или единият има плодоползването, а другият голата собственост? Този въпрос законът не разрешава.

Законопроектът с чл. 42, буква „г“ разрешава този въпрос, като отива в противоположната крайност. Вместо да обяви сроковете за неписани и да разреши въпроса кой от двамата наследници какви права придобива върху завещания имот или да намери друго по-правилно разрешение на въпроса, той чисто и просто обявява самото завещание за недействително.

Комисията намира, че предлаганото от законопроекта разрешение на въпроса е неправилно. Първо, защото в мотивите към законопроекта няма абсолютно никакви аргументи, които да оправдаят този обрат; второ, защото не се зачита никак волята на завещателя, и трето, защото се отива в разрез с правното съзнание на народа ни, формирано в продължение на десетилетия.

Комисията, като намира, че нито в досега действащия Закон за наследството, нито в законопроекта е дадено правилно разрешение на въпроса, предлага, в случай че общото завещателно разпореждане е направено под краен срок, да се смята за завет на плодоползване, а при начален срок последният да се счита за ненаписан. Така например, при едно завещание, което гласи: „назначавам за свой наследник А, докато е жив, а след това – Академията на науките“ А ще бъде само заветник и ще има завет на плодоползване от откриване наследството до своята смърт, а Академията на науките ще бъде наследник и ще притежава голата собственост върху наследството пак от деня на откриването му.

Накрай комисията намира, че мястото на предлаганата нова алинея е в чл. 17, който урежда аналогична материя. Едновременно с това буква „г“ на чл. 42 от законопроекта трябва да се заличи.

12. В чл. 19 началната дума „Законът“ се заменя с думата „Заветът“.

Мотиви. Поправя се една очевидна печатна грешка.

13. Чл. 21 става чл. 22 и обратно чл. 22 става чл. 21.

Мотиви. Чл. 22 трябва да отиде на мястото на чл. 21 за по-голяма системност и последователност в урежданата материя по този отдел на глава III.

14. Текстът на чл. 24 добива следната редакция:

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието па двама свидетели, ‘ |

Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.“

Мотиви. Чл. 24 от законопроекта предвижда за извършването на нотариалното завещание реда за извършване нотариалните актове.

Съгласно чл. 12 от Закона за нотариата, проекто-актовете се представят на нотариуса готови, изготвени от страните без негово участие и контрол. Той само ги прочита на страните и те ги одобряват и подписват.

Комисията обаче намира, че при този ред на изготвяне нотариалните актове няма достатъчна гаранция за свободно изявяване последната воля на завещателя. Заинтересувани лица могат да му окажат давление, особено като се има предвид защо се правят завещанията и на каква възраст и в какво състояние са обикновено завещателите. Явяването пред нотариуса, за да бъде прочетен и подписан актът от завещателя, също не е достатъчна гаранция, че за толкова кратко време той ще разбере смисъла и значението му, за да може да се реши да подпише или не акта.

Ето защо комисията предлага ред и форма, при които нотариусът в присъствието на свидетели ще изготви целия завещателен акт и ще запише и после прочете на завещателя само това, което той му е изявил (продиктувал) устно. Само така може да се отстрани изцяло или да се намали до минимум опасността да бъде опорочена последната воля на завещателя.

15. На края на чл. 25, алинея втора, се премахва точката и се добавят думите „и се завежда в специален регистър“.

Мотиви. Съгласно чл. 25, алинея втора, от законопроекта, саморъчното завещание може да бъде предадено на нотариуса за пазене в затворен плик. Предаването се констатирва само с протокол, който се съставя върху плика и се подписва от нотариуса и представилото завещанието лице. Ако обаче поради една или друга причина изчезне пликът заедно със завещанието, изчезва и самият протокол и заинтересуваното лице с нищо не може да установи, че е предало завещанието. За по-голяма сигурност комисията предлага този протокол да бъде заведен и в специален регистър.

16. Алинеи втора в чл. 26 добива следната редакция:

За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.“

Мотиви. Чл. 26 от законопроекта предвижда за случай на връщане на предадено за пазене саморъчно завещание да се състави протокол, който да се подписва от завещателя и нотариуса. Понеже комисията вече предложи протокола за приемане за пазене саморъчно завещание да се завежда в специален регистър, тя намира за целесъобразно в същия регистър да се направи „бележка“ за връщането, която за по-голяма сигурност да се подпише освен от завещателя и нотариуса, и от двама свидетели.

17. Към заглавието на третия дял от глава III се прибавят думите „и разполагаемата част“.

Мотиви. Този дял от тази глава фактически урежда материята както за запазената част, така също и за разполагаемата част. Затова и заглавието трябва да претърпи предлаганата промяна.

18. В чл. 28 се прибавя следната нова алинея:

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.

Мотиви. В законопроекта на много места се говори за разполагаемата част (членове 31, 35 и др.), без тя да е дефинирана някъде и без да е така ясно определена, както това правят членове 28 и 29 за запазената част. Поради това се налага да се даде определение на разполагаемата част.

19. В. чл. 31 думите: „частта, с която е могъл да разполага наследодателят (разполагаемата част)“ се заменят с думите „разполагаемата част“.

Мотиви. С предлаганото допълнение към чл. 28 се определя понятието разполагаема част, затова тук и в следващите членове не е необходимо каквото и да било обяснение на това понятие.

20. Пак в чл. 31 думата „дълговете“ се заменя с думата „задълженията“.

Мотиви. За еднаквост в терминологията, възприета в законопроекта и в гражданскоправната доктрина.

21. В чл. 35, алинея втора, думата „който“ се замени с думата „които“.

Мотиви. Поправя се очевидна печатна грешка.

22. В чл. 37, алинея първа, двете изречения се сливат в едно, като точката след първото се премахва, а второто започва с малка буква.

Мотиви. Поправя се печатна грешка.

23. В чл. 42, буква „а“ думата „лица“ се заменя с думата „лице“.

Мотиви. Поправя се печатна грешка.

24. В чл. 42 точката и запетаята накрая на буква „б“ се премахват и заменят със съюза „и“; съюзът „и“ накрая на буква „в“ се премахва и заменя с точка. Буква „г“ се премахва.

Мотиви. Причините за премахването на текста на буква „г“ се изложиха в точка 11 на това предложение. Премахването на този текст води до другите поправки, които са само граматически.

25. В чл. 43, буква „б“ думите „под влияние на“ се заменят с думата „поради“.

Мотиви. Извършва се една стилна поправка, която прави мисълта по-ясна.

26. В чл. 44, алинея трета, думата „ограничена“ се заменя с думата „ограничено“.

Мотиви. Поправя се допусната печатна грешка.

217. В заглавието на глава IV се добавят думите „от наследството“ .

Мотиви. За по-голяма яснота и за еднаквост със заглавията на другите глави в законопроекта.

28. В чл. 49, алинея първа, запетайката след думите „в района“ се премества пред същите думи.

Мотиви. Граматическа поправка.

29. В чл. 50 думата „тригодишна“ се заменя с думата „десетгодишна“.

Мотиви. Предвидената в законопроекта тригодишна давност е много кратка. Защо?

Базирайки се на членове 184 и 205 от досега действащия Закон за наследството, доктрината и юриспруденцията приемаха единодушно, че наследството преминава върху наследника от момента на смъртта на наследодателя. Нито въвод във владение, нито изявяване (изрично или мълчаливо) воля са приемането му се изискваше. Приемането на наследството (изрично или мълчаливо) имаше само това значение, че отказ от наследството след това беше невъзможен. Приемаше се също така единодушно, че наследникът, който фактически владее наследството, върши това и за сънаследниците си, т.е. давност между наследниците върху откритото наследство не течеше. Съгласно чл. 39 от Закона за давността исковете за делба на наследство не се ограничават от никаква давност. Поради всичките тези причини и хората от народа, и правниците казваха: „Наследството не се губи“. В това понятие се влагаше съдържанието, че нито е необходимо да приемаш наследството, нито има срок, след изтичането на който ще бъдеш лишен от него.

На тази система и на тази практика, разбира се, трябва да се тури край. Това нехайно отношение към наследството и към собствеността трябва да се премахне. То може да бъде вредно не само за частното, но и за народното стопанство. Оня, който не проявява интерес към откритото си наследство, сигурно и не ще го стопанисва добре. Плановото стопанисване и общественият интерес обаче не допускат такова отношение към собствеността. Особено това важи при наследяването на земята, за която най-много ще се прилага законът. Оня, който не се интересува от нея, не може да я притежава.

Като изхожда от тези съображения, комисията намира, че правилно е възприет принципът наследството да се придобива с приемането му и правото за приемане да се погасява чрез давност (членове 48 и 50). Впрочем този принцип беше възприет със Закона за държавните имоти, който предвижда 20-годишна давност за погасяване правото за приемане наследствата. Комисията обаче намира, че предвидената тригодишна давност е много кратка. Тя незабелязано може да изтече, особено когато е имало непреодолими препятствия за приемането наследството, като: продължителна болест, война и пр. Но има и друго едно съображение за увеличаване давността, а то е: с възприетия нов принцип се извършва решителен обрат в наследственото право, който ще откъсне и противопостави правната норма на продължително изработваното и формирано правно съзнание на народа. За да може този решителен обрат да се възприеме по-безболезнено и да се осъзнае като необходим и обществено полезен, необходимо е давността да бъде (поне на първо време) по-продължителна. Затова комисията предлага да бъде десетгодишна.

30. В чл. 51, алинея първа, думата „може“ се премахва, а думите „да му определи срок“ се заменят с думите „му определя срок“.

Мотиви. Така както е редактиран чл. 51, алинея първа, се разбира, че съдията само може, а не е длъжен да извърши предвидените действия. Идеята на съставителите на законопроекта обаче е била да вмени в дълг на околийския съдия да призове наследника и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството или не. Това се вижда от мотивите към законопроекта. Тази идея е и правилната. С предлаганата поправка на текста тя само получава своя законен израз.

31. В същия чл. 51 се прибавя следната нова алинея:

Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, алинея първа.“

Мотиви. Изявлението на наследника за приемане или отказ от наследството влече след себе си важни имотно-правни последици както за самия него, така и за кредиторите на наследодателя и пр. За да се създаде по-голяма сигурност за всички заинтересувани в този случай, налага се това изявление да бъде отбелязано в книгата за приемането и отказа от наследствата, предвидена в чл. 49, алинея първа.

32. В чл. 52 запетайката пред думите „той се вписва“ се заменя с точка и запетайка. В чл. 54 думата „отказа“ се членува с пълния член, а след думите „под условие“, „за срок“ и „от наследството“ се слагат запетайки. В чл. 56 след думите „от наследството“ се слага запетайка. В чл. 57, след думите „наследството или“ се добавя думата „преди“, а след думите „на своя наследодател“ двоеточието се заменя с точка и запетая.

Мотиви. Поправките и допълненията имат чисто граматически и стилов характер.

33. В чл. 59, алинея втора, думите „наследствените имоти“ се заменят с думите „наследственото имущество“. Думата „дългове“ се заменя с думата „задължения“. Думите „и отговаря по тях“ се заличават. Пред думите „за изпълнение на“ се поставя точка и запетая. Съюзът „и“ пред думите „на заветите“ се заменя със запетая.

Мотиви. Предлаганите промени целят уеднаквяване на възприетата в законопроекта терминология и стилово и граматическо изправяне на текста. Съдържанието и смисълът се запазват.

34. В чл. 61 алинея първа, след думите „наследството е открито“ се прибавя следното ново изречение: „Този срок може да бъде продължен от околийския съдия до три месеца.“

Мотиви. Комисията намира, че срокът, който предвижда законопроектът, е много кратък. Поради много извинителни причини може да се случи да бъде пропуснат от наследниците. За да не бъдат лишени последните от възможността да приемат наследството под опис и да се ползват от предвидените в закона облаги, особено когато има извинителни причини за това, налага се да се даде възможност на съдията да продължава срока, когато намери за добре. Тук трябва да подчертаем, че съдията може да продължава срока най-много до три месеца и началният и продълженият срок в никакъв случай не могат да надминат общо 6 месеца.

35. Чл. 65 добива следната нова редакция:

Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години, освен с разрешение на околийския съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.“

След чл. 65 се прибавя нов чл. 66 със следната редакция:

Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска, околийският съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща па кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.

Кредиторите, които предявят правата си след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.“

Мотиви. Комисията намира, че правилата в законопроекта, които уреждат материята относно приемането на наследството под опис, са твърде малко и не уреждат някои основни принципи. определящи отношенията между наследника, приел наследството по опис, от една страна, и, от друга страна, кредиторите и заветниците. Тази празнота обаче не трябва да остане незапълнена, особено като се има предвид, че сега и особено много в бъдеще кредиторите са държавните и обществените банки и кооперации.

Поради тези причини, комисията предлага прередактирането на чл. 65 и създаването на нов чл. 66 с оглед да се уредят напълно, доколкото това е възможно, отношенията, за които споменаваме в предшестващата алинея. Тук се цели да се запазят не само интересите на кредиторите и заветниците, но да се запази и наследството от разхищение, което може да бъде обществено вредно.

С предлаганото изменение на чл. 65 и със създаването на новия чл. 66 се запазват някои от основните принципи, прокарани в досега действащия Закон за наследството (членове 224, 225, 227, 228, 230 и 231), като се правят някои отклонения от тях и се внася стегнатост и яснота в текстовете. На първо място, тази разхвърляна в доста текстове материя се урежда само в два текста в законопроекта, които са кратки и ясни. На второ място, заслужава да се отбележат по-съществените отклонения. Чл. 224 от Закона за наследството държеше отговорен наследника само за важни погрешни в управлението. В новоредактирания чл. 65 се изисква от наследника да полага по управлението на приетото под опис наследство грижи, каквито полага за собствените си работи. Съображения от обществен интерес, за които споменахме по-горе, диктуват засилената бдителност и отговорност на наследника. Членове 227, 228 и 230 говорят за съд и съдебна власт, без да ги конкретизират точно, докато измененият чл. 65 и новият чл. 66 говорят ясно, че това е околийският съдия.

36. Чл. 66 става чл. 67 и накрая на третата му алинея се прибавя следното ново изречение: „Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитане имат първите.“

Мотиви. Чл. 66 става чл. 67, поради предлагания нов чл. 66. Що се отнася до прибавеното изречение, то има следното оправдание. Третата алинея на чл. 66 от законопроекта урежда случая, когато кредиторите и заветниците са поискали отделянето на наследството от имуществото на наследника и конкурират с такива, които не са поискали това, и предвижда привилегия в полза на първите. Не е уреден обаче случаят, когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, кои от тях имат предпочитание – кредиторите ли или заветниците? При тази празнота би могло да се спори. С предлаганото допълнение тази празнота се запълня и се създава привилегия в полза на кредиторите. Нашата доктрина и юриспруденция по аналогия с чл. 231 от Закона за наследството приемат, че този случай така е разрешен от нашето право. Комисията не намери основание да се отклони от това разрешение на въпроса.

37. Чл. 67 става чл. 68, а чл. 68 – чл. 69.

Мотиви. Поради създадения нов чл. 66.

38. В чл. 68, който става чл. 69, алинея втора добива следната редакция: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.“

Мотиви. Така както е редактирана алинея втора на чл. 68 от законопроекта, комисията намира, че тя запрещава изнасянето на публична продан имотите, които не могат да се поделят реално. В такива случаи тия имоти трябва да се слагат в някои от дяловете цели, а неравенството между дяловете да се изравнява в пари. Това на практика може да доведе до много тежки парични задължения между сънаследниците от една страна, а от друга – фактически да лишава някои наследници от наследството им и да ги принуждава да получават срещу него пари, т.е. да става едно принудително, по закон отчуждаване на наследството. Заради това комисията прередактирва тази алинея, като допуска публичната продан, но само когато имотът не може да се подели удобно.

39. На чл. 68 третата алинея добива следната редакция:

Наследникът земеделец стопанин, който живее в или близо до населеното място, където се намират наследствени непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размера на средния тип частно трудово-земеделско стопанство, може изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Мотиви. С предлагалото допълнение на чл. 68. алинея трета, се цели да се уточни кой наследник земеделец стопанин от кои наследници може да изкупи непокритата им недвижими имоти.

Най-напред в текста има една неяснота. „Същото населено място“ не може да се разбере дали се отнася до местооткриване наследството или пък до местонахождението на непокритите недвижими имоти. На второ място, има непълноти, които можеха да доведат до спорове и до несправедливи последици. Така например наследникът земеделец може да изкупи само ако живее в „същото населено място“. Ако обаче живееше в друго населено място, не може да изкупи, макар че то се намира в непосредствена близост с имотите, което ще му дава възможност да ги стопанисва непосредствено със своя и на семейството си труд, и макар че другият сънаследник не се занимава със земеделие. И обратно, такъв наследник (земеделец стопанин) може да изкупи имота на сънаследника си, ако той не живее в „същото населено място“, па макар и да се занимава със земеделие и макар че живее в съседно селище, което също ще му дава възможност да стопанисва имотите непосредствено чрез своя и на семейството си труд.

С предлаганата, попълнена и уточнена нова редакция на чл. 68, алинея трета, се премахва неяснотата и евентуалните несправедливи последици.

40. След чл. 68, който става чл. 69, се прибавя нов чл. 70, който има следното съдържание:

Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.“

Мотиви. Съгласно чл. 982 от Закона за гражданското съдопроизводство, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им и да посочат доказателствата си по процеса за делба на наследството. Какви са тия сметки, от какво произлизат и как трябва да бъдат уредени, същият закон не казва, пък и не е материя, която трябва да се урежда в него. На тия процесуални разпоредби за ликвидиране сметки, произхождащи от наследството, трябва да се създаде материалноправна база. Такава е целта, за постигането на. която комисията предлага новия чл. 70.

41. След новия чл. 70 се създава нов чл. 71 със следното съдържание: „Когато в наследството влизат недвижими имоти, внесени в ТКЗС, те се включват в дяловете по площи и качество, без да се разграничават в парцели. За правото на сънаследника да получи срещу така включения в дяла му имот при излизане от ТКЗС земя равностойна по вид и качество, се прилагат съответните разпореждания на закона за ТКЗС.“

Мотиви. Трудовите кооперативни земеделски стопанства са стопанската форма и първият етап на нашето земеделско стопанство по пътя на социализма. В скоро време те ще бъдат господстваща форма на земеделското стопанство и ще обхванат огромния процент земеделски стопани. Последните запазват правото си на собственост върху внесените в стопанството недвижими имоти. След тяхната смърт тия имоти преминават в наследство на техните наследници, които могат да поискат подялбата им. И за в бъдеще Законът за наследството ще има да урежда такива именно отношения в повечето случаи. Поради тези причини комисията намира, че когато се урежда въпросът за делбата на наследство, трябва да се уреди и въпросът за подялбата на недвижимите имоти, внесени в ТКЗС. Не трябва да остане никакво съмнение, че тези имоти преминават от собственика наследодател върху наследниците му и че последните имат право да си ги поделят след неговата смърт. В ТКЗС обаче правото на собственост е придобило особено развитие и особена форма. Участващият в ТКЗС стопанин има право на собственост само върху определени по количество и качество площи, които не са реално конкретизирания разграничени. С това съдържание и в тази форма собствеността преминава и върху наследниците. Ето защо и те при подялбата на наследството ще получат в дяловете си земя, определена по количество и качество, без да се разграничава в парцели. Този принцип е прокаран в предлагания нов чл. 71. Що се отнася до случая, когато наследникът напусне ТКЗС – то въпросът се урежда в закона за ТКЗС, към който препраща и предлаганият чл. 71.

42. Чл. 69 става чл. 72. В същия член думата „градини“ се заменя с думите „овощните градини“.

Мотиви. Преномерирането става, защото се прибавиха новите членове 66, 70 и 71. Думата „градини“ се заменя с думите „овощните градини“ с цел да се изключат от режима на чл. 69 (нов 72) зеленчуковите градини, т.е. последните при делба да могат да се делят реално и на късове по-малки от един декар. Кои са съображенията за това? Всяко селско стопанство има нужда от зеленчукова градина и тази нужда може да бъде задоволена с малко късче земя. Ако се забрани подялбата на зеленчуковите градини на късове по-малки от един декар, това значи да лишим голяма част от селските стопани от собствени зеленчукови градини и да ги лишим от възможността сами да задоволяват нуждите си от зеленчук.

43. Чл. 70 става чл. 73, а чл. 71 – чл. 74.

Мотиви. Поради създадените нови членове 66, 70 и 71.

44. След чл. 71, който става чл. 74, се прибавя нов чл. 75 със следното съдържание: „Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.

Когато делбата е извършена без участието на някои от сънаследниците. тя е изцяло нищожна.“

Мотиви. С предлагания нов чл. 75 се запазват принципите, прокарани в членове 302 и 303 от досега действащия Закон за наследството. Първият принцип е, че делбата е действителна, когато в нея не е включено някое наследствено имущество. Това имущество може да се подели допълнително. Вторият е, че когато в делбата не е взел участие никой наследник, тя е недействителна, все едно, че не е ставала. Предлаганият нов чл. 75 има това преимущество пред членовете 302 и 303, че е много кратък и достатъчно ясен.

45. Чл. 72 става чл. 76.

Мотиви. Поради създадените нови членове 66, 70, 71 и 75.

46. След чл. 72, които става чл. 76, се прибавят следните нови членове:

Чл. 77. Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата н запазената част.

Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание.

Чл. 78. Делбата, в която наследодателят не е включил никой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.

Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването и от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.

Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.

Чл. 80. При делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на чл. 69, алинея трета.“

Мотиви. С предлаганите нови членове 77, 78, 79 и 80 се запазва институтът на делбата приживе. С тях се възпроизвеждат, с малки отклонения, принципите, прокарани в членове 300, 301, 302, 303 и 304 от досега действащия Закон за наследството.

Комисията не намери сериозни основания за премахването на този вид делба. Напротив, могат да се изтъкнат редица съображения за нейното запазване. Като извърши подялбата на имуществото си между своите наследници още приживе, наследодателят ще им спести губенето на много време и много средства, които неминуемо те ще пропилеят при делбата по съдебен ред. Но независимо от това има и съображения от морално естество, които оправдават съществуването на този институт. Споровете между сънаследниците са много по-малко, когато наследодателят ги е поделил още приживе. Обратно, съдебните делби, особено когато траят по-дълго, се съпровождат с остри спорове, препирни и скандали между сънаследниците.

Кои са по-важните отклонения и нововъведения от завареното положение? На първо място, съгласно чл. 300 от досега действащия Закон за наследството, делба приживе можеха да правят само родителите и други възходящи. Наследодател, който не е родител или възходящ по отношение на бъдещите си наследници, не можеше да прави такава делба. И, на второ място, тя можеше да се прави само в полза на децата и низходящите. Значи, наследодателят не можеше да направи делба, ако няма деца и низходящи или ако наред с тях има съпруг. Не можеше да се направи делба, при липса на деца и низходящи, на възходящи или роднини по съребрена линия – братя, сестри и пр. Това беше едно неестествено, с нищо неоправдано ограничение. Предлаганият нов чл. 77 създава възможност за всеки наследодател да направи делба приживе за всичките си наследници по закона. Чл. 78 пък прокарва принципа, че такава делба ще бъде недействителна, само ако в нея не участват някои от наследниците, които имат запазена част съгласно чл. 29. От този принцип може да се извади противният аргумент, че когато в делбата не е участвал никой наследник по закона, който няма запазена част, делбата ще бъде действителна. Чл. 80 прокарва принципа, че само когато делбата приживе е извършена чрез завещание, само тогава има приложение чл. 78, алинея трета (нов чл. 69, алинея трета). И обратно, ако тази делба е извършена чрез дарение, тази алинея (алинея трета на новия чл. 69) няма приложение. Кои са основанията за това? Алинея трета на чл. 69 създава право на наследника земеделец стопанин при известни условия да изкупи недвижимите непокрити имоти на други сънаследници. Това е едно право, от което наследникът винаги може да се откаже било изрично, било мълчаливо. Делбата приживе чрез дарение се извършва при участието и съгласието на всички наследници и тя има действие веднага. Предполага се, че наследникът, който е имал право на изкупуване, се е отказал от това си право, щом като е дал съгласието си да участва в делбата и да получи в натура своя дял наследникът, срещу когото е имал това право. При делбата завещание обаче такъв наследник (с право на изкупуване) не присъства и може да не знае за нейното извършване и ако изрично не се откаже от това си право, не може да се предполага, че се е отказал от него.

47. След „Глава VI. Дарение“ се създава нов чл. 81 със следното съдържание: „Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзвратно дадено нещо в полза на надарения, който го приема.“

Мотиви. Запазва се чл. 306 от досега действащия Закон за наследството, който дава дефиниция на договора за дарение.

Комисията намира, че тази дефиниция е необходима, защото материята за дарението, както досега, така и в бъдеще, се урежда само в Закона за наследството и затова е необходимо именно в този закон да бъде дадено неговото определение.

48. Чл. 73 става чл. 82, чл. 74 – чл. 83, чл. 75 – чл. 84.

Мотиви. Поради създадените нови членове 66. 70, 71, 75, 77. 78. 79. 80 и 81.

49. В чл. 75, който става чл. 84, накрая точката се заменя със запетая и се прибавят думите „а на недвижимите имоти с нотариален акт“.

Мотиви. Формата и начинът на даряването както на движимите, така и на недвижимите вещи могат да се извлекат от общите принципи на правото у нас. Но с оглед на пълнота и прегледност при уреждане на материята за дарението не ще бъде излишно да се предвиди неговата форма. Поради тези причини комисията предлага това допълнение на чл. 75 (нов чл. 84) от законопроекта. То се налага и поради това, че щом законопроектът урежда въпроса за формата на дарението върху движими вещи, още повече е необходимо да уреди този въпрос и при недвижимите имоти, които обикновено представляват по-голям частен и обществен интерес.

50. Чл. 76 става чл. 85, а чл. 77 – чл. 86.

Мотиви. Поради създадените нови членове 66, 70, 71, 75, 77. 78, 79, 80 и 81.

51. В чл. 77, който става чл. 86, във втората му алинея думата „тая“ се заменя с думата „тия“.

Мотиви. Поправя се печатна грешка.

52. Чл. 78 става чл. 87, а чл. 79 – чл. 88.

Мотиви. Поради създадените нови членове 66, 70, 71, 75, 77, 78, 79, 80 и 81.

53.Чл. 80 става чл. 93 – последен.

Мотиви. Там му е мястото, поради това, че урежда въпроса за влизането на закона в сила.

54. § 1 от преходните разпоредби става чл. 89, а § 2 – чл. 90.

Мотиви. Поради създадените нови 9 члена, посочени няколкократно по-горе и по съображения, изложени в т. 1 на това предложение.

55. В § 2 (нов чл. 90) алинея втора добива следната редакция:

Разпорежданията на чл. 14 се прилагат и относно завещанията, направени преди влизането на този закон в сила, ако наследството е открито след това.“

Мотиви. Алинея втора на § 2 урежда случаите, когато има направени завещания в полза на лица, които нямат право съгласно законопроекта (чл. 14) да получават по завещание. А такива лица са всички, с изключение на наследниците по законq нетрудоспособните, които са били издържани от завещателя поне една година преди смъртта муq държавата и обществените организации. Както вече чухте обаче, комисията предложи нов текст на чл. 14, съгласно който, освен на наследниците по закон, държавата и обществените организации, наследодателят може да завещава и на всички друга лица, само че при известни ограничения. При новия текст няма лица, която да не могат да наследяват по завещание. Затова алинея втора на § 2 става излишна.

Комисията обаче намира, че ще трябва да се уредят случаите на завещания, които са направени преди влизането на този закон в сила и се отнасят до наследства, които ще бъдат открити след това, т.е. след влизането на закона в сила. Комисията намира, че ако тези завещания противоречат на правилата. съдържащи се в новия текст на чл. 14, трябва да бъдат недействителни, а ако са в съгласие с него, действителни. Затова и предлага, алинея втора на § 2 да добие горепосочената редакция. От тази редакция се изважда и противният принцип, че ако завещанието е направено преди влизането на този закон в сила и се отнася до наследство, открито преди това, т.е преди влизането на закона в сила, ще бъде действително.

56. § 3 става чл. 91 и добива следната редакция:

Давностният срок по чл. 50, считан от деня на влизането на този закон в сила, се прилага и за наследства, открити преди тази дата, ако за допълнение на давността по стария закон се изисква по-дълъг срок.“

Мотиви. Преномерирането става поради създадените нови 9 члена и поради съображенията, изложени в т. I на това предложение. За прередактирането на текста обаче комисията прие следните съображения: чл, 50 от законопроекта предвижда една много кратка давност за приемане наследството и ако на този закон в това отношение се даде обратна сила, могат да се създадат големи сътресения и несправедливи последици. Затова § 3 изрично запрещава чл. 50 да има обратно приложение, т.е. той не се прилага за наследства, открити преди влизането на този закон в сила. Комисията обаче предложи, както това се изтъкна по-горе, тригодишната давност да се увеличи на десетгодишна. При така удължената давност комисията намира, че не ще представлява опасност, ако се разпростре действието на чл. 50 и до откритите преди това наследства, но само при известни условия – ако за допълнение на давността по стария закон се изисква по-дълъг срок. Например наследството е открито преди влизането в сила на този закон и от предвидената 20-годишна давност за приемане наследството са останали още 15 години. В този случай ще се приложи настоящият закон. т.е. наследникът ще трябва да приеме наследството в срок 10 години от влизането му в сила, иначе ще го изгуби. Ако обаче от давността са останали само две години, няма да се приложи настоящият закон, т.е. наследникът ще трябва да приеме наследството в двегодишния срок, иначе ще го изгуби.

57. § 4 става чл. 92

Мотиви. Поради създадените 9 нови членове и поради съображенията, изложени в т. 1 на това предложение.“

Председател на законодателната комисия при Великото народно събрание: д-р Ив. Пашов.“

Другари! От името на законодателната комисия заявявам, че тя намира, че законопроектът трябва да бъде изпратен за ново преглеждане в комисията с оглед да се извършат някои уточнявания н дребни поправки, шито обаче имат известно значение.

Председател Райко Дамянов: Има думата по законопроекта другарят Дамян Попхристов.

Дамян Попхристов (к): (От трибуната)

Другари и другарки народни представители! Наследственото право, като отдел от общото гражданско право, урежда имуществените отношения, които възникват след смъртта па дадено лице, което е оставило след смъртта си каквото и да е имущество.

Правото на наследяване има исторически произход. То е възникнало заедно с възникването на частната собственост, служи за закрепване на последната и е неразривно свързано с нея. Доколкото известни вещи са обект на частно присвояване, дотолкова те могат да бъдат наследявани.

Частната собственост и семейството определят развитието на наследственото право. В своето историческо развитие то е приемало различни форми и съдържание. От средство първоначално за запазване на частната собственост, придобита чрез личен труд, и заякчаване връзките на семейството чрез един вид социално осигуряване на членовете му по пътя на преминаване собствеността на умрелия върху роднините му, то се превърна в своята противоположност. От средство за запазване трудовата частна собственост и защита на семейството то се превърна в средство за запазване и защита на капиталистическата частна собственост, основана на експлоатацията на чуждия труд.

Правото на наследяване само дотолкова има социално значение, доколкото то оставя на наследника властта, която умрелият е имал през живота си, а именно власт, с помощта на своята собственост да присвоява продуктите на чуждия труд“ – казва Маркс.

Чрез правото на наследяване се създават и създаваха у нас разните некороновани династии от експлоататори, монополисти, крупни финансови, индустриални и други магнати, за съществуването на които в Западните и задокеанските капиталистически страни – и у нас до неотдавна – сме чели и слушали. Чрез него се създаваха у нас разните паразити рентиери и безделници, които живеят от наследените богатства, натрупани от ограбения труд на трудещите се, без да извършват какъвто и да е обществено-полезен труд.

Правото на наследяване в обема, който то има в капиталистическите страни – и имаше в дореволюционна Русия и в страните, встъпили по път на социализма – повдига и повдигаше оправдан протест всред прогресивните хора и особено всред трудещите се народни маси.

Революционният пролетариат определи своето отношение към правото на наследяване в „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс от 1848 г., като издигна искането за „отмяна на правото на наследство“.

Буржоазните икономисти и политици теоретизират, че богатствата са плод на личния труд на притежателите им и следователно справедливо е те да им принадлежат и да преминават след смъртта им върху техните наследници. Същата теория развиват и нашите крупни притежатели на многобройни къщи и апартаменти в София в декларациите си до комисиите по отчуждаването на едрата градска покрита недвижима собственост, както бе изнесено в пресата. Но тези теоретици, както и буржоазните законодателства и буржоазната правна наука не правят разлика между капиталистическата частна собственост, основана на експлоатацията на чуждия труд, и трудовата частна собственост, основана на личния труд на собственика.

Голяма е разликата между собствеността върху продукта на личния труд и собствеността върху продукта на чуждия труд“ – казва Енгелс.

Но пита се: с какъв личен труд натрупват богатствата си разните индустриални и финансови магнати, крупните собственици на едра градска покрита недвижима собственост и тем подобните? Техният личен труд се свежда само до изразходването на набраните доходи и печалби, а всичко друго се върши от техните наемници – работници, техници, инженери, счетоводители, касиери, пълномощници и пр.

Великата октомврийска социалистическа революция осъществи лозунга, издигнат в „Комунистическия манифест“, за „отменяване па правото на наследство“ на капиталистическата собственост.

С декрет от 27 април 1918 г. на Съвета на народните комисари бе отменено правото на наследяване за наследствата на стойност над 10000 рубли и се постановяваше да се дава само издръжка от останалото имущество на умрелия на нуждаещите се роднини по права възходяща и низходяща линия, на братята и сестрите и на преживелия съпруг. С това бе възстановено първоначалното предназначение на правото на наследство – да служи за запазване на семейството и като един вид социално осигуряване на членовете му. Положени бяха основите на социалистическото право на наследство, което впоследствие биде закрепено от Сталинската конституция.

Гражданите на Съветския съюз имат право на лична частна собственост. Обекти на личната собственост са: трудовите доходи (заплата, надница и др.) и спестявания, жилищният дом, покъщнината, помощното домакинство, предметите за лично употребление и удобство — изобщо само предмети за потребление, които удовлетворяват личните потребности на гражданина и не служат за експлоатиране на чужд труд. Само такава лична собственост, която се придобива чрез личен труд и трудови доходи, може да се наследява в Съветския съюз.

Явно е, че там правото на наследяване съдейства за закрепване на личната собственост на гражданите и за заякчаване семейните връзки, а не за запазване на капиталистическата собственост, за усилване властта на експлоататорите и за преминаването на тази власт върху наследниците, както е в капиталистическите страни.

Станалите у нас стопански и политически промени след 9 септември 1944 г. приближиха съдържанието на правото на наследство до това на съветското социалистическо право на наследство. И у нас преобладаващата част от средствата за производство принадлежат на държавата (общонароден имот) и кооперациите с предвиждане в предстоящата петилетка да бъдат докрай превърнати в общонароден имот. Национализирани са индустрията, частните банки, външната търговия, вътрешната търговия на едро, преобладава общественият сектор във вътрешната търговия на дребно, с предвиждане частният сектор да бъде напълно ликвидиран. Отчуждени са едрата градска покрита недвижима собственост, едрият земеделски инвентар, плавателните съдове и др. Ограничено е притежаването на земята.

Собствеността на земята и занаятчийската работилница ще престанат да бъдат средство за експлоатиране на човек от човека.

Ще бъдат ликвидирани икономически и последните остатъци от експлоататорските класи в града – градската буржоазия. Трудовото занаятчийство ще се обедини в трудовопроизводителни занаятчийски кооперации. Селската буржоазия (кулачеството) ще бъде все повече ограничавана и изтиквана от нейните икономически позиции на експлоататор на трудещите се селски маси, докато развитието на трудово-кооперативните земеделски стопанства не подготви условията и за нейното окончателно ликвидиране“ – казва в доклада си генералният секретар на БКП, министър-председателят другарят Георги Димитров до V исторически конгрес на БРП (к).

Като обекти на частно присвояване ще останат и у нас главно предметите на личната собственост, както са показани по-горе, придобити чрез личен труд и спестовност, непредназначени за експлоатиране чужд труд. Следователно правото на наследяване и у нас се ограничава и ще се ограничава все повече върху личната, предимно потребителна собственост.

С особена закрила се ползва придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване, съгласно чл. 10 от Конституцията. Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор, съгласно чл. 14 на Конституцията.

В нова България мястото на всеки един от нас ще се определя не от името и от произхода му, не от приказките му, нито от мнението, което той има за себе си, а изключително от неговия труд, от онова, което той допринася на дело за стопанския, културен и обществен напредък на своя народ“ – се казва в споменатия доклад на др. Георги Димитров.

Не на наследяването на присвоените и натрупани продукти на чужд труд и на властта да се присвояват тези продукти ще се гради благополучието на отделния гражданин, а на неговия труд, на неговите лични способности и дарби според принципа: „Всекиму според количеството и качеството на труда му“ и „Който не работи, не трябва да яде“.

В разглеждания законопроект за наследството са възпроизведени основните правила на досега действащия Закон за наследството, присъщи на всяко наследствено право. Той е нагоден към новите изисквания на законодателната ни техника за краткост и опростяване на формите. Съгласуван е с новото ни законодателство и Конституцията и със създалите се у нас нови обществени отношения.

По-важните постановления на законопроекта, така както е приет от законодателната комисия, които го отличават от досега действащия Закон за наследството и които обикновено се срещат при ликвидирането на всяко наследство, са следните:

1. Ограничен е кръгът на лицата, които са повикани да наследяват по закон. Наследяването в съребрена линия се допуска само до четвърта степен включително, а не до десета, както беше по досега действащия Закон за наследството, и то само в полза на децата и внуците на братята и сестрите на умрелия. Чичовците, вуйчовците, лелите и братовчедите на умрелия не могат да го наследяват. Това е в съгласие с принципа, че правото на наследяване трябва да служи само за закрепване на семейството и като един вид социално осигуряване на членовете му, а не за източник на нетрудови доходи на по-далечните роднини.

2. На същото основание е ограничено и правото на разпореждане с имуществото чрез завещание. В приетия от законодателната комисия текст се казва, че завещателят може да се разпорежда по завещание с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, т.е. низходящите, възходящите, братята и сестрите и техните деца и внуци, и съпругът, и в полза на държавата и обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от своето наследство.

3. С Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола от 16 октомври 1944 г. и чл. 72 от Конституцията правното положение на жената в държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политическия живот е изравнено с това на мъжа, а съгласно чл. 26, алинея трета, от Наредбата-закон за брака от 12 май 1945 г. „всички извънбрачни деца, произходът на които е установен, имат във всяко отношение качеството на законни деца“.

Тази реформа в личното и семейното право е възпроизведена в законопроекта – децата от двата пола наследяват по равни части, в това число и извънбрачните деца, които по-рано се наричаха незаконородени.

4. Съгласно чл. 9 на законопроекта съпругът наследява част, равна на частта па всяко дете. Неговата част не зависи от числото и пола на децата, останали след умрелия съпруг, както беше по чл. 38 от досегашния Закон за наследството. Освен това неговата част се увеличава, когато наследява заедно с други, не низходящи, законни наследници на умрелия.

Не е възпроизведено също така правилото на чл. 104 от досегашния Закон за наследството, по силата на което останалите наследници на умрелия можеха да изкупят правата на преживелия съпруг срещу установяване в негова полза на една пожизнена рента или срещу предоставянето му право да събира доход от недвижими имоти или от наследствени капитали.

5. Заместването в наследяването по закон се допуска по права низходяща линия, без ограничение на степените. По възходяща линия то не се допуска.

Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват в наследяването само от своите деца и внуци, а не от техните низходящи въобще, без ограничение, както е по досегашния Закон за наследството. Това постановление в законопроекта е в съгласие с прокараното общо ограничение на кръга на лицата, повикани да наследяват.

В наследяването по завещание заместването въобще не се допуска, за разлика от досега действащия Закон за наследството. Това разпореждане на чл. 20 от законопроекта държи сметка за волята на завещателя, който се е разпоредил с оглед личността на заветника, а не на евентуалните му наследници, конто биха го заместили.

6. Относно наследяването по завещание, освен казаното по-горе за ограничението на правото за разпореждане с имуществото чрез завещание, новото в законопроекта е и това, че се опростява формата на завещанието и се премахва тайното завещание. Премахването на тайното завещание е оправдало, понеже чрез него бяха възможни злоупотребления с волята на завещателя, когато последният е слабо грамотен и недостатъчно опитен в живота.

7. Запазената част за възходящите роднини от втора и по-горна степен – дядо, баба, прадядо, прабаба и пр. – се премахва в законопроекта. Запазената част на съпруга е увеличена в сравнение със стария закон.

По-благоприятното третиране на преживелия съпруг в законопроекта, както в наследяването по закон, така и в наследяването по завещание, се оправдава от обстоятелството, че той е най-близкото лице на наследодателя след децата и низходящите им.

8. В главата за приемането и отказването от наследството по закон и по завещание законопроектът предвижда в чл. 50 тригодишна давност – увеличена от законодателната комисия на 10 години – за погасяване правото да се приеме наследството, което започва от деня на откриването на наследството. След изтичането на 10 години от откриването на наследството, ако то не бъде прието от някой от наследниците, той изгубва правото си на наследство и неговата част преминава върху другите наследници: а ако всички наследници не са приели наследството в този срок, цялото наследство преминава върху държавата. Такава давност не бе предвидена в стария закон. Предвиждането й в проекта с целесъобразно и стопански оправдано. Не бива имуществото на умрелия да стои стопански неизползувано за неопределено дълго време.

9. В главата „Делба на наследство“, алинея трета на чл. 68 от проекта, както е уточнен от законодателната комисия, се предвижда правото на наследника земеделец стопанин, който живее в или близо до населеното място, където се намират наследствени непокрити недвижими имоти, да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размера на средния тип частно трудово земеделско стопанство.

Според чл. 40, алинея втора, на стария закон, само низходящите наследници от мъжки пол имаха неограниченото право да изкупуват дяловете на сънаследниците си от женски пол, които вече са омъжени, върху непокритите имоти. Сега това право е предвидено за наследниците от двата пола, които отговарят на условията, изложени по-горе. След изравняването на правата на двата пола във всяко отношение няма сериозни основания да се прави разлика между сънаследниците по техния пол, когато се касае до правото им на изкупуване дяловете на своите сънаследници върху непокритите недвижими имоти.

10. В същата глава на проекта законодателната комисия е приела нов чл. 71, съгласно който при подялбата на недвижими непокрити имоти, които са внесени в ТКЗС, те се включват в дяловете по площи и качество, без да се разграничават в парцели. За правото пък на наследника, който би излязъл от ТКЗС, да получи срещу дела си земя, равностойна по вид и качество, ще се прилагат съответните разпореждания на закона за ТКЗС. Това допълнение на законопроекта се налага и трябва да бъде прието по мотивите на законодателната комисия.

В същата глава на проекта законодателната комисия е предложила за гласуване нови членове 77-80, с които се възстановяват правилата за делбата, извършена приживе от наследодателя, предвидени в стария закон. Възстановяването на тези правила е полезно. С това се дава възможност наследодателят да подели имоти между бъдещите си наследници и прекъсне по този начин всякакви спорове относно делбата между тях за в бъдеще.

11. В алинея първа на чл. 12 от проекта е предвидено новото правило, уточнено от законодателната комисия, съгласно което наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин – и земеделския инвентар на наследодателя.

Справедливо е, наследниците, които са се грижили за наследодателя през годините, когато той е бил нетрудоспособен, и са носели тежестите на неговата старческа немощ, да бъдат възнаградени за своите грижи. То ще ги поощри да бъдат още по-грижливи и ще спомогне да се облекчи често пъти нерадостната участ на много престарели родители, оставени нерядко без никакви грижи от близките им.

Целият този текст на проекта от гледна точка на системата на законопроекта би трябвало да мине в главата „Делба на наследство“, където му е мястото.

12. За да не бъдат ощетени наследниците от женски пол и извънбрачните деца, правата на конто са изравнени във всяко отношение с правата на лицата от мъжки пол и с правата на децата, родени в брак, преходните разпоредби на законопроекта постановяват, наследствените дялове на низходящите и на съпругата по наследствата, открити след 16 октомври 1944 г., да се определят съгласно наредбите на законопроекта. А когато по тези наследства са извършени делби с влезли в законна сила разделителни протоколи или със спогодби, заинтересуваните наследници, които са получили по-малки дялове, съгласно досега действащия закон, могат да поискат да им се изравнят наследствените дялове в пари, като делбите остават в сила.

Приетата от законодателната комисия нова редакция на § 3 от предходните разпоредби на проекта, който става чл. 91, мисля, че е неправилна. Тя приема, че и по стария закон за наследството е съществувала погасителна давност за правото да се приеме наследството. Такава обаче не бе предвидена в стария закон. Затова казаният § 3 – сега чл. 91 – или трябва да остане при старата редакция, ако се приеме, че е справедливо да не се дава обратна сила на чл. 50 от проекта, или да се приеме редакцията на комисията, но без последното изречение: „ако за допълнение на давността по стария закон се изисква по-дълъг срок“. Законът за държавните имоти от 25 март 1941 г., който разпореждаше в чл. 5, че са държавни наследствата, неприети до изтичането на срока за отказ от наследството, е отменена със Закона за държавните имоти от 22 декември 1948 г., в който няма такова постановление.

От името на парламентарната група на Българската комунистическа партия заявявам, че тя ще гласува по принцип законопроекта на първо четене, като при второто разглеждане на проекта от комисията се изясни положението с новата редакция на чл. 91 и се приемат евентуално някои нови изменения относно ограничаването кръга на лицата, повикани да наследяват по закон и завещание, и давностния срок по чл. 50.

Председател Райко Дамянов: Има думата народният представител Борис Бонов.

Борис Бонов (з): (От трибуната)

Другарки и другари народни представители! Със законопроекта за наследството се създава нов цялостен Закон за наследството. Това е лесно обяснимо. С изменение на стопанските отношения се изменят и правните отношения. Днешното право е народно право, право на трудещия се народ, а не както беше буржоазното право до 9 септември 1944 г. – право на едно малцинство, на една експлоататорска група от нашия народ.

При съставянето на законопроекта за наследството се е изхождало от разпоредбите на Конституцията. Използвано е и законодателството на СССР и на другите народно-демократични републики.

Законопроектът за наследството се състои от 92 члена, вместо досегашните 345 члена. Отделните разпоредби са предадени по-кратко, по-точно и по-ясно. Законодателството преди 9 септември 1944 г. беше претрупано с неясни текстове.

Толкова неясни бяха, че и между юристите ставаха спорове по много текстове от различните закони. Това законодателство се усложняваше, за да не бъде достъпно и ясно за трудещия се народ. Даже се спекулираше с големината на законите. Имаше адвокати в София и провинцията, които се обръщаха към своите клиенти и определяха хонорара си в зависимост от дебелината и големината на закона, като казваха, че ако клиентът иска да го защищават по дебелия закон, ще плати двойно повече; ако иска да го защищават по късите и по тънките закони, ще плати по-малко, защото им представлява по-малка трудност проучването на законите.

Разбира се, при днешната отечественофронтовска власт такива адвокати няма, те са между заличените, които вярно служеха тогава на своята експлоататорска класа, затова спекулираха върху гърба на нашия трудещ се народ.

В чл. 10 от нашата Конституция се признава поначало частната собственост, доколкото някои категории имущества не са национализирани, отчуждени за държавно или обществено ползване. В същия член от Конституцията е признато и наследяването на тази собственост. Доколкото законът допуска собствеността в полза на частни лица върху известни обекти, дотолкова се допуска и наследяването па тия имущества след смъртта на собственика.

Със законопроекта за наследството са премахнати много институции и текстове, които са остарели и не се прилагат или не могат да намерят вече приложение при новосъздадената у нас обществена и стопанска обстановка. Премахнати са и много текстове, които съдържат неоправдани отклонения от общото право.

Правилата в „Глава I. Общи разпоредби“ важат за всички случаи на наследяване както по закон, така и по завещание. Новото в тази глава е, че наследниците се считат за недостойни да наследяват не само когато умишлено е убит или се е извършил опит за убийство на наследодателя, по и още когато са извършени тия престъпления срещу съпругата или някое дете на наследодателя, стига деянието да не е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта: невменяемост, случайно деяние, неизбежна отбрана, крайна нужда и др. Още повече, че тия убийства се извършват в повечето случаи от наследници, които искат да лишат останалите наследници от наследство и да увеличат своя наследствен дял. Разбира се, това не изключва възможността на наследодателя, когато е жив, да признае такъв наследник за достоен да го наследи.

Особеното в „Глава II. Наследство по закон“ е чл. 5, алинея първа: „Децата на починалия наследяват по равни части.“ С тази разпоредба се слага край на неравенството между наследниците от женски пол и такива от мъжки пол по отношение на правото им на наследство. Премахва се подценяването на жената, което съществуваше у нас до 9 септември 1944 г. Тази разпоредба е в съгласие и с чл. 72 от Конституцията, според който наследствените дялове на низходящите от мъжки пол и от женски пол се изравняват.

Подчертава се изрично, че осиновените се смятат като деца на наследодателя и наследяват като такива.

Премахната е неправдата и по отношение на извънбрачните деца. Те ще наследяват наравно с родените деца от брака. Това правило ще важи за наследствата, открити след 12 март 1945 г. по силата на чл. 26, алинея трета, от закона за брака и чл. 76, алинея втора, от Конституцията.

Частите, които законните наследници получават от наследството, са определени в членове 5 до 9 от законопроекта.

Правото за наследяване по представителство е заменено с право на заместване, което е по-правилно, тъй като представителството има друго правно значение, а в случая се касае за заместване на лицето, което е починало преди наследодателя или е недостойно да го наследи лично. Такова лице се замества в наследяването от неговите деца или внуци.

Този ред се допуска само при наследяване по закона, а не и при наследяване по завещание, тъй като при наследяването по завещание от значение е личността, в полза на която се прави завещанието. Когато след смъртта на едно лице не са останали негови низходящи и възходящи, съпруга, братя, сестри или техни деца, наследството се получава от държавата. Не се допуска наследяване на чичовци и вуйчовци, които са роднини по съребрена линия в трета степен. За да се запази целостта на покъщнината и на земеделския инвентар, законът дава право на ония наследници, които са живели заедно с наследодателя или са се грижили за него, да получат обикновената покъщнина и земеделския инвентар само ако не са възнаградени от наследодателя по друг начин. Наследници, които са спомогнали за увеличение на имота на наследодателя, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в имот или пари.

Вторият основен институт на наследственото право, който има широко приложение в живота на народа, се явява завещанието. Законопроектът за наследството внася основна промяна във формата на завещанието. Целта, която той преследва, е да се опростят формите, правилата и разпоредбите, за да се избягнат излишни формалности. Законопроектът възприема две форми на завещание: публично-нотариално и саморъчно. Тайното завещание се изхвърли, защото често се прави злоупотребление от недобросъвестни лица при тайното завещание на слабограмотни завещатели, тъй като тайното завещание се пише от други, а се подписва само от завещателя. Саморъчното завещание се написва лично от завещателя и се подписва от него. Публичното нотариално завещание се диктува устно от завещателя на нотариуса в присъствието на двама свидетели и се написва от нотариуса.

Законопроектът за наследството разграничава ясно запазената част и разполагаемата част. Първата запазена част е за наследниците, а разполагаемата част е за наследодателя; с нея той разпорежда със завещателни или дарствени актове.

Завещателят може да се разпорежда по завещание с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата или обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част на законните наследници.

Както приемането, така и отказът от наследството, които досега ставаха със заявление до областния съд, сега ще се извършват пред околийския съд, който е по-близък до населението. С тези разпореждания законопроектът за наследството още веднъж подчертава, че околийският съд е основен съд на републиката. Също и кооперативните дела, фирмените и др. са подсъдни на околийския съд.

По този начин ще трябва за в бъдеще с нашето законодателство да изграждаме околийския съд като основен съд на републиката, тъй като той е по-близко до народа. На този съд ще трябва за в бъдеще да бъдат прехвърлени и бракоразводните дела, а също така и наказателните дела, по които се иска наказание до 15 години строг тъмничен затвор, тъй като той е колективен съд: състои се от околийския съдия и двама съдебни заседатели, когато се разглеждат дела, по които се иска наказание затвор повече от една година. При увеличение на служебния ценз на околийския съдия ще може да се увеличи още повече компетенцията на този съд, За да се изгради като един основен съд на нашата република. С това ще се осъществи и принципът за бързото и евтино правораздаване в нашата страна.

Правото за приемане на наследството се погасява с изтичане на 10 години срок от откриване на наследството. След изтичане на тоя срок никой наследник, било по закон, било по завещание, не може да получи наследство – то преминава в полза на държавата.

Проектът предвижда правила и за делба на наследството. Всеки наследник може да получи дела си в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Това не се отнася до наследствени имоти, които са включени в кооперативните земеделски стопанства. В този случай остава приложим Законът за ТКЗС.

Трябва да открия една малка скоба. В законопроекта за наследството или в Закона за трудовите кооперативни земеделски стопанства ще трябва да се направи съответна промяна. Законодателната комисия трябва да се занимае с уреждане на случаи като тоя: бащи дават приживе на своите деца имоти, без децата да ги използват. Има случаи, когато бащите ползват такива имоти 10-15 години, и когато се изграждат трудови кооперативни земеделски стопанства, бащите, като собственици, отказват да дават имотите си и лишават синовете си от възможност да влязат в трудовите кооперативни земеделски стопанства. ‘

Този въпрос ще трябва да се проучи от законодателната комисия и да бъде уреден или в този законопроект за наследството, или в Закона за ТКЗС чрез изменяването му. Тоя въпрос трябва да намери своето правилно разрешение, тъй като аз знам случаи в практиката, на много места бащите да пречат на синовете си, които желаят да влязат в ТКЗС.

Законодателната комисия възстановява правилата за делба, извършена от наследодателя приживе между всички законни наследници и съпругата му. Законодателната комисия възстановява и правото на прихващане и привнасяне.

По наследства, открити след 16 октомври 1944 г. до влизането на тоя закон в сила, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определят съгласно разпоредбите на този закон. Тази разпоредба е съобразена със закона за изравняване правата на лицата от двата пола от 16 октомври 1944 г. и чл. 72 от Конституцията. По всички делби, станали по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., засегнатите низходящи от женски пол и съпругата могат да искат да бъдат изравнени техните дялове в пари, без да се унищожава извършената делба. С тази наредба се цели да се запазят извършените делби след 16 октомври 1944 г. до влизане на настоящия закон в сила.

От името на парламентарната група на Българския земеделски народен съюз заявявам, че ще гласуваме законопроекта за наследството по принцип н направените предложения от законодателната комисия. (Ръкопляскания)

Председател Райко Дамянов: Няма записани други оратори. Предлагам да се гласува законопроекта на първо четене.

Ония другари народни представители, които са съгласни да бъде приет по принцип, на първо четене, законопроектът за наследството, моля, да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема.

 

Второ четене па законопроекта за наследството

Стенографски дневник на 21. Заседание, Понеделник, 3 януари 1949 г., на VI Велико народно събрание

Подпредседателят д-р Георги Атанасов: Моля другаря докладчик на законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене.

Докладчик Павел Цолов (к):

Другарки и другари народни представители! Законопроектът за наследството беше сложен отново на разглеждане в законодателната комисия в днешното й заседание и тя направи някакви дребни поправки, върху които ще предварително ще спра вашето внимание.

Най-напред в буква „а“ на чл. 3 се прибавиха думите „или ако е амнистирано“. Така както беше редактирана тази буква от чл. 3, амнистията беше изключена от обстоятелствата, които премахват недостойнството. Комисията намери, че това е неправилно, поради туй че амнистията е един държавен акт, който заличава изцяло престъпното деяние, и следователно логично е да се приеме, че то премахва и недостойнството. Поради тези съображения именно бяха прибавена тези думи „или ако е амнистирано“ – касае се за престъпното деяние.

На второ място, в чл. 12, алинея първа, думата „занимава“ се замени с думата „занимават“. Тази поправка се прави, защото фразата се отнася за наследниците, в множество число, а не за наследодателя.

На трето място, в чл. 14, алинея втора, думата „никой“ се замени с думата „всички“. Комисията намира, че тази дума по-правилно изразява мисълта на съставителите на законопроекта и мисълта на комисията. Трябва по един несъмнен начин да се разбира, че се отнася за всички завещателни разпореждания, които са предвидени в първата алинея на този член.

На четвърто място, в чл. 50, в който първоначално беше предвидена в законопроекта тригодишна давност, а комисията предвидя 10-годишна давност, в днешното заседание комисията намери, че предвидената от нея 10-годишна давност е голяма и затова прие, тя да бъде петгодишна.

На последно място § 3 от Преходните разпоредби претърпя малко корекция в редакцията си, която беше получил при първото разглеждане в комисията, а именно: премахна се последната фраза: „ако за допълнение на давността по стария закон се изисква по-дълъг срок“. Комисията намира, че тази добавка е безсмислена и че на практика няма да има никакво приложение.

Сега ще ви докладвам законопроекта в окончателната му форма и текст, които доби при второто разглеждане в комисията. (Чете)

[Докладчикът изчита законопроекта текст по текст, Събранието го приема, без да внася промени, бел. моя, В. Петров]

ЗАКОН за наследството

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството и

б) който е роден неспособен да живее.

(2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:

а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастника в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;

б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Чл. 4. (1) Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

(2) Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

Глава втора

НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

(3) Осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

Чл. 6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.

Чл. 7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.

Чл. 8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.

(2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

(3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

(2) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни деца, той получава една трета от наследството в първия случай и половината – във втория.

(3) Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.

Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

(2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.

(3) Наследяването в тези случаи става по коляно.

(4) Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.

Чл. 11. Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.

Чл. 12. (1) Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин – и земеделския инвентар на наследодателя.

(2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Глава трета

НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ

1. Общи разпореждания

Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Чл. 14. (1) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации.

(2) В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си.

(3) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).

Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

Чл. 16. (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.

(2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Чл. 17. (1) Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.

(2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.

Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.

Чл. 19. (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

(2) Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.

Чл. 20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

Чл. 21. (1) Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.

(2) Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.

Чл. 22. (1) Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

(2) Разпоредбите на чл. 48 – 54 се прилагат и за заветите.

2. Форма на завещанието

Чл. 23. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.

Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.

(2) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Чл. 26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.

(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

Чл. 27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.

(2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

(3) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който вписва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.

(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.

3. Запазена част и разполагаема част

Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

4. Възстановяване на запазената част

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.

Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.

Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32 – 33.

Чл. 35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.

(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.

(3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без тези, в чиято полза то е направено.

(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.

Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.

(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай – от датата на исковата молба.

Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.

(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.

(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.

5. Отменяване на завещанието

Чл. 38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Чл. 39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.

Чл. 40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.

Чл. 41. (1) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде отчуждено по други причини, а не поради порок в съгласието.

(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

6. Недействителност на завещанието

Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и

в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и

б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.

(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.

Чл. 44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.

(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.

7. Изпълнители на завещанията

Чл. 45. (1) Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.

(2) По искане на всеки заинтересуван районният съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначеният се е отказал.

Чл. 46. (1) Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа.

(2) Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.

(3) Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.

Чл. 47. Районният съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.

Глава четвърта

ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.

(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Чл. 50. Правото да се приеме наследството, открито в страната, се погасява с изтичането на петгодишна давност от откриването му.

Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.

Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.

Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Чл. 54. (1) Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.

(2) Приемането или отказът не могат да се оспорят поради погрешка.

Чл. 55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.

Чл. 56. (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворяват от имуществата на наследника.

(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

Чл. 57. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.

Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.

(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.

(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Чл. 62. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Чл. 63. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 64. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

Чл. 66. (1) Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.

(2) Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.

Чл. 67. (1) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодател от имуществото на наследника.

(2) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване по реда на Закона за привилегиите и ипотеките , а за движимостите – чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.

(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

Чл. 68. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

Глава пета

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Чл. 70. Преди да се постъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.

Чл. 71. Когато в наследството влизат недвижими имоти, внесени в ТКЗС, те се включват в дяловете по площи и качество, без да се разграничават в парцели. За правото на сънаследника да получи срещу така включения в дела му имот при излизане от ТКЗС земя, равностойна по вид и качество, се прилагат съответно разпорежданията на закона за ТКЗС.

Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.

Чл. 73. (1) Всеки сънаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.

(2) Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.

Чл. 74. (1) Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.

(2) Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.

(3) Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.

Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.

(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Чл. 77. (1) Наследодателят може приживе да разделя имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част.

(2) Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание.

Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.

(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.

Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.

Чл. 80. При делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на чл. 69, ал. 3.

Глава шеста

ДАРЕНИЕ

Чл. 81. Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзвратно дадено нещо в полза на надарения, който го приема.

Чл. 82. (1) За да може да дарява, лицето трябва да е способно да се разпорежда с имотите си.

(2) Когато дарителят е поставен под пълно или ограничено запрещение, може да се иска унищожението на даренията, които той е направил, ако те са направени след подаване на молбата за поставянето му под запрещение или ако причината за запрещението е съществувала по време на дарението.

Чл. 83. (1) Обещанието за дарение не произвежда никакво действие.

(2) Дарението, доколкото се отнася до бъдещи имоти, е нищожно.

(3) По отношение на даренията се прилагат разпоредбите на чл. 42, буква “в”.

Чл. 84. Дарението на движими вещи може да стане с нотариален акт или чрез предаване на вещите, а на недвижимите имоти – само с нотариален акт.

Чл. 85. (1) Дарението може да бъде отменено:

а) поради непризнателност – случаите на чл. 3, букви “а” и “б”, когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, и

б) поради раждане на деца или на други низходящи на дарителя, ако той не е имал или не е знаел, че има такива във време на дарението.

(2) Тия разпоредби не се отнасят за обичайните и възнаградителни дарове.

Чл. 86. (1) Искът за отменяване на дарението може да се предяви най-късно:

а) в случаите на непризнателност – в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни обстоятелствата които съставляват непризнателността, и

б) при раждане на низходящи – в тригодишен срок от раждането на последния низходящ или от узнаването за съществуването на низходящи, включително и на извънбрачните.

(2) Искът може да бъде предявен до изтичането на тия срокове и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

(3) Тоя иск не може да се предяви след смъртта на низходящите в случаите по буква “б”.

(4) Предварителният отказ да се предяви искът за отменяване на даренията е недействителен.

Чл. 87. Отменението на дарението по чл. 85 не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписване на исковата молба, но надареният дължи на дарителя обезщетение в размер на онова, с което се е обогатил.

Чл. 88. (1) Когато дарението в полза на низходящите, които наследяват заедно с други низходящи, е направено с изрична уговорка от дарителя да се върне подареният имот в наследството, имотът се връща в положението, в което се намира при смъртта на наследодателя.

(2) Връщането на имота се прави по избор на надарения или в натура, или чрез внасяне на стойността му.

(3) Когато имотът е отчужден или обременен с тежести, надареният трябва да внесе стойността му без всякакви тежести.

(4) Заедно с имота се връщат и доходите от него, събрани след откриване на наследството.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 89. (1) По наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.

(2) Извършените по такива наследства съдебни делби, по които разделителният протокол е влязъл в законна сила, както и доброволните делби остават в сила. Но заинтересуваните наследници могат да искат изравняване на наследствените дялове в пари.

Чл. 90. (1) Завещанията, направени до влизането на този закон в сила във формите, предвидени в досега действуващия Закон за наследството, запазват силата си.

(2) Разпорежданията на чл. 14 се прилагат и относно завещанията, направени преди влизането на този закон в сила, ако наследството е открито след това.

Чл. 91. Давностният срок по чл. 50, считан от деня на влизането на този закон в сила, се прилага и за наследства, открити преди тази дата.

Чл. 92. Срокът по чл. 56 започва да тече от влизането на този закон в сила за наследства, открити по-рано.

Чл. 93. Настоящият закон влиза в сила в срок от три месеца от публикуването му в „Държавен вестник“.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.