Мотиви и законодателно обсъждане на Законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, приет на 3 ноември 1961 г.

Бележка от редактора, д-р Васил Крумов Петров: Обикновено когато български юрист потърси да узнае смисъла, вложен законодателя в норма от действащия ГПК, той първо се обръща към учебния курс на проф. Живко Сталев, сякаш този нормативен акт е писан от покойния професор. Ако е по-старателен, той се сеща да потърси нормата в отменения ГПК и обикновено отваря последната редакция на този нормативен покойник, действала към датата на отмяната му, като забравя, че действалият в периода 1952-2008 г. процесуален кодекс е търпял изменения и допълнения и немалко от нормите му са се появили при някое от тези законодателни ревизии. Съвсем малко юристи продължават докрай, като търсят мотивите и законодателното обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на ГПК при приемането на нормата. Затова допринася факта, че, уви, в някакъв момент през средата на социализма у нас народните представители престават да печатат мотивите на законопроектите в стенографските протоколи от заседанията на НС. По тази причина мотивите на измененията и допълненията на ГПК от 1952 г. и на редица други важни закони от по-късно време (напр. от 80-те години на 20 в.) са трудно достъпни.

С настоящата публикация обаче представям в удобен за четене и ползване вид мотивите и законодателното обсъждане на ЗИДГПК от м.11.1961 г., в които се обсъждат и приемат редица важни норми на нашия граждански процес. Надявам се да бъдат полезни на всички български юристи. Материалите се предават без съкращения.

Мотиви и законодателно обсъждане на Законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, приет на 3 ноември 1961 г.

Председателстващ Екатерина Аврамова: (Звъни) Заседанието продължава.

Пристъпваме към разглеждане на следващата точка oт дневния ред:

Разглеждане на законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.

Бюрото предлага мотивите и текстът да не се четат, поради това, че законопроектът беше раздаден. Има ли други предложения? – Няма.

Който е съгласен, моля да гласува. Мнозинство, приема се.

Прилагат се мотивите и текстът на законопроекта съгласно чл. 38 от Правилника за вътрешния ред на Третото Народно събрание.

Мотиви към законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс

Другарки и другари народни представители! От създаването на Гражданския процесуален кодекс изминаха близо 10 години. През този сравнително немалък период от време практиката по приложението на закона от съдилищата посочи известни .непълноти и неточности в уреждането на материята и някои разрешения, които са неправилни с оглед на нашето бъдещо развитие. С предлагания законопроект се цели да се отстранят тези непълноти и неточности, допуснати на времето, и да се съобрази кодексът с новите изисквания за бързо движение напред в нашето стопанско и културно развитие. Законопроектът дава разрешения на някои въпроси, които пораждат спорове в практиката, гарантира по-пълно правата па страните в гражданския процес, изяснява някои положения и ускорява движението на делата.

По-съществените промени, които проектът предвижда, се отнасят до следното:

1. В § 1 се предвижда споровете за подведомственост между съдилищата и другите държавни учреждения да се разрешават от един състав на Върховния съд. С това разрешаването на тези спорове ще се ускори значително, без да се намаляват гаранциите за правилното разрешаване на въпросите. Освен това текстът на чл. 11 от кодекса се допълва, за да се разреши хипотезата, при която както съдилищата, така и учрежденията са отказали да разгледат известен въпрос, смятайки се некомпетентни. Сега кодексът разрешава само обратната хипотеза.

2. С разпоредбата на § 2 съдът се задължава да призовава служебно като страна по делото и лицето, чиито права се предявени от друго лице. Този въпрос сега не е уреден в закона. Участието по делото на лицето, чиито права са предявени и върху които съдът ще трябва да постанови решение, е необходимо, за да може това лице да защити своите права, които са предмет на разглеждане и решаване по делото, понеже решението на съда трябва да бъде задължително и за това лице, а не само за предявилия неговите нрава и противната страна. Аналогично положение се урежда и с § 5 от проекта – когато прокурорът е започнал производство пред съда в интерес на друго лице.

3. С § 3 се урежда въпросът за представителството в процеса относно държавата. Предвижда се държавата по гражданските дела да се представлява от министъра на финансите. Сега този въпрос не е уреден в закона и тази празнина следва да се допълни. Касае се за случаите, в които държавата, а не определени държавни учреждения или предприятия, е страна по делото.

4. Параграф 4 предвижда да се отстрани от участие по делото адвокат, когато той е съпруг или близък роднина на съдията, съдебния заседател или прокурора, които участват в решаването на делото. Цели се да се отстранят всякакви подозрения в безпристрастието на съда.

5. За да се отстранят съвсем или да се намалят до минимум ненужните отлагания на делата и обжалванията на решенията, параграф 8 предвижда санкция против страната, която причини такова обжалване или отлагане на делото поради късно представяне на доказателства или изтъкване на факти, които тя е могла и е била длъжна да посочи в първото заседание по делото. При такова поведение на страната тя трябва да понесе разноските и таксите за новото заседание или за обжалването на постановеното решение независимо от изхода на делото – т.е. тя да понесе тия разходи и в случаите, когато делото ще бъде решено в нейна полза. Така страните ще се стимулират да посочват всичките си доказателства в първото заседание и да не причиняват излишно протакане на процеса.

6. С новата алинея към чл. 108 (§ 12 от проекта) се урежда въпросът за рекламациите за вземания против държавни учреждения. По-рано в Закона за бюджета се предвиждаше предявените искове против държавни учреждения да не се разглеждат от съдилищата, ако преди предявяването на иска ищецът не е направил надлежна рекламация. Това положение сега е отменено и въпросът остава неуреден. С предлаганата нова алинея ищецът по такива дела трябва в първото заседание да представи удостоверение, че е направил искане пред съответното учреждение за уважаване на претенцията му, но че учреждението не я е уважило или не е отговорило в месечен срок. Ако такова удостоверение не се представи, съдът трябва да отложи делото, за да даде възможност на учреждението да се произнесе по предявената претенция. Ако то признае претенцията на ищеца, разноски по делото не трябва да му се присъдят, понеже той не е сезирал учреждението предварително с искането си и учреждението не е дало основание да се предявява искът. По такъв начин липсата на предварителна рекламация не ще бъде фатална за ищеца, но той ще трябва да понесе разноските, загдето е предявил иск, без да е дадено основание за това.

7. С § 13 се цели да се внесе по-голяма дисциплина в гражданските процеси, като се задължават страните да направят своите искания, да посочват факти и доказателства в първото заседание по делото. Във връзка е това е предвидена п санкцията по чл. 65 (§ 8 от проекта). Но за да се осигури разкриването на истината по делото, съдът може да допусне доказателства и след първото заседание, ако без тях не може да се постанови правилно решение по делото.

8. В § 16 се посочват случаите, в които не се допускат свидетелски показания по граждански дела. Изяснява се в кои случаи това правило е императивно и в кои случаи свидетелите могат да бъдат допуснати, но при изрично съгласие на страните. Отстранява се възможността да се допускат свидетели при така нареченото мълчаливо съгласие, т.е. когато страната не е съгласна да се слушат свидетели по делото, но не е възразила изрично поради неосведоменост.

9. С § 17 се разпорежда свидетелите по делото да не могат да бъдат и повереници на някоя от страните по същото дело. Когато едно лице знае съществени обстоятелства за правилното решаване па делото, то трябва да бъде свидетел, а не повереник по делото. Така ще се осигури по-пълното разкриване на истината в процесите, като не се лишават те от ценни свидетели само защото те са били ангажирани като повереници от някоя от страните.

10. С § 26 се въвежда един нов принцип против досегашната ограниченост при разглеждането на делата от втората инстанция. По сегашната система съдът има право да отмени обжалваното решение само в обжалваната му част, и то само по отношение на обжалвалата го страна. Това става и тогава, когато съдът при проверката ма законосъобразността на обжалваното решение констатира редица нарушения на закона относно необжалваната част на решението, но не може да го отмени поради това, че не е имало жалба от съответната страна. С изменението, което се предлага, се дава възможност на съда да прави това, макар и да не е подадена жалба против такава част от решението или за дадена страна, която въобще не е подала жалба.

11. С изменението на чл. 208 по § 28 от проекта се внася съществена промяна в производството пред втората инстанция по граждански дела относно правомощията на втората инстанция. По сегашния текст на чл. 208 и 209 второинстанционният съд, ако отмени обжалваното решение, връща делото за ново разглеждане в първата инстанция, освен когаго е нарушен само материалният закон при постановяване на обжалваното решение, а други неправилности първоинстанционният съд не е допуснал и фактическите положения по делото са правилно установени от първата инстанция. При тези законодателни текстове второинстанционните съдилища трябва да връщат делата за ново разглеждане в първите инстанции и в случаите, в които те биха могли да поправят допуснатите от първата инстанция грешки и да решат делото сами, без да го връщат за ново разглеждане в първоинстанционния съд.

При предлаганата нова редакция на чл. 208 второинстанционният съд ще връща делото за ново разглеждане само когато първата инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото или при постановяване на решението. Второинстанционният съд не ще връща делото, а ще го решава сам не само при нарушение на материалния закон, както е сега, а и при необоснованост на обжалваното решение. Второинстанционният съд ще може сам, преценявайки доказателствата по делото, да установи правилно фактическите положения по делото и да приложи приложимия за всеки отделен случай закон. Тази задача второинстанционният съд ще може да изпълни успешно, понеже се състои от по-опитни съдии.

И в случаите, в които събраните по делото доказателства са непълни, второинстанционният съд ще може да реши сам делото, без да го връща в първата инстанция, след като събере нужните доказателства, ако за тяхното събиране и за изясняване на фактическите положения по делото по негова преценка не се налага делото да бъде върнато в първата инстанция за ново разглеждане. В тези случаи делото ще се връща за ново разглеждане само ако събирането на новите доказателства и изясняването на фактите от втората инстанция в даден случай представляват особена трудност или голямо неудобство.

С тази промяна в производството пред втората инстанция ще се ускори движението и разрешаването на делата, като се избегне връщането им в много случаи, кога то това не е необходимо.

12. По § 32. По сегашния ред съдът, който е постановил едно определение по хода на делото, което подлежи на обжалване с частна жалба, няма право да го отмени, макар и да вижда, че то е погрешно, а трябва да изчака решението на по-горния съд. С предлаганото изменение се дава възможност на този съд, след като получи жалбата против постановеното от него определение и се убеди, че жалбата е основателна, сам да отмени обжалваното определение. Така ще се избегне сезирането на по-горната инстанция и излишното разтакаме на делото.

13. С § 33 и 34 се уточняват случаите, когато може да се иска преглед по реда на надзора, като се разграничават те от случаите на отмяна на влезли в сила решения. Същевременно се установява един пределен срок, в който може да се иска преглед ? определят се три години по отношение на решенията, които не се изпълняват или пък не са изпълнени. Не подлежат на изпълнение установителните и конститутивните решения. По този начин се увеличава сигурността на гражданите, които черпят права от постановените и влезли в сила решения, като не се допуска отменяването им по реда на надзора след изтичането на предвидения срок.

14. С § 38 се предвиждат още случаи, при които съдът може да издава изпълнителен лист въз основа на съответни документи, без да се предявява иск.

15. С § 41 и 47 включително се прави съществена реформа в производството за съдебна делба. Възприема се по закон това, което в науката е вече прието. Процесът за делба да се прави състезателен. В него се допускат всички допустими от закона доказателствени средства и всички спорове, които възникват във връзка с процеса за делбата, да се решават в същия процес. По сегашната система страните бяха длъжни да водят нескончаем брой други дела и делбеният процес да чака решаването им.

С § 47 до 49 включително се внасят подобрения в изпълнителния процес, наложени от практиката.

С § 60 се прави едно много полезно нововъведение, като запорът върху трудовото възнаграждение за издръжка се впише в трудовата книжка на работника или служителя, който дължи издръжката. По този начин се пресича възможността на недобросъвестните чрез постоянно изменение ца местоработата да осуетяват фактически даването на издръжката.

С § 61 до 65 включително се правят редакционни и други подобрения, наложени от практиката.

Като излагам това, моля, другарки и другари народни представители, да обсъдите и приемете предложения законопроект.

Министър на правосъдието: Ради Найденов

Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс

§ 1. В член 11 думите „който се произнася в общо събрание на гражданските отделения“ се заличават.

Към същия член се прибавя следната алинея втора:

„По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях.“

§ 2. Към чл. 15 се прибавя следната нова алинея трета: „По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.“

§ 3. Към чл. 18 се прибавя следната нова алинея: „Държавата се представлява от министъра на финансите.“

§ 4. Към чл. 20 се прибавя следната алинея трета:

„Не се допуска като повереник по делото адвокат, който е съпруг, брат или сестра или роднина по права линия на съдия, прокурор или съдебен заседател, който участвува в разглеждането на делото.“

§ 5. Към чл. 31 се прибавя следното изречение: „В случаите на чл. 27 съдът призовава по делото служебно и лицето, в интерес на което прокурорът е започнал делото.“

§ 6. Алинея втора на чл. 34 се изменя така:

„Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.“

§ 7. Член 55, ал. I, б. „б“ се изменя така:

„по искове за собственост и за сключване на окончателен договор ? 1/4 от данъчната оценка, а ако такава няма ? 1/4 от пазарната цена на имота“, а буква „г“ на същия член се изменя така:

„по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор ? от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот ? по размерите на буква „б“.

§ 8. Алинея първа на чл. 65 се изменя така:

„Страната, която причини отлагане на делото или отмяна на решението чрез изтъкване на факти или чрез искания или представяне на доказателства, които е могла да посочи в първото заседание, понася независимо от изхода на делото разноските и таксите за новото заседание, съответно по обжалване па решението и по събиране на новите или повторно събиране на старите доказателства, както и разноските на другата страна и на нейния повереник за явяване по делото.“

§ 9. В чл. 80, ал. 1, б. „в“ числото „8000“ се заменя с „20 000″.

Алинея втора на чл. 80 се изменя така:

„По-горният съд може да изземе и да реши делото, което е подсъдно на по-долен съд от неговия район.“

§ 10. Към чл. 89 се прибавя следната нова алинея втора:

„Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.“

§ 11. Алинея втора на чл. 93 се изменя така:

„Препирни за подсъдност между народни съдилища се разрешават от съответния окръжен съд. Препирни за подсъдност, в които участвува окръжният съд, както и между народни съдилища от различни окръжни райони, се разрешават от Върховния съд.“

§ 12. В чл. 108 се прибавя нова алинея втора:

„При искове, предявени срещу бюджетни учреждения, ищецът е длъжен да представи най-късно в първото по делото заседание удостоверение, че е правил искане пред учреждението за уважаване на исковата претенция и че учреждението е отказало да я уважи или не е отговорило в едномесечен срок. Ако подобно удостоверение не е представено, съдът отлага делото по искане на ответника, като му дава достатъчен срок, за да заеме становище по предявения иск.“

§ 13. Създава се чл. 110 със следното съдържание:

„В първото заседание страните са длъжни да представят всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочат другите доказателства и обстоятелства, които ще установяват с тях.

По изключение в следващото заседание страните могат да представят и посочват само такива нови доказателства, без които не може да се постанови правилно решение и за които докажат, че не са могли да ги представят или посочат в първото заседание.

Съдът, като изхожда от задължението си за всестранно изясняване на делото, може по своя инициатива да отложи делото за нови доказателства само ако прецени, че без тях делото ще остане неизяснено от фактическа страна и поради това не ще може да се постанови правилно решение.“

Сегашният чл. 110 става ал. 1 на чл. 111, а сегашните ал. 1 и II на чл. 111 стават съответно ал. II и III на същия член.

§ 14. Член 113 се отменя.

§ 15. Второто изречение на ал. III на чл. 117 се изменя така:

„Но в този случай искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.“

§ 16. Член 113 се изменя така:

„Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;

б) за опровергаване съдържанието на официален документ;

в) за установяване обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лева;

г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;

e) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

В случаите на букви „в“, „г“, „д“ и „е“ свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.“

§ 17. Към чл. 135 се създава нова алинея втора: „Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници па страните по същото дело.“

§ 18. Към чл. 182 се прибавя следната алинея:

„Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.“

§ 19. В чл. 184 думата „едногодишен“ се заменя с думата „шестмесечен“.

§ 20. В чл. 190, ал. II на двете места думата „обявяването се замества с „произнасянето“.

§ 21. В чл. 192 се добавят пови алинеи IV и V:

„В срока за преглед по реда на надзора съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна жалба.

Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.“

§ 22. Алинея първа на чл. 193 се изменя така:

„Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната. която c присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190, ал. II срокът тече от датата па съобщението, че решението е мотивите е изготвено.“

§ 23. Член 197 се изменя така:

„Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 7-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, ал. II срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.“

§ 24. Към чл. 205 се прибавя следната алинея II:

„Когато второинстанционният съд разглежда делото по същество в случаите на чл. 208, той може да събира нови доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.“

§ 25. Към чл. 206 се прибавя следната нова алинея II:

„Съдът отменя решението и в необжалваната част, а така също и за лицата, които не са подали жалба, ако основанията за отменяването му важат и за тази част или и за неподалите жалби лица.“

§ 26. В чл. 207, б. „б“ думите „са били нарушени съществени правила на съдопроизводството“ се заменяте думите „са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.“

§ 27. Чл. 208 се изменя така:

„Когато второинстанционният съд отмени обжалваното решение по основанията, посочени в б. „б“ на чл. 207, той връща делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Второинстанционният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество, когато отмени решението на посочените в чл. 207, букви „а“ и „г“ основания.

Второинстанционният съд може да разгледа и да реши делото по същество и в случаите, когато отмени обжалваното решение на основанията, посочени в б. „в“ на чл. 207, ако за събиране на новите доказателства и за изясняване на фактическите положения по делото не се налага то да бъде върнато в първата инстанция за ново разглеждане.

Когато второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане, дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.“

§ 28. Алинея I на чл. 209 се отменя.

§ 29. Алинея II на чл. 210 се отменя.

§ 30. Към алинея втора на чл. 215 се прибавя следното изречение: „Но съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени, ако намери, че жалбата е основателна.“

§ 31. Член 225, алинея първа се изменя така:

„Главният прокурор на Народна република България и председателят на Върховния съд могат да правят предложения за преглед по реда на надзора на всяко влязло в сила решение на съдилище или на особена юрисдикция, ако са допуснати нарушения по чл. 207.“

Към същия член се създава нова алинея трета:

„Не може да се иска преглед по реда на надзора в случаите, когато може да се иска отмяна по чл. 231.“

§ 32. Член 226, алинея първа се изменя така: „Предложение за преглед може да се направи до три години от влизане на решението в сила, но ако решението е изпълнено, не по-късно от една година след изпълнението му.“

Към същия член се създава следната нова алинея II:

„По решение на Министерския съвет сроковете по предходната алинея може да не се прилагат за решенията по някои категории дела, по които страна е държавата.“

Сегашната ал. втора става ал. трета.

§ 33. Към чл. 232 се прибавя следната нова алинея: „Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.“

§ 34. В чл. 233, ал. I думите „без да са ограничени със срок“ се заменят с думите „до три години от възникване на основанието за отмяна“.

§ 35. В алинея трета на чл. 234 думите „отменява и двете решения“ се заменят с думите „отменя неправилното решение“.

§ 36. В края на б. „а“ на чл. 237 се прибавят следните думи: „а така също и решенията на Външнотърговската арбитражна комисия и утвърдените от нея спогодби по арбитражни дела.“

Буква „в“ на същия член се изменя така:

„документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, държавните учреждения и предприятия, кооперациите, юридическите консултации и взаимоспомагателните каси към профкомитетите при предприятията и учрежденията към граждани, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в седемдневен срок.“

§ 37. В чл. 242 алинея втора се изменя така:

„Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви „а“ и „б“ ? до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на Външнотърговската арбитражна комисия и утвърдените от нея спогодби ? до Софийския градски съд; в случаите на букви „в“ и „г“ ? до народния съд, в района па който е издаден документът или постановлението: в случаите на букви „д“ до „ж“ ? до народния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.“

Към съшия член се прибавя нова алинея IV:

„За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист“

§ 38. Член 245 се изменя така:

„В решението или разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу държавно предприятие, кооперация или друга обществена организация съдът постановява сумата да бъде изплатена по сметката на длъжника в Българската народна банка, ако дългът е породен във връзка с експлоатационна дейност, основен ремонт или капитално строителство на ТКЗС, и по сметката на длъжника в Българската инвестиционна банка, ако дългът е породен във връзка с дейността на строително-монтажните и проектантските организации или с капитално строителство без капиталното строителство на ТКЗС.“

§ 39. Към чл. 264 се прибавят следните нови алинеи:

„Ако с решението се постановява развод или бракът се обявява за недействителен, съдът и без искане на страните се произнася по въпросите по чл. 54 от Закона за лицата и семейството и за семейното жилище, когато има деца, които не са навършили пълнолетие.

Искът по чл. 121 от Закона за лицата и семейството се разглежда от съда, който е постановил по-раншното решение като първа инстанция, или от равен на него съд по местожителството на ищеца.“

§ 40. В чл. 278, ал. II думите „в седемдневен срок от получаване на преписа от молбата“ се заменят с думите „в първото заседание по делото“.

§ 41. Член 280 се отменя.

§ 42. В чл. 281 думите „но и по тия спорове свидетели не се допускат“ и второто изречение в съшия член се заличават.

§ 43. Членове 284 и 285 се отменят.

§ 44. Втората алинея на чл. 286 се отменя.

§ 45. В чл. 288, ал. II думите накрая „като определя начините и сроковете за тяхното изплащане според обстоятелствата“ се заличават.

Алинея четвърта на същия член се изменя така: „За вземанията по ал. II заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.“

Към същия член се прибавят следните нови алинеи:

„Искането по ал. II може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. I. Имотът се оценява по действителната му стойност.

Сумите по ал. II трябва да се изплащат по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие. При неплащане на две вноски решението по ал. II се обезсилва по право.“

§ 46. Чл. 292 се изменя така:

„Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно.“

§ 47. Към чл. 323, ал. I в края се прибавят думите „или друг акт, подлежащ на изпълнение“.

§ 48. Към чл. 324, ал. I се прибавя следната нова буква:

,,г) местожителството на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка.“

§ 49. Алинея първа на чл. 326 се изменя така:

„Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приеманото, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.“

§ 50. Към чл. 332, ал. II се прибавя следното изречение: „Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.“

§ 51. В края на алинея първа на чл. 334 се прибавя: „освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица“.

§ 52. В чл. 340, б. „а“ думите „която е дадена в ипотека“ се заменят с думите „върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор“.

В буква „6“ думите „от престъпления“ се заменят с думите „от непозволено увреждане и от финансови начети“.

Буква „в“ на същия член се изменя така:

„в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби“.

§ 53. Член 341 се изменя така:

„Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение на служител или работник, върху възнаграждението на член на ТКЗС или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, може да се удържа само:

а) ако осъденото лице получава до 600 лв. месечно ? 1/5 част, ако е неженено, и 1/6 ? ако е женено или вдовец (вдовица) с деца;

б) ако осъденото лице получава повече от 600 лв., но не повече от 1000 лв. ? 1/4 част, ако не е женено, и 1/5 ? ако е женено или вдовец (вдовица) с деца;

в) ако осъденото лице получава повече от 1000 лв. – 1/3 част, ако не е женено, и 1/4 ? ако е женено или вдовец (вдовица) с деца.

Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

За възнагражденията, получавани от ТКЗС, месечният размер се определя, като се раздели на 12 възнаграждението за труд през предшествуващата година.

Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.“

§ 54. В чл. 345, ал. I думите „по чл. 201 от НК“ се заличават.

§ 55. В чл. 355 думите „по реда на чл. 136 от ЗЗД“ се заличават.

§ 56. Третата алинея на чл. 365 се изменя така:

„За непредставяне на вещта без уважителни причини съдебният изпълнител налага на пазача глоба до 200 лв., ако няма място за друга отговорност.“

§ 57. Член 372, ал. IV се изменя така:

„Когато вещта е била възложена на взискателя, собственикът може да я иска от него, ако той е знаел, че вещта не е била на длъжника. В противен случай той има право да получи от взискателя сума, отговаряща на вземането, срещу което вещта е била възложена. Ако то по размер е по-малко от цената, собственикът има право да търси разликата от лицата, които са я получили.“

§ 58. В чл. 376, ал. 1 думите „Съдебният изпълнител е длъжен най-късно седем дни след извършване на описа да изготви обявление за проданта“ се заменят с думите „Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на седем дни от описа, ако не е подадена жалба, да изготви обявление за продажбата.“

§ 59. Към чл. 395 се прибавят следните нови алинеи: „Лицето, което заплати трудово възнаграждение на осъденото лице въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума. Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в трудовата книжка на длъжника от лицето в учреждението, предприятието или организацията, което изплаща трудовото възнаграждение на длъжника. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение, предприятие или организация или при частно лице, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване в трудовата книжка, макар и да не е получено друго запорно съобщение.“

§ 60. Към чл. 399 се прибавят следните алинеи втора и трета:

„Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение.

Принудително изпълнение срещу държавни учреждения, което има за предмет предаването на определен имот или извършваното на определено действие, става по общия ред.“

§ 61. В чл. 401 след думите „поради липса на достатъчно средства по сметката“ се прибавя „или поради наредба за това“.

§ 62. Буква „б“ на чл. 402 се изменя така:

„б) непаричната част на неделимите фондове на ТКЗС н на ТПК.“

§ 63. Членове 404 и 411 се отменят,

§ 64. Член 413, ал. II се отменя.

§ 65. В алинея втора на чл. 418 думите „207 от НЗ“ се заменят с думите „228 от НК.

Преходни разпоредби

§ 1. По отношение на решенията, влезли в сила преди датата на влизането в сила на този закон, тригодишният срок по чл. 226, ал. I тече от тази дата.

§ 2. Тригодишният срок по чл. 233, ал. I започва да тече от влизането на този закон в сила в случаите, в които основанията за отмяна на влезлите в сила решения са възникнали по-рано.

§ 3. Решенията по допускане на делби по чл. 282, които са постановени преди влизането на този закон в сила, се обжалват по досегашния ред.

§ 4. Иск по чл. 285 може да се предявява само в случаите, в които решението по допускане на делбата е постановено преди влизането на този закон в сила.

§ 5. По висящи производства за съдебни делби доказателства могат да се допускат на общо основание само ако до влизането на този закон в сила не е постановено решение по допускането на делбата. Ако такова решение е постановено преди този закон, доказателствата могат да се допускат само по въпросите по чл. 286.

§ 6. Когато до влизането на този закон в сила съдът е дал разсрочка за изплащането на задължението по чл. 288, новата последна алинея към същия член не се прилага.

Председателстващ Екатерина Аврамова: Моля другаря министър Ради Найденов да направи доклад по законопроекта.

Ради Найденов: (От трибуната) Искам да направя тук едно малко допълнение, другари народни представители, към това, което казах по другия законопроект.

От една страна, ние осигуряваме връзка с предприятията, учрежденията и организациите, откъдето постъпват дела, за да можем да обсъдим и набележим мероприятия за намаляване ненужното постъпление па съдебни дела. Освен това и самите социалистически организации подобряват непрекъснато своята работа в стопанския сектор, отчетността и точното изпълнение на плановете, за да не се явяват в тях грешки, които предизвикват делата.

В резултат на тези мероприятия ние имаме известно намаляване па гражданските дела, но това намаляване е още незначително. Това е едната страна на въпроса, за който става дума тук.

От друга страна, гражданските дела, които постъпват в съдилищата, другари, много се разтакат, траят с много години понякога. Ние имаме едно гражданско дело в Софийския градски съд за един апартамент, което продължи от 1948 до 1961 г. ? цели 13 години.

Кои са причините, които сега отчасти премахваме със законопроекта, за да може да се допусне такава разточеност на делата?

Главната причина, другари, се състои в прекалено демократическите правила, които сме заложили в Гражданския процесуален кодекс. Трябва да отбележим в началото, че този процесуален кодекс е още от 1952 г.

Фердинанд Козовски: Демократически или либерални?

Ради Найденов: По-скоро либерални. Трябва да добавя, че този закон е конституционен закон. Той е основен закон, тъй като урежда основни права на гражданите на нашата народнодемократична държава и не е претърпял съществени изменения.

Ние сме допуснали един чл. 113 от закона, който в аналогия с другите текстове, които уреждат въпроса, казва как се разглеждат делата в съдилищата. Там пише, че при активното ръководство на съдията в първото по делото заседание страните изясняват споровете си, съдията схваща в какво се състои спорът, активно насочва да се съберат доказателства и във второто заседание делото да се реши. Но ние сме написали един такъв чл. 113, че аз недоумявам, другари, как съм го подписал тогава.

Във всяко положение на делото страната може да наведе нови обстоятелства и да поиска нови доказателства. Използвайки това право, страните и особено поверениците, не на второто, а често пъти в петото, в шестото, в десетото заседание представят последните си аргументи с цел да проточат делото с известна преднамереност. Например ще дойде 1 ноември, когато ние ще държим постановление, че преустановяваме опразването на жилищни помещения. Повереникът трябва 7-8 месеца да отлага делото, за да може да дойде това постановление, за да не излезе клиентът му от жилището. Имахме случай завчера с един адвокат, който, като отлагал десет пъти делото при една съдийка и изпуснал последния срок да си представи доказателствата, запъхтян тича в коридора и казва – „Другарке, ето Ви доказателствата.“ А какво прави ти девет заседания, та не ги представи?

Явно е следователно, другари, че някои страни и някои повереници злоупотребяват с този текст и ние, казано направо, го заличихме, за да можем да осигурим здраво правораздаване на основа на заложените демократични и социалистически правила на нашия процесуален кодекс и така, както е в Съветския съюз и в другите социалистически страни.

Второ положение беше разнасянето на делата между инстанциите при обжалването горе. Ние изградихме сега съществуващия процесуален кодекс по отношение правата на върховната инстанция, втората – окръжния съд, за делата на народния съд и Върховния съд – за делата на окръжните съдилища в смисъл, че при известни условия делото, вместо да го върнат обратно, вторият съд да го реши.

Другари, трябва да ви кажа самокритично, че по едно дело за определяне какъв наем да плати наемателят на един софийски апартамент, Върховният съд два пъти е връщал делото надолу. Имаме още такива куриозни случаи на протакане делата. По проекта за изменение Закона за наемите ние определяме органът по настаняването да определя наемите.

Ние имаме и няколко други положения, едно от които е да внесем в закона такива подобрения, които да не позволяват страните за щяло и нещяло да завеждат дела, особено между социалистическите организации.

Другари! На 13 юли т. г. „Земеделско знаме“ писа – някои го четат тук от вас, ние го четем постоянно – такова нещо, че директорът на държавното земеделско стопанство във Враца е завел 400 дела срещу свои работници за под 100 лева – 11, 16, 8, 7 лв. Когато аз направих бележка на председателя на окръжния съд защо е допуснал това, той заяви: той донесе 1600, ама се спазарихме, та хайде на 400. (Смях)

Това са, другари, излишни дела, затова защото който няма здрава отчетност, който няма планово изпълнение на заданията си, който няма здрави кадри, който не изпълнява закона като ръководител, само той може да допусне една такава разхлабеност в своето предприятие, за да вика 400 души трудещи се за 7,60 лв. А делото с призовките, с другите документации струва неколкократно повече.

Другари, водено е едно дело в Софийския народен съд – нали на такова място ние казваме кристалната истина – за 27 см пространство в Боянското землище. За 27 см! Водено е и такова дело, което трае няколко години и е отлагано 6-7 и сега е висящо. (Оживление)

Има жилищни дела – над 9000, в нашата страна. Другари, те са 9000, но като се отложат по 10 пъти от страните, стават 90000. До мене пише един гражданин: Другарю министър, аз печелих делото 27 пъти – значи, 27 заседания е имало – 28-ия път го загубих. (Смях)

Другари! Ние искаме с помощта на нашите обществени организации, разбира се, винаги под ръководството на партията – окръжният комитет на партията в нашата работа по подобряване на правораздаването от няколко години насам ни помага във всичко – да турим край на тези именно неприсъщи на социалистическото правораздаване явления. Да накараме всеки да бъде на своето място. Да коригираме не, а да регламентираме правата и задълженията на страните и с помощта на нашата общественост да можем да изправим нашето правораздаване на нужната висота.

Считам за неизлишно да кажа следното – не можах да го напиша, защото снощи го четох в „Правда“, тая сутрин в „Работническо дело“. Аз това го казвам с изпълнено с много голяма радост сърце. Аз съм търсил за себе си с най-голямо внимание и трепет да видя в Програмата на Комунистическата партия на Съветския съюз на XXII конгрес има ли написано и за нас. Не са забравили, другари, да напишат в разделите „Съветите и развитието па демократичните принципи на държавното управление“ и „По-нататъшното повишаване ролята на обществените организации“ и за правосъдието с пожелание за установяване на строг обществен съдебен порядък, правов ред в съветската страна с пожелание и препоръка да се зачита социалистическата законност, правосъдието да се изгражда на основата на закона, да се усъвършенства до висша степен социалистическото законодателство в съветската страна, за да може да служи на целите на социалистическата, на комунистическата демокрация, за включване на обществеността в работата, за разширяване и задълбочаване правата на трудещите се хора в управлението на страната, за преходния период към висшата етична задача – комунистическото самоуправление в очакваното общество. (Ръкопляскалия)

Ето другари, такива задачи ние по опита на нашата велика братска съветска страна сме започнали от години. Въпреки някои слабости, грешки и недостатъци, някои от които аз тук изложих, облягайки се на техния опит, на тяхната практика и на тяхната велика и стройна теория на правната наука, на философията, историята и практиката на социалистическото право, ние, другари, се надяваме в скоро време да постигнем техните резултати, които се съдържат конкретно в много съблазнителни примери. Във Владимирска област, когато се разгърна миналата година широка дейност на основата на другарските съдилища, там само за една година престъпността е намалена с 30-40 на сто, а заедно с това и съдебните дела. Само за една година! Ние се надяваме, че ще можем с наши сили на сегашната степен на развитие на социалистическата държава да постигнем и тези успехи и да премахнем остатъците от такива явления на мързеливци, на безделници, на крадци, на хулигански проявяващи се, на хора, които живеят на гърба на другите, на родителите и пр., на празноскитащи и това да остане в спомените за злокобното наследство от миналото фашистко общество, ако може да се нарече въобще общество. (Смях) Но като икономическа категория трябва да се нарече и така.

Обещаваме пред другарите народни представители, но заедно с това си позволяваме един апел, едно обръщение като представители на върховната власт на нашата народна държава за съдействие в това отношение от Отечествения фронт, от нашите профсъюзи, от прекрасния Комсомол и с надеждната сила на нашия народ да се впрегнем всички за установяване на задачите и за изпълнение на тия задачи, на прекрасните идеи, на които ние служим, за премахване на сянката на миналото, за преодоляване на тези трудности, за които аз говоря, за да може по този начин и по този път ние да постигнем още по-голямо сплотяване на морално-политическите сили на нашия народ под знамето на партията за изпълнение задачите на социализма, задачите на комунизма. (Ръкопляскания)

Председателстващ Екатерина Аврамова: Моля докладчикът на Законодателната комисия по тоя законопроект др. Янко Марков да докладва предложенията на комисията.

Докладчик Янко Марков: (Чете)

Предложение на Законодателната комисия по законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс

1. Алинея II на предлагания с § 13 нов чл. 110 да се измени така:

„По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и за които докажат, че ме са могли да ги наведат, представят или посочат в първото заседание.“

В алинея III на същия член думите „нови доказателства“ да се заменят с думите „нови обстоятелства и доказателства“.

Съображения. Комисията предлага да се даде възможност на страните в следващото след първото по делото заседание не само да представят или да посочват нови доказателства, но и да навеждат нови обстоятелства за пълното изясняване на делото, ако те не са могли да наведат тия обстоятелства или да посочат доказателствата си в първото заседание. Съгласно чл. 4 от Гражданския процесуален кодекс съдът е длъжен да взема активно участие при разглеждането на делото за всестранното изясняване па правоотношенията между страните. В изпълнение на това задължение съдът не само напътства страните да представят, да посочват доказателства, но и да навеждат обстоятелства, факти, които са от значение за решаване на делото. Освен това съдът може и служебно да събира доказателства. Всичко това налага във втората и третата алинея на новия чл. 110 да се създаде възможност да се представят не само нови доказателства, както е по проекта, а и да се навеждат нови обстоятелства.

2. Алинея III на предлагания с § 27 нов чл. 208 да се измени така:

„Второинстанционият съд, когато отмени обжалваното решение на основанието, посочено в буква „в“ на чл. 207, връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ако обаче за доизясняване на някои приети от първата инстанция фактически положения е необходимо да се съберат допълнителни доказателства и когато събирането на тези доказателства няма да представлява трудност и няма да забави значително разглеждането на делото, той може да го реши сам по същество.“

В ал. II на чл. 205, предлагана с § 24, думите „член 208“ да се заменят с думите „член 208, ал. III“.

Съображения. С новата редакция на ал. III на чл. 208 се подчертава принципът, че втората инстанция е контролна и че по изключение при указаните в новата редакция условия тя ще разглежда делото по същество, когато отмени първоинстанционното решение поради непълнота. Добавката в ал. II на чл. 205 уточнява приложното поле на този текст само в случаите на чл. 208, ал. III.

3. Параграф 30 да се заличи, а параграфи 31 и 32 да станат съответно параграфи 30 и 31.

Съображения. С предлагания текст не се постига съществена процесуална икономия, каквато е преди всичко целта на предлаганото изменение. Освен това някои от определенията, с които се прекратява делото, имат силата на съдебно решение, а съгласно с общия принцип, даден в чл. 192 ГПК, съдът, постановил решението, не може сам да го измени или отмени.

4. Да се създаде нов § 32 със следното съдържание:

„Алинеи I и II на чл. 229 се изменят така:

„Когато Върховният съд отмени влязло в сила решение на окръжен съд, той разглежда делото като втора инстанция съобразно правилата на чл. 208, а когато отмени решение на народния съд, той връща делото на същия за ново разглеждане от друг състав.“

Алинея III на същия член става ал. II.“

Съображения. С предлаганото с точка 2 от настоящото предложение изменение на чл. 208 и възможностите, които се разкриват съгласно третата алинея на този текст, по делата, по които е допуснат преглед по реда на надзора, Върховният съд би бил ненужно затруднен да решава по същество всички дела, по които е допуснал преглед. Ето защо целесъобразно е тази възможност по чл. 208, ал. III да се отнася само за отменените по реда на надзора решения на окръжните съдилища, а в случаите, когато се отменя решение на народния съд, делото да се връща на този съд за решаване от друг състав.

5. В § 35, с който се изменя чл. 234, думите „отменя неправилното решение“ да се заменят с думите „отменя неправилните решения“.

Съображения. Поправката е редакционна. Тя цели да изясни, че при две противоречиви решения се отменя или едното решение, ако то е неправилно, или и двете решения, ако те са неправилни.

6. В алинея последна на чл. 288, която се предлага с § 45, накрая думите „се обезсилва по право“ да се заменят с думите „се обезсилва по искане на заинтересуващата страна“.

Съображения. Не е оправдано в този случай решението да се обезсили по право, ако страните са съгласни то да остане в сила. Обезсилването трябва да се постанови от съда само по искане на заинтересуваната страна.

7. В буква „б“ на чл. 341, изменението на който се предлага с § 53, думите „от 600 лева, но не повече от 1000 лева“ да се заменят с думите „от 600 до 1000 лева“.

Съображения. Поправката е редакционна и не променя смисъла на предлагания текст.

8. В предлаганата с § 59 нова алинея към чл. 395 думите „осъденото лице“ да се заменят е думите „длъжникът по изпълнението“.

Съображения. Поправката се предлага за терминологична точност.

9. Предлаганата с § 60 нова ал. II към чл. 399 да се допълни със следния текст:

„Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.“

Съображения. Щом като едно държавно учреждение е осъдено с влязло в законна сила решение, изпълнението на това решение следва да се осигури най-късно през следващата година, като висшестоящото учреждение е длъжно да направи необходимото, за да се предвиди кредит за удовлетворяването на вземането.

10. В буква „б“ на чл. 402, измененията на която се предлагат с § 62, да се добави следното ново изречение: „Върху паричната им част може да се насочва изпълнение само за задължения във връзка с предназначението на тези фондове.“

Съображения. Допълнението цели да доизясни смисъла на новата буква, като определя, че върху паричната част от неделимите фондове на ТКЗС и ТПК могат да бъдат насочвани изпълнителни действия само по такива задължения на същите, които са поети във връзка с инвестициите, финансирани от неделимите фондове.

11. Параграф 65 да се заличи.

Съображения. Всъщност с предлагания § 65 се изменя и се допълва чл. 228 от Наказателния кодекс. Неправилно е с изменение на Гражданския процесуален кодекс да се изменя по същество Наказателния кодекс, а това следва да стане при предстоящите изменения на този последния. Освен това нарушение на въвода във владение на недвижимия имот имаме не само при нарушение на въвода във владение по съдебно решение, но и при нарушение въвода във владение по административен ред, по благоустройствени закони и т.н. Всички тези хипотези следва да се вземат предвид и да се преценят при евентуалното изменение на чл. 228 от Наказателния кодекс.

12. В § 1 от преходните разпоредби накрая думите „от тази дата“ да се заменят с думите „от влизането на закона в сила“.

Съображения. Поправката е редакционна и цели изясняването на текста.

Председател на Законодателната комисия Б. Лозанов

Председателстващ Екатерина Аврамова: По законопроекта няма записали се оратори. Иска ли някой от народните представители да се изкаже? – Няма.

Другарят министър?

Ради Найденов: Съгласен съм с предложението на комисията.

Председателстващ Екатерина Аврамова: Бюрото предлага законопроектът да бъде приет изцяло.

Има ли други предложения? – Няма.

Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.

Има думата др. Янко Марков да прочете законопроекта.

Докладчик Янко Марков: (Чете)

Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс

Председателстващ Екатерина Аврамова: Който е съгласен със заглавието на закона, моля да гласува. Мнозинство. Приема се единодушно.

Докладчик Янко Марков: (Чете)

„§ 1. В член 11 думите „който се произнася в общо събрание на гражданските отделения“ се заличават.

Към същия член се прибавя следната алинея втора:

„По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях.“

§ 2. Към чл. 15 се прибавя следната нова алинея трета: „По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.“

§ 3. Към чл. 18 се прибавя следната нова алинея: „Държавата се представлява от министъра на финансите.“

§ 4. Към чл. 20 се прибавя следната алинея трета:

„Не се допуска като повереник по делото адвокат, който е съпруг, брат или сестра или роднина по права линия на съдия, прокурор или съдебен заседател, който участвува в разглеждането на делото.“

§ 5. Към чл. 31 се прибавя следното изречение: „В случаите на чл. 27 съдът призовава по делото служебно и лицето, в интерес на което прокурорът е започнал делото.“

§ 6. Алинея втора на чл. 34 се изменя така:

„Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.

§ 7. Член 55, ал. I, б. „б“ се изменя така:

„по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – 1/4 от данъчната оценка, а ако такава няма – 1/4 от пазарната цена на имота“, а буква „г“ на същия член се изменя така:

„по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор – от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот – по размерите на буква ,,б“.“

§ 8. Алинея първа на чл. 65 се изменя така:

„Страната, която причини отлагане на делото или отмяна на решението чрез изтъкване на факти или чрез искания или представяне на доказателства, които е могла да посочи в първото заседание, понася независимо от изхода на далото разноските и таксите за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране па новите или повторното събиране на старите доказателства, както и разноските на другата страна и на нейния повереник за явяване но делото.“

§ 9, В чл. 80, ал. I, б. „в“ числото „8000“ се заменя с „20000“.

Алинея втора на чл. 80 се изменя така:

„По-горният съд може да изземе и да реши делото, което е подсъдно на по-долен съд от неговия район.“

§ 10. Към чл. 89 се прибавя следната нова алинея втора: „Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.“

§ 11. Алинея втора на чл. 93 се изменя така:

„Препирни за подсъдност между народни съдилища се разрешават от съответния окръжен съд. Препирни за подсъдност, в които участвува окръжният съд, както п между народни съдилища от различни окръжни райони се разрешават от Върховния съд.“

§ 12. В чл. 108 се прибавя нова алинея втора:

„При искове, предявени срещу бюджетни учреждения, ищецът е длъжен да представи най-късно в първото по делото заседание удостоверение, че е правил искане пред учреждението за уважаване на исковата претенция и че учреждението е отказало да я уважи или не е отговорило в едномесечен срок. Ако подобно удостоверение не е представено, съдът отлага делото по искане на ответника, като му дава достатъчен срок, за да заеме становище по предявения иск.“

§ 13. Създава се чл. 110 със следното съдържание:

„В първото заседание страните са длъжни да представят всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочат другите доказателства и обстоятелства, конто ще установяват с тях.

По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и за които докажат, че не са могли да ги наведат, представят или посочат в първото заседание.

Съдът, като изхожда от задължението си за всестранно изясняване на делото, може по своя инициатива да отложи делото за нови обстоятелства и доказателства само ако прецени, че без тях делото ще остане неизяснено от фактическа страна и поради това не ще може да се постанови правилно решение.“

Сегашният чл. 110 става ал. I на чл. 111, а сегашните ал. I и II на чл. 111 стават съответно ал. II и III на съшия член.

§ 14. Член 113 се отменя.

§ 15. Второто изречение на ал. III на чл. 117 се изменя така:

„Но в този случай искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.“

§ 16. Член 133 се изменя така:

„Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността па които законът изисква писмен акт;

б) за опровергаване съдържанието на официален документ;

в) за установяване обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лева;

г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;

е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

В случаите на букви „в“, „г“, „д“ и „е“ свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.“

§ 17. Към чл. 135 се създава нова алинея втора:

„Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело.“

§ 18. Към чл. 182 се прибавя следната алинея:

„Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.“

§ 19. В чл. 184 думата „едногодишен“ се заменя с думата „шестмесечен“.

§ 20. В чл. 190, ал. II на двете места думата „обявяването“ се замества с „произнасянето“.

§ 21. В чл. 192 се добавят нови алинеи IV и V:

„В срока за преглед по реда на надзора съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна жалба.

Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.“

§ 22. Алинея първа на чл. 193 се изменя така:

„Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието. в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190, ал. II срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.“

§ 23. Член 197 се изменя така:

„Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 7-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, ал. II срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението е мотивите е изготвено.“

§ 24. Към чл. 205 се прибавя следната алинея II:

„Косато второинстанционният съд разглежда делото по същество в случаите на чл. 208, ал. III, той може да събира нови доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.“

§ 25. Към чл. 206 се прибавя следната нова алинея II:

„Съдът отменя решението и в необжалваната част, а така също и за лицата, които не са подали жалба, ако основанията за отменяването му важат и за тази част или за неподалите жалби лица.“

§ 26. В чл. 207, б. „б“ думите „са били нарушени съществени правила на съдопроизводството“ се заменят с думите „са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.“

§ 27. Чл. 208 се изменя така:

„Когато второинстанционният съд отмени обжалваното решение по основанията, посочени в б. „б“ на чл. 207, той връща делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Второинстанционният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество, когато отмени решението на посочените в чл. 207, букви „а“ и „г“ основания.

Второинстанционният съд, когато отмени обжалваното решение на основанието, посочено в буква „в“ на чл. 207, връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ако обаче за доизясняване на някои приети от първата инстанция фактически положения е необходимо да се съберат допълнителни доказателства и когато събирането на тези доказателства няма да представлява трудност и няма да забави значително разглеждането на делото, той може да го реши сам по същество.

Когато второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане, дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.“

§ 28. Алинея I на чл. 209 се отменя.

§ 29. Алинея II на чл. 210 се отменя.

§ 30. Член 225, алинея първа се изменя така:

„Главният прокурор на Народна република България и председателят на Върховния съд могат да правят предложения за преглед по реда на надзора на всяко влязло в сила решение на съдилище или на особена юрисдикция, ако са допуснати нарушения по чл. 207.“

Към същия член се създава нова алинея трета:

„Не може да се иска преглед по реда на надзора в случаите, когато може да се иска отмяна по чл. 231.“

§ 31. Член 226, алинея I се изменя така:

„Предложение за преглед може да се направи до три години от влизане на решението в сила, но ако решението е изпълнено, не по-късно от една година след изпълнението му.“

Към същия член се създава следната нова алинея II:

„По решение на Министерския съвет сроковете по предходната алинея може да не се прилагат за решенията по някои категории дела, по които страна е държавата.“ Сегашната ал. втора става ал. трета.

§ 32. „Алинеи I и II на чл. 229 се изменят така:

Когато Върховният съд отмени влязло в сила решение на окръжен съд, той разглежда делото като втора инстанция съобразно правилата на чл. 208, а когато отмени решение на народния съд, той връща делото на същия за ново разглеждане от друг състав.“

Алинея III на съшия член става ал. II.

§ 33. Към чл. 232 се прибавя следната нова алинея: „Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.“

§ 34. В чл. 233, ал. I думите „без да са ограничени със срок“ се заменят с думите „до три години от възникване на основанието за отмяна“.

§ 35. В алинея трета на чл. 234 думите „отменя и двете решения“ се заменят с думите „отменя неправилните решения“.

§ 36. В края на б. „а“ на чл. 237 се прибавят следните думи: „а така също и решенията на Външнотърговската арбитражна комисия и утвърдените от нея спогодби по арбитражни дела.“

Буква „в“ на същия член се изменя така:

„документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, държавните учреждения и предприятия, кооперациите, юридическите консултации и взаимоспомагателните каси към профкомитетите при предприятията и учрежденията към граждани, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в седемдневен срок.“

§ 37. В чл. 242 алинея втора се изменя така:

„Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви „а“ и „б“ – до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на Външнотърговската арбитражна комисия и утвърдените от нея спогодби – до Софийския градски съд; в случаите на букви „в“ и „г“ – до народния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви „д“ до „ж“ – до народния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.“

Към същия член се прибавя нова алинея IV:

„За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.“

§ 38. Член 245 се изменя така:

„В решението или разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу държавно предприятие, кооперация или друга обществена организация съдът постановява сумата да бъде изплатена по сметката на длъжника в Българската народна банка, ако дългът е породен във връзка с експлоатационна дейност, основен ремонт или капитално строителство на ТКЗС, и по сметката на длъжника в Българската инвестиционна банка, ако дългът е породен във връзка е дейността на строително-монтажните и проектантските организации или с капитално строителство без капиталното строителство на ТКЗС.“

§ 39. Към чл. 264 се прибавят следните нови алинеи:

„Ако с решението се постановява развод или бракът се обявява за недействителен, съдът и без искане на страните се произнася по въпросите по чл. 54 от Закопа за лицата и семейството и за семейното жилище, когато има деца, които са навършили пълнолетие.

Искът по чл. 121 от Закона за лицата и семейството се разглежда от съда, който е постановил по-раншното решение като първа инстанция, или от равен на него съд по местожителството на ищеца.“

§ 40. В чл. 278, ал. II думите „в седемдневен срок от получаване на преписа от молбата“ се заменят с думите „в първото заседание по делото“.

§ 41. Член 280 се отменя.

§ 42. В чл. 281 думите „но и по тия спорове свидетели не се допускат“ и второто изречение в съшия член се заличават.

§ 43. Членове 284 и 285 се отменят.

§ 44. Втората алинея на чл. 286 се отменя.

§ 45. В чл. 288, ал. II думите накрая „като определя начините и сроковете за тяхното изплащане според обстоятелствата“ се заличават.

Алинея четвърта на същия член се изменя така: „За вземанията по ал. II заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.“

Към същия член се прибавят следните нови алинеи:

„Искането по ал. II може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. I. Имотът се оценява по действителната му стойност.

Сумите по ал. II трябва да се изплащат по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие. При неплащане на две вноски решението по ал. II се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.“

§ 46. Чл. 292 се изменя така:

„Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно.“

§ 47. Към чл. 323, ал. I в края се прибавят думите „или друг акт, подлежащ на изпълнение“.

§ 48. Към чл. 324, ал. I се прибавя следната нова буква:

„г) местожителството на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка“

§ 49. Алинея първа на чл. 326 се изменя така:

„Наследниците и частните правоприемници на взискателя. както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.“

§ 50. Към чл. 332, ал. II се прибавя следното изречение: „Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.“

§ 51. В края на алинея първа на чл. 334 се прибавя: „освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица“.

§ 52. В чл. 340, б. „а“ думите „която е дадена в ипотека“ се заменят с думите „върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор“.

В буква „б“ думите „от престъпления“ се заменят с думите „от непозволено увреждане и от финансови начети“.

Буква „в“ на същия член се изменя така:

„в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби“.

§ 53. Член 341 се изменя така:

„Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение на служител или работник, върху възнаграждението на член на ТКЗС или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, може да се удържа само:

а) ако осъденото лице получава до 600 лв. месечно – 1/5 част, ако е неженено, и 1/6 – ако е женено или вдовец (вдовица) с деца;

б) ако осъденото лице получава повече от 600 до 1000 лв. – 1/4 част, ако не е женено, и 1/5 – ако е женено или вдовец (вдовица) с деца;

в) ако осъденото лице получава повече от 1000 лв. – 1/3 част, ако не е женено, и 1/4 – ако е женено или вдовец (вдовица) с деца.

Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. I за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

За възнагражденията, получавани от ТКЗС, месечният размер се определя, като се раздели на 12 възнаграждението за труд през предшествуващата година.

Върху вземания за издръжка ще се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.“

§ 54. В чл. 345, ал. I думите „по чл. 201 от НК“ се заличават.

§ 55. В чл. 355 думите „по реда на чл. 136 от ЗЗД“ се заличават.

§ 56. Третата алинея на чл. 365 се изменя така:

„За непредставяне на вещта без уважителни причини съдебният изпълнител налага на пазача глоба до 200 лв., ако няма място за друга отговорност.“

§ 57. Член 372, ал. IV се изменя така:

„Когато вещта е била възложена на взискателя, собственикът може да я иска от него, ако той е знаел, че вещта не е била на длъжника. В противен случай той има право да получи от взискателя сума, отговаряща на вземането, срещу което вещта е била възложена. Ако то по размер е по-малко от цената, собственикът има право да търси разликата от лицата, които са я получили.“

§ 58. В чл. 376, ал. 1 думите „Съдебният изпълнител е длъжен най-късно седем дни след извършване на описа да изготви обявление за проданта“ се заменят с думите „Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на седем дни от описа, ако не е подадена жалба, да изготви обявление за продажбата.“

§ 59. Към чл. 395 се прибавят следните нови алинеи:

„Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума.

Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в трудовата книжка на длъжника от лицето в учреждението, предприятието или организацията, което изплаща трудовото възнаграждение на длъжника. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение, предприятие или организация или при частно лице, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване в трудовата книжка, макар и да не е получено друго запорно съобщение.“

§ 60. Към чл. 399 се прибавят следните алинеи втора и трета:

„Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

Принудително изпълнение срещу държавни учреждения, което има за предмет предаването на определен имот или извършването на определено действие, става по общия ред.“

§ 61. В чл. 401 след думите „поради липса на достатъчно средства по сметката“ се прибавя „или поради наредба за това“.

§ 62. Буква „б“ на чл. 402 се изменя така:

„б) непаричната част на неделимите фондове на ТКЗС и на ТПК. Върху паричната им част може да се насочва изпълнение само за задължения във връзка с предназначението на тези фондове.“

§ 63. Членове 404 и 411 се отменят.

§ 64. Член 413, ал. II се отменя.

Преходни разпоредби

§ 1. По отношение на решенията, влезли в сила преди датата на влизането в сила на този закон, тригодишният срок по чл. 226, ал. I тече от влизането на закона в сила.

§ 2. Тригодишният срок по чл. 233, ал. I започва да тече от влизането на този закон в сила в случаите, в които основанията за отмяна на влезлите в сила решения са възникнали по-рано.

§ 3. Решенията по допускане на делби по чл. 282, които са постановени преди влизането на този закон в сила, се обжалват по досегашния ред.

§ 4, Иск по чл. 285 може да се предявява само в случаите, в които решението по допускане на делбата е постановено преди влизането на този закон в сила.

§ 5. По висящи производства за съдебни делби доказателства могат да се допускат на общо основание само ако до влизането на този закон в сила не е постановено решение по допускането на делбата. Ако такова решение е постановено преди този закон, доказателствата могат да се допускат само по въпросите по чл. 286.

§ 6. Когато до влизането на този закон в сила съдът е дал разсрочка за изплащането на задължението по чл. 288, новата последна алинея към същия член не се прилага.“

Председателстващ Екатерина Аврамова: Тия от народните представители, които са съгласни с текста на закона, така, както беше прочетен от докладчика, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се единодушно.

С това Законът за изменение на Гражданския процесуален кодекс е приет.