(сигнал № 27 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-707/04.06.2020 г., председателят на Върховния касационен съд, председателят на Гражданска колегия и председателят на Търговска колегия на Върховния касационен съд бяха сигнализирани за съществено различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от правната уредба на заповедното производство.
1. Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „Когато заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 2 ГПК поради особеното качество на заявителя (държавно учреждение, община или банка) и при осъществено частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който не притежава специалното качество по чл. 417, т. 2 ГПК, легитимиран ли е да предяви иск за установяване на вземането по реда чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК?“.[1]
С тълкуване, дадено с т. 10б, абзац 3, изр. 2 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС прие, че:
„При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.“
След постановяване на тълкувателния акт по въпроса е формирано противоположно казуално тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290, ал. 2 ГПК и по чл. 274, ал. 3 ГПК, всяко от което попада в обхвата на допълнителното селективно основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК (ред., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.).
1.1. Според едното становище, когато заповедта за изпълнение е издадена в полза на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК (така Решение № 1/01.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о.).
Съображенията са, че съгласно т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и правоприемникът на последния – универсален или частен – трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи законът чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от посоченото тълкувателно решение изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
1.2. Според другото становище, когато заповедта за изпълнение е издадена в полза на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК при спазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК (така Определение № 665/04.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2390/2019 г., II т. о.; Определение № 102/24.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2643/2019 г., II т. о.).
Аргументите в подкрепа на този извод са следните.
Нито в мотивите, нито в диспозитива на тълкувателния акт са посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката-цедент, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск. Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК.
Приложимостта на т. 4г от тълкувателното решение е ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл. 422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия – и за исковото производство – на посоченото в т. 4г ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор. В хипотезата, в която заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК вече е издадена в полза на кредитор, притежаващ изискуемото особено качество, и това вземане е прехвърлено след издаване на заповедта, но преди предявяване на иск по чл. 422 ГПК, не е налице заобикаляне на закона, тъй като заповедта за изпълнение е издадена на кредитор, ползващ се от предвидения облекчен ред, и последващото цедиране на вземането не заличава правните последици от издаването й.
II. Предложение
С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем.
Бележки под линия:
[1] За противоречивото тълкуване по поставения въпрос вж. и Ганчев, Б. Процесуално легитимиран ли е цесионерът, нямащ качеството банка, за предявяване на иска по чл. 422, респ. чл. 415 ГПК, при осъществено частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение? // Електронно издание „Предизвикай правото“ (16 февруари 2020 г.), публикувана за пръв път в „Търговско и облигационно право“, бр. № 11/2019 г.
