(доклад, изнесен на конференция „Юридически, икономически и исторически аспекти на държавното регулиране върху стопанската дейност“, организирана по повод 90-годишнината от рождението на проф. д-р Филип Рачев, 23 юни 2022 г. УНСС)
1. Природният закон задължава времето да тече въпреки всичко. Човешкият закон може да стори обратното: да му забрани. Благодарение на юридическите факти, които я прекъсват или спират, давността е едно „укротено“ от закона време. Без тях тя нямаше да бъде друго освен прозаичен период, чието изчисляване не изисква правно познание, а единствено календар. Съчетанието на тези факти поставя редица интересни и сложни проблеми. Един от тях е проблемът за прекъсването на спряла давност.
2. Спиращите давността факти водят до това срокът след случването им да не се зачита, докато не настъпи друг (образно казано „противоположен“) факт. Например брак-развод. Давност в промеждутъка няма. Има само време.
Прекъсващите давността факти заличават изтеклата давност, като същевременно от случването им започва да тече нова.
Стои открит въпросът за ефекта от наслагването на юридическите факти от двете групи. Дали спирането не позволява прекъсване на давността, или прекъсването ще действа въпреки спирането, макар и с отложени правни последици, е въпрос с известна практическа и теоретична важност.
Фактите, които водят до прекъсване и спиране на различните видове давност, са разнообразни и са уредени в различни закони: Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговския закон (ТЗ), Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за медиацията (ЗМ), Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), Закона за собствеността (ЗС), Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ).
Възможни са най-различни комбинации между тях:
– по време на брака единият от съпрузите предявява иск срещу другия;
– вземане е признато по време на извънредното положение;
– дете владее имот по чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, който се възстановява на родителя му.
Примерите могат да бъдат продължени.
3. Сред различните хипотези на спиране на давността могат да бъдат отграничени два типа.
При фактите от първия тип кредиторът е затруднен да се защити или това не може да се очаква от него в обичайния случай. Тук попадат случаите на сключен брак, упражняване на родителски права, отношения между поднастоен и настойник, между юридическо лице и неговия управител и изобщо хипотезите по чл. 115, б. „а“ до „е“ ЗЗД, както и извънредното положение (чл. 3, т. 2 ЗМДВИП).
Напротив, при фактите от втория тип кредиторът (или друго лице) вече е предприел действия по защита на правата си. Той е предявил иск или възражение и е налице съдебен процес относно вземането (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), подал е молба за откриване на производство по несъстоятелност или се е присъединил (чл. 628а ТЗ), или е предявил вземането си (чл. 685а ТЗ), започнал е производство по медиация (чл. 11а ЗМ), образувано е производство по установяване на нарушение от орган за защита на конкуренцията (чл. 111 ЗЗК). Близост показва и производството по стабилизация, въпреки че там активен е длъжникът.
4. Два типа са и фактите, които прекъсват давността.
При фактите от първия тип действа кредиторът. Тук попадат част от изброените по-горе случаи, доколкото при тях давността едновременно спира и прекъсва (предявяване на иск или възражение, молба за откриване на производство по несъстоятелност, предявяване на вземането в производство по несъстоятелност). Включват се и действията за принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД).
При втората група факти кредиторът е пасивен. Действа или длъжникът (при признаване по чл. 116 ЗЗД), или прекъсването следва пряко от законова разпоредба (например чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ).
5. Въпросът, който се поставя, е какви са правните последици при настъпване на един юридически факт, който поначало прекъсва давността, по времето, в което тази давност е спряла.
Може да се твърди, че спрялата давност изобщо не би могла да бъде прекъсната.
Би могло да се поддържа също и че ефектът на прекъсването ще се прояви, но след като бъде отменено действието на факта, обусловил спирането. До премахването на юридическия факт, обусловил спирането, давност няма да тече, а след премахването му – ще започне да тече наново (отначало) същата давност. А ако подновяването е след влязло в сила решение: петгодишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Законова разпоредба, която да предвижда, че спряла давност не може да бъде прекъсване, няма. На следващо място, изтичането на давността е в полза на длъжника, а спирането и прекъсването – в полза на кредитора. Ако спрялата давност не може да бъде прекъсвана, това ще значи, че спирането ползва и длъжника.
Аргументите натежават в полза на становището, че спрялата давност може да бъде прекъсвана.
6. В едни случаи (пример предявяване на иск или възражение, молба за откриване на производство по несъстоятелност) давността едновременно е прекъснала и е спряла. След отпадането на юридическия факт, обусловил спирането, е възможно да започне да тече нова давност. Вземането може да е установено с влязло в сила решение, да е преобразувано с план за оздравяване и т.н. Тогава повторното прекъсване на давноста няма да има значение[1] и по правило ще тече петгодишна давност, дори и преди това давността да е била по-кратка (чл. 117, ал. 2 ЗЗД, чл. 707б ТЗ вр. чл. 110 ЗЗД).
Възможно е действието на първото прекъсване да отпадне, без да отпадне самото спиране. Тогава повторното прекъсване ще има значение и ще прояви своя ефект. Такъв ще бъде случаят на признато вземане след подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, която впоследствие е отхвърлена с влязло в сила решение (чл. 628а, ал. 3 ТЗ). След спирането ще започне да тече наново същата давност. Тя е била прекъсната с признанието.
Едновременното спиране и прекъсване на давността настъпва в ограничен брой случаи. В останалите давността ще бъде единствено спряла. Тогава (след спирането) настъпването на юридически факт, който на свой ред прекъсва давността, ще прояви ефекта си след отпадането на факта, обусловил спирането. От този (по-късен) момент ще започне да тече наново същата давност.
7. Макар посоченото разрешение да е съобразено със закона, в определени случаи то може да доведе до несправедлив резултат. Пример е спирането на давността между съпрузи. Именно поради брачната връзка, която, образно казано, „играе коз“ срещу облигационната, давност между съпрузи не тече. Ако вземането е възникнало преди брака и някаква част от давността е изтекла, тя ще спре със сключването на брак и ще продължи да тече след прекратяването му. Но е твърде възможно длъжникът (единият съпруг) да признае правото на кредитора (другия съпруг). Признанието може да е провокирано именно от близостта между съпрузите, дори от представата, че дългът вече няма значение. В този случай давността ще прекъсне с признанието и след прекратяване на брака ще започне да тече наново.
8. Абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД може да спре, но по отношение на нея прекъсването няма ефект. Следователно казаното по-горе за нея не важи.
Чл. 44, ал. 1 ЗН също урежда давност, която може да бъде наречена абсолютна. Искът за унищожение на завещателното разпореждане, указва тази разпоредба, се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ц. Цанкова счита този втори срок за преклузивен[2], Й. Фаденхехт общо говори за давност при унищожаване на завещание[3], Ал. Цонов посочва, че въпросът не е изяснен в закона, но се позовава на мнението на Фаденхехт[4]. Мисля, че най-малкото заради възможността за безрочно възражение срокът може да се определи като давностен, но тази десетгодишна давност изглежда да не спира и да не прекъсва („в никакъв случай по-късно от 10 години от откриване на наследството“, посочва Хр. Тасев в учебника си[5]). Следователно и за нея няма да е относима хипотезата на прекъсване на спряла давност.
9. Прекъсването на спряла придобивна давност има същите последици: ще започне да тече нова, след като отпадне действието на факта, обусловил спирането. Например признание по време на извънредно положение (при действието на ЗМДВИП или друг закон със сходно действие, ако такъв бъде приет в бъдеще). Възможно е също давността да е спряла на някое от основанията по чл. 115, б. „а“ до „е“ ЗЗД и да е прекъснала на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Следва да се отбележи, че придобивната давност прекъсва на собствено основание: когато владението бъде изгубено било поради изгубване на намерението за владение (чл. 68, ал. 2 ЗС), било поради изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца (чл. 81 ЗС). Ако това се случи, ясно е, че нова давност няма да тече.
10. В доктрината се спори дали изобщо е възможно признание при придобивната давност, което да не превръща владението в държане. Когато владелецът заяви, че друг е собственик, това най-вероятно означава, че отрича собствения си анимус. Това би обезсмислило давността, а следователно и нейното прекъсване: тя няма да прекъсне, а изобщо няма да тече, защото няма да е налице владение. Този проблем е важен и изисква самостоятелно изследване. Тук е достатъчно да кажа, че се присъединявам към становището, изразено в старата френска доктрина, според която признанието може да не отнеме владението, а само да прекъсне придобивната давност. Според Колен и Капитан, ако владелецът признае, че държи за другиго, не е владелец. Обаче ако признае, че правото е на друг, а той само го заграбва, то тогава той продължава да е владелец, но давността е прекъснала или, както авторите посочват, владелецът се е отказал в тази част, изтекла в миналото[6]. Възможно е, макар и рядко, придобивната давност да се прекъсне с признание и да започне да тече отначало. А ако е спряла, да започне да тече наново след отпадане на действието на обусловилия спирането юридически факт.
11. В заключение следва да се посочи следното.
Първо, по общо правило прекъсването на спряла давност проявява ефект след отпадането на действието на юридическия факт, обусловил спирането. Когато давността отново може да тече, тя ще започне да тече не от момента, в който е спряла, а отначало.
Второ, когато давността е спряла и прекъснала поради действието на един юридически факт, както е при предявяването на иск, повторното прекъсване ще породи действие само по изключение – когато ефектът на първото прекъсване може да отпадне, а да се запази ефектът на спирането. Пример за такова изключение е признанието на вземане след подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, която впоследствие е отхвърлена с влязло в сила решение.
Трето, общото правило не се прилага при абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД, доколкото по отношение на нея прекъсването няма ефект. Не се прилага и при десетгодишния срок по чл. 44, ал. 1 ЗН, ако изобщо се възприеме тезата, че се касае за давностен срок.
Четвърто, признанието при придобивна давност, което само я прекъсва, без да преустановява владението, е възможно, макар и рядко. Ако токова признание настъпи при спряла придобивна давност, ще се приложи общото правило, изведено по-горе.
Използвана литература:
1. Колен, А., Капитан, А. Елементарен курс по френско гражданско право. Tом I. Kнига II. Вещно право. Превод от IV-то изд. С., Държавна печатница, 1926.
2. Младенов, Н. Признание на вземането от длъжника – правни последици. // Пазар и право, 2002, № 2, ЕПИ On-line.
3. Тасев, Хр. Българско наследствено право. 9-то прер. изд., ред. Г. Петканов, С. Тасев, С., Сиела, 2009.
4. Фаденхехт, Й. Новият закон за наследството. // Юридическа мисъл, № 2-3.
5. Цанкова, Ц. Ек. Матеева, М. Марков, Вес. Петров, Д. Танев, Ив. Георгиев. Закон за наследството. Научноприложен коментар. ИК „Труд и право“, С., 2016.
6. Цонов, Ал. Коментар по закона за наследството. (Доктрина, съдебна практика, разбор и обобщения). С., Издание на ВС на РБ, 1993.
Бележки под линия:
[1] Младенов, Н. Признание на вземането от длъжника – правни последици. // Пазар и право, 2002, № 2 ЕПИ On-line, посочва, че съдебното признание не прекъсва давността, защото тя вече е прекъсната при предявяването на иска. (Освен прекъсната, давността ще е и спряла). Но веднага след това авторът добавя: „Това признание ще има самостоятелно значение на основание за прекъсване на давността само в един следващ процес, и то в определени случаи – ако производството по първоначалното дело бъде прекратено поради оттегляне на иска или нередовност на исковата молба или ако искът е бил отхвърлен като неоснователен като преждевременно предявен“. В тези случаи обаче давността няма да се счита прекъснала поради предявен иск, съответно спряла.
[2] Цанкова, Ц. Ек. Матеева, М. Марков, Вес. Петров, Д. Танев, Ив. Георгиев. Закон за наследството. Научноприложен коментар. ИК „Труд и право“, С., 2016, с. 477.
[3] Фаденхехт, Й. Новият закон за наследството. // Юридическа мисъл, № 2-3, с. 154.
[4] Цонов, Ал. Коментар по закона за наследството. (Доктрина, съдебна практика, разбор и обобщения). С., Издание на ВС на РБ, 1993, с. 123.
[5] Тасев, Хр. Българско наследствено право. 9-то прер. изд., ред. Г. Петканов, С. Тасев, С., Сиела, 2009, с. 108.
[6] Колен, А., Капитан, А. Елементарен курс по френско гражданско право. Tом I. Kнига II. Вещно право. Превод от IV–то изд. С., Държавна печатница, 1926, с. 298.
Интересна тема, харесва ми и въпреки че вече има произнасяне на ВКС по въпроса, че спрялата давност може да бъде прекъсвана с ОУИ, не бива да се отричат безспорните достойнства на статията най-малкото в чисто теоретичен аспект и множеството ракурси на разглеждане на тази проблематика. С риск да бъда неособено прецизен от доктринерна гледна точка, виждането ми по казуса е най-общо ориентирано по оста процесуално – материално естество на юридическия ефект на спирането/прекъсването на давностния срок, чийто материалноправен характер в никакъв случай не отричам, а само го разглеждам като обект на визираните действия, първото от които е с отчетливо негаторна процедурна природа, под формата на “замразяване” на релевантността на константно течащото време в латентно състояние, а второто касае вече неговата окончателна практическа сила, или прекратяването е по-категоричен вариант на спирането, водещо практически до неговото рестартиране, т.е. не е дилаторен, а премпторно обстоятелство, влияещо същностно върху института на давността и е налице специфично амбивалентно въздействие, не само темпоралното му отлагане, ами и реалното му заличаване в неговия чисто материален смисъл. Още повече, хибридния производствено-предметен тип на резултата, води до извода, че преустановяването, функционира независимо от и дерогирайки за определен период влизането в сила на прекратяването, имащо имащо самостоятелно значение, като предизвикано от отделен юридически факт.
Поздрави за публикацията, винаги е удоволствие да се четат трудовете на този автор.