(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 11, с. 260-263)
Става въпрос за екстремна форма на телесна модификация, която има за цел да доближи до максимална степен външния вид на даден човек до този на определен вид животно. Това се постига чрез поредица от интервенции, включващи модификация на костната структура и татуиране на лицето, промяна на формата и дължината на ушите, смяна на цвета на очите, промяна в дължината и формата на определени зъби, поставяне на импланти, "монтиране" на външни животински органи (опашка, рога и пр.). Макар и подобно желание да изглежда доста странно за голяма част от нас, в световен мащаб то се наблюдава у все повече хора. Поради това по-долу споделям част от наблюденията и разсъжденията си по така поставения въпрос…
Кое кара хората да искат да изглеждат като животни?
Желанието на човека да бъде възприеман и да се държи като животно може да има различна мотивация и произход. Те следва да бъдат отчетени при формирането на отношението на правото към подобно желание, формулирано като юридическа претенция. Често те са свързани с определени отречени от съвременното законодателство обичаи и религиозни традиции, които търсят връщане към животинската природа на човека. Ето няколко примера:
– индийската секта “Пашупата” (в превод – “Цар на животните”) обединява хора, които смятат себе си за животни и си поставят за основна цел да изпитат животински екстаз. Сред използваните за постигането на тази цел техники са къпане в кал, омазване със сажди, имитация на магарешки рев, самонараняване, осакатяване, ритуален секс и пр.;
– т. нар. агхори и канпахата-йоги ходят чисто голи и се хранят с човешко месо и изпражнения, което според тях води до по-бързо постигане на състояние на нирвана (!);
– сектата тхаги (в превод – “удушвачите”) обединява поклонници на свирепата индуиска богиня Кали. Те смятат за свой дълг да убиват колкото се може повече хора, чиито души да бъдат пренасяни в жертва на Кали. Поведението им имитира това на хищните животни, като някои от тях участват и в допълнителни "богоугодни" практики: удушване на случайни пътници със специално изготвени за целта "ритуални" въжета; улучване на главата с нож (!); печелене на доверието на непознати хора, след което им се предлага храна, съдържаща отрова, а когато отровата подейства жертвата "се довършва" с копие. Убийството в посочените случаи е религиозен ритуал и дълг за всеки член на тхаги.
Освен като реминисценция на поставени извън закона древни практики, желанието на хората да станат животни може да бъде открито и в "модата" на живия тотем – създаване на получовек-полуживотно. Сред последователите на бодиарта, чието желание да се превърнат в животни ги е превърнало в "медийни звезди", могат да бъдат посочени два примера:
– Ерик Спрейг, който иска и направил поредица от усилия, за да се "превърне" в гущер: За целта той татуирал на тялото си люспи; имплантирал под кожата на веждите и челото си различни овални предмети, имитиращи израстъците на гущера на главата; изострил зъбите и ноктите си, разрязал езика си на две. Всичко това – за да прилича в максимална степен на гущерите;
– Денис Абнер, който смята да се "превърне" в тигър. Това на този етап му е струвало около 150 000 долара: сменил кучешките си зъби с тигрови; използвал специални лещи, които правят очите му да изглеждат така сякаш са на животно от семейство Тигри; с помощна на пластична хирургия променил чертите на лицето си, като им се придала формата на тигрова муцуна; татуирал кожата си с тигрово райе.
Желания като тези на човекът-тигър стават все по-често срещани и дори се превръщат във фактор за създаване на един нов "пазар" на медицински услуги. В пластичната хирургия възниква нова "мода" – промяна на чертите на човешкото лице "като на котка"!
Защо!?
Като причината за модата на “живия тотем” днес се посочва двойнственото положение на младите хора в съвременния свят. Макар и физически да се чувстват напълно пораснали, обществото отказва да ги третира като възрастни хора докато не завърши продължителното им обучение, а дори и определен период след това. Липсва някакъв формален (ритуален) социален акт на инициация, който да изпълни ролята на “въвеждане” на младите в “тайните” на възрастните. Този неустойчив и колеблив преходен статус кара младите хора да търсят убежище и собствена (алтернативна, независима) идентичност, включително във формата (ролята) на животно. Психолозите разглеждат подобна реакция като своеобразен отказ на лицето да се приобщи към отхвърлящия ги “свят на хората”.
Телесните модификации и в частност пиърсингът се определят като съвременната форма на познатото в антропологията мнимо ритуално (само)убийство. Корените му могат да бъдат открити в съществувалите през древността жертвоприношения на отделни органи от живото човешко тяло, изразяващи се в пробождане на ушите, езика, бузите, пъпа, гениталиите и слагане на метални халки. Всички тези действия са изпълнявали ролята на ритуали за инициация, след извършването на които децата са преминавали в света на възрастните и са получавали равен на тях статус. Днес – след отпадането на задължителния характер на военната служба, според някои изпълняваща подобни функции, младите хора търсят нови (оказва се обаче, че всъщност са доста стари!) начини, за да покажат на света, че са пораснали: татуировки, скарификация (“резба по тялото”), пилене на зъбите, разрязване на езика, пиърсинг, импланти… Всички те са свързан с изтърпяването на определена болка, тъй като именно способността на лицето да понесе тази болка се приема като доказателство за това, че то е пораснало.
Допустима ли е от правото подобна трансформация?
Тъй като съвременното право не предвижда конкретна юридическа фигура, която да отговори на нуждата на човека от ритуална инициация – за получаване на "изравнен" социален и правен статус на "възрастен" е достатъчно единствено навършването на определена възраст (пълнолетие), пред него се поставя въпросът доколко то следва да забрани на тези, които търсят подобна ритуализация, да я постигнат чрез телесна модификация?
С много малки изключения, правото не забранява възможността за самонараняване на човека. Тя се разглежда като част от правото на телесен интегритет (макар и в някои случаи да става въпрос по-скоро за телесен "дезинтегритет") и лична автономия. Поради това като допустими се възприемат и различните форми на телесна модификация, включително и такива, които водят до увреждане на определени функции на човешкия организъм: скарификация и обезобразяване на лицето; татуиране на очната роговица, което може да доведе до ослепяване; отстраняване на крайници или пръсти; та дори и кастрация. Колкото по-голяма е степента, в която интервенцията засяга здравето на човека, толкова по-негативно е отношението на правото към тази интервенция. В случаите, когато "телесната модификация" представлява средна или тежка телесна повреда, извършването й е допустимо единствено като личен акт, но не и посредством "услугите" на друго лице. Поведението на това трето лице може да представлява престъпление, независимо от съгласието на "пострадалия" ("клиента"). Тъй като въвеждането на абсолютна законодателна забрана за извършването на подобни действия на самонараняване едва ли би могла да бъде оправдана и приложена на практика, евентуалната правна уредба на екстремните телесни модификации би следвало да се съсредоточи върху гаранциите за информираност на лицето, спрямо чието тяло се осъществява модификацията, както и върху изискванията към професионалистите, които могат да извършват подобно въздействие. За съжаление липсата на такава правна уредба превръща услугите, свързани с телесна модификация, в "обитатели" на една юридически несигурна гранична зона между козметичните и медицинските услуги.
Разбира се, поведение, което накърнява правата на останалите хора, не може да бъде възприето като допустимо от закона. Модификациите, изискващи "съпътстващо" социално поведение, изразяващо се в пиене на човешка кръв (модификация "човек-вампир") или в практикуване на форми на канибализъм (в миналото представителите на другите племена не са се смятали за хора, а изяждането на чужденците е представлявало най-радикалният начин за изразяване на това отношение), не могат да бъдат легализирани, независимо от каквито и да е либерални, религиозни, психологически или естетически аргументи.
