Активната солидарност може да се дефинира като възможността една и съща престация да се дължи на двама или повече кредитори, като всеки един от тях може да иска цялостно изпълнение, а изпълнението към един от тях погасява задължението към останалите.

 

Следователно, за да е налице активна солидарност следва да имаме:

1 – няколко кредитори;

2 – една престация (един предмет);

3- всеки кредитор може да иска цялото вземане;

4 – с изпълнението към който и да е от тях задължението се погасява.

 

Има редица въпроси, които могат да се поставят относно активната солидарност. Изчезнала ли е активната солидарност от българското гражданско право, или тя въобще не е съществувала? Какво е практическото й приложение в днешни дни? Следва ли тя да бъде изрично уредена? С настоящото изследване ще бъде направен опит да се даде отговор на тези и други спорни въпроси, свързани с активната солидарност.

 

1. Активната солидарност в римското частно право

 

Активната солидарност е била позната в римското право. Активна солидарност е била налице когато един длъжник дължал на няколко кредитори една и съща престация, като точното изпълнение спрямо един от кредиторите го освобождавало по отношение на другите1. Най-често тя е възниквала от стипулация. Считало се е, че когато един от солидарните кредитори предяви иск, правото на иск на другите се погасява (т.нар. консултативна конкуренция), защото правата на кредиторите са по отношение на една и съща вещ, а в Рим е действал принципът, че за една и съща вещ няма два иска2. Отпадането на правото на иск на един от кредиторите е имало относително действие – то не е засягало правото на иск на другите.

 

2. Уредба на активната солидарност в ЗЗД (отм.)

 

За разлика от действащия ЗЗД, ЗЗД (отм.)3 е съдържал изрична уредба относно активната солидарност. На нея са били посветени чл. 89 и чл. 90, които са се намирали в глава втора от закона, посветена на разните видове задължения.

Според чл. 89 ЗЗД (отм.) задължението е солидарно между няколко кредитори, когато документът изрично дава право на всеки един от тях да иска заплащането на цялото вземане и направеното заплащане на един от тях освобождава длъжника, макар ползата от задължението да може да се раздели между кредиторите. Изискването за документ е законодателна неточност в резултат на грешка при превода от италиански, като всъщност се има предвид основание4.

В чл. 90, ал. 1 ЗЗД (отм.) е било уредено, че длъжникът може да заплати дълга на когото иска от кредиторите, ако той не е бил предизвестен, от един от тях, чрез заявяване на иск, а в ал. 2 се е посочвало, че опрощаването на дълга, което е направил един от кредиторите, освобождава длъжника само от частта на този кредитор. Относно ал. 1 се е приемало, че след предизвестието длъжникът е бил задължен само към кредитора, който е предявил иска, а при заплащане на друг кредитор се е прилагала максимата, че който плаща зле плаща два пъти5, но, разбира се, длъжникът е имал иск за неоснователно обогатяване за погрешно платеното. Ако няколко кредитори са предявили иск с една искова молба длъжникът е можел да избере един от тях, на когото да изпълни, а когато отделните кредитори са предявили отделни искове, длъжникът е трябвало да изпълни задължението си към този кредитор, който първи е предявил иск6. Идеята е с оглед на справедливостта – правото да се предостави на този, който е бил най-старателен и който пръв е предявил иск7.

По отношение на давността между солидарните кредитори е съществувала специална уредба в Закона за давността (отм.)8. Така в чл. 25 ЗД (отм.) се е посочвало, че прекъсването на давността в полза на един от солидарните кредитори се ползва и от другите кредитори. В друга разпоредба, чл. 17 ЗД (отм.), се е уреждало, че спирането на давността в полза на един от солидарните кредитори не може да служи в полза на другите.

 

3. Възникване на активна солидарност

 

В доктрината и практиката е утвърдено становището, че активната солидарност може да възникне само от правна сделка, тя никога не може да произтича от закона, като се посочва, че тя може да бъде създадена от договор или завещание9. Това становище не е неоспоримо. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. От посочената разпоредба следва, че два са източниците на солидарността: правната сделка и законът10. Тъй като уредба относно активната солидарност липсва, по аналогия тази разпоредба следва да намери приложение относно нея. Несъмнено въз основа на принципа за свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) активна солидарност винаги може да бъде уговорена между страните, като договорите могат да бъдат от най-различно естество11, включително и при някои безвъзмездни договори12. Договорът не трябва непременно да включва изрични уговорки относно активната солидарност, а е меродавна действителната обща воля на страните (чл. 20 ЗЗД), от която следва да се изведе дали има активна солидарност или не13. Тя също може да изхожда от едностранна сделка – например запис на заповед, менителница14, чек15 или коносамент16, в които ценни книги като поемател са посочени две или повече лица, или завет в полза на няколко лица. При наследяването на акции е недопустимо да се уговори активна солидарност, защото това би застрашило интересите на дружеството17. Съществуват обаче и определени изключителни хипотези, при които активната солидарност възниква ex lege18.

 

Хипотези (неизчерпателни и дискусионни), при които активната солидарност възниква по силата на закона:

– Съгласно чл. 374, ал. 2 ТЗ всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно. Видно от разпоредбата, всеки нов превозвач, който става страна по договора, е овластен по силата на закона да упражнява правата на другите превозвачи, включително и да иска пълно и точно изпълнение19. Това следва също и от разпоредбата на чл. 375 ТЗ, според която превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора, а заложното право се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи20. По подобен начин се изразява законодателя и в чл. 97 Закона за железопътния транспорт – когато международният превоз – предмет само на един превозен договор, е извършен от много последователни превозвачи, всеки превозвач, който поема товара с товарителницата, участва в превозния договор и поема задълженията, произтичащи от него, както и отговаря солидарно с останалите превозвачи за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето. И в тази хипотеза също възниква смесена солидарност (едновременно активна и пасивна за едно и също задължение) за всички превозвачи по силата на закона.

– Съпружеската имуществена общност е бездялова, тъй като съпрузите нямат особени дялове, както при съсобствеността, и неделима, защото докато тя съществува е недопустима делба. Поради тези специфики на режима на общността възниква активна солидарност между съпрузите относно обезщетяване на вреди, възникнали поради погиване или увреждане на обща вещ, притежавана в режим на съпружеска имуществена общност. Активна солидарност възниква също така относно вземания, възникнали от договори, имащи предмет движими или недвижими вещи, които са в режим на общност21. Ако е налице активна солидарност между съпрузите разводът между съпрузите, независимо от това дали е по исков ред или взаимно съгласие, не засяга качеството им на активно солидарни кредитори22.

– При разделяне правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху новоучредени или приемащи дружества съгласно уговореното разпределение, предвидено в договора или плана за преобразуване (чл. 263и, ал. 3, изр. 1 ТЗ). Ако разпределение липсва и е налице неделимо вземане възниква активна солидарност между дружествата правоприемници (чл. 129, ал. 1 ЗЗД)23, независимо че е възможно съгласно вътрешните си отношения те да притежават идеални части от вземането24.

– При пренаемането облигационно отношение съществува между наемателя и пренаемателя. Пренаемателят обаче е задължен също спрямо наемодателя за наема, който той дължи след като е изпаднал в забава и е бил поканен, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно (чл. 234, ал. 3 ЗЗД). Ако са налице предпоставките на чл. 234, ал. 3 ЗЗД, пренаемателят може да изпълни задължението си както към наемодателя, така и към наемателя, поради което е налице активна солидарност25. Именно поради това може да се твърди, че съществува облигационно отношение между наемодателя и пренаемателя, иначе на какво основание пренаемателят ще изпълни на наемодателя? По принцип между солидарни кредитори действа презумпцията за равенство, тя в този случай ще е оборена заради спецификата на отношенията – пренаемната цена се дължи само на наемателя. Но ако наемодателят събере вземането, и трябва да го предаде на наемателя, но пък от своя страна наемателят му дължи наемната цена по договора за наем, възникват предпоставките за компенсация, така че наемодателят има интерес от едно подобно правно действие.

– При гражданското дружество правата на всички съдружници са взаимни, като е възможно да няма изрична уговорка кой от съдружниците да ги упражнява. При това положение всеки от съдружниците е легитимиран да ги упражнява, в това число и да иска изпълнение на задълженията от длъжниците, поети във връзка с общата дейност на дружеството (чл. 360, ал. 2 ЗЗД). Длъжникът, дори и да е сключил договор с един от съдружниците, може да изпълни задължението и към друг, стига то да е свързано с дейността на дружеството, относно правата на съдружниците е налице активна солидарност26.

 

4. Други въпроси на активната солидарност

 

Активната солидарност е създадена най-вече в интерес на самия длъжник27. Длъжникът може свободно да избере кредитора на когото да изпълни, като не е нужно престацията да бъде предадена на всички кредитори общо (по арг. от чл. 122, ал. 1 ЗЗД, отгр. чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, където е уредено изкючение)28. Дори и някой кредитор да е предявил иск или да е поканил длъжника, а друг да бездейства, длъжникът пак може да избере на кого да престира29.

Въпреки общия предмет на задължението и сходните си права по отношение на него, солидарните кредитори на са необходими, а обикновени другари30. Но необходимо другарство между солидарни кредитори е възможно когато освен солидарни кредитори лицата притежават и друго качество, което прави другарството необходимо – например те са съпрузи в режим на общност и един от тях предявява иск по отношение на права, свързани с вещ, която е в общността. Тогава необходимото другарство ще следва от допълнителното качество, което притежават множеството кредитори, а не от качеството им на активни такива.

Всички действия, с които се изпълнява изцяло или частично задължението имат значение спрямо всички солидарни кредитори31. Частичното изпълнение към един от кредиторите, дори и да съответства или да надвишава неговата част, не погасява активната солидарност. Той е длъжен да разпредели полученото с другите кредитори съгласно вътрешните им отношения като правото му да иска изпълнение за неизпълнената част не отпада. Ако се приеме обратното, би се достигнало дотам, че кредиторът действал само в личен, а не в общ интерес, което противоречи на принципите на активната солидарност32.

Според чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. От тази разпоредба се извежда принципът в търговското право, че солидарността се предполага, за разлика от гражданското право, където задълженията са по принцип разделни. Тази разпоредба обаче касае само пасивната солидарност и не може да се приложи по аналогия относно активната33 – подобна аналогия не отговаря на целта на закона (чл. 46, ал. 2 ЗНА), тя ще бъде пресилена34.

Във вътрешните отношения между солидарните кредитори съществува оборимата презумпция, че правата им са равни (чл. 127, ал. 1 ЗЗД). Всеки солидарен кредитор, на когото е изпълнено по-малко от неговата част, има регресни права срещу останалите кредитори, които са събрали повече от полагащата им се част (чл. 127, ал. 2 ЗЗД)35.

Всеки от кредиторите е кредитор за цялото вземане36, а спрямо вътрешните отношение между кредиторите се определят частите относно вземането. Всеки кредитор от множеството трябва да действа в интерес на останалите, като по принцип благоприятните факти, например учредяването на залог или ипотека, се ползват от всички кредитори. Ако един кредитор постави длъжника в забава, например чрез покана за доброволно изпълнение, и останалите кредитори се ползват от този благоприятен за тях факт, а длъжникът няма право да иска разделяне на дълга37. Поради факта, че всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, всеки един от кредиторите може да иска разваляне на договора изцяло38. Поради акцесорността си вземането за лихви, което се поражда от забавата на длъжника, възниква също солидарност на кредиторите, като то се разпределя съобразно вътрешните им отношения39. Прекъсването и спирането на давността, извършено от един кредитор, обаче не произвежда действие спрямо останалите кредитори (чл. 125, ал. 1 ЗЗД), въпреки че е по естеството си благоприятен факт40.

Ако един от солидарните кредитори прехвърли вземането си трето лице, това не може да засегне правата останалите кредитори, те не се погасяват41.

Възможно е един солидарен кредитор с действията си да увреди общото право и по този начин да засегне другите кредитори. В тази хипотеза делинквентът, подобно на увреждането на съсобствена вещ, дължи обезщетение за частта, която не му принадлежи. Бездействието на един от кредиторите не може да доведе до настъпване на вреди по отношение на останалите, те не могат да предявят искове един спрямо друг поради това, че някой от тях е бездействал42. Все пак активната солидарност е едно право, а не задължение, следователно вреди за другите от неупражняването на права не възниква, тъй като липсва противоправност. Не трябва да се пропуска и обстоятелството, че и другите кредитори имат самостоятелни права да искат изпълнение, те не могат да държат друг отговорен за своето собствено бездействие.

Забавата на един от кредиторите води до забава и на другите (чл. 123, ал. 1 ЗЗД)43.

Принципно положение е, че изпълнението към един от солидарните кредитори води до погасяване на задължението на длъжника (чл. 123, ал. 1 ЗЗД). При разглеждането на особените хипотези следва да се ръководим от този принцип44.

Опрощаването от страна на един от солидарните кредитори изключва правата на останалите. Не може да се сподели становището, че е налице само частично опрощаване по отношение на частта на кредитора, сключил договора за опрощаване45. Това следва по аналогия от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Ограничението един солидарен кредитор да не може да опрощава цялото вземане е съществувала в чл. 90, ал. 2 ЗЗД (отм.), но както виждаме, de lege lata, подобна разпоредба липсва, следователно никаква законова пречка да се извърши това правно действие. Каква е частта от вземането на кредитора, с когото е сключен договора за опрощаване, е въпрос на вътрешните отношения в множеството. Няма как длъжникът да знае какъв е размерът на приспадащата се част на кредитора – той трябва да се довери на твърденията му, или пък да иска от него някакви доказателства, което е немислимо. И ако длъжникът е изпълнил точно задължението си, ще се окаже, че другите кредитори пак ще имат иск, макар и частичен (за своята съответна част), срещу него? Къде е тогава активната солидарност? Въпросът за отговорността на кредитора, който е сключил договора за опрощаване, към другите кредитори, лежи на друга плоскост.

Длъжникът може да прихване срещу един от множеството кредитори със свое вземане (чл. 123, ал. 1 ЗЗД)46. По този начин той ще се освободи от задължението си, тъй като е налице изпълнение, прихващането е равнозначно на плащане, а вече множеството кредитори, съгласно вътрешните си отношения, ще уредят правата си, но това са едни външни и ирелевантни за длъжника правоотношения. Ако един от кредиторите е предявил иск за вземането длъжникът може да се защити с възражение за прихващане в съдебния процес, дори и вземането на длъжника да е към друг кредитор, а не към този, който е предявил иска. Необходимо е предпоставките за прихващане да са налице47. Не е пречка да се породи прихващане паради факта, че съществуват и други кредитори – това не противоречи да има насрещност.

Не съществува забрана в закона един от множеството кредитори да сключи договор за новация с длъжника и да се новира цялото задължение. В този случай подновяването на задължението от страна на един от солидарните кредитори освобождава длъжника от старото задължение, на мястото на което възниква ново (чл. 124, ал. 1 ЗЗД)48. Другите солидарни кредитори имат право да искат изпълнение по новото задължение, техните права не са се погасили – единият кредитор е действал като на само в лично качество, но и като представител на другите при сключването на договора, правата на останалите кредитори не могат да бъдат изключени и по този начин те да загубят качеството си на кредитори относно новото задължение. Следователно възможна е обективна новация, но при пасивна само длъжникът може да бъде заменен, не и кредиторите. При новиране по изключение се запазват обезпеченията на старото задължение, но само ако лицата, които са ги дали, се съгласят (чл. 107 ЗЗД). Чрез новацията другите кредитори може да са се обогатили – например длъжникът е в забава и няма достатъчно средства да заплати дължимото, затова с един от кредиторите сключват договор за новация, като вместо сегашното си задължение от 50 000 лв. той вече да дължи някаква родово определено вещи на стойност 70 000 лв., под страх длъжникът да не плаща лихви и неустойки. Може също така бедният длъжник да се замени с богат такъв, който има достатъчно секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено изпълнението. Няма причина тогава останалите кредитори да се противопоставят на договора за новация. Ако пък кредиторите са претърпели вреди, ако вземането се е намалило, те могат по общия ред да претендират обезвреда от кредитора, който е страна по договора за новация, но това е един външен и ирелевантен за длъжника факт – неговото старо задължение е погасено и на негово място е възникнало ново.

По същите причини следва да се приеме, че няма пречка длъжникът и един от солидарните длъжници да сключат договор за спогодба (чл. 365 ЗЗД). Взаимните отстъпки, които са договорени между един от кредиторите и длъжника, следва породят действие и за останалите кредитори. Това е така, тъй като не е налице основание, предвидено в закона, което да урежда противното. В тази хипотеза явно съществува изключение от принципа, че договорите пораждат правни последици само за лицата, които са ги сключили (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Ако поради спецификата на предмета законът изисква договорът да бъде сключен в особена форма е необходимо изрично упълномощаване в същата форма, а ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 ЗЗД).

Ако настъпи сливане между един от солидарните кредитори и длъжника другите правата на другите солидарни кредитори се погасяват за частта на кредитора, по отношение на когото е настъпило сливане (по аналогия от чл. 124, ал. 3 ЗЗД). Тази част зависи от вътрешните отношения в множеството. Обезпеченията, учредени в полза да един или всички солидарни кредитори, се запазват49.

Смъртта на един от солидарните кредитори, респективно прекратяването на юридическото лице, не погасява нито задължението (както в неговата цялост, така и част от него), нито солидарността – всеки един от останалите в множеството кредитори може да претендира пак цялото вземане.

При активната солидарност сякаш отношенията между кредитори се уредждат с взаимно пълномощно, което те са дали едни на други, въпреки че такова реално липсва. Същността на активната солидарност е в това, че всеки кредитор се явява пълномощник на другите кредитори по силата на закона или на изрична уговорка. Поради тази причина ако един от солидарните кредитори и длъжникът се споразумеят във вреда на останалите кредитори, договорът не произвежда действие за тях (чл. 40 ЗЗД)50. За фактическия състав на чл. 40 ЗЗД е без значение дали представителството е доброволно или задължително, следователно от тази гледна точка е без значение и как ще обясним активната солидарност и как точно тя е възникнала в случая (по силата на закона или от сделка). За причинените вреди договарящият активно солидарен кредитор и третото лице отговарят при условията на пасивна солидарност (чл. 53 ЗЗД).

 

Бележки под линия:

1 Андреев, М. Римско частно право. Седмо издание. С., Тракия-М, 1999, с. 297.

2 Базанов, И. Курс по римско право. Том I. Университетска печатница „Св. Климент Охридски“. С., 1940, с. 345-346.

3 Обн., ДВ, бр. 268 от 5.12.1892 г., в сила от 1.03.1893 г., доп., бр. 31 от 10.02.1904 г., отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г.

4 Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 202; Апостолов, И. Облигационно право. Общо учение за облигацията. Част четвърта. Фототипно издание. С., Издателство на БАН, 1990, с. 429.

5 Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 226; Бъров, Д. Учебник по гражданско право с увод в правото. Свищов, Книгоиздателство на фонда „Научни цели“ при ВУССН, 1948, с. 475; Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 204.

6 Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 203-204.

7 Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 237.

8 Обн., ДВ, бр. 23 от 30.01.1898 г., изм. и доп., бр. 7 от 10.01.1908 г., част. отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.

9 Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов, С., 2002, с. 510. Това становище се споделя и от Калайджиев, Ан. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С., Сиби, 2016, с. 596: „Активната солидарност не е легално уредена. Тя може да бъде уговорена или да възникне като последица от други юридически факти – например завет на вземане в полза на две лица“. От посочения от автора пример явно под „други юридически факти“ следва да се разбират едностранните сделки. Относно практиката, която приема, че активна солидарност може да възникне само по силата на правна сделка Вж. Решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ВКС, I т. о.; Решение № 865 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г., ВКС; Определение № 2329 от 30.06.2015 г. по ч. т. д. № 726/2015 г. на Окръжен съд – Варна.

10 Изрично е в този смисъл френското право – съгласно чл. 1310 Code civil солидарността възниква по силата на закона или по волята на страните, тя не се предполага (La solidarit? est l?gale ou conventionnelle ; elle ne se pr?sume pas), като тази разпоредба важи както за пасивната, така и за активната солидарност.

11 Вж. например Определение № 454 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 363/2009 г., ВКС, при което наемният договор е сключен от наемодателите с уговорена солидарност на кредиторите; Определение № 1043 от 11.08.2014 г. по гр. д. № 2106/2014 г., ВКС, където е уговорена активна солидарност на заемодателите; Решение № 5387 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4802/2016 г. на Възз. II-г състав на СГС, където активна солидарност съществува между съдружниците в адвокатско дружество по отношение на адвокатско възнаграждение, което е уговорено в името на дружеството.

12 Например заем за послужване, заемодателите са съсобственици и се уговаря, че заемателят може да върне вещта както на А, така и на Б. Например при дарението, когато е неформално и реално, активна солидарност не може да възникне поради спецификата на договора – той се изпълнява със сключването му.

13 В подобен смисъл при действието на старата уредба (чл. 90 ЗЗД-отм.) застъпва Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 226: „За да има активна солидарност, изисква се, щото договора или завещанието изрично да казват, че се установява солидарност между кредиторите. Не е ли казано това изрично, няма солидарност между тях. Изричността трябва да е в смисъл, че документа дава право на всеки кредитор да иска цялата креанса. Щом законът изисква изричност, от това следва, че той не допуща мълчалива активна солидарност. Изисква се едно волеизявление, направено в изрични думи: expressis verbis. Но закона не предписва сакраментални думи; може да се употребят равнозначни изрази, които трябва да бъдат такива, щото да не оставят никакво съмнение върху намерението на страните, или според енергичното изражение на Ricard. те трябва да бъдат adaequate et identice. Напр., ако в договора е казано, че всеки кредитор има право да иска цялата креанса. Този израз не оставя никакво съмнение, че намерението на страните е биле да установят една активна солидарност“. В подобен смисъл и Решение № 338 от 21.11.2014 г. по т. д. № 470/2012 г. на Окръжен съд – Бургас: „Претенциите за обезщетение за неизпълнение на задължението за доставяне и поставяне на обзавеждане и електроуреди от високо качество и за присъждане на неплатен наем за периода 06.10.2010 г. до 13.04.2012 г. следва да се уважат солидарно, тъй като съдът намира, че от смесения договор и от договора за наем е договорена активна солидарност. Това е така, тъй като ищците в тези две договорености не са назовавани като две отделни лица, а са наречени в единствено число-по първия договор купувач, а по втория наемодател, като във всеки един от двата договора липсва изявление за разделност на престациите по отношение на всеки един от тях. Следователно страните са приели, че на страната на купувач, респ. наемодател има по едно лице, а не по две отделни лица, поради което следва да се приеме, че престациите им от страна на ответника им се дължат като на едно лице, т.е. на всеки един от тях при условията на активна солидарност“.

До различен извод се достига в Решение № 346 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 2543/2015 г., ВКС, IV г. о.: „Налице е активна солидарност между двамата изпълнители по договора и уговореното адвокатско възнаграждение му се дължи изцяло като един от тях… С договора за правна защита и съдействие от 12.07.1999 г. между Т. Д. П. чрез пълномощника му С. Д. Т. и адвокатите В. К. и П. П. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4% от пазарната цена на недвижимите наследствени имоти при окончателното приключване на делата за възстановяване собствеността върху тях общо за двамата адвокати. От тази уговорка не може да се направи извод за постигнато съгласие за активна солидарност на кредиторите, т.е. за задължение на клиента да заплати на двамата адвокати една и съща престация като изпълнението в полза на единия от тях да освобождава длъжника от задължението и по отношения на другия. Такъв извод би противоречал и на възмездния характер на договора за адвокатска услуга. Освен това се предполага не активната солидарност, а разделността на правата, при която всеки от двамата кредитори, може да иска само своята ? част от задължението“.

14 Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., Софи-Р, 1998, с. 53: „В ефекта може да се посочат двама или повече ремитенти. Това води до активна солидарност, или ако изрично е указано, те само заедно могат да упражняват правото по ефекта“.

15 За чекът Вж. Калайджиев, Ан. Чекът в българското право. С., Сиби, 1992, с. 213-214.

16 Съгласно чл. 148, ал. 3 КТК ако при договорът за морски превоз за товара са издадени няколко оригинални екземпляра от коносамента, превозвачът изпълнява задължението си, като го предаде на легитимирания получател по кой да е оригинален екземпляр. От този момент всички останали екземпляри губят силата си.

17 Марков, М. Съвместно притежание на акции. Пазар и право, 2005, кн. 12, ЕПИ On-line.

18 В руското право също има хипотези, при които солидарността следва направо по силата на закона – например при финансовия лизинг ако предметът на договора се окаже с недостатъци, лизингополучателят има спрямо продавача правата и задълженията на лизингодателя, без обаче последният да ги губи (ст. 670, п. 1 РФ ГК). В тази хипотеза възниква активна солидарност между лизингодателя и лизингополучателя в отношенията им с продавача на вещта – така Садикова, О. Гражданское право российской федерации. Том II. Москва, ИНФРА-М, 2006, с. 114. В българското право обаче в същата хипотеза активна солидарност няма да възникне, защото лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта (чл. 344, ал. 2 ТЗ), т.е. правата не съществуват паралелно, а те се трансферират – с погасяването на едните права възникват другите, като е необходимо и съгласието на третото лице-продавач.

19 Герджиков, О. Търговски сделки. Трето преработено и допълнено издание, С., 2008, с. 172-173; Иванов, А. и Илиева, Р. Курс по Търговски сделки и несъстоятелност, С., 2013, с. 78; Стефанов, Г. Търговско право. Велико Търново, 2001, с. 242. Активната солидарност в тази хипотеза се признава и от съдебната и арбитражна практика – Решение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 3388/2001 г. на СГС; Решение от 23.4.2010 г. по гр. д. № 913/2009 г. на Районен съд – Димитровград, II с-в; Решение от 30.03.2007 г. по ВАД № 184/2006 г. Според Голева, П. Търговско право. Книга втора. Търговски сделки. С., Фенея, 2008, с. 124 „според закона следващият превозвач встъпва в превозния договор, измества предходните превозвачи и може да упражнява техните права, стига имената им изрично да са посочени в договора“. Подобно мнение не може да бъде споделено. По принцип превозният договор е консенсуален и неформален, но в определени случаи той е реален и формален. Дори и да няма частен писмен документ, който да доказва сключването на договора, всеки превозвач може да упражнява правата на предходните превозвачи, в закона не е поставено изискването за упражняването на правата на другите кредитори да е необходимо писмен документ. Подобно изискване, както стана ясно по-горе, е съществувало в разпоредбата на чл. 89 ЗЗД (отм.) в резултат на грешка при превода, de lege lata подобно изискване липсва. Препоръчително е договорът да е сключен в писмена форма поради рисковете на активната солидарност, но това не е условие за действителност на договора.

20 Герджиков, О. Търговски сделки. Трето преработено и допълнено издание, С., 2008, с. 173.

21 Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 202. Вж. Определение № 21 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1399/2012 г., ВКС: „При предявяването на облигационен иск за обезщетяване на вреди, възникнали за вещ притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, произтичащи от вещ също притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, от ищци – съпрузи срещу ответници – съпрузи, същите са обикновени другари. Ищците действат при условията на активна солидарност, а ответниците – в условията на пасивна солидарност. Всеки от ищците и ответниците може да предяви иска, респективно да отговаря по него самостоятелно и изцяло с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 СК“. Определение № 282 от 17.03.2016 г. по гр. д. № 5197/2015 г., ВКС, IV г. о. :“Х. и И. У. са продали на ответника Е. М. имот, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова, поради което няма пречка получената като насрещна престация продажна цена да бъде заплатена на един от съпрузите. Не е необходимо тя да бъде заплащана по равно на всеки един от тях, за да се приеме, че купувачът е изпълнил точно задължението си“; Решение № 25 от 24.01.1986 г. по гр. д. № 878/85 г. на Върховен съд на НРБ, II г. о.: „Активна солидарност би имало, ако имотът е съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи прехвърлители, макар и единият да участва в сделката със съгласието на другия. В такъв случай всеки от прехвърлителите може да иска разваляне на договора, съответно изпълнение в пълния обем. С развалянето на договора имотът ще се върне в съпружеската имуществена общност“.

22 Матеева, Е. Семейно право на РБ. С., Издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 299.

23 Стефанов, Г. – В: Таджер, В.; Герджиков, О.; Стефанов, Г.; Касабова, К.; Бузева, Т. Капиталови търговски дружества. С., ИК „Труд и право“, 2011, с. 275; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., Фенея, 2009, с. 402.

24 Калайджиев, Ан. Преобразуване на търговски дружества. С., ИК „Труд и право“, 2005, с. 220.

25 Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част II – чл. 334482. С., Херман Поле & С-ие, 1926, с. 61.

26 В обратен смисъл е константната съдебна практика. Така в Решение № 131 от 21.03.2014 г. по търг. д. № 1121/2011 г., ВКС: „активна (кредиторова) солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде уговорена в договора“; Определение № 101 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. № 1809/2016 г., ВКС, I т. o. и др.

Съществуват обаче и по-редки съдебни актове, в които е възприето сходно становище – Решение от 9.12.2010 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново: „Предвид обстоятелството, че всичко, което съдружниците са придобили от дейността на дружеството е тяхна обща собственост съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД, те са тези, които са активно легитимирани да предявят иска по делото при условията на активна солидарност, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 129 ЗЗД“.

27 Така Решение № 4482 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 11942/2010 г. на СГС, г.о., II-В въззивен състав: „Вярно е поначало, че активната солидарност между кредитори, доколкото няма законова уредба, не може да възникне по силата на закона, а следва да произтича от договор или от друга сделка (например завещание). Не е необходимо обаче това да стане с изрична уговорка между страните. Подобно изискване е съществувало в отмененото облигационно законодателство – чл. 89 от отменения ЗЗД от 1893 г., но то липсва в сега действащия ЗЗД. Напротив, съдът намира, че наличието на подобна солидарност между кредитори може да се изведе и по тълкувателен път от волята на страните по договора (така и проф. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 544). Пречка за това не може да се изведе от нормата на чл. 121 ЗЗД. Същата има защитен характер и забранява на съда да извежда по тълкувателен път солидарност при договори, но тя има предвид случаите на пасивна солидарност, т.е. случаи, в които би могло да се стигне до злепоставяне на длъжниците. Активната солидарност обаче не би могла да злепостави длъжника, точно обратното тя е свързана с неудобства за кредиторите, доколкото създава несигурност за тях – на кого точно от кредиторите ще изпълни длъжникът, дали този кредитор няма да се окаже неплатежоспособен, което впоследствие ще затрудни регресните претенции на останалите кредиторите към него и пр. В този смисъл може да се поддържа, че активната солидарност е всъщност в интерес на самия длъжник“.

28 Според Калайджиев, Ан. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С., Сиби, 2016, с. 596 „правото на избор длъжникът може да упражни само докато един от кредиторите потърси изпълнението“, като авторът се позовава на правилото на чл. 90 ЗЗД (отм.). Подобно становище не може да бъде споделено. То е лишено от легална опора, а и по този начин се стесняват правата на длъжника да изпълни на кредитора, който пожелае.

29 В разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД (отм.) е уреждала изключение от този принцип – ако един от кредиторите предяви иск, длъжникът е задължен да изпълни само на него (Вж. по-горе в III). За сравнение съгласно чл. 1311, ал. 2 Code civil длъжникът може да изпълни на когото и да е от солидарните кредитори, стига някой от тях да не е предявил иск срещу него (Le d?biteur peut payer l’un ou l’autre des cr?anciers solidaires tant qu’il n’est pas poursuivi par l’un d’eux), като тази норма съществуваше и в по-старото френско право. В немското право е възприето обратно разрешение на проблема – съгласно § 428, алинея 1 BGB: Ако няколко лица имат право да искат една престация по начин, че всеки да може да иска цялата престация, но длъжникът да е длъжен само веднъж да престира (солидарни кредитори), длъжникът може да престира по собствено усмотрение на един от кредиторите. Това важи и когато един от кредиторите е вече завел иск за престацията (Sind mehrere eine Leistung in der Weise zu fordern berechtigt, dass jeder die ganze Leistung fordern kann, der Schuldner aber die Leistung nur einmal zu bewirken verpflichtet ist (Gesamtgl?ubiger), so kann der Schuldner nach seinem Belieben an jeden der Gl?ubiger leisten. Dies gilt auch dann, wenn einer der Gl?ubiger bereits Klage auf die Leistung erhoben hat). Изглежда акцентът в немското право се поставя върху интересите на длъжника, а не на кредиторите. Интересно е, че в чл. 409, ал. 1 проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978 г. е възприето, че длъжникът има право да изпълни спрямо всеки един от солидарните кредитори, като въпросът дали някой от тях е предявил иск или въобще не се поставя, т.е. било е ирелевантно.

30 Попова, В. – В: Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, С., Сиела, 2012, с. 390.

31 Така чл. 410 проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978.

32 Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 204. По интересен начин Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 233 обяснява основанието на възможността всеки от кредиторите да получи както пълно, така и частично изпълнение: „според закона, солидарните кредитори са един вид съдружници помежду си. Всеки солидарен кредитор е пълномощник на другите; за това, получавайки част срещу дългът, той я получава за сметка и на другите Това е така съгласно чл. 460. който казва: „Ако един от съдружниците е получил цялата своя част от едно общо вземане и после длъжникът стане несъстоятелен, този съдружник трябва да внесе в касата това, което е получил, макар и да е издал разписка само за своята част.“. Това е съобразно със справедливостта“.

33 Русчев, И. По някои въпроси на солидарните задължения. Норма, бр. 6, 2013, с. 66. В ТЗ (отм.) също е съществувала подобна разпоредба като тази на чл. 304 от действащия ТЗ – съгласно чл. 290 ТЗ (отм.) лицата, които чрез една сделка, която е за тях търговска, поемат задружно задължение спрямо трети лица, се считат за солидарни длъжници, освен ако от съглашението с кредитора или кредиторите излиза противното. Още тогава в доктрината се е застъпвало становището, че чл. 290 ТЗ (отм.) е неприложим по аналогия за активната солидарност – Диков, Л. Курс по търговско право. Том II. Трето фототипно издание. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, с. 555: „Чл. 290 ТЗ няма задача да урежда вътрешните отношения между съзадължените, нито пък засяга материята на солидарност между кредиторите“. За да се предполага активната солидарност в търговските сделки е необходимо да съществува изрична уредба, както е например в Русия – ст. 332, п. 2 ГК РФ: „Обязанности нескольких должников по обязательству, связанному с предпринимательской деятельностью, равно как и требования нескольких кредиторов в таком обязательстве, являются солидарными, если законом, иными правовыми актами или условиями обязательства не предусмотрено иное“.

34 В този смисъл и Решение № 1244 от 11.06.2015 г. по т.д. № 1742/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия. Първоинстанционният съд е приел, че между двете дружества, които са посочени в договора като превозвачи ще възникне активна солидарност, тъй като между тях не е уговорен начин на разпределение на превозната цена, а в действащото законодателство не се съдържа позитивна регламентация на активната солидарност. Първоинстанционният съд е отчел характера на превозния договор на абсолютна търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 5 in fine от ТЗ), поради което е приложил по аналогия нормата на чл. 304 от ТЗ, като е приел, че установената в нея презумпция за пасивна солидарност при търговските сделки следва да намери приложение по аналогия и по отношение на активната солидарност, поради липсата на изрична нормативна уредба. Въззивният съд е счел, че подобно становище не може да бъде споделено. Последният се аргументира по следния начин :“ Активната солидарност, при която една и съща престация се дължи на неколцина кредитори по начин, че всеки от тях може да иска изпълнението ? от длъжника, респ. извършеното от него в полза на един от тях изпълнение има освобождаващо действие спрямо всички кредитори, не може да бъде изведена нито по тълкувателен път, нито по analogia legis, доколкото чл. 304 от ТЗ регламентира само хипотеза на пасивна солидарност, но не и на активна такава в лицето на множество кредитори по отношение на които длъжникът е поел общо задължение. Тя трябва да е изрично уговорена или да произтича от естеството на задължението, но не следва по необходимост нито от абсолютния търговски характер на сделката, нито от общото поемане на задължението към множество кредитори. Активната солидарност на двамата ищци не следва и от липсата на уговорена разделност на задължението за заплащане на превозното възнаграждение между тях, дори да се приеме, че договорът имплицитно съдържа воля на страните за неговата неделимост. Това е така, защото противно на активната солидарност, при която погасителното действие на изпълнението по отношение на единия кредитор рефлектира в правната сфера на другия, респ. всеки от кредиторите може да иска изпълнението на цялото задължение, съгласно чл. 129, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо, т.е. по отношение на тях не намира реципрочно приложение нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗЗД, която урежда ефекта на изпълнението от страна на един солидарен длъжник при пасивната солидарност. В договора от 22.12.2009 г. нито е уговорена активна солидарност, нито такава може да бъде изведена от неделимостта на престацията, ако се приеме, че волята на страните по него е такава“; Решение № 119 от 07.01.2016 г. по гр. д. № 20644/2014 г. на СГС: „солидарна отговорност на двамата кредитополучатели по процесната търговска сделка, възникваща по силата на законовата разпоредба на чл. 304 ТЗ и предвид липсата на друга уговорка, касае само случаите, в които те са длъжници, т.е. пасивната такава, а не и случаите, когато те са на страната на кредитора в облигационните си отношения с „Б.Д.” ЕАД“; Решение № 8663 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 3943/2016 г. на Възз. II-д състав на СГС.

Същества обаче и съдебна практика, която приема, че няма пречка разпоредбата на чл. 304 ТЗ да се приложи по отношение на активната солидарност – Решение № 2206 от 27.12.2012 г. по т. д. № 3868/2011 г. на ТО VI-10 състав на СГС: „процесният договор (за железопътен превоз – Д. Т.) е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, поради което за него е приложима разпоредбата на чл. 304 от ТЗ. Съобразно посочената норма, лицата, които при сключване на търговска сделка поемат едно общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Въведената от закона презумпция относно наличието на пасивна солидарност при търговските сделки следва да намери по аналогия приложение и по отношение на активната солидарност, доколкото не съществува изрична нормативна уредба. В конкретния случай договорът е сключен от ищците в качеството им на превозвачи, като ответникът е поел задължение да заплаща превозните възнаграждения на превозвачите, т.е. на ищците, независимо от това кой от тях е извършил превоза и съответно кой е издал фактурите, поради което, с оглед липсата на конкретна уговорка между страните, регламентираща вземанията за превозна цена за всеки един от превозвачите, следва да се приеме, че е налице активна солидарност между ищците и в тяхна полза са възникнали вземания за превозните разноски в претендирания размер“; Решение от 26.11.2013 г. по гр. д. № 28029/2012 г. на СГС: „Видно от договора не е уговорена солидарност на задълженията на кредитополучателите, но с оглед чл. 304 от ТЗ и с оглед характера на сделката като търговска платеното от солидарните длъжници следва да бъде върнато при условията на активна солидарност“; Решение № 23 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 744/2014 г. на Софийски окръжен съд.

35 В този смисъл е и чл. 1309, ал. 1 Code civil: Задължение, обвързващо няколко кредитори или длъжници, се разделя по право между тях. Това разделение важи и за техните наследници, дори ако задължението е солидарно. Задължението се разделя в равни части, ако от закона или договора не следва друго (L’obligation qui lie plusieurs cr?anciers ou d?biteurs se divise de plein droit entre eux. La division a lieu ?galement entre leurs successeurs, l’obligation f?t-elle solidaire. Si elle n’est pas r?gl?e autrement par la loi ou par le contrat, la division a lieu par parts ?gales). Така и § 430 BGB: Солидарните кредитори имат равни права във вътрешните им отношения, освен ако не е установено друго (Die Gesamtgl?ubiger sind im Verh?ltnis zueinander zu gleichen Anteilen berechtigt, soweit nicht ein anderes bestimmt ist); ст. 326, п. 4 ГК РФ: „Солидарный кредитор, получивший исполнение от должника, обязан возместить причитающееся другим кредиторам в равных долях, если иное не вытекает из отношений между ними“. Мисля, че de lege ferenda е необходимо да се създаде подобна разпоредба и у нас, която да запълни празнотата в закона и да се създаде яснота.

36 Така чл. 1311, ал. 1, изр. 1 Code civil: Всеки от солидарните кредитори може да получи изпълнение на цялото вземане (La solidarit? entre cr?anciers permet ? chacun d’eux d’exiger et de recevoir le paiement de toute la cr?ance). Така и ст. 326, п. 1 ГК РФ: При содиларност между кредиторите всеки от тях има право да искат от длъжника да изпълни задължението си в пълен обем (При солидарности требования любой из солидарных кредиторов вправе предъявить к должнику требование в полном объеме).

37 Калайджиев, Ан. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С., Сиби, 2016, с. 596. В чл. 409, ал. 2 проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978 се е предвиждало, че забавата на длъжника има действие спрямо всички кредитори.

38 Решение № 146 от 6.06.211011 г. по гр.д. № 1127/2010 г., ВКС, III г.о.; Решение № 317 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 1737/2011 г., ВКС, III г.о.; Определение № 192 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 6344/2013 г., ВКС; Решение № 950 от 23.05.1997 г. по гр. д. № 1728/1996 г., ВКС, V г.о.; Решение № 606 от 24.6.2013 г. по т. д. № 473/2013 г. на III състав на Окръжен съд – Варна.

39 Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 241.

40 Обратно Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов. С., 2002, с. 511. Така и чл. 411, ал. 2 проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978 – прекъсването на давността по отношение на един от солидарните кредитори се ползва и от останалите. За сравнение според чл. 1312 Code civil всяко прекъсване и спиране на погасителната давност по отношение на един от кредиторите, ползва и останалите кредитори (Le d?biteur peut payer l’un ou l’autre des cr?anciers solidaires tant qu’il n’est pas poursuivi par l’un d’eux). Тази теза изхожда още от Pothier, M. A treatise on the law of obligations or contracts (translated by Willam D. Evans). Vol. I. London, 1806, с. 144: „The acknowledgment of the debt mаde to anyone of the creditors, interrupts the prescription as to the whole of the debt, and consequently enures to the benefit of the other creditors”, който се позовава на римското право. Въпреки това са съществували становища, че давността може да бъде спряна само по отношение на един от кредиторите поради юридически факти, отнасящи се само до него, например Aubry, C. et Rau, C. Cours de droit civil fran?ais. Tome IV. Paris, Cosse, Marchal, 1871, p. 18: „De m?me que la cr?ance solidaire peut s’?teindre, pour la part de l’un des cr?anciers, par un fait personnel ? ce dernier, de m?me elle peut aussi se conserver, pour la part d’un cr?ancier seulement, par suite d’une cause ? lui propre. C’est ainsi que, dans le cas o? la prescription a ?t? suspendue ? raison de la minorit? de l’un des cr?anciers, les autres ne peuvent se pr?valoir de cette suspension; la cr?ance est ?teinte sauf la part du mineur“. В бележка под линия (№ 11) на същата страница авторите изтъкват, че принципното положение от римското право че давността не може да се спира или прекъсва само по отношение на един от множеството кредитори не е вече приложима в сегашната правна система. De lege lata у нас не може да се възприеме подобно разрешение, каквото предлага действащото френското законодателство защото следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД.

41 Изрична уредба в тази насока съществува в немското право – § 429, алинея 3 BGB, изр. второ – ако един солидарен кредитор прехвърли вземането си на трето лице правата на другите кредитори остават незасегнати (Insbesondere bleiben, wenn ein Gesamtgl?ubiger seine Forderung auf einen anderen ?bertr?gt, die Rechte der ?brigen Gl?ubiger unber?hrt).

42 Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 234.

43 Така и чл. 409, ал. 2 проекта за Граждански кодекс на НРБ от 1978 – забавата на един от солидарните кредитори има действие спрямо всички. Обратно Калайджиев, Ан. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С., Сиби, 2016, с. 596.

44 Така Чл. 1311, ал. 1, изр. 2 Code civil: изпълнението спрямо един от кредиторите освобождава длъжника и спрямо останалите солидарни кредитори (Le paiement fait ? l’un d’eux, qui en doit compte aux autres, lib?re le d?biteur ? l’?gard de tous). Вж. също § 429, алинея 1 BGB: Изпълнението към един от солидарните кредитори има действие и по отношение на останалите ( Der Verzug eines Gesamtgl?ubigers wirkt auch gegen die ?brigen Gl?ubiger).

45 Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов. С., 2002, с. 511; Калайджиев, Ан. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С., Сиби, 2016, с. 596. Такова разрешение е възприето във Франция – съгласно чл. 1350-1, ал. 2 Code civil oпрощаването, извършено от един от солидарните кредитори, освобождава длъжника само за дела на този кредитор (La remise de dette est le contrat par lequel le cr?ancier lib?re le d?biteur de son obligation). У нас липсва подобна разпоредба.

46 Така Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите. Част I – чл. 1 – 333. Второ издание, С., Кооперативна печатница „Фотинов“, 1926, с. 204. Така и Решение № 417 от 25.11.2015 г. на ОС – Бургас по т. д. № 144/2015 г.: „Принципно активната солидарност е налице тогава когато един длъжник дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението й от длъжника, но точното изпълнение (прихващане), извършено в полза на един кредитор, освобождава длъжника спрямо всички кредитори“.

47 За фактическия състав на прихващането Вж. Попова, В. Избрани съчинения в три тома. T I. Прихващане. Материалноправни и процесуалноправни проблеми. С., Сиела, 2010, с. 43-104.

48 Обратно Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов, С., 2002, с. 511.

49 Тончев, Д. Коментар върху закона за задълженията и договорите. Том III. С., Книжарница Ц. Н. Чолаков, 1929, с. 251-252. Изрична уредба в тази насока съществува в немското право – § 429, алинея 2 BGB: Ако настъпи сливане по отношение на един от солидарните кредитори правата на другите кредитори спрямо длъжника се погасяват (Vereinigen sich Forderung und Schuld in der Person eines Gesamtgl?ubigers, so erl?schen die Rechte der ?brigen Gl?ubiger gegen den Schuldner).

50 Подробно по този въпрос Вж. Конов, Т. Недействителност на сделка по чл. 40 ЗЗД – В: Конов, Т. Подбрани съчинения. С., Сиела, 2010, с.449-458.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияФантазията в правото
Следваща статияКратки бележки по нищожността на “липсващите решения”
Едва ли същестува теза, която добрият юрист не може да защити. В стремежа си към съвършенство обаче понякога забравяме, че освен добри юристи, трябва да бъдем и добри хора. След обучението си повечето юристи забравят крилата фраза на Целз - ius est ars boni et aequi, а не просто някакъв занаят, чрез който си изкарват прехраната. Истинският юрист е този, които обича правото и се бори за правото. Обичта може да се измери в отдадеността на човек към правото, а борбата за правото е ежедневна, повсеместна и с всички възможни средства. Интересите ми са насочени към гражданското право, но считам за важно изучаването и на другите правни клонове, защото в живота правото е единно, разделно е само изучаването му. В днешно време може да се обобщи, обратно на римските философи и Йеринг, че който е само цивилист, едва ли е качествен юрист.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.