Договор за издръжка и гледане за минало време. Съчетания

Автор: НИКОЛАЙ ПАВЛЕВЧЕВ

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

 

Човешките потребности разкриват необозримо разнообразие от хипотези. Това обосновава предвиждането на договорната свобода, чието основно проявление е възможността за определяне на съдържанието на договорната връзка¹. На основание чл. 9 ЗЗД и поради определени икономически съображения е извикан на живот договорът за издръжка и гледане /ДИГ/.

Нетипичността на интересите на правните субекти по повод сключването на този договор води до допълнителни усложнения в лицето договорите за издръжка и гледане за минало време /ДИГМВ/ и тяхното съчетаване с ДИГ. Практическото значение на темата е свързано с отговарянето на въпроса дали ще се приложи предимството, което правото дава на възмездните сделки, като се определи характерът на ДИГМВ и как следва да се развали този договор, когато той се съчетае с ДИГ. Поради това ще се опитам да анализирам накратко поставените въпроси.

 

I. Произход на договорите

ДИГ е „модерно явление”, поради което и ДИГМВ не би могъл да се слави с особено богата история. Макар в теорията да се подкрепя, че ДИГ не е бил познат на римското право ², считам, че формулата, на чиято основа е възникнал, е „изкована” именно от римското право – do ut facias³. Възприемането от правните системи на принципите на римското право, съчетано с проблемите на общественоикономическото развитие, е довело до появата на непозната до момента размяна на икономически ценности. Нейно междинно проявление са един институт на обичайното право и един легален институт. Първият е договорът за храненичество, а вторият е договорът за рента, който е бил уреден в отменения ЗЗД.⁴ От първия е взета характерната престация на приобретателя, а от втория незабавното прехвърляне на собствеността.

 

II. Уредба

Понастоящем ДИГ е със статута на ненаименован договор в българското право. Като негово проявление ДИГМВ също не е уреден. Договорът за издръжка и гледане обаче е уреден в Швейцарския федерален облигационен кодекс – „Vitalizio”, art. 521-529, в Гражданския кодекс на Руската федерация – „Пожизненное содержание с иждивением”- статья 601-605, Гражданския кодекс на Полша – „Doїywocie” art. 908-916⁵ и др. В държави като Испания и Италия договорът не е уреден.

 

III. Договор за издръжка и гледане за минало време

 

1. Определение

Договорът за издръжка и гледане за минало време е съглашение, по силата на което еднo лице учредява или прехвърля право или съвкупност от права на друго лице срещу положените от последното гледане и издръжка в миналото.⁶

ДИГМВ е разгледан накратко от проф. Петко Венедиков. Според него договорът обхваща две насрещни престации. Юридическо основание за извършването на имущественото облагодетелстване е това, че престацията е получена по-рано, преди сключването на договора. Договорът е възмезден, защото основание за прехвърлянето е получената престация. Договорът е комутативен. По-нататък в изложението си професорът подкрепя, че ДИГМВ може да бъде според обстоятелствата и дарение, незаинтересовано или ремунераторно, а също и симулативен.

 

2. Хипотеза

Хипотезата, при която се сключва договорът, предполага действителното полагане на грижи в миналото, при което последните са приключили, а лицето, за което те са полагани, се отплаща, като прехвърля нещо в полза на лицето, което се е грижило за него. Към привидния ДИГМВ пък обикновено се прибягва, когато смъртта на отчуждителя се очаква в скоро време и сключването на класически ДИГ би имало явно симулативен характер.⁷ Без значение е основанието, на което са полагани миналите грижи. Това може да е изпълнение на нравствен дълг, datio in solutum, престиране на законово определена издръжка, предварителен договор и т.н.⁸ Така например е възможно от съжаление едно лице да полага грижи като помага в задоволяването на ежедневните потребности на възрастната си и болна съседка, чиито роднини са се дезинтересирали от нея. Възможно е млад студент да е получил важна за него сума пари в заем, която впоследствие се е затруднил да върне, и вместо това на основание чл. 65 ЗЗД се е съгласил да престира грижи в натура, при което последните са надхвърлили значително като стойност заема, а гледаният прехвърля нещо, за да изравни съотношението в престациите. Накрая е възможно фактическото гледане да е се е осъществило в резултат на задължение за издръжка, дефинирано като възникнало по закон правно задължение на член от семейството да доставя средства за съществуване на друг нуждаещ се член на същото семейство⁹. Основанието на това задължение е бракът, родството или осиновяването и има безвъзмезден характер. Задължението за издръжка е парично, но правилата на СК не изключват сами по себе си даването на издръжка в непарична форма.¹⁰ Възможно е в тази връзка едно лице, което дължи парична издръжка, свръх нея да дава и издръжка в натурална форма. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което е длъжно да я дава (чл. 142 СК). Когато двата ограничителя са „разделечени” е налице едно значително поле, което надхвърля елементарните нужди на издържаното лице. Допълнително престираните грижи обаче му осигуряват значително по-сносен и достоен живот. Именно тази разлика би могла да бъде възмездена. Основанието за полагане на грижите може да бъде и предварителен договор – хипотеза, на която ще обърна специално внимание по-долу.

Би могъл да се постави въпросът защо да се сключва ДИГМВ, при положение, че съществуват правни средства за защита срещу неоснователно обогатяване, в резултат от безвъзмездно получаване на грижи в миналото. Ако пък си представим случай, в който лицето не е могло въобще да приеме изпълнение, но последното все пак е било налице (например при кома) ще може да се приложи института на гестията.¹¹ Отговорът се крие в гледната точка. Неоснователно обогатяване или гестия ще е налице, когато гледаният не пожелае да възмезди гледащия. Или негативното развитие на отношенията между страните ще даде път на претенцията за неоснователно обогатяване или гестия. Договорната свобода пък позволява да се даде израз на хармоничността в отношенията между страните и добрата воля за отплащане за положените грижи чрез сключване на ДИГМВ.

 

3. Елементи на определението

А. ДИГМВ е преди всичко съглашение, насочено поначало към създаване или изменение на облигационно отношение¹². Съгласието следва да обхваща основните елементи от това отношение – страните, обекта и съдържанието. Особената природа на ДИГМВ изисква страните да съзнават съществуването на положени в миналото издръжка и гледане, тяхната стойност и стойността на имота. Необходимостта от сключването на договора за субекта произтича от накърнената му представа за възмездност¹³, която страните ще възстановят с договора. С него се цели едно имуществено разместване. Това по същество означава възникването на правоприемство между страните. В повечето случаи сукцесията ще бъде транслативна. Така ще е при прехвърлянето на имот срещу положените в миналото грижи. Конститутивната сукцесия също не е изключена. Като пример може да се приведе учредяването на ограничено вещно право на ползване или суперфиция срещу миналите издръжка и гледане.

Б. Основанието (но не юридическо) за сключването на договора са положените в миналото издръжка и гледане. По същество издръжката и гледането представляват действия, които осигуряват битовите нужди на едно лице, погледнато в най-общ аспект. По-конкретно задължението за гледане включва по-скоро задължения за facere – придружаване, готвене, чистене, къпане и т.н., най-общо обслужване на нуждаещия се. Тук би могло да се отбележи и становището, установено в практиката, че тези договори имат социална цел и предназначение – обезпечаване на по-добри социално-битови условия за преживяване.¹⁴ Задължението за издръжка пък е по-скоро задължение за dare – осигуряване на храна и други заместими вещи (напр. сапун, перилни препарати), а също така и на пари. Поради това не мога да се съглася със становището, че издръжката е поначало натурална при договора според цитираното тълкувателно решение. Ако историческата обстановка не е предполагала договарянето на парична издръжка или последната произтича от казуистичността на случая, по който съдът се е произнесъл, в настоящия момент следва да отчетем, че именно липсата на средства мотивира нуждаещия се от грижи да встъпи в подобна договорна връзка и да предостави това, което има, а не парите, които няма. Поради това е разбираемо уговарянето на определена сума пари за задоволяване на елементарни ежедневни потребности на гледания.

Издръжката и гледането са положени в миналото. Това означава, че е необходимо да се определи моментът, спрямо който квалифицираме издръжката и гледането като минали. Това е сключването на договора.¹⁵ До този момент грижите вече са положени. Това е основната разлика с класическия ДИГ, където те се дължат занапред¹⁶.

4. Характеристиката на договора.

А. На въпроса дали договорът е двустранен или едностранен не може да се даде еднозначен отговор. Договорите се делят на едностранни и двустранни в зависимост от това дали за двете или само за едната страна се поражда задължение.¹⁷Договорът, както се вижда, е правопораждащ за задълженията юридически факт. Неговото сключване поражда задължение. А "насрещното задължение" е вече изпълнено, то е породено на собствено основание, както стана дума по-горе. То е само санкционирано в договора, с което му се придава правно значение. И поради причината, че договорът ще породи задължение за прехвърляне на право за страната, която е била гледана и издържана, договорът от гледна точка на теоретичната абстракция ще бъде по правило едностранен¹⁸. От практическа гледна точка обаче ще видим, че предмет на този договор ще е преди всичко вещ. Това ще доведе до необходимостта от прилагане по аналогия на правилата за продажбата – чл. 183 и сл. ЗЗД, което на свой ред влече пораждането на задължение за получаване на вещта, което ще превърне договора в двустранен. Не е изключено обаче да се издири пример, при който договорът ще запази едностранния си характер. Така ще бъде при цесия срещу минали издръжка и гледане, доколкото за цесионера няма да бъде налице друго задължение.

Б. По отношение на понятието възмездност и безвъзмездност на договора съществуват ралични тези. Според едната възмездни са двустранните, а безвъзмездни са едностранните договори¹⁹ . Според втората възмездността и безвъзмездността следва да се оценяват на две плоскости – обективна и субективна. Обективно следва да е налице намаляване на имуществото на едната страна, без да е налице насрещно преливане, а от субективна страна е необходимо прехвърлителят да изпитва дарствени преживявания²⁰. Според третата теза възмездни са договорите, при които има еквивалентно имуществено разместване.²¹ Друго виждане е, че критерий е задължаването срещу насрещна престация.²² Която и теория да приложим (с изключение на първата, която е преодоляна най-малкото поради наличието на заема с лихва), ще видим, че няма основание да говорим за безвъзмездност. Нещо повече. ДИГМВ е аргумент за тезата, че възмездността следва да се търси в едно по-широко поле от взаимоотношения между страните, а не единствено спрямо създаденото от договора.²³ Поради това договорът е възмезден.

В. Формата представлява външен израз на волеизявленията на страните, спазването на изискванията към който води до определени правни последици. ДИГМВ може да бъде както формален, така и неформален в зависимост от приложимите изисквания на закона. Така на основание чл. 18 ЗЗД, ДИГМВ ще бъде сключен във формата на нотариален акт, когато е свързан с прехвърляне на недвижими вещи (чл. 110 ЗС). Когато с него се прехвърля движима вещ, например мобилен телефон, той ще е неформален.

Г. Договорът е консенсуален, защото не се изисква предаване на вещ като елемент от фактическия състав за неговото сключване.

Д. ДИГМВ е комутативен²⁴ за разлика от класическия ДИГ. При него няма елемент на шанс.

Е. Договорът е каузален. Юридическото основание на всяка от страните не са самите грижи, а преследваната типична и непосредствена правна цел.²⁵ Основанието на приобретателя е acquirendi causa, a на прехвърлителя е solvendi causa. Тук следва да се отбележи, че е налице особеност от субективна страна. Житейско или морално основание, а защо не и мотив, са положените в миналото грижи, които са довели до нееквивалентност в имуществено отношение между страните.

Разграничението на договора с дарението, и по-точно възнаградителното, следва да се търси преди всичко в субективната страна и в основанието на сделките. Както вече обясних по-горе, няма причина да приемем, че договорът е безвъзмезден при все че има случаи, при които е едностранен. А дарението е безвъзмезден договор. С него се цели проява на щедрост, с договора за минали грижи се цели „разплащане”. Основанието е donandi causa, а при разглежданият договор е solvendi causa. Издържащият, за разлика от дарения, има правата по чл. 87, 189, 191 ЗЗД.²⁶

 

5. Страни

Страните по отношението могат да бъдат означени като прехвърлител и приобретател.

А. Прехвърлителят по ДИГМВ притежава същата характеристика, както при класическия ДИГ. Това е страната, която предоставя характерната престация за dare. По необходимост тази страна трябва да бъде физическо лице. Това произтича от факта, че не може да бъде гледано юридическо лице. Нещо повече, по – старата теория и съдебна практика приема, че това лице трябва да бъде нетрудоспособно.²⁷ Това се обяснява с оглед недопустимостта едно лице да бъде издържано, бидейки трудоспособно, от гледна точка на господстващия социалистически морал. Днес подобно виждане е лишено от законова опора. Неработоспособността съгласно пар. 34 ДР ЗЗ представлява състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради заболяване или приравнено на заболяване състояние (напр. карантина). Меродавно в случая е не дали лицето може да работи, а каква е неговата нужда. Възможно е едно лице да може да реализира работа по трудово правоотношение (напр. инвалид, който пише статии за списание) за извършване на надомна работа по чл. 107б – 107ж КТ, но да не може да задоволява елементарните си потребности. Поради това представеното разбиране следва да се коригира.

Няма пречка да е налице и брачна връзка между прехвърлителя и приобретателя. Договорите, сключени между съпрузи за прехвърляне на имущество – индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, са допустими. ²⁸ Това е така, защото няма основание от отделните конкретни случаи на противоречие с морала да се приеме, че договорите между съпрузи за прехвърляне на имущество – индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане във всички случаи са нищожни. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че глава III СК, уреждаща личните отношения между съпрузите, не предвижда задължение за гледане на съпруга. Макар да можем да говорим имплицитно за такова, неговото неизпълнение би могло да обоснове развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а е възможно съпрузите да не желаят подобен резултат. Задължение за издръжка е предвидено в чл. 140 и 141 СК. Но семейноправната издръжка има по-различен характер.²⁹ По хипотеза тя може да е твърде недостатъчна, а по силата на един договор лицето да уговори необходимия размер за постигане на достоен стандарт на живот. На същото основание считам, че между страните по договора може да бъде налице и друга родствена връзка (низходящи по права линия от първа или втора степен). Нещо повече, това са доста често практикувани договори – внук се грижи за баба си, син за баща си. Съгласно чл. 124, ал. 4 децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си. Тук обаче далеч не можем да поместим договорното задължение за издръжка и гледане, което има много по-тежък характер.

Б. Приобретателят е лицето, което получава имуществения актив. По необходимост то трябва да е престирало грижи в миналото. В противен случай договорът ще е нищожен или пък ще бъде налице друг договор. Поначало се приема, че приобретател може да бъде само физическо лице, защото само то може да „обгрижва”. Задължението за издръжка и гледане не е непременно свързано с личността на приобретателя. Този принцип е изключение в гражданското право и следва изрично да бъде уговорен. В ДИГМВ подобно уговаряне е безпредметно. Имущественото благо ще бъде прехвърлено на лицето, което е положило усилие за облагодетелстване на прехвърлителя. Няма пречка това да са няколко лица, при което те ще придобият вземане при условията на активна солидарност или разделност, а ако са част от юридическо лице, което осигурява грижи на възрастни хора, не виждам пречка благото да се прехвърли именно на последното. Например един старчески дом приема на доброволни начала един старец, претърпял тежка злополука, докато оздравее. За да се отплати, последният прехвърля малък имот на юридическото лице.³⁰

 

6. Обект

Обектът на правоотношението представлява благото, по повод което възниква съдържанието на отношението. Обект на ДИГМВ може да бъде всеки имуществен актив, макар най-често срещаната практика да е прехвърлянето на недвижим имот. Така е възможно прехвърлянето на движима вещ, прехвърлянето на наследство, на ценни книги, на вземания, опрощаване, учредяване на ограничени вещни права и т.н.

 

7. Съдържание

Съдържанието на отношението представлява съвкупността от права и задължения, които възникват за страните. Както вече изясних, в идеалния случай договорът ще е едностранен, което означава, че възниква задължение само за прехвърлителя да осигури преминаването на благото. Но с оглед съответното приложение на правилата за продажбата могат да възникнат задължения за приобретателя – да получи вещта и да поеме разноските по договора³¹.

 

8. Недействителност на договора

Интересно е приложението на института на недействителността към този договор. По-специално до интересни изводи води приложението на основанията невъзможен предмет и симулация.

Съдържанието на волеизявленията при всяка сделка определя нейния предмет. Така предмет на разглежданата сделка е задължението на прехвърлителя да предостави определено имуществено благо. За да породи правно действие, волеизявлението трябва да се отнася до въможен предмет по време на сключването й³². Не могат да се породят права и задължения за нещо, което не може да се осъществи. Както стана ясно, към момента на сключване на договора издръжката и гледането са вече изпълнени. А и самият договор в повечето случаи е едностранен. Поради това основанието невъзможен предмет е приложимо само спрямо престацията на прехвърлителя.

Не стои така въпросът със симулацията. Напротив, дори самото наличие на този договор създава основателно подозрение за относителна симулация, с която се прикрива възнаградително дарение. Сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.³³

Разликата между хипотезите – дали ще е налице симулация или не, зависи от реалното полагане на грижи в миналото. Ако страните са се съгласили приобретателят да получи нещо в собственост срещу действителни грижи, които имат реална стойност, то договорът ще бъде действителен. Ако такива грижи не са положени, а само са посочени в договора, то симулацията е несъмнена. За да се докаже симулацията, е достатъчно да се докаже, че в действителност не са престирани в миналото гледане и издръжка. Ако договорът се сключва не за пълно гледане, е необходимо да се докаже, че то е било налице в предвидения размер.³⁴ Доказването може да се извърши чрез свидетелски показания.³⁵Възможно е да се използва и обратно писмо, ако такова е съставено от страните. Когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо.³⁶

По отношение на другите основания за нищожност не съществува особеност и те се прилагат на общо основание към договора.

При унищожаемостта на договора последният поражда действие, докато не бъде унищожен с обратна сила. Основанията за унищожаемост следва да са налице към момента на сключване на договора, тъй като те са пороци на волеизявлението, а последното по необходимост се отправя при сключването на сделката. Повечето основания за унищожаемост могат да бъдат приложени на общо основание. Не така стои въпросът с крайната нужда. Налице са особености и при унищожаемост поради грешка в предмета.

Фактическият състав на основанието по чл. 33 ЗЗД включва крайна нужда, явно неизгодни условия и причинна връзка между тях³⁷. Крайната нужда представлява обективно състояние, при което лицето не притежава средства, които са му пределно необходими към момента на сключване на договора. Явно неизгодните условия представляват условия, които съществено се отличават от тези, за които страната би се съгласила при нормална обстановка. Причинната връзка изразява зависимостта между двата юридически факта – ако нямаше крайна нужда, лицето не би сключило договора при явно неизгодни условия. Както стана ясно, основанието за унищожаване на договора трябва да е налице към момента на сключването мму. Състояние на крайна нужда, при което лицето отчаяно се нуждае от издръжка и гледане към момента на сключване на ДИГМВ, не може да е налице, доколкото тези грижи и издръжка са вече престирани в миналото. Ако е налице съглашение, от което да е породено задължение за тяхното осъществяване, единствено то би могло да бъде унищожавано, като се релевира това основание.

Унищожаването поради грешка в предмета е допустимо само по отношение на приобретателя. Това е така, защото прехвърлителят вече е облагодетелстван с престация, чийто размер, обем, вид и качество са му напълно известни³⁸ .

 

9. Предварителен договор

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД страните могат да сключат предварителен договор, в който да уговорят съществените условия на окончателния ДИГМВ. Бих могъл да отлича две хипотези – предварителен договор, който се сключва след полагането на грижите, чиято цел е единствено подготовка за сключване на окончателния договор, за което в момента не са налице условията. В другия случай би се сключил предварителен договор за срочно гледане и издръжка за прехвърляне на определено имуществено право с антиципирано изпълнение на задължението за гледане и издръжка. Разликата е в хипотезите, но не води до различен правен резултат. Така в първия случай грижите са положени в съответния обем, а лицето, което ги е получило, е предложило сключването на договор за прехвърляне най-често на недвижим имот. За да подсигури осигуряването на този резултат, приобретателят мотивира прехвърлителя да сключат предварителен договор. Във втората хипотеза страните се уговарят да сключат окончателен ДИГМВ след като приключат грижите. Изпълнението на задължението на приобретателят обаче започва веднага. В този случай всяка от страните поема права и задължения, поради което на общо основание при виновно неизпълнение договорът може да бъде развален по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Смисълът, който се крие в сключването на такъв договор, е в създаването на една алтернативна защита на приобретателя. При неизпълнение на задължението за сключване на договора от страна на прехвърлителя, приобретателят може да се възползва от потестативното право по чл. 87 ЗЗД, след успешното упражняване на което да търси паричната равностойност на своите грижи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ако пък има по-голям интерес от получаването на уговорения обект (недвижим имот, вземане), то той би могъл да се възползва от потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Това право той би могъл безпроблемно да упражни и срещу наследниците на прехвърлтиеля.³⁹ Хипотезата следва да се различава от сключването на предварителен договор за класически ДИГ. В този случай уговорката е алеаторна. Гледането и издръжката ще продължат до края на живота на гледания и издържания. Евентуалната смърт преди сключването на окончателния договор, както и настъпването на друго обстоятелство, което не позволява да се изпълнява задължението на приобретателя, ще доведе до невъзможност за сключване на окончателния договор поради липса на предмет за последния.⁴⁰

 

10. Договор в полза на трето лице.

Съгласно чл. 22 ЗЗД може да се договаря и в полза на трето лице в отклонение на принципа за релативност на облигацията, установен в чл. 21, ал. 1. По отношение на въпроса за момента, от който поражда действие pactum in favorem tertii, съществуват две основни виждания. Според едното виждане договорът поражда правни последици от неговото сключване, което се черпи като аргумент от „отменимостта” на уговорката, защото се отменят само актове, породили действие⁴¹. Според другото виждане уговорката в полза на трето лице само създава правно отношение между бенефициаря и промитента, чието съдържание е правото на първия да заяви, че ще се ползва от уговорката⁴². И двете тези не могат да бъдат приложени към ДИГМВ. Хипотезата е следната: стипулантът уговаря с промитента, че ще му прехвърли определено благо, за грижите, които последният е положил в полза на едно трето лице. Например уговарям със съседа, че ще му прехвърля една нива за това, че е гледал баба ми, докато съм бил в чужбина. Стриктното тълкуване води до извода, че сключването на този договор няма характера на договор в полза на трето лице. Това е така, защото последното вече се е ползвало от грижите. То ги е получило изцяло. За него не може да възникне правото да заяви, че ще се ползва от уговорката, тъй като вече се е ползвало от нея на фактическо или правно основание. Доколкото договорът е едностранен и с него няма да възникне и задължение за стипуланта, което да премине направо към патримониума на третото лице, за последното няма да възникнат и иск за пряко изпълнение или пък за обезщетение за неизпълнение. Поради това ще е налице обикновен възмезден едностранен договор, с който се прехвърля нещо на гледащия. Не можем да попречим на страните да удовлетворят представите си за възмездност. А фактът, че лице, различно от получилия гледането и издръжката плаща, ще има последици, зависещи изцяло от вътрешните му отношения със стипуланта.

Заключителният извод, с който може да се обобщи характера на този договор, е, че по отношение на престацията на гледащия не могат да се прилагат правилата на неизпълнението. Действително след като те са положени, а и защото не са породени от самия ДИГМВ няма как да приложим института mora debitoris, иска за реално изпълнение, иска за компенсаторно обезщетение поради неизпълнение.

 

IV. Съчетания

Както проф. Венедиков отбелязва, ДИГМВ рядко се практикува като самостоятелен договор⁴³. Често той е в съчетание с класическия договор за издръжка и гледане за бъдещи грижи. Обективно погледнато резултатът от обединяването на миналите и бъдещите грижи изглежда един. От правна гледна точка обаче са налице две хипотези. В единия случай се сключват два договора, които могат да бъдат обединени или не в рамките на един документ – ДИГМВ и класически ДИГ. В другия случай се сключва ДИГ за минали и бъдещи грижи. И двата варианта се означават като смесени ДИГ⁴⁴.

Сключването на смесен договор черпи своето правно основание от принципа на свобода на договарянето. По своето същество той представлява съглашение, което съчетава в себе си характерни елементи от уредени в законодателството договори⁴⁵. Обединяването на клаузите в общ договор насочва към волята на страните уговорките да съставляват неделимо цяло, което да доведе до единно действие на неблагоприятните за съществуването на договора факти – напр. развалянето, обявяването му за недействителен и т.н. Необходимо e да се отбележи, че според едното виждане ще се прилагат правилата за съответния договор към конкретното задължение⁴⁶. Според друго виждане ще се прилагат правилата за този договор, който съгласно принципа за тълкуване на договора има преимуществено значение⁴⁷. Нито едно от становищата не е относимо към случая, защото двете хипотези, които посочих по-горе, не представляват смесени договори. В първия случай са налице два договора, а смесеният договор е само един. Във втория случай също няма смесен договор, защото темпоралното разграничение на грижите на минали и бъдещи не обособява два престативни резултата. Касае се за обикновен договор за гледане и издръжка, който не е смесен, а е договор, по който удовлетворяването на легитимния кредиторов интерес е към момента на сключване на договора до известна степен извършено. Не е уместно в посочените хипотези да се говори за смесени договори.

Практическото значение на делението – ДИГМВ, сключен заедно с ДИГ, съответно ДИГ за минали и бъдещи грижи, се проявява при института на развалянето на договора. По въпроса е налице обстойно теоретично изследване⁴⁸, а също и богата съдебна практика.

Практиката не споделя единна теза. Според едното становище, когато договорът е и за минали гледане и издръжка, положени до деня на нотариалния акт, пълното разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е изключено, тъй като в тази си част сделката е идентична с продажбата (Решение № 674/06.03.80 г., по гр.д. № 2776/ 150 79 г., на II г.о.). В тези случаи съдът е длъжен в производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да изследва и съпостави паричния еквивалент на грижите в минало време с цената на имота към датата на сделката и съобразно това да прецени каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне (Решение № 103/02.02.97 г., по гр.д. № 1029/96 г., на II г.о.; Решение № 500/23.08.2010 г., по гр.д. № 1702/2009 г., на IV г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г., по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК). Налице е и практика в противния смисъл, съгласно която фактът, че част от престацията вече е положена в натура не е основание, за да се приеме, че е придобита собственост. Поради това неизпълнение на задълженията след сключване на договора повлича цялостното му разваляне, а положените от приобретателя грижи и издръжка до сключването на договора са основание за тяхното обезщетяване чрез паричната им равностойност по реда на чл. 55 ЗЗД (Решение № 827/ 03.12.2009 г., по гр.д. № 1328/2008 г., на III г.о.).

Правната доктрина подкрепя второто виждане. Не може да се приеме, че клаузата за минали грижи изключва пълното разваляне на договора поради факта, че в тази си част договорът е идентичен с продажба, защото това противоречи на принципа, заложен в чл. 20 ЗЗД – при тълкуване на договора да се търси действителната обща воля на страните⁴⁹. Установявайки отнапред едно такова правило, ще нарушим общия принцип. Освен това, ако страните са целяли такъв резултат, биха могли да го предвидят изрично.⁵⁰ Смесените договори освен това са единни и винаги подлежат на разваляне, унищожаване или прогласяване на нищожността им в цялост.⁵¹ Спори се по отношение на уеднаквяването на положените в миналото грижи с продажбата, като се приема че прехвърлянето на собственост е в изпълнение на дълг или дарение. Аргумент срещу частичното разваляне на договора е и неделимостта, която винаги е налице при ДИГ и тя следва от намерението на страните. Съмнително изглежда и определянето от съда на равностойността на положените грижи. Това би довело до противоречие с алеаторния характер на договора.⁵²

Налице са две диаметрално противоположни тези, които водят да съвсем различни правни последици, като и двете не провеждат изрично разликата в хипотезите, което би могло да доведе до объркване. Действителната последица от прилагането на задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК представлява частично разваляне на договора. При това ще видим, че ако към момента на разваляне са положени грижи на стойност 20 000 лв, а имотът, който е получил преиобретателят е на стойност 120 000 лв, договорът следва да бъде развален за 5/6 ид. ч., а 1/6 част да остане в собственост на приобретателя. Аргументите в полза на подобен резултат, макар да изглеждат справедливи спрямо интереса на длъжника, de lege lata не могат да бъдат приети.

Поради това задължителната практика (без аргументите й) е вярна, когато страните сключват ДИГМВ заедно с ДИГ, а тезата на правната теория ще е вярна по отношение на ДИГ за минали и бъдещи грижи.

Във втория случай обаче е налице нюанс, който позволява критика. Погрешността на установяване на правило при тълкуване на договорите е аргумент и против твърдението, че уговорката за минали грижи никога не води до създаването на два договора. Изричното предвиждане на минали грижи също не е необходимо, поради наличието на правило за тълкуване на договора, така и поради факта, че при сключването на тези договори обикновено не се стига до дълбочинно разсъждаване за правните последици от смисъла на отделните уговорки. Не е задължително договорът винаги да се схваща като единен именно поради неяснотата относно каква е волята на страните.⁵³ Не съществува аргумент в полза на факта, че непременно положените в миналото грижи ще са datio in solutum или donatio. Неделимостта на задължението също не може да бъде безспорен аргумент. На първо място, тя няма никакво значение в отношение, чийто страни са един кредитор и един длъжник– арг. от чл. 66 ЗЗД. Per argumentum a contrario кредиторът винаги ще може да приеме по свое усмотрение частично изпълнение. Необяснимо е защо се приема, че задължението за издръжка и гледане е непременно неделимо по намерението на страните, което било имплицитно заложено. Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗЗД за всичко, което не е изрично уредено от закона за неделимостта се прилагат правилата на солидарността. А съгласно чл. 121 солидарност е налице, когато е изрично предвидена в договора или когато закон я предвижда. Тъй като договорът е ненаименован, няма как закон да предвижда неделимост. А страните изрично трябва да я предвидят. По никакъв начин не може да се каже, че е съмнително определянето от съда на стойността на миналите грижи при разваляне на договора. Това е така поради простия факт, че алеаторност трябва да е налице към момента на сключване на договора. А когато договорът е развален, последният (по общо правило) вече не съществува ex tunc. Определянето е необходимо с оглед двустранното реституционно отношение по чл. 55 ЗЗД. А то не е отношението, породено от договора. Ще рече, че няма как да определим стойността на подлежащите на връщане престации, ако възприемем обратното. Не е ясно и как един договор може да има преддоговорно изпълнение. Изпълнението предполага задължение. Задължението възниква от договора, а договорът е сключен по-късно. Налице е противоречие, защото правилно се определя, че не може да има обратно действие договорът, но определянето на едно действие като преддоговорно изпълнение означава именно да преуредим това действие като юридическо. Накрая аргументи в полза на частичното разваляне има и от историческо естество. При договора за рента, който е в основата на ДИГ, е възможна хипотеза, при която престацията на приобретателя започва преди изпълнението на задължението на рентиера. Но конфликтността тук е също силно редуцирана с оглед нормата на чл. 523 ЗЗД (отм.), съгласно която „връщането на които (имот или капитал – бел. моя – Н.П.) отстъпвачътъ няма право да иска”. Нещо повече, изкупуването на вечната рента, установена срещу отстъпване недвижим имот, става със заплащането на една сума пари, която съответства на годишната рента, капитализирана върху основата на законна лихва. Незаплащането само на изтеклите платежи на рентата не дава право на този, в полза на когото пожизнената рента е установена, да иска връщането на капитала или на отстъпеното от него недвижимо имущество. Той има само право да секвестира и да иска да се продадат имотите на своя длъжник и от стойността им да се употреби една сума, достатъчна за обезпечение изплащането на рентата. Не е съществувало правило, което да позволява връщането на имота изцяло.

Въпреки това тезата за частично разваляне на договора пречи. Проблемът с частичното разваляне на договора е именно в „частичността”. Развалянето на договора може да бъде само изцяло. Правото е потестативно. Никъде не е уредено потестативно право на частично разваляне на договора. А потестативни права не могат да се уговарят, камо ли съдът да ги измисли при приложението на нормата на чл. 87 ЗЗД⁵⁴. Допълнителен аргумент в полза на това виждане е, че конститутивни искове съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК могат да се предявяват само в предвидените от закон случаи. Невъзможността за частично разваляне на договора е действителният аргумент против задължителната практика на ВКС.

Не бива да се пропуска и факта, че съсобствеността е конфликтна правна фигура и законът се стреми да я избегне чрез различни правила⁵⁵. Допускането й просто така противоречи на целта на законодателя, заложена в Закона за собствеността.

В сравнителноправен аспект също ще видим, че такъв резултат не се допуска. Швейцарския Федерален облигационен кодекс, който предлага хармонична уредба на договора, в чл. 527, ал. 2 изрично предвижда цялостно раваляне на договора и връщане на получените престации, а към тях и обезщетение, дължимо от виновната страна.

Подобно е положението и в ГКРФ, като хипотезата е уредена в чл. 605.

И въпреки това чисто житейски може да се мисли в насока дали положението de lege lata е справедливо и отчита в достатъчна степен интереса на приобретателя. Защото възрастния и болен човек, за да сключи именно този договор не разполага с пари. А по реституционното отношение ще дължи пари и то в повечето случаи на не малка стойност. Така ще се види, че в голям брой случаи вземането по това отношение, породено от неоснователно обогатяване, няма да бъде удовлетворено или ще се налага достигането до един нежелан резултат, какъвто би бил публичната продан на имота.

В заключение може да се каже, че постигането на възмездност в отношенията между страните е резултат, който лежи в позитивния им кредиторов интерес. Не може да съществува пречка за страните да го реализират чрез ДИГМВ като проявление на принципа за договорната свобода. На още по-голямо основание страните могат да предвиждат грижи и за в бъдеще, наред с ДИГМВ. Проблемите в практиката са още по-голям аргумент в полза на необходимостта от регламентация на ДИГ, включително и на хипотезите на съчетания на минали и бъдещи грижи.

 

Бележки под линия:

1 Чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Вж. и Калайджиев, А. Облигационно право-обща част. С.: Сиби, 2010, стр. 63.

2 Траницов, Хр. Договор за гледане и издръжка. П.:Анима, 1999, стр. 7.

3 Aндреев, М. Римско частно право, С.: Софи-Р, 1993, стр. 376. Talamanca, M. Istituzioni di diritto romano, Milano-Dott. A. Giuffre Editore:1990, p. 555.

4 В теорията се подкрепя необходимостта от неговото регламентиране-вж. Младенов, Н. Прехвърляне на недвижим имот срещу пожизнена рента – договор, който изисква правна регламентация. ИК „Труд и право”.

5 Разбира се ДИГМВ не е уреден и в чужбина.

6 Подобно определение дава и Венедиков, П. Договор за издръжка и гледане, С.: ИК „Проф. Петко Венедиков”, 2000, стр. 7.

7 Венедиков, П. Цит. съч., стр. 117.

8 Траницов, Хр. Цит. съч. стр. 108.

9 Матеева, Е. Семейно право на Република България, С.: ВСУ „Черноризец Храбър”, стр. 476.

10 Пак там, стр. 480.

11 Този пример освен всичко друго подкрепя и тезата, че гледане може да се реализира и против волята на лицето и не е задължително полагането на грижите да е непременно свързано със съгласието на гледаното лице.

12 Калайджиев, А. Цит съч. стр. 72. А прекратяването в случая е неотносимо. Така в хипотезата, в която един милосърден гражданин полага грижи за болната си съседка по съображения, продиктувани от нравственост не съществува юридически факт, който да е породил задължение за извършване на тези действия. За страните обаче е нередно подобно „безплатно” обгрижване, поради което създават отношение, което възстановява имуществената еквивалентност. Във втората примерна хипотеза, когато грижите представляват datio in solutum, те са част от съдържанието на правно отношение. Възвръщането на еквивалентността на престациите ще бъде изменение на това отношение, защото се променя първоначално определеното съдържание.

13 Поради това е неточно посоченото по-горе твърдение, че ДИГМВ може да представлява дарение. Тази идея смесва ДИГМВ като договор с прехвърлянето на имущество за грижи, положени в миналото като икономически резултат.

14 Тълкувателно решение 96/28.06.1966 по гр. Д. 65/66 г. ОСГК ВКС.

15 Така Решение 83 от 25.01.2010 г. на РС Велико Търново по гр. Д. 16/ 2009, Решение 224 от 07.08.2009 г. на ОС Ловеч по в.гр.д. 70/09, Решение 23 от 16. 03. 2014 г. на РС Генерал Тошево.

16 Венедиков, П., Цит съч. стр. 1.

17 Така Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения на П. Попов. С.: УИ „Св. Климент Охридски” 2002 г. , стр. 81, 82. Също и Калайджиев, А. Облигационно право-обща част, С.: Сиби, 2010, стр. 115.

18 Поради това не може да се подкрепи тезата на Венедиков, че договорът обхваща две престации-вж по-горе – т.1.

19 Цончев, К. Договор за дарение, С., 1988, 9-10. Налице е и теза, която подкрепя наличието на „невъзмездни договори” – Стефанов, С. Понятията възмездност и безвъзмездност в светилната на обезпечителните договори- в: Юбилеен сборник в памет на професор Витали Таджер. С., 2003, 447-443.

20 Ганев, В. Поръчителството безвъзмездна сделка ли е? Юридически архив, год. 1 1929-1930, бр. 1, 14-35.

21 Калайджиев, А. Цит, съч. стр. 120.

22 Кожухаров, Ал. Цит. съч., стр. 80.

23 Иначе бихме стигнали до абсурдния извод, че една търговска сделка като записа на заповед е безвъзмездна.

24 Велинов, И. Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. ГСУЮФ, т. 58, кн. II, стр. 17.

25 Калайджиев, А. Цит. съч. стр. 128-129.

26 Велинов, И. Цит. съч. стр. 13.

27 Вж. Велинов, Ив. Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. ГСУЮФ, т. 58, кн. II, стр. 8.

28 Постановление № 4 от 3.VIII.1983 г., Пленум на ВС, докладчик Иван Андров.

29 За разликите вж. Матеева, Е. Цит съч., стр. 477 и сл.

30 Тази идея, аргументирана сравнителноправно с уредбата в Полша, се подкрепя и от Велинов, И. Цит. съч. стр. 10.

31 Кожухаров, Ал. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция и допълнения Петко Попов, С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, стр. 108.

32 Павлова М., Гражданско право-обща част, С.: Софи-Р, 2002, стр. 536.

33 Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков.

34 Венедиков, П. Цит. съч., стр. 118.

35 В посоченото в бел. 34 решение на ВКС се твърди, че обратното писмо е достатъчно доказателство. Per argumentum a contrario при липсата на такова писмо следва да се използват свидетелски показания. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство" – документ, който не е "обратно писмо", тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът "начало на писмено доказателство" не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана.

36 Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.

37 Недев, Д. За алеата в договорите в: Алеаторността на договорите- Ставру, С., Д. Недев, М. Димитров, С.: Фенея, 2013, стр. 98, и цитираната там литература.

38 Венедиков, П. Цит. съч. стр.117.

39 Решение № 95 от 4.04.2013 г. на РС – Велинград по гр. д. № 1617/2012 г.

40 Решение № 579 от 15.12.2009 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 854/2009 г. Така и Велинов, И. Цит. съч., стр. 19.

41 Калайджиев, А. Цит. съч. стр. 157.

42 Емануилов, И. Правни сделки с действие върху чужд правен кръг и рефлексно действие на сделките –сравнения и разграничения. Практически проблеми при договора в полза на трето лице. В: http://justicedevelopment.org

43 Венедиков, П. Цит. съч. стр. 7.

44„ процесният договор е смесен:в едната част договор за прехвърляне право на собственост за вече престирани грижи, т.е. за покупко-продажба и в другата -договор за прехвърляне право на собственост срещу насрещното задължение – гледане и издръжка за в бъдеще” – в Решение № 510 17.12.2012. Другият вариант също се означава като смесен договор – така Младенов, Н. Цит съч.

45 Марков, М. Облигационно право, Мodus studendi, С.: Сиби, 2011 г. стр. 65. Този автор ги нарича комбинирани договори.

46 Пак там. Също и Rossano, C. I contratti misti. http://www.nuovaquasco.it/archivio/489Rossano.pdf.

47Въпросът за приложимите правила у нас не се поставя толкова ожесточено, колкото в Италия. Втората теза се подкрепя от италианската съдебна практика – Lanzieri, M. Contratti misti: applicabile la disciplina del contratto prevalente. Cassazione civile , sez. II, sentenza 12.12.2012 n° 22828 in : www.altalex.com/.

48 Пак там. Също и Венедиков, П, Цит. съч., стр. 17; Ставру, Ст. Договорът за издръжка и гледане като неименуван алеаторен договор. В: Ставру, Ст., Д. Недев, М. Димитров „Алеаторността на договорите в българското гражданско право” С.: Фенея, 2013, стр. 216.; Младенов, Н. Разваляне на смесени договори за гледане и издръжка, Соб.пр., кн. 8, 1999.

49 Младенов, Н. Цит съч., стр. 2.

50 Пак там. Също и Ставру, Ст., Цит. съч., стр.220.

51 Венедиков, П., Цит. съч., стр. 18.

52 Тези твърдения са на Младенов, Н. Цит. съч.

53 А доста спорен е въпросът за дарение и продажба, които са част от един смесен договор. Може ли този договор да бъде развален? Повечето ще се съгласят. А да бъде отменен? Но можем ли да развалим дарение и да отменим продажба? Поради това мисля, че тук ще са налице два договора, тъй като прилагането на институтите на развалянето и отмяната ще важи за съответната част-възмездна или безвъзмездна.

54 Решение № 173 от 19.02.2013 г. на РС – Велико Търново по гр. д. № 2040/2012 г.

55 Чл. 33 и 34 ЗС, също и чл. 36 ЗН и т.н.