Превод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част II)

(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

Параграф 2 – Представителство

Чл. 1153. Представителят, овластен от закона, съдебен акт или договор, може да действа само в границите на предоставените му правомощия.

Чл. 1154. (1) Когато представителят действа от името и за сметка на представлявания, само последният е обвързан от договореното.

(2) Когато представителят твърди, че действа за сметка на друго лице, но договорът е сключен от негово име, той сам е обвързан от договореното с другата страна.

Чл. 1155. (1) Когато обемът на представителната власт е определен общо, той обхваща само действия по запазване или управление.

(2) Когато представителната власт е изрично определена, представителят може да извършва само тези действия, за които е упълномощен, заедно със спомагащите ги действия.

Чл. 1156. (1) Действие, извършено от представител без представителна власт или при превишаване на нейните предели, не може да се противопостави на представлявания, освен ако третото лице, с което той е договарял, основателно е предполагалo, че представителят е имал представителна власт, основавайки предположението си най-вече на неговите действия или изявления.

(2) Когато третото лице, с което представителят е сключил договор, не е знаело, че той е действал без представителна власт или при превишаване на нейните предели, то може да иска унищожаване на договора.

(3) Непротивопоставимостта и унищожаемостта не могат да се предявяват, ако действието бъде потвърдено от страна на представлявания.

Чл. 1157. Когато представителят злоупотреби с представителната си власт във вреда на представлявания, последният може да иска унищожаване на сделката, ако третото лице, с което тя е сключена, е знаело за злоупотребата с представителна власт или не е могло да не знае за нея.

Чл. 1158. (1) Трето лице, което по време на преговорите за сключване на договор с представителя се усъмни в неговата представителна власт, може да направи писмено искане до представлявания да потвърди в разумен срок, че представляваният е упълномощен да сключи съответния договор.

(2) В писменото искане трябва да е посочено, че при липса на отговор в разумен срок представителят ще се счита за упълномощен да сключи съответния договор.

Чл. 1159. (1) Учредяването на представителна власт по силата на закона или от съда лишава представлявания от правомощията, учредени на представителя за срока на действие на представителството.

(2) Учредяването на представителна власт от представлявания не го лишава от възможността и сам да упражнява своите права.

Чл. 1160. Представителната власт се прекратява, ако той стане недееспособен или представителството бъде забранено.

Чл. 1161. (1) Представителят не може да действа от името и на двете страни по договора, нито може да договаря лично за себе си с представлявания.

(2) Когато представителят действа така, сключените от него сделки са нищожни, освен ако законът не ги разрешава, представляваният не го е упълномощил предварително за извършването им или не ги е потвърдил впоследствие.

Подраздел 3

Съдържание на договора

Чл. 1162. Уговорките и целите на договорa не могат да се отклоняват от правилата, защитаващи обществения интерес, независимо дали това е било известно на страните или не.

Чл. 1163. (1) Задължението има за предмет настоящо или бъдещо изпълнение.

(2) Престацията трябва да е възможна и точно определена или поне определяема.

(3) Престацията е определяема, когато може да бъде изведена от договора, обичаите в практиката или предишни отношения между страните, без да е необходимо допълнително споразумение.

Чл. 1164. (1) При рамковите договори може да се уговори, че цената ще бъде определена едностранно от едната страна, при спазване на изискването, че последната трябва да предостави информация относно това, как се е формирала цената, ако другата страна я оспорва.

(2) Ако е налице зпоупотреба при определяне на цената, съдът може да разгледа иск за вреди, възникнали от нея, а ако е необходимо – и иск за разваляне на договора.

Чл. 1165. При договорите, с които се предоставят определени услуги, при липса на предварителни уговорки между страните преди изпълнението, цената може да бъде определена от кредитора, който трябва да предостави информация относно това, как се е формирала цената, ако другата страна я оспорва. Ако е налице злоупотреба при определянето на цената, съдът може да разгледа иск за вреди.

Чл. 1166. Когато качеството на предмета не е определено или определяемо посредством договора, длъжникът трябва да предложи такова изпълнение, което отговаря на очакваното от страните, като се вземат предвид естеството на предмета, обичаите в практиката и стойността на насрещната престация.

Чл. 1167. Когато цената или друг елемент на договора се определя чрез индекс, който не съществува или е престанал да съществува или вече не е достъпен, индексът се заменя с друг, който е най-близък до първоначално определения.

Чл. 1168. При двустранните договори липсата на еквивалентност на престациите на страните не е основание за нищожност на договора, освен ако законът не предвижда друго.

Чл. 1169. Възмездният договор е нищожен, когато към момента на сключването му едната престация е в прекомерно нисък размер в сравнение с другата.

Чл. 1170. Всяка уговорка в договора, която лишава задължението на длъжника от същественото му съдържание, се счита за неписана.

Чл. 1171. (1) Всяка уговорка на договор при общи условия, която създава значителна нееквивалентност между правата и задълженията на страните по договора, се счита за неписана.

(2) Преценката за значителна нееквивалентност не трябва да обхваща основния предмет на договора или съотношението на цената към престацията.

Раздел 3

Форма на договорите

Подраздел 1

Общи положения

Чл. 1172. (1) Поначало за сключването на договорите е необходимо само съгласието на страните.

(2) По изключение валидността на формалните договори е обвързана с изискването за форма, установено от закона, чиято липса прави договора нищожен, освен когато може да бъде саниран.

(3) В други случаи законът предвижда някои договори да се считат за сключени с предаването на вещ.

Чл. 1173. Формалните изисквания, установени с цел доказване на договора или противопоставимост на трети лица, не влияят върху неговата валидност.

Подраздел 2

Специални правила за договорите, сключвани по електронен път

Чл. 1174. (1) Когато за действителността на договора е необходима писмена форма, той може да бъде създаден или съхранен по електронен път, ако отговаря на изискванията на чл. 1366 и 1367, а когато е необходимо документът да бъде заверен, се прилага и чл. 1369, ал. 2.

(2) Когато е необходимо при поемането на задължение лицето да напише нещо собственоръчно, то може да стори това по електронен път, ако от обстоятелствата категорично следва, че лицето лично е извършило тези действия.

Чл. 1175. Разпоредбите на предходния член не са приложими при:

1. писмени сделки, свързани със семейни или наследствени правоотношения;

2. писмени сделки, свързани с лични или реални обезпечения, независимо дали са граждански или търговски, освен ако те не са сключени във връзка с търговска или професионална дейност.

Чл. 1176. (1) Когато писменият документ на хартия трябва да отговаря на определени изисквания за четливост и оформление, електронният писмен документ трябва да отговаря на същите изисквания.

(2) Изискването за писмена форма се счита за спазено, ако документът е достъпен и може да бъде възпроизвеждан по електронен път.

Чл. 1177. Изискването за изпращане на един или повече екземпляри се счита за спазено по електронен път, когато писменият документ може да бъде отпечатан от лицето, на което е изпратен.

Раздел 4

Санкции

Подраздел 1

Недействителност

Чл. 1178. (1) Договор, който не отговаря на изискванията за неговата валидност, е недействителен. Недействителността трябва да бъде обявена от съда, освен ако страните не я установят чрез взаимно споразумение.

(2) Договорът, който е обявен за нищожен или бъде унищожен, се счита за несъществувал.

(3) Даденото подлежи на връщане по реда на чл. 1352–1352-9.

(4) Независимо от това, дали договорът е обявен за нищожен или унищожен, увреденият може да претендира обезщетение за всички вреди съгласно общите правила за извъндоговорната отговорност.

Чл. 1179. (1) Нищожност е налице, когато правилото, което е нарушено, има за предмет опазването на обществения интерес[1].

(2) Унищожаемост е налице, когато правилото, което е нарушено, има за предмет опазването на лични интереси.

Чл. 1180. (1) Нищожност може да се иска от всяко лице, което има интерес от това, включително и от прокурора.

(2) Нищожността не може да бъде санирана чрез потвърждаване на договора.

Чл. 1181. (1) Унищожаемост може да се иска само от страната, на която законодателят дава право на защита.

(2) Унищожаемостта може да бъде санирана чрез потвърждаване на договора.

(3) Когато повече от едно лице има право да иска унищожаването на договора, отказът на един от тях не е пречка за останалите да се позоват на нея.

Чл. 1182. (1) Потвърждаването представлява действие, с което лицето, което може да се позове на унищожаемостта, се отказва от това право. В потвърждението трябва да се посочат предметът на задължението и порокът, който засяга договора.

(2) Потвърждаването може да се извърши само след сключването на договора.

(3) Счита се, че страната потвърждава договора, когато знае за порока и въпреки това доброволно изпълни. Ако е налице заплашване[2], потвърждаване може да има само ако заплахата е преустановена.

(4) Потвърждаването води до отказ от правото на искове и възражения, но не засяга правата на третите лица.

Чл. 1183. (1) Съконтрахентът може да отправи искане в писмена форма до лицето, което има право да се позове на унищожаемостта, или да я потвърди, да упражни едно от тези права в срок от шест месеца, в противен случай те се преклудират. Основанието за унищожаемостта трябва да е преустановено[3].

(2) В писменото уведомление трябва изрично да е посочено, че ако лицето, което има право да се позове на унищожаемостта или да я потвърди, не упражни правото си в срок от шест месеца, договорът ще се счита за потвърден.

Чл. 1184. (1) Когато причината за недействителността засяга само отделни уговорки от договора, последният е недействителен в неговата цялост само ако тези уговорки са били от решаващо значение за страните или за едната от тях.

(2) Договорът остава в сила, когато законът счита някоя клауза за неписана или когато целите на нарушеното правило изискват неговото запазване.

Чл. 1185. Възраженията за недействителност не се погасяват по давност, когато се отнасят до договор, при който не са предприети действия по изпълнение.

Подраздел 2

Кадуциране

Чл. 1186. (1) Договорът, който е валидно сключен, се кадуцира, когато по отношение на един от неговите съществени елементи настъпи липса.

(2) Когато изпълнението на няколко договора служи за осъществяването на една обща цел и един от договорите престане да съществува, договорите, чието изпълнение поради това е станало невъзможно, се кадуцират. Това се отнася и до договорите, за сключването на които прекратеният договор е бил от решаващо значение за една от страните.

(3) Кадуцирането настъпва само ако насрещната страна към момента, в който е дала съгласието си, е знаела за общата цел, която обслужват договорите.

Чл. 1187. С кадуцирането договорът се прекратява.

(2) Това дава основание за връщане на даденото съгласно правилата на чл. 1352–1352-9.

ГЛАВА III

ТЪЛКУВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 1188. (1) Договорът трябва да се тълкува съгласно общата воля на страните, а не буквално.

(2) Когато общата воля на страните не може да бъде установена, договорът трябва да се тълкува съгласно смисъла, който един разумен човек в същата ситуация би вложил в него.

Чл. 1189. (1) Всички уговорки на договора трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една трябва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.

(2) Когато съгласно общото намерение на страните няколко договора са насочени към една и съща цел, те се тълкуват във връзка с тази цел.

Чл. 1190. В случай на неяснота, уговорките на индивидуалния договор[4] се тълкуват срещу кредитора и в полза на длъжника, а договорът при общи условия се тълкува срещу страната, която ги е изготвила.

Чл. 1191. Когато уговорка в договора може да се разбира многозначно, дава се предимство на значението, което запазва действието на договора, пред това, което не позволява последният да произведе правни последици.

Чл. 1192. Ясните и недвусмислени условия не подлежат на тълкуване, доколкото по този начин те биха били изопачени.

Бележки под линия:

[4] Терминът, който е използван в оригиналния текст, е „le contrat de gr? ? gr?“. Става дума за разделението на договорите на индивидуални и договори при общи условия. При индивидуалните договори съдържанието на договора се определя свободно от страните чрез договаряне. Обратно е положението при договорите при общи условия – там съдържанието е определено предварително от една от страните и другата в повечето случаи е изправена пред възможността да приеме или да не приеме, без да договаря. Легални определения за индивидуален договор и договор при общи условия се съдържат в чл. 1110.