Превод на промените във френския Граждански кодекс от 10 февруари 2016 г. относно договорите, общия режим на задълженията и тяхното доказване (част III)

(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

ГЛАВА IV

ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел 1

Действие на договорите между страните

Подраздел 1

Обвързваща сила на договорите

Чл. 1193. Договорите могат да бъдат изменяни или прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Чл. 1194. Обемът на задълженията не обхваща само това, което изрично е уговорено, но и всичко останало, коeто следва от изискванията на справедливостта, обичаите и закона.

Чл. 1195. (1) Ако изпълнението стане прекомерно обременително за страна по договора поради непредвидена промяна на обстоятелствата, които са съществували при сключването му, страната, която не е приела да поема подобен риск, може да иска от другата предоговаряне на условията по договора. Тя трябва да продължи да изпълнява задълженията си и по време на преговорите.

(2) В случай на отказ или неуспех на преговорите страните могат да се съгласят да прекратят договора от определен момент и при определени условия или да искат съвместно от съда да измени договора. Ако страните в разумен срок не достигнат до съгласие, съдът може по искане на една от тях да измени договора или да го прекрати от момента и при условията, които сам прецени.

Подраздел 2

Прехвърлително действие на договорите

Чл. 1196. (1) При договорите с предмет отчуждаване на право на собственост или прехвърляне на друго право, правоприемството настъпва от момента на сключването на договора.

(2) Вещнопрехвърлителното действие на договора може да бъде отложено по волята на страните, поради естеството на вещта или по силата на закона.

(3) Прехвърлянето на собствеността води и до прехвърляне на риска за вещта. Въпреки това длъжникът по задължението за предаване на вещта носи риска върху вещта, ако е в забава, съгласно член 1344-2, при спазване на правилата, предвидени в член 1351-1.

Чл. 1197. Длъжникът по задължението за предаване на вещта е длъжен да полага необходимата грижа за вещта до момента на предаването й.

Чл. 1198. (1) Когато двама последователни приобретатели на една и съща движима вещ извеждат правата си от едно и също лице, този, който първи е придобил владението върху вещта, се предпочита, дори и да е придобил правото върху вещта по-късно от другото лице, стига да е добросъвестен.

(2) Когато двама последователни приобретатели на права върху една и съща недвижима вещ извеждат правата си от едно и също лице, лицето, което първо е вписало в поземления регистър своя придобивен титул, съставен в автентична форма, се предпочита, дори и да е придобило правото върху вещта по-късно от другото лице, стига да е добросъвестно.

Раздел 2

Действие на договора по отношение на трети лица

Подраздел 1

Общи положения

Чл. 1199. (1) Договорът поражда задължения само за страните.

(2) Трети лица не могат да искат изпълнение на договора, нито могат да се окажат задължени да го изпълняват, освен съгласно разпоредбите на този раздел и тези в Глава трета и Глава четвърта.

Чл. 1200. (1) Всички трети лица трябва да зачитат правното положение, създадено от договора.

(2) Третите лица могат да се позоват на съществуването на договора най-вече с цел да докажат определен факт.

Чл. 1201. Когато страните са сключили привиден договор, за да прикрият друг договор, прикритият договор (наричан още „обратно писмо“) има действие между страните. Той не може да бъде противопоставен на трети лица, но те могат да се позовават на него.

Чл. 1202. (1) Нищожно е обратно писмо, чийто предмет е увеличаването на договорената цена в съглашение за прехвърляне на служба с публичен характер.

(2) Договорът е нищожен и когато целта е да се прикрие част от цената, когато договорът се отнася до продажба на недвижим имот, прехвърляне на търговско предприятие или клиентела, прехвърляне на правата на наемателя[1] или правото върху обещание[2] да се сключи договор за наем относно всякакви недвижими вещи или при пълна или частична разлика в цената на договор за замяна или делба на недвижими вещи, търговско предприятие или клиентела.

Подраздел 2

Обещаване действието на трето лице и договор в полза на трето лице

Чл. 1203. Никой не може да се задължава от свое име освен за себе си.

Чл. 1204. (1) Страната може да се задължи към другата като обещае действието на трето лице.

(2) Ако третото лице изпълни обещаното действие, обещателят се освобождава от задължението си. В противен случаи той дължи обезщетение за вредите.

(3) Когато обещаното действие на трето лице има за предмет потвърждаване на поето от негово име задължение, последното се счита за възникнало с обратна сила от момента, в който е обещано.

Чл. 1205. (1) Може да се договаря и в полза на трето лице.

(2) Едната от страните по договора (уговарящият) може да изиска обещание от другата страна (обещател) да предприеме изпълнение в полза на трето лице (бенефициер). Третото лице може да бъде и бъдещ/невъзникнал правен субект[3], но то трябва да е точно определено или поне определяемо към момента на изпълнението на обещаното.

Чл. 1206. (1) Бенефициерът има право да иска изпълнение направо от обещателя по силата на уговорката.

(2) Уговарящият може да отмени уговорката в полза на трето лице по всяко време, стига то да не я е приело.

(3) Уговорката в полза на трето лице става неотменима от момента, в който приемането достигне до уговарящия или обещателя.

Чл. 1207. (1) Отмяната може да изхожда само от уговарящия, а след неговата смърт – от неговите наследници. Последните могат да направят това в срок от три месеца от момента, в който те отправят покана до третото лице да приеме изпълнението в негова полза.

(2) Отмяната е в полза на уговарящия или неговите наследници, освен ако не е посочен друг бенефициер.

(3) Отмяната поражда действие от момента, в който бенефициерът или обещателят узнаят за нея.

(4) Когато отмяната е направена със завещание, тя поражда действие от момента на смъртта на наследодателя.

(5) Счита се, че третото лице, което първоначално е било определено, никога не се е ползвало от уговорката, направена в негова полза.

Чл. 1208. Приемането може да изхожда от бенефициера, а след неговата смърт – от неговите наследници. То може да бъде изрично или мълчаливо. То може да бъде осъществено дори и след смъртта на обещателя и уговарящия.

Чл. 1209. Уговарящият може сам да изисква от обещателя да изпълни поетото от него задължение към бенефициера.

Раздел 3

Срок на договора

Чл. 1210. (1) Вечните задължения са забранени[4].

(2) Всяка страна може да прекрати такова вечно задължение съгласно правилата относно безсрочните договори.

Чл. 1211. Когато договорът е сключен като безсрочен, всяка страна може да го прекрати по всяко време, като е необходимо да спази срока за предизвестие, който е определен в договора, а при липса на такъв – разумен срок за предизвестие.

Чл. 1212. (1) Когато договорът е сключен като срочен, всяка страна трябва да изпълнява договора до момента на изтичане на срока.

(2) Никоя от страните не може да иска[5] подновяване на договора.

Чл. 1213. Договорът може да бъде продължен, ако страните са изразили своето намерение за това, преди изтичането на срока. Продължаването на срока на договора не може да накърнява права на трети лица.

Чл. 1214. (1) Срочният договор може да бъде подновен по силата на изрична законова разпоредба или по волята на страните.

(2) Подновяването поставя началото на нов договор, чието съдържание е идентично с това на стария договор, но чиято продължителност е неопределена.

Чл. 1215. Ако след изтичане на срока на договора страните продължат да изпълняват задълженията си, е налице мълчаливо продължаване на договора. Последното поражда същите правните последици като подновяването на договора.

Раздел 4

Прехвърляне на договора

Чл. 1216. (1) Едно лице (цедент) може да превърли положението си на страна по договора на трето лице (цесионер) със съгласието на другата страна по договора.

(2) Съглашението за това може да бъде дадено предварително с договор, сключен между бъдещите цедент и другата страна по договора. В такъв случай прехвърлянето има действие спрямо другата страна по договора, когато е била уведомена или е узнала за договора между цедента и цесионера.

(3) За прехвърлянето е необходима писмена форма под страх от нищожност.

Чл. 1216-1. (1) Прехвърлянето на договора освобождава цедента за в бъдеще, ако другата страна е дала изричното си съгласие за това.

(2) При липса на подобно съгласие, цедентът е солидарно отговорен за изпълнението на договора, освен ако не е уговорено друго.

Чл. 1216-2. Цесионерът може да противопостави на другата страна по договора всички възражения, присъщи на дълга, като нищожност, възражение за неизпълнен договор, разваляне или прихващане със свързани вземания[6]. Цесионерът не може да противопоставя на другата страна по договора личните възражения на цедента.

(2) Страната по договора може да противопостави на цесионера всички възражения, които тя би имала срещу цедента.

Чл. 1216-3. (1) Ако цедентът не е освободен от задълженията му по договора от другата страна, всички обезпечения, които са били дадени, се запазват. В противния случай обезпеченията, дадени от трети лица, се запазват само със съгласието на последните.

(2) Ако цедентът е освободен от задълженията си по договора, всички останали солидарни длъжници остават отговорни за останалия размер на дълга след приспадане на частта на цедента.

Раздел 5

Неизпълнение на договора

Чл. 1217. (1) При неизпълнение или неточно изпълнение кредиторът може:

– да откаже изпълнение или да спре да изпълнява задълженията си;

– да иска реално изпълнение на задължението по принудителен ред;

– да иска намаляне на цената;

– да предизвика разваляне на договора;

– да иска обезщетение за вредите, претърпени вследствие на неизпълнението.

(2) Възможностите, които не са несъвместими, могат да се употребят заедно. Обезщетението за вреди винаги може да бъде добавено към всяка от другите възможности на кредитора.

Чл. 1218. (1) В договорните отношения е налице непреодолима сила, когато настъпи събитие, което пречи на изпълнението на длъжника и е извън неговия контрол, не е могло да бъде предвидено към момента на сключването на договора и чиито последици не са могли да бъдат предотвратени, дори и да са били взети подходящи мерки.

(2) Ако пречката е временна, изпълнението на задължението се спира, освен ако забавата е довела до основание за разваляне на договора. Ако невъзможността е окончателна, договорът се разваля по право и страните се освобождават от задълженията си съгласно правилата на чл. 1351 и 1351-1.

Подраздел 1

Възражение за неизпълнен договор

Чл. 1219. Длъжникът може да откаже да изпълни задължението си дори когато то е изискуемо, ако другата страна не е изпълнила своето задължение и неизпълнението е съществено.

Чл. 1220. Длъжникът може да откаже да изпълни задължението си и когато стане очевидно, че другата страна няма да изпълни своето задължение, когато то стане изискуемо и последиците от неизпълнението биха били съществени за длъжника. Уведомление за отказа от изпълнение трябва да бъде направено незабавно.

Подраздел 2

Реално изпълнение на задължението по принудителен ред

Чл. 1221. Кредиторът може, след като покани длъжника, да иска реално изпълнение на задължението, освен ако изпълнението е невъзможно или е налице явно несъотвествие между стойността на изпълнението за длъжника и интереса на кредитора.

Чл. 1222. (1) След като покани длъжника да изпълни задължението си, кредиторът, в разумен срок и на разумна цена, може сам да извърши дължимото или, с разрешение от съда, да премахне това, което е извършено в нарушение на договора. Той може да иска от длъжника възстановяване на направените разноски за тази цел.

(2) Кредиторът може да иска и предварително осъждане на длъжника за разноските, необходими за изпълнение на дължимото или за премахване на това, което е извършено в нарушение на договора.

Подраздел 3

Намаляване на цената

Чл. 1223. (1) След като покани длъжника да изпълни задължението си, кредиторът може да приеме и неточно изпълнение със съответното намаление на цената.

(2) Ако кредиторът все още не е платил, той трябва да уведоми незабавно длъжника за решението му да намали цената.

Подраздел 4

Разваляне на договора

Чл. 1224. Договорът може да бъде развален по силата на изрична клауза за разваляне или с предизвестие от кредитора при съществено неизпълнение, както и по силата на съдебно решение.

Чл. 1225. (1) Клаузата за разваляне трябва точно да определя задълженията, чието неизпълнение ще доведе до разваляне на договора.

(2) Развалянето може да се приложи само след като е даден срок за изпълнение и длъжникът не е изпълнил задължението си в този срок, освен ако страните са се съгласили, че самият факт на неизпълнението разваля договора. Поканата за изпълнение има действие само ако изрично посочва клаузата за разваляне.

Чл. 1226. (1) Кредиторът може на свой риск да развали договора с предизвестие. Освен ако е неотложно, той първо трябва да постави длъжника в забава, като му даде разумен срок за изпълнение.

(2) В поканата за изпълнение изрично трябва да се посочва, че ако длъжникът не изпълни задължението си, кредиторът ще има право да развали договора.

(3) Ако след този срок неизпълнението продължи, кредиторът може да уведоми длъжника, че договорът е развален, като посочи причините за това.

(4) Длъжникът може всякога да оспори подобно разваляне по съдебен ред. Кредиторът трябва да докаже, че е налице съществено неизпълнение на задължението на длъжника.

Чл. 1227. Развалянето може във всички случаи да се търси по съдебен ред.

Чл. 1228. Съдът може, според обстоятелствата, да потвърди или обяви развалянето на договора или да определи допълнителен срок, в който длъжникът може да изпълни задължението си, както и само да присъди обезщетение за вреди.

Чл. 1229. (1) Развалянето прекратява действието на договора.

(2) Развалянето има действие от момента на прилагане на клаузата за разваляне, от момента на получаването на уведомлението за разваляне на кредитора до длъжника или от момента, определен от съда, а ако такъв не е определен – от момента на предявяване на иска за разваляне на договора.

(3) Когато разменените прастации са полезни само при пълно изпълнение на разваления договор, страните трябва да върнат всичко, което са получили. Когато разменените престации са носили полза и на двете страни в продължение на взаимното изпълняване на задълженията по договора, връщането на даденото няма да намери приложение за времето преди последното действие по изпълнението, срещу което не е получена насрещна престация. В този случай развалянето действа занапред.

(4) Относно връщането на даденото се прилагат разпоредбите на чл. 1352 – 1352-9.

Чл. 1230. Правилата за развалянето на договори не намират приложение при уговорки, отнасящи се до уреждане на спорове, или при уговорки, които, въпреки развалянето, продължават да действат, като например уговорки за конфиденциалност или относно забрана за извършване на конкурентна дейност.

Подраздел 5

Обезщетение за вреди от неизпълнение на договора

Чл. 1231. Освен ако неизпълнението е окончателно, обезщетение за вреди се дължи само ако кредиторът е поканил длъжника да изпълни задължението си в разумен срок.

Чл. 1231-1. Длъжникът отговаря за вредите, причинени от неизпълнението или забавеното изпълнение, освен ако докаже, че е била налице непреодолима сила, която е попречила на изпълнението.

Чл. 1231-2. Най-общо вредите, подлежащи на обезщетение за кредитора, се изразяват в претърпени загуби и пропуснати ползи, като се вземат предвид изброените по-долу изключения и особености.

Чл. 1231-3. Длъжникът е отговорен само за вредите, които са били или са могли да бъдат предвидени към момента на сключване на договора, освен когато неизпълнението се дължи на умисъл или груба небрежност.

Чл. 1231-4. Когато се установи, че вредите са настъпили в резултат на умисъл или груба небрежност, обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Чл. 1231-5. (1) Когато в договора е предвидено, че страната, която не изпълни задълженията си, ще трябва да заплати на другата неустойка в точно определен размер, другата страна не може да претендира нито по-голямо, нито по-малко обезщетение.

(2) Независимо от това, съдът може, дори и служебно, да намали или увеличи уговорената неустойка, ако размерът й е прекомерно висок или нисък.

(3) Когато е налице частично изпълнение, уговорената неустойка може да бъде намалена от съда, дори и служебно, съобразно с ползата, която частичното изпълнение има за кредитора, като не е налице пречка да се приложи и предходната алинея.

(4) Всяка уговорка, противна на предишните две алинеи, се счита за неписана.

(5) Освен при окончателно неизпълнение, неустойка се дължи само ако длъжникът е бил поканен да изпълни.

Чл. 1231-6. (1) При забава за плащане на парична сума се дължи законната лихва, като тя започва да тече от момента на поканата за изпълнение.

(2) Тази лихва се дължи, без кредиторът да трябва да доказва, че е претърпял никаква загуба.

(3) Когато длъжникът, който е в забава, е действал недобросъвестно, причинявайки на кредитора вреди, несвързани със забавата, кредиторът има право на обезщетение, отделно от лихвите за забава.

Чл. 1231-7. (1) Във всички случаи при присъждане на обезщетение за вреди се дължи законна лихва, в размер, определен от закона, дори при липса на претенция за нея или на разпореждане в съдебното решение. Освен при противна законова разпоредба, тази лихва тече от момента на постановяване на съдебното решение, освен ако съдът не определи друго.

(2) Когато въззивната инстанция потвърди изцяло решението, с което се присъжда обезщетение за вреди, лихвата се дължи по силата на закона, в размер на законната лихва, от момента на постановяване на първоинстанционното решение. В останалите случаи върху обезщетението, присъдено от въззивния съд, се дължи лихва от момента на постановяване на въззивното решение. Въззивният съд може винаги да се отклони от разпоредбите на тази алинея.

Бележки под линия:

[6] Терминът, който е използван в оригиналния текст, е „dettes connexes”, което буквално означава „свързани дългове“. Има се предвид дългове, които са близко свързани, защото са породени от един и същ юридически факт. Такива са например задължението за плащане на наемната цена и вземанията на наемателя, извършил поправка на наетата вещ.