(Теофана Евгениева, Румен Неков)

 

С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано на 25 януари 2017 г., председателят на Върховния касационен съд бе сигнализиран за съществуването на съществено различие в тълкуването и прилагането на една и съща разпоредба от правната уредба на обезпеченията по глава VII на общата част на Закона за задълженията и договорите.

1. Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по въпроса Може ли кредиторът да предяви иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите го действия на поръчителя независимо от акцесорния характер на поръчителството?“.

2. По въпроса е налице противоположно казуално тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, всяко от което е задължително за по-долустоящите съдилища съобразно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г.

2.1. Според възприетото в Решение № 255 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2016 г., IV г. о. становище, искът по чл. 135 ЗЗД е приложим по отношение на извършените от поръчителя действия, които увреждат кредитора, независимо от акцесорния характер на поръчителството1.

В съобразителната част към извеждането на отговора на поставения правен въпрос се посочва, че поръчителството има акцесорен и обезпечителен характер, но:

– разкрива относителна самостоятелност от главната сделка;

– поражда солидарно задължение в рамките на самостоятелно правоотношение с кредитора на обезпеченото вземане, поставяйки поръчителя в качеството му на длъжник (чл. 138, ал. 1 във вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД);

– главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение – в рамките на заповедното и исковото производство те са обикновени другари, като кредиторът може да иска изпълнение на вземането си от всеки от тях и произнасянето на съда може да е различно;

– съдът, който е сезиран с Павловия иск, не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако искът е съединен обективно с иск за вземането, поради което e без значение видът на облигационното правоотношение, от което произтича вземането на кредитора срещу длъжника.

2.2. Според другото становище, застъпено в Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г., III г. о., Решение № 199 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 966/2009 г., II т. о., Решение № 199 от 13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 191/2012 г., II т. о., искът по чл. 135 ЗЗД е неприложим по отношение на извършените от поръчителя действия, които увреждат кредитора, поради акцесорния характер на поръчителството.

В съобразителната част към извеждането на отговора на поставения правен въпрос се посочва, че под длъжник“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира само носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение, с оглед факта, че:

– поръчителството има акцесорен и обезпечителен характер;

– както поръчителството, така и Павловият иск по чл. 135 ЗЗД са способи за гарантиране изпълнението на главното задължение; и

– тази им еднаква правна същност и предназначение обуславят неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя – в противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт.

3. Следва да се има предвид, че посоченото различие в тълкувателния резултат е намерило отражение и в практиката на първо- и второинстанционните съдилища в страната.

3.1. Т. напр. първото становище се възприема в Решение № 4920 от 07.09.2011 г. на СГС по в. гр. д. № 4577/2011 г.; Решение № 684 от 27.04.2012 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 3365/2011 г.; Решение № 381 от 14.11.2012 г. на ОС – Бургас по т. д. № 307/2012 г.; Решение № 16 от 29.01.2013 г. на ВнАС по в. гр. д. № 404/2011 г.; Решение от 14.11.2013 г. на ОС – Видин по в. гр. д. № 440/2013 г.; Решение № 280 от 9.12.2015 г. на РС – Петрич по гр. д. № 875/2014 г.

3.2. Разбирането, че конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е неприложим по отношение на действията на поръчителя, се поддържа в Определение № 270 от 5.02.2013 г. на САС по в. гр. д. № 422/2013 г.; Решение № 386 от 24.07.2013 г. на РС – Смолян по гр. д. № 993/2010 г.; Решение № 2081 от 17.11.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2902/2014 г.; Решение № 114 от 9.05.2016 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 140/2016 г.;Решение № 338 от 20.07.2016 г. на ОС – Бургас по т. д. № 356/2015 г.; Решение № 130 от 04.11.2016 г. на БАС по в. т. д. № 270/2016 г.

Бележки под линия:

1 Вж. Неков, Р. Може ли кредиторът да предяви иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия, извършени от поръчителя? – В: Неков, Р., Ст. Ставру. Предизвикай: Съдебната практика!, Професионален сайт Предизвикай правото!“ (https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/reshenie-255-20-12-2016-pavlov-isk/).

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияВръзката бедност-здравен статус на жените пенсионери в България
Следваща статияРешение № 15/22.12.2016 г. на ВКС по т. дело № 2404/2014 г., ТК, I-о т. отд.
Румен Неков

(ко-администратор и редактор в Професионален сайт “Предизвикай правото!”)
Винаги ми е представлявало трудност да говоря за себе си. Ако трябва да се опиша в едно изречение, бих казал, че съм едновременно две неща: жизнерадостно стриктен и стриктно жизнерадостен.
Радвам се, вярвам и желая.
Радвам се, че от октомври 2011 г. (още докато бях студент по право в Юридически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”) имам прекрасната възможност да съм автор в уебсайта, а от година по-късно до днес – и негов ко-администратор. Радвам се, че животът направи така да се срещна с хора, с които споделям едни и същи идеали.
Вярвам в това, че сами трябва да търсим истината, а последната винаги се открива в детайлите. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои.
Желая – на себе си и на тези, с които общувам – творческо настроение, защото една от многото ни същности (тази на юристи) не само че иманентно го предразполага, но и перманентно го изисква.

Може да се свържете с мен на следния електронен адрес: rnekov (at) gmail.com.

1 кометар

  1. Спорно е дали е задължителна практиката по чл. 290 ГПК за по-долустоящите съдилища (макар подобна формулировка да има в мотивите на тълкувателно решение). Нямам търпение да прочета какво умопомрачаващо заключение ще направят съдиите.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук