(статията е доклад от Четвърта национална конференция на докторантите в областта на правните науки, организирана от ИДП при БАН. София, 24 юни 2014 г. Научни трудове на Института за държавата и правото. БАН. Том Х. Актуални правни проблеми. Под общата редакция на проф. д.ю.н. Цветана Каменова. София. 2015, с. 343-349)

 

1. Въведение

 

През последните десетилетия се промени много качеството на живота на българското семейство, който факт има особено значение и доведе до задълбочаване на проблеми, за които никога преди не се е говорило с такава тревога и заинтересованост.

Статистическите данни поставят въпроси, които касаят цялото ни общество, при това с многостранни последици – въпросите за репродуктивното здраве на българите и за възможната намеса на медицината чрез асистираните репродуктивни технологии1. И независимо от някои предразсъдъци и обективните страхове за последствията от намесата на методи, които се намесват в природните закони, както и сравнително ниската им процентна успеваемост2, по-високите рискове от раждане на деца с вродени дефекти3, все по-често се прилагат вече проверените на практика методи на асистирана репродукция. Същевременно медицината продължава да експериментира и да търси нови решения за преодоляване на промените в репродуктивното здраве на хората. Търсят се все по-нови, нетрадиционни решения4, които може би ще допълнят преодоляването на репродуктивните проблеми в бъдеще.

 

2. Може ли брачният договор да съдържа клаузи във връзка с произхода?

 

Безплодието в българското семейство предопределя и темата за това дали е допустимо и законосъобразно регламентирането на отношенията във връзка с произхода на децата, които имат толкова личен и деликатен характер в клаузите на брачен договор, сключен между съпрузите.

С действащия ни Семеен кодекс от 2009 г. (СК)5 за първи път в историята на българското семейно право законодателят въведе договорния режим в отношенията между съпрузите посредством сключването на брачен договор6. Така, според чл. 37, ал. 1 от СК Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор. От правилото на цитирания законов текст обаче става ясно, че предмет на брачния договор могат да бъдат само имуществените, но не и личните отношения между съпрузите.

Заедно с това в правната доктрина се приема, че доколкото страни по брачния договор са само съпрузите, в него не могат да се съдържат клаузи, засягащи трети лица7, освен когато става въпрос за уговорки за „разделност на задълженията към трети лица, „дори и те да са поети за задоволяване на общи нужди на семейството”8.

Независимо от силните аргументи на доктрината, които могат да се отнесат и към въпросите на произхода – най-вече тогава, когато се касае за прилагането на методите на асистирана репродукция, все пак смятам, че е необходимо да се направят някои уточнения.

Така както задълженията към трети лица за задоволяване на общите нужди на семейството могат да се уредят разделно между съпрузите, така и задълженията във връзка с въпросите на произхода могат да се регламентират по аналогичен начин. Но е важно да се държи сметка, че при последните задължения става въпрос за създаването на потомство, което е по-скоро потребност от духовно естество, а не толкова част от „общите нужди на семейството”, които имат задължителен и неизбежен характер, каквито са например нуждите от храна, вода, отопление, подслон. Даже може да се окаже, че даден брак въобще не е създаден с оглед на създаването на деца. Възможно е също съпрузите да нямат единомислие по отношение на децата – единият може да желае да имат деца, а другият да не иска това. Не е изключено и нагласите в брака да претърпят промени вследствие на най-различни причини (професионално развитие, което да не е съвместимо с родителските задължения; заболяване на единия от съпрузите, което да не позволява създаването на потомство; разочарование в личните отношения между съпрузите и т.н.). Изобщо не може да се съотнасят общите нужди на семейството с общата потребност от създаването на деца, при което чрез методите на асистирана репродукция да участват и трети лица. Но и в последния случай е възможно да се приеме, че задълженията във връзка с асистираната репродукция могат да се уговорят разделно. Друг е въпросът чий интерес преследва създаването на деца за сметка само на единия съпруг и доколко това не противоречи на добрите нрави.

На пръв поглед никой не би поставил под съмнение, че отношенията на съпрузите във връзка с произхода на децата им имат строго личен характер. А от тази гледна точка би следвало да се приеме, че такива отношения не могат да се уредят с брачен договор, тъй като това би противоречало на закона. От своя страна всяка клауза, противоречаща на закона, би била нищожна и не би могла да доведе до желаните от съпрузите правни последици (по аргумент от чл. 43, ал 1 от СК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и догворите9). Доколкото обаче се касае за разноски по процедурите при асистираната репродукция, в това число за зачеването, наблюдаването и поддържащото лечение при износването на бременността и израждането, тогава вече не става въпрос за лични, а именно за имуществени отношения, тъй като само някои процедури са безплатни, а останалите са свързани със значителни парични средства.

Вниквайки в същността на проблемите, които възникват във връзка с произхода, освен преобладаващото лично естество на отношенията, се вплитат и множество имуществени въпроси, по които съпрузите биха могли да преодолеят бъдещи разногласия и спорове и евентуално да ги уредят в брачния си договор (разбира се само доколкото са избрали договорен режим на уреждане на отношенията си). Ако такива клаузи в брачния договор не са уредени изрично, тогава по аргумент от правилото на чл. 38, ал. 4 от СК всички разноски ще следва да се поемат съвместно от съпрузите.

Когато обаче съпрузите решат да включат в съдържанието на брачния си договор клаузи във връзка с произхода, трябва все пак те да са наясно кои са възможните (в смисъл допустимите) елементи от съдържанието на брачния договор, а именно – че това са само тези права и задължения, които имат имуществен характер. Извън този кръг биха били всички онези интимни детайли от отношенията, които са от строго личен, а не от имуществен характер (като например изборът на начините за естествено или изкуствено създаване на потомство, изборът на конкретен метод на асистирана репродукция, или изборът кога и къде да се осъществи зачеването, кое да бъде лечебното заведение, в което да роди съпругата и т.н.).

 

3. Кои са възможните (допустимите) клаузи във връзка с произхода, които съпрузите могат правнорелевантно да уговорят в брачния си договор?

 

3.1. Съпрузите биха могли да регламентират имуществените въпроси във връзка със зачеването и раждането на детето/децата си в зависимост от начина на зачеване (по естествен или изкуствен път) и от начина на раждане на детето/децата им (нормално или със секцио).

В брачния договор например може да се уреди кой ще заплаща разходите за профилактиката, евентуалното лечение, специалната хранителна диети и/или хранителни добавки, съпътстващите медикаменти, санаториални грижи или други грижи, подпомагащи зачеването и раждането на детето/децата им, процедурите по възстановяване и рехабилитация след раждането и др. под.

Тази възможност произтича от общото правило на чл. 38, ал. 1, т. 4 от СК, според което съпрузите могат да уговорят как ще участва всеки от тях в разходите и задълженията на семейството. Въпреки че, според мен, цитираният законов текст по-скоро урежда обичайните разходи и задължения на съпрузите (за храна, дрехи, битови и комунални разходи, наеми, заеми за нужди на семейството, ремонти и др. под.), но по аналогия той би могъл да се приложи и по отношение на разглежданите проблеми.

От тази гледна точка обаче по-точната и относима правна регламентация на въпросите, касаещи произхода, в това число при използване на асистирани репродуктивни технологии, по-скоро се съдържа в т. 8 на чл. 38, ал. 1 от СК, според която съпрузите имат право да уговорят с брачен договор не само традиционните имуществени въпроси, които възникват по време на брака и след неговото прекратяване10, но и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.

Под „други имуществени отношения” следва да се приемат по-скоро извънредните имуществени отношения, тези, които евентуално биха възникнали извън кръга на обичайните разходи и задължения на съпрузите, свързани с ежедневието на съпрузите. Към тях, според мен, могат да се причислят например както имуществените отношения по повод обучението на всеки от съпрузите за придобиване на определено образование, професия, занаят, научно-образователна степен, хабилитация, разходи във връзка с различни изследвания и експерименти, разходи за създаване на произведения на науката, техниката или изкуството, хоби и т.н., така и други, например от сферата на разкоша – например бижута, колекционерство, или пък дарителство, учредяване на фондации, развиване на бизнес и др. под., които съпрузите биха искали да предвидят, за да избегнат бъдещи спорове помежду си.

Към тези извънредни имуществени отношения би следвало да се отнесат и разходите и задълженията по повод на създаването на дете/деца, особено що се касае до зачеването и раждането на детето/децата с помощта на асистираните репродуктивни технологии. Тези технологии предполагат много разходи, при това от различен имуществен характер (от разходи за прегледи, консултации, профилактика, лечение и възстановяване, различни процедури, медикаменти; трансплантация – на генетични клетки, в това число на овоцити, на смерматозоиди, на зиготи или на ембриони; криоконсервация, извличане на стволови клетки и преобразуването им с цел създаване на яйцеклетки и сперматозоиди и др. подобни до съпътстващите ги консултации и лечение при различни специалисти, като например акушер-гинеколози, уролози, психолози, педиатри, психиатри, ортопеди, невролози, брачни консултанти, юристи и т.н.).

Съпрузите също така биха могли да регламентират имуществените въпроси във връзка с разходите и последиците от имуществен характер по повод на дарения на генетичен материал от страна на трети лица-лечебни заведения или на трети лица-донори11, в това число разноските, които могат да възникнат като последица от извършеното донорство на генетичния материал от третите лица; разходите по подготовката, процедурите и за възстановяването или лечението на съпругата-реципиент след трансплантацията на генетичния материал от третите лица, в това число разноски за консултации със специалисти (лекари, юристи, психолози и т.н) и др. под.

3.2. Съпрузите биха могли да регламентират имуществените въпроси във връзка с разходите и последиците от имуществен характер по повод дарения на генетичен материал от всеки от съпрузите в полза на трети лица-лечебни заведения или на трети лица-реципиенти12, в това число разноски, свързани с донорство13 на генетичен материал на който и да е от съпрузите в полза на третите лица; разходите за подготовката, процедурите и за възстановяването или лечението на съпругът-донор след даряването на генетичен материал в полза на третите лица, в това число разноски за консултации със специалисти (лекари, юристи, психолози и т.н) и др. под.

 

3.3. Съпрузите биха могли да регламентират всякакви други имуществени отношения, които произтичат от прилагането на чуждо законодателство14 в случаите, когато става въпрос за уреждане на въпроси във връзка с произхода при семейноправни отношения с международен елемент (например при сурогатно майчинство, осъществено в чужда държава, чието законодателство го позволява). В такива случаи съпрузите могат да уговорят разноските, които могат да възникнат за сключването на договора/договорите за сурогатство; делата по евентуални съдебни спорове за неизпълнение на договора/договорите за сурогатство, сключени с третите лица; лихви, обезщетения и неустойки или др. претенции по договора/договорите за сурогатство; разходите по подготовката, процедурите и за възстановяването или лечението на съпругата-сурогатна майка, съответно за третото лице-сурогатна майка, в това число разноски за консултации със специалисти (лекари, юристи, психолози и т.н) и др. под.

 

4. Заключение

 

Деликатността на поставените в настоящото изложение въпроси цели да предизвика научна дискусия, която предполага двояко изследване от комплексен характер: от правна гледна точка – с оглед относително самостоятелния характер на двата правни института (както на произхода, така и на брачния договор), и възможните хипотези на произхода, при които брачният договор би бил приложим; и от медицинска гледна точка – с оглед постиженията на медицината и технологиите, които се използват за асистирана репродукция и които представляват явно предизвикателство към законодателя да адаптира правната регламентация по зададената тема.

 

Бележки под линия:

1 Последните данни сочат, че в България между 170 000 до 300 000 двойки имат репродуктивни проблеми, както и че техният брой непрекъснато се увеличава. Срв. България е на последно място по брой родени деца. http://novinite.bg/articles/59042/Balgariya-e-na-posledno-myasto-po-broj-rodeni-deca, Как държавата се грижи за двойките с репродуктивни проблеми. http://news7.bg/Новина/Kaк-държавата-се-грижи-за-двойките-с-репродуктивни-проблеми_l.n_i.49524.html и Расте броят на двойките с репродуктивни проблеми. http://www.moreto.net/novini.php?n=239310. Последно посетени на 28.02.2014 г.

2 Около 30 % са успешните резултати при асистираната репродукция. Вж. Прасаад, Аарати. Непорочното зачатие: Как науката променя правилата на секса. В превод от английски. ИК "Рой Комюникейшън". 2013, с. 181.

3 Около 40-50 % от децата, заченати и родени с помощта на асистирана репродукция, носят по-висок риск от вродени дефекти, отколкото заченатите и родените по естествен път деца. Вж. Димитрова, Ина. Пренатална диагностика и биополитика в България. Изток-Запад. София. 2012, с. 209-213.

4 Например присаждането на матка, създаването на изкуствена утроба или синтетична плацента. Вж. Жената с първата успешно присадена матка в света се готви да забременее ин витро. http://www.blitz.bg/news/article/168377. Последно посетен на 28.02.2014 г.; Прасаад, Аарати. Непорочното зачатие: Как науката променя правилата на секса. В превод от английски. ИК "Рой Комюникейшън". 2013, с. 241–248; Идва ли краят на майчинството? Катя Тодорова http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=308&aid=7569. Последно посетен на 28.02.2014 г.

5 Обн., ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., с посл. изм. ДВ, бр. 68 от 2 август 2013 г.

6 Чл. 37–чл. 43 от Семейния кодекс от 2009 г.

7 Вж. Станева, Анна. Брачният договор по новия Семеен кодекс. Сиела. София. 2009, с. 30.

8 Вж. Станева, Анна. Цит. съч., с. 40.

9 Закон за задълженията и договорите. Обн. ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г., с посл. изм. ДВ, бр. 50 от 30 май 2008 г.

10 Тук става въпрос за изчерпателно изброените в чл. 38, ал. 1, т. 1-7 от СК права на съпрузите върху имуществото, което се придобива по време на брака (т. 1), върху притежаваното от тях имущество преди брака (т. 2), начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище (т. 3), участието им в разходите и задълженията (т. 4), имуществените последици при развод (т. 5), издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод (т. 6) и издръжката на децата от брака (т. 7)

11 Под „трети лица-лечебни заведения” следва да се подразбира всяко лечебно заведение по чл. 2 от Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция, съответно по чл. 131, ал. 1 от Закона за здравето, а под „трети лица-донори” – даряващите генетичния си материал мъже-донори на сперматозоиди при спазване на служебна тайна при непартньорското донорството по смисъла на чл. 9, ал. 7 от посочената наредба или жените-донори на яйцеклетки, при спазване на служебна тайна при анонимно дарителство по смисъла на чл. 14, ал. 3, освен в случаите на родственото дарителство по смисъла на чл. 12, ал. 1 от същата наредба.

12 Под „трети лица-лечебни заведения” следва да се подразбира всяко лечебно заведение по чл. 2 от Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция, съответно по чл. 131, ал. 1 от Закона за здравето, а под „трети лица-реципиенти” – жени-съпруги, ползващи се от донорството на чужд генетичен материал: гамети (зрели яйцеклетки или сперматозоиди) или зиготи (оплодени яйцеклетки).

13 Независимо, че донорството е регламентирано в нашето законодателство като безвъзмезден акт, самите процедури, когато не са финансирани от държавата, предполагат определени разходи.

14 Вж. чл. 79, ал. 3 и 4, чл. 80 и чл. 83 от Кодекса за международното частно право.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук