1. Проблемът

Въпросите, свързани с начина на изчисляването на стойността на дела на прекратилия участието си в дружеството съдружник при събирателните дружества и при дружествата с ограничена отговорност, вече са ангажирали вниманието както на юридическата наука, така и на съдебната практика. Това никак не означава обаче, че те са еднозначно или пък окончателно разрешени, напротив.

Споровете гравитират около два центъра – балансова стойност или пазарна стойност при изчисляване на стойността на дела на прекратилия участието си в дружеството съдружник. Основания за аргументирането и на двете тези дават:

1.) характерът на уреждащите ги правни разпоредби – диспозитивни или императивни са нормите, които определят как да бъде определена стойността на дела;

2.) различията в характера на събирателното дружество, от една страна, и дружеството с ограничена отговорност, от друга страна – първото е персонално, а второто може да се определи с известна условност като капиталово;

3.) празнотата в правната уредба при събирателното дружество (чл. 97, ал. 2 ТЗ) относно начина на формиране на стойността на дела и възможността тя да бъде запълнена с прилагане по аналогия на чл. 125, ал. 3 ТЗ;

Тук ще разгледам накратко основните схващания в българската теория и вижданията, аргументирани в съдебната ни практика, а след анализ на относимите разпоредби ще аргументирам накратко и своето мнение за приложимостта на оценката по балансовата стойност при двата вида търговски дружества.

2. Теорията

Проф. Диков приема, че за констатиране големината на дела на напусналия съдружник в едно събирателно дружество (СД) се съставя специален баланс към момента, в който съдружникът е напуснал дружеството. Оценките в този баланс не стават нито по покупните, нито по продажните цени на отделните права и вещи, а с оглед на обстоятелството, че същите са още съставна част от едно „живуще предприятие“. Отчита, че съставянето на подобен баланс може да предизвика сериозни спорове между напусналия съдружник и оставащите в дружеството съдружници, поради което още в дружествения договор на практика се договаря по-обективен критерий за оценка – например по записаната в търговските книги стойност[1].

Проф. Герджиков[2], разглеждайки имуществените последици от прекратяване на членството в събирателно дружество (СД), приема, че „за да се определи делът, е необходимо да се направи баланс на наличното имущество на дружеството, както и счетоводно приключване към момента на прекратяване на членственото правоотношение“. Възприема се позицията за съставяне на междинен баланс. На основата на съставения баланс става възможно да се изчисли стойността на дела на напусналия съдружник, като към тази стойност следва да се прибави и делът от годишната му печалба за времето до прекратяването на членството.

При дружеството с ограничена отговорност проф. Герджиков приема, че напускането на съдружника има за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството[3]. Аргументира тезата си с изискването за защита на дружествения капитал, тъй като това може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала на ООД[4].

Аналогично е виждането на проф. Таджер, който приема, че въз основа на баланса се определя размерът на дружествения дял на напусналия съдружник[5]. Върху този размер оказват влияние неразпределените печалби, амортизация и др. под. Дружественият дял се определя съобразно дела в капитала, но дружественият договор може да предвиди и друг начин за определянето му. Този „друг начин“ за определяне на размера на дружествения дял, който има предвид проф. Таджер, препраща към текста на чл. 127 ТЗ, а не към този на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Начинът за оценка на дружествения дял е на база счетоводен баланс, а размерът му се определя съобразно участието в капитала, освен ако друго е уговорено в дружествения договор – аргумент от чл. 125, ал. 3 ТЗ във вр. с чл. 127 ТЗ и чл. 115, т. 8 ТЗ. Правото на съдружник да получи несъразмерен на дела си в капитала дружествен дял следва да бъде изрично предвидено в дружествения договор.

Проф. Калайджиев[6] схваща стойността на членственото правоотношение в СД като функция от стойността на вноските, освен ако съдружниците уговорят друго. Той изтъква, че в ТЗ по отношение на СД липсват правила за определяне на стойността на членството. Смята, че освен ако друго е уговорено в дружествения договор, меродавна следва да е пазарната, а не балансовата стойност на членственото правоотношение, но признава, че балансът към момента на прекратяване на членството следва да се ползва като един от критериите за определяне на пазарната стойност на дела. Съдружникът има право да получи и неполучените си дивиденти.

При разглеждане на материята за имуществените последици от прекратяване на членството (чл. 125, ал. 3 ТЗ) в дружество с ограничена отговорност (ООД) проф. Калайджиев[7] споделя, че балансът е меродавен не за определяне на паричната равностойност на дружествения дял, а за това кои активи и пасиви на дружеството трябва да се оценят, за да бъде определена паричната равностойност на дружествения дял. Според него меродавна е пазарната, а не балансовата стойност на активите и пасивите. Обратното разбиране – че следва да се приеме балансовата стойност на активите и пасивите – би могла да ощети или напусналия съдружник, или дружеството. Проф. Калайджиев стига до извод, че правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ е диспозитивно, а не императивно, и съдружниците могат да предвидят както друг ред, така и други основания за определяне на стойността на дружествения дял на напусналия съдружник. Този извод не е аргументиран при разглеждане на материята за определяне на стойността на дела при ООД, но вероятно аргументацията му може да се търси в сферата на това чий интерес защитава текстът на чл. 125, ал. 3 ТЗ. На друго място в съчинението[8] се аргументира, че интересът на кредиторите не е обществен интерес, т.е. той не се нуждае от защита с императивни норми, тъй като всеки кредитор може да се откаже от свое право. Напусналият съдружник има право да получи и неполучените си дивиденти.

Доц. Антонова[9] поддържа, че за да се определи паричното вземане на съдружника в СД, чието членство е прекратено, се изготвя счетоводен баланс на наличното дружествено имущество към момента на прекратяване на членството, т.е. при определяне на размера на вземането на напусналия съдружник се изхожда от балансовата стойност на активите на дружеството. Допуска, че в дружествения договор може да се предвиди, че активите на дружеството могат да бъдат оценени по пазарна стойност и делът на напусналия съдружник да се определи по тази стойност. Съдружникът има право да получи и дела от годишната печалба на дружеството за времето от приключване на предходната финансова година до прекратяване на членството.

По отношение на определяне на размера на дела на напусналия съдружник в СД само проф. Калайджиев дава приоритет на пазарната стойност пред балансовата, но с уговорката, че балансът следва да се ползва като ориентир, и то при условие че съдружниците не са уговорили нещо различно в дружествения договор.

Останалите посочени тук автори отдават приоритет за определяне на стойността на дела на напусналия съдружник в СД по междинен счетоводен баланс, като доц. Антонова допуска и определяне по пазарна цена, ако това е предвидено в дружествения договор, а проф. Диков изрично посочва, че балансовата стойност е по-обективната като критерий за оценка.

При определяне на стойността на дела на напусналия съдружник в ООД проф. Таджер и проф. Герджиков приемат това да става по балансова стойност към края на месеца на напускането, а проф. Калайджиев заема противоположната позиция – стойността се определя по пазарни цени, като балансът служи само за основа кои дружествени активи и пасиви следва да бъдат оценени.

3. Практиката – анализ и критика

В практиката на ВКС по въпроса за начина на изчисляване на стойността на дела на напусналия съдружник в СД се приема, че „стойността на дела на напускащ/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в хипотезата на чл. 97, ал. 2 ТЗ следва да се определи по начина, уговорен в дружествения договор. Ако договорът не съдържа уговорки в тази насока, стойността на дела следва да се определи като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество (актив), притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Имуществото на дружеството следва да се оцени по неговата действителна пазарна цена към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а за имуществените права (активи), които нямат пазарна цена, следва да се вземе предвид балансовата стойност“. Допълва се, че по балансовата им стойност се оценяват и дружествените задължения, като те се приспадат от стойността на активите, за да се формира „чистият актив“[10].

С това решение на ВКС се дава предимство на уговореното в дружествения договор. Ако в него е уговорено стойността на дела да бъде определена по балансовата стойност, тя ще е валидна. Същото правило важи и за уговорката в дружествения договор стойността да бъде определена по пазарни цени[11]. Не бива да се забравя обаче, че дружественият договор за кредиторите на дружеството е res inter alios acta, т.е. уговорките в него ще имат действие само в отношенията между съдружниците и те няма да са противопоставими на кредиторите, ако увреждат последните. ВКС приема, че при липса на уговорка как следва да се определи стойността на дела това следва да стане по пазарни цени, а само за активи, които нямат такава цена, определянето следва да стане по балансова стойност.

Член 78, т. 3 ТЗ изисква в договора за учредяване на СД да се съдържа видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им. Правилото е императивно, защото нарушаването му води до недействителност на дружеството – чл. 70, ал. 1, т. 5 ТЗ[12]. Интерес представлява внасянето на дълготрайни материални активи. Те биват амортизируеми – напр. сгради, машини, а така също и неамортизируеми – земя и инвестиционни имоти. Първоначалната им оценка би следвало да бъде или по справедлива стойност, или по оценка на вещи лица, подобна на оценката при апорт, въпреки че СД не е капиталово дружество и кредиторите му разчитат да се удовлетворят не само от дружественото имущество, но и от секвестируемото имущество на съдружниците, които отговарят лично и неограничено[13].

Амортизируемите активи „отдават“ част от стойността си през периода на ползването им в търговската дейност на дружеството, като чрез амортизациите съответна част от тази стойност формира себестойността на произвежданата от дружеството продукция или предоставяните услуги. По този начин, ако дружеството реализира печалби, съдружниците „оползотворяват“ част от стойността на внесените активи чрез участието си в част от печалбата, а ако дружеството реализира загуби, те поемат припадащата им се част от загубата. При неамортизируемите активи стойността се запазва през времето и се отразява ежегодно в баланса. Задълженията на дружеството също следва да бъдат оценени по тяхната балансова стойност. Тук може да се допълни, че дружествени задължения, покрити с давност, не следва да се включват в сумата на пасива при определяне на стойността на дела на напусналия съдружник. Аргумент в тази насока може да се търси в разпоредбата на чл. 91 ТЗ – напусналият съдружник може да предяви срещу кредиторите на дружеството по иск срещу него възраженията на дружеството. Разбирането на ВКС, аргументирано в посоченото решение, стои близо до схващанията на проф. Калайджиев.

Мисля, че в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ТЗ, ако дружеството продължава да съществува и да развива търговската си дейност след напускането на съдружник и при условие че дружественият договор не съдържа изрични клаузи за начина на определяне на стойността на дела, то имуществените последици с него или с наследниците му следва да бъдат уредени на база междинен баланс към края на месеца на прекратяване на членството, но ако при прекратяването на членството на съдружника се прекратява търговската дейност на дружеството и се открива производство по ликвидация на същото, имуществените отношения следва да се уредят по пазарни цени след осребряване на дружественото имущество.

Към имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение на съдружник в СД не може да се прилагат по аналогия правилата в тази насока, приложими при напускането на ООД от негов съдружник“[14]. Прилагането по аналогия е неприложимо поради различния характер на тези дружества, от които СД е персонално, а ООД – капиталово[15]. Неприложимостта на аналогията на чл. 125, ал. 3 ТЗ към имуществените последици от прекратяване на членството в СД може да се търси на плоскостта на обезпечителната (гаранционната) функция на капитала при ООД, налагаща защитата му, докато при СД съдружниците отговарят солидарно и неограничено с личното си секвестируемо имущество за задълженията на дружеството[16]. Солидарната и неограничена отговорност на съдружниците в СД условно играе роля, подобна на тази, която има капиталът в ООД[17].

По въпроса за възможната аналогия на чл. 125, ал. 3 ТЗ към уреждане на имуществените отношения с напуснал съдружник в СД в съдебната практика е застъпена и точно противоположната позиция. Допустимо е прилагането на чл. 125, ал. 3 ТЗ по аналогия при уреждане на имуществените отношения между съдружниците на събирателното дружество при хипотезата на чл. 97, ал. 2 ТЗ. Понятията „стойност на дела“ и „дял от годишната печалба“, използвани от законодателя в чл. 97, ал. 2 ТЗ, и понятието „счетоводен баланс“, използвано в чл. 125, ал. 3 ТЗ, не се изключват взаимно и никъде в текста на чл. 97, ал. 2 ТЗ не се дава основание за тълкуване на стойността на дела въз основа на пазарна оценка, а не на балансова стойност на имуществото. Определяне дяловете на съдружниците при напускането им е различно от оценяване на имуществото му с цел ликвидация; при ликвидацията това имущество се осребрява, като се търсят справедливи или пазарни цени[18].

Моето мнение е, че второто посочено разрешение е правилното, като се отчете фактът дали дружеството (СД) продължава търговската си дейност, или преминава в производство по ликвидация. Различният характер на двете дружества не може да бъде основният аргумент за неприложимост на правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ в случая.

В друг съдебен акт[19] на ВКС, но по отношение на оценката на стойността на дружествен дял в ООД, се приема, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и в нея е посочено изрично, че уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона (чл. 125, ал. 3 ТЗ). Законодателят не визира пазарна стойност на активите (което предполага оценител), а балансова стойност, която се подчинява на счетоводните изисквания за съставяне на междинен баланс, в това число и за методологията на оценка на имуществото на дружеството, а последните подлежат на проверка посредством експертно заключение, преценяващо съобразяването със законовите изисквания за изчисляване на дружествения дял (а не ликвидационен дял).

ВКС изрично приема, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ по отношение на определяне на стойността на дружествения дял на напусналия съдружник е императивна[20]. Споделям това разбиране, но донякъде и с известна условност.

Дружественият договор, както беше казано по-горе, е res inter alios acta за дружествените кредитори. Уговорките в него, които биха могли да злепоставят интересите на кредиторите като трети за дружеството лица, са им непротивопоставими[21]. Те се заместват по право от разпоредбите на закона, които ги поставят в по-благоприятно положение. Ако начинът на оценка на дружествения дял на напуснал или починал съдружник е на пазарен или друг принцип и той уврежда дружествените кредитори, приложим ще бъде методът на оценка по балансовата стойност, посочен в чл. 125, ал. 3 ТЗ. Само в този смисъл определянето на стойността на дела е императивно, но в отношенията между съдружниците и между тях и дружеството нормата има диспозитивен характер[22]. Ако се противопоставят на уговорения в дружествения договор начин на оценяване на дела, който смятат, че ги уврежда, кредиторите нямат възможност да искат оценяване и изплащане на дяловете по друг метод, освен балансовия. Казано иначе, съдружниците могат да се отклонят от правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ в дружествения договор и уговореното ще е задължително за тях и дружеството, но ако то уврежда кредиторите на дружеството, ще е налице относителна недействителност – в този случай увреденият кредитор може да иска оценка на дела само по балансовата стойност към края на месеца на прекратяване на членството[23]. Относителната недействителност в случая не настъпва ex lege, нужно е успешно провеждане от кредитора на Павловия иск – чл. 135 ЗЗД. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи[24]. Правото дава защита на по-слабата страна – в случая на оногова, който е дал на кредит. Той не бива да бъде поставян в по-лоша позиция от онази, която би заел, ако можеше да въздейства своевременно на отношенията, които го увреждат или биха го увредили, нито в по-лошо положение от напусналия съдружник или наследниците на съдружник, които са хирографарни кредитори[25] на дружеството и конкурират с останалите обикновени кредитори. В този смисъл относителната недействителност е необходимото и достатъчно правно средство за защита на интереса на увредения кредитор. Не е нужно изричен текст в закона да указва на подобна недействителност, достатъчни са чл. 135 ЗЗД, в който е изведен общият принцип, както и изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ, за да защити увреденият кредитор правата си.

Ако пазарната оценка на дела на напусналия съдружник е над балансовата стойност на този дял, то той би имал предимство пред останалите хирографарни кредитори по отношение на вземането си, защото ще се окаже, че вземането му е изначално надценено, и дори при продажба на активи на дружеството по пазарни цени в производството по принудително изпълнение той ще получи по-голяма съразмерна част, отколкото би получил при оценка по балансова стойност на вземането си[26]. Балансът, съставен по правилата на съответната счетоводна база, която дружеството е приело (МСС или НСС), в този смисъл е онзи обективен критерий, който законодателят е избрал за защита на интереса на кредиторите на дружеството.

Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това гласи чл. 53, ал. 1 ТЗ, а ал. 3 на същия текст изисква от всички търговци да изготвят годишни финансови отчети. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието (чл. 24, ал. 1 ЗСч.). Признаването, оценката и възможните корекции в стойността на дълготрайните материални активи, които реално представляват интерес за кредиторите, са стриктно разписани в приложимите от дружеството счетоводни стандарти (чл. 24, ал. 2 ЗСч.). В този контекст те са първоначално известни и предвидими като възможни начини на счетоводно отчитане, още повече – те стават известни на кредиторите и като стойности с обявяването на финансовите отчети на дружеството в Търговския регистър – чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

В коментираното решение ВКС прави разлика между дружествен дял и ликвидационен дял. Мисля, че разликата между двата вида дялове не е само в юридическия факт, който ги поражда, както се приема в литературата. Тази разлика определя в съществена степен и различията при оценката на стойността на двата вида дялове. Целта на ликвидационното производство и остойностяването на дружествения дял на напуснал съдружник са различни.

Междинните финансови отчети се съставят съгласно изискванията на приложимата за предприятието счетоводна база на основа на принципа на „действащо предприятие“ – чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗСч. При ликвидация се извършва счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство, и се съставя „начален баланс при ликвидация“. Най-общо казано, предприятието в производство по ликвидация преустановява прилагането на НСС или МСС и прилага единствено стандартите за ликвидация; то не се приема за „действащо предприятие“, защото самото производство по ликвидация указва на намерението или необходимостта търговската дейност на предприятието да бъде ликвидирана. По тази причина пазарната стойност на активите не може да се вземе предвид при определяне на дружествения дял, тъй като имуществените последици от прекратяването на членството се уреждат въз основа на междинен баланс поради това, че прекратяването на членството става при условието на функциониращо дружество. При дружество, което продължава търговската си дейност, не се извършва ликвидация на активите, няма превръщане на активите в пари, не се формира ликвидационен дял. Няма законово основание при определяне на чистото имущество на дружеството при условията на действащо предприятие активите да бъдат взети по пазарна стойност, вместо по балансова такава[27].

Mеждинният счетоводен баланс, съгласно който е определен дружественият дял на напусналия съдружник, няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания редовността им подлежи на изрична проверка от вещо лице. При непредставяне на междинен баланс от дружеството стойностното изражение на дружествения дял на напусналия съдружник се определя на база заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-икономическа експертиза[28]. Споделям разбирането, че подобна експертиза може да бъде допусната и служебно от съда, тъй като в противен случай спорът не може да бъде решен, а искът не може да се отхвърли само поради недоказан размер[29]. Достатъчно основание за подобен извод дава чл. 162 ГПК.

Тук трябва да бъдат отбелязани още две решения на ВКС, защото в тях съдът е обърнал внимание на два важни счетоводни въпроса при формиране на стойността на дела на напусналия съдружник.

Първият въпрос е: следва ли да се включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия съдружник при изготвяне на счетоводния баланс в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ?

В Решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 502/2010 г., ТК, II т. о. на този въпрос съдът дава отрицателен отговор с мотивите, че зад преоценъчния резерв не стоят реални активи на дружеството, с него се изразяват инфлационни процеси, същевременно не представлява прираст на капитала, поради което не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ момент за определяне на дружествения дял. За да постанови това решение, ВКС в конкретния случай разсъждава върху факта, че получен от дружеството банков кредит за ремонт на сгради е отразен в баланса едновременно („огледално“, както казва съдът) и като пасив, и като актив чрез увеличение на стойността на част от дълготрайните активи на дружеството и е формиран преоценъчен резерв. В това решение ВКС застъпва принципно правилното становище, че дяловете на напусналия съдружник са производни на така наречения чист актив, т.е. дружественият дял се формира само при превишаване на сумата на активите над тази на пасивите, но резервите от преоценка на активи не се включват.

В друго свое решение ВКС е имал възможност да се произнесе и по въпроса: При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник при условията на чл. 125 ал. 3 ТЗ следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството, и в резултат на извършена преоценка на тези активи стойността е завишена, респективно – занижена, обобщено отнасящ се до това, как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ при данни за нередовност на счетоводните записвания относно балансовата стойност на активите на дружеството?

В Решение № 71 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2899/2015 г., ТК, II т. о. съдът отговаря на поставения въпрос в смисъл, че достоверността на финансовия отчет, респективно – на счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125 ал. 3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. Данни в баланса, които не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125 ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125 ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.

В Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., ТК, II т. о. също се споделя, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял в ООД да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващият му се ликвидационен дял.

При изплащането на дела на напусналия съдружник на база междинен финансов отчет следва да се вземе предвид и да се извади от междинния счетоводен резултат корпоративният данък, както и всички данъци за сметка на напусналия съдружник във връзка с дела му, които трябва да се удържат от дружеството[30].

При определяне на дружествения дял по пазарната му стойност в определени хипотези би могло да се стигне и до намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството, при което последният ще се намали, а това би могло да стане, но по реда, предвиден в чл. 149 ТЗ. Когато напускането на съдружника не води до намаление на капитала, в дружеството изплатеният дял на напусналия съдружник ще се осчетоводи в намаление на другите позиции от собствения капитал – резерви и неразпределени печалби от минали и текуща години. Ако пазарната стойност на дела на напусналия съдружник е по-голяма от балансовата му стойност, то дружеството следва да признае загуба в годината на напускането, а ако пазарната стойност на дела е по-малка от балансовата – ще признае печалба в същата година независимо в коя година е уговорено изплащането на дела и при двата случая.

Следва да се има предвид, че понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни, както са различни (по размер и начин на определяне) и имуществените последици на прекратилия участието си в дружеството съдружник и този, който е съдружник в дружество, обявено в ликвидация, макар че и в двата случая при определяне размера на имуществените последици броят на дяловете ще е от значение.

По отношение на момента, към който следва да се изготви счетоводният баланс по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ВКС приема, че с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на членството си в дружеството[31]. Това е краят на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Ако се приеме възможността за оценка по пазарни цени на дружественото имущество, следвайки горната логика, то тази оценка също следва да бъде към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството.

Могат ли съдружниците в дружествения договор да се отклонят от правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ и да предвидят друг момент, към който следва да се определи стойността на дела, различен от този, определен в закона? Мисля, че правилният отговор е: Да, могат. Правилото по отношение на съдружниците е диспозитивно. Не виждам никаква пречка съдружниците да се отклонят и от това правило, определящо момента на остойностяване на дела, и той да бъде определен към друг момент – например три месеца след прекратяване на членството или към края на годината, в която членството е прекратено. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и в разглеждания аспект охранява интересите на дружествените кредитори. Отклонението от правилото за определяне на момента на остойностяване на дела им е непротивопоставимо, но това не прави противната уговорка в дружествения договор недействителна. Увреденият кредитор може да иска определяне на стойността на дела към момента, определен от закона, но не и към друг предпочитан от него момент.

При действието на отменения Закон за счетоводството ВКС е имал възможност да застане на позицията, че стойността на дълготрайните материални активи при формиране на стойността на дружествения дял съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ следва да се определи от вещите лица при спазване нормативните разпоредби на чл. 13 от ЗСч, § 1, т. 3 от ДР на ЗСч и съответните приложими счетоводни стандарти.

От своя страна, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗСч. (отм.) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга според приложимите счетоводни стандарти. Самата историческа цена представлява цената на придобиване; евентуално, ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена. В § 1, т. 3 от ДР на ЗСч. (отм.) справедливата цена е определена като сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка сделка при информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Същата представлява продажна, борсова или пазарна цена[32].

В счетоводната литература се посочва, че правото на съдружник по собствена воля да прекрати участието си в ООД при определени условия превръща дяловете му в дружеството в „инструменти с право на връщане“, които отговарят на утвърдената счетоводна дефиниция за финансов пасив, а не за собствен капитал[33]. При всеки случай обаче изплащането на дела на напусналия съдружник, независимо дали ще се приеме дефиницията за финансов пасив или за собствен капитал, влошава състоянието на дружественото имущество, т.е. намалява онова имущество, от което кредиторите биха могли да се удовлетворят. В този смисъл балансът е онзи обективен критерий, който законодателят е приел за охрана на интересите на дружествените кредитори в разглежданата хипотеза.

До балансовата стойност се стига чрез прилагането на известни и отнапред избрани от дружеството правила – счетоводни стандарти. Промените в балансовите стойности на активите на дружеството са стриктно разписани в приложимите от дружеството счетоводни стандарти, т.е. и те са отнапред ясни и лесно установими. От друга страна, оценката по пазарни цени, включително когато те са определени на база на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица[34], допуска голяма доза субективизъм при самото оценяване, който е в основата на спорове (както между самите съдружници, така и между дружеството и кредиторите му) за правилното приложение на самия избран метод, за правилния избор на един от всички методи и редица други.

Ако в хипотезата, при която липсва изрична уговорка в дружествения договор за определяне на стойността на дела, се допусне определянето й по пазарна оценка, се внася голямо неизвестно както за кредиторите на дружеството, така и за самите съдружници. Това положение би могло да бъде в известна степен смекчено, ако в дружествения договор се посочи точно избраният от съдружниците метод за пазарна оценка на дяловете и моментът, към който този метод следва да се приложи. Но тук отново се поставя въпросът за правилния избор на метод, който да балансира между интересите на съдружниците и интересите на кредиторите на дружеството. Така отново стигаме до идеята за балансовата стойност. Тя като че ли е най-малко проблемната както за самите съдружници, така и за кредиторите на дружеството.

4. Разпоредбите

Член 97, ал. 2 ТЗ предвижда, че ако наследниците не желаят да станат съдружници, както и при прекратяване членството на съдружник, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяването на членството.

В контекста на разглежданата тема приемам, че вземането на напусналия съдружник е парично. Това може да се погледне от две страни: от една страна, напусналият съдружник не може да задължи дружеството да му предаде полагащия му се дял в натура, а от друга страна, дружеството не може да задължи напусналия съдружник да получи не парично, а натурално изпълнение. Единственото възможно решение да се постигне натурално изпълнение е datio in solutum. Напусналият съдружник е хирографарен кредитор по отношение на вземането си за дял.

На следващо място, понятието „дружественото имущество“ означава съвкупността от всички прехвърлими и оценими в пари активи на дружеството, но намалени със стойността на дружествените пасиви. Тук е нужно и още едно уточнение – неразпределената печалба на дружеството от минали години попада в „дружественото имущество“ по смисъла на чл. 97, ал. 2 ТЗ. Тя става вземане (по принцип парично) на съдружника едва след разпределянето й. При определяне на стойността на дружественото имущество отчетените от дружеството счетоводни загуби от минали години следва да бъдат покрити с неразпределените печалби от предходните или от текущата година.

Понятието „годишната печалба за времето до прекратяването на членството“, за която говори чл. 97, ал. 2 ТЗ, се нуждае от уточнение. В това понятие, както стана дума, не се включват неразпределените печалби от минали години. Тук не попадат и разпределените, но неизплатени печалби от минали години – за тях напусналият съдружник има вземане за дивидент, което също е парично, освен ако е уговорено друго. След направените изключвания, в понятието се включва единствено делът от годишната печалба на СД за текущата финансова година, но до прекратяването на членството на съдружника.

Годишната печалба се определя към края на финансовата година, т.е. към момента на прекратяване на членството тя е все още неизвестна величина. Определянето на част от неизвестна величина е невъзможно. Едва ли законодателят е уредил нещо невъзможно за изпълнение.

Единият възможен вариант за решение е следният: след счетоводно приключване на годината, в която е прекратено членството, и на база изготвен годишен финансов отчет на напусналия съдружник се изплаща припадащият му се дял от годишната печалба, реализирана от дружеството до прекратяване на членството.

Тук биха могли да възникнат множество спорове – например как точно ще се определи каква част от годишната печалба на дружеството е реализирана до прекратяване на членственото правоотношение, ако печалбата се определя на годишна база, както изисква законът. Второто неудобство е, че напусналият съдружник ще трябва да изчака приключването на финансовата година, за да възникне вземането му, което законът изрично определя като „дял от годишната печалба“, а такава реално няма, докато годината не бъде приключена счетоводно.

Вторият възможен вариант е да се изготви междинен финансов отчет към края на месеца на прекратяване на членството и на база на този отчет (баланс) да се определи делът от дружествената печалба, припадащ се на напусналия съдружник. При този вариант се избягва неудобството на първия вариант, както и възможните спорове по размера на печалбата, ако той се определя на годишна база. Това разрешение се позиционира твърде близо до разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Струва ми се, че в повечето хипотези на практика то ще се окаже по-обективно и по-справедливо както за съдружника, така и за дружеството и кредиторите му, но то налага корективно тълкуване на текста на чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Интересна е хипотезата, при която към момента на прекратяване на членството дружеството е реализирало печалба, полагащият се дял от нея е изплатен на напусналия съдружник, но към края на финансовата година дружеството е отчело загуба. В този случай интересите на кредиторите на дружеството биха били злепоставени. Съдружникът отговаря за задълженията на дружеството, които са съществували до момента на прекратяване на членството му. За последващи задължения той не отговаря[35].

Теоретично погледнато, неправилно е в разглеждания случай да се говори за „печалба“, налице е вид парично вземане, произтичащо от участие на напусналия съдружник в дейността на дружеството и свързано с дела му в същото. Ако финансовият ефект от дейността на дружеството до прекратяване на членството на напусналия съдружник е положителна величина, вземане ще съществува, в противен случай съдружникът не би получил нищо.

De lege ferenda може да се предложи от текста на чл. 97, ал. 2 ТЗ да отпадне изразът „годишната му“ и стане „печалбата му“, а след израза „за времето до прекратяването на членството“ бъде добавено „въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването“. По този начин се уеднаквява режимът на уреждане на имуществените отношения с този, приложим при ООД. Разпоредбата би била приложима, ако в дружествения договор на СД не е уговорено друго, и то при условие че дружеството продължава търговската си дейност при прекратяване на членството на съдружник, иначе ще се приложи уговореното в дружествения договор. Клаузата в дружествения договор, която се отклонява от правилото, ще е непротивопоставима на кредиторите на дружеството; те могат да искат определяне на стойността на дела по счетоводен баланс към края на месеца на прекратяване на членството на съдружника. При сегашното състояние на нормативната уредба аналогията с чл. 125, ал. 3 ТЗ е допустима.

Дружественият договор е многостранна формална правна сделка. По правило той няма действие за лица, различни от дружеството и съдружниците. Последиците му се определят от волята на съдружниците, а след учредяване – от дружеството. Изявленията на съдружниците са успоредни и насочени към учредяване на дружеството, а също и към уреждане на отношенията между съдружниците, от една страна, и дружеството, от друга[36]. Нито чл. 78 ТЗ, нито чл. 115 ТЗ съдържат изискване дружественият договор да съдържа начина на уреждане на имуществените последици със съдружник, прекратил членството си. В този смисъл подобна уредба спада към несъщественото съдържание на дружествения договор, без която дружественият договор може да съществува. Липсата на подобни разпоредби не влече недействителност на самото дружество.

Правилата, отклоняващи се от диспозитивната уредба – чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 97, ал. 2 ТЗ, следва да намерят място в дружествения договор (включително чрез изменението му), доколкото те са в състояние да увредят дружествените кредитори. Те са валидни за съдружниците и техните наследници, но са непротивопоставими на кредиторите на дружеството. Доколкото подобни правила уреждат вътрешните имуществени отношения между дружеството и съдружниците, те имат диспозитивен характер, но в случаите, при които се засягат права на дружествените кредитори, същите норми имат императивен характер, но в друга посока – кредиторът може да претендира частична относителна недействителност по отношение на себе си за уреждането на имуществените отношения между дружеството и съдружника, уговорено в дружествения договор и отклоняващо се от разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, която ще намери приложение по аналогия и по отношение на СД (чл. 97, ал. 2 ТЗ). Разпоредбата относно имуществените отношения между прекратилия членството си съдружник и дружеството, чието уреждане в дружествения договор е уговорено в отклонение от правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, не увреждат кредитора; поради това той няма правен интерес да иска обявяването на подобна разпоредба в дружествения договор за нищожна поради противоречие на закона или за a priori недействителна единствено спрямо него. Едва уреждането на тези отношения по начина, отклоняващ се от уредения в закона, е от естество да увреди кредитора при определени условия. Тук е мястото на частичната относителна недействителност – за разликата между определената в договора стойност на дела на напусналия съдружник и стойността по баланс съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ.

5. Заключение

Нормите, определящи как и към кой момент ще бъде определена стойността на дела на прекратилия участието си в дружеството съдружник, са диспозитивни по отношение на съдружниците и дружеството и те могат да се отклонят в дружествения договор от правилата, уредени в закона. Подобно отклонение може да стане и с решение на общото събрание на съдружниците за изменение на дружествения договор. Разглежданите отклонения са непротивопоставими на дружествените кредитори, които могат да претендират частична относителна недействителност на приложението на тези правила по отношение на себе си и приложение на правилото, регламентирано в закона. Нищожността е неприложима в случая, тъй като се засяга частен, а не публичен интерес.

Различията в характера на СД и ООД не са от естество да обосноват недопустимост на приложението по аналогия на правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ по отношение на чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Ако в дружествения договор на СД не е уговорено изрично как се уреждат имуществените отношения между прекратилия участието си в дружеството съдружник и дружеството, при условие че дружеството продължава търговската си дейност, приложение намира разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Разбирам, че аргументите, изложени по-горе, търпят известна критика. Опитал съм се да ги структурирам в баланса между интересите на прекратилия участието си съдружник и увредения кредитор. Мисля, че в правото, когато два частни интереса – каквито са посочените – си противостоят, справедливостта е в крехкия баланс между тях.

Бележки под линия:

[1] Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С.: Свободен университет за държавни и стопански науки, 1935, с. 154.

[2] Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга първа. С.: Софи-Р, 2000, с. 302.

[3] Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга втора. С.: Алиена, 1994, с. 409, 606.

[4] С промените в ТЗ, направени с ДВ, бр. 82 от 2009 г., се въведе изискването за минимален капитал при дружествата с ограничена отговорност в размер на два лева, с което, от една страна, силно се ограничи обезпечителната функция на капитала, гарантираща дружествените кредитори, а от друга страна, в голяма степен на практика се обезсмислят и изискванията за защитата му в определени хипотези.

[5] Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С.: ИК „Труд и право“, 1994, с. 71.

[6] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С.: Сиби, 2014, 173-174.

[7] Пак там, 267-268.

[8] Пак там, с. 178.

[9] Антонова, А. Събирателно дружество. С.: Сиби, 2004, с. 150.

[10] Така Решение № 113 от 14.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1407/2016 г., ТК, II т. о.

[11] Тук може да бъде поставено питането: Защо законодателят в ТЗ е допуснал свобода на съдружниците да уредят този въпрос в дружествения договор, а в материята на ООД е предпочел да го уреди изрично, при това – според съдебната практика – с императивно правило? Къде е онази съществена разлика между СД и ООД, налагаща толкова различни правни решения? И двата вида дружества са юридически лица по българското право, и двата вида са задължени да водят счетоводство, при това по абсолютно идентичен начин, кредиторите и на двата вида дружества биха могли да бъдат в относително еднаква степен засегнати от уреждане на имуществените отношения със съдружник, прекратил членството си в дружеството, включително с неговите наследници. Мисля, че в разглежданата материя приликите са по-съществени, отколкото разликите. Това налага и идентични правни разрешения. Ако приемем диспозитивния характер на нормата на чл. 97, ал. 2 ТЗ, то същия характер ще трябва да признаем и на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ.

[12] Така Калайджиев, А. Цит. съч., с. 126. Вж. и чл. 72, ал. 1 ТЗ, която е обща разпоредба, отнасяща се до всички търговски дружества, докато чл. 72, ал. 2 ТЗ касае оценката на непарична вноска в ООД, АД и КДА и е специална по отношение на ал. 1 (арг. и от чл. 73, ал. 1, изр. 1 ТЗ) – така и Калайджиев, А. Цит. съч., с. 78.

[13] Чл. 72, ал. 2 ТЗ предвижда, че непаричната вноска в ООД, АД и КДА се оценява от 3 независими вещи лица. Следващата алинея указва, че оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица, т.е. тя може да е или по-ниска или равна на оценката, дадена от тях. Идеята на законодателя е ясна – да не се допуска надценяване на вноската, за да не се злепоставят кредиторите на дружеството. След първоначалната оценка и извършването (чл. 73, ал. 1 ТЗ) на непаричната вноска при отчитането й дружеството прилага съответните счетоводни стандарти. Същият принцип следва да важи и при СД. Видът, размерът и оценката на вноските се записват в дружествения договор, а след това при отчитането се прилагат счетоводните стандарти. При формиране на стойността на дела на напусналия съдружник (особено при капиталовите дружества), ако погледнем на него условно като на действие, обратно на апорта (или внасянето при СД), би следвало да важи същият принцип – да не се надцени делът на напусналия съдружник, за да не се увредят кредиторите на дружеството. Затова мисля, че по-правилно е делът да се определи по балансовата стойност на дружественото имущество към края на месеца на напускане на съдружника, а не по пазарни цени.

[14] Цит. по Решение от 02.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 606/2006 г., ТК, I т. о.

[15] Вж. Решение 192 от 12.04.2011 г. на ПАС по т. д. № 17/2011 г. Също и Решение 1720 от 29.07.2015 г. на САС по в. т. д. № 1274/2014 г.

[16] Вж. подобно при Диков, Л. Цит. съч., с. 133.

[17] Но не бива да се игнорира и фактът, че съдружниците в ООД отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала – чл. 113 ТЗ.

[18] Вж. така Решение 81 от 20.07.2006 г. на БАС по в. т. д. № 82/2006 г.

[19] Определение № 536 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 233/2011 г., ТК, I т. о. Вж. също и Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., ТК, II т. о. В Решение № 126 от 05.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 889/2010 г., ТК, ІІ т. о. се разглежда възможността между дружеството и напусналия съдружник да се постигне споразумение за уреждане на имуществените отношения, което да включва и други имуществени права на напусналия съдружник, но без да се прави категоричен извод за характера на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ – диспозитивен или императивен.

[20] Това виждане се споделя като че ли и от мнозинството автори в правната литература. Вж. напр. Шиков, Г. Право на едностранно прекратяване на членството в ООД и правни последици от упражняването му. – Професионален сайт „Предизвикай правото!“ (ISSN 1314-7854), 6 ноември 2016 г. (https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/prekratiavane-chlenstvo-ood/), както и цитираните в статията автори. Императивните правни норми в гражданското, а и в търговското право, охраняват обществен (общонационален) интерес. Адресатите на подобни норми са обвързани да съблюдават предписаното поведение без възможност за отклонение. Отклонението от предписаното в императивната норма води до недействителност и предвидените в нея правни последици не се пораждат въобще. Диспозитивните правни норми уреждат правни последици, засягащи интересите на отделни правни субекти (или на отделни групи субекти), а не обществени интереси – вж. подобно у Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Т. І. С.: Софи-Р, 1995, 99-101.

[21] Напусналият съдружник и при СД, и при ООД също е кредитор на дружеството, който конкурира с останалите кредитори без привилегия или обезпечение, но все пак той заема едно по-особено място, защото като съдружник в дружеството той също е подписал дружествения договор. Наследниците на починалия съдружник заемат също подобно особено положение, тъй като наследодателят им като съдружник е имал права, които – включително и като начин на оценяване – посредством наследяването се придобиват от наследниците, независимо дали те наследяват по закон, по завещание или са заветници. В този смисъл наследниците на починалия съдружник не могат да имат претенция за друг начин на оценяване на дела на починалия наследодател, освен този, посочен в дружествения договор, подписан от него. Допълнителен аргумент може да се извлече и от чл. 122 ТЗ, който текст изисква новият съдружник (включително когато той е наследник на починал съдружник) да заяви изрично, че приема условията на дружествения договор. В този случай волята на наследника се „наслагва“ след волята на наследодателя, подписал дружествения договор, но ако втората липсва, първата е достатъчна, за да обвърже наследника по отношение на наследствения дружествен дял.

[22] Подобно виждане по отношение на диспозитивен-императивен характер на дадена норма не е ново – вж. подобно при Павлова, М. Цит. съч., с. 101. Една и съща норма може да има диспозитивен характер в една насока, но императивен – в друга. Нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е от този порядък.

[23] „Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение, а правно средство за защита на интересите на определени правни субекти“ – така Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Т. ІІ. С.: Софи-Р, 1996, с. 137. Не приемам разбирането, че при отклонение от изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ в дружествения договор ще е налице нищожност с основание в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Интересът на кредитора е частен интерес. Нищожността охранява публични интереси. Отделният кредитор не може да бъде поставен в положението на защитник на интересите и правата на останалите кредитори на дружеството най-малко защото останалите кредитори могат да се откажат от правата си, да опростят задълженията към тях или просто да не желаят да защитят правата си по други причини. Никой не може от свое име да предявява чужди права пред съд, освен ако няма изрично предвидено в закона подобно правило (чл. 26, ал. 2 ГПК). Подобно правило в закона няма. Увреденият кредитор не може да се възприема и като пълномощник на всички останали дружествени кредитори.

[24] Вж. така Решение 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., ГК, IV г. о.

[25] Шиков, Г. Цит. съч., също приема, че напусналият съдружник става обикновен кредитор на дружеството.

[26] Мислима е и следната правна конструкция: при разглежданата хипотеза ще е налице частична относителна недействителност – за горницата между стойността, определена съгласно дружествения договор, и тази, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ. На прекратилия участието си съдружник не може да бъде отказано да получи равностойността на дела си по чл. 125, ал. 3 ТЗ, увредата за кредитора ще бъде стойността над тази част – по отношение на нея ще е налице относителна недействителност. Колизията между интересите и правата на напусналия съдружник и увредения кредитор следва да бъде разрешена при зачитане както на правото на кредитора, така и на правото на напусналия съдружник. Справедливостта е в баланса между двете.

[27] Вж. така Решение № 19 от 24.02.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 542/2004 г., ГК.

[28] Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., ТК, II т. о.

[29] Вж. така Василев, Л. Актуални въпроси на напускане на ООД от съдружник (преглед на практиката на ВКС). – http://www.trudipravo.bg/index.php/kompyutarni-produkti-epi/kompyutarni-informacionni-produkti-epi/epi-targovsko-i-obligatzionno-pravo/podbrani-statii/2270-napuskane-na-ood-sadrujnik

[30] Това правило важи и при СД.

[31] Вж. Решение № 120 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 781/2011 г., ТК, II т. о.

[32] Вж. Решение № 87 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 468/2011 г., ТК, II т. о. Постановките на новия Закон за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) не променят принципно нещата в коментирания аспект.

[33] Вж. така Николов, Г. По въпроса за счетоводното третиране на дяловете в ООД като собствен капитал. – В: Списание на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, 2016, № 1, година ХХ, електронно издание, с. 45.

[34] Вж. Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.).

[35] Така Калайджиев, А. Цит. съч., с. 179.

[36] Вж. пак там, 37-38.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук