Относно солидарната отговорност при разделянето и отделянето на търговски дружества

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. 5 от 2013 г.)

1. При разделяне новоучредените и приемащите дружества винаги отговарят солидарно спрямо кредитора на задължение на преобразуващото се дружество, възникнало преди датата на преобразуването. Различен е размерът на отговорността в зависимост от това дали задължението е разпределено в договора или плана за преобразуване. Ако задължението е разпределено, дружеството, на което то е разпределено, отговаря неограничено, а останалите участващи в преобразуването дружества – до размера на получените права (чл. 263л, ал. 1 ТЗ). Ако задължението не е разпределено[1], за него спрямо кредитора отговарят солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени дружества (чл. 263л, ал. 2, изр. първо ТЗ). Ако един от солидарните длъжници плати, размерът на регресните му права срещу всеки от останалите солидарни длъжници е пропорционален на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото (чл. 263л, ал. 2, изр. второ ТЗ).

2. При отделянето е приложимо само правилото по чл. 263л, ал. 1 ТЗ, защото при отделянето задълженията винаги са разпределени, т.е. винаги е ясно кое задължение преминава към новообразуваното или приемащото дружество (чл. 263и, ал. 4, изр. първо ТЗ). Ако в договора или плана за отделяне не е посочено, че дадено задължение на преобразуващото се дружество преминава към новоучреденото или приемащото дружество, това задължение остава в патримониума на преобразуващото се дружество[2].

Солидарната отговорност по чл. 263л, ал. 1 ТЗ при отделянето възниква при всички задължения, възникнали преди датата на преобразуването и преминали от преобразуващото се дружество към новоучредените или приемащите дружества, както и при всички задължения на преобразуващото се дружество, които са възникнали преди датата на преобразуването и са останали в патримониума на преобразуващото се дружество след преобразуването. Правилото на чл. 263л, ал. 1 ТЗ се прилага и по отношение на задълженията, които след преобразуването остават в патримониумa на преобразуващото се дружество, защото в резултат на отделянето имуществото на преобразуващото се дружество намалява, понеже част от имуществото на преобразуващото се дружество преминава към други дружества (новоучредени или приемащи дружества). Това поставя необходимостта от защита на интересите на кредиторите на преобразуващото се дружество, които са титуляри на вземания, възникнали преди датата на преобразуването, когато след преобразуването титуляр на задължението, съответстващо на това вземане, продължава да бъде преобразуващото се дружество. Тази защита се постигна чрез прилагането на разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ и в тази хипотеза[3].

В правната теория е изразено и друго разбиране – за задълженията, които след отделянето остават в патримониума на преобразуващото се дружество, отговорност носи само то и не възниква солидарна отговорност за тези задължения между преoбразуващото се дружество и новоучредените или приемащите дружества по чл. 263л, ал. 1 ТЗ[4]. Това разбиране не може да бъде подкрепено. На първо място, разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ изисква единствено задължението да е възникнало в патримониума на преобразуващото се дружество преди датата на преобразуването и не прави разлика дали след преобразуването то остава в патримониума на преобразуващото се дружество, или преминава в патримониума на новоучреденото или приемащото дружество. На второ място, критикуваното разбиране лишава от защита интересите на кредиторите на преобразуващото се дружество, които са титуляри на вземания, възникнали преди датата на преобразуването, когато задълженията, съответстващи на тези вземания, са останали след преобразуването в патримониума на преобразуващото се дружество. Този резултат противоречи на целта на правилото по чл. 263л, ал. 1 ТЗ, което е предназначено да защити интересите на всички кредитори с вземания, възникнали преди датата на преобразуването.

3. Отклонение от правилата по чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ е предвидено в специалната хипотеза на прехвърляне на трудови отношения: работодателят – прехвърлител, и работодателят – правоприемник, отговарят солидарно (чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ). Отклонението е в две посоки. На първо място, солидарната отговорност винаги е в пълен размер, макар че е възможно трудовото отношение да е разпределено. На второ място, солидарна отговорност възниква само за работодателя – прехвърлител, и работодателя – правоприемник, но не и за останалите участващи в преобразуването дружества[5].

4. Солидарната отговорност по чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ не се прилага по отношение на кредитори на приемащите дружества при разделяне чрез придобиване и отделяне чрез придобиване. Тези кредитори са защитени чрез отделното управление на имуществото, придобито от приемащото дружество в резултат на преобразуването (чл. 263л, ал. 3 ТЗ)[6].

5. Разпоредбите на чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ са предназначени да защитят интересите на кредиторите, чиито вземания са възникнали преди преобразуването. Солидарната отговорност възниква по силата на закона[7].

Допустимо е участващите в преобразуването дружества да постигнат споразумение с отделен кредитор, което да въведе отклонение от правилата на чл. 263л, ал.1 и 2 ТЗ[8]. Например, макар че задължението е разпределено на едно от участващите в преобразуването дружества, може да се уговори солидарната отговорност на всички или някои от останалите участващи в преобразуването дружества да бъде в пълен размер (отклонение от чл. 263л, ал. 1, изр. второ ТЗ).

Може да се установи отклонение и от правилото на чл. 263л, ал. 2, изр. първо ТЗ, например макар че задължението не е разпределено на конкретно новоучредено или приемащо дружество, някои от новоучредените или приемащите дружества да отговарят спрямо кредитора до определен размер, например до размера на получените от тях права или пък до размера на фиксирана парична сума (например 20 000 лв.). Възможно е да бъдат въведени и други отклонения, например някои от новоучредените или приемащите дружества да отговарят до определен краен срок или да бъдат освободени от отговорност при сбъдването на дадено отлагателно условие.

Най-сетне, може да се постигне съгласие с кредитора някои от участващите в преобразуването дружества въобще да не отговарят спрямо него. Това отклонение от солидарната отговорност е приложимо както в хипотезата по чл. 263л, ал. 1 ТЗ, така и в хипотезата по чл. 263л, ал. 2 ТЗ.

6. За възникването на солидарната отговорност е необходимо задължението да е породено до датата на преобразуването[9], но е без значение дали изискуемостта на вземането или изпълняемостта на задължението е настъпила преди преобразуването[10]. Солидарната отговорност по чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ се прилага и по отношение на вземания, които са погасени по давност преди преобразуването. В приложното поле на чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ се включват хирографарни и обезпечени кредитори[11]. Анализираните разпоредби не правят разлика и с оглед на това дали вземането е привилегировано, или не.

7. Ако възникването на задължението по договор, сключен преди преобразуването, е било поставено под отлагателно условие, което се сбъдва след преобразуването, поради обратното действие на сбъдването на условието се счита, че задължението е възникнало към момента на сключване на договора, и следователно – че задължението е съществувало към момента на завършване на фактическия състав на преобразуването. Затова солидарно отговорни за изпълнението на това задължение са всички участващи в преобразуването дружества при условията на чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ. Обратното действие на сбъдването на условието ще доведе до възникване с обратна сила и на солидарната отговорност. Но тя възниква с обратна сила не от момента на сключване на договора, условието по който се е сбъднало, а с обратна сила от момента на завършване на фактическия състав на преобразуването.

8. Когато преобразуващото се дружество е ответник по осъдителен иск, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ (чл. 263к, ал. 7, изр. второ ТЗ). Съдът следи служебно дали исковото производство се развива между надлежни страни и дали са изпълнени предпоставките на чл. 263к, ал. 7, изр. второ ТЗ[12].

При разделяне преобразуващото се дружество престава да съществува и затова производството ще продължи само с участието на всички новоучредени или приемащи дружества, които съдът трябва да конституира служебно по делото на основание на чл. 263к, ал. 7, изр. второ ТЗ. При отделяне преобразуващото се дружество продължава да съществува като правен субект и затова продължава да участва в исковото производство като ответник, но съдът е длъжен служебно да конституира новоучредените или приемащите дружества, които на основание на чл. 263л, ал. 1 ТЗ носят солидарна отговорност за спорното задължение. Тези правила намират приложение и в исковото производство пред арбитраж[13]. В диспозитива на осъдителното решение съдът или арбитражът трябва да съобразят размера на солидарната отговорност на всяко от участващите в преобразуването дружества според правилата на чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ.

9. В обобщение, правилата на чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ относно солидарната отговорност на участващите в преобразуването дружества за задълженията на преобразуващото се дружество, възникнали преди датата на преобразуването, имат за предназначение да защитят интересите на кредиторите на преобразуващото се дружество, защото в резултат от разделянето или отделянето и без съгласието на кредитора титуляря на задължението, което съответства на вземането на кредитора, може да бъде сменен с друг субект (при разделянето или при отделянето, когато в резултат на отделянето задължението преминава върху новоучредени или приемащи дружества) или имуществото на титуляря на задължението да бъде намалено (при отделянето, когато задължението остава в патримониума на преобразуващото се дружество). Тази функция на нормите по чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ трябва да има ръководна роля при тяхното прилагане.

Бележки под линия:

[13] Вж. Решение № 168 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 354/2012 г., ТК, І т. о.