Въпросът за срока по чл. 345, ал. 1 КТ в контекста на тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГК

І. Въведение

Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ урежда субективното право на уволнения работник или служител да заеме предишната си работа, на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение или със заповед на работодателя. В тази връзка цитираната разпоредба се явява продължение на правната защита срещу незаконно уволнение и в частност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Правната норма на чл. 345, ал. 1 КТ регламентира и срока, в който работникът или служителят може да постъпи на предишната си работа – двуседмичен от получаване на съобщението за възстановяване на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Видно е, че законодателят е определил не само срока по чл. 345, ал.1 КТ, но и началния му момент – от получаване на съобщението за възстановяване на работа. В практиката се породиха различни мнения относно началния момент, от който тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, въпреки императивния характер на правната уредба по този въпрос. Различните мнения доведоха до наличието на противоречива съдебна практика, която разедини отделните състави на Върховния касационен съд около две противоположни становища.

Според едното становище, изразено в Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. – „…срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването“.

Според другото становище, изразено в Решение № 218/15.10.2015 г. по гр. д. № 946/2015 г. на ВКС, III г. о. – „срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл. 345 ал. 1 КТ. То въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните“. В тази връзка съдебният състав, постановил решението, приема, че „уведомяването по чл. 345, ал. 1 КТ съставлява специална процедура, която е извън ГПК – съобщението се изпраща от първоинстанционния съд (след връщане на делото при него при изчерпване на съответното обжалване) и не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на работа работник“.

Наличието на противоречиво тълкувание на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ от отделните състави наложи сезирането на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд, което доведе до образуване на тълкувателно дело № 3/2019 г.[1] по следния въпрос:

„Откога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаването на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок?“[2].

II. Изложение

Определянето на началния момент, от който тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ, има голяма практическа значимост за упражняване на субективното право на труд на работниците или служителите в разглежданата хипотеза. По своята правна същност срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е преклузивен, което означава, че с изтичането му се прекратява субективното право на работника или служителя да постъпи на предишната си работа, респективно да възстанови трудовото си правоотношение.[3] Не са малко случаите, при които срокът по чл. 345, ал. 1 КТ бива пропуснат от работниците или служителите, като причината се корени в непознаването на правната му същност и уредба. В този смисъл се проявава и значимостта на поставения за тълкуване въпрос, което налага и някои уточнения.

Правната защита срещу незаконно уволнение намира основен израз в предоставените на работника или служителя процесуални способи за съдебно оспорване на законността на уволнението по реда на чл. 344, ал. 1 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа се явява най-интензивният способ за съдебна защита срещу едно незаконосъобразно уволнение. А причината за този висок интензитет се корени в конститутивната правна същност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С уважаване на иска за ищеца възниква потестативното право да се върне на предишната работа, с чието упражняване ще се възстанови трудовото правоотношение по начина, по който е съществувало преди незаконосъобразното му прекратяване. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ има особена значимост за правната защита на работника или служителя като икономически по-уязвимата страна в едно трудово правоотношение.

Посредством систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ се извежда изводът, че постановяването на конститутивно съдебно решение, с което се уважава искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, не завършва сложния фактически състав на възстановяване на уволнения работник или служител. Конститутивният ефект на постановеното решение е обусловено от настъпването на едно условие – възстановеният работник или служител да се яви, за да заеме предишната си работа, в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Пропускането на двуседмичния срок без уважителна причина ще преклудира възможността за възстановяване на трудовото правоотношение и ще създаде предпоставки за настъпване на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ.

Смятам, че разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ урежда по императивен начин началния момент, от който тече срокът за постъпване на уволнения работник или служител на предишната работа – от получаване на съобщението за възстановяване. Първоинстанционният съд, разгледал делото и постановил решение, е този, който следва да съобщи на уволнения работник или служител, че е възстановен на предишната работа. Законодателят е уредил, че денят на получаване на съобщението по чл. 345, л. 1 КТ е отправният момент, от който започва да тече преклузивният срок. Посоченото законодателно решение не е случайно. Датата на получаването на съобщението, изпратено от съда, следва да се отбележи изрично, което внася яснота в правното положение на страните по повод на възстановяването на трудовото им правоотношение. Тълкувайки разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, може да се направи изводът, че законодателят е възприел този начин на уведомяване като най-сигурен, поради възможността ясно и безспорно да се установи датата на получаване на нарочното съобщение, която се явява и началният момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

В тази връзка следва да се отбележи, че в трудовото законодателство идеята за съобщаване на работника или служителя за възстановяването му на работа има своите традиции, които са се запазили непроменени през годините. В разпоредбата на чл. 60 от Правилника за разглеждане на трудовите спорове от 1958 г.[4] се урежда следното: „Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за неправилно с влязло в сила решение, съдът или помирителната комисия изпраща на съответното предприятие, учреждение или организация и на заинтересувания работник или служител съобщение за възстановяването му. Възстановяването се извършва, ако работникът или служителят в 15-дневен срок от съобщението се яви за да заеме предишната си работа, освен при неспазване на срока по независещи от него причини…“. След отмяната на Правилника през 1986 г. правната уредба на Кодекса на труда се яви продължение на тази законодателна идея, като възпроизведе задължението на съда да съобщи на страните по трудовото правоотношение решението за възстановяване на работа. До настоящия момент посоченото законодателно решение се запази, независимо от множеството редакции на Кодекса на труда.

Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ следва да се разглежка като писмен съдебен документ, чрез който се извършва официално уведомяване на работника или служителя относно следните правнорелевантни обстоятелства:

1. влизане в сила на решението, с което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната си работа;

2. възникването на субективното преобразуващо право на работника или служителя да постъпи на предишната си работа;

3. наличието на законоустановен двуседмичен срок, в който работникът или служителят може да упражни правото си по чл. 345, ал. 1 КТ.

Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд, разгледал иска по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, след като решението е влязло в сила. Конститутивният характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ изключва предварителното му изпълнение. Депозирането до съда на писмено искане от работника или служителя за издаване и връчване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ преди влизането на решението в сила се явява неоснователно.

Един от основните мотиви, изложени в Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., е, че „когато се установи по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.

Въпросната формулировка налага няколко уточнения.

1. Моментът на узнаване следва да бъде доказан по безспорен начин. Известно е, че доказването на едно субективно възприятие е труден процес, който често завършва с неуспех. В този смисъл множество въпроси поражда и безспорното доказване на момента на узнаване на решението за възстановяване от уволнения.

Така например съдебната практика приема, че не съставляват несъмнено доказателство за узнаване от работника на решението за възстановяване на работа: „изплащането на суми за обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ по банковата му сметка (касае се за едностранни действия на работодателя по нареждане превода на сумите, без от това да може да се установи кога работникът е узнал за превода и за решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ“ – Решение № 218/15.10.2015 г. по к. гр. д. № 946/2015 г. на ВКС; „упълномощаване на адвокат за образуване на изпълнително производство за събирането им“ – Решение № 218/15.10.2015 г. по к. гр. д. № 946/2015 г. на ВКС; „не представлява несъмнено узнаване получаването на суми по банкова сметка и заплащане на такси“ – Решение по гр. д. № 946/2015 г. на ВКС, III г. о.; „не представлява несъмнено узнаване получаването на обявление без препис от решението“ – Решение по гр. д. № 633/2011 г. на ВКС, III г. о.; „правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по делото са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес. След влизане на решението в сила пълномощията на адвоката по делото са прекратени, поради което чрез него не могат да бъдат връчвани съобщения до страната, нито да се презумира, че узнаването на определен факт от адвоката, действието на чието пълномощно е прекратено, е достигнало до страната. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата преди уволнението длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ“ – Решение № 440/2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, IV г. о., и Определение № 287/18.03.2016 г. по к. гр. д. № 898/2016 г. на ВКС.

2. В мотивите към Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., съдебният състав се позовава на един от основните принципи в трудовото право – принципа на добросъвестност. В спорния случай следва да имаме предвид етическа добросъвестност, която се свърза с почтеността и добронамереността при осъществяване на трудовите права и задължения на страните.[5] В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ законодателят е уредил презумпция за добросъвестност. В тази връзка, при наличие на възражение за недобросъветност, страната, от която изхожда твърдението, следва да докаже, че работникът или служителят е бил недобросъвестен при упражняване на трудовото си право по чл. 345, ал. 1 КТ. Смятам, че в разглежданата хипотеза работникът или служителят няма правен интерес да злоупотреби с правото си на възстановяване. Нещо повече, недобросъвестността в разглеждания случай би означавала работникът или служителят да е узнал за въстановяването си на работа, но умишлено и с цел злоуопотреба да не постъпва на работа в законоустановения срок. В практиката работниците или служителите не изчисляват срока по чл. 345, ал. 1 КТ от момента на узнаване най-често поради следните причини: незнание, че това е отправният момент и/или изчакване на официалното съобщаване от съда за възстановяване на работа, така както гласи разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ. Смятам, че и двете причини не могат да се разглеждат като проявление на недобросъвестност от страна на работника или служителя, тъй като не съвпадат по смисъл с етическия аспект на добросъвестността. В този смисъл и предвид изричната уредба на чл. 345, ал. 1 КТ не бих могла да приема като аргумент, че съобразно правилото на чл. 8 КТ срокът по чл. 345, ал. 1 КТ трябва да се отброява от момента на узнаването на съдебното решение за възстановяване. Не бих могла да приема и аргумента, че работникът или служителят е недобросъвестен, защото не е постъпил на предишната си работа в срока, изчислен от узнаването на решението. Подобна формулировка поставя множество неизвестни, които противоречат на закрилната функция на трудовото законодателство.

ІII. Заключение

Въз основа на гореизложеното считам за правилно становището, възприето в Решение № 218/15.10.2015 г. по гр. д. № 946/2015 г. на ВКС, III г. o. Отговорът на поставения въпрос може да се обобщи по следния начин:

Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от момента на получаване на нарочното съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото и постановил решението. Узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, е ирелевантно за определяне на началния момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Както бе отбелязано, в Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. съдът приема, че релевантен при определяне на началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ ще бъде не само моментът на връчване на съобщението на съда, но и всеки един субективен момент на узнаване от уволнения на окончателното решение за възстановяване на работа. На пръв прочит подобно решение изглежда по-благоприятно за работника или служителя – особено когато първоинстанционният съд забави изпращането на нарочното съобщение.[6]

Ако възприемем мотивите на съда, изложени в Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ще стигнем до заключението, че възприетото решение създава повече възможности за определяне на момента, от който следва да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Този момент може да бъде всеки един след влизането на решението в сила, стига да се докаже по безспорен начин узнаване от страна на работника или служителя. Въпреки привидната благоприятност на един подобен извод следва да се направи обективна оценка как подобно решение ще повлияе върху правната сфера на страните по едно трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ има за цел да осигури яснота относно възстановяването на трудовото правоотношение, което е прекратено незаконосъобразно. Връчването на съобщението от съда създава възможност да се установи по безспорен начин моментът, в който работникът или служителят е узнал, че е възстановен на работа. Въвеждането на алтернативност относно момента на узнаване, като определящ за началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, би създало една неопределеност и несигурност в отношенията, възникващи във връзка с възстановяването на уволнения работник или служител.

В обобщение, възприемането на становището, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от момента на получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, е необходимо поради няколко причини:

1. Подобно решение ще внесе яснота в правната сфера на страните по трудовото правоотношение, тъй като ще определи с абсолютна точност кога и при какви предпоставки ще започне да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ. Ако възприемем обратното становище, ще се изправим пред опасността от пораждане на редица трудовоправни спорове, при които ще е необходимо за всеки отделен случай работодателят да доказва субективния момент на узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа от работника или служителя. Както бе отбелязано по-горе, доказването на субективното узнаване е една нелека задача – на пълно и главно доказване ще подлежи не само моментът на субективно узнаване на спорния факт, но и кои действия на работника и служителя следва да се тълкуват като възприемане на факта на възстановяване.

2. Възприемането на горепосоченото становище ще бъде в съответствие със закрилната функция на действащото трудово законодателство, насочена към работника или служителя като социално и икономически по-уязвимата страна в трудовите правоотношения.

Смятам, че с цел осигуряване на по-голяма правна сигурност е небходимо да се приеме, че релевантно за началото на двуседмичния срок ще е получаването на нарочното съобщение от съда, което ще информира работника или служителя за възникване на субективното му преобразуващо право по чл. 345, ал. 1 КТ и за срока, в който може да го реализира.

В случай че възприемем становището, изразено в Решение № 228/29.09.2016 г. по гр. д. № 1559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ще трябва да се внесе уточнение по един съществен въпрос – узнаването на кой факт ще е релевантен при определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ? Достатъчно ли ще бъде уволненият работник или служител да е узнал, че решението за възстановяване на работа е влязло в сила и/или е необходимо да е узнал, че от този момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, в чиито рамки може да бъде упражнено правото на възстановяване на предишната работа?

Ако приемем, че относим ще бъде моментът на узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, то рискуваме да допуснем възникването на социално неприемлив резултат, нарушаващ разпоредбата на чл. 1, ал. 3 КТ. Закрилата на труда като фундаментална цел на трудово законодателство се изразява преди всичко в подпомагането на работника или служителя при реализиране на неговите трудови права. Узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване не създава гаранции, че уволненият безусловно ще възприеме, че може да упражни правото си на труд в рамките на преклузивния срок по чл. 345, ал. 1 КТ. Познавателният процес в подобна хипотеза може да се сведе само до узнаването, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е уважен, но не и до същината и възстановителния ефект на правото по чл. 345, ал. 1 КТ. Уволненият работник или служител има необходимост от законодателно съдействие при упражняване на правото му на възстановяване. Трудовоправният характер на поставения въпрос налага извеждане по тълкувателен път на правно разрешение, което е подчинено изцяло на идеята за закрила на труда. Ето защо смятам, че мотивите, изложени в Решение № 218/15.10.2015 г. по гр. д. № 946 /2015 г. на ВКС, III г. о., обуславят разрешение, което съответства на закрилната функция на Кодекса на труда.

3. Възприемането на изложеното становище ще бъде в съответствие със специалната разпоредба на чл. 345, ал. 1 КТ, която урежда по императивен начин задължението на съда да съобщи на работника или служителя, че е възстановен на работа, посредством което се определя и началния момент на срока за явяване на предишната работа. По аргумент на противното специалната разпоредба на чл. 345, ал. 1 КТ изключва приложимостта на други, алтернативни способи за субективно узнаване на решението за възстановяване.

Бележки под линия:

[6] Съществува съдебна практика, според която срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не тече, ако липсва съобщение от съда по чл. 345, ал. 1 КТ. В тази връзка са Решение № 507/2000 г. на ВКС, III г. о., Решение № 1595/2005 г. на ВКС, III г. о., Решение № 2175/2005 г. на ВКС, III г. о.