(Доклад, изнесен на Докторантска научна конференция, организирана от УНСС, на 23 октомври 2015 г., публикуван в сб. Правни и икономически проблеми в съвременната бизнес среда. С., Изд. комплекс – УНСС, 2016)
1. За родителските права изобщо
Съгласно чл. 122, ал. 1 СК носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Съдържанието на правата и задълженията на родителя1 е очертано по най-общ начин в разпоредбата на чл. 125, ал. 1 СК – правото и задължението на родителя да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За упражняването на тези си права и изпълнението на тези си задължения съгласно чл. 125, ал. 2 СК и чл. 125, ал. 3 СК родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност; няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето; осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
Тези си права всеки родител упражнява поначало самостоятелно, а в случаите, при които е налице разногласие между родителите, то се разрешава по установените в закона процедури. При постановено решение по чл. 127 СК или чл. 59 СК родителските права на родителите се упражняват в съответствие с постановеното от съда, но не се губят.
Дори обаче когато родителят е лишен от родителски права или те са ограничени, правата не се губят окончателно, тъй като чл. 135 СК дава правото на съда при изменение на обстоятелствата да измени и мерките на ограничаване на родителските права, респ. при отпадане на основанията, поради което родителят е лишен от родителски права, да възстанови родителските права. За целта родителят, чийто права са ограничени или отнети, може да подаде нарочно искане до районния съд. За да спази изискването за добросъвестност по воденото производство по чл. 3 ГПК, родителят би следвало да е информиран за отпадането на основанията за лишаване от родителски права, респ. за промяната на обстоятелствата, наложили вземането на мерки за ограничаване на родителските права. Следователно, родителят трябва при всички случаи да има информация за развитието на детето му и обстоятелствата от неговия живот, дори ако той е лишен от родителски права.
2. Относителен характер на правата и права на родителя по отношение на учебно заведение
Макар сами по себе си родителските права да са относителни, а не абсолютни – те са част от правоотношение между родителя и детето2, в определени от закона случаи правото признава известен абсолютен характер на родителските права, като предписва задължения за бездействие (или действие) на правни субекти, различни от страните по правната връзка „родител-дете“ (и стоящи вън от кръга на самите родители). Така съгласно чл. 126, ал. 2 СК, когато детето е отклонено или се отклони от местоживеенето си при родителя без основание, родителят може да иска връщане на детето при себе си.
Други такива хипотези, при които правен субект, различен от детето или другия родител, има задължение да извършва определени действия в полза на родителя в зачитане на родителските му права, са посочени в чл. 140и, ал. 1 ППЗНП3 вр. ал. 2 на същата разпоредба: родителите имат следните права по отношение на детската градина, училището и обслужващото звено:
1. периодично да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователно-възпитателния процес, за спазването на училищната дисциплина, уменията им за общуване с учениците и учителите и интегрирането им в училищната среда;
2. да се срещат с класния ръководител и учителите в определеното приемно време или в друго удобно за двете страни време;
3. да участват в родителските срещи;
4. да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на детската градина, училището или обслужващото звено;
5. да присъстват и при желание от тяхна страна да бъдат изслушани, когато се решават въпроси, които засягат права и интереси на детето или ученика;
6. да участват в училищното настоятелство, когато такова е създадено;
7. да бъдат консултирани по въпроси, свързани с възпитанието на децата и учениците, от специалист, за което училището им оказва необходимото съдействие.
Голяма част от сочените субективни права принадлежат и на родителя, комуто с бракоразводното решение не е предоставено упражняването родителски права, защото задължението и правото на последния да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето не отпада, а само се модифицира по време – непосредствено в рамките на времето за лични отношения, като информацията, която учебното заведение може да предостави на този родител е именно с цел да подпомогне родителя при упражняването на родителските му права.
Интерес в случая представлява правото по т. 1 на родителя периодично да получава информация за успеха и развитието на детето в образователно-възпитателния процес, за спазването на училищната дисциплина, за уменията на детето за общуване с учениците и учителите и интегрирането им в училищната среда.
3. Субективно право ли е уредената в т. 1 на чл. 140и, ал. 2 ППЗНП възможност?
Субективното право е възникналата от определен юридически факт, защитена и гарантирана от закона възможност за определено лице да има определено поведение или да изисква от други лица спазването на определено поведение4.
Преди всичко възниква въпросът за санкцията? Предвидена в закона възможност за определено поведение за дадено лице, която не е гарантирана от закона, не представлява субективно право. Нито ППЗНП, нито ЗНП, нито СК не предвиждат изрично административнонаказателна отговорност или друга санкция в тежест на учебното заведение за непредоставяне на дължимата информания на родителя. В съдебната практика неизпълнението на задълженията по чл. 140и, ал. 2 ППЗНП се санкционира от самото учебно заведение по отношение на служителите му, т.е. то обосновава дисциплинарна отговорност на директора, учителя или възпитателя към самото учебно заведение5.
Ако един нормативен акт изрично сочи, че един частноправен субект има „право“ на определено поведение или да изисква определено поведение спрямо друг частноправен субект, то според мен имаме гражданско субективно право. Това е така, дори и никаква нарочна санкция да не е предвидена в закона за нарушаването на това право. Не би могло да се приеме, че липсата на санкция в специалния закон прави нормата lex imperfecta, защото съдът съгласно чл. 2 ГПК е длъжен да разгледа и даде защита на всяко субективно право, а всяко субективно гражданско право може да се защитава с осъдителен иск ? чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК6 или с установителни искове по чл. 124, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК7.
Вторият проблем е липсата на достатъчна конкретика в чл. 140и, ал. 2, т. 1 ППЗНП по отношение на периодичността на информацията, която родителят има право на иска, и на точното съдържание на тази информация. Намирам, че конкретизацията на задължението за предоставяне на информация може и следва да се извърши от съда.
Според текста на чл. 5 ГПК съдилищата са длъжни да решават делата по точния разум на действащите закони, а ако те са непълни, неясни или противоречиви, да постановяват решенията си по общия смисъл на законите, а при липса и на такъв –върху ворала. Наред с това важно правило законът забранява да се отказва решаването на делото под предлог, че няма закони или че те са неясни, непълни или противоречиви – за неспазване на тези правила съдията ще отговаря за отказ на правосъдие – арг. чл. 127, ал. 1 и ал. 2 АПК. Оттук можем да построим правилото, че съдията има право в известни случаи да попълва празнините на закона, щом като той е длъжен и когато няма закон или законът е неясен, непълен и противоречиви, пак да даде правосъдие, защото за даде правосъдие в подобни случаи, той ще трябва да създаде правното правило, което ще приложи. Това заключение следва пряко от текста на чл. 5 ГПК. Този член определя правните източници, въз основа на които съдът постановява решението си, и установява една поредност между различните източници, като допуска тяхната интервенция да става постепенно и допълнително един след друг. Така нашият законодател признава, че позитивното право има празнини и затова дава право на съдията по установен ред да попълва тези празнини чрез изброени от него правни правила, основани на общия смисъл на законите и на морала8.
Инфомацията, която ще се предостави на родителя, следва да бъде правомерна, в съответствие с морала, удобна за получаване и предоставяне и за учебното заведение, с периодичен, а не епизодичен характер, и пряко да касае образователния и възпитателния процес. За да очертае обема на предоставната информация, съдът трябва да изследва и обичаите в практиката, доколкото такива му се докажат от страните по делото. Съдът следва да се съобрази и с предходната практика в отношенията между родителя и учебното заведение и практиката на същото учебно заведение по отношение на други родители.
В тази връзка според мен учебното заведение, особено ако се касае за малолетни деца, дължи информация за образователна програма на малолетното дете, която да включва информация за осъществените занимания по време, място, продължителност и естество; информация за специализиране на детето в определено направление (балет, футбол, плуване, зелено училище и пр.) и дългосрочните образователни цели относно детето. Обичайната периодичност на такава информация е веднъж в седмицата и относно цялата предстояща учебна година. Удобна съвременна форма на предоставяне на периодичната информация е по електронната поща на родителя.
Правото е притезателно, но няма имуществен характер, поради което и според мен то не се погасява с предвидената в чл. 110 ЗЗД давност, т.е. родителят би могъл да иска да му бъде предоставена информация от учебното заведение за целия период, през който детето се е обучавало там, дори и ако се касае за информация отпреди много години. Във всички случаи обаче едно такова искане не може да бъде отправено с цел злоупотреба с право, поради което родителят следва да обоснове интерес от получаването на информация по чл. 140и, ал. 2, т. 1 ППЗНП за факти от образователния процес на детето, състояли се преди години. Правото на информация по чл. 140и, ал. 2, т. 1 ППЗНП се прекратява с навършването на 18-годишна възраст на ученика, доколкото нормата пряко визира деца, т.е. лица, ненавършили 18-годишна възраст.
4. Искова защита на правото на информация на родителя
Искът е неоценяем, доколкото има за предмет защитата на неимуществено право – правото на информация на родителя. По арг. от чл. 103 ГПК искът е родово подсъден на районния съд. Местната подсъдност се определя по общото правило на чл. 105 ГПК– по седалището на ответника учебно заведение.
Активно легитимиран да иска предоставянето на информация е родителят, дори и ако са постановени мерки за ограничаване на родителските права, както и в случая, че с бракоразводно решение детето е предоставено за отглеждане и възпитение на другия родител.
Пасивно легитимиран по иска е учебното заведение, в което детето се обучава или възпитава, независимо за какъв период от време и по каква програма. Неоснователен би бил искът за предоставяне на информация, насочен спрямо директора на учебното заведение или някой негов служител – тези лица стоят извън персоналния обхват на разпоредбата на чл. 140и, ал. 2, т. 1 ППЗНП, която урежда едно самостоятелно притезателно субективно право с пасивен субект учебното заведение и активен – родителя.
Предмет на иска е субективното притезателно право на информация на родителя за образователното развитие на детето му. Петитумът на иска е осъдителен.
Производството по иска се развива по общия исков ред на глава тринадесета ГПК, като решението на районния съд подлежи на обжалване пред окръжния съд, а решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Не е налице ограничението за касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като производството не е по иск за издръжка, брачен иск, иск по чл. 322, ал. 2 ГПК, по производство по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 СК.
Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно спорното право и с изпълнителна сила. С изпълнителна сила се ползва и осъдителното въззивно решение на окръжния съд – по арг. чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. Задължението на учебното заведение за предоставяне на информацията в постановената от съда форма и обем се изпълнява принудително по реда на чл. 527, ал. 1 ГПК – чрез последователното налагане на глоби-принуждения, тъй като се касае за задължение за действия, които зависят изключително от волята на длъжника9.
Засега задължителна съдебна практика по коментирания в доклада иск липса.
5. Заключение
Коментираният в доклада въпрос досега е неизследван в доктрината, а застъпената в статията теза за възможността за предявяване на осъдителен иск е спорна. Но мисля, че заслужава да бъде обсъдена. Практически проблемът е със значителна стойност – в съвременното общество все по-често родителите на детето са разделени или изобщо не са свързани в брак, като родителят, който упражнява родителските права, често прибягва до помощта при възпитанието и отгелждането на детето, а и изобщо за образованието му, до ясли, детски градини, частни училища, като по този начин се създава опасността другият родител значително да бъде изолиран от важна част от развитието на детето – неговото образование. Тук обаче на преден план излизат и ролята на самото учебно заведение, което е длъжно да зачита правото на информация на всички родители на детето.
Бележки под линия:
1 За родителските права и за отношенията между родители и деца вж. Палазов, И. – В: Семеен кодекс. Коментар. Авторски колектив. С., Наука и изкуство, 1975, с. 305-344; Ненова, Л. Семейно право на Република България. 2 осн. прераб. изд. С., Софи-Р, 1994, с. 398-427; Матеева, Е. Семейно право на Република България. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 433-436, Тодорова, В. – В: Семеен кодекс. Приложен коментар. Авторски колектив. 2 доп. и прераб. изд. С., Труд и право, 2015, с. 356-433.
2 Вж. цитираната в предходната бележка литература.
3 Законът за народната просвета е отменен с § 6, т. 1 ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование, ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.
4 Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I. 2 изд. С., Софи-Р, 2001, с. 359.
5 Вж. например решение № от 13.01.2015 г. по гр.д. № 32688/2014 г. на Софийският районен съд, 64 с-в.
6 Ако е притезателно.
7 Ако е накърнено с оспорването му от ответника, независимо от характера на субективното право.
8 Икономов, Н. Н. Българската магистратура. – В: 60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник. С., Министерство на правосъдието, 1941, с. 201-202.
9 Вж. за тези задължения и за принудителното им изпълнение Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9 прераб. и доп. изд., 1-во по действащия ГПК. С., Сиела, 2012, с. 1135-1136.
