(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 8, с. 165-173)
Развитието на новите технологии и новите възможности за генетично въздействие върху човешкото тяло, поставят редица спорни от морална и от юридическа гледна точка въпроси. Може ли с помощта на генетична интервенция да избираме пола, височината, цвета на очите, цвета на косата, а защо не и интелигентността, комуникационните умения, чувството за хумор на бъдещите си деца? Трябва ли да ограничим използването на генетичната терапия единствено за лечение на съществуващи дисфункционалности и за възстановяване на „нормалното“ здравословно състояние, или следва да използваме максимално постиженията на генетиката с цел усъвършенстване на природните дадености и преминаване отвъд „нормалното“? Имаме ли моралното основание да поемем цялата отговорност за това какво сме и бихме могли да бъдем, „коригирайки“ генетично всяка черта, която считаме за недостатък?
Хвърлената генетична ръкавица!
Въпросът за генетичното подобряване на човека се поставя и в контекста на спорта като многовековна традиция, съпътстваща човешкото общество от момента на неговото възникване. Ако основната цел на спорта е да се регистрират все по-големи постижения, логично е да се съгласим, че след определен момент по-големите постижения ще изискват все по-крупни мерки. Включително надмогване на самата биологична и генетична чисто човешка основа на спорта. Крачката, която някои от нас в резултат на усилени тренировки могат да направят отвъд границата на считаното за възможно за човешката природа, също има своите абсолютни физически ограничения и краен периметър. Ако желанието ни е да минем отвъд този периметър, тогава наистина "няма как да останем в същото тяло“…
Дали обаче единствено регистрирането на все по-големите постижения е основната цел на спорта?
И чии всъщност ще са „постиженията“ на генетично модифицираните спортисти?
Битката за Средната земя
Срещу допускането на генетичните подобрявания/модификации в спорта се изтъкват различни аргументи. Ето част от тях:
– възможната вреда за спортистите:
Сравнението тук е с анаболите и хормоналните стимуланти. Макар и в някои случаи да увеличават способностите на спортиста в краткосрочен план, те могат да окажат сериозно вредно въздействие върху неговото здраве в дългосрочна перспектива. Предвид сравнително скорошното откриване на възможностите за генетични модификации като метод за подобряване на човешките способности, основателно се явява притеснението от появата на неочаквани, а в някои случаи – може би и неотстраними, странични ефекти.
Това обаче не може да бъде основният аргумент срещу използването на подобряваща способностите на спортистите генетична терапия (модификации). Причината за това е, че решението за увреждане е лично решение – подобно на решението, касаещо тютюнопушенето и вредните хранителни навици. Аргументираната с евентуалната вреда за спортиста забрана за използване на генетичен допинг е по-скоро непопулярна проява на патернализъм в свят, подчинен на принципите на либерализма.
– предпоставка за непочтеност в състезанието:
Използването на генетичен "допинг" – генетично "стимулиране" на определени качества и/или извършване на генетични модификации, даващи предимство на спортиста в съответния вид спорт, би довело да неравнопоставеност между участниците в състезанието. Опасенията са, че в един момент спортът вече няма да е състезание между способностите на конкретни лица, а съпоставка на размера на финансовите средства на спортните организации, в които членуват те. Принадлежността към определен спортен клуб и финансовите възможности на този клуб ще определят „достъпа“ на спортиста до ресурсите на генетиката, а съответно – и до победите в състезанията. Победител ще е този, който може да си позволи (купи) най-новата „версия“ на проектираната за съответния спорт генетична модификация. Няма да се учудя, ако се стигне до "сключване" на договор за изкупуване на спортни права с генетично модифициран ембрион (бъдещ спортист и шампион!), в чиято генетика съответният спортен клуб е вложил сериозни финансови средства. Договор, по силата на който въпросният генетично "подобрен" ембрион е длъжен да предостави изключителните права върху спортното си бъдеще в полза на съответния "генетичен спонсор"… Притесненията са, че подобно бъдеще в крайна сметка това ще доведе до „осребряване“ на спорта и до превръщането му в „чиста технологична инвестиция“, чиято възвращаемост се определя от крупността на вложените средства и от развитието на генетиката като наука.
И този аргумент обаче не може да бъде основен в протеста срещу използването на генетичната модификация като стратегия за спортни постижения. Безспорно е, че материалното осигуряване на тренировъчния процес винаги е бил, е и ще бъде един от основните фактори за постигането на победа в спорта. По-добре заплатените спортисти с по-добри условия за тренировки имат значително по-голям шанс за победа. Вярно е, че когато към по-добрата „материална база“ добавим и по-добра „генетика“, този шанс ще се превърна в гаранция, но… в крайна сметка, както казват привържениците на генетично модифицирания спорт – такъв е Животът! В живота и в спорта побеждава („оцелява“) по-силният!
Всички ние при зачеването си ставаме неволни участници в ключова за бъдещето ни развитие генетична лотария. Резултатите от нея предопределят голяма част от нашия физически и личностен потенциал и способности. През останалата част от живота си се учим да живеем с даденото ни, като с помощта на съзнателно вложени усилия се опитваме да развием желаните от нас качества. Разбира се, семейната, социалната и дори националната среда имат важно значение за развитието на падналото ни се от лотарията генетична предразположеност. Това, което може да бъде направено и е въведено като основно правило в спорта, е да се осигури "равен старт". То е постижимо и при генетично модифицирания спорт. Формално погледнато участниците са точно толкова равнопоставени, колкото и към настоящия момент – тъй като всеки има свободен достъп до пазара на свързаните със спорта генетични модификации. По същия начин, по който всеки има възможност да закупи материалната база и съоръженията, необходими при тренировките на спортистите.
– компрометиране на идеята за спорта като постижение:
„Класическото“ разбиране разглежда спортът като своеобразен индивидуален, а в някои случаи – и колективен, процес на преговаряне на човека с биологичните и физическите граници на неговата природа. Процес, който е ценен и уважаван поради свързаното с него постоянно усилие, упоритост и отдаденост. Дали „модерното“ разбиране за генномодифицирания спорт може да изключи физическото усилие и да го замени с инженерно?
Когато спортните постижения вече не са резултат от продължителни и усилени тренировки, а са пряка последица от предприета (заплатена, предварително финансирана) генетична или друга биотехнологична интервенция, няма ли спортът да се превърне в продукт на инженерно съвършенство? Дали няма да се окаже, че след 100-150 години вместо треньор, националният отбор по футбол ще се нуждае от главен инженер, а може би – и от програмист…
Именно това трето възражение е основното и то ще бъде разгледано малко по-подробно по-долу.
Спортен пърформанс?
Нека си представим какви биха могли да бъдат крайните последици от допускането на генетично модифицирания спорт.
Спортистите ще бъдат изцяло (генетично) подготвени за предстоящите постижения. В изпълненията си ще показват максималното за съответния етап от развитието на генетичните технологии ниво на перфектност. Всичко ще бъде супер-, свръх- и хиперневероятно! Изпълнението ще може да впечатли и най-безучастния зрител. Шоуто ще бъде гарантирано – на генетично ниво! И все пак няма ли да липсва нещо? Ще я има ли тръпката от очакването на една несигурна победа? Опасността от винаги възможния обрат? Спортната изненада? Ще бъде ли възможно чудото един никому неизвестен отбор да достигне до полуфинал на световното първенство по футбол? Ще бъде ли, въпреки липсата на всичко това, видяното изпълнение – "спорт"? Няма ли да се изгуби сърцето на състезанието – неговият човешки облик?
В най-мрачния си сценарий посочената опасност предполага един дехуманизиран и в голяма степен инсцениран спортен пърформанс. Вместо една непредвидима в крайния си резултат спортна среща, зрителите ще се наблюдават генетично режисиран театър. Победата без съмнение ще бъде за отбора с по-добра генетична картотека, а загубата ще е основание за реализиране на гаранционна отговорност спрямо доставчика на "неуспешната" генетична модификация. Сложността на спортната игра, зависеща от индивидуалните способности на всеки спортист като човек, ще отстъпи пред математическото пресмятане на изкуствено вложените в играчите генетични ресурси.
Може би наистина спортната проява, в която участват подобни „подобрени“ спортисти ще представлява по-голяма атракция за зрителите, но дали красотата на спорта е в перфектността на изпълнението? Или е в способността на спортиста да превъзмогва биологичните ограничения на собственото си тяло? Спортната проява, организирана с участието на генетично подобрени (модифицирани) състезатели може да бъде изключително привлекателна гледка за човека, но това ще е един дехуманизиран и „съвършен“ спорт, разчитащ не на човешкото усилие като път към самоусъвършенстването, а на развитието на генетиката като наука и на прилагането й като технология.
Когато спортът се превърне в част от технологическия прогрес, в постижение на науката, според мен ще се изгуби онова обаяние, което излъчва индивидуалната спортна проява, съдържаща изконния стремеж на човека да надмогне себе си. Индивидуалното състезателно усилие на конкретния човек да превъзмогне ограниченията на собствената си природа ще бъде заменено от колективното планирано проучване на новите възможности в генетиката.
Каква е разликата между бягащи обувки, киборг-биатлонист и Юсеин Болт?
Ако идеята за генетичното подобряване на спортистите бъде доведена до край, в един момент вместо хора в състезанията може да участват представители на изцяло нов генетично модифициран биологичен вид. Освен развитието на генетиката, с навлизането си в спорта постиженията на биониката могат да осигурят неуморими мускули, невъобразима скорост, неприсъща за човека сила… Нещо повече – може да се "предложи" цялостна промяна в „дизайна“ на човешкото тяло, за да отговори той на „нуждите“ от по-високи постижения в различните спортове.
Отделният спортист ще се превърне в технологично постижение, преминаващо вместо през различни фази на обучение – през различни версии на производство. Изборът на подходящ играч ще бъде всъщност избор на модел с „необходимата“ функционалност.
Само си помислете – какво точно ще се преподава в предмета „робоатлетика“ – физиология на човешките способности или (биотехнологично) инженерство?
А когато разликата между изобретяването на бягащи обувки и провеждането на тренировка по спринт на 100 метра бъде заличена, тогава имена като Майкъл Джонсън и Юсеин Болт ще бъдат част от един безвъзмездно отминал спортен фолклор…
Робоолимпийски игри 2092…
Привържениците на тезата, според която генетичните модификации са непредотвратима част от бъдещето на спорта, отправят следното предизвикателство: да се допусне съществуването на две паралелни спортни организации – една, в която могат да участват единствено хора, чиито способности са резултат на лично усилие (можем дори да ги наречем генетично „девствени“ хора), и втора, в която да участват единствено спортисти, използващи генетични и технологични методи за подобряване на „спортната си форма“ (можем да ги наречем „бионични спортисти“, а след определена граница на инженерна намеса – и „спортни роботи“). При наличието на тези две паралелни спортни организации нека се даде свободата на спортистите да избират в коя от тях да участват. Така с интереса и подкрепата си всъщност зрителите ще определят коя от тях да влезе в бъдещето на спорта. Идеята зад предизвикателството е: „Нека феновете кажат кой спорт – „естественият“ или „подобреният“, предпочитат!“.
Подобно на Майкъл Сандъл (The Case against Perfection: Ethics in the Age of Genetic Engineering. Harvard, 2009) оставам с вярата, че дори и първоначално да бъдем привлечени от атрактивността и „невероятните постижения“ на генетично модифицирания, та дори и на бионичния спорт, в дългосрочен план по-голямата част от нас ще се върне отново и ще преоткрие дълбочината на „човешкия“ спорт.
Спорт, в който всеки участник сам се изправя срещу физическите ограничения на собственото си тяло и преодолявайки ги дава надежда за съвършенство за всеки един от нас…
