Отличаващият се юрист е преди всичко добър човек с широка култура

(интервюто е дадено за в. Дневник на Стефан Стоянов на 9-ти октомври 2015 г.)

Стефан Стоянов:

Какво е състоянието на юридическото образование в момента?

Стоян Ставру:

Въпросът Ви предполага обобщение. Разбира се, всяко обобщение греши, тъй като е неспособно да отчете всички конкретни процеси, които се случват към момента на формулирането му. Чрез едно обобщение обаче може да бъде подчертана и откроена определена тенденция.

Лично на мен ми правят впечатление две основни тенденции в състоянието на юридическото образование в момента.

Първата е, че то до голяма степен работи по инерция. В юридическото образование със системна монотонност се случват почти едни и същи неща, по почти един и същ начин. Задълбоченото преподаване на класически учебни дисциплини по утвърдили се във времето стандарти безспорно е една от най-важните задачи на всяко висше образование. Особено на юридическото – като имаме предвид ендогенния консерватизъм на правото. Обществените отношения, които правото претендира да регулира, обаче, се променят. Нещо повече, днес те се променят главоломно. Това изисква значително по-голяма гъвкавост, способност за адаптиране, комбиниране и съобразяване на съвременните нужди от право.

Втората тенденция е свързана със затварянето на юридическото образование. По принцип правото е един от най-мощните инструменти за социално въздействие. Това прави юристите уважавани професионалисти, но едновременно с това – и професионалисти, които нерядко се задоволяват със собствената си юридическа експертност. Комплексността на света, в който живеем, налага отваряне на отделните науки, установяване на различни взаимовръзки и взаимодействия. С една дума – интердисциплинарност. Според мен в юридическото образование трябва да се стимулира по-голямо взаимодействие с представителите на други хуманитарни и социални науки, каквито са философията, социологията, психологията.

Стефан Стоянов:

Вие преподавате Биоправо, като че ли юридическото образование у нас страда от липсата на по-интердисциплинарен подход, който да отговори на по-динамичният и сложен професионален път, по който поема един юрист в днешно време. Как това може да се промени?

Стоян Ставру:

Биоправото е типичен пример за интердисциплинарност в правото. Към настоящия момент то е включено в учебните програми на философи и етици, но не се преподава на юристи (дори като избираема дисциплина). Юридическото образование не го разпознава като нещо достатъчно значимо и релевантно, поради което подхожда към него с огромна доза съмнение (да не използвам по-силната дума – съпротива). Съвсем различно е положението на Биоправото в световен план. То е едно от най-бурно развиващите се полета в съвременното право, което се опитва да догони непрекъснатите промени в света на биотехнологиите (асистирана репродукция, генетични модификации и пр.).

Интердисциплинарността според мен е изключително важен компонент на юридическото образование, тъй като правото регулира почти всички области на социално взаимодействие. Преди да регулираш трябва да познаваш. Да познаваш не само предмета на регулиране, но и останалите съществуващи гледни точки към него.

Това, което според мен може да се направи, е на първо място да се вложат допълнителни усилия традиционни курсове, като "Философия на правото", "Социология на правото", "Психология на правото", да бъдат направени по-атрактивни за студентите по право. Това може да стане като подобни курсове бъдат институционално подкрепени от съответните университети чрез различни форми на разпространение и дори реклама. Конспектите на подобни курсове следва да бъдат актуализирани с оглед на съвременните проблеми и да бъдат фокусирани върху практическите последици от теоретичните дебати. Все по-често, нещо повече – системно следва да бъдат организирани съвместни конференции на юристи, философи, социолози, психолози.

Второто нещо, което според мен може да бъде направено е включването в учебната програма на курсове по теми, намиращи се на границите на правото. Редица въпроси, които днес са маргинализирани в юридическото образование поради тяхната страничност спрямо "юридическото", следва да бъдат подкрепени чрез обособяването им в отделни учебни дисциплини. Ние, юристите, следва да спрем да гледаме с подозрение и с обвинение за несериозност към курсове със заглавия: "Право и увреждания", "Право и биотехнологии", "Човешкото тяло в режимите на правото", "Право и литература", "Юридическа футорология".

Стефан Стоянов:

Смятате ли че студентите Ви имат необходимата обща култура и доколко това е важно за един юрист?

Все по-модерно е днес да се говори за "правото в контекст" (law in context). В България този израз все още не е достатъчно разпознаваем. Той обаче съдържа в себе си една много важна необходимост – необходимостта юристите да се грижат за своята обща култура. Не е случайно, че изпитите, на които трябва да се явим, за да станем студенти по право, са български език и литература и история на България. В началото на миналия век юристите са били хора с висока обществена култура, която е била главна предпоставка за тяхната социална, професионална и политическа активност. Тези юристи, позабравени през социалистическия период, днес биват преоткривани от младите студенти, които все повече четат техните книги, някои от които на над 100 години.

В текстовете на законите няма да намерим отговор на въпроса "Защо?" Защо конкретните отношение са уредени по този начин? Най-вероятно дебатът по този въпрос се е състоял извън, в някаква степен "преди" правото – при приемането на съответния законопроект. Част от отговора на този въпрос можем да открием в мотивите на законопроекта, но тенденцията днес е тези мотиви да стават все по-малки по обем и все по-схематични по съдържание. А именно мотивите показват контекста на правото. Пространството, в което нормата е била формулирана.

Много пъти съм казвал, че отличаващият се юрист е преди всичко добър човек. И то добър човек с широка култура и култивирана чувствителност към социалните проблеми.

Стефан Стоянов:

Какво конкретно трябва да се направи, за да придобие повече практическа насоченост юридическото образование?

Стоян Ставру:

Липсата на практическа насоченост е едно от най-често отправяните обвинения към юридическото образование. Струва ми се обаче, че върху това обвинение беше поработено сериозно. Въвеждането на казусите като инструмент за изпитване на държавните изпити по право доведе до включването на множество практически занимания в упражненията по съответните учебни дисциплини. Правото (това най-добре може да се види при римското частно право) е реакция на конкретни проблеми, възникнали в практиката – казуси. То има за цел да реши тези казуси. Това обяснява абсолютната необходимост казусите да присъстват в учебния процес. Без тях правото е хербарий, теоретичен целофан, самоцелна презентация, изпразнена от своето съдържание и смисъл.

Съзерцаването на теоретични постулати е подходящо за медитативна практика, но трудно може да грабне вниманието на студентите. В момента, в който теоретичният проблем бъде представен като конкретен казус, правото оживява и това е разпознаваемо по еднозначен начин в изпълнените с любопитство и желание за мислене очи на студентите.

Стефан Стоянов:

В правните факултети в страната приемът на студенти за специалността право е много голям. Това не се ли отразява негативно на обучението и не води ли до масовизация?

Стоян Ставру:

Факт е, че юридическото образование в България беше "подложено" на сериозно "търсене" и това доведе до огромното нарастване на неговото "предлагане". Над 1000 човека, завършващи "право" на година, е голяма цифра не само за малка страна като България. А следва да се има предвид, че не малко от кандидатстудентите предпочитат да следват "право" в университети извън България.

В някаква степен "правото" става образование "по подразбиране", което все по-често се завършва независимо от това дали ще бъде практикувано в бъдеще. В крайна сметка да разбираш от право не е никак лошо и това би могло да ти бъде от полза при упражняването на почти всяка друга професия. Подобен подход обаче води до снижаване на мотивираността на студентите, а от там – и до превръщането на правото все повече в "добър занаят" (то винаги е било и това, но не в такава степен като днес), отколкото в "призвание".

Стефан Стоянов:

Освен това нуждите на икономиката като че ли се разминават с “производството” на юристи. Какъв ефект ще има това?

Стоян Ставру:

Масовото производството на юристи води до все по-голямото спадане на техния социален статус. Редица проучвания показват, че средностатистическият доход на завършилите право не е в състояние да се мери с този на все повече други професии, които са по-малобройни и по-търсени. Пресищането на "пазара на юристи" неминуемо ще доведе и до постепенното демитологизиране на правото като предпочитана от всички родители специалност за техните деца.

На процеса на свиване на юридическото образование може да се гледа и като на нов шанс за професията. Всяка масовизация води до девалвация. Намаляването на "пазарния интерес" към количеството юристи би могло да доведе до съсредоточаване върху качеството на правото.

Стефан Стоянов:

Доколко са подготвени да се справят с практиката младите юристи, непосредствено след завършването си?

Стоян Ставру:

Следва да се отчете обстоятелството, че сериозна част от студентите по право работят като стажанти в правни кантори по време на следването си. Впоследствие – след като завършат висшето си образование, много от тях продължават в тези кантори, вече като младши адвокати.

Не следва да се забравя и това, че университетското образование има за своя основна цел да предостави на студентите определена теоретична рамка, да им помогне при свободното използване на специфичната за правото терминология, както и да ги научи да мислят самостоятелно. Това е базата, без която всяка практика би била аматьорско занимание без особена професионална стойност. Кариерата на всеки професионалист започва с тази основа. Паралелно с нея и най-вече върху нея може да се градят практически умения. Студентските години са периодът от живота на юристите, през който те в най-голяма степен разполагат с време за четене на огромната като обем и като съдържание юридическа литература.

 Завършилият студент по право по правило не е готов да практикува самостоятелно веднага. Това е причината за съществуването (за съжаление по-скоро само формално) на изискване за провеждане на съдебен стаж и за полагане на теоретико-практичен изпит от всеки юрист, завършил юридическото си образование. Едва след това той придобива юридическа правоспособност. Много работодатели, както и въобще заемането на някои длъжности, изискват първоначалното практикуване на правото под надзора на други по-опитни колеги. Повечето получили правоспособност юристи стават младши юрисконсулт, младши адвокат, младши съдия. Това, с което обаче те трябва да разполагат в началото на своята професионална кариера, е познаването на систематизираната основа на правото и владеенето на характерните за него мисловни модели. Ето това остава основната задача на всеки юридически факултет.  

Стоян Ставру