Усилената репродукция – историята на една усилна раздяла

(доклад, изнесен на конференцията "Усиленият човек", 10 юни 2014 г., София)

 

Една от подтемите за усилването на на човека е свързана с усилването на репродуктивната функция на човешкото тяло. Бурното развитие на асистираната репродукция постави под въпрос и изпитание редица утвърдени ценности на традиционното семейство, като предизвика разгорещени спорове и дебати. Изложението по-долу ще се съсредоточи върху взаимодействието „асистирана репродукция – брак – семейство“ и неговите възможни перспективи.

 

1. Защо тази тема?

 

Семейството е тема, към която всяко общество проявява особена чувствителност. Промените в социалния и икономическия живот рефлектират върху разбирането ни за семейство. Това се отразява и в мотиви към Проекта за СК (внесен на 1 април 2008 г.) в НС и влязъл в сила на 1 Октомври 2009 г.:

„Изработването на нов Семеен кодекс се обуславя от съществените промени в обществено–икономическите и социалните отношения. Съществено се промени отношението към брака и семейството. То се развива в съвършено нова среда; изгражда се нова ценностна система; възражда се икономическата функция на семейството. Социалните процеси, новите отношения на собственост и на свободна инициатива оказват влияние върху разбирането за семейството, за неговите функции, за положението на членовете на семейството, за техните отношения и отговорности.”

Вносителите на законопроекта признават, че промените в правната уредба на семейството трябва да отчитат естеството на семейните отношения:

“Запазена е и приемствеността в правните разрешения, като се държи сметка за трайния характер на семейните отношения, на тяхната обвързаност с нравствените и други неправни регулатори в обществото.”

Прави впечатление директното свързване на семейството с ценностите, които следва да бъдат съобразени и в законодателството.

 

 

2. Отношение към семейството

 

В действащото законодателство съществуват няколко разпоредби, които разкриват отношението на правната система към семейството:

 

– закрила на семейството от държавата и обществото:

Чл. 14 от Конституцията на Република България (КРБ): „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.“

Чл. 2, т. 1 от Семейния кодекс (СК): „Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи: закрила от държавата и обществото на брака и на семейството“;

 

– право на брак и право на семейство (като две отделни права):

Чл. 46, ал. 1 КРБ: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“

Чл. 3 СК: „Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.“

 

– грижа за семейството от страна на съпрузите:

Чл. 17 СК: „Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.“

Чл. 32/36 СК – отговорност за задължения за семейството: разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи (чл. 32, ал. 1 СК – при режим на съпружеска имуществена общност), съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството (чл. 36 СК – при режим на разделност).

 

3. Дефиниции за семейство (легални/юридически)

 

Макар и СК да е взел името си от „семейството“, той не се осмелява да даде легална дефиниция за семейства. Такива можем да намерим в различни нормативни актове, дефиниращи семейството за целите, за които са създадени – т. е. с оглед правното регулиране на уредените в тях обществени отношения. Въпреки, че това прави тези дефиниции инструментарни, тяхното разглеждане е необходимо с оглед обособяването на различни „видове“ семейства.

 

! нуклеарно семейство

 

В „семейство“ по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак (параграф 1, ал. 1 от ДР на ЗЖСК – приет 1978 г.).

 

„Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак (параграф 1, т. 3 от ДР на Закона за местните данъци и такси – приет 1997).

 

„Семейство“ са съпрузите и техните непълнолетни деца, които не са встъпили в брак. (параграф 4, т. 3 от ДР на Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. приет 2000 г.)

 

„Семейството“ включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца (родени, заварени, доведени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите граждански брак)(параграф 1, т. 1 от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания – приет 2004 г.).

 

„Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак (параграф 1, т. 8 от ДР на Закона за държавната агенция Национална сигурност – приет 2007 г.).

 

„Семейството“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак) (параграф 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане – приет 1998 г.).

 

„Семейството“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак) (параграф 1, т. 1 от ДР на Закон за семейни помощи за деца – приет 2002)

 

! разширено семейство

 

„Семейство“ включва съпрузите, роднините по права линия, братята, сестрите, както и лицата, които съжителстват трайно.

(параграф 1, ал. 1, т. 25 от ДР на Закона за кредитните институции – приет 2006 г.)

 

! приемно (+ професионално) семейство

 

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) „приемно семейство“ са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения. Тук е допуснато и първото разкъсване (раздяла) между понятията „семейство“, „съпрузи“ и „родители“. „Разкъсванията“ са в две посоки:

– от една страна, законът нарича „семейство“ само едно, „отделно“ лице (отпада качеството „съпруг“, „съпрузи“ като конституент на семейството);

– от друга страна, признава се съществуването на семейство, в което няма родители (лицето от приемното семейство не е носител на родителските права и задължения).

Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане. Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства.

Друга важна специфика на приемното (регистрираното като такова) семейство е възможността то да бъде професионално (платено). Съгласно чл. 31, ал. 4 ЗЗДт приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца. Всяко приемно семейство преминава през БАЗОВО ОБУЧЕНИЕ, което включва най-малко 36 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Професионалното приемно семейство трябва да премине през ДОПЪЛНИТЕЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ за отглеждане и възпитание на деца, която се осъществява чрез обучение, включващо най-малко 24 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Така, оказва се, разликата между „аматьорското“ и „професионалното“ приемно семейство се състои в „най-малко 24 час[ово]“ обучение. Професионалното приемно семейство сключва договор с доставчик на социална услуга „приемна грижа“ и за разлика от останалите приемни семейства то има право само на два отказа да приеме дете за отглеждане: професионално приемно семейство, направило два отказа за настаняване на дете, за което е подходящо, се предлага от социалния работник, работещ със семейството, за заличаване от регистъра. Подробна уредба на приемното семейство се съдържа в Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (Приета с ПМС № 314 oт 4.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 100 от 12.12.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 4.09.2012 г., в сила от 4.09.2012 г.).

 

! фактическо семейство

 

Фактическото семейство се свързва с т. нар. „фактическо съпружеско съжителстване“ („съпружеското“ съжителстване се превръща в „семейно“, когато съжителстващите лица станат родители на едно или повече деца), което макар и признато контекстуално от редица конкретни нормативни актове, не е получило обща уредба в Семейния кодекс. Първоначалното предложение в законопроекта за СК беше такава обща уредба да бъде включена в Семейния кодекс. Ето какво се посочва в мотиви в проекта за СК:

„За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е основното положение, че то има правно значение в предвидените от закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено (нерегистрирано) съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение. Най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от това съжителство. Институционализирането на фактическото съжителство на мъж и жена отговаря на обществената необходимост и наложилата се в последното десетилетие широка практика на съвместен съпружески живот без сключване на брак.”

Съгласно чл. 13 от проекта, озаглавен „Фактическо съпружеско съжителство“, фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи. Фактическото съпружеско съжителство и неговото прекратяване се регистрират по реда на глава трета, раздел Х от Закона за гражданската регистрация. Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация.

 

Тук ще посоча само два случая, в които законодателят, въпреки липсата на обща уредба в СК, придава правни последици на ФСС:

– възможност за извършване на донорство приживе

чл. 26, ал. 2 ЗТОТК: По изключение с разрешение на Етичната комисия по трансплантация се допуска донор на органи и тъкани да бъде лице (донорство приживе), което фактически съжителства с реципиента без сключен граждански брак в продължение на повече от две години и за това са налице безспорни доказателства. Става въпрос за донорство между фактически съжителстващи на съпружески начала партньори, които отново трябва да са мъж и жена, тъй като законът препраща към гражданския брак – “без сключен граждански брак”, а сключването на такъв е възможно единствено между лица от различен пол: мъж и жена;

– право на асистирана репродукция

чл. 130, ал. 1 ЗЗ: Асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство.

Тук е вторият сериозен разрив (раздяла) между брака и семейството: две лица имат юридически признато право да станат родители (семейство) с помощта на съвременната репродуктивна медицина, независимо от качеството им на съпрузи – без значение е дори обстоятелството, дали те са фактическо семейство, т. е. дали са съжителствали на съпружески начала. Достатъчно е единствено тяхното желание да създадат потомство, като това потомство може да не е „тяхно“, да не е „общо“ в генетичния смисъл на думата, тъй като може да бъде създадено (асистирано) с донорски генетичен материал. Но желанието им това потомство да бъде създадено от тях е достатъчно като субективен елемент, за да обоснове прилагането на методите на асистираната репродукция, за да бъде създадено семейство.

Така се ражда „интенционалното семейство“, което в международен план е открило и други свои прояви: ползващите се лица (съпрузи) от заместващото майчинство, родителството при хомосексуалните двойки, родителството в двойка с трансексуален съпруг и др. Интенционалното родителство е субективно родителство: определяща е не биологичната или генетична връзка с детето, а намерението, желанието и поетия от родителя ангажимент да се грижи за детето.

 

3. Граници на семейството при асистираната репродукция

 

Поставяните при асистираната репродукция въпроси, свързани с понятията ни за семейство и родителство, следва да се разделят в зависимост от използваните медицински методи: асистирана репродукция „ин виво“ (изкуствено осеменяване със собствен или с донорски репродуктивен материал) и асостирана репродукция „ин витро“ (изкуствено зачеване извън тялото на жената, отново – със собствен или с донорски репродуктивен материал). Проблемите съвсем накратко.

 

– "ин виво":

Майчинството се случва в тялото на жената. Това консолидира майчинството, налице е кохерентност на родителството.

! същност: асистиране на „естествени процеси“ в тялото на жената;

! основен въпрос: асистиране в рамките на семейството (между съпрузи) или с участието на трето лице (донор)

донорство на репродуктивен материал (хетероложно донорство: донори на яйцеклетки, сперматозоиди, ембриони) поставя въпросът за участието на третия човек в брака, а от тук е съображенията за протезиране на семейството срещу съдържащата се в донорството генетична (а и евентуална емоционална) „изневяра“. Именно на тази опасност се противопоставя Българската православна църква. Ето част от нейното становище по допустимостта на методите за асистирана репродукция.

СТАНОВИЩЕ на СВ. СИНОД НА БПЦ – БП относно МЕТОДИТЕ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ И ЗАМЕСТВАЩОТО МАЙЧИНСТВО (последна промяна от 13.01.2012 г.):

„БПЦ благославя единствено "ин витро"/"ин виво" оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга без да се допуска унищожаването на нито един от тях.“

БПЦ разглежда семейството като „домашна църква“, това е „традиционното семейство, състоящо се от един мъж и една жена, призвани да се подпомагат взаимно (взаимопомощ: духовни, емоционални и икономически функции на семейството – бел. СС) по пътя на своя ежедневен и духовен живот. Второто им благословено призвание е това на естественото зачатие и чадорождение, чрез което да се преумножат човеците (възпроизводство: биологични и еволюционни функции на семейството – бел. СС) …

Тези медицински практики и социални явления уязвяват единството на семейната среда; внасят чужди елементи и намесват трети (често напълно непознати) лица в най-интимните аспекти на съпружеските взаимоотношения и в живота на бъдещото дете и цялото семейство.

Така се залагат рискове пред доброто бъдеще на семейството, някои от които са следните:

– помрачаване на семейната радост при неизбежното сблъскване с факта, че придобитото дете не произлиза от самите съпрузи, което често проличава особено силно в годините на физическото израстване и личностно оформяне на новия човек;

– възникване на мъчителна и непреодолима ревност у единия, или и у двамата съпрузи заради факта, че в зачеването се е намесил друг човек (други хора);

– ревност, която се проектира у бъдещата майка спрямо сурогатната майка и това повлиява негативно върху връзката й с бъдещото дете;

– ревност на съпругата спрямо съпруга й заради евентуална близост със сурогатната майка;

– възможно възникване на извънбрачна връзка между съпруга и сурогатната майка поради емоционалната им обвързаност, дължаща се на общото им дете;

– разрушителни последствия за разширеното семейство на бездетните съпрузи може да има в особено голяма степен, ако сурогатната майка се явява майка, сестра, братовчедка или друга тяхна близка роднина, което би създало опасност от объркване и разрив в отношенията заради абсурдното положение сурогатната майка да е едновременно и баба, леля или братовчедка на бъдещото дете – с емоционално непреодолими претенции към неговото отглеждане и възпитание;

– недопустимо осигуряване на възможност за раждане и отглеждане на деца от един родител, в условия на еднополови „бракове“ или в общи хомосексуални домакинства, и др.“

На възприетото от Църквата разбиране за брака като тайнство, което създава семейството (бракът е вратата към семейството), днес се противопоставят други концепции, сред които тези за семейството като еволюционно предимство (биологична гаранция за отглеждане на детето от двама родители): бракът е репродуктивно взаимодействие, което ни позволява да оцелеем, или за бракът като социален конструкт (договор): бракът е норма, което е наложена от необходимостта.

 

– "ин витро":

Майчинството излиза от тялото на жената, което води до разпръснато майчинство – дифузия на родителски роли.

! същност: създаване на „артефакт“ (изкуствена възможност) за зачеване (екстрателесно, извънкорпорално), съхраняване (проблемът със замразените ембриони), износване (проблемите във връзка със заместващото майчинство) и „раждане“ (всъщност при постигането на една изкуствена утроба, „раждането“ ще бъде преодоляно – няма да има подобен факт в действителността: т. нар. растителна бременност) извън тялото на жената;

! основен въпрос: границите в превъзлагане (екстериоризиране, отчуждаване от тялото) на интимността – с кого жената може да сподели и до кого може да ограничим бременността;

Тук именно се ситуират поредицата от въпроси, засягащи статута и разбиранията ни за семейство: възможността за асистирана репродукция извън брака (допусната – чл. 130, ал. 1 ЗЗ), възможността за асистирана репродукция между лица от един и същ пол (премълчана, но по-скоро имплицитно отречена от българското законодателство), възможността за „еднолична“ асистирана репродукция без партньор, възможността за послесмъртна репродукция (забранени са послесмъртно зачеване и послесмъртно имплантиране, но не и послесмъртна бременност и послесмъртно раждане – жена в мозъчна смърт).

Асистираната репродукция фрагментаризира както акта на възпроизводство, така и самото родителство. Те се разпадат на отделни и в немалка степен независими „функции“, които могат да бъдат осигурени от различни „източници“. Един човек може да бъде донор, друг да извърши зачеването чрез сливане на гаметите в стерилна среда, трети да износи бременността, четвърти да поеме финансовите тежести за бременността и отглеждането на детето. Възможно е и „раздаване“ на родителските роли при инструменталното споделяне не само на бременността, но и на родителството след раждането – повече от двама родители, които са си разпределили упражняването на родителските правомощия, влизащи в отношения по между си, съществено различаващи се от “каноничния“ брак. Появяват се нови форми на родителство: заместващо родителство, мултиродителство, ародителство, родителство-поръчителство.

Като примери е достатъчно да споменем три семейства, които в сравнителноправен план са извоювали юридическо признание за своето разминаващо се с традициите разбиране за семейно щастие:

– семейството на Томас Бийти с три негови деца, което поставя въпросът за „майчинството“ на трансексуални и сключили брак след промяната на юридическия си пол мъже. В това семейство е бил възможен изборът кой от двамата съпрузи да роди: жената или трансексуалния мъж, който е запазил детеродните си органи и способност. Така се заражда идеята за полово неутрални семейства, в които липсват термини като „майка“ и „баща“, а родителите се номерират: „Родител 1“ и „Родител 2“. Семейства – продукт на еднополови, та дори и на безполови бракове между лица с „нулев“ пол (интерсексуални лица).

– семейството на Дела Улф Кангро (фамилно име на бащата-донор) Уайли (фамилно име на „Майка 1“) Ричардс (фамилно име на „Майка 2“), което е първото юридическо признато в Британска Колумбия (Канада) семейство с повече от двама родители (които не са съпрузи). Известно като Прецедентът от Онтарио (януари 2007 г.) семейството на Дела (роденото дете) е разширено семейство, включващо хомосексуална двойка от две жени, едната от които е генетична майка, и генетичен баща на детето, в което родителството се споделя между трима души. Дела е била зачената по „естествен път“, но се отглежда в семейство, включващо две майки и един баща. За да може да бъдат вписани тримата родители, Британска Колумбия е била принудена да смени образецът на Акта за раждане, в който към настоящия момент могат да бъдат вписани до четирима родители. Подобно ограничение (до четири родителя), обаче, не съществува в Семейния кодекс на канадската провинция, поради което е напълно възможно образецът на акта за раждане да претърпи още промени.

– семейството на бебето S, родено от заместващата майка Кристал Кели, която отказва да направи аборт, след като се установяват сериозни увреждания на плода, като се премества в друг щат (от Кънектикът в Мичигън), за да получи родителски права върху износваното от нея дете и да го даде за осиновяване. В семейството на бебето S можем да наблюдаваме фрагментирането на родителските функции: генетичен баща е съпругът на ползващата се (интенционалната) майка (семейството от Кънектикът, което е поискало заместващото майчинство), генетична майка е анонимен донор на яйцеклетката, гестационна майка е Кристал Кели, а социални родители са осиновителите на детето. Между всички тях, с изключение на анонимния донор на яйцеклетката, е постигнато споразумение относно начина на упражняване на родителските права.

 

4. Последиците от Раздялата

 

Най-общо етическите притеснения, свързани с посочените трансформации на брака, семейството и родителството, могат да бъдат обобщени по следния начин:

 

– опасност от загубване на родителството като природно обусловен факт

пазаруване на деца и родителски роли; преодоляване на ограниченията за (при заболявания, възпрепятстващи безопасната бременност, износване и раждане) и неудобствата на (при други съображения – естетически, икономически и др.) на бременното тяло; комерсиално майчинство, репродуктивна проституция, инструментализиране на тялото, на децата и на родителството

 

– опасност от загубване на родеността като социален и като юридически факт

отпадане на бременността като своеобразно „протородителство“ – подготовка за родителската роля; бременността не е личен (телесен) и интимен акт, а е технология (процедура), осъществявана и управлявана от експерти – заченатият не се защитава от тялото на майката, а от машините на науката; възникване на феномена „анонимно“ зачеване и „анонимно“ родителство (когато и двамата донори са анонимни и не предявяват претенции за родителство), при който могат да възникнат „деца без родители“, „обществени деца“: репродукция, произвеждаща сираци.

 

Ако не трябва да бъдем толкова черногледи, но все пак да останем обективни за случващото се в обществената конвенция за семейство, бихме могли да направим следните изводи:

 

– асистираната репродукция замества брака като средство (механизъм) за създаване на семейство.

Тя подкрепя, легитимира и дори създава фактически семейства, семейства с един родител, семейства с еднополови или трансполови родители. Поставя дори въпросът за ационализация на родителството;

 

– асистираната репродукция разширява границите на традиционното патриархално и модерното нуклеарно семейство.

Тя включва в него донори, заместващи майки, приемни семейства, професионални родители. Прави необходима юридическата уредба на мултиродителство;

 

– асистираната репродукция има потенциала да промени радикално разбиранията ни за семейството: разглежда родителството като индивидуално право, всички пречки за упражняването на което следва да бъдат лекувани (ако са медицински) или юридически обезсилвани (ако са социални)

Тя се разглежда като еднолично право, което не зависи от брака или от съществуването на партньор, като естествено право, което може да бъде асистирано независимо от своите природни корени. Правото на брак за семейство се разпада (разделя) на две отделни права: право на брак и право на семейство, към които днес се добавя и още едно, трето ново и отделно индивидуално право – правото на дете и родителство, осигурено извън и независимо от брака и семейството чрез възможностите съвременните методи на асистирана репродукция.

 

Оказва се, че един от страничните ефекти на усилената репродукция може да бъде отслабването както брака, така и семейството, за да се роди от тяхната пепел, в историята на една продължаваща раздяла, нова претенция – претенцията за еднолично родителство и правото на дете. Но е възможен и друг подход: за трансформация на семейството не може и да се говори, тъй като винаги са съществували множество различни семейства, всяко от които е търсело своето щастие. Трансформацията всъщност е в правото, което става все по-толерантно към различието и замества нежеланата помощ с диференцирана грижа.

Важно е в този дебат да не забравяме за детето и за неговото щастие, макар или може би – именно защото, то да е само хипотетично и условно към момента на осъществяване на усилената (асистираната) репродукция.

Стоян Ставру

Видеозапис на доклада: