Алеаторността на договорите

(началото на книгата Алеаторността на договорите в българското гражданско право. С., ИК Фенея, 2013, 340 сс., с автори: Стоян Ставру, Делян Недев и Мирослав Димитров)

 

При сега действащото законодателство понятието за алеаторност е изцяло доктринално. Терминът „алеаторен договор“, както и свързаните с него термини: „алеаторно задължение“ и „алеаторно правоотношение“ се срещат и в съдебната практика, предимно във връзка с договора за издръжка и гледане. Липсата на законова уредба на алеаторността като специфична особеност на определени видове договори затруднява изясняването на нейната същност, както и на правните последици, свързани с нея. Макар понятието „алеаторност“ често да се използва в правната литература като безспорно, въпросите относно неговото значение и обхват пораждат редица задочни дискусии и не докрай изследвани противоречия. Разглеждането на тези противоречия и на свързаните с тях въпроси в контекста на сключваните днес като алеаторни договори би могло да хвърли известна светлина върху понятието за алеаторност в съвременното българско гражданско право. И тъй като алеаторните договори са имали обща уредба в българското законодателство – чл. 6 ЗЗД (отм.1), настоящото изложение ще започне именно с дадената в посочената разпоредба дефиниция за случаен (алеаторен) договор.

 

1. Обхват на понятието за алеаторност

 

1.1. Дефиниция по чл. 6, ал. 1 ЗЗД (отм.)

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЗД (отм.) случайният (алеаторния) договор е договор, по който за двете договарящи страни или за едната от тях ползата зависи от едно неизвестно събитие. Като примери втората алинея на разпоредбата е посочвала неизчерпателно2 договора за застраховане, заема на риск, играта, обзалога и пожизнената рента.

Даденото в чл. 6, ал. 1 ЗЗД (отм.) определение за алеаторност обаче не е достатъчно ясно, за да се отговори категорично на въпроса кои други договори, освен изрично посочените в чл. 6, ал. 2 ЗЗД (отм.), са алеаторни. Поради това, дори и при действието на отменения ЗЗД, критерият за разграничаване на алеаторните и комутативните договори е оставал доктринален.

 

1.2. Възможни доктринални разрешения

1.2.1. При липсата на категоричен законов текст, даващ ясна дефиниция на понятието за алеаторност при договорите в гражданското право, е възможно възприемането на различни по обхват понятия за алеаторност. Част от тях са изброени по-долу в последователност от най-тясното към най-широкото по обхват понятие за алеаторност:

– алеаторността като зависимост между насрещните престации по един договор, при която печалбата на едната страна е за сметка на загубата на другата (игра, обзалог, хазартни игри). Това е най-тясното понятие за алеаторност. В случая алеата (щастието, риска, шанса) се отнася до това коя от страните „ще загуби, за да спечели с това другата3“. При играта и обзалога размерът на печалбата за печелившия и загубата за губещия са известни при сключването на договора. Неизвестно е коя от страните ще спечели и коя ще загуби в резултат от изпълнението на договора;

– алеаторността като зависимост на търсената от страните еквивалентност4 между техните престации от неизвестно събитие (алеаторни продажби5, договор за рента, договор за издръжка и гледане6, договор за застраховане, договор за строителство за постигане на определен резултат срещу фиксирано възнаграждение7). В този случай алеата е свързана с крайното съотношение между престациите на страните. Фактът и моментът на настъпване на уговореното между страните събитие (възникването на бъдещата вещ, настъпването на застрахователното събитие, настъпването на смъртта на прехвърлителя, настъпването на нови факти, изискващи извършване на допълнителни разходи по изпълнение на задължението за строителство) определят каква ще е загубата/печалбата на всяка една от страните;

– алеаторността като зависимост на желаното от страните съотношение8 между техните престации от неизвестно за тях събитие (освен посочените по-горе договори това понятие включва приложимостта на алеаторността и при договора за дарение9). Възприемането на този критерий за алеаторност разширява обхвата на понятието и до безвъзмездните договори, по които може да възникне насрещно задължение и за облагодетелстващото се от тях лице, макар и към момента на сключване на договора те да желаят безвъзмездност в отношенията си. Дарителят желае да облагодетелства безвъзмездно дарения (има намерение за дарение), което се споделя от дарения, но законодателят с изричната разпоредба на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД включва в съдържанието на дарственото правоотношение задължение за дарения да предоставя издръжка в случаите, при които дарителят се нуждае от такава. Макар и под отлагателно условие, това задължение е уредено като „естествено“ (законово) съдържание на договора за дарение. Със съществуването му е свързана специфичната насрещност, която законът изисква в дарственото правоотношение: срещу задължението на дарителя да прехвърли собствеността върху дареното (дар) за дарения възниква задължение за даване на издръжка в случай на нужда (признателност);

– алеаторността като зависимост на очакваната от страните по договора полза от неизвестно събитие (тук се включват и заемът за потребление с уговаряне на лихва, която зависи от несигурни бъдещи обстоятелства (изменително условие), договорът за гражданско дружество). Това е най-широкото понятие за алеаторност. То включва всички договори, при които има неизвестност относно това какво ще спечели участващото в тях лице. Тази неизвестност (неопределеност) може да съществува не само при двустранните и възмездни договори, но и при едностранните (какъвто е заемът) и при многостранните договори (договора за дружество10). Нещо повече, такава неопределеност може да бъде открита и при някои едностранни сделки11, каквито са например приемането на наследство и заветът на право на ползване12.

В случаите, попадащи в първите две понятия за алеаторност, страните по възникналото в резултат от сключването на договора правоотношение в крайна сметка са (при хазартните игри) или могат да бъдат (застрахователните договори и договорите, пораждащи задължение за издръжка) печеливш и губещ. Това ще се определя от възникнали след сключването на договора обстоятелства, които имат случаен за страните характер. Никоя от страните, дори и когато нейното задължение по договора е ясно определено: размерът на облога, който дават и двете страни при хазартните игри; размерът на застрахователната премия (вноски), която заплаща застрахованото лице; стойността на недвижимия имот, който се прехвърля по договора за издръжка и гледане, не знае дали в крайна сметка ще спечели, или ще загуби.

Тази опасност (риск) съществува и при договора за дарение, при който задължението за издръжка по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД може да изчерпи стойността на дарения имот. Макар и в този случай да се стига до съотношение между престациите, което заличава безвъзмездния характер на договора, в закона липсва максимално определена граница, до която дарителят дължи издръжка на дарения (например до стойността на дареното му имущество). Поетото от дарения задължение за благодарност (признателност), включващо и правното задължение за заплащане на издръжка при нужда от такава за дарителя, съдържа в себе си риск, свързани със здравословното и имущественото състояние13 на дарителя, който риск не зависи от размера на дареното. Макар и дарен, дареният може да се окаже губещ. Това не се променя от обстоятелството, че за разлика от приобретателя по един договор за издръжка и гледане, дареният може да ограничи степента, в която се реализира поетият от него риск до размера на дареното му имущество, като не изпълни задължението си за даване на нужната за дарителя издръжка и с това стане причина за отмяна на договора за дарение (чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД). Подобна възможност обаче стои извън договора за дарение, тъй като осъществяването й води до неговото отпадане с обратна сила. Недаването на издръжка над размера на дареното би представлявало неизпълнение на задължението на дарения, което се санкционира от закона и води до възникване на потестативно право на дарителя да отмени този договор. В случая става въпрос за неизпълнение на едно алеаторно по своя характер задължение, а не за горна граница на едно комутативно задължение. В този смисъл риск е присъщ и за договора за дарение, предвид неизвестността към момента на сключването му на обстоятелството: дали дарителят ще изпадне в нужда от издръжка и какъв ще бъде обемът на издръжката, от която ще се нуждае14.

1.2.2. Един от основните въпроси, възникващи при алеаторните договори, е въпросът за границата на риска, който могат да поемат страните по едно гражданско правоотношение в зависимост от настъпването на едно случайно за тях събитие. Този риск de lege lata е регулиран от закона при хазартните игри и при застрахователните договори, съобразен е и при договора за продажба на наследство (чл. 213 ЗЗД), но е оставен в ръцете на съдебната практика и правната доктрина при договора за рента и договора за издръжка и гледане.

 

Бележки под линия:

1 Обн., ДВ, бр. 268 от 5.12.1892 г., в сила от 1.03.1893 г., доп., бр. 31 от 10.02.1904 г., отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г.

2 Вж. Меворах, Н, Д. Лиджи, Л. Фархи. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Част I. чл. чл. 1 – 333. С. 1926, с. 7.

3 Вж. Тончев, Д. Коментар на Закона за задълженията и договорите. Том Първи. С., 1929, с. 33.

4 В този смисъл вж. § 2 Недев, Д. За алеата в договорите.

5 Вж. § 3 Недев, Д. Продажба на надежда и продажба на наследство: аспекти на риска.

6 Вж. § 4 Ставру, Ст. Договорът за издръжка и гледане като неименуван алеаторен договор.

7 Вж. § 5 Димитров, М. Комутативен или алеаторен договор ли е договорът за строителство?

8 Като желаното от страните съотношение може да е и съотношение на безвъзмездност. Настъпването на едно неизвестно за тях събитие обаче – изпадането на дарителя в нужда (при договора за дарение), променя това съотношение.

9 За обосноваването на тази теза вж. подробно § 6 Ставру, Ст. Алеаторност при договора за дарение.

10 За интересен случай на колебание при квалифицирането на един договор с „алеаторен момент“ като договор за дружество или като неименуван договор вж. Решение от 22.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 464/2003 г., II г. о. Съдебната практика е цитирана по ПИС „Апис“.

11 В този смисъл вж. Розанис, С. Алеаторни сделки. – Собственост и право, 2002, № 4, ЕПИ On-line. Като пример за алеаторна едностранна сделка авторът посочва заветът на плодоползване при общо завещателно разпореждане, направено под краен срок (чл. 17, ал. 2 ЗН), както и заветът на вещно право на ползване върху конкретно определен имот от наследството. Като алеаторни се определят и договорът за учредяване на ограничено вещно право на ползване – тъй като продължителността на съществуването му зависи от продължителността на живота на ползвателя. На същото основание като алеаторен се квалифицира и договорът за учредяване на право на строеж в хипотезата на чл. 65 ЗС. Като алеаторен се посочва и учреденият по административен ред сервитут за преминаване по чл. 38 ЗОСИ, който съществува под неопределен срок – отпадане на нуждата на собственика на господстващия имот (прокарването на улица).

12 Вж. Венедиков, П. Система на българското наследствено право. С., 1939, с. 412: “Такова дарение или такъв завет (дарение/завет на право на ползване) винаги има алеаторен характер, защото не е известно колко ще живее лицето, в чиято полза е направено“.

13 Случайни за страните обстоятелства.

14 Този обем ще се определя от нуждата на дарителя, която може да бъде различна и да се променя във времето. По-подробно за алеаторността при договора за дарение вж. § 6 Ставру, Ст. Алеаторност при договора за дарение.

Стоян Ставру

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.