Остарялото и не дотолкова практично разбиране в теорията и практиката за обезщетението на неимуществените вреди налага изследването на проблема. Дълги години на въпросите, свързани с обезщетяването на тези вреди, са давани уклончиви отговори и умело се е избягвал проблемът с остарели дефиниции и нежелание за тълкуване на същите, което е довело до едно неактуално и съвсем незадоволително разбиране за същността им. „Посягането“ върху непротиворечивата на пръв поглед дефиниция би довело на своя автор сигурна критика, което вероятно е и причината за беглото изслeдване на проблема в българското законодателство. Цел на настоящата разработка е да постави и разгледа някои въпроси, свързани с обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от юридически лица.

 

1. Какво е вреда?

В теорията могат да бъдат срещнати различни дефиниции за вреда. Трудно може да бъде постигнато изчерпателното им систематизиране, затова ще се спрем на по-популярните сред тях.

Вредите са всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение, респективно правата и интересите на трето лице от неизпълнението спрямо него общо задължение да не се причинява на никого вреда.“[1]

Първата група автори, обединяващи се около тази дефиниция, търсят първоизточника на вредата в нарушаването на субективни права. Дефинирайки по такъв начин вредата, ограничаваме нейния обхват. Не всяко нарушаване на субективно право е следвано от вредоносен резултат.

Вредите са последици от засягането не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения като владението.“[2]

До голяма степен двете мнения се припокриват. Второто разбиране е по-близо до същината на явлението. Правилно определено от автора, че не само нарушаването на субективно право има вредоносен резултат; засягането на каквото и да е защитено от правото благо може да доведе до неблагоприятни последици, но не е задължително. Не всяко правонарушение е следвано от накърняване на права или вредоносен резултат.

Вредите са всички неблагоприятни последици, които накърняват правната сфера, те са онова зло, което кредиторът търпи. Понятието правна сфера е често използвано в теорията като едно абстрактно определение, но легална дефиниция за него не е изведена. Най-общо може да се определи като всички защитими от правото блага, които принадлежат на един субект. Тези блага могат да бъдат както имуществени, неимуществени, така и всички фактически състояния, на които законодателят дава защита.

Различните виждания, стеснявайки и разширявайки определението за вреда, стигат и до третото становище, където вредата е определена максимално широко като всяко отрицателно проявление на материалната и духовна сфера на увреденото лице. Но различните виждания не изследват същността на вредата, те търсят нейното основание[3].

Разбирането, което се приема в настоящата разработка, е, че всяко отрицателно проявление, водещо до негативно засягане на правната сфера на увредения субект, следва да се счита за „вреда“.

В зависимост от възможността за парична оценка могат да бъдат имуществени и неимуществени вреди, като настоящата разработка ще се концентрира главно върху втория вид.

 

1.1. Обезщетението на вреди и неговата цел

Обезщетяването и на двата вида вреди има компенсаторна функция. Имуществените вреди имат паричен еквивалент, изразявайки се в пропусната полза и претърпяна загуба. Неимуществените нямат директна парична оценка, тяхното компенсиране е в зависимост от преценката на съдията по справедливост.[4],[5] Ако правният ред не е в състояние да даде на морално увредения еквивалентно обезщетение, той дава приблизително такова чрез заплащане на парична сума, която има за задача да обезпечи удовлетворението на други нужди. Модерният възглед приема, че с обезщетението не се премахва вредата, обезщетението не може да върне нещата назад, а има за задача да направи по-търпими последиците от настъпването на вредата.

 

2. Общо понятие за неимуществени вреди

Нашата практика и теория свързват неимуществените вреди с негативни психически преживявания, физически болки и страдания [6],[7], душевни потискания, засягане на честта, спъване на развитието на личността [8] и т.н., т.е. с всички негативни проявления в духовния живот на едно физическо лице, които то може да изпита.[9]

Според проф. Владимир Петров може да се търси аналогия със съставните части на имуществената вреда – претърпяна загуба или пропусната полза. Това бива възприето като един от способите за преодоляване на застъпеното в практиката разбиране, че не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание. Професор Петров счита, че неимуществената вреда може да се изрази както в отрицателна емоция, така и пропуснато удоволствие.[10]

 

2.1. Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди?

За да може субектът да претърпи неимуществени вреди, така както са определени от теорията и практиката, е необходимо да може самостоятелно да формира отношение към даден резултат. Склонна съм да приема, че юридическото лице, като субект, който действа чрез своите представителни органи, не може да формира всички тези психични отношения самостоятелно и отделно. Неговото волеобразуване е смесен процес, свързан със субективни, организационни и изчислителни правила. Юридическото лице няма своя психика, не може самостоятелно да формира отношение, неговата воля е изразена чрез неговите органи. Формирането на тази воля минава през различни фази – вътрешноорганизационна, която е свързана със съгласуване на волята на физическите лица, и външнопредставителна, свързана с обективирането й. Изразената воля винаги е правно релевантна. Формирането и заявяването й, за разлика от тази на физическите лица, винаги е насочена съм определен правен резултат.[11]

По българското право юридическото лице е носител на права и задължения от момента на неговото създаване. Като годен правен субект, то има имущество, отделно от това на своите членове, и се създава за постигане на определени цели, заложени в учредителния му договор. Той е отделен правен субект, признат от закона за такъв, и на него са присъщи неимуществени права като правото на сдружаване, правото на добро име, свободно определяне на своята дейност, както и редица други защитими от правото възможности юридическото лице да се развива като субект на правото.

Стеснителното тълкуване на понятието неимуществени вреди като субективно възприето преживяване изключва юридическите лица като субекти, които могат да претендират претърпяването им. С оглед практическите проблеми, до които води това, следва ли да приемем еднозначно дефиницията, че вредите са само претърпени болки и страдания като субективни усещания?[12] В практиката на международните съдилища и чужди правни системи определението за неимуществени вреди е тълкувано разширително, като е призната възможността юридическите лица да ги претендират.

Тук също може да се споменат някои законови разпоредби в нашето законодателство, които не ограничават претендирането на тези вреди само от физически лица.

Разпоредбата на чл. 631а от Търговския закон:

– Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът – физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.

– Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.

Разпоредбата на чл. 76а ЗМГО:

– Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

Разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ:

Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

 

2.2. Неимуществени вреди при юридическите лица, които извършват търговска дейност

В Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, постановено във връзка с отговорността на институциите на ЕС по реда на чл. 340, ал. 2 ДФЕС, се приема, че опозоряването на юридическото лице засяга не само търговските интереси на дружеството, а и неговата репутация на коректен търговец. Съдът квалифицира тези последици като неимуществени вреди, в резултат на което присъжда по справедливост обезщетение в размер на 20 000 хиляди евро. В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. European Commission. СЕС се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, която засяга отрицателно доброто му име и реномето му.

Един по-различен поглед върху неимуществените вреди може да ни даде Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal, ECHR. Жалбоподател пред Европейския съд по правата на човека е португалско публично дружество „Comingersoll S.A.“. Производството по делото се развива по повод чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), който прокламира правото на справедлив съдебен процес в разумен срок.[13]

Историята на спора започва с иницииране на производство пред португалски съд през октомври 1982 г. във връзка незаплатени на „Comingersoll S.A.“ задължения. След развитие на спора пред няколко съдебни инстанции, той продължава да бъде висящ приблизително 17 години, което е и поводът за жалбата на „Comingersoll S.A.“, подадена пред Европейската комисия по правата на човека на 07.02.1997 г., след като е прехвърлена на Съда през 1999 г., се допуска за разглеждане от Голяма камара. Съдът взема предвид всички факти по делото, като причинената несигурност във връзка с планиране на решения, свързани с дружеството, нарушеното управление на компанията, за което няма прецизен метод за изчисляване на парична оценка на вредите, както и тревожността и неудобството, причинено на нейните членове по повод на управлението на дружествените работи. Въпреки направените възражения от ответника, че неимуществените вреди са субективни отношения, които юридическото лице не може да изпита, Съдът присъжда неимуществени вреди в размер на 24 939 евро (5 000 000 португалско ескудо).

Посочените две решения са пример за разрешение на проблема на международно ниво. Европейското законодателство отдавна е прескочило разбирането, господстващо досега в нашата теория и практиката, че такива вреди не могат да бъдат претендирани от юридически лица. И двете решения са свързани с дружества, които извършват търговска дейност. Проявлението на неимуществените вреди при тях рефлектира върху имуществените интереси на дружеството и има отрицателно въздействие върху управлението, инвестициите и др. Следователно при засягане на неимуществени права какви могат да бъдат вредите при юридическите лица – и в частност тези, които извършват търговска дейност: накърняване на репутацията, въздействие върху инвестициите, други негативни проявления, свързани с развитието им на пазара. Вредите при юридическите лица, които имат търговска дейност, непременно имат имуществена стойност. Въпреки че техни неимуществени права могат да бъдат засегнати, всяко засягане има имуществен еквивалент. Ако при нарушена репутация претендираме обезщетение за имуществени вреди, доказването на пропуснатата полза би бил един сложен и дълъг процес. Признаване на възможността на юридическите лица да претендират неимуществени вреди значително би улеснило процеса и би дало възможност на съда да даде достойно обезщетение по справедливост.

 

2.3. Неимуществени вреди при юридическите лица с нестопанска цел

Следва да се обърне внимание на юридическите лица, които не извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, а се създават за извършване на нестопанска дейност в обществена или частна полза. Какво проявление може да има за тях накърняването на неимуществени права, след като тяхната дейност не е стопанска?[14],[15] Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), бивайки сдружения и фондации, читалища, политически партии, синдикални организации, професионални обединения и т.н., могат да извършват своята дейност в частна или обществена полза. Която и от двете форми на дейност да развива юридическото лице, стопанската дейност не му е присъща, а се използва за задоволяване на потребностите на ЮЛНЦ и подпомага постигането на същинската му цел. Ако при търговските дружества нарушаването на неимуществени права има имуществена стойност, то тук каква би била тя? Струва ми се, че при този вид юридически лица възможността за претендиране на такива вреди е по-близо до тази на физическите лица и няма как да бъде оценима в пари, тоест няма как да има имуществено проявление. Създаването на един такъв субект на правото дава възможност на участващите в него лица и поддръжници да се обединяват около идеи, културно-просветни начинания, религиозни предпочитания и други. Всяко засягане на неимуществено право влияе негативно върху проявлението на тези идеи и начинания, като оценяването му в пари, струва ми се, е невъзможно. Ако има възможност за доказване на претърпяна загуба или пропусната полза при търговските дружества, то тук би било невъзможно.

Цитираната практика по-долу може да послужи като аргумент, че няма имуществено проявление в патримониума на засегнатото юридическо лице, а само накърнени неимуществени права, сходни с тези на физическите лица.

В последните години нашата съдебна практика прави известен пробив в концепцията за неимуществени вреди. Така в Решение 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., с които се уважават претенциите на религиозна организация „Свидетелите на Йехова“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които произтичат от уронването на авторитета на религиозно вероизповедание чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения чрез средствата за масова информация. Съдът правилно приема, че обезвъзмездяването на вредите служи за морално удовлетворение на пострадалите. И с трите решения е потвърдено, че правото на добро име и на свобода на религията са сред основните права на българските граждани. Религиозната институция „Свидетелите на Йехова“, регистрирана като юридическо лице на територията на Република България, безспорно притежава всички права, гарантирани от Конституцията, както и от ЕКЗПЧОС. Следователно всяко от решенията признава възможността за репариране на вредите на юридически лица, като присъжда съответното обезщетение.

По дело на Висшия мюсюлмански духовен съвет срещу България, приключило с Решение от 16.12.2004 г., ищецът твърди, че е бил жертва на произволна дискриминационна държавна намеса в органа на мюсюлманската общност в България и е нарушен принципът за безпристрастност и справедливост при водените съдебни процеси от български съдилища, както и принципът, прогласен в чл. 9, пар. 2 – „Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите“. Съдът е приел, че не е била необходима намеса на държавата в правата на организацията и действията на държавата противоречат на демократичността, с оглед на което са нарушени неимуществени права на религиозното вероизповедание и е присъдено обезщетение в размер на 5000 евро.

От практиката на Европейския съд по правата на човека внимание заслужава и Решение от 08.12.1999 г. по дело „Независима и демократична партия“ срещу Турция. „Независима и демократична партия“ е създадена през октомври 1992 г., като част от целите, заложени в нейния устав, били „…създаване на нова система, управлявана от мир и братство, в която всички народи да се самоопределят…“ На 29.01.1993 г. е подадена жалба пред Конституционния съд, че целите на партията нарушават принципите на турската конституция и създават опасност за териториалното единство и светски характер на републиката. След постъпване на жалбата за партията настъпват много неблагоприятни последици, които са свързани с проявлението й в обществото. Представителят на партията поддържа, че тя била разпусната, а на нейните членове било забранено да заемат длъжности в която и да е друга политическа партия. Образувано е производство пред Европейския съд по правата на човека. Вземайки предвид всички факти по случая, съдът констатира, че са настъпили неимуществени вреди от действията на правителството срещу партията и й присъжда такива в размер на 30 000 франка.[16]

 

3. Заключение

Като обобщение на всичко казано дотук, не може да отречем нарастващото значение на юридическите лица, тяхното развитие и проявление в оборота са от основно значение за неговия просперитет. Модернизирането на понятието не е свързано с излишна помпозност или свръхрегулация, а е необходимост, която ще ни доближи до достиженията на европейското законодателство. Правото не е съвършена система, а законодателството на всяка държава има за цел да регулира възможно по-широк спектър от области. Все по-бързите темпове на развитие поставят пред нас редица проблеми, неизвестни досега на правото.

 

Бележки под линия:

[1] Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения от П. Попов. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002, 325–326.

[2] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2016, 429–430.

[3] За задълбочен анализ по темата вж. Конов, Тр. Основание на гражданската отговорност – В: Подбрани съчинения. С.: Сиела, 2010, 21–244.

[4] Решение № 710 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2009 г., IV г. о., ГК. С оглед прилагането на принципа за справедливост съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства от значение в тази насока – време и място, броя (интензитета) на употребените думи и изрази.

[5] Решение № 41 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2017 г., IV г. о., ГК. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.

[6] Решение № 88 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011 г., II т. о., ТК. Определянето на неимуществени вреди става чрез преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.

[7] Решение № 340 от 15.10.2010 г. на РС – Ловеч по гр. д. № 174/2010 г. – изразяването на вреди в претърпените от ищеца болки и страдания след ПТП.

[8] Решение № 1878 от 7.03.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 10052/2014 г.

[9] Подробно разглеждане на обезщетението за неимуществени вреди вж. в Антонов, Д. Обезщетение за неимуществени вреди (Преглед на практиката на ВС). // Социалистическо право, 1961, № 6, достъпна и на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2017/11/5/-e-

[10] Петров, Вл. Обезщетението за неимуществени вреди при договорната отговорност. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 2453.

[11] Вж. Ставру, С. Волеобразуване и волеизявление при юридическите лица. // Търговско право, 2006, № 6, 81–103, достъпна и на https://www.challengingthelaw.com/grajdansko-pravo/voleodbrazuvane-ul/

[12] Решение № 1515 от 1.06.2018 г. на САС по в. гр. д. № 6402/2017 г. – в мотивите си съдът обосоновава възможността за носене на отговорност, като се позовава на текстовете на ТЗ, ЗГМО, както и практиката на СЕС. Присъдени са вреди в размер на 3 000 лева по справедливост, които представляват обезщетение за накърнена репутация и подронване на имиджа. Засегнати са неблагоприятно името и авторитета на дружеството като търговски партньор от прокуратурата не Република България, като са изложени гласно доказателствата в наказателното производство.

[13] Чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС: ?сяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

[14] Решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. – подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди, претърпени от религиозни организации от изразени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им? Уронването на авторитета на религиозно вероизповедание чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

[15] Решение от 19.05.2004 г. на ЕСПЧ по делото на Лотер и Лотер срещу България по жалба № 39015/1997 г., първо отделение, председател Христос Розакис.

[16] Case of freedom and democracy party (OZDEP) v. Turkey (Application No. 23885/94).

1 кометар

  1. Една изключително издържана статия на може би най-добрия юрист, когото познавам.

    Правото за Никол Кривулева е не само професия, а и призвание. Имам удоволствието лично да я познавам и мога смело да твърдя, че тя би подходила към всеки казус, приемайки го като свой, влагайки душата си в него. Както тя би казала – един невероятен капацитет, готов да помогне на всеки, проявявайки човечност, а благата и усмивка няма да ви остави безразлични.

    Правото за Никол е изстрадана мащеха, която върви като спътница редом до нея в щастие и неволи. Любовта, с която Никол търси справедливостта, я оприличава на един съвременен Мевляна Руми. И тъй както Шамс е за Руми, такова е и изкуството за справедливото и доброто за Никол.

    Успех мило момиче!

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.