§ 1. Постановка на проблема.
С уредбата на опрощаването на задълженията, възникнали в сферата на частното право, се държи сметка за свободната воля на страните да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Вън от съмнение е, че щом с един договор могат да бъдат създадени права и задължения за страните по него, то също с договор страните ще следва да могат да постигнат съгласие и за унищожаването на една правна връзка между тях – аргумент от чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Опрощаването на облигационните задължения е договорен способ за погасяване на валидно възникнала преди това облигационна връзка между същите страни по едностранен договор или едностранна сделка, или за погасяване на задължението на едната страна по двустранен договор.
Договорът за опрощаване, така както е уреден в Закона за задълженията и договорите, е един от добре изяснените договорни видове. Което обаче не означава, че проблемите при него са еднозначно и докрай разрешени, нито че законовите правила са съвършени и ясни. Законодателната му уредба е изключително лаконична, което допълнително допринася за някои теоретични неясноти и спорове, даващи своето отражение и в практиката. Тя се състой само от едно изречение – “Задължението1 се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.”
Договорът за опрощаване на облигационни задължения има още една проекция, която налага изясняването му, а също и разграничаването между него и други подобни нему правни фигури.
Доколкото данъчното право се интересува от стопанския ефект на сделките, сключвани между отделни субекти, и понеже опрощаването на задължения е договор с погасително действие(т.е. то препятства възникването на определен стопански ефект от сключена преди това сделка), то данъчният закон държи сметка за подобни сделки, като им придава съответните данъчни последици с цел предпочитане и защита на фиска.
Например мога да искам да надаря някого, но поради нежеланието да се плати данък дарение уговаряме да се даде заем на лицето(дарен), който после да бъде опростен.2 По този начин с договора за заем и последващо сключен договор за опрощаване на заетата сума лесно се заобикаля данъчния закон. Ако той не беше предвидил като обект на облагане опростеното задължение в случая не би възникнало задължение за плащане на данък дарение и то при условие, че е постигнат правният и стопански ефект на дарението
Редица данъчни закони изрично уреждат опрощаването на задълженията между стопанските субекти и данъчните регулации във връзка с това, а други – квалифицират опростените задължения като обект на облагане, независимо от характера им.3
§ 2. Обща характеристика на договора за опрощаване. Увреждане на кредиторите.
§ 2.1. Обща характеристика на договора за опрощаване. По въпросите относно опрощаването на задълженията в областта на частното право изглежда доктрината да е дала достатъчно отговори4. Опрощаването е един от способите за погасяване на задължения.5 Такова систематично място му е отредено от законодателя в Закона за задълженията и договорите. Опрощаването е уредено в чл. 108 от закона като договор между кредитора и длъжника6. Като договорен способ за погасяване на облигационните задължения то може да има пълен или частичен погасителен ефект. Схващано като проявна форма на волята на кредитора то представлява доброволен отказ от вземане. Едностранния отказ на кредитора обаче не поражда действие – няма погасителен ефект. Необходимо е съгласието на длъжника7. Опрощаването е неформален договор8. Законодателят не поставя условия за форма на този договор, дори когато задължението е възникнало по формален договор. Опрощаването може да е както изрично, така и мълчаливо9. Предмет на опрощаването може да бъде всяко задължение, освен когато нормативен акт или договорка между страните го запретяват10. Най-често опрощаването се схваща като каузален договор11. То може да има безвъзмезден или възмезден характер. Обикновено опрощаването има безвъзмезден характер. Опрощавайки задължението на длъжника кредиторът желае да го надари – в случая то може да се схваща като акт на щедрост12. Безвъзмездният характер на договора за опрощаване не влияе върху възмездността на първоначалното облигационно отношение13.
Логично е да се постави въпросът: “Може ли длъжникът да изпълни задължението си след сключване на договор за опрощаване и има ли иск против кредитора си за неоснователно обогатяване на последния при изпълнение на задължението след опрощаването му?”
Облигационното задължение между страните първоначално е било налице, но с договора за опрощаване между кредитора и длъжника задължението, и съответстващото му материално субективно право(вземане), са погасени. Отпаднал е онзи юридически факт, който валидно е породил задължението, и то, преди да се извърши даването, респективно получаването на облагата.14 Налице е начална липса на основание за изпълнение от страна на длъжника. Липсва валиден юридически факт за правната основателност на изпълнението. В този смисъл може да се приеме, че длъжникът може фактически да даде дължимото и кредиторът да го получи, но за изпълнение на облигационно задължение в юридическия смисъл не може да става дума.
При разглежданата хипотеза длъжникът би имал иск за неоснователно обогатяване против опростилия кредитор с основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.15 Тук обаче следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Текстът гласи, че “не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.”
С Тълкувателно постановление No 1 от 1979 год. на Пленума на ВС се приема, че въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в хипотезата на начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.16 Анализираният случай се отнася именно за начална липса на основание за разместване на имуществени блага. Доколкото изпълнението се отнася до нравствен дълг на длъжника към опростилия го кредитор и то е съзнателно реституцията би била недопустима.
Например след опрощаване на задължението опростилият кредитор заболява тежко и поради липса на средства няма възможност за лечение. Научавайки за това състояние опростеният длъжник “изпълнява” опростеното задължение. В случая той изпълнява съзнателно свой нравствен дълг и не може да претендира за връщане на даденото. При тази хипотеза сме изправени пред разрешено от закона неоснователно разместване на блага. Справедливостта и изискванията на морала налагат подобно решение.
§ 2.2. Увреждане на кредиторите. С договора за опрощаване на задължение имуществото на кредитора, който е опростил едно задължение, обикновено намалява, защото той губи безвъзмездно едно свое право, а имуществото на длъжника се увеличава, защото той се освобождава от едно задължение.17 Опрощаването представлява разпоредително действие с имущество на кредитора със съгласието на длъжника. Цялото имущество на длъжника служи обаче за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 от ЗЗД. Според чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Поради това договорът за опрощаване, особено ако той е безвъзмезден, подлежи на отмяна с Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, ако с него се увреждат интересите на кредиторите на опростилия задължението кредитор.18
Държавата, съответно общините, се явяват кредитори на данъчните длъжници по отношение на задължението за плащане на държавните и местните данъци, като вид публични вземания. Имущественият интерес на тези публични субекти по отношение на събирането на дължимите публични вземания също следва да бъде защитен и гарантиран.
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс в чл. 216, подобно на чл. 135 от ЗЗД, въвежда относителната недействителност по отношение на държавата и общините на сключени след определена дата безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника, както и сключените възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.19 Сделките, посочени в текста на ДОПК пораждат правни последици между страните, които следва да бъдат зачетени от третите лица. Техните правни последици в случая не могат да бъдат противопоставени на държавата и общините, защото засягат по неблагоприятен начин интереса им да получат удовлетворение на вземането си за данъка.
Относителната недействителност се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя настъпва като последица на съдебното решение от уважаването на предявения конститутивен иск.20 До влизането в сила на съдебния акт сделките, предмет на процеса, не се смятат за недействителни по отношение на публичния взискател.
Член 216, ал. 3 от ДОПК дава възможност на публичните взискатели и публичните изпълнители да упражнят правата на кредиторите по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. В този случай знанието за увреда на кредитора у лицето, с което публичният длъжник е договарял се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
§ 3. Действие на договора за опрощаване. Договорът за опрощаване и солидарните задължения. Погасителна давност и опрощаване.
§ 3.1. Действие на договора за опрощаване. Опрощаването прекратява вземането на кредитора заедно с всички акцесорни права.21
При едностранните договори възникват задължения само за едната страна. Това е съдържането на облигационното отношение при този вид договори. При опрощаване на задължението от кредитора в този случай се погасява договорната връзка между страните. Така опрощаването може да се възприема като договорен способ за погасяване на облигационното отношение, възникнало по едностранен договор.
Не е така обаче при двустранните договори, при които възникват правни задължения и за двете страни по договора. Опрощаването на задължението на едната страна не води до погасяване на договорната връзка. Опрощаването на задължението на купувача за заплащане на цената не освобождава продавача от задължението му да прехвърли собствеността. В този случай не може да става дума и за “трансформиране” на договора за продажба в договор за дарение. При опрощаване на задължението на едната страна по двустранен договор договорът не се превръща в едностранен.
Задължението и правната връзка между страните, породени от едностранни сделки, също се погасяват с договор за опрощаване.
Договорът за опрощаване поражда действие само занапред. Законът за задълженията и договорите не предвижда изрично обратно действие на този договор. Няма законова забрана при желание на страните опрощаването да произведе обратно действие. В този случай то не бива да засяга права, придобити от трети лица22.
Обратното действие на договора за опрощаване не бива да засяга и правата на публичните тела да получат данъчно плащане в своя полза. Измествайки по своя воля погасяването на задължението към един минал момент страните по договора могат да осуетят правото на държавата/общините да установят данъка или да съберат същия. Мисля, че в подобни случаи обратното действие на договора не би било зачетено по отношение на публичните субекти.
§ 3.2. Договорът за опрощаване и солидарните задължения. Член 124, ал. 2 от ЗЗД урежда хипотезата на опрощаване на задължението в полза на един солидарен длъжник. Текста гласи, че “опрощаването на задължението в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.” Това представлява изключение от правилото, че опрощаването на задължение в частно-правните отношения възниква само по силата на договор.23 Договорът за опрощаване има сила между кредитора и длъжника. Той принципно поражда действие само между тези страни – аргумент от чл. 21 от ЗЗД. Според цитирания законов текст, договор между две страни може да породи действие и спрямо трети лица само в предвидените в закона случаи. Коментираната хипотеза на опрощаване е именно такъв случай. Ако липсва изрична уговорка за запазване на правата на кредитора по отношение на солидарните длъжници, договорът за опрощаване в полза на един солидарен длъжник ползва и останалите от тях. С аргумент за по-силното основание, опрощаването на задължението на главния длъжник освобождава солидарните длъжници.
Член 22 от ЗЗД дава възможност да се договаря и в полза на трето лице. Освобождаването на солидарните длъжници при опрощаването на задължението на единия от тях не е по силата на договор в полза на трето лице. В хипотезата на чл. 124, ал. 2 от ЗЗД опрощаването на задълженията на несключилите договор за опрощаване солидарни длъжници настъпва ex lege, макар първопричината на освобождаването им да се крие в договора за опрощаване между кредитора и един от тях – достатъчно е да липсва изрична уговорка за запазване на правата на кредитора.24 Случаят е проявление на принципа, заложен в чл. 21 от ЗЗД, че в предвидените в закона случаи договорът може да има действие и за трети лица, които не са страни по него.
§ 3.3. Погасителна давност и опрощаване. Давността погасява вземането на кредитора. Тя е период от време, определен в закона, през който кредиторът е бездействал по отношение на реализацията на вземането си, и неговото субективно право не е прекратено по някой от предвидените в гражданския закон начини – например чрез прихващане.25 Погасителната давност унищожава притезанието, а не самото материално субективно право – “Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.”26 След изтичане на давностния срок и възражение на длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност, субективното право, лишено от своята съдебна и изпълнителна защита, се превръща в естествено право.27 В този смисъл погасителната давност е израз на принципа, че правата се дават за защита на интереса, а където интерес явно няма(поради бездействието), защитата на правото се отнема. Давността придава нормативна сила на едно фактическо положение.28 Член 120 от ЗЗД предвижда, че давността не се прилага служебно. Нужно е винаги възражение на длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност.29
И погасителната давност и опрощаването са способи за погасяване на задълженията. С това обаче общите им черти свършват. Погасителната давност е юридическо събитие. Договорът за опрощаване е юридическо действие(сделка). Една от съществените разлики между тях е, че докато погасителната давност лишава вземането от неговото притезание(от съдебната му защита), то договорът за опрощаване погасява самото материално право. Допустимо е да се опрости вземане, което е погасено по давност.30 Законът за задълженията и договорите не дава изрично подобно решение, но липсва и категорична забрана в този смисъл. По аналогия с чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, който решава хипотезата на прихващане с погасено по давност вземане, е мислимо да се допусне и опрощаването на погасено по давност вземане, щом длъжникът е съгласен с това и не направи възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Ако длъжникът, при предложението за опрощаване на задължението, направи възражение, че вземането е погасено по давност, до договор за опрощаване няма да се стигне, тъй като за него е нужно съгласието на длъжника. В случая възражението на длъжника за погасителна давност има приоритет, ако той реши да се позове на нея.
Въпросът за времевото съотношение между изтеклата погасителна давност и договорът за опрощаване е от особено значение, разгледан на плоскостта на данъчното право. Данъчният ефект може да произтече или от изтеклата погасителна давност или от договора за опрощаване. Данъчният закон зачита един от двата факта, като обикновено дава приоритет на този, който се е осъществил първи по време.
Може логично да се постави и въпросът дали сключването на договор за опрощаване на едно задължение, което е погасено по давност, не е признаване на вземането31 по реда на чл. 116, б. “а” от ЗЗД, което пък е основание за прекъсване на давността. Отговорът на този въпрос придобива значение в случаите, при които поради различни основания договорът за опрощаване не произвежда действие.
Признанието на вземането е едностранен акт(едностранна сделка) на длъжника. В този смисъл то би било действително, дори договорът за опрощаване да не е. То има действие, дори признаващият да не знае за неговата прекъсваща давността функция. Признанието следва да бъде отправено към кредитора или оправомощено да го приеме лице или орган. Към момента на изявлението то трябва да съдържа съществуващо субективно право.
Ако опрощаването не произведе действие и съгласието на длъжника с него се приема за признание на вземането, то давността за вземането ще се смята за прекъсната и ще започне да тече нова давност. Може да се приеме, че сключването на договор за опрощаване на погасено по давност вземане не е признаване на вземането от длъжника по смисъла на закона. Такъв договор не прекъсва давността. Давността може да бъде прекъсната преди да е изтекла. В случая това не е така. При недействителност на договора за опрощаване на погасено по давност вземане към момента на сключването на договора за опрощаване, длъжникът може винаги в последствие отново да предяви възражение за изтекла погасителна давност.
Сключването обаче на договор за опрощаване преди изтичането на погасителната давност за вземането, който по една или друга причина не произведе желаното действие, може да се приеме като признаване на вземането от длъжника. В този случай давността се смята за прекъсната и започва да тече нова давност
§ 4. Опрощаване на задължения, възникнали по многостранни договори и актове на дружествени органи.
В частното право задължения възникват не само по силата на договорите. Едностранните волеизявления също могат да породят, изменят или прекратят права и задължения. За тях се прилагат правилата за договорите – аргумент от чл. 44 от Закона за задълженията и договорите. Права и задължения могат да бъдат породени и от многостранни сделки, а така също и от актове-решения на дружествени органи. Независимо от характера на правната връзка, която е породила дадено задължение в частното право, опрощаването му е по силата на договорна връзка между кредитора и длъжника. Опрощаването не може да произведе действие нито по силата на едностранно изявление, нито посредством многостранна сделка.
§ 4.1. Опрощаване на задължението за вноска в гражданско дружество по ЗЗД.
Както беше казано, договорния характер на опрощаването на задължения не се влияе от характера на правоотношението, по което е възникнало задължението. Договорът за опрощаване предполага съвпадение на насрещни волеизявления – на кредитор и длъжник. За разлика от договора за опрощаване договорът за дружество е многостранен, а не – двустранен, защото при него липсват насрещни волеизявления и престации. След като интересите са общи, то и волеизявленията и задълженията не са насрещни, а – взаимни, насочени към една обща стопанска цел32. Гражданското дружество не е правен субект. Може обаче да бъде опростено задължението на съдружник в гражданско дружество за вноска. Договорът за опрощаване се сключва между всички съдружници в дружеството и този, чието задължение за вноска се опрощава. Това са насрещните страни по договора. Дружеството не може да бъде страна по този договор поради липса на правосубектност.33 В случая договорът за опрощаване не е многостранен, въпреки че с него се опрощава задължение, възникнало по многостранен договор.
§ 4.2. Опрощаване на задължението на ООД да върне допълнителна парична вноска на съдружник.
Подобно е положението при опрощаване на задължението на ООД да върне на съдружника допълнителната парична вноска, направена по реда на чл. 134 от ТЗ. Задължението за подобна вноска винаги е парично. Нашето право не познава задължения за допълнителни непарични вноски в ООД. То не възниква по договор между съдружниците, нито по договор между съдружниците и дружеството. Задължението за внасяне на допълнителните парични вноски възниква на основание решение на общото събрание на съдружниците34. Решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за набиране на допълнителни парични средства, не представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ35. Опрощаването на задължението на дружеството за връщане на вноската на съдружника е договор между кредитора (съдружник) и длъжника (дружеството).
Отчитането на направените допълнителни парични вноски от съдружниците от “задължения към свързани лица” в капиталови сметки като “резерви” – например като средства по фонд “Резервен” – не винаги е свързано с опрощаване на задължението на дружеството да върне на съдружника направената допълнителна парична вноска.
§ 4.3. Опрощаване на задължението на съдружника да внесе допълнителна парична вноска в ООД.
Идентично би следвало да е разрешението и при опрощаване на задължението на съдружника за внасяне на допълнителната парична вноска. В случая дружеството е кредитор, а съдружника е длъжник. Опрощаването би следвало да става след решение на ОС на съдружниците за опрощаване на задължението на конкретния съдружник за внасяне на допълнителната парична вноска и сключването на договор между дружеството(обикновено чрез управителя) и съдружника, чието задължение по чл. 134 от ТЗ е опростено.
§ 5. Договорът за опрощаване и заместването в дълг.
Опрощаването следва да бъде разграничаваното от заместването в дълг, при което заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Заместването в дълг е уредено в чл. 102 от Закона за задълженията и договорите. То обикновено е договор между кредитора и едно трето лице – нов длъжник. Заместването в дълг може да се сключи и като договор между новия и стария длъжник. В този случай е нужно изрично съгласие на кредитора. Най-важната последица на заместването в дълг е, че задължението преминава върху новия длъжник, а старият се освобождава от отговорност към кредитора. Смяната на длъжника не променя съдържанието на правоотношението36. Когато заместването в дълг е дарствен договор между новия и стария длъжник и той е изрично одобрен от кредитора се постига ефект, подобен на опрощаването на задължението – старият длъжник не дължи вече нито на кредитора, нито на заместилия го в дълга. Схващано от гледна точка на стария длъжник задължението му към кредитора е погасено и на негово място не е възникнало ново задължение към заместващия в дълг. Дори в този случай не може да се сложи знак за равенство между заместването в дълг и опрощаването.37
§ 6. Отказът от иск и опрощаването на задължения.
Отказът от иск е уреден нормативно в чл. 233 от ГПК. Текстът гласи: “Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.”
Отказът от иска е процесуално заявление на ищеца, отправено до компетентния съд, че той не поддържа иска си занапред, поради неоснователност на същия.38 Отказът от иск може да бъде изцяло или отчасти. Опрощаването на задължение с договор може да е също за цялото задължение или за част от него. Отказът от иск е процесуално действие на ищеца към съда, а не материално-правен отказ от съществуващо вземане, претендирано с иска. Отказът от иск не погасява материалното право(вземането). Той е окончателен отказ от търсената съдебна защита на нарушеното право. Отказът от иск слага абсолютен край на възможността едно претендирано материално право да бъде съдебно защитено или признато. Той има десезираща функция по отношение на съда за даване на защита на спорното право или на част от него занапред по същия или последващ процес. Отказвайки се от иска си ищецът не може отново да предяви същия иск – аргумент от чл. 233, изр. 2 от ГПК. За валидния отказ от иска не е нужно и необходимо съгласието на ответника. Той може да се направи и въпреки изричното му несъгласие с отказа от иск. Обратно, при договорът за опрощаване е необходимо съвпадение на насрещните волеизявление, т.е. съгласие на длъжника. Законът не поставя никакви специални условия за упражняването на процесуалното право на ищеца да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. В този смисъл не може да се приеме безспорно, че отказът от иск е основно поради възприеманата от ищеца неоснователност на същия.
Освен че може да смята искът за неоснователен, ищецът може да го намира за недопустим и поради това да се откаже от него. Причините, поради които се прави отказ от иск въобще не са предмет на разискване в процеса по ГПК.
За валиден отказ от иск не е нужно да се сочи основанието, поради което се прави. Законът не поставя подобно условие.
Ищецът, на следващо място, може да иска да изпълни свой морален дълг и да се откаже от иска си без да е опростил задължението – например, за да не злепоставя ответника пред трети лица.
Възможно е отказът от иск против ответника да е поради последващо встъпване в дълга на трето лице(чл. 101 от ЗЗД), с което ищецът се е уговорил да получи доброволно плащане, при което той се отказва от иска си против длъжника.
В един частен случай може кредиторът(ищец) да е придобил контрол върху предприятието на длъжника(ответник) след завеждане на делото и да има възможност в бъдеще да нареди плащане, поради което съдебния спор се обезсмисля.
Въобще неоснователността на иска е само едно от възможните основания за отказа от иск, но тя в никакъв случай не е единственото такова.
Опрощаването на спорното право(обикновено вземане) с договор между кредитора и длъжника представлява материално-правен отказ от правото, който има погасителен ефект по отношение на самото материално право. Опрощаването погасява задължението. Отказът от иск преклудира процесуалната възможност на ищеца да получи съдебна защита на спорното право занапред, защото той сам е заявил това пред съда. Опрощаването на задължението с договор по реда на чл. 108 от ЗЗД може да е основание за отказ от иска, но това не е задължително.
До отказ от иск може да се стигне и поради извънсъдебно уреждане на отношенията между ищеца и ответника. Например ответникът се е съгласил да плати доброволно задължението си, като ищецът е поел задължение в определен срок след плащането на дълга да се откаже от иска си. До подобна хипотеза би могло да се стигне при наложени обезпечителни мерки, които затрудняват дейността на ответника. Поради това той може да иска да плати дълга си извънсъдебно, ищецът в същото време може да поеме задължение да се откаже от претенцията си и наложените запори и възбрани да бъдат вдигнати своевременно.
Отказът от иск и опрощаването на задължението в материално-правен аспект се различават съществено както по фактически състав, така и по правните си последици. Опрощаването е договор между кредитор и длъжник с погасителен ефект върху задължението. Отказът от иск е едностранно процесуално изявление на ищеца с адресат компетентния съд, с което той се отказва занапред, безусловно и окончателно от търсената съдебна защита на своето право(вземане), без да има законово изискване да излага основанията, мотивите и целите за това си процесуално действие.
Предвид изложените накратко съществени разлики между опрощаването на задължения и отказът от иск може да се приеме, че това са два различни правни института – опрощаването – материално-правен, а отказът от иск процесуален39.
§ 7. Договорът за опрощаване на задължение в търговското право.
Търговският закон не урежда опрощаването на задължения по търговски сделки. Тъй като, както вече беше посочено, опрощаването обикновено е безвъзмездно, а търговците дефинитивно се стремят към печалба, то опрощаването на задължения по търговска сделка принципно ще е рядкост. Ако договорът за опрощаване е сключен от търговец(независимо дали кредитор или длъжник по търговска сделка) и е свързан с упражняваното от него търговско занятие може формално опрощаването да се характеризира като търговска сделка. Доколко обаче опрощаването ще е свързано с упражнявано търговско занятие е въпрос спорен. За да се приеме, че определени сделки се извършват “по занятие” е нужно да е налице системност40. Системността при опрощаването на задължения по търговски сделки е лишена от смисъл. Икономическата цел на сключването на търговски сделки е те да бъдат източник на постоянни приходи и да формират относително постоянен доход на физическите лица-търговци. Самата същност на опрощаването принципно не предполага реализиране на печалби и придобиване на доход.
Член 286, ал. 3 от Търговския закон въвежда оборима презумпция – “При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие”. До оборване на презумпцията опрощаването на задължение по търговска сделка ще бъде смятано също за търговска сделка41. В този случай опрощаването може да се нарече презумптивна търговска сделка42.
Друга особеност при сключването на търговските сделки се отнася до мълчанието. Търговското право, с цел облекчаване на търговския оборот, приема принципа –“Мълчание, равнозначно на приемане”. Това е заглавието на чл. 292 от ТЗ. Текста гласи: “Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.” Как въпросния принцип се проектира при договора за опрощаване е интересен въпрос предвид спецификата на този вид договори в търговския оборот.
Съдебната практика се е ориентирала в следния смисъл – “Разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения помежду си и помежду им не съществува спор относно съществените елементи на сделката, поради което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от поредните продължителни доставки. Разместването на значението на мълчанието на адресата на офертата в търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за облекчаване на търговския оборот. Мълчанието може да се приеме за съгласие на търговците за сключване на отделната търговска сделка, само ако от трайно установените между тях търговски отношения е видно, че по между им няма спор по съществените елементи на сделката, какъвто елемент е и цената, поради което не е нужно изричното приемане на направената оферта.”43
Смятам, че мълчаливото приемане на опрощаването, особено когато предложението е отправено от длъжника до кредитора по търговска сделка, не е безспорно. На първо място, защото договорът за опрощаване е по-скоро инцидентна сделка в търговския оборот, а не се сключва системно. На второ място, трайните търговски отношения по смисъла на чл. 292, ал. 1 от ТЗ са по повод повтарящи се търговски договори,44 по които между страните не съществува спор относно съществените елементи на сделката. Едва ли е мислимо опрощаването на задължения по търговски сделки да се смята за “трайни търговски отношения”. А ако е така, то това обстоятелство е твърде съмнително както от търговско-правна, така и от данъчна гледна точка. В разглеждания случай ми се струва за по-уместно да не се прекалява с постулата – “мълчанието, като знак за приемане”, когато се касае за опрощаване на задължения между търговци.
Необходимо е да се отбележи, че в търговското право на практика до опрощаване на задължения по търговски сделки обикновено се стига при отношения между свързани лица.45 Често този похват се ползва от тях, за да се регулират данъчните им задължения, особено при предприятия, опериращи в рамките на една икономическа група. Например, кредиторът по търговски продажби опрощава задължението на длъжника-купувач. Ако той е реализирал загуби от предходни години отписването на задължението не би довело до плащане на данък. И обратно – отписването на вземането при кредитора ще намали счетоводния му финансов резултат, ако не се направят нужните корекции за данъчни цели.
Спецификите, които проявява опрощаването на задължения в търговското право не могат да обосноват изключването му въобще като възможна сделка в търговския оборот. То не противоречи нито на императивни разпоредби на Търговския закон и другите закони, регулиращи частно-правни отношения, нито на добрите нрави. Все пак е необходимо при прибягване до него да се държи сметка за особеностите на сделките в търговското право, а така също и за данъчните последици, които то би имало за страните по договора, особено когато те са свързани лица за целите на данъчните закони.
Бележки под линия:
1 Задължението на длъжника е част от съдържанието на облигационното отношение. Предметът на задължението е облигационният резултат – престацията(praestatio). Престацията не може да бъде вещ предвид относителния характер на облигационното отношение – Калайджиев, Анг., Облигационно право, Обща част, второ издание, издателство СИБИ, София, 2002, стр. 144. Задължението е това, което трябва да се изпълни, поетият ангажимент – Радева, В., Български тълковен речник, издателство “Изток-Запад”, София, 2012 г., стр. 187.
2 Налице е симулация – посредством даването на заем и последващото опрощаване на заемната сума се прикрива реалната сделка – дарението. Мисля, че тук дарението все пак е непряко. Виж повече за непреките дарения у Цончев, Кр., Договор за дарение, Софи-Р, София, 2001 год., стр. 129-140.
3 В член 44, ал. 2 от ЗМДТ например опростените задължения са обект на облагане с данък в размер на данък дарение. Член 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО пък предвижда при облагането с корпоративен данък увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели със сумата на опростените от кредитор задължения по съответния ред на закона.
4 Виж Апостолов, Ив., Облигационно право, Част първа – Общо учение за облигацията, фототипно издание, издателство на БАН, София, 1990 г., стр. 383-391; Кожухаров, Ал., Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, книга втора, нова редакция Герджиков, Огн., Софи-Р, София, 1992 г., стр. 36-40; Калайджиев, Анг., Облигационно право, Обща част, второ издание, издателство СИБИ, София, 2002, стр. 477-479; Марков, М., “Въпроси във връзка с опрощаването на задължения”, дайджест “Търговско и конкурентно право”, кн. 4, 2011 г., София, ИК “Труд и право”, стр. 37 и сл.
5 Калайджиев, Анг., в Облигационно право, Обща част, второ издание, издателство СИБИ, София, 2002, стр. 477, схваща опрощаването като способ за погасяване на облигационното отношение.
6 В доктрината е дискутирана и възможността опрощаването да бъде извършено освен чрез договор с длъжника още и чрез договор между кредитора и едно трето лице. В този случай се приема, че е налице ненаименувано съглашение, което може да се квалифицира като договор в полза на трето лице – така Марков, М., цит. съч. Традиционно приетото схващане е, че страни по договора за опрощаване са кредиторът и длъжника. Опрощаването на задължението не може да бъде наложено на длъжника против волята му.
7 Така Калайджиев, Анг., цит. съч., стр. 477.
8 В решение No 190 от 25.01.2008 од. на АС – Велико Търново по АХД No 618/2007 год., 8-ми състав, се приема, че договорът за опрощаване е сключен чрез предложение, отправено на електронната поща и предложението е прието от кредитора по същия начин. Решение No 6635 от 04.06.2008 год. на ВАС по АХД No 3404/2008 год., I o., приема, че е сключен договор за частично опрощаване чрез две насрещни писма.
9 Така например може да се опрости вземане, като частният документ за него се върне на длъжника – чл. 109 от ЗЗД. Не винаги връщането на документа е равносилно на опрощаване. Може кредиторът да е върнал документа поради плащане.
10 Приема се, че предмет на опрощаване могат да бъдат условни и срочни задължения, а така също и възникнали или бъдещи задължения – вж. Кожухаров, Ал., цит. съч., стр. 38. Не е задължително опростените задължения да са парични или да имат парична равностойност. Отстъпката в цената не е опрощаване. Тя се прави в хода на преговорите, т.е. преди възникване на задължението за плащане на цената – така Марков, М., цит. съч. Задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано, освен при намаляване на капитала. Задълженията на съдружниците за допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ могат да бъдат опрощавани.
11 Марков, М., цит. съч., приема, че договорът може да бъде сключен и като абстрактен, доколкото в текста на закона няма изискване за посочване на основанието. Повече за каузалните и абстрактните сделки и понятията абстрактност и каузалност при сделките виж у Таков, Кр., “Абстрактните сделки в светлината на понятията за абстрактност и каузалитет”, в Юбилеен сборник по повод сто годишнината на проф. Иван Апостолов, 2001 г., стр. 419-451.
12 Така Кожухаров, Ал., цит. съч., стр. 37.
13 Така Марков, М., цит. съч.
14 Виж подобно при Големинов, Ч., Неоснователно обогатяване – гражданско-правни аспекти, III преработено и допълнено издание, ФЕНЕЯ, София, 2011 г., стр. 38-48.
15 Даденото в изпълнение на засегнато от преклузивен срок субективно право също подлежи на връщане, тъй като е дадено без правно основание. Изтеклият преклузивен срок погасява самото материално право и насрещното му задължение. Така Велинов, Л., Погасителната давност по българското частно право, ФЕНЕЯ, София, 2007 г., стр. 27.
16 Това схващане се поддържа и от Големинов, Ч., цит.съч., стр. 64.
17 Виж Хорозов, Г., статията “Договорът за опрощаване”, дайджест “Търговско и облигационно право”, кн. 4/2015 г., ИК “Труд и право”, София, 2015, стр. 48 и сл.
18 Така и Хорозов, Г., цит. съч.
19 Член 216, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
20 Така Павлова, М., Гражданско право-обща част, том втори, София, 1996 г., издателство Софи-Р, стр. 137.
21 Така Калайджиев, Анг., цит. съч., стр. 479.
22 Така Марков, М., цит. съч.
23 Така Хорозов, Г., статията “Договорът за опрощаване”, дайджест “Търговско и облигационно право”, кн. 4/2015 г., ИК “Труд и право”, София, 2015, стр. 48 и сл.
24 Кредиторът може да запази правата си към всички солидарни длъжници или само към част от тях.
25 Виж подобно при Павлова, М., Гражданско право-обща част, том втори, София, 1996 г., издателство Софи-Р, стр. 254.
26 Член 118 от ЗЗД.
27 Така Павлова, М., цит. съч., стр. 257.
28 Така Таков, Кр., статията “Неизяснени или неразглеждани въпроси във връзка с давността”, Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право, Университетско издателство, 2012 г.
29 Отказът на длъжника от изтекла в негова полза погасителна давност е действителен – per argumentum a contrario от чл. 113 от ЗЗД. Отказът може да е изричен или мълчалив, пълен или частичен. Той е едностранна сделка. При множество длъжници той има действие само по отношение на отказалия се от давността длъжник – така и Велинов, Л., цит. съч., стр.194. Възражението на длъжника за изтекла давност е юридическото действие, което релевира изтеклия и определен от закона времеви период на бездействие на кредитора(юридическо събитие), като му придава правна значимост.
30 Така и Хорозов, Г., статията “Договорът за опрощаване”, дайджест “Търговско и облигационно право”, кн. 4/2015 г., ИК “Труд и право”, София, 2015, стр. 48 и сл.
31 Признаването на правопораждащите задължението факти не прекъсват давността. За валидността на признанието на вземане не е нужно приемането му от кредитора. Признанието на вземане, засегнато от погасителна давност, е по същество отказ от субективно право, защото то има неблагоприятни последици за признаващия – така и Велинов, Л., цит. съч., стр. 127 – 130.
32 Решение от 23.03.2006 год. на ВКС по гр. дело No 902/2005, II г.о., така и Кожухаров, Ал., Облигационно право – кратък курс, нова редакция и допълнения проф. П. Попов, издателство Юриспрес, София, 2000 г., стр. 251.
33 За целите на гражданското и търговското право гражданското дружество няма качеството правосубектност. За производствата по ДОПК гражданските дружества са приравнени на юридически лица – чл. 9, ал. 2 от ДОПК, т.е. за данъчното право те имат правосубектност.
34 Виж така у Колев, Н., “Относно допълнителните парични вноски в дружеството с ограничена отговорност”, дайджест “Търговско и конкурентно право”, кн. 11/2009 г., ИК “Труд и право”, София, стр. 5 и сл.
35 Решение No 436 от 13.03.2003 г. на ВКС по гр. дело No 2745/2002 год., V г.о. Виж и при Герджиков, Огн., Коментар на Търговския закон – книга втора, издателство Алиена, София, 1994 год., стр. 448.
36 Така Калайджиев, Анг., цит. съч., стр. 450.
37 Това разграничение е особено важно за данъчното право. Без наличие на договор за опрощаване не възниква данъчно задължение за опростения длъжник. Кредиторът не се е отказал от вземането си при заместването в дълг, не го е опростил. Той ще получи изпълнение от новия длъжник, а не от стария. Старият длъжник се е освободил от задължението си към кредитора, но въз основа на друг юридически факт – прехвърляне на правоотношението – арг. от чл. 102, ал. 3 от ЗЗД.
38 Така Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, шесто допълнено и преработено издание, Издателска къща СИЕЛА, София, 2000 г., стр. 438.
39 Член 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО говори за отказ от вземане по съдебен ред като има предвид отказа от иск по смисъла на чл. 233 от ГПК.
40 Така Герджиков, Огн., Търговски сделки, второ преработено и допълнено издание, ИК “Труд и право, София, 2000 г., стр. 19.
41 Възможно е да бъдат опростени изцяло или частично стари задължения на клиент или да бъдат опростени лихвите по такива задължения с определена търговска цел – например задържането на важен за търговеца клиент, подобряване на финансовото положение на предприятието на клиента с цел бъдещи търговски отношения и др. под. Опрощаването на задължения между търговци може да бъде извършено с цел или като част от схема за придобиване на предприятието на клиент или за преструктуриране на група от предприятия.
42 Виж Герджиков, Огн., Търговски сделки, второ преработено и допълнено издание, ИК “Труд и право, София, 2000 г., стр. 20.
43 Решение No 523 от 20.10.2008 год. на ВКС по т.д. No 274/2008 год., I т.о., ТК на ВКС.
44 Така Герджиков, Огн., цит. съч., стр. 29.
45 Свързани лица по смисъла на ТЗ са тези , посочени в пар. 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ. За целите на данъчното облагане свързани лица са лицата по пар. 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
