Установяване на бащинство на деца, родени при фактическо съпружеско съжителство

1. Въведение

Едно явление все по-отчетливо намира своето място в живота ни – това явление е фактическото съпружеско съжителство (ФСС). Като основна алтернатива на брака фактическото съпружеско съжителство предявява своите изисквания за правна регламентация. Фактическото съпружеско съжителство не е ново явление¹. То е съществувало и преди – откакто е дадено началото на човешкия род.² Необходимостта от нормативната му уредба обаче днес е по-голяма от всякога. Фактическото семейство се противопоставя на законното семейство, което е основано на брака, а законът игнорира, като не признава на партньорите никакви семейноправни права и задължения – не зачита и най-важната му последица – създаването на потомство.³ Фактическото съпружеско съжителство остана без каквато и да е правна уредба и след влизане в сила на новия Семеен кодекс от 2009 (СК), въпреки предложенията, направени със законопроекта за неговото приемане.

Един от най-наболелите проблеми, свързани с фактическото съпружеско съжителство, налагащи остро нуждата от законодателна намеса, е този за произхода от бащата на децата, родени от такова съжителство. Статистиката сочи, че средногодишно (през последните 10 години) броят на живородените деца е 70 000, от които около 60% са извънбрачни, т.е. бащата не може да бъде посочен веднага чрез прилагането на презумпцията за бащинство (чл. 61 СК). За 2012 г. децата, родени извън брак са около 40 000, като за 70% от тях, което прави около 28 000 деца, бащинството е установено чрез припознаване (чл. 64 СК). За останалите 12 000 деца бащата остава неустановен.⁴

На установяването на бащинството на децата, родени от фактическо съпружеско съжителство е посветена настоящата статия, в която ще анализирам недостатъците на действащата уредба, ще поставя въпроса за нейното преосмисляне и в тази връзка ще направя някои конкретни предложения de lege ferenda.

2. Способи за установяване на бащинство на деца родени при фактическо съпружеско съжителство по действащата нормативна уредба

Съществен е проблемът за установяване на произхода на децата, родени от фактическите съжителства, и по-конкретно установяването на произхода от бащата (бащинството). Между партньорите във фактическото съпружеско съжителство няма сключен граждански брак. От това следва, че децата, родени при фактическо съпружеско съжителство, нямат статут на брачни и по отношение на тях не може да намери приложение презумпцията за бащинство, предвидена в чл. 61 СК.⁵ Произходът от бащата следва да се установява по другите способи, предвидени в СК – припознаване и установяване на бащинство по исков ред. Само в една сравнително рядка хипотеза презумпцията за бащинство ще намира приложение и за партньора по фактическото съпружеско съжителство – когато партньорите са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод и детето се е родило преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака.⁶ Тук основание за действие на презумпцията е обаче не фактическото съпружеско съжителство, а прекратеният брак.

2.1. Припознаване

Първият способ, чрез който може да се установи бащинството на дете, родено от фактическо съжителство, е припознаването. Съгласно чл. 64, ал. 1, изр. 1 СК всеки родител може да припознае своето дете. Припознаването представлява строго личен акт, което изключва възможността да бъде извършено посредством представител – законен или пълномощник. Това означава, че в някои случаи припознаване изобщо няма да може да се извърши. Aко например преди да припознае детето си, мъжът бъде поставен под запрещение, припознаването ще бъде невъзможно. Произходът не може да бъде установен по този ред и когато мъжът почине преди да извърши припознаването. Най-сетне детето не е защитено и при самоволен отказ на мъжа да извърши припознаването.

Припознаване не може да се извърши докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване. По своята правна същност припознаването е едно неотменимо признание на припознаващия, че припознатият произхожда от него. Припознаването е само едно правно твърдение и това твърдение законът приравнява на признание, за да свърже с него правните последици на произхода. Тази особеност на припознаването се проявява най-ярко в случая на припознаване от бащата. Известно е, че мъжът никога не може да заяви с положителност, че дадено дете произхожда от него, макар добросъвестно да вярва в този произход. Припознаването е само по себе си твърдение под формата на определена декларация, с която припознаващият обявява за свое дадено дете и така изразява волята си да възникнат между него и припознатия правните последици на произхода. Затова припознаването придобива стойност на титул за произход, след като бъде изпълнена определената от СК процедура, която цели да защити интересите на другия родител, на детето и на третите лица.

Припознаването е едностранен акт – за неговото извършване не се изисква съгласието на другия родител, нито на припознатия.

Припознаването е декларативен акт – както всички останали способи за установяване на произхода, не създава, а само разкрива един съществуващ произход. Затова правните последици на така установения произход се смятат породени от момента на раждането, а не от момента на припознаването. Извършеното припознаване само разкрива възможността за проявяване действието на свързаните с така установения произход правни последици. По тази причина се казва още, че припознаването има ретроактивно действие. Припознаващият трябва да бъде дееспособен, т.е. да е навършил пълнолетие и да не е поставен под запрещение. Това изискване е предвидено като предпоставка, за да се направи валидно волеизявление.

Припознаването се извършва: с писмено изявление пред длъжностното лице по гражданското състояние; с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние; или със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. Писменото заявление на припознаващия, адресирано до длъжностното лице по гражданското състояние, трябва да включва в своето съдържание преди всичко волеизявлението на припознавашия, че припознава припознатото лице като свое дете. Без такова признание няма припознаване. СК задължава длъжностното лице по гражданското състояние да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Припознаването трябва да се смята за завършено в момента на подписване на писменото заявление или нотариално заверената декларация от припознаващия.⁷

Когато детето има установен произход от бащата било чрез презумпцията, било чрез припознаване, искът за установяване на бащинство е изключен. Необходима предпоставка за предявяването му е наличният произход, установен с акта за раждане, с презумпцията за бащинство или с припознаването, да бъде оборен.

2.2. Установяване на бащинство по исков ред

Активно легитимирани да установят бащинството по исков ред са майката и детето. Майката може да предяви иска за дирене на бащинство в тригодишен срок от раждането, а детето – до три години от навършване на пълнолетие. При установяването на бащинство по исков ред ще е необходимо пълно и главно доказване на факта, че детето е заченато от претендирания баща. Бащата не е активно легитимиран, защото може да припознае детето. По иска за установяване на бащинството предмет на доказване е зачеването на детето от претендирания баща. Следователно тук трябва да се докаже преди всичко произходът на детето от майката, т.е. от жената, за която се твърди, че е заченала от претендирания баща, а след това, че детето е било заченато в резултат на полова връзка между майката и претендирания баща. Майчинството е необходима предпоставка – обстоятелството, че детето е родено от жената, която се сочи като негова майка, се доказва с акта за раждане, съставен след раждането.

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката и претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи; а когато е възможно, изключено е да се установи с преки доказателства, че именно от този акт майката е заченала детето, чието бащинство се търси. За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства: периодът, в който зачеването трябва да е станало, и половите контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период. Установяването на периода на зачеването и на полови отношения между майката и претендирания баща през течението му обикновено доказва иска. Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства: оплодителна неспособност на претендирания баща, изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата, наличността на полови сношения между майката и друг мъж през периода на зачеването и т.н. Доказването на точния период на зачеването на детето е невъзможно. Науката понастоящем не може да даде отговор на въпроса, точно в кой момент става зачеването. Гинекологическата наука обаче може да определи един период от време, в рамките на който непременно е станало зачеването и вън от рамките на който не е могло да стане. Това време се нарича период на зачеването. Половата връзка между майката и търсения баща през периода на зачеването на детето може да се установява с всички доказателствени средства – признания (съдебни и извънсъдебни), свидетелски показания, експертизи. Преките доказателства за половата връзка рядко могат да се намерят. По-специално трудно може да се очаква доказването на половия акт чрез нейното непосредствено възприемане от свидетели – очевидци. Затова обикновено половата връзка на майката с претендирания баща се доказва по косвен път, посредством косвени доказателства. Пряко доказателство за половата връзка на майката с претендирания баща през периода на зачеването на детето би представлявало признанието на ответника. Българският Върховен съд препоръчва на съдилищата по същество по делата за установяване на бащинство да провеждат разпит и на ответника, за да се добие впечатление за неговото отношение към твърденията, посочени в исковата молба. При този разпит ответникът може да направи признания за някои обстоятелства, съвпадащи с останалите доказателства, и по този начин да улесни значително задачата на съда в усилията му да установи истината по спора. Разбира се признанието може да не отговаря на истината, затова законът задължава съда да го преценява на общо основание като доказателство заедно с оглед на останалите доказателства по делото.

Пряко доказателство за половата връзка на майката с претендирания баща през периода на зачеването е също и извънсъдебното признание на ответника. То може да се съдържа в писмени доказателства, изхождащи от него – например писма, в които признава половата връзка или признава бащинството си. То може да бъде установено обаче и чрез вторично доказателство, когато се възпроизвежда от свидетели, пред които е направено – например: ответникът е заявил, че жената е бременна от него и че ще се жени за нея; ответникът е заявил в родилния дом, че детето е негово и др. Косвените доказателства играят голяма роля по делата за установяване на произход и по-специално на бащинството. Това са доказателства, установяващи факти, от които следва заключението за наличието на полова връзка между майката и претендирания баща през периода на зачеването. Няма никаква пречка за такова косвено установяване. Косвените доказателства създават само вероятност за наличие на полова връзка между майката и претендирания баща през периода на зачеването, но не и сигурност, т.е,взети поотделно, са непълни доказателства, затова се изисква голямо внимание от страна на съда при преценката им и при изводите от тях.

По делата за установяване на родителски произход се използват като доказателство и някои експертизи, основаващи се на сравняването на различни биологични фактори у детето и у родителите. Стойността на такава експертиза като доказателство се базира на научно доказаното положение, че някои биологични характеристики се предават от родителите на децата и чрез сравняването им може да се направи извод за по-голяма или по-малко вероятност за произхода на едно лице от друго.

На българската съдебна практика са познати два вида експертизи от този род: експертиза за наследени биологични фактори и експертиза за по-голяма или по-малка вероятност за произхода на едно лице от друго. Предмет на експертизата за наследени биологични фактори е изследването на голям брой биологични фактори: ръст; тегло; обиколка на главата; ширина на челото; ширина на челюстите; цвят на косата; структура и разположение на очите; форма на носа; разположение, форма и цвят на веждите и т.н. Тази експертиза може да бъде категорично доказателство за установяване на родителския произход, каквото доказателство е например експертизата за кръвногруповите качества, когато с нея се изключва родителския произход, но несъмнено тя е едно допълнително доказателство, което наред с другия доказателствен материал може да утвърди убеждението за наличието на биологична връзка между детето и търсения родител.

Експертизата за външна прилика може да се приеме като разновидност на антропологическата, доколкото се отнася до общо сравняване на тялото и по-специално на лицето на детето с това на търсения родител. Външната прилика между детето и търсения родител безспорно може да подсили убеждението за биологичната връзка на произход, ако има достатъчно доказателства в тази насока. ВС приема тази експертиза като допълнително доказателство. В тази форма експертизата за външна прилика между детето и търсения родител не бива да бъде допускана от съдилищата. По необходимост такава експертиза се базира главно на субективното убеждение на художника или скулптора за видимата външна прилика между детето и търсения родител, поради което може да се допусне фатална грешка. Известно е, че в живота се срещат много случаи, когато две лица си приличат, без да имат каквато и да било биологична връзка. Приликата може и трябва да се търси само чрез сравняване на наследствените фактори, и то на строго научна основа, от специално подготвени експерти, които да притежават и със съответна добре организирана научна база.

Установеното по съдебен ред бащинство поставя в действие всички правни последици, които поначало са свързани с установения произход. При раждането на детето бащинството му не е било известно и сега, след като е установено, то трябва да записано с бащиното и фамилното име на установения бащата съгласно изискванията на ЗГР.

Установеното с влязло в сила решение бащинство автоматично поставя в действие всички права и задължения между установения баща и детето, които са присъщи на правните отношения между родители и деца. По-специално, установеният с влязлото в сила съдебно решение баща може да упражнява и родителските права върху детето, ако същото не е навършило пълнолетие, като същевременно поема и всички родителски задължения във връзка с това му качество. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69 СК, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.

Установения със съдебно решение баща като всеки баща дължи издръжка на детето от момента на раждането му. Детето може да поиска присъждането на издръжка от бащата още в процеса за установяване на бащинството. Този иск се съединява с иска за търсене на бащинство по силата на изрично правило, предвидено в ГПК. В съдебната практика почти по всяко дело за установяване на бащинство се наблюдава предявяването и на иск за издръжка на детето.⁸

3. De lege ferenda за установяването на презумпция за бащинство при фактическото съпружеско съжителство

При регламентирането на бащинството на децата, родени от фактическото съпружеско съжителство, бихме могли да използваме разнообразни правни конструкции. Докато произходът от майката се свързва с видимия акт на раждането, релевантен за произхода от бащата е фактът на зачеването. Това налага различен законодателен подход при уредбата на способите за установяване на майчинството и бащинството на детето. Бракът все още стои в основата на установяването на бащинството. Предположението е, че съпругът на майката e баща на нейното дете. Законовата презумпция за бащинство има редица предимства, за които вече стана дума, – още от своето раждане детето има и втори родител, върху когото тежат в пълен обем задълженията за полагане на грижи и издръжка.

Бащинството на децата, родени извън брака, е доста по-трудно за установяване. В повечето европейски юрисдикции, както и у нас, бащинството на дете, родено извън рамките на брака, може да бъде установено посредством припознаване или по съдебен ред. Както обаче беше изяснено, припознаването прави бащинството на детето зависимо от волята на предполагаемия баща. Освен това детето и неговата майка могат да възпрепятстват извънсъдебното установяване на бащинството като оспорят припознаването. Когато няма мъж, който иска да припознава детето или майката на детето оспорва припознаване, бащинството може да бъде установено само по съдебен ред.⁹ И тук обаче съществуват редица ограничения. Достатъчно е да споменем за преклузивните срокове за установяване и оспорване на бащинство и за забраната за постановяване на неприсъствено решение и решение при признаване на иска. Освен това установяването на произход по съдебен ред е скъп способ, особено когато е необходимо назначаването на експертизи.

Поради това в скандинавските страни се дискутира въпросът за въвеждането на презумпция за бащинство по отношение на мъжа, съжителстващ с майката на детето към момента на неговото раждане¹⁰.

Въвеждане на презумпция за бащинство при ФСС би довело както до положителни последици, така и до някои затруднения. Посредством презумпцията ще бъдат избегнати всички онези болезнени и не винаги безконфликтни моменти във връзка с установяването на произхода; ще се избегне и рискът от прекратяването на самото ФСС. Установяването на произхода чрез действието на една презумпция за бащинство означава не само равностоен граждански статус на децата още от раждането им, но наред с това и определяне и гарантиране от правото на еднаква отговорност на двамата родители по отглеждането и възпитанието на децата; право на издръжка и материално осигуряване по подобие на брачните деца.

Затрудненията, които въвеждането на презумпцията за бащинство ще предизвика, се изразяват най-вече в това, че ще е изключително трудно нейното приложение, особено ако майката на детето е съжителствала с повече от един партньори. Доказването не би представлявало проблем, ако се предвиди изискване за регистрация на извънбрачното съжителство било за признаване на неговите последици ката цяло¹¹, било само като изискване за прилагане на презумпцията за бащинство. В следващите редове обаче ще се убедим, че някои законодателства допускат прилагането на презумпция за бащинство при ФСС и без регистрация.

Интересна разпоредба, отнасяща се до разглеждания въпрос – установяване бащинството на деца, родени от ФСС, откриваме в полското семейно право. Според чл. 85, параграф 1 на Семейния и настойнически кодекс, предполага се, че баща на детето е този, който е общувал (“obcowal”) с майката на детето не по-рано от тристотния и не по-късно от сто и осемдесет и първия ден преди раждането на детето. Понеже тази презумпция е базирана на фактически, а не на брачни отношения, предвидено е правно разрешение и за комплицираните случаи на съжителство на майката с повече от един мъж. Съгласно чл. 85, параграф 2, “обстоятелството, че майката в този период е общувала също и с друг мъж, може да бъде основание за оборване на презумпцията само тогава, когато от обстоятелствата следва, че бащинството на другия мъж е много вероятно. “При изчисляването на срока не се брои денят на раждане на детето. Тази юридическа презумпция се опира на фактически предположения и съставлява материалноправна основа за установяване на бащинството по съжителството по съдебен ред. Майката и детето доказват само общуването в посочения период от време. Презумпцията е оборима. Оборването следва да бъде направено от този, когото тя презюмира за баща на детето. Като размества доказателствената тежест, това положение облегчава установяването на бащата, защото за ищеца е достатъчно да установи само съжителството, а това при ФСС е налице по дефиниция. За опровергаването на презумпцията е достатъчно правдоподобно бащинството на друг мъж.

Чешкото семейно право по подобие на полското, също предвижда презумпция за бащинство при фактически отношения на съжителство (параграф 54, ал. 2). Презумцията за бащинство по чешкото право е с по-силно действие от тази по полското право – може да бъде опровергана само ако има достатъчна вероятност бащата на детето да е друг мъж, с когото майката е общувала.

Подобни разпоредби свидетелстват за това, че идеите за установяване на произхода от партнъора на майката при ФСС, могат да намерят законодателна реализация чрез установяване на предположение, основано на реалностите на живота, без непременно да се изисква сключването на брак¹²

Недопустимо е правото да не обръща внимание и в частност да не урежда въпроса за произхода на децата, родени при фактическо съпружеско съжителство, по начин който не отчита това обстоятелство. И без да е налице сключен граждански брак понастоящем се създават семейства, в които се раждат и отглеждат деца. Интересът на тези деца би бил в най-голяма степен защитен, ако се създаде преположение за бащинство и при фактическото съпружеско съжителство. В съответствие с презумпцията за бащинство по чл. 61 СК, разпоредбата за установяване на произхода от бащата на децата, родени от фактическото съпружеско съжителство, може да изглежда по следния начин: „За баща на детето се смята партньорът на майката, ако детето е родено по време на фактическото съпружеско съжителство или преди да са изтекли триста дни от неговото прекратяване.“ Това трябва да бъде една самостоятелна разпоредба в Семейния кодекс в главата „Произход“ след чл. 61 СК, която да носи следното наименование: „Предположение за бащинство при фактическо съпружеско съжителство“.

Регламентирайки по този начин предположението за бащинство по отношение на деца, родени от фактическото съпружеско съжителство, законодателят ще придаде правен характер на неформалната съпружеска връзка и последиците на фактическото съжителство. Така – с уредбата на бащинството на децата, родени във фактически семейства, ще се постави началото на признаването на правното значение на фактическото съпружеско съжителство. При все по-големият брой фактически семейства през последните години, установяването на произхода на децата, родени в тях, би следвало да бъде проблем, на който държавата да обърне особено внимание. Несъмнено презумпцията за установяване на произход на децата, родени от фактическото съжителство, ще бъде оборима, идентично с уредбата за брачното бащинство. Предвиждането на тази презумпция ще има значение не само за по-добра и ефективна защита на децата, но и в пълна степен ще е в съответствие с принципа за равенство на брачни и извънбрачни деца и зачитане на свободната воля на гражданите по отношение на избора им как да формират семейство. Ако те предпочетат фактическото съпружеско съжителство, този техен избор ще бъде уважен, а поколението, което ще създадат – с обезпечен граждански статус.

4. Заключение

Въпросът за установяването на произхода от бащата на децата, родени от фактическо съпружеско съжителство е изключително важен и трябва да бъде правно регламентиран от българския законодател. Това е така, защото установяването на бащинството има огромно значение за положението на децата – относно упражняването на родителските права, издръжката, при наследяване и други. Въвеждането на презумпция за бащинство при фактическо съпружеско съжителство ще осигури в най-пълна степен закрилата на родените във фактически семейства деца.

Бележки под линия: