Определение № 96/30.05.2017 г.
на ВКС по ч. гр. дело № 425/2017 г., ГК, 1-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 135 ЗЗД
чл. 19, ал. 3 ЗЗД
чл. 637, ал. 6 ТЗ
чл. 685, ал. 1 ТЗ
[чл. 135 ЗЗД] Чл. 135. (1) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
(Ал. 4, попр. – Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава, когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността..
[чл. 19, ал. 3 ЗЗД] Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
[чл. 637, ал. 6 ТЗ] След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове;
3. (нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
[чл. 685, ал. 1 ТЗ] Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Разполага ли купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с иск по чл. 135 ЗЗД срещу неизправния продавач в хипотезата, когато срещу последния е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност?
Мотиви:
1. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите с парични вземания посредством осребряване цялото имущество на длъжника. В предметния обхват на забраната, регламентирана в нормата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, попадат
– съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, чийто предмет са парични вземания,[…]; които
– поначало се предявяват именно в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.
2. Ищецът по иска по чл. 135 ЗЗД, който извежда материалноправната си легитимация от сключен предварителен договор за покупко-продажба с длъжника в производството по несъстоятелност, не е кредитор с парично вземане.
! В този смисъл той не разполага с правна възможност да реализира субективното си право, предявявайки го по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В хипотеза, подобна на разгледаната в настоящото дело, синдикът не е органът, който може да даде защита-санкция на потестативното право да се сключи окончателен договор, тъй като това право може да бъде реализирано единствено по съдебен ред посредством конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
3. Целта на ищеца, която обуславя и правния интерес от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, е при успешното му провеждане да се открие възможността за сключване на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е.:
! да се придобие собствеността върху имота по съдебен ред, въпреки разпоредителната сделка (която е обявена за относително недействителна спрямо купувача по предварителния договор), и последният да бъде ревандикиран от третото лице, или пък ищецът да започне да го владее чрез третото лице, в случай че то упражнява фактическа власт върху вещта.
! Ето защо, щом производството по несъстоятелност е неприложимо към изпълнението на задължение за сключване на окончателен договор, то откриването му не съставлява процесуална пречка за предявяване на иск, чрез който се защитава това потестативно право.
4. Павловият иск е допустим и с оглед обстоятелството, че имуществото на длъжника, обект на атакуваната транслативна сделка, не се включва в масата на несъстоятелността, тъй като то е отчуждено валидно и е преминало в патримониума на третото лице.
Отговор:
Купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот разполага с право на иск по чл. 135 ЗЗД срещу неизправния продавач в хипотезата, когато срещу последния е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност.
Свързани определения:
(посочени от съда)
Определение № 1466 от 27.04.2016 г. на САС по ч. гр. д. № 1806/2016 г., г. о., 4 състав
[мотиви на мнозинството на съдиите от решаващия въззивен състав]
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. Законодателят е предвидил изключение от това правило в случаите, когато се предявяват искове за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, по трудови спорове и когато се предявяват искове за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД не попада в изключенията, поради което следва да се приеме, че постановеното определение по отношение на ответника търговско дружество е правилно и законосъобразно. Като принципно правилни следва да се споделят и мотивите в частта относно липсата на правен интерес [С обжалваното първоинстанционно определение е прието, че ищецът няма правен интерес, тъй като от уважаването на този иск ще се ползва само ищецът кредитор, прехвърленият имот ще се счита собственост на длъжника (праводател по тази сделка), а същият няма да може да инициира отделно самостоятелно производство извън рамките на производството по несъстоятелност]. Дори и успешно да бъде проведен такъв иск, то ищцата не би могла да реализира правата си с оглед невъзможността да се инициира отделно изпълнително производство по отношение на дружеството длъжник.
[особено мнение на председателя на решаващия въззивен състав]
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от съда по следните съображения. Производството по несъстоятелност е насочено към справедливо и съразмерно удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник. С оглед на тази цел законодателят е предвидил всички спорове между кредиторите, попълването на масата на несъстоятелността, осребряването на тази маса, както и разпределението да се извършват в производството по несъстоятелност. Израз на тази цел е разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, определяща като недопустими исковете, по които се образуват нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, след откриване на производството по несъстоятелност. Изхождайки от смисъла на посочените разпоредби, следва, че подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела, които имат за предмет вземания, които е възможно да бъдат предявени по реда на чл. 685 ТЗ, т.е., които имат за предмет притезателни права (вземания), и то парични. Не подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които е възможно да бъдат предявени по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Това са дела, образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права; такива са делата по установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност, които не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, свързана с допустимостта на Павловия иск при липса на правосубектен длъжник. В случай че липсва правосубектност на страната по сделката, искът би могъл да се проведе само срещу правосубектната страна. Ако липсата на правосубектност е настъпила за длъжника, то Павловият иск би могъл да бъде проведен успешно и кредиторът да получи удовлетворение за вземането си, тъй като ще насочи изпълнението срещу имущество, включено в патримониума на правосубектна страна – Определение № 145 от 27.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2009 г., ІІІ г. о. По аргумент за по-силното основание, след като Павловият иск е допустим при липса на правосубектен длъжник, то такъв следва да бъде допустим и по отношение на длъжник, спрямо който е открито производство по несъстоятелност. При успешно проведен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД прехвърленият имот ще се счита собственост на длъжника, но същият няма да бъде част от масата на несъстоятелността, което да доведе до нарушаване на правата на останалите кредитори на несъстоятелния и заложения от законодателя основен принцип на универсалното принудително изпълнение за справедливо и съразмерно удовлетворяване на всички кредитори.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
