Тълкувана правна разпоредба:
чл. 108 ЗС
[чл. 108 ЗС] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК
[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота?
Мотиви:
1.1. С влязлото в сила съдебно решение се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право, което е предмет на предявения иск. Установеното от съда правно положение придобива сила на пресъдено нещо – правният спор се преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно приетото в решението на съда. Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни предели. По принцип нейният предмет съвпада с предмета на делото – тя обхваща спорното право с неговите характеристики: юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници.
1.2. Налице са обаче и изключения от общото правило за обективните предели на силата на пресъдено нещо:
– при произнасяне по възражения за право на задържане и прихващане влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на разрешените с него възражения за право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК);
– при отхвърлянето на частичен иск като неоснователен със сила на пресъдено нещо е отречено цялото вземане (мотивите на т.1 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определение №133/18.09.2007г. по т.д.№150/2007г. и др.), а не само съдебно предявената част от него. Съображението е, че след като не съществува една част, няма как да съществува и цялото вземане;
– при отхвърляне на отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече.
1.3. Отново поради спецификата на спорното материално право следва да се приеме, че когато предмет на делото е правото на собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице, силата на пресъдено нещо
– при отхвърляне на иск за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху правното положение, че:
! площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост.
След като със сила на пресъдено нещо това право е било отречено, следва да се приеме, че спорната площ е част от съседния имот на ответниците по това дело – А. Б. и Т. Б.. Това правно положение също е обхванато от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС.
Ако се приеме противното, може да се достигне до неприемливо от правна гледна точка положение, според което площта е ничия собственост, в случай че бъдат последователно отхвърлени в отделни производства исковете за собственост и на двамата съседи.
Отговор:
Пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота, се разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, “изброителни” тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
