(статията е публикувана за пръв път в сп. "Норма", 2016, No 3, с. 33-56. Авторът изказва сърдечните си благодарности на доц. д-р Мирослав Димитров за ценните съвети и препоръки върху предишни версии на ръкописа. Всички грешки и неточности остават отговорност на автора)
I. УВОД
В две предходни публикации разгледах част от дискусионните въпроси, които възникнаха по повод на специалния надзор и последвалата несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“)1. Настоящата статия има за предмет на изследване въпроса дали цесиите и/или прихващанията, извършени от вложители на КТБ заобикалят нормативни правила, каквато теза беше изказана от юристи и други експерти в публичното пространство2. Въпреки числеността и многообразието на изказаните становища, задълбочен правен анализ на ситуацията до момента не е публикуван в правната периодика. По данни от решението на Българската народна банка („БНБ“), с което беше отнет лиценза на КТБ, към 31.10.2014 г. прехвърлените вземания по договори за цесия от клиенти на банката са на обща стойност от 1 183 714 хил. лв., а общият размер на извършените прихващания срещу банката е 779 055 хил. лв.3, което обуславя същественото практическо значение на правилното решение относно действителността на извършените действия. Казусът „КТБ“ е изграден от взаимното преплитане на сложни правни, финансови и политически проблеми, всеки от които съдържа противостоящи си интереси на различни кръгове от субекти. Поради тази причина предлагането на еднозначно и неоспоримо разрешение би било твърде амбициознo и самонадеянo намерение. Изложената в настоящия анализ теза не претендира за пълна безспорност, а авторът е отворен към дискусии и критики в търсене на най-справедливата позиция, постигаща баланс между разнопосочните интереси.
II. ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА. ОБЩИ ПОСТАНОВКИ
Сделки, които заобикалят закона са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Характеристиките и елементите на това основание за нищожност са изследвани от 1) доктрината и 2) съдебната практика.
1. Характеристики на нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в литературата
Проф. В. Таджер счита, че заобикаляне на закона (agere in fraudem legis) е налице, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат, а страните искат да постигнат този резултат по друг начин и с друга сделка, която изрично не е забранена, но чието осъществяване води до забранения резултат4. Страните трябва да съзнават, че заобикалят закона и да искат постигането на забранената от закона цел, използвайки определена пролука в законoдателството, която би им позволила да постигнат целта по формално незабранен начин5. Авторът уточнява, че забраненият резултат, както и средствата за постигането му се установяват посредством тълкуване на законите.
Според проф. М. Павлова заобикалянето е частен случай на противоречие на закона. При него участниците съзнават, че преследват неправомерна цел, а за да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени. По този начин с една или повече сделки се постига резултат, който не е характерен за тях и е недопустим от закона6. При заобикалянето на закона освен обективното правонарушение е налице също и субективен елемент – намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели7.
Гл. ас. Ал. Кацарски аргументира становището си, че резултатът, в контекста на agere in fraudem legis, не е равнозначен на непосредствените правни последици на сделката8. Ако присъщите последици на една сделка са забранени, то нищожността ще настъпи поради противоречие със закона. Затова при заобикалянето на закона веригата от избрани сделки преследва неприсъща за тях цел, чието настъпване представлява реализация на недопустимия резултат9. Според този автор основанието за нищожността поради заобикаляне на закона се изразява главно в субективния елемент – общата цел на страните да предприемат релевантните действия, преследвайки запретения резултат, който е неприсъщ за тях. Ако този елемент отсъства, сделките биха били действителни, макар действието им да се припокрива и да реализира забраненото следствие10.
Въз основа на изразените становища доц. М. Димитров обобщава, че изведените в българската правна доктрина елемента от фактическия състав на това основание за нищожност са три (два обективни и един субективен):
-
наличие на една или повече правни сделки, всяка една от които сама по себе си не нарушава императивни правни норми, поради което не противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ЗЗД;
-
тези сделки да постигат един забранен от закона правен резултат;
-
участниците/страните в сделката следва да споделят общо намерение за постигане на забранената от закона цел чрез извършените формално разрешени правни сделки11.
Последният автор внася някои допълнителни и критични уточнения. На първо място, това основание винаги предполага конкретна законова забрана, която се заобикаля. Това изискване не се изчерпва само със забрана за извършване на една или друга сделка, но и постигнатия от нея правен резултат12. На второ място, доц. М. Димитров смята, че първият елемент следва да се ограничи само до хипотезите, при които са налице две или повече правни сделки. Ако е извършена само една сделка, чиито последици са забранени от закона, то тя би следвало да е нищожна поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД13. Обратно, ако правните последици на една сделка не са забранени, то тя е действителна и това изключва както противоречието със закона, така и заобикалянето му. Това означава, че законът може да се заобиколи с поне две сделки, всяка от които, сама по себе си, е действителна.
Изложената аргументация изглежда убедителна и заслужава подкрепа. Законът би могъл да бъде заобиколен само от комбинация от най-малко две сделки, чиито последици формално не противоречат на закона, но съвкупният резултат от действието им поражда неправомерно състояние. При положение, че една сделка нарушава дадена законова забрана, без значение дали това нарушение е пряко следствие от нейните непосредствени правни последици или се дължи на по-далечни или нетипични такива, наличието на които би се открило едва след обстойно изследване на фактическата ситуация, то тази сделка противоречи на закона и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Нормата не прави разграничение между непосредствените и по-далечните последици на сделката, нито между нейните присъщи или неприсъщи такива. Този извод се потвърждава и от общоприетата дефиниция, според която „всяка от сделките, сама по себе си, не противоречи на повелителните правила на закона.“ Видно е, че щом една сделка не противоречи на закона, то е необходимо още нещо, което да води до незаконосъобразност. Това нещо е общото действие на две или повече сделки, които съвкупно причиняват настъпването на забранения резултат, както и субективното намерение на страните да постигнат този неприсъщ за отделните сделки резултат.
На следващо място, една от сделките, заобикалящи закона е възможно да е едностранна, но поради изискването за съгласувано общо желание за постигане на забранения резултат, не би било възможно всички сделки, които заобикалят закона да бъдат едностранни волеизявления14.
Необходимо е, не на последно място, да се прави разграничение между заобикалянето на закона и симулацията – институти, които биват смесвани както от автори15, така и в съдебната практика16. При симулацията (абсолютна или относителна) страните сключват една привидна сделка, настъпването на чиито правни последици те не желаят. Обратно, при заобикалянето на закона страните по сделките желаят и очакват настъпването на правните последици, тъй като именно те са средство за постигане на преследваната от тях неправомерна цел17.
2. Заобикалянето на закона в съдебната практика
Съдилищата очертават рамки на института, които са в унисон с основните характеристики, изведени в научните разработки, макар че спорните въпроси биват подминавани от съдиите.
В мотивите на Решение № 357 от 9.X.1981 г. по гр. д. № 231/81 г., I г. о. Върховният съд е определил, че „[п]ри действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Без наличието на така установена цел, договорът не би бил признат за нищожен. Постигането на нещо забранено от закона, макар и при формалното му спазване, е равнозначно на нарушение на закона.“
В съвременната си практика Върховният касационен съд („ВКС“) имаше повод да коментира заобикалянето на закона в Тълкувателно решение № 5 ОСГК на ВКС. Мнението на върховните съдии е следното:
„Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите – чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които, сама по себе си, не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона (под. а. – И.Д.).
При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.18“
3. Междинни изводи
От изложените в предходните две точки обстоятелства би могло да се направят следните изводи, които са от значение за изледваната проблематика:
-
Конструкцията на основанието за нищожност „заобикаляне на закона“ по необходимост съдържа поне две сделки, чиито съвкупни и нехарактерни за самостоятелните сделки последици постигат неправомерното положение;
-
Според общоприетото мнение сделките следва да заобикалят конкретна законова забрана. Конкретността като характеристика на забраната заблуждава, че това изискване предполага ясно формулирано забранително правило, което се съдържа в единична законова разпордба. Напротив, съществено уточнение е, че наличието и съдържанието на тази забрана би могло да се изведе след внимателно проведено тълкуване. Понякога правният ред забранява определено положение, но тази забрана не се съдържа в единична разпоредба, а би могла да бъде изведена от систематично и логическо тълкуване на няколко разпоредби от различни по вид и степен нормативни акта;
-
Авторите и съдиите говорят за постигане на забранен правен резултат или за неправомерна (по-далечна) цел. Резултат означава „нещо, което се получава в края на някакво действие, процес, събитие; последица“, докато цел се тълкува като „това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи.“ 19 Би могло да се каже, че това, което за третия наблюдател е резултат, от гледна точка на участващите субекти е цел. Повечето автори уточняват, че постигнатият резултат трябва да е правен. Под правен резултат следва да се разбира възникване, внасяне на промени, погасяване или прекратяване на права и/или задължения за определени правни субекти20. Резултатът в контекста на заобикалянето на закона не се припокрива с непосредствените правни последици на сделката. Той по необходимост е неприсъщ за всяка една от използваните сделки, но осъществяването му способства за реализацията на недопустимото от закона обективно състояние. Съдържанието на понятието резултат в използваното му значение има по-широк смисъл и включва резултат – промяна в обективната действителност, която няма само правен, но също така и финансов, икономически и др. аспект, който е нетърпим за правото, т.е. чието настъпване е неправомерно;
-
Участниците в сделките трябва да действат съзнателно с общото намерение извършваните от тях правни действия да заобиколят законови предписания и по този начин да постигнат неправомерен резултат. Субективният елемент трябва да е налице поне към момента на действие на законовата забрана и на извършването на сделката, която завършва фактическия състав на заобикалянето21.
-
III. IN CONCRETO – ЦЕСИИТЕ И ПРИХВАЩАНИЯ В КАЗУСА „КТБ“
Очертаването на основните характеристики на института позволява анализът да премине към конкретните фактически хипотези и тяхното субсумиране под нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. За целта ще бъдат използвани два хипотетични примера на може би най-често срещаните операции от страна на вложителите и длъжниците на КТБ.
1. Пример № 1 – Частични цесии, извършени от един вложител
Дружество „Аспержа“ ООД има сключен договор за банков влог с „Корпоративна търговска банка“ АД с вложена сума в размер на 2 млн. лв. На 30.06.2014 г. „Аспержа“ ООД сключва три идентични и самостоятелни договора за цесия с „Буквар-2008“ ЕООД, „Вретено Холдинг”AД и Иван Петров Иванов, с които, в качеството си на цедент, цедира на всеки от тримата цесионери по една част от вземането към КТБ, всяка в размер на 200 хил. лв. или общо 600 хил. лв. Цедентът е уведомил банката за направените прехвърляние по надлежния ред. На предварително обявените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките дати и банкови офиси, „Аспержа“ ООД, „Буквар-2008“ ЕООД, „Вретено Холдинг”AД и Иван Иванов поотделно се явяват и правят волеизявление за изплащане на гарантирания размер на влоговете им.
Заобикалят ли закона сделките в хипотетичния казус? Положителният отговор предполага наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
1.1. Наличие на сделка/и, които формално не противоречат на закона
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. С договора за цесия кредиторът на едно вземане (цедент) от свой длъжник го прехвърля на трето лице (цесионер)22. Съгласието на длъжника не е необходимо, а действието на цесията спрямо него зависи само от уведомяването му от страна на цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Oсвен цялото вземане, кредиторът може да прехвърли и част от него23. Няма изрична забрана в законодателството вземания по банков влог да се прехвърлят на трети лица. Подобна забрана не съществува и в Общите условия на КТБ. Следователно договорите за цесия на противоречат на закона.
Въпреки че Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. (отм.) („ЗГВБ (отм.)“)24 не предвижда конкретен документ, който се подава от вложителите, за да им бъде изплатен размерът на гарантирания влог, самото явяване на указаното от Фонда за гарантиране на влоговете в банките („Фонда“) място (банков офис) и отправянето на волеизявление за получаване на гарантираната сума следва представлява едностранна правна сделка. Доколкото в законодателството няма забрана цесионер по вземане от влог да иска изплащане на сума до гарантирания размер, то и тези едностранни сделки не противоречат на повелителни правни норми.
1.2. Постигане на неправомерен резултат
За да се идентифицира какъв точно е резултатът от извършените сделки ще се разгледа какво би било правното положение с и без тяхното осъществяване.
1.2.1. Хипотеза без извършените частични цесии
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Ако „Аспержа“ ООД не беше направило частични цесии по влога си, дружеството щеше да има право да претендира гарантирания размер по влога му (196 хил. лв.), като на основание чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.) Фондът щеше да се суброгира в правата на вложителя към банката. За останалата част до пълния размер по влога дружеството ще трябва да предяви вземането си по реда на чл. 63 от Закона за банковате несъстоятелност („ЗБН“) и да очаква разпределение на осребреното имущество, като кредитор от 4-ти ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН – вложител с вземане, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете25, ако осребреното имущество е достатъчно.
1.2.2. Хипотеза при наличие на частични цесии
Могат ли цесионерите да претендират изплащане на гарантирания размер от Фонда? Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.) в приложимата редакция преди 28.11.2014 г.26 Фондът не изплаща гарантирания размер на влоговете на лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. A contrario цесионерите, придобили вземанията си към банката преди постановяването на Решение №138/06.11.2014 г. УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ не са обхванати от изключението в чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.) и следователно имат право да искат изплащане на гарантирания размер по станалия в резултат от извършените цесии съвместен влог.
1.2.3. Разлика между двете хипотези
Каква е разликата между двете възможни хипотетични развития на използвания примерен казус? Вследствие от извършените частични цесии от първоначалния влог в размер на 2 млн. лв. Фондът реално е изплатил 784 хил. лв. на четиримата кредитори, вместо да изплати гарантираните 196 000 лв. на първоначалния титуляр, ако цесиите не се бяха случили. За разликата от 588 000 лв. Фондът се „нарежда на опашката“ за разпределение на осребреното имущество от синдика (ако остане за него), суброгирайки се в правата на всеки получил гарантирания си размер вложител. Правният и финансовият резултат са със сигурност различни в двете разглеждани хипотези.
1.2.4. Забранен ли е от закона този резултат?
Нарушена ли е нормативно установена забрана в случая? Ако се изхожда от стриктното формално тълкуване, отговорът би бил отрицателен. Чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) не отива по-далеч от това да вмени задължение на Фонда да гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Частичните прехвърляния на суми по един влог на различни лица на пръв поглед не нарушават посочената норма. Логическото тълкуване на разпоредбата обаче, както и съобразяването ? с някои основни принципи и правила на системата за гарантиране на влоговете в банки и производството по банкова несъстоятелност – гарантиране на стабилността и доверието във финансовата система, осигуряване на оптимална защита на интересите на кредиторите27, пропорционалното им удовлетворяване, както и правилото на чл. 94 ЗБН, което определя реда за удовлетворяване на кредиторите на банковата несъстоятелност, налагат коренно различно разрешение. В разглеждания казус страните използват „пролука в законодателството“28, което ограничава гаранцията, предоставяна от фонда само субектно (едно лице), но не и предметно (спрямо един договор за влог). Целта на тази липса обаче е да не ограничи правата на титуляри по съвместни влогове, както и да не позволи на едно лице с няколко различни влога да получи повече от законово определения праг. Ако се позволи на вложителите след спирането на плащанията от страна на банката да раздробяват вземанията си посредством частични цесии, това би натоварило Фонда, намалявайки ликвидността му и поставяйки го в неблагоприятното положение да гледа с надежда към несигурното възстановяване на изплатените суми при успешно осребряване на масата на несъстоятелността. Подобно положение е вредно за стабилността на финансовата система в страната, накърнява правната сигурност и води до неравноправно третиране на хирографарните кредитори на банката. Тези аргументи конкретизират и кристализират неправомерният резултат, който в описания случай е удовлетворяване на кредитори, по различен от нормативно предвидения ред. Поради тези причини се налага изводът, че частичните цесии, както и волеизявленията за получаване на гарантираните суми от цедента и цесионерите, представляват верига от правни действия, които сами по себе си не противоречат на повелителни норми, но заобикалят нормативно регламентираната система за гарантиране на влоговете в банките, както и реда за удовлетворяване на кредитори в банковата несъстоятелност, с което постигат забранен от законодателството правен и икономически резултат и следователно попадат в приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
1.3. Наличие на общо намерение за заобикаляне на закона
Общото субективно отношение, насочено към постигане на неправомерния резултат е може би най-същественият елемент при обосноваване на недействителност поради заобикаляне на закона29. Тъй като от фактите по примерния казус не може да бъде направен сигурен извод за намерението на страните, което ще важи почти винаги и спрямо реалните житейски ситуации, проблемът е основно доказателствен. Според правилото на чл. 154 ГПК този елемент ще подлежи на доказване от страната, която обосновава недействителността (най-вероятно синдиците на КТБ) при условията на главно и пълно доказване. Фактите от субективния живот на страни в процеса е почти невъзможно да бъдат доказани чрез пряко доказване. Затова в случая ще трябва да се прибегне до косвено доказване посредством обективни факти, които са в отношение на зависимост с релевантния субективен елемент и биха били указания, че той се е осъществил30. В конкретния случай подобни индиции са времевият период, в който са сключени сделките (след спирането на плащанията от КТБ и поставянето на банката под специален надзор), както и специфичните обстоятелства, при които са извършени разглежданите сделки, а именно с оглед на предстоящото отнемане на лиценза на банката, стартирането на изплащанията по системата за гарантиране на влоговете, откриването на производство по неплатежоспособност за банка и ролите, които участващите страни биха имали в него. Считам, че в зададената специфична фактическа обстановка горните обстоятелства биха дали основание на съда да заключи, че и този елемент от фактическия състав е настъпил. Еднозначен отговор обаче не би могло да бъде даден – при преценката на ситуацията за наличие или липса на намерение на страните да постигнат неправомерен резултат с позволени средства съдът би трябвало да изхожда от специфичните за всеки отделен случай факти и обстоятелства.
2. Пример № 2 – Цесия по влог, последвана от волеизявление за прихващане
Дружеството „Ауспух“ ЕООД е кредитор по депозит в размер на 2 млн. лв. в КТБ. Акционерното дружество „Бракма“ АД е кредитополучател по банков кредит в размер на 1 млн. лв. в същата банка. На 26.06.2014 г. двете дружества влизат в преговори, в резултат на което на 30.06.2014 г. сключват договор за цесия, съгласно който „Ауспух“ ЕООД, в качеството си на цедент, прехвърля на „Бракма“ АД, в качеството си на цесионер, вземането си срещу КТБ срещу подобаващо сконтирана цена – 750 хил. лв. Цесията е съобщена на банката от цедента по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а непосредството след това цесионерът прави волеизявление за прихващане, с което прихваща новопридобитото си вземане със задължението си по банковия кредит.
2.1. Наличие на сделка/и, които формално не противоречат на закона
Както вече се изясни, частичните цесии са позволени сделки [вж. III.1.1.]. Що се отнася до прихващането, убеждението на автора е, че въпреки наложения специален надзор и надзорната мярка спиране на изпълнението на задълженията на банката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции („ЗКИ“), прихващането с вземания срещу банката е възможно и поражда действие31.
2.2. Постигане на неправомерен резултат
За целта отново ще бъдат разгледани две възможни хипотези – едната съдържа правното положение на субектите без извършенването на посочените в казуса сделки, а другата след настъпването на последиците от договора за цесия и волеизявлението за прихващане.
2.2.1. Хипотеза без извършена цесия и прихващане
-
„Ауспух“ ЕООД получава гарантирания размер от влога си – 196 хил. лв. от Фонда, който за този размер се суброгира в правата на вложителя. За останалата част дружеството подава молба за предяваване на вземането си в производството по несъстоятелност за банка.
-
На основание чл. 23, ал. 1 ЗБН след откриване на производството по несъстоятелност за банка задължението на „Бракма“ АД става незабавно изискуемо. Съгласно чл. 57 ЗБН синдикът е длъжен да извърши всички възможни и необходими действия, включително съдебни, за събиране на задължението по кредитното правоотношение.
2.2.2. Хипотеза след извършване на описаните сделки
-
„Ауспух“ ЕООД е загубило качеството си на кредитор и при така създалата се ситуация е удовлетворило поне частично интереса си, макар и срещу значително по-ниска от депозита си сума.
-
След договора за цесия и последвалото прихващане „Бракма“ АД от длъжник изведнъж се трансформира в кредитор по влог в размер на 1 млн. лв. То е оправомощено да получи гарантираните от закона 196 000 лв от Фонда, а за останалата част от придобития по цесията влог следва да се нареди по реда си при евентуалното разпределение на масата на несъстоятелността – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, като за вземането си се конкурира с Фонда в четвърти ред32.
2.2.3. Разлика между двете хипотези
В хипотезата, в която гореописаните сделки не са извършени, банката е кредитор за 1 млн. лв. и длъжник за 2 млн. лв. След извършване на сделките банката е само длъжник за 1 млн. лв. Количествено резултатът е един и същ. В субектен аспект обаче нещата не стоят по този начин. „Ауспух“ ЕООД е получил някаква част от вземането си, която дори след сконтото по цесията е по-голяма от гарантирания размер по влога, което в настъпилата ситуация удовлетворява вложителя. Имайки предвид, че цената на цесията е била по-ниска от размера на прихванатото задължение, както и това, че цесионерът ще получи също така и гарантирания размер на влога от 196 000 лв., то „Бракма“ АД неправомерно се е облагоприятствало от възникналата ситуация.
2.2.4. Наличие на забранен резултат
Всичко, което беше казано по отношение на резултата от Пример № 1 важи в пълна степен и спрямо този казус [Вж. III.1.2.4.] В настоящия пример резултатът изглежда още по-несправедлив и нетърпим, защото позволява на длъжници на банката да се възползват от неплатежоспособността за сметка на Фонда и на други кредитори на несъстоятелността. Поради това и в този случай е налице комбинация от сделки, които постигат неправомерен правен и икономически резултат.
2.3. Субективен елемент
Изложените аргументи относно този елемент при първия пример намират пълно приложение и тук [Вж. III.1.3.]. При бъдещ установителен иск съдът ще трябва да вземе предвид всички относими обективни факти и индиции, които биха могли да укажат за наличие на споделено от страните желание да заобиколят закона.
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След анализиране и синтезиране на основните характеристики на заобикалянето на закона като основание за нищожност, статията разгледа тяхното наличие или липса в две примерни хипотези, които се припокриват с най-често срещаните и коментирани правоотношения, възникнали между вложители и длъжници след настъпването на неплатежоспособността на КТБ. Достигнатите изводи сочат, че при така изложените обстоятелства виждането, че цесиите и прихващанията заобикалят закона е правилно. Постигнатият от тях неправомерен резултат се изразява в отклоняването от нормативно установения ред за удовлетворяване на кредитори (вложители) на банки, изпаднали в неплатежоспособност. Разбира се, изложеното мнение се ограничава единствено до фактически ситуации, които се припокриват напълно с формулираните примери, а всяко конкретно правоотношение изисква индивидуална преценка.
Бележки под линия:
1 Вж. Димитров, И. Действие на прихващането срещу банка, поставена под специален надзор. – Търговско и облигационно право, 2015, № 5, с. 12-26; Димитров, И. За субективния елемент на отменителния иск по чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност. – Търговско и облигационно право, 2016, № 2, с. 57-70.
2 Вж. интервю с проф. Валери Димитров, достъпно онлайн на следния адрес (последно посетен на: 29.02.2016 г.); Интервю с проф. Огнян Герджиков, достъпно онлайн на следния адрес (последен достъп на 23.01.2016 г.); Анализ на Пламен Донев, регистриран одитор, достъпно онлайн на следния адрес (последно посетен на: 29.02.2016 г.); Адв. Янко Трончев в интервю, достъпно онлайн на следния адрес (последно посетен на: 29.02.2016 г.); Обратното счита адв. Дамян Симеонов, според когото няма причина трансакциите относно вземания на и от КТБ да бъдат недействителни – мнение, достъпно онлайн на следния адрес (последно посетен на: 29.02.2016 г.).
3 Решение №138/06.11.2014 г. УС на БНБ, достъпно онлайн на следния адрес (последно посетен на: 23.01.2016 г.). Пълният списък на лицата, извършили цесия и/или прихващане след 20.06.2014 г. е публикуван на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банки и е достъпен на следния адрес (последно посетен на 29.02.2016 г.).
4 Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част. Дял II. С.: Софи–Р, 2001, с. 488-489.
5 Пак там, с. 489.
6 Павлова, М. Гражданско право – Обща част. С.: Софи–Р, 2002, с. 530-531.
7 Пак там, с. 530.
8 Кацарски, Ал. Заобикалянето на закона като основание за нищожност на сделките. – В: Ивчева, В.Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика. С.: Сиела, 2008, с. 215-225, 215.
9 Кацарски, Ал. цит. съч., с. 216, 221.
10 Пак там, с. 219.
11 Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, с. 198; Вж. също Димитров, М. Въпроси на заобикалянето на закона като основание за нищожност на сделките. – ChallengingTheLaw Blog, достъпна онлайн на следния адрес (последен достъп: 24.01.2016 г.).
12 Димитров, М. Основанията…, с. 197.
13 Пак там.
14 Димитров, М. Основанията…., . 201.
15 Вж. Рачев, Ф. Гражданско право. С.: УИ „Стопанство“, 2003, с. 399, където се твърди, че заобикалянето на закона може да се извърши и чрез привидни сделки.
16 Вж. Решение № 1 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3512/2008 г. на ВКС – по това дело съдът счита, че е налице заобикаляне на закона при сключено дарение на 1/6 ид. ч. от недвижим имот, последвано от договор за продажба на още ид. ч. от същия имот между същите страни, с което, според съда, се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Наред със заобикалянето на закона съдът е решил, че първата сделка от комбинацията – дарението – е привидно, тъй като липсвало дарствено намерение.
17 За обстоен анализ на приликите и разликите между абсолютната/относителната симулация и заобикалянето на закона – вж. Димитров, М. Основанията….210-216; Русчев, И. Нищожност на договорите и едностранните сделки по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. – Пазар и право, 2003, № 1, с. 13.
18 Вж. още Решение № 124 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 518/2005 г., I г. о. на ВКС; Определение № 578 от 23.10.2015 г. по т. д. № 3678 / 2014 г., II т.о. на ВКС; Решение № 1752 от 09.11.2011 г. по в.г.д. № 781/2011 г., ГК на Софийски апелативен съд.
19 Вж. Български тълковен речник, достъпен онлайн на следния адрес (последно посетен на 29.02.2016 г.).
20 Вж.проф. Иван Русчев, според когото „под неправомерен правен резултат не се разбират непосредствените правни последици (които сами по себе си не са забранени), а последиците, които се реализират чрез тях” –Русчев, И. цит. съч., с. 13.
21 Димитров, М. Основанията…, с. 202.
22 Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2010, с. 480.
23 Пак там, с. 478.
24 С ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г. беше обнародван нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, който отменя закона от 1998 г. Доколкото § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на новия закон постановява, че за процедурите по изплащане на гарантираните влогове, започнали преди влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на отменения закон, настоящата работа се позовава именно на приложимите разпоредби от предходния нормативен акт.
25 Със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн. ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.) бяха извършени промени в чл. 94 ЗБН, като вземанията на кредиторите от дотогавашния 4-ти ред бяха разделени в три нови реда:
4. вземания, за които фондът се е суброгирал;
4а. вземания на вложители, които са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която надхвърля размера на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките;
4б. вземания на други вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Съгласно § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на горепосочения закон тези промени не се прилагат за производствата по несъстоятелност, открити преди влизането в сила на закона, което означава, че не се прилагат и спрямо производството по несъстоятелност на КТБ.
26 След измененията, обнародвани с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. от обхвата на гарантираните влогове се изключиха също и вземанията на лицата, придобили права по влог в резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката почл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции. Това разрешение беше възприето и в съответстващия чл. 9, ал. 2 от новия ЗГВБ. За аргументи защо новите изменения не са приложими спрямо извършени вече сделки Вж. Димитров, И. За субективния елемент…., с. 68-69.
27 Вж. чл. 3 от ЗГВБ в сила от 01.01.2016 г.
28 Таджер, В., цит. съч., с. 489.
29 В този смисъл Кацарски, Ал., цит. съч., с. 219.
30 Вж. Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, Сиела 2012, с. 257.
31 За детайлна аргументация вж. Димитров, И., Действие на прихващането…., с .25-26.
32 Както се отбеляза в бел. № 25, според сегашния вид на разпоредбата, който не се прилага спрямо заварени производства по несъстоятелност, Фондът не се конкурира с вложителите, тъй като в е по-горен ред от тях за правата, в които се е суброгирал.
