(доклад, представен на петата юбилейна национална конференция „Предизвикай: Вписванията!“, организирана от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ и Съюза на съдиите в България)

1. Заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването – чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС[1]. В основата на това законодателно разрешение стои целта за гарантиране на правната сигурност и защита на правата и интересите на третите лица, които са се доверили на вписванията и обявяванията в търговския регистър.

2. Когато търговско дружество или кооперация е страна по исково производство, процесуалните действия, извършени от момента на вписването на законния представител до момента на заличаването му, запазват действието си.

ВКС приема, че когато в самостоятелно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ бъде установено, че вписаното в регистъра обстоятелство за избор на председател на кооперация не е възникнало валидно (т.е. че е вписано несъществуващо обстоятелство), и на това основание вписването е заличено, това автоматично не означава, че извършените до този момент от председателя процесуални действия по образуване и развитие на исков процес съставляват ненадлежно упражнено право на иск. Това е така, защото заличаването няма обратно действие. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда, до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, аналогичен на чл. 498 ГПК (отм.). Следователно до момента на заличаването всички действия, предприети от лицето, което е вписано за председател на кооперацията, са валидни[2].

3. Практиката на ВКС не е последователна. Първо отстъпление от разбирането за действието занапред на заличаването от търговския регистър откриваме в следната хипотеза. В изпълнително производство недвижим имот, собственост на ЕООД, е бил продаден на публична продан. ЕООД е било представлявано в изпълнителното производство от управителя си. С решение по чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 604 ГПК, влязло в сила след извършване на публичната продан, е било установено, че вписването е недопустимо, и управителят е бил заличен. ВКС приема, че ЕООД не е било надлежно представлявано в изпълнителното производство и влязлото в сила постановление за възлагане при публична продан подлежи на отмяна по чл. 303, т. 5, предл. 2 ГПК[3].

4. Второ отстъпление откриваме в поредица от решения, постановени от ВКС през 2018 г. по един и същи спор. В търговския регистър е вписана смяна на управителите и новият управител е направил отказ от иск по висящо исково производство, което е било прекратено. След влизане в сила на определението за прекратяване е установено вписването на несъществуващо обстоятелство по чл. 29 ЗТР и вписването на управителя, направил отказа от иска, е заличено от търговския регистър. EООД е подало молба за отмяна на влязлото в сила определение на основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която ВКС уважава. Според ВКС несъществуващото обстоятелство, въпреки че е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството, което следва изрично от задължителните указания в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Затова отказът от иска не произвежда действие за дружеството. Но вписването на несъществуващо обстоятелство няма как да бъде установено от страната в исковия процес, тъй като това може да стане само по исков ред чрез иск за установяване на порок на вписването на управителя. В случая уредбата в чл. 141, ал. 6 ТЗ относно действието на вписването на управителя в търговския регистър за трети добросъвестни лица е неприложима, защото същата се прилага в материалноправните правоотношения, предмет на регулиране в ТЗ, и има за цел гарантиране на сигурността на търговския оборот. Тази разпоредба е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на процесуални действия пред съд. Затова за съда в инстанционното производство отказът от иска е заявен от законния представител на ищеца по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК и предпоставките на чл. 233 ГПК са били налице. Но от установяването на вписването на несъществуващо обстоятелство следва, че през периода от вписване на управителя до влизане в сила на решението по чл. 29 ЗТР дружеството не е било надлежно представлявано от управителя, чието вписване в търговския регистър е установено като несъществуващо обстоятелство. Без значение е дали преди или след отказа по чл. 233 ГПК заличеният управител е уведомил съда за порока на вписването (т.е. за това, че е вписано несъществуващо обстоятелство). Такова уведомяване не би могло да произведе правно действие, защото с оглед на специалния исков ред за установяване на несъществуването на вписаното обстоятелство (вж. чл. 365, т. 3 ГПК във връзка с чл. 29 ЗТР) вписването на смяната на управителите в търговския регистър е обвързвало съда и затова заличеният управител не е разполагал с представителна власт спрямо съда[4].

5. Посочената група от решения по същество приема, че заличаването на вписването на управителя поради вписване на несъществуващо обстоятелство има обратно действие и затова отказът от иск, направен от заличения управител, но докато е бил все още вписан като такъв, е направен от лице без представителна власт спрямо ООД. Това разбиране крие сериозни рискове, понеже поставя под въпрос валидността на процесуалните действия, извършени от заличен след извършването им управител на ООД. От друга страна, ако управител е сключил сделка от името на ООД и след това бъде заличен от търговския регистър, в светлината на посоченото разбиране трябва да се приеме, че сделката е извършена от лице без представителна власт. Тези резултати внасят несигурност в търговския оборот и противостоят на целите и функциите на търговския регистър – да охрани правата и интересите на третите лица, които влизат в отношения с ООД, и по този начин да гарантира сигурността и стабилността на търговския оборот.

6. В конкретната хипотеза, разгледана от ВКС, отказът от иск, направен от заличения след това управител, не би трябвало да подлежи на отмяна, защото е направен на дата, на която управителят е бил вписан като такъв в търговския регистър. Ако отказът от иск причини вреди на ООД, то на основание на чл. 145 ТЗ дружеството разполага с възможността да претендира обезщетяването им от заличения управител, който е направил отказа от иск[5].

Бележки под линия:

[1] Вж. точка 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК; Р. № 55 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 180/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 130 от 18.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 426/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 65 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 217/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 67 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 325/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 129 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 401/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 25 от 23.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2995/2017 г., I т. о., ТК; Р. № 45 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2014 г., III г. о., ГК; Р. № 66 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 14/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 67 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 36/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 153 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 429/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 112 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 189/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 113 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 316/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 150 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 383/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 151 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 362/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 115 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 441/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 63 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 8/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 148 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 454/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 108 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 244/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 147 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 409/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 64 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 261/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 109 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 353/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 13/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 114 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 417/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 69 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 242/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 70 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 309/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 116 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 443/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 154 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 450/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 149 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 442/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 179 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 510/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 178 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 493/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 69 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 400/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 180 от 5.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 420/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 160 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 752/2012 г., II т. о., ТК; Р. № 6 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2015 г., II г. о., ГК; Опр. № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о., ТК; Опр. № 603 от 25.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2988/2013 г., I т. о., ТК; Опр. № 241 от 22.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1993/2015 г., I г. о., ГК; Опр. № 115 от 23.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3377/2015 г., I т. о., ТК; Опр. № 573 от 23.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1702/2016 г., I т. о., ТК; Р. № 21 от 12.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2278/2013 г., II т. о., ТК; Опр. № 209 от 15.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 1043/2010 г., II т. о., ТК; Р. № 140 от 15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2092/2014 г., I т. о., ТК; Р. № 234 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 54/2016 г., I т. о., ТК; Р. № 92 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 588/2015 г., II т. о., ТК; Р. № 5 от 8.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК; Р. № 117 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1254/2011 г., II т. о., ТК; Р. № 45 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2011 г., II т. о., ТK; Р. № 257 от 23.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 1047/2006 г., ТК, II т. о.; Р. № 50 от 11.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 492/2007 г., I о., ТК; Р. № 1077 от 12.01.2005 г. на ВКС по д. № 213/2004 г., ТК, II т. о.; Опр. № 641 от 29.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 456/2011 г., II т. о., ТК; Р. № 383 от 16.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 33/2005 г., I т. о., ТК; Р. № 124 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6220/2015 г., I г. о., ГК; Р. № 190 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2460/2014 г., I т. о., ТК; Р. № 64 от 09.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2018 г., II г. о., ГК; Опр. № 37 от 21.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 212 от 21.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 778/2005 г., ТК, II т. о.; Р. № 51 от 05.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 949/2018 г., II т. о., ТК.

[2] Вж. Р. № 45 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2014 г., III г. о., ГК.

[3] Вж. Р. № 689 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2009 г., III г. о., ГК.

[4] Вж. Р. № 77 от 8.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 179/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 103 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 416/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 55 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 180/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 85 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 160/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 87 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 228/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 164 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 264/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 130 от 18.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 426/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 65 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 217/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 67 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 325/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 129 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 401/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 41 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 214/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 114 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 265/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 124 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 311/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 138 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 371/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 144 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 373/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 81 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 419/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 358/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 105 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 448/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 83 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 159/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 166 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 262/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 44 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 210/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 46 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 222/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 48 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 243/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 51 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 44/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 69 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 400/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 39 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 187/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 112 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 227/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 116 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 352/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 120 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 281/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 122 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 295/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 126 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 326/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 139 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 414/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 140 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 496/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 143 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 299/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 145 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 428/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 146 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 453/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 176 от 28.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 332/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 178 от 28.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 382/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 180 от 28.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 511/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 174 от 30.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 333/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 96 от 1.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 260/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 98 от 1.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 258/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 100 от 1.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 349/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 75 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 192/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 59 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 142/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 74 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 290/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 133 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 269/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 188 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 439/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 252 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 509/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 25 от 23.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2995/2017 г., I т. о., ТК; Р. № 117 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 277/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 118 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 346/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 119 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 363/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 122 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 278/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 123 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 310/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 124 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 398/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 125 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 294/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 126 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 391/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 127 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 393/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 156 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 455/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 159 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 424/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 160 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 497/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 162 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 421/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 163 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 463/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 164 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 491/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 33 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 58/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 35 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 99/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 44 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 32/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 47 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 188/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 49 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 9/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 51 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 10/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 53 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 300/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 55 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 302/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 59 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 116/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 61 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 181/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 81 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 218/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 83 от 27.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 155/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 85 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 314/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 87 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 7/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 89 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 348/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 91 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 283/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 92 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 287/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 93 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 381/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 94 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 263/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 95 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 438/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 97 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 440/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 103 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 292/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 105 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 324/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 107 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 406/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 121 от 28.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 466/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 130 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 452/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 133 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 351/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 135 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 431/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 137 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 449/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 139 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 459/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 142 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 395/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 144 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 437/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 146 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 447/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 149 от 27.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 402/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 151 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 266/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 153 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 185/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 156 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 445/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 158 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 405/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 196 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 347/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 198 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 423/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 200 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 203 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 425/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 205 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 458/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 208 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 422/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 210 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 469/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 243 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 506/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 245 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 359/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 260 от 7.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 490/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 264 от 3.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 500/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 303 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 612/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 42 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 20/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 37 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 12/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 73 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 34/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 72 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 15/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 190 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 350/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 192 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 368/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 171 от 29.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 355/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 169 от 29.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 156/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 108 от 29.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 68/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 110 от 29.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 369/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 236 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 356/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 238 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 470/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 212 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 293/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 229 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 488/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 231 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 446/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 233 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 492/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 214 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 370/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 221 от 03.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 345/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 218 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 301/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 216 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 361/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 223 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 215/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 225 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 327/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 227 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 404/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 241 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 444/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 274 от 16.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 507/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 66 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 14/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 67 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 36/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 153 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 429/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 112 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 189/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 113 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 316/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 150 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 383/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 151 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 362/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 115 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 441/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 63 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 8/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 148 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 454/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 108 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 244/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 147 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 409/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 64 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 261/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 109 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 353/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 13/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 114 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 417/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 69 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 242/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 70 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 309/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 116 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 443/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 154 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 450/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 149 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 442/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 179 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 510/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 178 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 493/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 325 от 31.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 158/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 290 от 06.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 427/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 286 от 07.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 245/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 327 от 07.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 372/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 323 от 07.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 35/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 362 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 390/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 360 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 323/2018 г., II т. о., ТК.

[5] Срв. Р. № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2029/2018 г., II т. о., ТК: Отказ от иск по чл. 233 ГПК, направен от член на съвета на директорите с представителна власт, може да бъде основание за търсене на неговата отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ. Обстоятелството, че ответникът по иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ е осъществил свое правомощие, предвидено в процесуалния закон, не обуславя извод за освобождаването му от отговорност, тъй като противоправността на неоснователен отказ от иск произтича от неизпълнение на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ на члена на съвета да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. За да се ангажира отговорността на член на съвета за направения от него отказ от иск към трето лице, обусловил прекратяване на производството по чл. 233 ГПК, е необходимо дружеството – ищец по иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ да установи при условията на пълно и главно доказване, че към датата, когато е направен отказът, е съществувало изискуемо и ликвидно вземане на дружеството към третото лице в претендирания като вреда размер, т.е. че отказът от иск е направен изцяло или частично без основание. От своя страна ответникът по иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ може да противопоставя всички правопреграждащи възражения (например решение на общото събрание на акционерите по чл. 221, т. 10 ТЗ) и правопогасяващи възражения, включително и такива по отношение на съществуването на вземането, предмет на прекратеното по чл. 233 ГПК производство. Без значение за възможността да се търси отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ за направен отказ от иск е обстоятелството, че третото лице не участва в това производство и не би могло да се защити или да защити ответника, тъй като, от една страна, решението по иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ няма сила по отношение на третото лице, а от друга – в производството по чл. 240, ал. 2 ТЗ членът на съвета защитава свои (а не на третото лице) действия при осъществяване на функциите си. Не може да обоснове неоснователност на исковата претенция и доводът за недоказаност на вредите за дружеството – ищец поради възможни затруднения при принудителното изпълнение на вземането (т.е. доводът, че дори да се приеме, че искът, от който е направен отказ, е напълно основателен, уважаването на този иск и снабдяването с изпълнителен титул не може да установи факта на бъдещото сигурно реално постъпване на присъдената сума в патримониума на АД, тъй като е възможно длъжникът да не притежава имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.