Правни аспекти на форуърдните и фючърсните договори

1. Въведение¹

С глобализирането на търговията през втората половина на XX век нараства и интересът към рисковите сделки с валутни курсове, цените на стоките и лихвените проценти. Така започва зараждането на идеята, че рискът може да бъде контролиран. В нашето законодателство освен познатите сделки с налични и безналични ценни книги в търговското право, ЗППЦК допуска, че с характер на ценни книжа са и други ценни книжа, които дават право за придобиване на продажба на такива ценни книжа или които водят до парично плащане, определено посредством ценни книжа, валутни курсове, лихвени проценти или доходност, стоки или други индекси и показатели (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗППЦК). От своя страна, финансови инструменти се делят на две големи групи – основни и производни. Основните (първични, недеривативни, базови) финансови инструменти са тези, които изискват някаква първоначална инвестиция и имат характер на вземания, задължения и осигурявания на собствения капитал. За производните (деривативните) финансови инструменти е характерно, че се изисква минимална първоначална инвестиция, като печалбата или загубата се определя от бъдещата промяна на определена променлива, която може да е лихвен процент, цена на ценната книга, цена на стока, валутен курс, рейтингов или кредитен индекс и т.н. Деривативите по същината си са производни ценни книжа, чиято цена се определя от други, базови по отношение на тях ценни книжа. Едни от деривативните финансови инструменити са форуърдните и фючърсните договори, сключвани между страна-продавач и страна-купувач, чиято правна характеристика e предмет на настоящото изследване.

2. Понятие за форуръдните и фючърсните сделки

2.1. Общо определение. Форуърдните и фючърсните договори имат доста прилики помежду си, което дава основанието за тях да се дава общо определение. Форуърдите се отнасят към фючърсите като род към вид. Форуърдните и фючърсните контракти могат да се определят като безусловна договореност между купувача и продавача за закупуване или съответно доставка на определено количество от даден базов актив, по предварително определена цена, наричана фючърсна или форуърдна цена (в зависимост от договора), на определена бъдеща дата. Форуърдът и фючърсът са сделки с отложено плащане. При форуърдните и при фючърсните сделки страните не знаят дали в крайна сметка сделката ще се окаже печеливша за тях или не, те само предполагат евентуалната печалба, и това е основният мотив за сключването на тези договори. Посоченото определение важи за всички договори от групата на фючърсните, но могат и да се дадат по-конкретни определения за фючърс и форуърд с оглед на техните специфики.

2.2. Понятие за форуърден договор. Форуърдните сделки са легално дефинирани. Според допълнителните разпоредби (§ 2, т. 2) на ЗСБТ „форуърдна сделка е сделка, по която страните продават или купуват стока по цена, определена при сключването й, като са установили датата на доставянето“. Форуърдите договори се споменават и при изброяването на деривативните финансови инструменти в ЗПФИ и ЗППЦК. В посоченото определение като „стока“ следва да се разбира базовият актив. От посоченото определение следва и изводът, че при форуърдния договор за продавача не е задължително да има в наличност базов актив, за който се сключва форуърдния договор, но той е длъжен да го има в края на срока, когато трябва да го достави на купувача². При форуърдните договори, за разлика от фючърсните, съществува относителен риск от неизпълнение на престацията на съконтрагента, защото не се изисква никакъв задатък (т.нар. margin deposit), но тъй като договорът е извънборсов, страните изрично могат да уговорят такъв или да се уговори друго обезпечение на договора, например залог или ипотека. Обикновено форуърдния договор се сключва така, че в началото да има нулева справедлива стойност³. Форуърдните сделки обслужват реалния стокообмен. Определящо за форуърдната сделка е значителната разлика във времето на сключване и времето на доставка на стоката, като цената е фиксирана в деня на сключване на договора.

Обект на форуърд сделките са най-често е определена валута. Валутният форуърд е договор за покупко-продажба на определено количество валута на точно определена бъдеща дата по предварително определен курс. Доставката на валутата се извършва на датата на падежа на сделката. Курсът на валутата, по който ще се осъществи сделката на определената в форуърдния договор дата, се нарича форуърден валутен курс. Валутните форуърди са строго индивидуални по отношение на примерния размер на търгуваната валута и срочността на договора. При валутния форуърд съществува валутен риск, които представлява възможни промени в стойността на финансовите инструменти поради колебания в бъдещите валутни курсове. В този смисъл форуърдните договори са инструменти за управление на валутния риск. Те могат да бъдат използвани от предприятия вносители или износители, тъй като дават възможност да фиксират датата на самия форуърден договор и курса, по който могат да закупят или продадат определено количество валута в бъдеще. По този начин могат да се предотвратят неочаквани изменения в курса на съответната чужда валута в бъдеще⁴. Моментът на сключването и моментът на изпълнението на форуърд сделката са отдалечени темпорално един от друг. Форуърдният валутен курс е винаги различен от спот курса на дадената валута. От разликата в двата курса зависи дали сделката е печеливша или не. Максималният период за изпълнение на форуърдни сделки при повечето валути е 12 месеца, докато за основните валути е възможно да бъде сключена форуърд сделка с падеж след 5 години⁵.

2.3. Понятие за фючърсен договор. За фючърсите договори има две легални определения в бъгларското законодателство. Едното е в допълнителните разпоредби (§ 2, т. 2) на ЗСБТ, където се посочва, че “Фючърсна сделка е срочна борсова сделка, по която страните поемат задължение за покупко-продажба на определен вид стока на предварително определена дата по цена, определена в деня на сключване на фючърсната сделка“. Изпълнението на фючърсната сделка се осигурява чрез системата за клиринг в съответствие с поръчаното от страните. Другото нормативно определение за фючърса е дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗПФИ, където фючърсът е определен като деривативен финансов инструмент, който изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена на определена дата. В първата дефиниция се акцентира на същността на фючърса като борсова сделка, а втората разглежда фючърса като финансов инструмент. Тези две легални определения взаимно се допълват и не трябва да се счита, че едното изключва другото, защото те имат различно приложение. Битието на фюрчърса като вид форуърден договор показва различия с битието му като финансов инструмент. В първото определение думата „стока“ трябва да се тълкува разширително, като под нея се разбира също суровина, финансов инструмент или негов дериват и т.н. Дефиницията в ЗПФИ също не е перфектна – неслучайно в доктрината се отбелязва⁶, че формулировката в закона е неточна, тъй като едно лице не може да има право и задължение да извърши определени действия, а е по-правилно фючърсът да се определи като задължение да се купи или продаде.

Характерно за фючърсите е че паричните отношения между страните се уреждат не пряко от тях, а от клирингова къща и почти никога не се достига до фактическо прехвърляне на активите на падежа⁷. Най-често притежателите на фючърси сключват обратна (офсетна) сделка с цел да се закрият отворените от тях позиции и по този начин договорът се прекратява. Така крайният резултат от притежаването на фючърса се урежда парично, а не чрез доставка на физически актив. Клиринговата къща, наричана още разчетната палата, има качеството на партньор по всички сделки, действаща едновременно и като купувач и като продавач в зависимост от позицията на инвеститора. При фючърсите страните винаги са длъжни да внесат задатък, наричан в икономическата теория margin deposit, чрез който се обезпечава сделката. В повечето случаи маржинът е в размер 5-20% от стойността на базовия актив. Когато колебанията в цените на базовия актив са значителни, гаранционният депозит може да е и в по-големи размери. Всъщност този задатък се явява и сумата, която губещият плаща на другата страна по сделката, като депозитът представлява една гаранция срещу евентуално неизпълнение. При сключване на фючърсния договор инвеститорът придобива едно правно очакване, че цената на базовия актив ще се повиши или намали (в зависимост от позицията му), което ще му позволи да реализира печалба. Участниците на пазара търгуват предимно с цел хеджиране на риска или извличане на печалба. Фючърсите се използват като финансов инструмент не само от производители и търговци, а и от спекуланти. Те са максимално стандартизирани, високо доходни и изключително рискови поради нестабилността на международните стокови пазари и промяна на цените. Правата и задълженията на страните по фючърсния договор зависят от движението на цената на базовия актив.

Фючърсните сделки имат различно приложение в зависимост от целите, които преследват участниците. Инвеститорите могат да се разделят на три групи – спекуланти, реални инвеститори и лица, които използват фючърса за хеджиране. Целта на спекулантите е ясна – да извлекат някаква печалба от промяната на цените. Реалните инвеститори сключват фючърсните договори с цел единствено да придобият основният актив за целите на дейността си, а не да извлекат печалба от движението на цената.. Хеджирането с фючърси е защитен механизъм, който цели защита на купувачите и продавачите срещу рисковете при промени в цените на стоките, валутите, ценните книжа. Инвеститорите също могат условно да се разделят на професионалисти и непрофесионалисти.

2.4. Кратка правна характеристика на форуърдните и фючърсните договори. Близостта на двата вида договори позволяват характеристиката за тях да е обща, като се държи сметка също и за техните индивидуализиращи белези. Договорите за фючърс и форуърд са:

• Двустранни – възникват задължения и за двете страни;

• Възмездни – всяка от страните се задължава да престира срещу насрещна еквивалентна (в представите ?) престация;

• Каузални – основанието на едната страна да се задължи е придобиването на насрещно субективно право;

• Консенсуални – сключват се с просто съгласие, а доставянето на инвестиционния актив и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на договора;

• Неформални – в закона няма изискване за форма, но в зависимост от предмета при форуърда може да е необходима определена форма за действителност, а фючърса трябва да се сключи при определени в борсовия правилник ред и условия.

• Алеаторни – защото включват възможността за печалба или загуба в зависимост от стойността на определен базов актив към определен момент, на който той може или следва да бъде доставен, алеата е основно качество на форуърдните и фючърсните договори⁸. В литературата се застъпва и обратното мнение, като се посочва, че фючърсния договор, за разлика от опцията, не е алеаторен, защото страните знаели, че задълженията по него ще бъдат изпълнени⁹. Това становище не следва да бъде споделено, защото страните знаят, че задълженията ще бъдат изпълнени, още повече при фючърсите изпълнението се извършва автоматично чрез клиринговите къщи, но страните не знаят какъв ще е точният размер на задълженията. Именно тази неизвестност, риск в съотношението на престация към контрапрестация налага аргумента, че договорът е алеаторен. Самата несигурност по отношение на базовия актив провокира страните да сключат подобен договор¹⁰, като у всяка една е налице едно правно очакване рискът да се окаже на нейна страна и тя да спечели. Тези аргументи се споделят и от съдебната практика¹¹. Не може обаче да се сподели, че всички деривативни финансови инструменти са алеаторни по дефиниция¹², защото при опцията не е налице алеаторност. Опцията е договор, чрез който се придобива едно право – до един определен момент да се купи или продаде актив на опредена цена, което право се придобива срещу възнаграждение. Това възнаграждение е точно определено и се определя като процент от общата стойност на базовия актив, а правото, което се придобива срещу това възнаграждение, е също точно определено. Няма никаква алеаторност в опционния договор, тя настъпва в един бъдещ момент и зависи от съвсем външни фактори за опционния договор, който определят дали титулярят да упражни или не правото на опция, но не и при опционния договор, защото страна знае точно срещу каква сума получава опционното право. Ако приемем, че опцията е алеаторен договор, то следва и отметнината да бъде квалифицирана като алеаторен договор (чл. 308 ТЗ), защото както при нея, така и при опцията, срещу определена сума се придобива едно преобразуващо право – при опцията за сключване на договор (т.е. налице е „изпреварващо съгласие“), а при отметнината – правото да се прекрати договора.

3. Прилики и разлики между форуърден и фючърсен договор

А. Прилики

Форуърдните и фючърсните договори имат редица прилики и дори могат да бъдат разглеждани като сходни на базата на тяхната обща финансова природа като се отчита фактът, че разликите между форуърда и фючърса са по-скоро технологични и са свързани най-вече с плащанията по уреждане на резултатите – печалби или загуби¹³. Форуърдните договори се отнасят към фючърсните договори като род към вид, т.е. фючърсните договори са подгрупа на форуърдните договори, а не отделна група деривативни финансови инструменти¹⁴. Основните прилики между форуърдните и фючърсните договори са:

• Двата вида договори имат общо предназначение – позволяват на инвеститорите да закупят или да продадат определен базов актив в определен момент на определена цена.

• И при двата договора в момента на сключването им не са необходими никакви плащания, което ги отграничава от опцията.

• Участниците на фючърсния и форуърдния пазар не се различават особено – и на двата пазара присъстват банки, брокери, национални и транснационални компании, индивидуални инвеститори и т.н.

• Като финансови инструменти фючърсите и форуърдите са деривативни финансови инструменти.

• И при двата договора е налице определен риск при сключване на договора, защото цената на базовия актив е динамична, което ги характеризира като алеаторни договори поради неяснотата на съотношението на престациите една към друга в момента на изпълнението на договора.

• Фючърсните и форуърдните договори се използват за хеджиране на валутен риск и за спекулативни цели.

Б. Разлики

Въпреки сходствата си и еднаквите си корени, между форуърдите и фючърсните договори могат да се открият редица различия:

• Фючърсните контракти се търгуват само на специално организиран пазар, а самата търговия е между абсолютно непознати лица. Чрез борсовите пазари отпада необходимостта различните инвеститори да поемат допълнителни разходи за намирането на насрещна страна по договора. Така сделката се сключва бързо и без значителни разходи. Фючърсните договори са свързани със по-големи разходи по обслужването им в сравнение с форуърдните, защото параметрите по тях не се договарят лично и борсата чрез системата на клиринг гарантира изпълнението на договора, т.е. отпада нуждата от проучване на съконтрагентите. Сигурността по фючърса се гарантира от клирнинговите къщи (clearing houses). Последната ежедневно изчислява печалбите и загубите по фючърса, и след като бъде извършена офсетната операция, и едната страна печели, а другата губи, къщата автоматично отразява това движение чрез заверяване на сметките. Затова форуърдните договори са изложени на пазарен и кредитен риск (риск от неизпълнение на договора от отсрещната страна), например неизпълнение на плащането на определената цена. Форуърд контракти се сключват главно на извънборсовия пазар (между банки и брокерски къщи), като договорите не са стандартизирани, и могат да се сключат като обикновени договори на гражданското право.

• При форуърдните договори дали инвестицията е била печеливша или губеща се разбира в деня на размяната, определена от страните, в зависимост от спот цената. Сроковете доставката на стоката обикновено се варират от 3-6 месеца. Фючърсните договори са доста по-динамични и съотношението на печалба и загуба на престациите се променя ежедневно.

• При фючърсните договори е налице възможността за офсетна операция (settlement) в определен обхват от времето, докато при форуърдните договори липсва тази възможност за едностранно прекратяване на договора до падежа, защото датата за доставка е само една – първоначално определената от страните, и тя е решаваща за съотношението на риска, а страните нямат право да я променят, освен ако не се договорят изрично.

• Фючърсният договор, като обект на борсовата търговия, е винаги стандартизиран. Тази стандартизация позволява да се създаде висока доходност (т.нар. от икономическата теория „ликвидност“) на инвестицията за сравнително кратък период от време, позволявайки на инвеститорите да закриват позиции преди да е настъпил срокът за доставка на стоката. Неговите условия не подлежат на договаряне и на промяна, единствено цената се договаря чрез наддаване. На регулираните фючърсни пазари не се чака купувачите и продавачите сами да стигнат до съвпадение в интересите си, те търгуват непряко, а чрез брокер, като пестят време и разходи за търсене и проучване на съконтрагенти¹⁵. При сключването на форуърден контракт страните могат да се договорят за всички условия на договора и зависимост от конкретните си потребности¹⁶. Стандартизацията на фючърса до известна степен се явява пречка за инвеститорите, защото те трябва да намерят съответния договор и да преценят доколко той отговаря на техните нужди. При форуърдния договор всички условия се договарят между двете страни. Това позволява договорът да отразява действителната воля и интересите на двете страни.

• При фючърсните договори страните са длъжни да внасят задатък (margin deposit), гарантиращ изпълнението на задълженията им. Тези мерки са с цел да се премахне рискът от неплатежоспособност на контрагентите. Инвеститорите “замразяват” част от инвестиционния си портфейл, което понякога е обременяващо, но за сметка на това всяка страна знае, че задължението на другата страна е до известна степен обезпечено. Предимство на фючърсния пазар е, че не съществува кредитен риск за участниците в търговията, тъй като страна по всяка сделка е клиринговата къща, която освен да преизчислява ежедневно сумите по маржин сметките, играе ролята и на гарант по плащанията. По отношение на клиринговата къща кредитният риск е минимизиран чрез системата на маржин депозитите, освен това самата тя няма открити позиции.

• На форуърдния пазар по принцип се търгува с по-големи суми отколкото на фючърсния. В известна степен може да се твърди, че фючърсните контракти са изключително доходни. Обратно, на форуърдния пазар позициите на страните са по-стабилни и трудно биват дисбалансирани от промените на цените, т.е. форуърдните договори, обратно на фючърсните, имат много ниска пазарна доходност, но и рисковете са по-малки.

• Фючърсните договори се сключват със спекулативна цел, като всяка страна залага на определена позиция на цената, към която очаква активът да се насочи. Те биват „затворени“ по-рано от падежа, и на практика доставка по тях не се извършва. Форуърдните договори се използват предимно за хеджиране с цел застраховане от рисковете на променливата цена на актива¹⁷, и доставката в повечето случаи реално се извършва. Това обаче не трябва да се абсолютизира, защото и при форуърдните контракти може да е налице спекулативно намерение¹⁸, но спекулацията при фючърсите е по-лесно осъществима и затова са предпочитани, тъй като те могат да получат евентуалната си печалба веднага чрез офсетна операция. Директното договаряне между страните при форуърда е показателно за това, че целта е в крайна сметка да се прехвърли собствеността върху базовия актив¹⁹, докато при фючърса доминира спекулативният елемент.

• Споровете по фючърсни договори се уреждат от борсовия арбитраж към съответната борса, докато споровете по форуърди се уреждат по-често от съда.

4. Отграничение на форуърдните и фючърсните договори от други договори

4.1. От опцията

Опцията е право на продажба или покупка на някакъв базов актив по предварително договорена цена и в някакъв бъдещ момент, което право се придобива срещу заплащане на премия или опционна цена. Фюрърсите и форуърдите са сходни по характеристика с опциите, като основната разлика е, че опциите дават на притежателя им правото да продадат или закупят базовия актив в периода до изтичане на договора, в зависимост от това дали сделката е изгодна, докато притежателят на фючърсен договор е задължен да изпълни условията по договора. Друга разлика е че задължението при форуърда или фючърса се изпълнява на определена дата, а не както е при опциите от американски тип и през времето до тази дата. Дали покупката на базовия актив е право или задължение разграничава опцията за покупка от дългата позиция във фючърсния или форуърдния договор. При последните страните се задължават, когато са в дълга позиция, да купят базовия актив на определена цена, за разлика от опцията за покупка, която дава това право на своя титуляр, но без да го задължава да купи базовия актив по договорената цена²⁰. Държателите на опции са винаги в по-добро положение от страните по договор за форуърд или фючърс, защото те не търпят рисковете от несбъдването на желаната цена на базовия актив, срещу която привилегия обаче са си платили. При форуърд и фючърс страните нямат подобни задължения. От друга страна, опция върху фючърс или форуърд е възможна сделка²¹, която често се сключва на практика, докато фючърс или форуърд върху опция не може да се сключи. Поради високия риск при фючърсите те са по-малко предпочитани от опциите на срочния капиталов пазар на деривативни инструменти²².

4.2. От предварителния договор

Предварителният договор е договор, при който едната или и двете страни се задължават да сключат определен окончателен договор (чл. 19 ЗЗД). Разликата между фючърсните и форуърдните договори и предварителния договор е, че форуърдът и фючърсът не са обещание за сключване на окончателен договор, а те са самия окончателен договор²³.

4.3. От продажбата на бъдещи вещи, която не е поставена под условие (emptio spei)

При тази продажба е купена простата надежда, очакването, че вещта ще възникне в бъдеще. Купувачът договаря на свой риск – ако правното очакване не се осъществи, той пак ще дължи възнаграждение²⁴. Разликата между форуърда и фючърса и продажбата на надежда е, че при продажбата на надежда условието може и да не се сбъдне, но възнаграждение винаги се дължи, докато при форуърдните и фючърсните динамиката в еквивалентността на престациите зависят от промяната в стойността на базовия актив във времето. Така при форуърдните договори обичайно се цели реална доставка на стоката, която е отложена във времето, и самата стока може и да съществува по време на сключване на договора, но е важно да е доставена на падежа, в противен случай длъжникът ще изпадне в забава. Не така са уредени нещата при emptio spei, там изобщо не се знае дали престация ще има, тя не само е отложена във времето.

4.4. От хазартната игра

Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за хазарта „хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът“. Хазартните игри са numerus clausus (чл. 3, ал. 2 ЗХ), и други игри освен тези в ЗХ не могат да се организират, в противен случай те ще бъдат нищожни поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), а също така това е и престъпление²⁵. Игрите са изчерпателно изброени в закона, а именно лотарийни игри, игри със залагания върху случайни събития, игри със залагания, свързани с познаването на факти, игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От изчерпателното изброяване на хазартните проличава, че форуърдните и фючърсите договори не са между тях. Въпреки че те са алеаторни договори, при които водещ елемент е рискът, който мотивира страните да сключат договора, те са допустими и действителни и не противоречат на ЗХ, защото при тях се спекулира със съществуващ стопански риск с цел реализиране на печалба (търговски сделки по чл.1, ал.1 ТЗ)²⁶. В житейски смисъл, хазартните игри и форуърдните и фючърсните сделки са хазартни, рисковани, но в юридически смисъл само хазартните игри за определят като хазартна дейност, а форуърдните и фючърсните договори – като финансови инструменти, които не залагат само на чистата случайност, а също така се опитват да контролират риска.

*

* *

Все повече нараства интересът към финансовите инструменти и борсовите сделки. Докато в минало време те се били сключвани само от ограничена група лица, приложното поле на тези договори в днешно време е значително разширено. Редица граждани се интересуват от инвестиране, което налага финансовите инструменти да се разглеждат не само от икономически, а и от правен аспект.

Бележки под линия:

1^ Статията е представена на Годишната студентска научна сесия, организирана на 19.04.16 г. от Студентски съвет при УНСС, на тема „Предизвикателстава и проблеми на външните инвеститори в българската икономика“.

2^ Михайлов, Д. Финансови инструменти, Нова звезда, С. 2010, с. 223.

3^ Петров, Л.; Атанасов, А. Сделки с ценни книжа и финансови инструменти, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2009, с. 28.

4^ Брезоева, Б. Счетоводни аспекти на управлението на валутния риск чрез форуърдни договори, Български счетоводител, 2004, бр. 13, с. 4.

5^ Подробно за валутните форуърди Вж. Михайлов, Д. Цит. съч., с. 223-225.

6^ Пак там, с. 221.

7^ Така и Решение от 17.12.2009 г. по адм. д. № 749/2009 г. на Административен – съд Варна: Фючърсните сделки не са борсови сделки за реална доставка, а са безусловни срочни сделки, които се сключват с цел реализиране на печалба от изменението на цените на фючърсния пазар през периода от сключването до изпълнението на сделката. В този смисъл, фючърсните сделки са финансови инструменти за защита от риск или реализиране на печалба от изменението в цените, поради което същите не могат да се съобразяват за целите на определяне на митническата стойност, тъй като фючърсните цени не са спот цени, т.е. не са цени за стока, а са цени за условия за покупко – продажбата, които се базират на спот цената, като съотношението между фючърсната и спот цената зависи от моментното състояние на пазара.

8^ Ставру, С., Недев, Д., Димитров, М. Алеаторността на договорите в българското гражанско право. С., Фенея, 2013 г., с. 110.

9^ Касабова, К. Правни аспекти на финансовите инструменти, С., 2007, с. 269.

10^ Ставру, С., Недев, Д., Димитров, М. Цит. съч., с. 112.

11^ Така и Решение № 4023 от 05.06.2014 г. по гр. д. № 16352/2011 г. на Софийски градски съд: Следва да се има предвид, че при форуърдните или фючърсните сделки страните не знаят към момента на сключването им за коя от тях сделката ще е изгодна. Уговаря се цена, при която предмета на сделката (вещ или пари) следва да бъде закупен, съответно продаден на падежа.

12^ Ставру, С., Недев, Д., Димитров, М. Цит. съч., с. 113.

13^ Борисова, В. Финансови инструменти с променлив доход, Финанси и право, 2007, бр. 4,5, с. 21.

14^ Петров, Л.; Атанасов, А. Цит. съч., с. 28. В същото съчинение (с. 25) се посочва, че деривативните финансови инструменти са два типа – опционни и форуърдни договори, като се има предвид, че фючърсните договори и суаповете спадат към форуърдните. Така и Михайлов, Д. Цит. съч., с. 223, който посочва, че „фючърсът може да се определи като стандартизиран форуърден договор“.

15^ Борисова, В. Цит. съч., с. 23.

16^ Пак там.

17^ Подробно за хеджирането при форуърдните договори Вж. Костова-Пикет, Д. Форуърдни контракти, опции и управление на корпоративните рискове, сп. Икономика, бр. 3, 2010 г., с. 95-97.

18^ Така Костова-Пикет, Д. Цит. съч., с. 94 посочва следния пример за спекулиране на форуърдните пазари: Финанситът А смята, че стойността на германската марка ще падне драматично през слеващите шест месеца. Форуърдните валутни пазари предлагат прост начин на финансиста да заложи на вярата си като пресъздаде остарял модел старата стратегия „купи евтино, продай скъпо“. Така той първо ще продаде скъпо и после ще купи евтино: продава марки форуърд днес на цена $ 0,6351, изчаква 180 дни, докато марката падне рязко и след това купува марки на „спот пазара“ за доставка с бъдещ договор. Ако финансистът е прав, форуърдната цена, по която той продава марките днес, ще превиши „спот цената“, по която той ще ги купува след шест месеца и той ще спечели от разликата. Разбира се, обратното също е възможно: ако марката се повиши в сравнение с долара, бъдещата продажна цена може да бъде под цената за незабавна покупка и финансистът ще загуби пари.

19^ Михайлов, Д. Цит. съч., с. 223.

20^ Борисова, В. Цит. съч., с. 24.

21^ Подробно за опциите върху фючърси и различните инвестиционни стратегии Вж. Недев, Т. Търговия на европейския срочен пазар с опции върху фючърсни договори на облигации и стратегии за управление на риска, Икономическа мисъл, 2002, бр. 4, с. 101-115.

22^ Ланджев, Б. Правни проблеми на финансовото инвестиране, Нова звезда, С., 2014, с. 144.

23^ Конов, Т. Някои критични разсъждения върху българската доктрина по предварителния договор, Търговско право, 2003, бр. 6, с. 25-26.

24^ Кожухаров, А. в учебника си Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Нова редакция и допълнения Петко Попов, С., 2002, с. 30-31 посочва интересен пример за emptio spei – покупка на очакването, че неродено теле ще се роди, и даже и теле да не се роди, купувачът дължи цената безусловно. За тази продажба се посочва, че е алеаторна.

25^ Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 НК криминализира устойването на подобни игри: кКойто устройва хазартна игра не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

26^ Ставру, С., Недев, Д., Димитров, М. Цит. съч., с. 24.