Триединната природа на акцията
Относно акциите традиционно се посочва, че те могат да бъдат разглеждани в три различни аспекта:
– като част от капитала (от гледна точка на дружеството): всеки акционер участва в капитала на акционерното дружество с номиналната стойносттна акциите, които притежава. Капиталът на дружеството представлява сбора от номиналните стойности на притежаваните от акционерите акции. В този смисъл акцията се определя като форма на финансиране на дружеството;
– като членство в АД (от гледна точка на акционера): акцията предоставя определени права на своя притежател, който той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо останалите акционери: право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял. В този смисъл акцията се определя като титул за участие в акционерното дружество;
– като ценна книга (от гледна точка на съдържанието): акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество и е носител на свързаните с това членствени права. Акцията като ценна книга удостоверява съществуващото между нейния притежател и дружеството членствено правоотношение.
Когато акцията е налична ценна книга, тя има и качеството на вещ. В този случай при съпритежаване на налични акции се стига до паралелното прилагане на два самостоятелни и различни правни режима: този, уреждащ съсобствеността върху акцията като вещ (ЗС), и този, уреждащ съупражняването на членството в АД и съпритежаването на свързаните с него права (ТЗ). По-долу е разгледана съотношението между двата режима в хипотезата на съпритежаване на поименни налични акции.
Как се упражняват правата, материализирани в съпритежавани налични акции?
А. В практиката се предлагат два отговора:
– по общия ред на за управление на съсобствена вещ – чл. 32 ЗС, според който:
ал. 1: общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
ал. 2: ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ;
– по специалния ред за определяне на съвместен пълномощник – чл. 177 ТЗ:
Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
С първия отговор се установява предимство на вещните права върху акцията пред облигационните права, материализиранив нея. С втория – обратно: облигационноправния режим на материализираните акции изключва вещноправната уреда.
Б. Двете становища са застъпени и в юридическата литература. Те са формулирани по следния начин:
– общият ред по чл. 32 ЗС допълва специалната разпоредба на чл. 177 ТЗ:
„Тъй като правата се неделими, те трябва да се управляват чрез пълномощник – чл. 177 ТЗ. Член 31 ЗС не намира приложение за акцията, тъй като е дерогиран от специалното правило на чл. 177 ТЗ. В случай на разногласие въпросът за упражняването на правата по акцията трябва да се реши с мнозинство на дяловете (италик – СС)“.
Цитатът е от Коментара на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, С., 2005, с авторски колектив: Ангел Калайджиев, Димана Ранкова, Калина Кръстева-Николова, Владимир Георгиев, Цветелина Бондаренко.
Струва ми се обаче, че посоченото становище съдържа следното вътрешно противоречие: според цитираното твърдение специалната разпоредба на чл. 177 ТЗ изключва прилагането на чл. 31 ЗС – правилата относно начина на ползване (служене) с общата вещ, но не изключва приложението на чл. 32, ал. 1 ЗС – правилата относно управлението (вземането на решенията за) на общата вещ. Каква е причината за подобно различно отношение спрямо разпоредби, уреждащи една и съща правна фигура?
– специалният ред по чл. 177 ТЗ изключва прилагането на общите правила на чл. 32 ЗС:
„Изискването за овластяване на едно лице може да предизвика алюзия с предвидената в чл. 32 ЗС възможност съсобствениците да назначат управител на общата вещ. Но докато при обикновената съсобственост мнозинството от съсобствениците могат да решат въпроса за назначаването на управител, в случая определянето на пълномощник трябва да стане по общо съгласие на “съсобствениците” – те “заедно” трябва да назначат пълномощник. При разнопосочност на интересите и преценките на всеки от тях очевидно е, че правата не биха могли да бъдат упражнени (италик – СС).“
Цитатът е от статията на проф. д-р Методи Марков от публикувана в списание "Пазар и право", 2005 г., кн. 12.
Изискването на чл. 177 от ТЗ за упълномощаване на общ пълномощник от всички съакционери при упражняване на правата по акциите е императивно. В случай на предявяване на иск за защита на някои от правата по акцията ще е налице хипотеза на задължително другарство, при което процесуалната легитимация на съакционерите ще бъде условие за допустимостта на предявените искове. Когато искът за упражняване на права по акцията е предявен само от един от съпритежателите й, няма да е налице посочената положителна абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, поради което предявените исковете ще бъдат недопустими, а делото ще следва да бъде прекратено.
Посочва се, че необходимостта от назначаването на общ пълномощник произтича от неделимия характер на акциите. Освен, че този характер е изрично обявен в чл. 177 ТЗ, той следва и от императивното изискване капиталът да бъде разделен на равни части. Ако се позволи делимост на акциите, това би довело до недопустимо раздробяване на капитала на по-малки части. В случаите на съвместно придобиване на повече от една акции, съпритежаването възниква и неделимостта важи за всяка отделна акция.
Редът по чл. 32 ЗС би могъл да намери приложение единствено по отношение на акцията като вещ – относно начина и мястото на нейното съхраняване, но не и по отношение на упражняването на правата, материализирани чрез акцията. По отношение на тяхното упражняване следва да се приложи изискването на чл. 177 ТЗ. Както посочва проф. Огнян Герджиков (Коментар на Търговския закон. Книга трета. С., 1998, с. 814) вещното правоотношение не е определящо при акцията. Определящи са другите облигационни правоотношения, които се пораждат по повод на акцията. Има се предвид комплексното членствено правоотношение, включващо в себе си имуществени и неимуществени права.
Допустима ли е делба на съпритежавани налични акции?
Вторият спорен въпрос относно съсобствените акции е този относно възможността за тяхната делба.
Този въпрос е разгледан в Определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. Недопустимостта на делбата на акции се основава на следната аргументация:
Тъй като институтът на съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права, способите, по които се извършва делбата във втората й фаза са съобразени с предмета на делбата – т. е. с обстоятелството, че се делят вещи или вещни права. Правилата за възлагане на вещта на един от съсобствениците, тези за ликвидиране на съсобствеността чрез жребий и др. не могат да бъдат приложени по аналогия спрямо съпритежаваните акции. ВКС приема, че когато броят на акциите не може да бъде поделен без остатък между съделителите, съобразно квотите им на съсобственост (например при делба на нечетен брой акции между четен брой съделители с равни дялове), съдът не може да постави в някой от дяловете по-голям брой акции, отколкото в другия дял, тъй като липсват правила за уравнение на дяловете. Прилагането на публичната продан като метод за ликвидиране на съсобствеността се определя от ВКС като „неудачна (мярка) по отношение на акциите, тъй като съдът ще лиши съсобствениците от права върху акциите, които те могат да упражняват заедно, макар и чрез пълномощник – чл. 177 от ТЗ“.
Крайният извод е, че липсата на правила за поделяне на акциите по съдебен ред не е основание да се прилагат по аналогия правилата на института на съдебната делба, който е създаден само за делба на вещи.
„Ценните книги по своята правна природа са по-близо до вземанията, отколкото до вещите. Оттук следва, че те могат да бъдат много лесно поделени от съсобствениците, стига преди това да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. В определени случаи акциите могат да се поделят между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията (италик – СС) за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл. 177 от ТЗ.“
В подкрепа на това разрешение са посочени и пределение № 775 от 27.07.09 г. по гр. д. № 531/09 г. на І ГО на ВКС; определение № 140 от 13.09.04 г. по ч. гр. д. № 82/04 г.
Възприемането на тезата за недопустимостта на делбата по отношение на съпритежаваните акции, би ограничило значението на въпроса относно упражняването на правата по съпритежаваните акции само до „остатъка“ от акциите, който не може да се подели съобразно броя на съакционерите. При наличните акции обаче подобен „автоматичен“ ефект на разделяне не съобразява обстоятелството, че съсобственост е възникнала и по отношение на ценните книги като вещи. От тук следва и необходимостта от извършването на делба, която да прекрати съсобствеността върху акциите като вещи.
Въпреки, че вещните правоотношения са второстепенни, те съществуват и следва да бъдат съобразени. Още повече, при започването на евентуално производство по съдебна делба е възможно в делбената маса да бъдат включени и други съсобствени на съакционерите вещи (например при сънаследяване на акционер), които да бъдат поделени общо (т. нар. пълна делба). В този случай могат да бъдат съобразени интересите на отделните съсобственици и спецификата на членствените правоотношения, материализирани в акциите като ценни книги.
