Все по-малко са нещата, свързани с човека, които остават едни и същи от неговото раждане до смъртта му. Той може да променя имуществото, адреса, името си, но и родителите си, съпруга си… Напоследък може да променя и все повече части от тялото си (поставяне на протези, извършване на трансплантация, използване на екзо тяло и пр., и пр.). Едно от нещата, които изглеждат фиксирани веднъж за винаги с раждането, е полът на лицето. С развитието на идеята за правата на човека и засилването на междукултурния обмен обаче се оказа, че полът може да бъде нещо относително…
От предмета на разглеждане по-долу изключвам т. нар. виртуална смяна на пола, изразяваща се в участие в on-line активност чрез профил с обявен пол, който е противоположен на действителния пол на лицето. Свързани с подобна "виртуална" смяна на пола са първите виртуални флиртове между "лесбийки", зад които стоят мъжки тела 😉 . С напредването на неврологията като наука все по-вероятно става и създаването и "обитаването" на т. нар. фантомно тяло от противоположен пол. Става въпрос за неврохимическо въздействие върху човешкия мозък, в резултат на което се променя усещането за собственото тяло: лицето "вижда", "чувства" и "използва" виртуално създадено (симулирано) за мозъка "тяло" от противоположен пол. Към настоящия момент експериментите с подобна "фантомна" смяна на пола целят да проучат какво е въздействието на "усещането за телесен пол" върху психиката на човека. "Фантомната" смяна на пола също е изключена от обсъждането по-долу.
Културните различия на пола
Традиционното западно общество, както и всички държави, повлияни от юдео-християнската и мюсюлманската религия, разпознават и „признават“ само два вида пол: мъжки и женски. Лицата, които са родени с полови аномалии (хермафродити) или имат полова ориентация (хомосексуалисти), различна от общоутвърдената, обикновено са маргинализирани в обществото. Често те образуват свои собствени субкултурни общности, в които утвърждават специфичните си разбирания и ценности.
Сравнително по-либерално към половите различия се отнасят обществата, възприели индиузма за своя религия. Като причината за това се посочва индуското разбиране за безполовостта на боговете, разглеждани като андрогинни същества.
Така например в Индия лицата, противопоставящи се на традиционното бинарно разделяне на половете, свързват съществуването си с бог Араван. Те се явяват представители на т. нар. трети пол в Индия и са известни като социалната каста „хижра“. Всяка година хижра участват в специално посветени на тях тържества в гр. Кубаган. Родени с мъжки гениталии, те често имат полови аномалии, което е и причината за ранното им изоставяне от техните родители и за попадането им в кастата на хижра. Хижра се обличат и държат като жени, като понякога имат и сексуални връзки с мъже (макар и някои от тях да са семейни и дори да имат деца). Това тяхно поведение обаче не се разглежда като хомосексуализъм, тъй като те възприемат себе си като жени, които имат „хетерогенни“ сексуални взаимоотношения. Приема, че не става въпрос за сексуално предпочитание, а за трети пол. Това се подкрепя и от обстоятелството, че хижра често са с отстранени мъжки гениталии (т. нар. пълен хижра), без те да са заменени с женски. В миналото хижра са имали призната социална роля – танцували са на сватбите за късмет, но днес тази традиция умира. Това превръща хижра в аутсайдери, като част от тях започват да се прехранват чрез просене и проституция. За да отговорят на отхвърлянето на обществото, хижра се обособяват в самостоятелна социална и религиозна група, като веднъж годишно се събират около 30 000 души в гр. Кубаган, за да участват в най-важното събитие в живота си: своята свадба с бог Араван. Бог Араван е свързан със съдбата на хижра поради своята история: „Според легендата той дарява цялата си кръв на богиня Кали в замяна на това тя да му гарантира победа в битката. Преди сражението обаче той поискал да се ожени, но никоя жена не пожелала да се врече в брак с човек, белязан на смърт няколко часа по-късно. И тогава бог Кришна, взимайки образа на красива девойка, се омъжва за него“ (цитат) . Хижра се идентифицират с ролята на Кришна – мъже, които вземат образа на красива девойка, за да помогнат на Араван. Вечерта отпразнуват сватбата си с бог Араван като завързват около вратовете си сватбен конец (мангал сутра) и носят специални стъклени гривни. На следващия ден според легендата бог Араван е убит, а хижра поръсват лицата си с пудра от куркума и се събират на полето на скръбта, за да оплачат края на своя краткотраен брак. В израз на мъката си те отрязват сватбените си конци и разбиват стъклените си гривни.
Бинарното разделяне на половете се провокира и от съществуването на една друга традиция: петте пола в Индонезия. Макар и да са приели исляма (въпреки, че и ислямът познава трансексуализма), членовете на етническата общност буги, живеещите в гр. Сегери в Южно Сулавеси, продължават да почитат своите древни вярвания и обичаи. Съгласно тези вярвания половете не са два, а пет. Освен традиционните мъжки и женски пол, съществуват и още три пола:
– т. нар. бису: отделен и могъщ пол, обединяващ мъжкото и женското начало. Той се обозначава още като „парапол“ – пол, стоящ над останалите и притежаващ особена религиозна и ритуална функция. Обикновено към този пол се причисляват лица, родени с хермафродизъм, но се допускат и мъже, които впоследствие са премахнали мъжките си гениталии. Те носят дрехи с мъжки и женски елементи, като тялото им съчетава както женски, така и мъжки външни полови белези. Става въпрос за андрогенен пол с важни религиозни функции. Смята се, че той дава най-силна благословия за плодородие, тъй като плодовитостта изисква участието и на двата пола. Бису участват в един от най-важните ритуали за плодородие – магири, при които те допускат в тялото си духове и се опитват да прободат с ритуален нож (крис) ръцете (с които докасват храната за благословия), гърлото (през което преминава храната) и стомаха (където отива храната) си;
– т. нар. чалабай: лице, което е родено биологично като мъж, но живее като жена. Възможен превод на думата "чалабай" е „псевдожена“, макар че чалабай не се смятат за жени и не искат да бъдат такива. Те определят себе си като различен и отделен пол със своя специфика и обособености;
– т. нар. чалалай: лице, което анатомично е жена, но се държи и живее като мъж. Преводът е „псевдомъж“, но чалалай се разграничават от мъжете и се самоопределят като отделен пол. Чалабай и чалалай се приемат традиционно като част от обществото и се уважават и приемат от представителите на останалите полове. Животът им не е свързан с някакво особено отношение или дискриминация.
Видове пол?
С популяризирането на търпимостта към различието като основна ценност на съвременното общество, се предлага и възприемането на нова гледна точка относно въпроса за човешкия пол. С оглед отчитането на комплекса от въпроси, свързани с пола и половата идентичност, днес все по-често се обосновава съществуването на различни видове пол:
– генетичен пол: полът, който се определя от наличието на ХХ-хромозомна двойка (женски пол) или на ХУ-хромозомна двойка (мъжки пол). Този пол обаче може да има различни вариации, включително с допълнителен Х или У компонент. Това е „полът на всяка“ клетка, който се определя от нейното ДНК;
– биологичен (гонаден) пол: полът, който се определя от половите органи (гениталиите) на лицето. Отклоненията тук са свързани, от една страна, с наличието на естествени аномалии – хермафродитизъм, а от друга – с предприемането на изкуствени интервенции по отстраняване или промяна на половите органи – транссексуалност;
– психичен пол: полът като себеусещане, което се определя изцяло от субективното психичното отношение на лицето. Обикновено половата самоидентичност се предопределя от хормоналната активност (т. нар. хормонален пол) и от социалната роля (т. нар. социален пол), в която е поставено лицето. Психичният пол може да се разминава с биологичния (гонадния) пол на лицето;
– социален пол: полът като социална роля, съдържаща коплекс от правила за поведение, които се очаква да бъдат спазвани от представителите на съответния пол. Отново са възможни отклонения, свързани със сексуалната ориентация (хомосексуализъм) и/или със сексуалното поведение (трансвестизъм) на лицето.
С обособяването на различни понятия за пол ("видове пол") се поставя и правният въпрос: кой от посочените полове следва да бъде възприет като юридическият пол на лицето?
Тъй като по правило генетичният, биологичният и социалният пол на едно лице съвпадат, въпросът за това кой от тях да е юридическият пол на лицето в исторически план не е стоял на дневен ред. С увеличаването на броя на населението и с нарастването на толерантността към различието, включително половото различие, групата на „различните“ (по пол) става все по-голяма и отправя все по-настоятелно своите претенции към правото.
Традиционното разрешение е за юридически пол да се признава биологичният пол на детето. Макар и да не е посочено изрично в закона, при отбелязванена пола на детето в акта за раждане се изхожда от неговите първични полови белези – гениталиите. В случаите на хермафродитизъм се отбелязва полът, който преобладава, като на родителите се предлага извършването на хирургическа интервенция, която да отстрани андрогинията.
Разглеждането на човека все повече като социално, а не като биологично същество, обаче дава основание да се претендира за „приоритет“ на психичния пол – половото самосъзнание и самоидентичност на лицето. След като едно лице не желае социалната роля, предопределена му от неговия биологичен пол, може ли то да се самоопредели полово като „премине“ в социалната група на желания от него пол? Аргументацията е многообразна и често се свързва с автономията на лицето: „Когато родителите са ме зачевали и раждали някой питал ли ме е какъв пол искам да бъда? Сега, след като съм вече пълнолетен и разбирам разликата между половете, дайте ми възможност сам да се определя своята полова роля в обществото!“. Въпреки че подобна аргументация търпи сериозна критика: все пак има неща, които не можем да избираме и с които трябва да се съобразяваме (без това да нарушава нашата автономия), тя все повече се налага и това естествено води до необходимост от ясна правна регламентация на претенциите за нови права, свързани с човешкия пол.
Правото на промяна и правото на отказ от пол?
Сред правата на човека (макар и не съвсем „естествени“ 🙂 ! ) се обосновава съществуването на отделно „поколение“ права, свързани със свободата на човека да се разпорежда със своето тяло. Телесните модификации обхващат и промяна на биологичния пол – промяна със съществени социални последици. Т. нар. право на полово самоопределение се разглежда като възможността на всеки човек сам да определи свързаната с пола социална роля, която желае да има в обществото, включително като модифицира тялото и поведението си в съответствие с така направения от него избор на пол. На това право ще съответства задължението на всички останали правни субекти и на държавата да се съобразяват и да уважават направения избор, като не провеждат спрямо лицето каквато и да е дискриминация, основана на начина на осъществяване на правото на полово самоопределение. Обстоятелството, че едно лице е избрало юридически пол, различен от неговия биологичен пол, не би трябвало да бъде основание за неравностойното му третиране.
Разбира се, подобни разсъждения будят сериозни етични и религиозни възражения. Промяната на биологичния пол се разглежда като посегателство спрямо човешкото тяло и като лишен от морален и социален смисъл произвол. Без да се спирам на дебата за допустимостта на правото на полово самоопределение, бих искал да представя два интересни аспекта на правото на полово самоопределение:
– правото на промяна на пола: възможността на едно лице да приведе тялото си в съответствие с формираната от него полова идентичност. Тази възможност предполага наличието на разлика между биологичния и психичния пол и желание на лицето да съобрази социалния си пол с психичния. Правото на промяна на пола се свързва с т. нар. трансексуалност в нейните два вида: i) транссексуални жени („трансжени“) – лица, родени биологично като мъже, „придобиват“ тела на жени чрез хирургично отстраняване на мъжките гениталии, хирургическа промяна на чертите на лицето, имплантиране на гърди и поставяне на изкуствена вагина; и ii) трансексуални мъжи („трансмъже“) – лица, родени като жени, „придобиват“ тела на мъже чрез хирургическо отстраняване на гърдите, хормонално третиране и пр. Подобни операции (вече има и случаи на трансексуални близнаци – в Югозападен Китай) се допускат в различни държави, най-известната сред които е Тайланд, където „полът“ на трансжените е получил такава популярност, че те са обособени като отделна социална група (каста): katoey. Извършването на въпросните операции е свързано с промяна и в юридическия пол на лицето;
– правото на отказ от пол: на претенция за признаване на подобно право станах свидетел, гледайки филм на National Geographic от поредицата Табу. В него се разглежда социалния статут на т. нар. заклети девственици в Албания: лица, родени като жени, които са дали обет за безбрачие, обличат се в мъжки дрехи и живеят като мъже. Към тях останалите хора се обръщат като към мъже – с мъжко малко име. Обетът се дава в юношеството и е свързан с липсата на момче в семейството и с необходимостта от някой, който да изпълнява мъжката социална роля: да се грижи възрастни и болни родители или за по-малки сестри („трети пол“, обусловен от изпълнението на определени социални функции, съществува и в културата на о-с Самоа: т. нар. фафафини – биологични мъже, които се обличат и държат като жени, обикновено в семейства с много момчета, където някой трябва да се грижи за къщната работа).
Заклетите девственици нямат сексуални връзки и могат да оглавят семейството. Ако правят секс с мъж, това се счита за хомосексуалност, а наказанието е пребиване с камъни. Обичаят на заклетите девственици има своите исторически корени в правилата на Канунът (древен социален регулатор в Албания), според който в наследяването могат да участват само мъжете. Канунът допуска в случай, че липсват мъжки наследници, жена също да претендира за наследството на своето семейство, но само ако даде обет като заклета девственица. Заклетите девственици осъществяват своеобразен отказ от своя женски пол, което им осигурява по-висок социален статус. Причината за това е, че в албанското общество жената е била поставена изцяло в услуга и на разположение на мъжа. Днес по данни на National Geographic в Албания са останали по-малко от 40 заклети девственици. В този смисъл "ерата на заклетите девственици" е на доизживяване, като подобряването на социалния статус на жената в днешна Албания прави ненужна социалната роля на заклетите девственици.
Представените примери демонстрират относителния и динамичен характер на отношението на различните общества към понятието и разпознаването на човешкия пол, както и към възможностите за неговата промяна. Това отношение е претърпяло и продължава да претърпява редица промени в рамките на историческото развитие на човечеството. А всяка промяна в обществените нагласи, рано или късно намира своето отражение и в правната уредба.
Дали правото на промяна на пола ще бъде юридическо признато и гарантирано? Колко пъти може да бъде упражнено правото на промяна на пол? Ще трябва ли да бъде спазвана специална процедура за това? Ще е необходима ли специална дееспособност? Какви ще са последиците от промяната на пола на едно лице? Променят ли се документите му за самоличност? Какво се случва с неговия брак? Какво се случва с възникналите родствени отношения и отношения на родителство?
Може би е време да помислим и върху тези въпроси …
Именно това ще направим на кръглата маса "Нормативни измерения на интимността: права, свързани с пола и сексуалната ориентация, и тяхното отражение върху брака и семейството", организирана от Фондация за развитие на правосъдието, която ще се проведе на 25 Ноември 2011 г. в Националния институт на правосъдието от 9.00 до 12.30 часа. Програмата може да бъде прочетена тук.
Много ми хареса статията – като съдържание, като подход, като информация, която дава. Иначе аз съм по-консервативна и като цяло съм за това да останат като възможни двата биологични пола – мъжки и женски, които да не могат да се променят, независимо от предприетите от лицето хирургични интервеции, които смятам, че излизат извън нормалните и естествени граници на човешката същност.
Да си призная 🙄 – и на мен ми се иска да бъда по-консервативен…
В случая обаче “консервативен” може да значи и “пристрастен към нашата културна гледна точка” 😉 . Чудя се дали и доколко една култура – колкото и развита, утвърдила се и “шумна” 😮 да е тя, може да претендира за универсални понятия за правилно (законно) и неправилно (незаконно)…
Съжителстването на различни общности с различни традиции и представи, включително за природата на човешкия пол, може би изисква един по-внимателен по-отворен подход…
Защото промяната на пола не винаги е свързана с някакви “извращения”, заболявания и моментни прищевки ❗ , а може да носи собствен културен, исторически и здравен смисъл…
💡
Така е, съгласна съм с всички тези аргументи, но отвътре не ми идва да ги приема!
Отново много интересна статия, браво! Но аз колкото и да мисля и да се опитвам да бъда толерантна, не мога да не подкрепя изцяло мнението на Боряна 😳
Не мога да не се възхитя на подхода ти – за пореден път изследваш явления, които по различни причини не се третират достатъчно сериозно от правото.
Напълно подкрепям и изказаните мнения, които само формално могат да бъдат определени като “консервативни”. Правото на полово самоопределение за мен е като правото да избираш на коя планета да се родиш – т.е. до някъде е възможно с оглед на технологичния процес, но това не го прави по-малко абсурдно :)))))
Здравейте 🙂
На мен статията също много ми хареса. Тя действително поставя въпроси, които може и да не са твърде важни в момента, но могат да станата такива в недалечното бъдеще.
Аз лично ще се спра на аспекта, свързан с брака и най-вече – с родителството. Най-важната функция на семейното право и да защитава семейството като основна социална единица в обществото и да защитава децата като бъдещето на обществото. Според мен не е съвсем ясно дали и какви психологически изменения би имало едно дете в едно подобно семейство. Твърде възможно е и да няма никакви такива, но не съм сигурен дали има изследвания в тази насока. При всички случаи, такъв тип промени трябва да се направят на основата на задълбочени научни и социологически проучвания.
Аз съм твърдо против дискриминацията на транссексуални лица, най-малкото защото тя се основава на външен вид и т.н., а не на умствен дефицит, да речем. Със сигурност трябва да бъдат разрешени операции за смяна на пола и дори следва НЗОК да ги покрива. Същевременно трябва да има и законови гаранций, че това няма да се превърне един вид в игра от типа “дайте да видим как е от другата страна”.
Привет, Николай 🙂
Съгласен съм, че промяната в пола не следва да бъде извършвана “лекомислено”. Още повече, с оглед на необратимия характер на свързаните с нея операционни интервенции… ➡
Ето защо, ако бъде правно уредена, следва да съществува разписана от закона процедура, включваща:
– установяване на сериозното и непоколебимо решение на лицето да претърпи съответната физическа промяна (например от специално назначена за целта лекарска комисия);
– преминаване през някакъв “изчаквателен” период, в който лицето може да промени своето решение (потвърждаване на решението чрез запазването му през времето).
Направи ми впечатление и още едно нещо 😉 :
“Аз съм твърдо против дискриминацията на транссексуални лица, най-малкото защото тя се основава на външен вид и т.н., а не на умствен дефицит, да речем.”
Дали наистина дискриминацията, основана на умствен дефицит, е по-малко укорима от тази, основана на външен вид?
С развитието на технологиите и т. нар. технологичен допинг 💡 ще се промени и понятието за умствен дефицит….
🙂
Безспорно е така 🙂 Тук не се изразих съвсем точно 🙂 Имах предвид, че този тип дискриминация е страшно често срещана на работното място, независимо от това дали дискриминираният има капацитета и качествата да се справи с работата. Т.е., почти винаги случаят е “По дрехите посрещат, по дрехите изпращат”, ако ми позволите да перифразирам.
🙂
Така е – от “дрехи” за ума може и да не остане време 😉
😀
“Дали правото на промяна на пола ще бъде юридическо признато и гарантирано? Колко пъти може да бъде упражнено правото на промяна на пол? Ще трябва ли да бъде спазвана специална процедура за това? Ще е необходима ли специална дееспособност? Какви ще са последиците от промяната на пола на едно лице?Променят ли се документите му за самоличност? Какво се случва с неговия брак? А с възникналите родствени отношения и отношения на родителство?
Може би е време да помислим и върху тези въпроси …”
? както винаги консервативна ще кажеш, но май по-скоро е време не ние да мислим по тези въпроси, а тези „неопределени” или „неориентирани” хора да се съобразят с установения от хилядолетия и даден от Бога порядък, че половете са 2 и човек не избира сам какъв а се роди, а е такъв, какъвто генетично и биологично му е заложено. Ако възприемем противното становище, че правния ред трябва да се измени заради тях и да им се признаят особени права или да има специални разпоредби за тях, то и други хора, различаващи се от „масата”, но по други принципи, ще поискат специален статут и правен режим на техните отношения. Нямам против след като човек психологически има самосъзнанието за принадлежност към противоположния пол, да има свободата да се самоопределя като такъв и да се държи като такъв в личните си отношения с избрания от него партньор, но чак да им се признава право на брак, право на промяна на пола по отношение на първичните и вторични полови белези, право на осиновяване на дете от двойка еднополови осиновители ми се вижда прекалено, макар и сега това да е легализирано в някои държави. Основно защото поколенията създавани или отглеждани от такива „объркани” екземпляри, също се объркват заради семейната среда, в която са възпитавани и придобиват погрешна представа за това какво е норнално, морално, естествено и какво не, както и вероятно това би се отразило върху тяхната собствена ориентация и избор на полова принадлежност /в психологически смисъл/. По-добре е да разрешат суроганото майчинство и когато има хомосексуална двойка, да речем от мъжки пол, която „бленува” да отгледа свое дете, то поне единия от двамата да е биологичен баща на детето. Не че то пак няма да се чуди, защо „мама” е доста по-едричка ? и мъжествена ? от майките на връстниците му, но за да съм поне малко толерантна и не чак толкова жестока към чувствата на „преориентираните”, се съгласявам да им дадем поне свободата да бъдат родители. Казвам това поради единственото опасение, че макар според мен хомосексуалистите да са в по-голямата си част просто хора лишени от морал и ценностна система, избрали да бъдат такива съвсем съзнателно и водени от „развратни” подбуди, вероятно има и такива, които наистина се чувстват неокомфортно в „кожата”, в която са родени т.е. с пола, който им е зададен и имат реална необходимост да се реализират в обществото и семейството си, но в ролята на противоположния пол.
Дано да не съм прозвучала твърде крайна, целта не беше да обидя никого, но и понякога човек се дразни от все по-нарастващите и абсурдни искания на определени групи малцинства, които все от нещо са недоволни и все са онеправдани …
Като видях коментарите преди мен, да допълня, че и аз съм против дискриминацията на транссексуалните, както и на хомосексуалните представители по отношение на работа, образование и дрги сфери на обществен живот т.е. не смятам, че социалните им права трябва да бъдат нарушени по някакъв начин, но по отношение на личните – там режима не следва да се променя само заради тях.
Здравей, Нелли 🙂
Радвам се, че отново си при нас – в блога 😀
Както споменах по-рано, и аз смятам, че умереният консерватизъм е хубаво нещо с доказан положителен ефект (особено при правната регулация). Като християнин имам сериозни съпротиви срещу възприемането на всякакви желания и права, свързани с промяна на “даденото от Бога”…
За мое съжаление обаче има доста хора, които не вярват в това, което вярваме ние и съответно не желаят да търпят ограниченията, наложени от идеи, които не възприемат. А днес господар е либерализмът: щом не ни вредят, нека бъдат свободни!
И те правят това – с или без подкрепата на закона…
Въпросът е наистина доколко признаването на подобно право нанася вреда на обществото като цяло: разрушава семейноправната му основа (ако такава все още съществува 😕 ), провокира понятието за родителство, променя по деструктивен за обществото начин съзнанието на децата и пр. и пр.? ❓
И доколко чрез правната регулация на това безспорно съществуващо явление може да се въведат определени разумни граници, които да контролират иначе стихийното и нелегално развитие на тези социални процеси? ❓
Всички аргументи от т. нар. генетичен пол (мъже с гени на жени, жени с гени на мъже), т. нар. мозъчен пол (мъж с мозък на жена, жена с мозък на мъж 😉 ), хермафродизма (“комбиниран” мъжки и женски пол) и други. чисто физически особености, всъщност са само “шум” в дискусията, тъй като лесно могат да бъдат манипулирани и преодолени. 😯
Определящи са психологическото самосъзнание и социалната роля на лицето. Трудно правото би преодоляло самоидентификацията на отделните членове на обществото…
Но съм напълно съгласен относно “брака” – институт възникнал като съюз между мъж и жена, и родителството – предполагащо полова разлика! Там нещата са най-деликатни…
Скоро попаднах на следната новина:
“Мъжът жена пак роди, този път момченце”:
Томас Бийти, който има детеродни органи от миналото си на жена, и половинката му Нанси зарадваха първото си дете с братче
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2216971
Допустимо ли е това?
Вписва ли се в моите виждания за промяната на пола като право?
…
Промяната на пола според мен следва да влече със себе си и “ограниченията”, които биологията и физиката свързват с всеки един от двата пола. Едно от тези “ограничения” при мъжете е, че те не могат да бъдат биологични майки на своите деца.
Майчинството по естеството (природата) си е свързано с женския пол. Промяната му следва да изключва всякакво бъдещо майчинство. Майчинството до промяната на пола се запазва, но за в бъдеще трансексуалният мъж може да участва в родствени отношения според новия си пол – т. е. само като баща.
В противен случай какво ще се окаже: бременен трансексуален мъж (със запазени детеродни органи) прави секс (чрез присадените му мъжки полови органи) със съпругата си, която няма как да бъде баща на детето му, заченато с донорска сперма!
Е това вече е доста стряскащо…
😯
http://www.hcourt.gov.au/assets/publications/judgment-summaries/2011/hca42-2011-10-06.pdf По темата едно интересно, пък и съвсем прясно решение на Австралийския Върховен Съд
Здравей, Велика 🙂 ,
Интересен е възприетият критерий “полови характеристики” и ограничаването им до “половата външност” …
Именно защото в някои държави (включително американски щати) промяната на пола не е свързана с отстраняване на вътрешните полови органи, е станал възможен прецедентът трансексуален мъж да стане баща – и то на два пъти ➡ линкът в предишния ми коментар.
Благодаря за споделената връзка 💡
Според мен не би трябвало промяната на пола да бъде юридически признато. Примерно даден мъж, психологическия и социалния му профил отговарял на жена, добре ще го направят жена. Ами ако не му харесва да е жена? Какво ще прави? Колко пъти ще се повтаря това? На колко операции ще се подлага? И защо? Ами, да помислим и за страничните ефекти от хормоналната терапия, хирургичните операции? И каквито лекарски комисии да бъдат назначени за да одобрят подобна манипулация, ще им е много трудно да вземат адекватно решение, на базата на какви критерии, защото в медицината има два генетични пола с които се раждаме – женски пол или мъжки пол , така е било и така ще бъде. Неможе само защото социологичния и психологичния профил са различни от биологичния, да бъде причина за смяна на пола.
Разрешавайки промяната на пола, разрушаваме биологичния кръг. Ако даден мъж превърнат в жена, роди дете, детето какви ли гени ще носи ? Дали ще има някакви генни мутации това дете? Ами заболявания вследствие на терапиите приложени при смяна на пола на ” майката”?
🙂
Наистина много въпроси – повечето, свързани с евентуалните социални последици от промяната на пола…
И аз смятам, че нашето общество и цивилизация разчита на ясната полова диференцияция, като динамиката на социалните отношения е до голяма степен резултат от енергията на сексуалността. Въвеждането на неопределеност в пола (възможност за избор, за смяна и пр.) ще повлияе по необходимост и върху сексуалността в обществото, а това струва ми се би се отразило върху социалната структура на човешката цивилизация – поне такава, каквато я познаваме от момента на възникването й до сега…
В този смисъл подкопаването на половата идентичност съдържа в себе си степен на обществена опасност, която следва да бъде отчетена от страна на държавата и законодателя. Ето защо съм привърженик на по-консервативното отношение и правна регулация.
Дори и при приемането на възможността за смяна на пола, следва да има някои важни ограничения:
– психологическа проверка преди извършването на промяната;
– необратимост и еднократност;
– недопустимост при наличието на възникнало или очаквано родителство;
– ясна правна уредба относно последиците за брака…
Дискусията предстои 🙂
Исках да ви попитам дали имате информация за ситуацията в България в момента, и по-точно, какво се изисква за промяна на име и пол по документи?
Няма да споря за моралната страна на въпроса и т.н. Според мен всеки, който се идентифицира по-определен начин, има правото да живее така както намери за добре без да бъде ограничаван от държава и общество.
Здравейте, Деян,
Горко ни, ако държавата и правото абдикират от “моралната страна” на нещата при тяхната правна уредба …
Повече за съдебната практика в България, включително на ВКС може да откриете в следната статия:
Ставру, Ст. Правни последици при промяна на пола – сп. “Общество и право”, 2012, кн. 12, стр. 70-81,
както и публикацията в блога, която най-вероятно вече сте видял:
“Въпросът за правната регулация на смяната на пола“, сп. “Общество и право”, кн. 8, 2011, стр. 49-63 –
https://www.challengingthelaw.com/medicinsko-pravo/smiana-na-pola/ .
➡
Много съжалявам, но бъркате понятията пол и сексуалност. Полът се определя по генетика и по първични/вторични полови белези, сексуалността е нещо съвсем различно! Сам пишете колко много вариации сексуалност има. Не считам, че е нужно да се променя двуполюсният модел за пол в документите, а просто да се въведе една нова графа “сексуалност”. Така всеки ще бъде удовлетворен.
Здравейте, Ева,
Напълно съм съгласен, че полът и сексуалността са две доста различни неща. Полът е статична характеристика на биологичното ни тяло (то приоритетно се отнася до нашата телесност), докато сексуалността е динамичен компонент от нашето социално поведение (тя се отнася до нашите взаимодействия). Разбира се това сравнение е твърде опростено, но върши достатъчно работа за разговора ни на това ниво. Във всимки случаи няма място за смесване на двете понятия.
И това личи от претенциите не хората, свързани с пола и със сексуалността: от една страна, много хора “изповядват” различна сексуалност, независимо от своя пол, а от драга страна, има хора, които искат да променят пола си, независимо от своята сексуалност.
Всеки да бъде удовлетворен е трудно постижима цел, поради което е “големите” и окончателни решения често не успяват да постигнат целите си. Аз лично съм по-склонен към търсенето на конкретни и оптимизирани за различните случаи модели, което езисква и по-гъвкаво законодателство.
Благодаря Ви за коментара и за реакцията.
Стоян Ставру
Към автора: Как ще коментирате половото самоопределяне днес? Явно темата е била актуална и обсъждана много преди да придобие популярността на която се радва днес.