Завет на владение

(статията е публикувана в

сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2010, стр. 37-46)

Осъществяваното от едно лице владение представлява част от неговото имущество, разглеждано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Владението като фактическо състояние, свързано с определено правно очакване, става елемент от наследството¹ на това лице след настъпването на неговата смърт. При липса на наследници или ако всички наследници се откажат от наследството или не са достойни да наследяват, осъществяваното от наследодателя владение се продължава от държавата по реда на чл. 11 ЗН. По аналогия на правната уредба относно съдбата на собствеността върху движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и върху парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, бихме могли да приемем, че владението, осъществявано от наследодателя върху посочените обекти, ще се продължава от общината, на чиято територия се намират те към момента на откриване на наследството.

С оглед възприетия в българското законодателство принцип на завещателна свобода и като се изхожда от имуществения интерес, произтичащ от упражняването на владението, следва да се допусне възможността² то да бъде предмет на разпореждане чрез частно завещателно разпореждане.

Значението и имуществената стойност на владението като факт, с осъществяването на който законът свързва определени правни очаквания, не трябва да се подценява и въз основа на това да се отрича правната допустимост на завета на владение. Когато гражданският оборот разпознава определени икономически блага като ценни за участващите в него лица, в полза на последните би следвало да се допускат правни средства за тяхното придобиване. Още повече – при липсата на законова забрана за това. Поради тази причина като валиден и пораждащ своето правно действие следва да се разглежда не само заветът на владение, но и заветът на търговска клиентела, направен от едноличен търговец.

Допустимостта на завета на владение може да бъде обоснована и по аргумент от по-силното основание: след като се допуска възможността за извършване на частно завещателно разпореждане с придобито от завещателя наследство или с притежавано от него търговско предприятие, които включват в своето съдържание освен права, съответно – задължения, и фактически отношения, то на по-силно основание като възможен предмет на завещателно разпореждане следва да се признае и осъществяваното от завещателя владение. Това, което се важи и се допуска за цялото, би следвало да намери приложение и по отношение на неговите части.

Заветът на владение поставя редица специфични въпроси, тъй като не прехвърля права, а осигурява приемство във владение. Част от тези въпроси са предмет на разглеждане в настоящото изложение.

1. Правна характеристика

1.1. Заветът на владение представлява действие на разпореждане с конкретно определен елемент от имуществото на наследодателя по повод на неговата смърт, по силата на което посочено от наследодателя лице може да продължи осъществяваното от него до откриването на наследството владение и след приемането на завета да се ползва от благоприятните правни последици, които законодателят свързва с осъществяването на това владение.

1.2. Владението, предмет на завета, трябва да бъде индивидуализирано, като се посочат:

– предметът на владението – чрез посочване на вещта, спрямо която завещателят осъществява фактическата власт с намерение за своене. Предмет на владението може да бъде всяка вещ, независимо от това дали спрямо нея могат да настъпят всички предвидени от закона правни последици, произтичащи от осъществяваното владение (например позоваване на придобивна давност);

– моментът на установяване на владението – ако такъв не е посочен, той ще може да бъде доказван от заветника, ако от останалата информация може да се направи категоричен извод за индивидуализацията на завещаваното му владение;

– основанието за установяване на владението – това, че такова не е посочено, не превръща владението в недобросъвестно. Преценката за добросъвестността на владението се прави към момента на неговото установяване от завещателя въз основа на критериите по чл. 70, ал. 1 ЗС;

– съдържанието на владението, което може да бъде: пълно владение на право на собственост; квазивладение на ограничено вещно право (заветът на квазивладение на сервитутно право ще поражда правното си действие само ако в полза на същия заветник е извършен и завет на правото на собственост или завет на владението на правото на собственост върху господстващия имот, който се явява обслужван от квазивладяното сервитутно право); съвладение, при което се посочва делът, с оглед на който завещателят участва в съвладението (включително, когато съвладението е осъществявано от наследодателя заедно с негов наследник по закон).

Невъзможността от текста на завещанието да се направи категоричен извод относно владението, което е негов предмет, ще възпрепятства настъпването на правното действие на частното завещателно разпореждане³. За индивидуализацията на владението не може да бъде използвана информация от източници, извън направените от завещателя в завещанието разпореждания, като например: съставени от наследодателя допълнителни или съпровождащи, но не отговарящи на изискуемата от закона форма документи, свидетелски показания на присъстващи при изготвянето на завещанието лица и пр.

Струва ми се обаче, че наследодателят може да завещае общо всички владения, които ще осъществява към момента на откриване на наследството. В този случай заветникът ще трябва да доказва всяко едно от владенията. Те би трябвало да бъдат включени в описа на наследството, съставен от управителя на наследството по чл. 59, ал. 2 ЗН, от изпълнителя на завещанието по чл. 46, ал. 1 ЗН или от наследник, приел наследството по опис съгласно чл. 61 ЗН.

1.3. Подобно на всеки завет и заветът на владение може да бъде направен в предвидените от закона две алтернативни форми за действителност и да съдържа определени факултативни елементи: краен срок, условие, тежест. Уговарянето на краен срок при завета на владение ще доведе до трансформиране на завещателното разпореждане в завет на квазивладение на правото на ползване върху съответната вещ (по аналогия на чл. 17, ал. 2 ЗН). Приелият завещанието заветник ще осъществява квазивладение на вещното право на ползване заедно с приелите наследството наследници на завещателя, които ще бъдат съвладелци на правото на собственост. След изтичането на срока за придобивна давност и извършването на позоваване по отношение на вещта ще съществуват две права: право на собственост – в полза на наследниците на завещателя, и вещно право на ползване – в полза на заветника.

Предаването на осъществявано от завещателя владение може да бъде предвидено и като тежест по направено от последния завещание в полза на друго лице. В този случай ще е налице косвен завет на владение⁴, при който владението на наследодателя ще се продължава от облагодетелстваното от тежестта лице. За продължаване на владението, разбира се, ще е необходимо и съгласието на това лице, без последното да придобива качеството на заветник. За да настъпи ефектът на продължаване на владението на завещателя от третото облагодетелствано лице, е необходимо последното да установи пряка фактическа власт върху вещта в резултат на предаването й от задълженото с тежестта лице. Облагодетелстваното лице ще може да иска изпълнение на уговорената тежест като заинтересувано лице по реда на чл. 17 ЗН⁵, но няма да може да предявява владелческите искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС. Той ще разполага с тези искове едва след като получи фактическата власт върху вещта в резултат от изпълнението на уговорената в негова полза тежест.

2. Правно действие на завета на владение

2.1. Правното действие на завета на владение се изразява във възможността на заветника да продължи осъществяваното от завещателя владение. Наследниците на завещателя са длъжни да предадат владението на заветника. С приемането на завета те държат вещта от името на заветника⁶, считано от момента на откриване на наследството⁷. За продължаване на владението не е необходимо започването на пряко осъществяване на фактическа власт от самия заветник⁸. Той може да иска получаването на съответната вещ от всяко лице, в което тя е попаднала след откриването на наследството.

Приемането на завета от заветника го поставя в същото владение, което е осъществявал наследодателя. Направените спрямо последния прекъсвания и спирания на придобивната давност ще могат да бъдат противопоставяни и по отношение на заветника. Възникналите към момента на откриване на наследството задължения във връзка с владението на вещта⁹ обаче не преминават към заветника, а остават част от наследството на завещателя.

2.2. Интерес представлява случаят, при който осъществяваното от завещателя владение е било добросъвестно. Съгласно чл. 71 ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й. Придобитите от завещателя въз основа на тази разпоредба естествени плодове, отделени от вещта до откриване на наследството, не се обхващат от предмета на извършения завет на владение. Ако са налице към момента на откриване на наследството, тези плодове остават част от имуществото, подлежащо на разпределение между наследниците.

За разлика от наследниците, заветникът не е универсален правоприемник на завещателя. Поради това при приемането на завета на владение заветникът продължава владението във вида, в който то е съществувало в имуществото на наследодателя, но то губи квалификацията си на добросъвестно. Ако е отговаряло на изискванията на чл. 70 ЗС, след приемането на завета владението ще загуби тази своя характеристика и свързаните с нея благоприятни правни последици: по-кратка придобивна давност при вещните права върху недвижимите имоти, право на придобиване на отделените от вещта плодове по чл. 71 ЗС, право на обезщетение за по-голямата сума измежду стойността на направените разноски за подобрения или увеличената стойност на вещта, право на задържане и пр. За направените приживе от завещателя подобрения обаче заветника ще може да иска по-голямата сума измежду направените полезни разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията (чл. 72, ал. 1 ЗС). До получаването на тази сума той ще може да упражни правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС.

Самият завет на владение не представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради което установеното въз основа на него владение не може на собствено основание да се квалифицира като добросъвестно. Правното основание по чл. 70, ал. 1 ЗС трябва да е годно да направи приобретателя собственик или титуляр на прехвърляно вещно право, докато заветът на владение не води до възникването на правоотношение на частно правоприемство. Той не прехвърля права, а урежда продължаването на едно фактическо състояние след смъртта на наследодателя-владелец, с което законът свързва определено правно очакване.

2.3. За да настъпи действието на завета на владение, е необходимо завещателят да е осъществявал въпросното владение и към момента на откриване на наследството. Това трябва да е същото владение, което е индивидуализирано в направеното завещание. Всяка промяна в съдържанието или в основанието на владението ще представлява установяването на ново владение, което не е предмет на извършеното преди това завещание. Загубването на владението от завещателя обаче няма да води до отпадане на правното действие на завещанието, ако преди откриването на наследството владението е било възстановено от наследодателя със същия предмет и съдържание. Възстановяването може да бъде резултат от уважаването на предявен от наследодателя владелчески иск или на доброволното уреждане на отношенията му с лицето, което е отнело владението.

Както не е необходимо завещателят да е титуляр¹⁰ на завещаваното от него право към момента на извършване на завещанието, така и при завета на владение завещателят може да завещае владение, което не осъществява към момента на извършване на завещателното разпореждане. За да породи в този случай правното си действие заветът на владение, е необходимо завещателят да е установил посоченото владение след извършването на завещанието и преди откриване на наследството. Само в този случай заветникът ще може да се позовава на направеното в негова полза завещателно разпореждане.

След откриване на наследството осъществяваната от наследодателя фактическа власт се продължава от посочения от завещателя изпълнител на завещанието (чл. 45 ЗН) или от приелите наследството му наследници по закон или по завещание. Ако такива няма, имуществото на починалия се поема от управител, назначен служебно или по искане на заинтересуваните лица от районния съдия по местооткриването на наследството (чл. 59 ЗН). Искане за назначаване на управител на наследството може да бъде направено и от заветник по завета на владение. Наличието на такова искане обаче не е форма на конклудентно приемане на направеното завещание. Изпълнителят на завещанието, приелите наследството наследници и назначеният от съда управител на наследството осъществяват единствено държане, но не и владение на съответните вещи. Приемането на завета на владение прави заветника владелец от момента на откриване на наследството, при което държането на посочените лица се счита за осъществявано в негова полза. При евентуално отнемане или нарушаване на владението в периода между откриването на наследството и приемането на завета срещу нарушителя ще могат да бъдат предявявани владелчески искове. При наличието на изискуемите от закона предпоставки следва да се допусне възможността за предявяването и на двата иска по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС, както от страна на лицата, на които са възложени функции по съхраняване на наследството (изпълнителя на завещание, управителят на наследството и въведените във владение наследници), така и от самия заветник. Предявяването на владелчески иск от заветника ще представлява конклудентно действие на приемане на направеното в негова полза завещателно разпореждане. В този случай, в хипотезата на чл. 76 ЗС, установяването на момента на узнаване за нарушението, съответно – на момента на преустановяване на насилието, ще се преценява спрямо заветника, независимо дали е приел завета. Независимо от момента на приемането на завета ще се изчислява и срокът за предявяване на иска по чл. 75 ЗС. Ако срокът е пропуснат поради бездействие от страна на лицата, осъществяващи управление на имуществото, те ще носят отговорност пред заветника.

3. Отпадане на правното действие на завета на владение

3.1. Заветът на владение няма да породи своето правно действие в следните случаи:

– при изгубване на владението от завещателя и невъзстановяването му до момента на откриване на наследството. Изгубването на владението, било то поради претърпяването на ревандикация от собственика, или поради отнемането му в резултат на осъществено нарушение и невъзстановяването му чрез предявяване на владелчески искове в предвидените от закона срокове, води до непораждане на действието на завета, щом като към момента на откриване на наследството, завещателят не е осъществявал въпросното владение;

– при предаване на владението в полза на друго лице. Предаването на владението от наследодателя в полза на друго лице, включително и при условията на чл. 82 ЗС, също ще води до отмяна на направения преди това завет на владение (чл. 41, ал. 1 ЗН). Това действие представлява разпореждане с предмета на завещанието, което свидетелства за настъпила промяна във волята¹¹ на завещателя. Обстоятелството, че той предава владението на трето лице, е израз на настъпилата промяна в неговото желание заветникът да продължи осъществяваното от него владение. Когато актът на предаване на владението в полза на третото лице е извършен при наличието на порок във волята на завещателя, заветът ще породи действие, ако владението е било възстановено от наследодателя;

– при позоваване на придобивна давност от страна на наследодателя. Заветът на владение няма да породи своето правно действие, когато след извършването му и преди откриването на наследството завещателят се е позовал на придобивна давност и е придобил съответното вещно право на основание чл. 79 ЗС. В този случай също е налице разпореждане с предмета на завета, тъй като позоваването на изтекла придобивна давност води до реализирането на правното очакване, свързано с осъществяваното владение. Дори и когато придобитото по давност вещно право е включено в наследството на завещателя, то няма да се придобива от заветника, тъй като извършеното в негова полза завещание има за свой предмет единствено факта на владение. Макар и различна, хипотезата е аналогична до тази по чл. 41, ал. 2 ЗН, предвиждащ отмяна на завещанието, когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение. Ако наследодателя желае заветникът да придобие вещното право, за което е извършено позоваването, той ще трябва да извърши ново завещателно разпореждане в този смисъл;

– при унищожаване на вещта. Погиването на вещта е обстоятелство, което прекратява осъществяваното по отношение на нея владение. Когато то е настъпило преди откриване на наследството, заветът на владение въобще не поражда своето правно действие, тъй като владението е изгубено от наследодателя. Когато вещта е погинала след смъртта на наследодателя, приелият завета на владение заветник ще може да иска обезщетение от всяко лице, което виновно е причинило унищожаването на вещта. Унищожаването на вещта приживе от наследодателя води до отмяна на направения от него завет на владение спрямо нея;

– при преработване на вещта. До отмяна на завета на владение ще се стига и при преработване на вещта, независимо дали в резултат на преработването тя е била придобита от наследодателя въз основа на чл. 97, ал. 1 ЗС или той е продължил да осъществява владение върху вече преработената, но оставаща чужда вещ. Ако волята му е владението върху преработената вещ, да бъде предоставено също на заветника, той трябва да направи ново завещание в този смисъл – завет на правото на собственост върху преработената вещ или завет на владението върху преработената вещ.

3.2. Като всяко завещание и заветът на владение може да доведе до увреждане на наследниците със запазена част. Макар и да представлява само правно очакване, давностното владение притежава определена стойност като част от имуществото на наследодателя. В тази стойност се включват и евентуалните плодове, които наследниците биха придобили въз основа на чл. 71 ЗС – когато завещаното владение е било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС или когато е било осъществявано въз основа на предварителен договор по чл. 70, ал. 3 ЗС. Макар и правото по чл. 71 ЗС да не преминава в полза на заветника, то се придобива от универсалните правоприемници на завещателя. Поради това отпадането на правото по чл. 71 ЗС може да доведе до увреждане на запазената част на наследниците. Ако стойността на владението, включително очакваните въз основа на чл. 71 ЗС плодове, надхвърля разполагаемата част от наследството, следва да се допусне възможността за неговото намаляване или отмяна чрез предявяването на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Намаляването на завета на владение ще се изразява в установяване на съвладение между заветника и наследника със запазена част при определено съотношение на техните участия. Последното ще определя техните квотите в евентуалната съсобственост, която би възникнала при позоваване на придобивна давност. В този случай, за разлика от заветника, наследникът със запазена част като универсален правоприемник ще се ползва от добросъвестния характер на осъществяваното от наследодателя владение и свързаните с това благоприятни правни последици. С изтичането на по-кратката придобивна давност, когато владението се осъществява по отношение на недвижим имот, наследникът със запазена част ще придобива само идеалната част от съответното вещно право, за която е направено намаляването на завета на владение, а останалата ще продължава да се владее от заветника при условията на дългата десетгодишна придобивна давност. Само в полза на наследниците-съвладелци ще настъпва и вещноправното действие на чл. 71 ЗС.

3.3. Поради естеството владението, спрямо заветника не би могло да се води обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН, водещ до отговорност на заветника пред кредиторите на наследството. Владението само по себе си не може да послужи за удовлетворяване на интересите на кредиторите. Като предмет на принудително изпълнение могат да бъдат разглеждани единствено вентуалните естествени плодове, които наследодателят би придобил на основание чл. 71 ЗС и които биха останали в наследството при липсата на завета на владение. Тези плодове обаче не се придобиват от заветника, тъй като установеното от него владение е недобросъвестно. След като нямат правото да искат отмяна на завета, кредиторите на наследството следва да се съобразяват с неговото правно действие. Обратният иск, с който разполагат се ограничава само до ползите, които са извлечени от заветника. Поради недобросъвестния характер на владението обаче заветникът не разполага с правото по чл. 71 ЗС и липсва материално блага, което да служи за удовлетворяване на кредиторите на наследството. Обратен иск може да бъде предявен само в хипотезата на завет на владение, придобивната давност по което е изтекла и заветникът е извършил позоваване на нея до три години от откриването на наследството. В този случай заветникът е придобил собствеността върху вещта преди изтичането на преклузивния срок по чл. 66, ал. 2 ЗС. Това ще може да послужи като основание за реализиране на отговорността на заветника по реда на чл. 66, ал. 2 ЗС

Поради естеството на владението заветникът няма интерес от предявяване на иска по чл. 67 ЗН за отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. В полза на лицата, управляващи наследството, не следва да се признава възможността за извършване на позоваване на придобивна давност въз основа на завещаното владение, тъй като подобно позоваване би имало характера на разпореждане с владението. При отричането на тази възможност срещу владението като фактически елемент от наследството не би могло да бъде насочено принудителното изпълнение на задълженията на наследниците. Поради това заветникът на владение не се нуждае от защитата по чл. 67 ЗН.

11 Промяната във волята на завещателя се разглежда от закона като основание за отмяна на завещателните разпореждания. Вж. Тасев, Хр. Българско наследствено право. С., 2000, с. 98, както и Господинов, Г. Наследството и делбата му. С., 1995, с. 50.