(доклад, представен на седмата национална годишна конференция „Предизвикай: ОСОБЕНИТЕ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА!“ (6 ноември 2021 г.), организирана съвместно от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ и Съюза на съдиите в България)
1. Въведение
Предмет на колективните искове по ГПК, като вид особени искови производства, са съдебни производства за защита на колективни интереси. Макар и не особено разпространени в българската съдебна практика към момента, исковете за защита на колективни права преживяват в последното десетилетие ренесанс в световен мащаб и особено в Европа. Преимуществено такива производства имат за предмет защита на колективни права, произтичащи от множеството особени режими на защита на права на потребителите, като може би единственото значимо изключение са производствата, свързани със защитата на околната среда, но те са силно популярни в други части на света (например Южна Америка). Добър пример за станалите „модни“ в известен смисъл искове за колективни потребителски права е висящото колективно исково производство срещу „Мастъркард“ във Великобритания, свързани с финансови щети, понесени от потребителите на платежните системи на „Мастъркард“ в претендиран размер над милиард британски лири.
В същото време режимът за провеждане на колективни производства не е единен в рамките на ЕС, като процесуалните права на потребителите в различните държави членки имат съществени разлики. Режимът на материалните права, които правото на ЕС предоставя на потребителите, е сравнително синхронизиран. Ето защо инициативата да се постигне подобна хармонизация и на ниво процесуално право е разбираема и в голяма степен и оправдана. Целите, които Европейската комисия си поставя в Директива 2020/1828, са свързани с постигането на няколко процесуални възможности, които подобряват процесуалното положение на ищците и насърчават провеждането на такива производства именно чрез създаването на уеднаквен процесуален режим на лицата с легитимация да водят подобни искове, доказването на такива искове и финансирането им.
Правният режим на колективните искови производства съгласно ГПК предвижда правни фигури, които в голяма степен отговарят на изискванията и целите на Директивата. В същото време създадените чрез Директивата институти на т.нар. представителен иск, трансграничен представителен иск и компетентна структура трябва да станат част от българското право и биха имали значение и за привеждане на целите, които Директивата има, в практиката. Настоящото изследване се стреми към това да представи ключовите понятия, които Директивата съдържа, и как те биха кореспондирали с процесуалната уредба на колективните искове в ГПК.
2. Основни характеристики и понятия на Директива 2020/1828
2.1. Приложно поле на Директивата. Обхват
Директивата е ограничена до защита на „колективни интереси на потребителите“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Директивата ответник по исковете, предвидени в Директивата, може да бъде единствено търговец. Потребителските права, които са предмет на Директивата, са такива, възникващи по силата на редица актове на правото на ЕС, които са изрично и изчерпателно посочени в Приложение 1 към Директивата, както и националноправните режими, които транспонират посочените актове на ЕС. Приложение 1 включва 66 акта на ЕС, вкл. такива, отнасящи се до отговорността за дефектни стоки, електронни съобщения, искове срещу авиопревозвачи, електронна търговия, неравноправни клаузи в потребителските договори, сравнителна реклама, застрахователна дейност, лични данни, потребителски кредити и мн. други. В крайна сметка това прави приложното поле на Директивата пределно широко и обхващащо по-голямата част от отношенията, в които встъпват потребители в сферите на банково и застрахователно дело, електронна търговия и съобщения, енергетика, обществени услуги и др.
Директивата следва да бъде транспонирана от държавите членки до 25 декември 2022 г. Директивата и националното законодателство, което я транспонира, се прилага към производства, образувани след 25 юни 2023 г.
2.2. Представителни искове. Трансгранични представителни искове
Основната цел на Директивата е да даде възможност за провеждане на т.нар. „представителни искове“ (чл. 3 от Директивата). „Представителен иск“ означава иск за защита на колективните интереси на потребителите, предявен от компетентна структура като ищец от името на потребителите и имащ за цел налагане на мярка за преустановяване или забрана, мярка за обезщетение или и двете. От своя страна „колективни интереси на потребителите“ означава общия интерес на потребителите, и по-специално за целите на мерките за обезщетение — интересите на група потребители (чл. 3, ал. 3). Държавите членки гарантират, че представителни искове, предвидени в настоящата директива, могат да бъдат предявявани пред техните съдилища или административни органи от компетентни структури (чл. 7).
„Трансграничен представителен иск“ означава представителен иск, предявен от компетентна структура в държава членка, различна от тази, в която е била определена компетентната структура (чл. 3, ал. 7). Държавите членки гарантират, че когато предполагаемото нарушение на правото на ЕС, уврежда или има вероятност да увреди потребители в различни държави членки, представителният иск може да бъде предявен пред съда или административния орган на държава членка от няколко компетентни структури от различни държави членки, за да се защитят колективните интереси на потребителите в различни държави членки (чл. 6, ал. 2). Държавите членки гарантират, че компетентните структури, предварително определени в друга държава членка с цел предявяването на трансгранични представителни искове, могат да предявяват такива представителни искове пред техните съдилища или административни органи.
2.3. Компетентна структура
Директивата регламентира юридически лица, носещи определени белези, които единствени имат правото да предявяват представителни искове. „Компетентна структура“ означава всяка организация или публичен орган, представляващ интересите на потребителите, който е определен от държава членка като компетентен да предявява представителни искове (чл. 3, ал. 4).
Представителните искове, предвидени в Директивата, могат да бъдат предявявани от компетентни структури, определени за тази цел от държавите членки. Държавите членки гарантират, че структури, по-специално организации на потребителите, включително организации на потребителите, които представляват членове от повече от една държава членка, отговарят на условията да бъдат определени за компетентни структури за целите на предявяването на национални представителни искове, трансгранични представителни искове, или и двете. Държавите членки определят дадена структура, ако тази структура отговаря на всички изброени по-долу критерии:
– да е юридическо лице, което е учредено в съответствие с националното право на държавата членка, в която е определено, и да може да докаже 12 месеца реална обществена дейност в защита на интересите на потребителите преди подаването на искането за определяне;
– в съответствие с предмета на своята дейност да има законен интерес да защитава интересите на потребителите, както е предвидено в разпоредбите на правото на ЕС;
– да е с нестопанска цел;
– срещу нея да няма открито производство по несъстоятелност, нито да е обявена в несъстоятелност;
– да е независима и да не се влияе от лица, различни от потребителите, по-специално от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трети страни, и за тази цел да е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и за предотвратяване на конфликти на интереси между нея, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите;
– да оповестява публично на ясен и разбираем език чрез подходящи средства, по-специално на своята интернет страница, информация, която доказва, че структурата отговаря на критериите, и информация относно източниците на своето финансиране като цяло, своята организационна, управленска и членска структура, своя предмет на дейност и своите дейности.
2.4. Мерки
Директивата говори за мерки, в смисъла на съдебни актове, които съдържат определен осъдителен диспозитив: в чл. 8 за мерки за преустановяване, а в чл. 9 – за обезщетение.
Държавите членки гарантират, че мерките за преустановяване или забрана са достъпни под формата на: временна (т.е. обезпечителна) мярка за преустановяване на практика или, когато е необходимо, за забрана на практика, когато се счита, че тази практика представлява нарушение; окончателна мярка за преустановяване на практика или, когато е необходимо, за забрана на практика, когато се счита, че тази практика представлява нарушение (чл. 8, ал. 1).
Мярката за обезщетение задължава търговеца да предостави на заинтересованите потребители средства за правна защита като обезщетение, поправяне, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, според случая и както е предвидено в правото на ЕС или националното право. Когато в мярката за обезщетение не се посочват индивидуалните потребители, които имат право да се възползват от средствата за правна защита, предвидени в мярката за обезщетение, тя описва поне групата потребители, които имат право да се възползват от тези средства за правна защита (чл. 9).
2.5. Финансиране
Държавите членки гарантират, че когато даден представителен иск за налагане на мерки за обезщетение е финансиран от трета страна, доколкото това е позволено в съответствие с националното право, са избегнати конфликтите на интереси, и че финансирането от трети страни, които имат икономически интерес от предявяването или от резултата от представителния иск за налагане на мерки за обезщетение, не отклонява представителния иск от защитата на колективните интереси на потребителите.
Държавите членки по-специално гарантират, че:
– решенията на компетентните структури в контекста на представителния иск, включително решенията за споразумения, не са повлияни неправомерно от трета страна по начин, който би бил в ущърб на колективните интереси на заинтересованите от представителния иск потребители;
– представителният иск не е предявен срещу ответник, който е конкурент на предоставящото средствата лице, или срещу ответник, от когото предоставящото средствата лице е зависимо.
Компетентните структури оповестяват пред съда или административния орган финансова справка, включваща списък на източниците на средствата, използвани в подкрепа на представителния иск. Държавите членки гарантират, че съдилищата или административните органи са оправомощени да предприемат подходящи мерки, например да изискат от компетентната структура да откаже или да промени съответното финансиране, и при необходимост да отхвърлят процесуалната легитимация на компетентната структура за конкретен представителен иск. Ако процесуалната легитимация на компетентната структура е отхвърлена в рамките на конкретен представителен иск, това отхвърляне не засяга правата на потребителите, заинтересовани от същия представителен иск (чл. 10).
2.6. Споразумяване
Компетентната структура и търговецът могат съвместно да предложат на съда или административния орган споразумение относно мерките за обезщетение на заинтересованите потребители; или съдът или административният орган, след като се е консултирал с компетентната структура и търговеца, може да прикани компетентната структура и търговеца да постигнат споразумение относно мерките за обезщетение в разумен срок.
Споразуменията подлежат на контрол от съда или административния орган. Съдът или административният орган преценява дали трябва да откаже одобряването на споразумение, което противоречи на задължителни разпоредби на национално право, или съдържа условия, които не могат да бъдат изпълнени, като отчита правата и интересите на всички страни, по-специално тези на заинтересованите потребители. Държавите членки могат да определят правила, които да позволяват на съда или административния орган да откаже да одобри споразумение на основание, че то е несправедливо.
Ако съдът или административният орган не одобри споразумението, той продължава производството по съответния представителен иск. Одобрените споразумения са обвързващи за компетентната структура, за търговеца и за заинтересованите индивидуални потребители (чл. 11).
2.7. Разноски
Загубилата страна в представителен иск за налагане на мерки за обезщетение е задължена да заплати разноските по производството, направени от спечелилата страна, в съответствие с условията и изключенията, предвидени в националното право, приложимо към съдебното производство като цяло.
Индивидуалните потребители, заинтересовани от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, не заплащат разноските по производството.
В изключителни случаи отделен потребител, заинтересован от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, може да бъде осъден да заплати разноските по производството, които са възникнали в резултат на негово умишлено или небрежно поведение (чл. 12).
2.8. Доказване
Държавите членки гарантират, че когато компетентна структура е представила сравнително достъпни доказателства, достатъчни да обосноват представителния иск, и е посочила, че допълнителни доказателства са под контрола на ответника или на трета страна, при поискване от тази компетентна структура, съдът или административният орган може да разпореди тези доказателства да бъдат предоставени от ответника или от третата страна в съответствие с националното процесуално право, при спазване на приложимото право на ЕС и националните правила относно поверителността и пропорционалността. Държавите членки гарантират, че по искане на ответника съдът или административният орган може също така да разпореди на компетентната структура или на трета страна да предостави имащи отношение доказателства съгласно националното процесуално право (чл. 18).
2.9. Действие на съдебното решение
Окончателното решение на съд или административен орган на която и да е държава членка относно извършено нарушение, което уврежда колективните интереси на потребителите, може да се използва от всички страни като доказателство, в контекста на всеки друг иск за налагане на мерки за обезщетение срещу същия търговец за същата практика, пред съдилищата или административните органи на тези държави членки в съответствие с националното право по отношение на преценката на доказателствата (чл. 18).
2.10. Механизми за участие
Потребителите, заинтересовани от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, следва да разполагат с подходящи възможности след предявяването на представителния иск да изразят дали са съгласни или не да бъдат представлявани по този конкретен представителен иск от компетентната структура, както и дали са съгласни или не да се възползват от съответните резултати по представителния иск. За да отговорят най-добре на правните си традиции, държавите членки следва да предвидят механизъм за участие или механизъм за неучастие в иска, или комбинация от двата. При механизъм за участие от потребителите следва да се изисква изрично да изразят съгласието си да бъдат представлявани от компетентната структура по представителния иск за налагане на мерки за обезщетение. При механизъм за неучастие от потребителите следва да се изисква изрично да заявят несъгласието си да бъдат представлявани от компетентната структура по представителния иск за налагане на мерки за обезщетение. Държавите членки следва да могат да решават на кой етап от производството отделните потребители биха могли да упражнят правото си да участват или не в представителния иск.
Държавите членки, които предвиждат механизъм за участие, следва да могат да изискват някои потребители да изберат да участват в представителния иск за налагане на мерки за обезщетение преди представителният иск да бъде предявен, при условие че други потребители също имат възможността да се включат след предявяването на представителния иск. Въпреки това, за да се осигури добро правораздаване и да се избегнат противоречащи си съдебни решения, следва да се изисква механизъм за участие по отношение на представителни искове за налагане на мерки за обезщетение, когато увредените от нарушението потребители не пребивават обичайно в държавата членка на съда или административния орган, пред който е предявен представителният иск. В такива случаи потребителите следва изрично да изразят съгласието си да бъдат представлявани по този представителен иск, за да бъдат обвързани от неговия резултат. Когато потребителите изрично или мълчаливо изразят съгласието си да бъдат представлявани от компетентна структура по представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, независимо дали този представителен иск е предявен в контекста на механизъм за участие или на механизъм за неучастие, те не следва повече да могат да бъдат представлявани по други представителни искове на същото основание срещу същия търговец, нито да могат да предявяват индивидуални искове на същото основание срещу същия търговец. Това обаче не следва да се прилага, ако потребител, изрично или мълчаливо изразил съгласието си да бъде представляван по представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, по-късно се е отказал от този представителен иск в съответствие с националното право, например когато потребител на по-късен етап откаже да бъде обвързан от споразумение. От съображения за експедитивност и ефективност държавите членки в съответствие с националното право следва да могат да предоставят на потребителите възможността да се ползват пряко от мярка за обезщетение след нейното налагане, без да им се налагат изисквания относно предварително участие в представителния иск (43-47 от Преамбюл).
2.11. Характеристики на представителните искове съгласно Директивата
Директивата очертава основните белези на представителните искове.
Те може да бъдат предявявани единствено от ищец – компетентна структура, което следва да бъде юридическо лице с нестопанска цел. Искът не може да бъде предявяван самостоятелно от ощетено физическо лице – потребител. Последното може да встъпи и да участва със самостоятелни процесуални права в производството, ако при транспонирането на Директивата такава процесуална възможност за участие бъде предвидена, но не може да инициира такова, нито да се разпорежда с предмета му, като на всеки етап може да напусне съответното производство. Решението по спора, а разгледано в по-широк план – всеки акт в процеса, обаче има действие за цялата група лица, които са носители на колективния интерес. Така например, ако бъде постановена обезпечителна мярка за преустановяване на дадено незаконосъобразно поведение, действието ще бъде произведено и спрямо всички потребители, засегнати от въпросното нарушение.
Ответник винаги следва да бъде търговец. Следва да се отбележи, че ответник не може да бъде друго лице, например държавен орган. Това ограничава практическото приложение на такова производство, доколкото в някои сфери, например личните данни, ответник, извършил нарушение, може да бъде именно държавна администрация, макар нарушените материални права да бъдат потребителски по своя характер.
Предмет на производството следва да бъде засягане на дадено материално право, част от правен режим на ЕС за защита на потребителите съгласно Приложение 1 към Директивата. Трябва да бъде засегнат колективен интерес, т.е. нарушението на съответните материални права да не представлява частен и изолиран случай, а да има потенциала да породи неблагоприятни последици за кръг лица, които не са индивидуално определени. Директивата фингира представителност – одобрената за компетентна структура организация се счита, че действа от името и за сметка на кръга засегнати потребители, но не се изисква реален акт/волеизявление, с който структурата-ищец да бъде натоварена да води иска. Трябва и да се подчертае изискването за държавна санкция съответната организация да придобие качеството да провежда представителни искове.
Директивата определя компетентния орган като съд или админстративен орган. Последното обаче се отнася до държавите, в които дадени особени юрисдикции имат правомощието да разрешават искови производства. Така например има държави, в които съществуват т.нар. административни трибунали, които имат компетентност в някои сфери на административното право.
Диспозитивът, който ищецът следва да търси от съда, може да бъде в три посоки. Първо, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението. Второ, ответникът да бъде осъден да не извършва дадени действия, т.е. да му бъде забранено незаконосъобразното поведение. Трето, ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение. Това обаче е възможно да се отнася не само за диспозитива на крайния акт. Мерките за преустановяване на действия или забрана за такива е възможно да бъдат постановени и като обезпечителни мерки в хода на производството.
Особено значение има т.нар. „презгранични представителни искове“. Целта на тази фигура е да даде правната възможност компетентна структура от една държава в ЕС да води представителни искове в друга държава в ЕС. Но дори и без съществуването на Директива, разглеждано единствено на плоскостта на регламентите на ЕС, напр. Регламент 1215/2021, един такъв иск би могъл да бъде проведен съгласно правилата на ЕС за определяне на международна компетентност. Но без Директивата, ако различните държави в ЕС нямат хармонизиран режим в това отношение, дадено юридическо лице – компетентна структура по смисъла на Директивата, не би притежавало правото и възможността да провежда такива искове в другите държави. Обратно, Директивата дава възможността дадена компетентна структура да придобие това качество в държавата на ЕС по своето учредяване и да води представителни искове навсякъде в ЕС. Няма изискване съответната компетентна структура да представявляа интересите само на граждани от същата държава по своето учредяване.
3. Сравнение с режима на колективните искове по ГПК
Режимът на колективните искове по ГПК (чл. 379 и сл.) проектира един модел на такова производство, който е – при съпоставка с Директивата – с по-широк обхват.
Предмет на исковете по ГПК е защита на колективен интерес от увреждане или застрашаване от нарушение (чл. 379, ал. 3 от ГПК). Законът не слага ограничение в понятието колективен интерес. Наличието на колективен интерес се извлича от ал. 1 на разпоредбата, т.е. от наличието на кръг лица, чийто кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. Следователно законодателният подход не е материален – да се определи характерът на защитавания колективен интерес, а е свързан с качеството му да засегне неопределен брой лица. За разлика от това Директивата дава конкретен материален белег на предмет на представителните искове – защита на точно определени потребителски права съгласно правото на ЕС. Предметният обхват на представителните искове е по-стеснен от този на чл. 379 от ГПК и следва да обхване твърдяни нарушения само и единствено във връзка с права, произтичащи от актовете на ЕС за защита на потребителите съгласно Приложение 1 към Директивата. За целите на допустимостта на един такъв иск не би следвало да се търси колективен характер на защитавания интерес, каквото би се изисквало в националното производство[1] .
Традиционният предмет на исковете за засегнат колективен интерес по ГПК е извършен деликт, като по изключение може искът да има договорен характер, като например по силата на Закона за защита на потребителите организациите на потребителите може да претендират незаконосъобразни практики, нищожност на клаузи в общи условия и подобни. Директивата не съдържа ограничения.
Ищецът и ответникът в производството по ГПК също не са ограничени. На първо място, ищецът може да бъде както лице – физическо или юридическо, което е носител на колективния интерес и което е засегнато или може да бъде засегнато от нарушението, предмет на спора, така и организация за защита на колективни интереси – дали такава, създадена специфично за тази цел, или просто представляваща колективен интерес (чл. 379, ал. 2 от ГПК)[2]. Ищец също така може да бъде и държавен орган, например Комисията за защита на потребителите. Съгласно Директивата ищецът никога не следва да бъде самото увредено лице. Това е естествено, доколкото Директивата регламентира представителни искове, т.е. не искове на самите засегнати лица. Въпросът е, че резултат от това е едно ограничение и по отношение на лицата с правен интерес да предявяват такива искове – те следва да бъдат юридически лица с нестопанска цел и следва да отговарят на заложените в Директивата критерии. Такова лице може да бъде и държавен орган.
Що се отнася до ответниците по исковете по ГПК, това може да бъде всяко лице, извършващо нарушението, предмет на иска, докато съгласно Директивата това е единствено търговец.
Търсената защита с иска по ГПК е също по-всеобхватна от тази по Директивата. Съгласно ал. 2 на чл. 379 от ГПК може да се предявява установителен иск (за „установяване на увреждащото действие или бездействие“) или осъдителен иск („за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес“ – ал. 3 на чл. 379 от ГПК). Съгласно чл. 8 и 9 на Директивата с представителен иск може да се иска преустановяване на нарушение, забрана за нарушение или обезщетение за вреди от нарушение. Следователно представителните искове са само осъдителни такива.
Както ГПК, така и Директивата допускат възможността кръгът на ищците да се разшири в хода на процеса. Съгласно чл. 383 от ГПК е налице възможността увредени лица да встъпят или да бъдат изключени от производството. При транспонирането на Директивата държавите членки имат правото да изберат система на включване на ищци, на изключване на ищци или комбинация между двете. Поначало българският ГПК съдържа такава комбинирана система, поради което може да се приеме, че българското право вече съдържа механизмите, които Директивата цели да въведе.
Установяването на нарушение вследствие на колективен иск ще има сила и в останалите държави членки. Установяването на този факт ще бъде обвързващо спрямо всички държавни органи в ЕС.
В Закона за защита на потребителите се съдържа специален режим, въведен в изпълнение на Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите. Чл. 186 от ЗЗП предвижда възможността както Комисията за защита на потребителите, така и квалифицирани организации да предявяват кръг от искове за нарушения на правата на потребителите по актове от правото на ЕС, в голяма степен сходен с този по Директивата. Исковете се водят по реда за колективни искове, а предмет на исковете са дела за преустановяване и забрана на правонарушения. В самата съобразителна част на Директивата се посочва, че една от целите й е да отмени Директива 2009/22/ЕО и да я замести с по-широк в приложението си режим. И наистина Директивата предвижда по-обхватен режим на потребителска защита и водене на искове по реда на колективните такива не само за преустановяване и забрана, а и за обезщетение.
4. Изводи
Директивата представлява следващата стъпка в изграждането на режима на исковете за нарушения на правата на потребителите в ЕС. Двигателят на това нормотворчество произтича най-вече от наложилите се икономически модели на осъществяване на такива искове, свързани с набиране на значителен финансов ресурс и съединяване на множество индивидуални искове и ищеци в обща група. Подобни искове са продиктувани от глобалния характер на съвременната икономическа дейност, поради което широки групи лица, разпръснати на територията на множество държави, могат да претърпят вреди на едно и също основание в отношенията си с икономически по-силен субект, предоставящ масово услугите си на потребителите, типично в електронна среда. Доколкото това вече постепенно се утвърждава като практика в различни държави и представлява трайна тенденция, без нормативна база опасността е икономическите интереси да вземат връх, тъй като инвестирането в подобни производства би могло да представлява сериозна ценност за частни инвеститори, които могат да видят в предоставянето на финансови средства за провеждането на тези искове много добра възможност за висока възвращаемост. От друга страна, същото може да доведе до изкривяване на целите на подобни искове, а именно в крайна сметка защитата на потребителския интерес. Следваща причина, която налага приемането на режима на Директивата, е свързана с подобряване на ефективността на тези производства, особено с оглед на презграничния им ефект. На практика моделът, който и в момента е добил популярност, е неизменно свързан с презграничен елемент – в масовия случай част от ищците по такива искове пребивават на територията на държава, различна от тази на ответника търговец, а елементите на претърпените от потребителите вреди обхващат повече от две държави. С оглед на това Директивата няма да способства за развитието на нови колективни искове, тъй като вълната от такива вече съществува; в този смисъл реалните цели на Директивата биха били да канализират тези искове.
Бележки под линия:
[1] Така напр. Решение № 60093 от 28.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 370/2021 г., II т. о., ТК.
[2] Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание. Второ по действащия ГПК. С., Сиела, 2020, с. 834.
