(Теофана Евгениева, Румен Неков)

(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. № 1/2018 г.)

 

Във връзка със сигнал за противоречива съдебна практика и становище на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданска и Търговска колегии[1],[2], с Разпореждане на председателя на ВКС от 01.06.2017 г. е образувано тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС по въпроса „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?“.

Въпросът е получил три отговора в юриспруденцията, както следва:

А) Не намира[3];

В) Намира[4];

Б) Намира, след като поръчителят е придобил качество на длъжник вследствие снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него[5].

Макар противоречието в интересите на тримата главни действащи актьори[6] – кредиторът (1), поръчителят (2) и лицето, с което последният е договарял (3) – да се обединява схематично в две изначално противоположни посоки ((1) <-> В); (2) и (3) <-> А)), неслучайно трите предложени тълкувателни резултата намират пирамидално символно изражение. Неслучайно, тъй като подобна форма не се нуждае от таван (включително на мисълта), а светлината, отразена от огледалния свят на аргументите, би могла да се превърне в ярка звезда само ако е засилена с достатъчно справедливост. В условията на дискусията огледалният свят би могъл да изглежда така:

 

1. Съображения по противоречиво разрешавания въпрос

Знам за какво мислиш — каза Туидълдум. — Но не е така. Не е!

Напротив — продължи Туидълди. — Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно.

Тъкмо се питах — каза учтиво Алиса — кой е прекият път, за да излезе човек от тази гора: става много тъмно. Бихте ли желали да ми го покажете, моля ви се?

Но малките дебели човечета само се спогледаха и се засмяха.

Те толкова приличаха на стари ученици, че без да ще, Алиса посочи с пръст Туидълдум и каза:

Номер първи!

Не! — кресна внезапно Туидълдум, но веднага затвори уста, като млясна.

Номер втори! — каза Алиса и премина към Туидълди, макар че беше сигурна, че той ще отговори с „Напротив!“, което и направи[7].

При няколко преки пътища изборът е предпоставен от задаването на допълнителни въпроси. Опит за това е направен по-долу.

А. Заключението, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, изведено на основата на две предпоставки:

1. недопустимо е да се обезпечава обезпечение;

2. поръчителството и Павловият иск по чл. 135 ЗЗД имат еднаква правна същност и предназначение – те са способи за гарантиране изпълнението на главното задължение,

би могло да посрещне допълнителните въпроси „Съществува ли легален принцип в българското обективно облигационно право, съгласно който е недопустимо да се обезпечава обезпечение?“ (1.1.) и „Напълно идентична ли е правната същност и предназначението на поръчителството и Павловия иск по чл. 135 ЗЗД?“ (1.2.).

1.1. При липса на изрично законово правило, закрепващо забрана за „обезпечителен анатоцизъм“, и същевременно при евентуален всеобхватно положителен отговор на поставеното питане, следните юридически действия не биха могли изобщо да породят правни последици:

сключване на ненаименован договор, по силата на който трето лице се задължава пред кредитора, че ако поръчителят не изпълни, ще изпълни третото лице (поръчителство на поръчителя);

Фигурата на поръчителя на поръчителя е била позната на отменения Закон за задълженията и договорите – чл. 642, чл. 650, чл. 660[8]. Въпреки че правният институт няма аналог в действащото законодателство, учредяването на подобно лично обезпечение следва да се счита за допустимо, доколкото не противоречи на императивна правна норма и на добрите нрави (чл. 9 ЗЗД)[9].

даването на обезпечения от поръчителя – чл. 282, ал. 2, т. 1, чл. 398, ал. 2, изр. 1 и чл. 420, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 180 и 181 ЗЗД;

Безспорно е, че поръчителевата отговорност попада в приложното поле на трите способа за защита-санкция на граждански права (исков, обезпечителен и изпълнителен процес). Аксиоматично е и разбирането, че последният (независимо индивидуален – чл. 426 и следв. ГПК, или универсален – чл. 607 и следв. ТЗ) брани неудовлетворени притезания[10]. Поначало предметът на престацията на поръчителя е идентичен с този по главното правоотношение и се приема, че поръчителят плаща свой, а не чужд дълг[11]. В този контекст, макар и особено по своя характер, субективното гражданско право, чийто титуляр е кредиторът по сключения договор за поръчителство, се окачествява като вземане[12].

Ако се възприеме принципът „недопустимо е да се обезпечава обезпечението“, би следвало да е недопустима и правната възможност за даване на обезпечение пред съд в хипотезите на чл. 282, ал. 2, т. 1, чл. 398, ал. 2, изр. 1 и чл. 420, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 180 и 181 ЗЗД.

Като страна със самостоятелно материалноправно положение (солидарен длъжник, обикновен другар), от която кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си[13], поръчителят има несъмнен правен интерес и процесуално право да иска замяна на допуснатото от съда обезпечение по бъдещ или вече предявен иск със залог в пари или в ценни книжа, респективно да поиска спиране на принудителното изпълнение в случаите на невлязло в сила осъдително въззивно решение или на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД[14]. При успешно провеждане на обезпечения осъдителен иск, респективно на положителния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или при отхвърляне на касационната жалба срещу въззивното решение, едностранно учредените залог и ипотека не биха се прекратили. Напротив, както би възкликнал Туидълди, те биха дали особена привилегия на своя притежател в рамките на индивидуалното и универсалното принудително изпълнение срещу поръчителя при разпределение на сумата от осребряването на обекта на обезпечението (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ). Следователно, въпреки преследваната при учредяването им специфична правна цел, обезпечителните права, част от съдържанието на които е въпросното процесуално правомощие на предпочтително удовлетворение, ще се свържат с изпълняемото право на кредитора, породено от обезпечителна сделка – поръчителството. Видно е, че „обезпечителен анатоцизъм“ не е невъзможен.

1.2. Независимо кое от двете разбирания за действието на влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава отменителният иск по чл. 135 ЗЗД, бъде възприето, а именно, че:

– отчужденото имущество се връща в патримониума на длъжника[15]; или че

– искът няма вещнопрехвърлително действие и приобретателят по атакуваната сделка продължава да е собственик на прехвърленото имуществено право, като настъпилата правна промяна не го легитимира материалноправно и като длъжник[16],

и при двете правни конструкции няма спор, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, може да насочи принудителното изпълнение за събиране на своето вземане върху имуществото, обект на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо него[17].

Правото на принудително изпълнение не може да бъде упражнено законосъобразно (материално и процесуално) срещу имуществото на третото лице – приобретател (арг. от чл. 442 ГПК във вр. с чл. 133 ЗЗД)[18], освен ако взискателят не е провел съответната процесуална защита – 1) налагане на обезпечителна/изпълнителна възбрана или запор (преди прехвърлянето на имуществото); 2) уважаване на предявен иск по чл. 135 ЗЗД (след прехвърляне на имуществото) – или не е получил впоследствие обезпечение от третото лице. В този контекст разполагането само с изпълнителен титул и изпълнителен лист срещу разпоредилия се с имуществото може да се окаже недостатъчно за успешното провеждане на изпълнителното производство[19].

Ето защо материалноправната основателност на принудителното изпълнение, почиваща върху сключения договор за поръчителство, не дава всякога достатъчно обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД за снабдилия се с „резервен“, „допълнителен“ солидарен длъжник кредитор, доколкото:

наличното имущество на поръчителя би могло да не подлежи на взискане поради забрана за принудително изпълнение (чл. 444, чл. 446 ГПК); или

да е недостатъчно за погасяването на паричното вземане.

Проблемът се поставя отчетливо именно в случаите, в които кредиторът не е провел алтернативните способи за защита на застрашеното си притезателно право[20], и нито главният длъжник, нито поръчителят разполагат със секвестируемо имущество. Тогава Павловият иск по чл. 135 ЗЗД остава единственото обезпечително средство за противопоставянето на изпълнителната сила на вземането (правото на принудително изпълнение) срещу третото лице и подчиняването на чуждото имущество за изпълнение на чужд дълг[21]. Справедливият occasio legis за тази подчиненост:

увреждането на кредитора[22] и знанието за това увреждане; съответно

предпочитането на интереса на този, който иска да избегне загуба, пред интереса на този, който желае да реализира печалба,

е отчетен предварително от законодателя при регламентацията на института на отменителния иск.

Ако това процесуално средство не може да бъде проведено успешно по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, изпълнителният процес би могъл да се окаже безсилен или дори изначално процесуално недопустим – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Така в жертва ще падне изпълняемото право (главният дълг, поръчителевата отговорност), което ще остане неудовлетворено. Следователно общата черта между двата института – този на поръчителството и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, а именно гарантиране изпълнението на главното задължение, не би следвало да е препятствие, а спасителна лодка за приложимостта на защитата.

Въпреки разликите в елементите на фактическите състави, правният ефект на наложената в обезпечителния или изпълнителния процес мярка е идентичен с този, постигнат чрез иск по чл. 135 ЗЗД – да се осигури противопоставимост при конкуренция на права. Едва ли е случайно обстоятелството, че Павловият иск е недопустим поради липса на правен интерес в хипотезите, в които ефектът на непротивопоставимостта (относителната недействителност) е постигнат по силата на други факти[23]. Щом кредиторът може да постига този юридически ефект в рамките на обезпечителния и на изпълнителния процес, би следвало да може да го постига и в рамките на исковия по предявен конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, когато целената с иска правна промяна не е настъпила по-рано. Въпросът е за темпоралната рамка на подлежащите на атакуване действия (вж. по-долу).

 

2. Ако се възприеме тезата, че по отношение на поръчителя не намира приложение искът по чл. 135 ЗЗД, независимо от неговото поведение в правната и икономическа реалност, кредиторът няма да може да противодейства срещу намаляване на неговото имущество, служещо за общо обезпечение на кредиторите. Това ще е така до момента, в който не се окаже налице състояние на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост и за поръчителя не бъде открито производство по несъстоятелност.

В правната уредба към настоящия момент не съществува пречка вземането на кредитора по договор за поръчителство да бъде предявено в производството по несъстоятелност, независимо от положението на главния длъжник и дори и изискуемостта на главното задължение все още да не е настъпила. Старият Търговски закон от 1897 г., отменен с ДВ, бр. 78 от 28.11.1951 г., е съдържал изрична регламентация на последиците на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на поръчител или солидарен длъжник, като е уреждал участието на кредитора при разпределението на масата и реда за удовлетворяване на вземането при получаване на плащане извън производството по несъстоятелност. Тази уредба, макар и да не е изрично възприета в сега действащия закон, се съдържа имплицитно в неговите разпоредби и може да се изведе по тълкувателен път. За да може да реализира правата си по отношение на поръчителя, кредиторът е задължен да съблюдава предвидените в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ срокове, като предяви вземането си срещу неплатежоспособния/свръхзадължения търговец пред съда по несъстоятелността[24].

Възможността за реализиране на вземане срещу поръчител в производство по несъстоятелност се потвърждава и от обстоятелството, че когато договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, поради което то създава активна процесуална легитимация за подаване на молба по чл. 625 ТЗ и е допустимо въз основа на задължение като поръчител по търговски договор да бъде открито производство по несъстоятелност на търговец[25].

Уредбата на универсалното принудително изпълнение, подчертано насочена към защита интересите на всички кредитори, подробно регламентира възможността за предявяване на специалните отменителни искове по чл. 645, чл. 646, чл. 647 ТЗ, а така също и Павлов иск по чл. 135 ЗЗД. Легитимиран да предяви такъв иск е синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността. Съгласно чл. 649, ал. 5, изр. второ ТЗ влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори. При условие, че вземане срещу поръчител в несъстоятелност може да послужи за откриване на самото производство и може да бъде предявено и удовлетворено в него, няма никаква правна или житейска логика кредиторът по това вземане да не се ползва от последиците на успешно проведен отменителен иск. Текстът на ал. 5 също не създава предпоставки за стеснително тълкуване или основание да се смята, че определени кредитори (и в частност кредитор по договор за поръчителство) се изключват от обвързващата сила на постановено решение. Ако в някои разпоредби законодателят диференцира кредиторите[26], то в текста на чл. 649 ТЗ няма подобно разграничение. Когато Търговският закон използва термина „кредитор на несъстоятелността“, акцент се поставя не само върху материалноправното съдържание, но и върху процесуалното. Ето защо се приема, че последното включва само кредиторите, чиито вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност[27]. Единственото разграничение, което може да произтича от правопораждащия отношението юридически факт, касае поредността на удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ТЗ, но отново не изключва кредитор по договор за поръчителство.

Излиза на практика, че този кредитор, нямайки възможността да предяви иск по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя, ще бъде принуден безучастно да наблюдава влошаване финансовото състояние на длъжника си до изпадането му в неплатежоспособност или свръхзадълженост, защото не може да обезпечи обезпечението си. Междувременно, с оглед разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, други кредитори на поръчителя могат да проведат успешно срещу него отменителни искове и да постигнат удовлетворяване на вземанията си чрез способите на индивидуалното принудително изпълнение и кредиторът по договор за поръчителство не може да вземе участие за защита на своето притезание. Едва когато са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, по силата на чл. 649 ТЗ той не само се ползва от последиците на конститутивното решение, но и е легитимиран сам да инициира производството по отменителен иск, като е улеснен и от разширената презумпция за недобросъвестност на всички свързани лица по ал. 4. С тази подробност обаче, че в такъв етап при удовлетворяване от имуществото, което е „върнато“ в масата на несъстоятелността, кредиторът по договор за поръчителство се конкурира с всички кредитори по несъстоятелността съобразно разпоредбата на чл. 722 ТЗ.

 

3. Константната съдебна практика понастоящем последователно застъпва разбирането, че отменителен иск е допустим по отношение действията на авалиста[28]. Основните аргументи на Върховния касационен съд се свеждат до самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, произтичащо от:

самостоятелния правопораждащ юридически факт – едностранна абстрактна сделка;

невъзможността на авалиста да противопоставя възражения, които има хоноратът;

разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на менителничния поръчител е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействителното по каквато и да било причина, освен недостатък във формата.

Поставя се въпросът, дали разликите между поръчителството по ЗЗД и менителничното поръчителство са толкова фундаментални, че да обуславят различното третиране на кредиторите по двете правоотношения с оглед възможността за предявяване на отменителен иск.

В своята практика Върховният касацонен съд многократно е имал поводи да обсъди и посочи основните разграничителни критерии между поръчителството по ЗЗД и менителничното поръчителство, като именно на тези обстоятелства основава възможността за провеждане на отменителен иск по отношение действията на авалиста. Отликите обаче на менителничното поръчителство не произтичат от самоцелен стремеж задължението по авала да бъде самостоятелно, а от същността и предназначението на менителничните ефекти. Без да се навлиза в детайли, за целите на настоящото изложение следва да се отбележи, че менителничните ефекти са ценни книги, използвани като платежно средство или като средство за кредитиране. Съществено значение има тяхната гаранционна функция, произтичаща от особения начин на прехвърляне (чрез джиро), който предоставя на кредитора допълнителен солидарен длъжник (джиранта), както и от снабдяване с допълнителна претенция за същото вземане (това по каузалното правоотношение). Наред с това менителничните ефекти позволяват снабдяване с изпълнителен титул по облекчен ред (арг. от чл. 417, т. 9 ГПК).

Всичко това идва да покаже, че съществуването и уредбата на менителничните ефекти цели гарантиране удовлетворяването на кредитора във висока степен с оглед нуждите на търговския оборот. Именно от тази концепция произтичат и отклоненията в регламентацията на менителничното поръчителство в сравнение с общия гражданскоправен институт. Самостоятелният характер на задължението на авалиста обаче не се отразява на неговата основна определяща характеристика – авалът е лично обезпечение.

Съгласно чл. 485, ал. 1 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което поръчителства, т.e. неговата отговорност се определя от пределите на отговорността по главното задължение. Авалистът дължи същата по вид престация, както и хоноратът, а съгласно чл. 483 ТЗ задължението може да е дадено и за част от главния дълг (т.е. възможно е отговорността на авалиста да е ограничена в сравнение с тази на лицето, за което поръчителства). Задължението на авалиста е функция на главния дълг, тъй като без съществуване на менителницата въобще е невъзможно да се поеме и задължение като поръчител по нея. Авалистът не разполага с exceptio ordinis и е солидарно задължен с лицето, за което поръчителства, и с тези, които следват по веригата. Той разполага с регресни права срещу лицето, в полза на което е платил, и срещу всички преди него по веригата. Ако по отношение на авалиста не бъдат направени необходимите действия за ангажиране на отговорността му, които трябва да бъдат направени по отношение лицето, в полза на което е поръчителствано, като предявяване, предизвестие, протест, авалът не поражда действие. Просрочването на менителницата освобождава от отговорност авалиста[29].

Очевидно е, че макар акцесорният характер да не е така силно изразен при авала са налице редици общи черти за двата института и сходствата не са само терминологични[30]. Независимо от еднаквата цел, която преследват – да бъде обезпечено главното вземане, практиката признава единствено на кредитора по менителнично поръчителство правото да проведе срещу поръчителя отменителен иск по отношение на действията, които го увреждат. По този начин, противно на основния аргумент за недопустимост на отменителен иск срещу поръчител по ЗЗД, все пак се допуска „обезпечаване на обезпечението“. Независимо че всъщност кредиторът по менителничен ефект, поради особеностите на тази сделка, посочени по-горе, разполага с много повече гаранции за удовлетворяване на вземането си, на него се предоставя и възможността да води Павлов иск срещу разпоредителните действия на поръчителя си, защото задължението на последния е самостоятелно.

В тази връзка впечатление прави, че становището, отричащо пасивната легитимация по отменителен иск на поръчител по ЗЗД, не почива на акцесорния характер на неговото задължение. Аргументациите на двете тези разглеждат институтите през различна призма – от една страна се извежда като основно съображение самостоятелният характер на задължението на авалиста, а от друга – еднаквата правна природа на поръчителството и иска по чл. 135 ЗЗД като форми на обезпечение.

 

4. Най-сетне, на фона на постигнатото в правно-исторически план тълкувателно развитие на чл. 135 ЗЗД, характеризиращо се със стремежа да се разшири обсегът на правата, които този иск брани, се поставя въпросът „Крайно либерално (В), умерено (Б) или рестриктивно (А) следва да се постъпи при постановяването на диспозитива на т. 1 по тълк. д. № 2/2017 г.?“.

Виждането, че всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, е застъпено от Върховния съд още през 1965 г.[31]. Видно от мотивите на Постановление № 1 от 29.03.1965 г. на ВС по гр. д. № 7/1964 г., обстоятелството, че чл. 135 ЗЗД се намира в глава седма на ЗЗД, регламентираща средствата за обезпечения на вземанията, не дава основание да се счита, че употребеното в този законен текст понятие „кредитор“ има по-тесен от обикновения смисъл.

Б. Изводът, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД намира приложение по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, след като последният е придобил качество на длъжник вследствие снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него, може да посрещне допълнителния въпрос:

Има ли за целите на иска по чл. 135 ЗЗД качеството на длъжник поръчителят преди да бъде заведено заповедно и/или изпълнително производство срещу него?“.

При евентуален отрицателен отговор на поставеното питане се озъбва логическата опасност като „маскирана“ предпоставка за материалноправната легитимация на кредитора по Павловия иск да бъде въведена изискуемостта на вземането, доколкото снабдяването със съдебно изпълнително основание и изпълнителен лист и започването на принудително изпълнение предпоставя изискуемост на претенцията.

Това (макар и маскирано) изискване пред кредитора на поръчителя ще внесе смущения в максимата, че не е необходимо вземането да е изискуемо[32].

От друга страна, към датата на депозиране:

на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; или

на осъдителния иск; съответно

на молбата за започване на изпълнението

може да е изтекла общата петгодишна погасителна давност за упражняване на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД, която тече от момента на извършване на увреждащото действие[33].

Прочее, от изложението се вижда, че всичкият въпрос се свежда към въпроса, кой да бъде пренесен в жертва – кредиторите ли, или приобретателят?

В. Крайно либералното гледище предизвиква въпросите „Следва ли все пак да бъде отчетен акцесорният характер на задължението на поръчителя?“ и „Към кой момент се преценява състоянието на имуществото на поръчителя?“.

Евентуалният отрицателен отговор на първото и отговорът „към момента на придобиване на вземането“ на второто питане, гарнирани с максимата „не е необходимо вземането да е изискуемо“, биха предпоставили възможността на кредитора основателно да атакува всички увреждащи действия на поръчителя, извършени след възникване на вземането срещу последния[34].

Наистина „доброто“ общо обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД (платежоспособността на поръчителя) може да съставлява мотив за сключване на поръчителството, а оттам – и за кредитиране с повече охота, но това, само по себе си, не следва да е основание за приложимостта на защитата по чл. 135 ЗЗД, считано от момента на сключване на договора за поръчителство. Особено като се има предвид, че поръчителството може да бъде сключено преди главния дълг[35].

Преди падежа на главното задължение обаче кредиторът не може да иска плащане (нито извънсъдебно, нито съдебно) от поръчителя. Този момент е и вододелът за възможността кредиторът да разчита на второто имущество (това на поръчителя) за удовлетворяване на дълга[36]. С други думи, акцесорността следва да туря справедлива темпорална примка на подлежащите на атакуване действия: не всички, следващи датата на сключването на поръчителството, а тези, следващи датата на изискуемостта.

Дори съобразявайки, че

изискуемостта и неизпълнението са две различни правни явления; и

че неизпълнението на главния дълг не съставлява предпоставка за изискуемостта на задължението на поръчителя[37],

не може да не се отчете, че резервният длъжник обикновено влиза в играта, когато облигационният резултат претърпи контузията на неизпълнението[38].

 

5. Вместо финал

Кой е прекият път, за да излезе човек от тази гора: става много тъмно. Бихте ли желали да ми го покажете, моля ви се?

Знам за какво мислиш — каза Туидълдум. — Но не е така. Не е!

Напротив — продължи Туидълди. — Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно.

 

Бележки под линия:

[1] Вж. Евгениева, Т., Р. Неков. Сигнал за противоречива съдебна практика по тълкуването на чл. 135 ЗЗД. – Професионален сайт „Предизвикай правото!“, ISSN: 1314-7854 – https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/signal-protivorechiva-praktika-135-zzd/ (26 януари 2017 г.).

[2] Достъпно на http://www.vks.bg/Dela/2017_02_ОСГТК Становище на заместниците.pdf

[3] Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г., III г. о.; Решение № 199 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 966/2009 г., II т. о.; Решение № 199 от 13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 191/2012 г., II т. о.

[4] Решение № 255 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2016 г., IV г. о.

[5] Решение № 120 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5489/2014 г., IV г. о.; Определение № 172 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5988/2015 г., III г. о.

[6] Фокусът е върху най-честия увреждащ правен акт – разпоредителна сделка с имуществото, сключена с трето лице.

[7] Карол, Л. Алиса в огледалния свят. Превод от английски език – С. Гечев. С.: Прозорец, 1992.

[8] Обн., ДВ, бр. 268 от 5.12.1892 г., в сила от 1.03.1893 г., отм.

[9] Така и Калайджиев, А. Поръчителството. С.: Сиби, 1993, с. 118.

[10] Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. Първо по действащия ГПК. С.: Сиела, 2012, 837–838; Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2006, 713–714.

[11] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2016, 653–654, както и Решение № 179 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2010 г., III г. о. Кожухаров, A. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения на Петко Попов. С.: Юриспрес, 2002, с. 586, също отбелязва, че поръчителят поема върху себе си не само отговорност, а и задължение. Предметът на това негово задължение е поначало идентичен с предмета на задължението на главния длъжник.

[12] Становището, че кредиторът предявява вземане срещу поръчителя, се застъпва в Решение № 229 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о.; Решение № 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о.; Определение № 147 от 28.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6214/2013 г., III г. о.; Определение № 1197 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2013 г., IV г. о.

[13] Съобразителната част към т. 5, б. „в“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.

[14] Определение № 109 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1010/2013 г., II т. о.

Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд, се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя – така мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г.

[15] Възприето в особеното мнение към т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г.; Решение № 169 от 30.12.1985 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 130/1985 г.; Решение № 207 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6217/2013 г., IV г. о.

Аргументи в полза на тезата, че уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД не връща собствеността в патримониума на длъжника, поради което нито той, нито кредиторът не могат да предявяват самостоятелни ревандикационни искове срещу лицата, в чиято фактическа власт се намира въпросната вещ, вж. у Ставру, С. Съществува ли „относително“ право на собственост? – https://challengingthelaw.com/veshtno-pravo/otnositelno-pravo-na-sobstvenost/, Професионален сайт „Предизвикай правото!“, ISSN: 1314–7854 (12 май 2013 г.).

Преглед на становищата в доктрината вж. у Йосифова, Т. Правно положение на кредиторите по Павловия иск според френската и българската цивилистична доктрина. – Юридически свят, 2013, № 1, 45–68 и Русчев, И. Спорни въпроси на относителната недействителност на договора по чл. 135 ЗЗД. – Търговско и облигационно право, 2016, № 4, Приложение.

[16] Възприето в съобразителната част към т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г. В същия смисъл са и Решение № 196 от  07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7109/2014 г., III г. о.; Решение № 90 от 12.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 404/2012 г., II т. о.; Решение № 246 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 578/2015 г., IV г. о.; Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о.; Решение № 125 от 22.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2012 г., II т. о.

[17] Решение № 70 от 02.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3862/2016 г., I г. о.

[18] За разпростирането на изпълнителната сила по отношение на лица, непопадащи в субективните предели на изпълнителния лист по чл. 429, ал. 2 и 3 ГПК (каквото е лицето, с което поръчителят е договарял по смисъла на чл. 135 ЗЗД), вж. Неков, Р. Сила на изпълнено нещо в контекста на правното действие на възбраната. Бележки по отговора на въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. – В: Предизвикай: Изпълнителния процес!, Сб., съст. Ст. Ставру, В. Петров. С.: Сиела, 2016, с. 56.

[19] От друга страна, ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл. 135 ЗЗД – Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., цитирано по Калчева, Т. Обезпечителният характер на иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. – Търговско и облигационно право, 2014, № 5, и Решение № 844 от 05.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2008 г., I г. о.

[20] Обстоятелството, че кредиторът по иска по чл. 135 ЗЗД не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка, е без правно значение за наличието на знание за увреждане като субективен елемент от фактическия състав на отменителния иск – Решение № 50 от 12.05.2017 г. на ВКС т. д. № 731/2016 г., I т. о.

[21] В случай че атакуваната сделка е действителна и при човешкото предположение, че третото лице не изгаря от желание да дава обезпечения на кредитора. Наред с това, дори и изпълнението да се насочи срещу имуществото на третото лице, наложената мярка няма да произведе действие срещу действителния титуляр на имущественото право – вж. мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.; Решение № 128 от 02.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 335/2016 г., IV г. о.; Определение № 320 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 271/2010 г., IV г. о.; Определение № 514 от 15.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2728/2013 г., II т. о.

[22] Съгласно възприетото в постоянната съдебна практика становище, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършване на опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. – Решение № 18 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.; Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.; Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о.; Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.; Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о.

[23] Какъвто факт например е налагането на обезпечителна или екзекутивна възбрана, било чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги (чл. 400, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК), било чрез изпращане от съдебния изпълнител на писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху имота (чл. 449, ал. 2 ГПК) – Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г., IV г. о.; Решение № 312 от 28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2014 г., IV г. о.; Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.; Решение № 46 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4352/2015 г., IV г. о.; Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о.

[24] Последица от пропускане на преклузивните срокове е невъзможността вземането да бъде предмет на оздравителен план или да бъде удовлетворено при разпределение на масата на несъстоятелността (арг. от чл. 688, ал. 1, изр. второ ТЗ).

От друга страна, кредиторът, който не е предявил своите вземания към главния длъжник по реда на несъстоятелността, не може да претендира същите от поръчителите с изтичане на шестмесечен срок след пропускането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и съответно по чл. 688, ал. 1 ТЗ – Евгениева, Т. Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите, в случай че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността? – В: Неков, Р., С. Ставру. Предизвикай: Съдебната практика!, Професионален сайт „Предизвикай правото!“ – https://www.challengingthelaw.com/sr/reshenie-93-02-05-2017-147-zzd/ (23 май 2017 г.).

[25] Така Решение № 143 от 16.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 937/2015 г., I т. о.

[26] Напр. кредитори по търговски и нетърговски вземания – чл. 616, ал. 1 ТЗ, кредитори по данни от търговските книги – чл. 668, т. 1 ТЗ, кредитори – свързани лица – чл. 670, ал. 2, т. 1, кредитори с приети вземания – чл. 702 ТЗ и др.

[27] По-подробно за съдържанието на термина „кредитор“ – вж. Стефанов, Ст., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. Второ преработено и допълнено издание. С.: ИК „Труд и право“, 2015, 324–326.

[28] Решение № 185 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о.; Решение № 207 от 13.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 771/2011 г., I т. о.; Решение № 386 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2014 г., IV г. о.; Решение № 104 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5345/2015 г., III г. о.

[29] Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. Второ преработено и допълнено издание. С.: Издателска къща „Софи-Р“, с. 98 и сл.; Кацаров, К. Ситематичен курс по българско търговско право. Четвърто фототипно издание. С.: 1990, с. 596 и сл.; Диков, Л. Курс по търговско право. Том II. Трето фототипно издание. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, с. 989.

[30] Калайджиев, А. Поръчителството…, с. 133.

[31] С Постановление № 1 от 29.03.1965 г. на ВС по гр. д. № 7/1964 г. съдебната практика допуска купувачът по предварителния договор да води иска по чл. 135 ЗЗД, независимо че той не е кредитор, а титуляр на преобразуващо право – Сталев, Ж. Преглед на практиката на Върховния съд по отменителния иск (чл. 135 ЗЗД). – Правна мисъл, 1969, № 1, 104–105.

Това тълкуване е възприето и в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о.; Решение № 18 от 31.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 214/2008 г., II т. о.; Решение № 79 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2008 г., II г. о.; Определение № 96 от 30.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 425/2017 г., I г. о. и др.

[32] Трайно възприета в съдебната практика – Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.; Решение № 100 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2015 г., III г. о.; Решение № 122 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3484/2014 г., II т. о.; Решение № 165 от 19.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 883/2014 г., II т. о.

Според Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. С.: Печатница „Стопанско развитие“ АД, 1947, с. 488, Павловият иск не би трябвало да се обуславя от предшестващо принудително изпълнение, тъй като такова изискване не може да се извлече нито от текста на закона, нито от неговите цели.

Виждането, че неплатежоспособността на длъжника може да се установи само след като се продадат имотите му и се констатира, че получените от продажбата суми не стигат за удовлетворение вземанията на кредиторите, се поддържа от Тончев, Д. Коментар върху Закона за задълженията и договорите. Том пети. С.: Книжарница „Ц. Н. Чолаков“, 1930, с. 98.

[33] Решение № 38 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о.; Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о.; Решение № 7 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г., III г. о.; Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о.

[34] Хипотетично е възможно лудорията да стигне дотам, че кредиторът да осъди поръчителя и третото лице за разноските по успешно проведения исков процес по чл. 135 ЗЗД (чл. 78, ал. 1 ГПК) далеч преди главният дълг да е станал изискуем.

[35] При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер – вж. в този смисъл изрично Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о.

[36] Падежът на главния дълг поставя началото на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителството се прекратява. Отпадането на поръчителевата отговорност има за последица отхвърляне на осъдителния иск срещу поръчителя, респективно отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – т. 4, б. „б“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. За съдебно предявени по смисъла на цитираната разпоредба се считат правата на кредитора, въведени освен с искова молба, но и чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – Определение № 541 от 06.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 3211/2014 г., II т. о. Клауза в договор за поръчителство, предвиждаща, че не е необходимо кредиторът да предявява иск срещу главния длъжник в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, е нищожна –Определение № 46 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 77/2013 г., I т. о.

В тази връзка тълкувателно решение „заслужава“ и друг въпрос: „От кога започва да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи?“. За различните становища в правоприлагането вж. повече у Неков, Р. Решение № 83/26.05.2017 г. на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, 4-о отд. – В: Неков, Р., С. Ставру. Предизвикай: Съдебната практика!, Професионален сайт „Предизвикай правото!“ – https://www.challengingthelaw.com/sr/reshenie-83-26-05-2017-147-zzd-aniuitetni-vnoski/ (9 юни 2017 г.) и Кунчев, К. Противоречива съдебна практика (част I). – Професионален сайт „Предизвикай правото!“, https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/protivorechiva-sadebna-praktika-1/ (2 Ноември 2017 г.).

[37] Така и Калайджиев, А. Поръчителството…, с. 86. Такава предпоставка е изискуемостта на главния дълг – пак там, с. 85. В случай че главният дълг е срочен и нищо не е уговорено, срокът важи и за поръчителя. Когато задължението на поръчителя е под срок, изтичащ след главния, кредиторът може да се обърне към поръчителя след изтичането на втория срок – пак там, с. 86.

В Решение № 225 от 03.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3696/2014 г., I т. о., се приема, че изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент, изводимо от акцесорността на задължението на последния и по съображения относно обхвата на защитата на поръчителя – чл. 142 ЗЗД.

[38] Наистина кредиторът се насочва към поръчителя при неизпълнение на длъжника, но задължението на поръчителя поначало не е за обезщетение за вреди – Калайджиев, А. Облигационно право…, с. 647.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияОтносно някои спорни и дискусионни моменти около действието и вещнотранслативния режим на договор в полза на трето лице
Следваща статияСигнал за противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК
Ако в света на споделения смисъл съществува логическа последователност, сред (все)възможния безброй прочити на дела и думи идва надеждата да открием нейната същност. Дошла в ръцете ни с първия интуитивен порив да питаме. Там, където човек чете, за да пита, а като пита – научава истината. Защото „утре“ не е ограничено с една-единствена интерпретация; точно както „днес“ навярно не е една равновечна вечност. Но и защото още преди да бъде „прочетена“, тинтявата е сплетена в акта на четенето, който е способен да отприщи толкова много гласове от миналото, да ги запази за бъдещето, където могат да послужат по един достоен и (не)очакван начин. Тинтявата (Валери Петров) Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби – откъде да зная, може би да е именно от тях и тоя?… И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: – Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая… Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни!

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.