Решение № 16/30.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2316/2016 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 16/30.05.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 2316/2016 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 73 ЗГР

чл. 128 НК

чл. 9, ал. 1 ЗБДС

чл. 20, т. 6 ПИБДС

чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБДС

чл. § 1, т. 17 от ДР на ЗЗДискр.

чл. 8 ЕКПЧ

[чл. 73 ЗГР] Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.

[чл. 128 НК] (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

[чл. 9, ал. 1 ЗБДС] При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни.

[чл. 20, т. 6 ПИБДС] При подмяна на лична карта към заявлението се прилагат: при промяна на пола – официален документ от съответните компетентни органи.

[чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБДС] При подмяна на паспорт към заявлението се прилагат: при промяна на пола – официален документ от съответните компетентни органи.

[чл. § 1, т. 17 от ДР на ЗЗДискр.] (Нова – ДВ, бр. 26 от 2015 г.) Признакът „пол“ по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола.

[чл. 8 ЕКПЧ] Право на зачитане на личния и семейния живот

1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[въпросът е решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол поради транссексуалност на лицето обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола“ и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето?

 

Мотиви:

1. Въззивният съд е приел, че:

а) като официален свидетелстващ документ, актът за раждане на едно лице удостоверява фактите и обстоятелствата от обективната действителност такива, каквито са те към момента на съставянето му и след това. Недопустимо е по съдебен ред да се допуска промяна в удостоверените с акта за раждане факти, ако такава не е настъпила или евентуално предстои да настъпи. В тази връзка е посочено, че молителката не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има данни за предприемането на такива медицински мерки в близко бъдеще.

б) при тези обстоятелства евентуалната промяна в акта за раждане относно вписания граждански пол на лицето би представлявало невярно отразяване на това обстоятелство. В заключение е направен извод, че целта на производството по чл. 73 ЗГР е да приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, а не да измени последното чрез промяна на правната действителност.

в) процедурата по промяна на пола по съдебен ред би била допустима след предприета медицинска интервенция и настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето, определящи го като индивид от различен от вписания в акта за раждане пол, към момента на предявяване на искането.

2. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., констатира, че след допускането (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) на касационното обжалване по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 205/05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о. С цитираното решение е разглеждан въпросът, обусловил селектирането на жалбата и по настоящото дело, като в резюме приетият от състава на ВКС, III г. о., отговор е, че:

! на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл. 128 НК.

А. Посочено е, че българското право допуска възможността за „смяна на пола“ на лицето, в какъвто смисъл са нормите на:

– чл. 9 от Закона за българските лични документи,

– чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи,

– § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията.

Б. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето

– не са уредени в закона (така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето – чл. 19 ЗГР) и

– следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото.

В. Освен утвърдения

! медицински критерий: наличие на състояние на транссексуалност, което се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза,

следва да се изведе и

! юридически критерий за уважаване на молбата: при твърдяна транссексуалност молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.

2. Настоящият състав на ВКС принципно споделя даденото в Решение № 205/05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о., разрешение, като в допълнение на отговора на въпроса, обусловил селектирането на жалбата, трябва да се има предвид и следното:

3.1. При раждането на едно лице неговият пол (мъжки или женски) се определя официално в актовете за гражданско състояние въз основа на външните физически белези. Възможно е обаче така определеният пол да не отговаря впоследствие на начина, по който лицето чувства и възприема тялото си, т.е. на неговото полово самоопределяне. Транссексуалността е състояние, при което половата идентичност се различава от приписания на лицето пол. Транссексуалните хора изразяват своето полово самоопределяне по различни начини. Те често променят или желаят да променят тялото си чрез хормонални, хирургични и други интервенции, за да приведат телата си колкото се може в по-голямо съответствие с идентичността си.

3.2. Причините за трансполовостта не са изяснени докрай и до момента в медицинските среди няма единодушие по въпроса както за факторите, които предизвикват това състояние, така и дали то е сексуално отклонение, заболяване или не представлява психичен проблем.

А. В сега действащата Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, на Световната здравна организация транссексуалността е включена под код F. 0 и е дефинирана като:

! състояние, при което „лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол“.

Б. В обсъжданата нова единадесета ревизия на Международната класификация на болестите, чието приемане предстои, се очаква „дисфорията на половия идентитет“ (термин, възприет и наложен от Американската психатрична асоциация)

! да бъде премахната от списъка на „психични и поведенчески разстройства“ в съответствие с развитието на съвременните научни разбирания.

3.3. Както се посочи, в българското законодателство липсва уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи отправеното до съда от едно транссексуално лице искане за промяна на данните относно вписания в акта раждане пол.

А. Правната възможност за смяна на пола се съдържа в цитираните по-горе в решението на ВКС, III г. о., норми на чл. 9 ЗБЛД, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБЛД, § 1 т. 17 от ДР на ЗЗДискр., които не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат възможността за „промяна на пола“ на лицето и уреждат последиците, свързани с издаването на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица.

Б. Медицинската възможност за смяна на пола е посочена в действащата Наредба № 6/24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, в т. 5 – „Категоризация и описание на хирургичните операции в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия“, където сред операциите с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия, в т. 5.3.1.31 са посочени и „операции за смяна на пола“.

В. Същевременно чл. 128 от Наказателния кодекс предвижда, че тежката телесна повреда, каквато е и причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Агресивната хормонална терапия, като медицинска интервенция, води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

3.4. С оглед на изложеното, пред българския съд стои

– не само липса на законодателство, което, отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието „транссексуалност“ за целите на правото, като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и

– е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол.

3.5. В тази връзка следва да се съобрази нормата на чл. 8 от ЕКПЧ, която, като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. Текстът на чл. 8 е един от най-свободно формулираните и най-обхватните текстове в Европейската конвенция. Той е и най-широко тълкуван от органите по Конвенцията, които непрекъснато актуализират подхода си към еволюцията на концепциите за личен и семеен живот, целейки да запазят защитата практическа, ефективна и съобразена с особеностите на съвремието.

3.6. В многобройните си решения по чл. 8 от Конвенцията ЕСПЧ е подчертавал, че понятието за „личен живот“ не подлежи на изчерпателна дефиниция:

А. Приемал е, че в неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия (моралния) интегритет на личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство

! вж. Решение от 07.02.2002 г. на Съда по делото Mikuliж v. Croatia – жалба с вх. № 53176/1999 г.

Правото на „зачитане“ (чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ) на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл. 8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

Б. Константно е разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от Конвенцията. Неведнъж при разглеждането на дела, свързани с правата на транссексуални лица, е отбелязвано, че „съдът осъзнава сериозността на проблемите, засягащи тези хора, и страданията, които те понасят“, както и че Конвенцията е „жив инструмент“ и винаги трябва да се тълкува и прилага в светлината на съвременните обстоятелства. Отчитайки различните практики в страните и липсата на международен консенсус по въпросите, касаещи тази група лица, съдът посочва, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, съобразявайки се с развитието на науката и обществото, като „винаги трябва да се държи сметка за баланса, който следва да се постигне между общия интерес и интереса на индивида“.

! Вж.

R. v. the U. K., Решение от 17.10.1986 г. по жалба с вх. № 9532/1981 г.;

Cossey v. UK, Решение от 27.09.1990 г.;

B. v. France, Решение от 25.03.1992 г. по жалба с вх. № 13343/1987 г.;

C. G. v. UK, Решение от 2002 г. по жалба с вх. № 28957/1995 г.;

Van K. v. G., Решение от 2003 г. по жалба с вх. № 35968/1997 г. и др.

В една част от цитираните дела е обсъждан въпросът за допустимостта в акта за раждане въз основа на съдебно решение „да се нанесе, под една или друга форма, отбелязване, чиято цел не би била да се поправи една действителна първоначална грешка, а да се актуализира документът така, че да отразява настоящото положение“ на лицето, като е прието, че когато държавата е предвидила правна възможност за актуализация на данните в регистъра, но отказва да удовлетвори искането на транссексуално лице за вписване на новия пол, тя нарушава чл. 8 от ЕКПЧ. От мотивите на решенията действително е видно, че жалбоподатели пред ЕСПЧ са били транссексуални лица, претърпели операция за смяна на пола, но съдът е отбелязал, че промяната в регистъра би установила само, че „заинтересуваното лице занапред принадлежи към другия пол“ и не може да означава „придобиване на всички биологически характеристики на другия пол“, защото хирургическата интервенция „не води до придобиване на всички биологични характеристики на противния пол“.

В. В едно от последните си решения

! вж. делото Y. Y. v. T. – Решение от 10.03.2015 г. по жалба с вх. № 14793/2008 г.

ЕСПЧ се произнася с осъдително решение срещу Република Турция за нарушение на чл. 8 от Конвенцията, осъществено с отказа на турските власти да предоставят

– право на транссексуално лице на достъп до оперативна промяна на телесния пол. В жалбата си турският гражданин е поставил въпроса, кои са необходимите условия за процеса по промяна на пола, които могат да бъдат поставяни на транссексуални лица, без да има противоречие с чл. 8 от Конвенцията;

– ЕСПЧ приема, че правото на самоопределяне на собствения пол е част от същността на свободата на самоопределяне, като се подчертава сериозността на въпросите, касаещи транссексуалните лица, както и това, че Конвенцията трябва да бъде тълкувана и прилагана по начин, който прави гаранциите в нея, включително за транссексуалните лица, практически и ефективни;

– съдът посочва, че правото на транссексуалните хора на лично развитие и физическа и морална сигурност в пълната степен, както и за другите граждани, не може да се счита за спорен въпрос. Позовава се на Препоръка СМ/R. /2010/5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която условията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания;

– в решението се посочва и призивът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. Съдът приема, че принципът за уважаване на физическия интегритет на човека изключва всяко изискване, целящо неоправдана намеса (§ 109 и § 110 от цитираното решение).

3.7. В тази връзка следва да се отбележат (макар и да нямат задължителен характер, но като указващи посоката на развитие и на правото на ЕС в областта на човешкото право на полово самоопределяне) приетите от Европейския парламент

! Резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в ЕС,

! Резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183(I.)),

! Резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010–2011 г.) (2011/2069(I.)).

А. В цитираните документи е изразено становище, че Комисията следва да продължи съвместната си работа със Световната здравна организация, за:

+ да могат разстройствата на половата идентичност да бъдат премахнати от списъка на психическите и поведенческите разстройства;

+ да се гарантира, че в единадесетото преразглеждане на Международната класификация на болестите (М.-11) те ще бъдат прекласифицирани като непатологични;

+ че държавите-членки следва да включат или да преразгледат правните процедури за признаване на пола, така че те изцяло да зачитат правото на транссексуалните лица на достойнство и физическа неприкосновеност;

+ както и че Комисията и държавите-членки следва да проучат дали ограниченията за промяна на гражданското състояние и документите за самоличност на транссексуалните лица вредят на способността им да се възползват от правото си на свободно движение.

3.8. Нормата на чл. 73 ЗГР предвижда, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред, т.е. регистърът за гражданско състояние може да бъде променян:

– както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти,

– така и актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта (по арг. от чл. 76, ал. 1, изр. 1-во ЗГР).

В чл. 76, ал. 4 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не може да се промени вписаният „пол“ на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с чл. 73 ЗГР, сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено съдебно решение.

Изводите на въззивния съд, че уважаването на искането за промяна на вписания в акта за раждане на жалбоподателката пол се обуславя от предварително извършена хигургическа интервенция по смяна на телесния й пол, е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от Конвенцията и цитираната практика на ЕСПЧ, респ. на приетото тълкуване на понятията „личен живот“, „физически и психически интегритет на личността“, правото на полово самоопределяне и правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса.

3.9. Извън това, законността на операцията за смяна на пола е спорна не само с оглед нормата на чл. 128 НК. Доколкото разстройството на половия идентитет е все още класифицирано като заболяване (М.-10), а както хирургическата смяна на пола, така и хормоналната терапия се определят от медицината като възможни „лечения“, то очевидно не би могло едно лице, без негово съгласие, да бъде „задължено“ да се лекува. Подобно изискване, освен че би било неизпълнимо в случаите, когато лечението е противопоказно с оглед здравословното състояние на индивида, не би и могло да бъде поставяно, тъй като нарушава достойнството на личността, физическата и психическата й неприкосновеност и представлява намеса в личния живот на засегнатото лице. В практиката на ЕСПЧ е твърдо установено, че личният живот по чл. 8 ЕКПЧ включва и правото на всеки да не бъде лекуван без съгласието му (Решение от 9 март 2004 г. по делото G. v. UK), освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които настоящият спор не попада.

 

Отговор:

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол поради транссексуалност на лицето не се обуславя от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола“ и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето. Достатъчно е: а) наличието на състояние на транссексуалност, което се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза (медицински критерий) и б) установяване пред съда на сериозното и непоколебимо решение на лицето за промяната в изпълняваната от него психична и социална полова роля.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

 

Решение № 205/05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о.

[Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли тези мерки изхода на делото?]

А. Въззивният съд е отхвърлил молбата на Т. Б. по чл. 73, чл. 45 и чл. 19 ЗГР. Приел е, че макар въззивницата, родена през 1962 г., да се възприема и да е позната на най-близките си и в обществото като мъж и от комплексната съдебно-психиатрична експертиза да се установява транссексуалност и безспорно налично съзнание за принадлежността й към мъжкия пол, тя не е предприела никакви действия за смяна на телесния си пол.

Молителката не може да бъде задължена да се подложи на операция за смяна на пола; следва обаче да докаже, че провежда психо-терапевтично и хормонално лечение, които са сигурен показател за сериозността на желанието й да осъществи исканата промяна и за степента на осъзнатост на собствените й намерения за бъдещето и реализацията й като човек от другия пол. Затова според въззивния съд молбата е преждевременно заведена, като няма пречка при последващо успешно провеждане на хормонална терапия и установени предпоставки за провеждане на хирургична интервенция за смяна на пола да бъде подадена отново и уважена.

Б. В противоречие с приетото от въззивния съд по настоящото дело, в цитираното при допускане на обжалването влязло в сила Решение по гр. д. № 15866/2013 г. на СГС молбата за промяна на пола е уважена, като е отдаден приоритет на психичния пол – половото съзнание и самоидентичност на мъж при лице, родено с биологичен и регистрирано с граждански пол на жена. Прието е, че молителката е психично здрава и при нея е формирано безспорно съзнание за принадлежност към мъжки пол. Тя е транссексуален мъж въз основа на данните от психиатричната и сексологична експертиза, като това психично състояние е необратимо и без подходяща медико-социална и психиатрична намеса е източник на сериозен дистрес при нея. При хуманен подход в случая следва да й се предостави възможност да се реализира като личност според пола, към който психически принадлежи, като първо се промени гражданският й пол и съответните му ЕГН и име, а след това, ако прецени за целесъобразно – да премине към хирургична интервенция.

Правото на телесно модифициране е гарантирана и призната от закона възможност всеки човек да разполага с тялото си, като променя външния му вид по начин, отговарящ на собствените му убеждения и преценка за идентичност. Това право е признато като част от правото на личен живот от ЕСПЧ (Решение по делото В. К. срещу Германия по жалба с вх. № 35968/1997 г.).

В. За отговора на поставените при допускане на обжалването въпроси ВКС съобразява следното:

В.1. По дела за полова идентичност и транссексуалност Съдът в Страсбург приема, че понятието за лична независимост е важен принцип в основата на гаранциите по чл. 8 от ЕКПЧ – физическите лица имат право да определят собствената си идентичност, включително принадлежността към определен пол (цитираното по–горе Решение по делото В. К. срещу Германия). В българското право се признава (посочва се) възможността за промяна на пола – чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, пар. 1, т. 17 от Закона за защита от дискриминацията.

В.2. Освен това и в България, както във Франция, действащото право предвижда актовете за гражданско състояние да бъдат актуализирани в течение на живота на заинтересованото лице – чл. 73 и сл. ЗГР, така че е напълно възможно да се нанесе промяна въз основа на съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол (в този смисъл Решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу Франция от 25.03.1992 г.).

В.3. Предпоставките (критериите) за промяна на пола не са уредени в закона (така както е при промяна на името напр.) и затова следва да се изведат от

– характера на признатите и защитавани лични права,

– като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото.

В.4. В тази връзка в цитираното решение на ЕСПЧ по делото на В. К. срещу Германия е отбелязано, че определянето на пола, името, социалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена от чл. 8 от Конвенцията. Член 8 защитава също

! правото на личностно развитие, както и

! правото на човека да създава и развива отношения с други човешки същества и с външния свят.

Границите между положителни и отрицателни задължения на държавата по смисъла на чл. 8 не се поддават на точна дефиниция – при определянето им следва да се имат предвид справедливият баланс между общия интерес и интереса на индивида, като и в двете ситуации държавата разполага с известна свобода на преценка.

В.5. Смяната на гражданския пол следва да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до

– облекчаващо за транссексуалния и

– стабилно за обществото състояние.

В.6. В противен случай, както се сочи и в правната теория, има опасност тя да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения (особено тези, свързани със същността на семейството), водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация. Полът е в основата на редица правни фигури, сред които: родството (майчинството, бащинството), бракът, трудовата и осигурителната закрила на бременната жена и майката, пенсионни права, донорство на телесни органи, тъкани и клетки, осиновяване и режими за закрила на детето. Законодателят е уредил всяка една от тях, като е изхождал от юридическата фиксираност на човешкия пол: едно лице може да бъде само майка, но не едновременно и майка, и баща; бременността е биологично явление, което по същността си протича по отношение на лице от женския пол. Премахването на биологичната детерминираност на „юридическия“ пол би създало редица затруднения, които разрушават структурата на социалните отношения, характерни за човешкото общество. Възможни са и различни злоупотреби с такова право, като например промяна на пола за използването на социални привилегии (Ставру, С. Въпросът за правната регулация на смяната на пола).

В.7. В сочените от касаторката по делото решения на ЕСПЧ по делото В. К. срещу Германия и делото Б. срещу Франция ищците са завели или са могли да заведат дело за промяна на пола след хирургична интервенция за смяната му. Това личи от мотивите на първото решение (т. 30-31), отразяващи регламентацията на смяната на пола в германския закон за транссексуалните. Подобно на това, с Решение № 975 от 2004 г. на ВКС по гр. д. № 310/2004 г., II г. о., промяна на пола е допусната за молител, претърпял хирургическа операция за смяна на пола, като е акцентирано върху водещата роля на самоопределянето на индивида и промяната в социалния му живот.

В закона е посочено (чл. 202 ГПК) и в съдебната практика е разяснено, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го преценява заедно с всички доказателства по делото (Решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о., Решение № 56 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1601/2010 г., IV г. о., Решение № 191 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 157/2011 г., I г. о. и др.). Необходимо е по делата за промяна на пола, освен утвърдения медицински критерий, който се установява с помощта на комплексната медицинска експертиза, да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата.

В.8. Предпоставките за уважаване на молбата следва да се преценяват при отчитане на посочения по-горе баланс между интересите на индивида и на обществото. Без да се отрича установеното явно и трайно определяне на молителката като лице от другия пол, медицински установената транссексуалност и препоръчителната за психичното й състояние и за социалната й адаптация промяна на гражданския пол, следва да се отдаде значение и на съзнателно търсените телесни изменения – в молбата се сочи и експертизата потвърждава, че визуално соматичният пол на молителката е значително променен в мъжки тип. Молителката е посочила в молбата и пред вещите лица, че заради типично женските промени на съзряването в пубертета започнала да мрази тялото си. Използвала спорадично хормонални препарати, като понастоящем е настъпила менопауза (л. 3 от експертизата). Тези твърдения съответстват на описанието на транссексуалността в правната и социална теория. Според нея термините „трансексуалност“ и „трансджендаризъм“ трябва да се разграничават. Ако трансдежендаризмът акцентира върху т.нар. психологически пол и правото на всеки човек да „преминава“ от един към друг пол, т.е. да има поведението и да получава отношението, което отговаря на неговата индивидуална полова идентичност, то трансексуалността е свързана с извършването на телесна модификация, която да съобрази биологичната външност на лицето с неговата полова идентичност (Ставру, С. Въпроси за правната регулация на смяната на пола).

В.9. На транссексуалните лица не може да се вмени в задължение хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля като предпоставка за промяна на пола, както сочат вещите лица по настоящото дело и се приема безпротиворечиво в обжалваното въззивно решение и представената от касаторката практика на съдилищата. Допустимостта на такава интервенция без съдебно решение за промяна на пола е спорна и с оглед на чл. 128 НК, за което е възразила молителката като въззивник.

В.10. От друга страна, молителите при твърдяна транссексуалност следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля. Затова е необходимо поне да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола (такава е констатирана и в повечето от приложените към жалбата решения, с които молбата за промяна на пола е била уважена). ВКС споделя извода на въззивния съд за принципно необходимото сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол със започнала подходяща хормонална терапия.

Хормоналната терапия е насочена към телесна промяна с извеждане на вторични полови белези на пола, към който лицето психически принадлежи, и потискане и заличаване на тези белези на биологичния му пол. По делото има данни – експертизата и представените от молителката медицински документи – за приемане на хормонални препарати от молителката в минал период. Останало е неизяснено обаче обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали с оглед настъпилата менопауза хормоналната терапия би имала сочения по-горе ефект за молителката и оттам – дали в случая може да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на искането й за промяна в гражданския пол.

Краен отговор:

При твърдяна транссексуалност молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля. Затова е необходимо поне да е започнало провеждането на подходяща хормонална терапия за промяна на пола. Съдът трябва да изследва и това, дали предизвиканите от хормоналната терапия промени са необратими и дали може да допринесат за телесно потвърждаване на психичния пол и да покажат сериозността на искането за промяна в гражданския пол.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.