Една история за липсващите 50 грама

Решение № 3008/17.03.2016 г. по адм. дело № 6275/2015

на Върховния административен съд

за разликата между абортиран плод и човешко същество –

защо това има значение за всеки един от нас?

В продължение на повече от 4 години заедно с Фондация “Макове за Мери” и д-р Бояна Петкова водим битка за значения и ценности. За значението на медицинските термини и за ценността на човешкия живот. Медицината и правото са безспорно едни от най авторитетните области в съвременния свят. Преплетени в редица регулация, те обединяват експертността на науката с властта на държавата. Тази комбинация е колкото силна, толкова е опасна – особено когато залогът остава неясен.

Един от резултатите от тази битка е Решение № 3008/17.03.2016 г. по адм. дело № 6275/2015 г. на Върховния административен съд.

Когато преди повече от година подадохме Жалбата до Върховния административен съд срещу параграф 1, т. 17 от Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (обнародвана в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г.) – като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, нашата основна цел беше да поставим въпроса за значението на разликата между числата 600 и 800, както и между 22 и 26. Те изглеждат просто числа, но всъщност измерват нашето отношение към стойността на човешкия живот. Те определят теглото и гестационната възраст, явяващи се граници между аборта и раждането на дете. Посочените числа са неумолими експертни граници.

Попитайте Татяна Бърч.

Г-жа Татяна Бърч се присъедини към адм. дело № 6275/2015 на ВАС, след като през м. февруари 2016 г. лечебно заведение в Стара Загора отказа да признае, че е родила дете, тъй като при раждането плодът е бил в 24-тата гестационна седмица и с тегло от 750 грама. И двата критерий са над числата до 2014 г. (22, 600), но под числата след 2014 г. (24, 800). Не достигат едва 50 грама, но тази липса се оказват фатална – логиката е напълно последователна и вярна: нямаме дете, следователно нямаме мъртвородено дете, следователно нямаме родители, следователно нямаме възможност за погребение. Числата заличават събитието на раждането и го протоколират като рутинен болничен факт. Вместо да се е родило дете – пък макар и мъртво, е произведен отпадък – пък било то и биологичен.

Всичко под посочените числа е неосъществил се човешки живот. Организъм, лишен от права. Биологичен отпадък. Телесността се протоколира като абортиран плод. След което се изгаря. А бременната жена? Бременната жена не става нито родилка, нито родител. Няма време за скръб. Няма място за сбогуване и за погребален ритуал. Няма юридическо пространство за любов. Защо? Защото родителите не са родители, детето не е дете. Любовта им в своите юридически последици е невъзможна, тъй като числата я правят абсурдна. Досегашният контакт на бъдещите родители с тяхното останало завинаги неродено дете, осъществяван по време на бременността, е безвъзвратно и окончателно заличен от две числа. Връзката между тях не може да продължи и не може да бъде дори чисто психологически завършена – защото как се обича и как се защитава един биологичен отпадък?

Само спазването на числата може да легитимира раждане на човешко същество. Покриването на числовия праг е определящо за юридическия статус на телесността. Предзададени физически параметри, фиксирани от нетърпяща възражения компетентност и защитавани с претенции за авторитетна медицинска експертност, застават на границите на правния свят и допускат в него само тези, които ги покриват. В света на родените над (числовия праг), в света на хората, отговорили на изискванията на числата, няма място за бежанци, за имиграти и за биологични отпадъци. Няма и право на обжалване. Числата са мълчаливи, безпристрастни и неумолими. Ако искаш да станеш човек, ако искаш да бъдеш пациент, ако искаш по отношение на теб да се прилагат по закон медицинските стандарти за лечение на човешки същества, ако искаш да получиш име, ако искаш да бъдеш погребан, и въобще ако искаш някой да зачете твоите искания – покажи физическите си параметри. Докажи себе си чрез своето тегло и чрез своята възраст. Ако обаче не можеш да го направиш, ако въобще не можеш да искаш – защото си не само мъртъв, но си и нероден, ти дори нямаш и родители, които биха могли да го поискат от твое име. А и как те биха могли да искат нещо от твое име, след като ти всъщност нямаш право на име. Съжаляваме, но ти си просто абортиран плод. Биологичен отпадък, върху който играят сенките на антропоморфни прожекции, трансфери и илюзорни изображения. Но можем ли да кажем на родителите, които търсят телата на децата си, че всички техни чувства към подобен (абортиран) “плод” са чиста проба заблуждение, продукт на бушуващи хормони, страничен ефект от преждевременно прекъснатата бременност? Можем ли да кажем, че претенциите им за юридическа защита са въпрос на свръхчувствителност, на сантименталност и дори на маниакалност?

Кажете им го вие. Ако можете. Аз не смятам така.

Въпреки действащата от средата на 2015 г. промяна в Закона за гражданската регистрация, позволяваща на родителите да поискат телата на своите мортвородени деца, за да ги погребат въз основа на съставения акт за раждане на мъртвородено дете, предефинирането на понятието “раждане” води до фактическото ограничаване на ефекта от тази заслужаваща подкрепа промяна в ЗГР. Логиката е ясна, ефектът – безусловен: не може да е мъртво нещо, което не се е родило. То не е мъртвородено, за да бъде погребано: то е неродено мъртво. Към играта на числата се добавя словесната еквилибристика. Чаканото човешко същество се загубва в дефиниции и в изчисления. Родителите трябва да изчакат и първо да премерят. И когато премервайки установят число, което е по-малко от посоченото от експертите, те трябва да бъдат така добри да са спрат да чувстват. Да приемат “фактите”, предефинирани от логиката на числата. А тази логика е следната: няма раждане, следователно те не са родители и поради това няма как да бъде уважено искането им да погребат неродените си деца. Логично е. Последователно е. Разумно е. Няма как да спориш едновременно с медицината и с правото.

Професионален правен сайт “Предизвикай правото!” последователно в годините поставя във фокуса на своите публикации проблемите за отношението към мъртвородените и физически непълноцените деца:

– на 24 юни 2012 г. в статията “Мъртвородените деца – човешки същества или биологичен отпадък” с автор Стоян Ставру;

– на 24 август 2014 “Детето на Шрьодингер: новите (стари) критерии за жизнеспособност” с автор Делян Недев;

– на 12 Септември 2014 г. “Животът е любов, не експертиза. Биобюрокрацията и юридическата дефиниция на родеността” с автор Стоян Ставру;

– на 27 декември 2015 “Етиката в предверието на правото” с автор Стоян Ставру.

Към тези публикации, достъпни он лайн, бих добавил и две свои статии: “Правото на живот на "неродените" живи човешки организми и неговата наказателноправна защита”, публикавяна в сп. Теза, 2014, № 9, с. 61-68, както и „Правна възможност за погребение на човешки ембрион“, публикувана в "Юридическо списание на НБУ", 2012, № 1, стр. 37-49, допълнена и доразвита в сборника „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо. Книга втора”, София, ИК Фенея, 2014, стр. 532.

Публикации по темата могат да бъдат открити и на сайта на Фондация “Макове за Мери”:

– на 4 септември 2014 г. “Писмо до д-р Ненков, министър на здравеопазването, и отворено писмо до българските медии”, подписано от Фондация “Макове за Мери”, Български хелзинкски комитет, Фондация “Нашите недоносени деца”, Фондация за достъп до права – ФАР, Асоциация на българските акушерки – АБА, Сдружение “Естествено”, Сдружение “Родилница”, Фондация “Български център за джендър изследвания”, Сдружение, “Асоциация Деметра”, Сдружение “Дете и пространство”, Асоциация на българските дули – АБД, Фондация “Лексема”, Делян Недев;

– на 6 януари 2015 г. “Становище по Проект за Наредба за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология”, подписано от Фондация “Макове за Мери”, Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, Фондация “Нашите недоносени деца”, Фондация за достъп до права – ФАР, Професионален правен сайт “ChallengingTheLaw”, Стоян Ставру, д-р по право, преподавател по Медицинско право и Биоправо.

Така и не стана ясно каква е причината за увеличаването на критериите за роденост с близо 30 процента? Защо българските лекари трябва да се откажат от това да третират юридически като деца децата (извинете ме за повторението, но ми се струва неизбежно) между 600 и 800 грама и между 22-та и 26-та гестационна седмица? Нима в последните няколко години българската медицина се е отделила от общата тенденция за постепенно намаляване на праговете на жизнеспособността и от приемането на борбата за децата (не просто за техния живот, а за признанието им за деца) при все по-ниски физически параметри? И вместо това се е върнала към едни по-консервативни и по-сигурни критерии? И защо го е направила? Какво е накарало подписалият Наредба № 19 от 22.12.2014 г. да предпочете новите (по-високите) числа?

Това не става ясно от мотивите на Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Това е и причината за изказването на многобройни съмнения за действителната причина, според които това, че новите (по-високи) числа всъщност борят други (по-неприятни) числа – числата в българската статистика за детска смъртност. Когато едно мъртвородено дете вече не е дете, тъй като не е родено, то няма как да бъде и мъртво. Т. е. то излиза от статистиката за детската смъртност в България, което я прави по-лицеприятна и по-”конкурентна” при сравняването й с тази на другите европейски държави. Счетоводството на детската смъртност и мъртвородеността предефинира човешкия живот, за да бъде реализирана статистическа капитализация на крайните числа. Именно липсата на съдържателни мотиви за приемането на параграф 1, т. 17 от Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ подхрани съмненията, открили в новата дефиниция за родеността скрита политика за справяне със статистиките на смъртта.

В посочените по-горе публикации са написани много неща за стойността на човешкия живот, поставен в един от най-уязвимите периоди на неговото съществуване – периода на неговото дефиниране: раждането. Вярвам, че числата в параграф 1, т. 17 от Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за читателя вече не са просто числа, а зад тях може да бъде открит залогът, който се съдържа в спора за дефинирането на родеността. Радвам се, че разбирането на този залог и загрижеността, която ни кара да поставяме въпроса за отмяната на параграф 1, т. 17 от Наредба № 19 от 22.12.2014 г., могат да бъдат открити и в мотивите на Решение № 3008/17.03.2016 г. по адм. дело № 6275/2015 г. на Върховния административен съд:

“Оспорената разпоредба на пар. 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19/2014 г. урежда обяснение на термина „потенциална жизнеспособност“ чрез количествени показатели за тегло на плода и гестационна седмица от бременността съобразно чл.32, ал.2, т.3 от Указ № 833/24.04.1974 г. за Прилагане на ЗНА. Същият термин е от изключително значение, доколкото свързва разпоредбата с нормите, определящи правосубектността на физическите лица (курсив – мой). Съгласно чл. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения, придобива правосубектност. Разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗН въвежда оборимата презумпция, че роденият жив се смята за жизнеспособен, което е от значение за наследяването, т.е. отново с правосубектността, с възможността да се придобиват права и задължения. Логично и съответстващо на природните процеси нормативните актове, които определят правосубектността, я свързват с понятията „раждане“ и „роден жив“, но тези понятия имат своето медицинско измерение и логично се определят от медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, регулиращ обхвата, рамката, показателите на медицинската помощ, но винаги с цел качественото й предоставяне с оглед защита интересите и правата на пациентите (чл. 2 от Закона за здравето и чл.6, ал.1 ЗЛЗ).”

Числата на параграф 1, т. 17 от Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ са важни за всички нас – като човешки същества, които са били родени, както и като родители, чиито деца ще (няма да) бъдат или (не) са били родени. Размерът на тези числа напрактика определя отношението ни към уязвимостта и към недостатъчността – отношение, което по правило дефинира съвренната цивилизация. Ето защо е недопустимо мотивираното на този размер единствено през аргументите на експертността:

“не са посочени подобни научни доказателства. Липсват данни за ползван международен опит и данни от актуалната ситуация в лечебната и здравната мрежи, както е прокламирано в мотивите. Посочва се, че целта на стандарта е да осигури достъп до базисни медицински услуги при гарантиране на тяхното качество, но липсва необходимата конкретика, какво е наложило завишаването на стандартите за „потенциална жизнеспособност“ на плода в сравнение с Наредба № 32/2008 г. (отм.).

…

Съдът, в решаващия си състав, намира, че тези мотиви не отговарят на изискванията на чл.26, ал.2 ЗНА. Разпоредбата на чл.26 ЗНА поставя условие изработването на проект на нормативен акт да се извърши при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Гаранция за спазване на тези принципи са въведените с нормите на чл.26, ал.2 и чл.28 ЗНА правила за изработване на проекти на нормативни актове, които придават важно значение на мотивите към съответното законодателно изменение и възможността същите да бъдат обсъдени от най-широк кръг заинтересовани лица.

…

Изискването за мотивите на проекта на нормативния акт не е формално, а напротив – следва да бъде достатъчно пълно и конкретно, за да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. То предоставя възможност за широко обществено обсъждане на възможно най-голям кръг засегнати лица, които в случая са не само професионалните общности, но и всички потенциални родители, т.е. всички правни субекти.”

И не става въпрос за “спасяване” на всички ембриони на всяка цена. Не става въпрос и за полагане на извънредни усилия за лечение на екстравагантни увреждания и за защита на “безполезни” форми на “деформирано” човешко съществуване. Става въпрос за признаване на факта на съществуване на едно човешко същество, за юридическо разпознаване на човешкостта и за легитимиране на грижата в граничните пространства на бременността.

Всъщност изисква се много малко – достатъчно е да обявим за легитимни претенциите на родителите да получат телата на своите неродени и мъртвородени деца. И да не обезсилваме тези претенции чрез въвеждането завишени дефиниции за родеността. Защото чии са тези тела? И кой има право да разпознае в тях лицата на човешки същества, да ги прегърне и да се сбогува с тях?

Кой, ако не техните родители – оставащи такива, отвъд всякакви юридически дефиниции.