„Предизвикай правото!“ на 9 години!

(съществото на снимката не само е живо, но освен всичко друго е и охлюв, наречен Costasiella kuroshimae)

 

И понеже навършваме девет години и едноцифрената ни възраст, така да се

каже, ще остане в миналото,

което си е страхотен повод за забавление,

(то при нас почти всичко си е такова),

Стоян и Румен се въодушевиха

и като най-старши

възложиха на останалите предизвикатели да напишат по нещо за общия РД,

кой както го чувства,

като възложиха на нас (Делян и Васил) да съберем и подредим написаното,

и да го споделим с всички.

 

1.

Започваме с Димитър Топузов, който, така да се каже, начертава програмата ни за минимум следващата десетилетка:

 

Скъпи колеги,

„Предизвикай правото!“ скоро ще начене десетата година от своето създаване. Екипът ни гледа напред уверено и с оптимизъм. Ентусиазмът за нови инициативи и предизвикателства е жив. Жива е и идеята, която „Предизвикай правото!“ въплъщава. Все още припознаваме каузата, която преди години ни обедини. Виждаме смисъл да продължим.

Трибуна за широка, смела и свободна научна дискусия е особено необходима днес, когато в обществото ни се наблюдава дефицит на усещане за справедливост и когато доверието в правото е разколебано. Нужна е платформа, която да прави възможно реалното и ефективното участие на цялата юридическа общност при разискване на проблемите на правното регулиране. Отминава времето на дискусиите, затворени в тесни „елитарни“ рамки. От тях законовите разрешения не могат да почерпят така нужната им легитимност.

Инициативата „Предизвикай правото!“ е нужна още и за да провокира мисълта отвъд рамките на стереотипите и догматизма. Поемаме риска това да не е по вкуса на по-консервативните юристи. Съзнаваме, че консерватизмът е присъщ на правото и че той осигурява приемственост в нормотворчеството и предвидимост в правораздаването. Отчитаме, че всичко това е потребно, за да бъде съхранен общественият мир. Настояваме обаче да се държи сметка за съвременната динамика на обществените отношения, при която и „добрите“ разрешения бързо остаряват. Тази динамика налага юристи от ново поколение – разчупени, модерни, обърнати към човека и отворени към света!

Благодарим Ви, че припознавате идеите ни!

Продължаваме заедно!

 

2.

Продължаваме с Маргарита Павлова, която решава да напомни, че математиката се отнася дори и за юристите:

 

В училище научаваме, че за да се получи равнина, са нужни поне три точки. В Предизвикай правото усвояваме умението да виждаме Върха като множество от гледни точки в тяхнота пълнота и противоречие. Нека с 3x3-ия си Рожден ден П.П. продължи своя стремеж към височината, от която се откриват многоликостта и симетрията!

 

3.

А ето го и Николай Павлевчев, който знае, че понякога ти трябва въже единствено за да го скъсаш. Заедно с приятелите.

 

Честит рожден ден, Предизвикай правото!

Празнувай за упоритостта и отдадеността, които всяка година оживяват под формата на инициативи, на конференции, на книги. Празнувай за това, че си извоюва да бъдеш чут, когато „сигналоподаваш“! Празнувай за роящите се благодарствени писма, за запалените искри на любопитство, празнувай за това, че всяка година печелиш нови съмишленици! Празнувай за това, че си различен!

За мен ти никога не си бил ангажимент, защото си разрушил в съзнанието ми думата „трябва“ и си поставил думата „искам“. Ти не си просто трибуна на дискусията и професионално четиво, ти си строшил всеки предразсъдък и си се освободил по начина, за който Зорбас говори: „Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.“ Защото ти си луда общност от незаменими приятели, която те учи, че най-голямото предизвикателство е да изкараш Стоян от джакузито или басейна и да го накараш да ти обясни какво значи „абстрактно кебапче“. Която те учи, че съдийският кабинет не задължително е скучно място, защото може да бъде умело декорирано с играчки-охлюви, които протягат рогцата си дори от чорапите на Васко. Която те учи, че злобата между хората трябва да е само спортна в неделните футболни мачове с Дел. Която те учи на гостоприемство и всеотдайна помощ в приятен разговор из тесните каменни улички на Стария Пловдив с Митко. Която те учи, че никога няма да разбереш данъчното право, но винаги можеш да разчиташ на помощ от Стефо срещу чаша вино. Която те учи, че философските идеи са най-лесно смилаеми, когато се поднасят на северозападен диалект от Румен. Която те учи, че най-ценното в приятелството е да можеш да разчиташ на някого, но не можеш да разчиташ, че в игра на тенис на маса Фани няма да те направи за смях. Която те учи, че продължителното пребиваване в далечна и негостоприемна страна е по-леко с майтапите на Ицо и че ако се държиш добре, някой ден и ти като него може да станеш Сър. Която те учи, че когато нямаш желание да се занимаваш с нищо след тежък ден, винаги можеш да звъннеш за бира на Марти. Която те учи на хъс и ентусиазъм във всичко, което правиш, както прави Добри. Която те учи, че диетата няма смисъл, когато пред теб са сладкишите на Маги. Която те учи, че когато всички на масата заговорят за право, а теб те мързи, винаги можеш да разчиташ на по-интересен разговор с Поли. Която те учи, че книгите на Предизвикай правото! са най-красиви на природен фон и че с добър фотограф като Таня и ти може да излезеш красив!

Луда общност, която те учи и има за какво да празнува днес.

 

4.

Наред е Полина Петкова, която си е стопроцентова 9-ка:

 

Честит 9-ти рожден ден на „Предизвикай правото!“!

Честита 9-ка на всеки един от вас, любими мои (борбени и пълни с нестихваща сила) предизвикатели!

Според нумерологията 9-ките живеят в реалния свят и разбират връзките между цялото човечество. 9-ката е хуманист и не вижда реална разлика между ближния си и между човек, който живее на другия край на света и изповядва различна религия и култура. 9-ката е най-толерантното и най-съзнателното число между всички. 9-ката е най-светлото и изтънченото от всички числа.

Прочитайки това тълкувание, в съзнанието ми изникна мисълта, че то описва всеки един член на екипа и че всеки от нас е по свой си начин различен и е една ярка звезда, която блещука със собствена светлина. Днес празнуваме, защото вече 9 години приемаме предизвикателството заедно (звезда до звезда) да образуваме 14-звездното светло небе на „Предизвикай правото!“.
Останете все така ярки и по свой си начин цветни!

Нека продължаваме да светим все по-силно и ЗАЕДНО да вървим все по-нагоре и напред по пътя на правото!

 

Усмивки, насълзени от щастие очи и любов.

 

5.

Добри Тенев е следващият. Той не успя да даде текст (юрист, който винаги спазва всички срокове, или не е юрист, или не е човек), но пък ние му даваме цялата си любов.

 

6.

Ред е на Васил Петров. Той е известен с чорапите си. Но ако сте чели внимателно досега, сигурно сте разбрали, че всъщност чорапите му са известни с него.

 

Само свободни хора могат да правят наука

„Човешкото мислене трябва, за да се развива, да бъде вдъхновявано от собствените си успехи“ (Велко Вълканов)

 

Ние, 14-те предизвикатели, празнуваме деветата годишнина на нашия сайт. На най-светлия християнски празник. И в типично мой стил мисля да почета двата празника, като посветя този кратък текст на мислите на един автор, комунист атеист – покойния проф. Велко Вълканов.

Проф. Вълканов има нелека съдба в науката. До 1989 г. той е маргинализиран и потискан от страшилището на юридическата наука в зрелия социализъм у нас акад. Ярослав Радев и свитата му. След 1989 г. се отдава на други занимания, а и за науката е вече пенсионер. Той, заедно с проф. Петко Венедиков, обаче е един от авторите, от чието творчество съм черпил и постоянно черпя мисли, вдъхновение и знание, както и научни методи.

В рамките на няколко години (1987-1989 г.) той има шанса да се провре през отслабващата цензура и да публикува няколко кратки есета, всяко едно от които ме вдъхновява да бъда по-добър учен и човек и които често препрочитам. Радостното в случая е, че мислите и пожеланията на проф. Вълканов в тези есета аз откривам у приятелите си в сайта „Предизвикай правото!“. Това ме кара да смятам, че сайтът е едно полезно за науката и за душите ни начинание. Дано успея да внуша и на читателя тези мисли.

 

Науката не търпи бариери на мисленето

В „Таванът на нашето мислене“ (1987) проф. Вълканов разказва историята на една своя статия по наказателен процес, писана в периода на ранното му пенсиониране, когато той работи като съдебен заседател по наказателни дела в късния зрял социализъм. В статията проф. Вълканов прави редица предложения de lege ferenda, част от които впоследствие – след 1989 г. – са възприети от законодателя. Но статията не е допусната до печат от тогавашните юридически списания в първоначалния й вид. Обяснението е, че член на редколегията е бил против това или онова предложение в статията. Проф. Вълканов преглъща корекциите и публикува статията, но съжалява след това. Вярно е, казва той, че всяка редколегия има правото и отговорността да отговаря за качеството на духовната храна, която предлага на читателя. Но къде е границата, ако всяка нова идея, за да пробие, трябва да получи одобрението на всички хора, имащи правото да я спрат? Това означава да се откажем от това да пускаме в обрaщение нови идеи, защото и „най-баналните днес истини някога са били нови, непонятни, неприемливи“. При спуснати по подобен начин бариери общественият фонд за идеи би бил недопустимо и опасно беден, сочи той. Но бедата не е само в бедността на идеи, в ограничеността на вариантите на мислене сега. Ако допуснем „човекът с най-нисък таван на мислене в една редакция да може да определи най-високия таван на мислене на самата редакция“, ще загубим не само своите нови идеи, ще загубим и самата способност за мислене. Ще се настани сивият поток в науката. Ще властват чиновниците на духа.

А дали във века на дигиталните технологии и на 9-те юридически факултета ние не сме попаднали в полето на сивотата в науката? За никого не е тайна, че юридическа наука в България почти не се прави. Част от науката се продуцира по генетично-генитален път (децата и половинките в живота на настоящите университетски преподаватели се настаняват в университетските катедри). В редколегиите на юридическите списания винаги има настоящ или бивш конституционен или върховен съдия, което прави неудобно или трудно подлагането на научна критика на някое решение на КС, ВКС или ВАС. Малкото преподаватели, които искат да правят наука, винаги трябва да се съобразяват кого и как цитират с оглед на бъдещ конкурс по ЗРАСРБ.

В сайта „Предизвикай правото!“ сив поток обаче няма, защото ние не поставяме тавани на мисленето. Всяка нова идея, която е съвместима с научната етика и с добросъвестното тълкуване на закона, при нас получава своя шанс да излезе на ринга на борбата на идеите. И нито един от нас редакторите няма вето над публикацията. Щастлив съм, от 2015 г. насам, че участвам в работата на редколегията на сайта и знам колко отговорно е да преценяваш каква духовна и научна храна даваш на читателя. Радвам се, че правя това, защото то възнаграждава с научните успехи на идващите нови автори.

 

Мярката за личност в науката

„Мяра за личност“ (1988) е обобщение на същинските проблеми пред младите научни работници според проф. Вълканов. Техните същински проблеми са проблемите на хората в науката, каквито сме и ние, предизвикателите. Младите имат проблема, че са млади, т.е. сега навлизат в науката. Навлизайки в науката, в практиката, младите научни работници навлизат в една социална система, която често затруднява тяхното научно развитие. В есето проф. Вълканов описва необходимите качества, които трябва да притежава научният работник, за да върви науката достатъчно добре.

Научният работник трябва да бъде преди всичко личност, поставящ си изискващата мъжество задача да установява истините за природната и социалната действителност. Трябва да бъде способен да гледа истините в очите и да ги отстоява пред околната социална действителност. Това невинаги е лесно, но е необходимо за здрава наука. Необходими са нарочни усилия, за да се възпитава учен с характер.

Второто необходимо качество на научния работник е способността му да възприема света девиантно, т.е. отклоняващо се от нормата, нестандартно, необичайно. Истинският учен е в някаква степен и еретик. Способността за девиантно мислене е природна даденост, но тя е обществено повлиявана. Тя без съмнение може да бъде унищожена от средата.

Третото безусловно необходимо качество на научния работник е способността правилно да обработва постъпващата отвъд информация. И това качество е природна даденост, но и то може да бъде обществено повлиявано.

На последно място, научният труд е невъзможен без способността за труд, която трябва да се възпитава и окуражава.

Общността „Предизвикай правото!“ е невероятен калейдоскоп от млади хора с хъс за наука и място за изграждане на характери в науката. Присъствието и участието в сайта мен лично постоянно ме захранва с примери за научно упорство, мъжество, девиантно мислене и способност за обработка на хаоса от информация. Дел! Стоян и Ицо, Рум и Стефо, Ники и Митко, Фани, всички останали. Нестандартното мислене, инвенцията и обайващото слово бликат от вас!

Нашите успехи и борбите с академичното и социалното зло на апатията и пошлостта вдъхновяват, надявам се, не само мен. Всяка критична бележка, предизвикала гневен пост на критикувания тънкообиден автор или на неговия академичен антураж. Всяка смела статия, достигнала до научна истина, пренебрегвана от останалите. Всеки огромен труд по поредния сигнал за противоречива съдебна практика или преглед на практиката на ВКС, отдаден от предизвикател. Всичко това вдъхновява и служи за промяна на околната среда тук, в малкия академичен свят на правната наука в една страна в югоизточния ъгъл на европейската цивилизация.

 

Науката започва със съмнението

„Правото на съмнение“ (1989) защитава ролята на съмнението за човешкото познание и за науката. Като форма на отношение към околната среда съмнението е необходимо на човека. Околната среда на човека е несравнимо по-сложна от околната среда на което и да е друго живо същество и следователно несравнимо по-трудна за познаване. Тя съчетава в себе си безкрайността на природата с безкрайността на човешката душевност. Съмнението е задължителен етап от развитието на познанието. Истинското познание е движение напред с непрекъснато оглеждане назад. То е постоянна самокритична оченка на собствените възможности. Човекът повече от всяко друго същество познава несъвършенството на собствения си познавателен апарат. Съмнението е и вътрешната движеща сила на науката. Без съмнението науката би престанала да се развива и да бъде наука изобщо. Съмнението е неотменим признак на науката. Науката не е само съмнение, но наука без съмнение не е наука, а религия. Религията се основава не на знанието, а на вярата. Превърнала науката в религия, забраната за съмнение превръща даден учен в неоспорим авторитет. Той вече не е човек, обременен с неотменимата способност на човека да греши, а вид божество. Става безжизнена икона, името му става синоним на непогрешимост, съмнението в него – низвиним грах. Светецът в науката е олицетворената догма, т.е. умъртвената истина. Науката е възможна само там, където всички кумири са предварително съборени. Тя има само един кумир – истината, която винаги се съмнява в своята непогрешимост.

Общността „Предизвикай правото!“ се бори за събаряне на кумирите в науката и против задушаващата липса на критика на авторитетите, която убива науката в защита на академичните икони. Сайтът, и в това виждам и аз скромната си роля, си поставя за задача да подлага на здравословно съмнение авторитетите в юридическата наука. И нима в българската юридическа наука има малко такива непогрешими авторитети? Преди всичко правната ни наука още не е излязла от 45-годишния период на едноучебничество в правните отрасли. Десетилетия наред поколения български юристи са чели само тезите на проф. Кожухаров по облигационно право, на Христо Тасев по наследствено право, на Стефан Павлов по наказателен процес и т.н. Нароилите се след 1989 г. 9 юридически факултети не дадоха концептуално нови учебни или монографични курсове в правните отрасли. Нароиха се обаче множество малки или средно големи неоспорими авторитети, всеки с претенциите за непогрешимост, много от тях с властта да нанасят академични травми и да постановяват научна смърт на млади научни работници. Сайтът съществува, за да подлага на съмнение тезите им и да развива мисленето. Съмнението е проява на свободата на търсене на истината, то е проява на собственото мислене – единственото истинско мислене, което съществува и което оставя следа.

С вас, предизвикатели, аз искам да мисля, да работя и да бъда!

 

7.

Мартин Пенчев ни напомня, че в началото се крие всичкото, а то се случва вече девет години:

 

„Предизвикай правото!“ вече 9 години приютява личности толкова различни, но едновременно обединени от целеустремеността за опознаване на непознатото, преодоляване на стереотипите и радост за чуждите успехи. Въпреки че в началото пред създателя на това общество непреодолимо е стоял връх Фуджи, той е приел предизвикателството и е дал началото на едно приключение. С едно наглед незначително действие Стоян Ставру предизвика трус с изключително сериозни последици на борда на кораба в морето от морал.[1] Приключението, започнато като пътуване без компас, което обаче увлече след себе си още много последователи, които желаеха да преобърнат смисъла в правото, въпреки недоверието и недоброжелателността на консервативната юридическа общност. Заедно създадохме нещо невиждано под „юридическото слънце“, което катализира правообразуващи процеси в юридическата наука. Чрез множество всестранни инициативи се опитахме и продължаваме да посяваме семената на желание за разкриването на невидимите и неподозирани интерпретации и аргументи в правото. Ежеседмично доказваме, че правото не е затворена в своите норми наука, а интердисциплинарно поле, в което желанието за истина и справедливост е по-силно от запазване на основите, положени от авторитетите. Едно трудно и опасно начинание с идеалистична цел, но достатъчно силна да захрани безкрайното желание за постигането и.

Сега всеки от нас 9 години по-късно осъзнава тежестта, която носим и заявката за бъдещето, която вече сме направили. След няколко конференции, десетки книги и стотици статии, във времена с липса на вяра в правото и недостиг на справедливост, ние продължаваме да се предизвикваме. Все така единни и вярващи в един непознат и недостижим смисъл на правото, но целеустремени да мислим отвъд рамките на закона, въпреки опасността и силите на времето.

 

 8.

  Теофана Евгениева не се затруднява да сподели равновесието:  

 

Субективната представа за реалност никога не е абсолютна истина. През многобройни перспективи „Предизвикай правото!“ гради усещането за завършеност в състояние на непрекъснато развитие. Същността на нашата кауза изисква отдаденост, вяра и сила. Общността такава, каквато е позната днес, е резултат от неуморно постоянство, носещо несравнимо удовлетворение, но и имащо своята цена. Защото при многобройността на житейските алгоритми да имаме късмета да се открием е много. „Но трябват усилия, за да останем заедно“.

В навечерието на деветата година и в уюта на коледните празници:

– знам, че необятните заобикалящи ни възможности ще намерят своето въплъщение в конкретни радости по пътя ни напред – трудността е просто предизвикателство;

– пожелавам си перспективата на времето да бъде необходимия филтър за разбирането – различността е добродетелна;

– благодаря за неуморния дух, търсещия ум и вдъхновението на хората, представляващи ядрото на нашето цяло – равновесието е споделеност.

 

9.

Таня Манова ни повежда на поетично – правно приключение:

 

Интерпретация на правото:

История за 9-годишната мъдрост на „Предизвикай правото!“

Честит рожден ден на предизвикателите!

Предизвикай правото на 9 години означава, че вече 3652 дни, 468 седмици, 87 648 часа всеки любознателен, буден читател и юрист отваря страницата на „Предизвикай правото!“ или има възможността да държи в ръцете си някоя от книгите на Стоян Ставру и екипа от предизвикатели, като се впуска в четене на увлекателни, интересни, правни и философски статии и започва да размишлява върху тях. Това увлечение обаче не може да се спре – захраниш ли веднъж клетките си със знание, любопитството започва да те води по неуморния път на „един охлюв, решил да изкачи Фуджи“. Всички предизвикатели са решили да тръгнат по този път и го правят неуморно час по час, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец; и така вече 9 години те се трудят, за да може да предИзвикват всички нас – да ни увличат и просветляват. Вдъхновението им ги потапя все по-надълбоко в необятните правни дебри, където изпълняват мисията си, гласяща че „Когато един охлюв реши да изкачи Фуджи, той ще го направи“ – да, ще е бавно, но ще е и славно, ще е интересно и забавно. А впуснете ли се веднъж в предизвикателството, учението ще стане удоволствие и така по спираловидния път на живота всеки ще достигне до своя Фуджи.

В чест на всички Вас и усилията Ви през тези години, на прага на вашето двуцифрено помъдряване ще се опитам да ви подаря моята скромна интерпретация на вплетените в името на „Предизвикай правото!“ думи, фраза или правен термин, които в своята съвкупност може да изградят даже цяла една история:

 

„П“ – да започнем с това, че правото не може без правните субекти, а те не са един и два. ФЛ – това са най-претенциозните същества, решат ли те облага да извлекат и в търговската дейност да се включат, набързо могат да си създадат ЮЛ, а то, милото дете, да ги слуша без сърце. Има някъде обаче една по-строга господарка, която всичко вижда и ги надзирава, че да може всичко по правилата да се прилага. Това е държавата, която е малко по-особен субект. Но има още по-удивителни кандидати за правни субекти, още по-особени от нея – природата иска път да си пробие, а някъде по света дори успява. Но докато тя еволюционно се развива, технологиите със скорост навлизат и изпреварват всеки без значителна конкуренция. Роботите, технологиите и най-вече изкуственият интелект се готвят да се нарекат правен субект. За да не се стигне обаче до абсурди, в тази динамична среда правосубектността е като жилото на нажежено желязо и е готова да прониже всяко грубо нахлуване в нашето право.

Една от първите теми, която е вълнувала предизвикателите още в техните първи стъпки на сцената на професионалните домейн битки, е именно за правосубектността и това дали е възможна появата на нов правен субект – за повече информация виж: https://www.challengingthelaw.com/informacionno-pravo/inteligentnite-agenti/ (от 24.12.2010 г.); https://www.challengingthelaw.com/biopravo/kriterii-za-pravosubektnost/ (от 20.01.2011 г.).

 

„Р“ – „разваляне на договор“ – следващата буква е „Р“ и за нея ще изкажа едно малко по-стегнато мнение. „Р“-то свързвам с институт, разположен в ядрото на облигационните отношения – именно неизпълнението на договор и последицата от това, свързана с развалянето на договора. Утвърдените правни субекти – ФЛ, ЮЛ и държавата – сключват всякакви договори и влизат в най-различни правоотношения, но при виновно неизпълнение на двустранен договор и на поетите задължения по него, изправната страна може да поиска разваляне на договора. Тук изправната страна е в правото си да прекрати действието на този договор и да поиска обезщетение за вредите от неизпълнението. Развалянето може да се основава на договорна клауза или на закона. Развалянето на договора се явява крайна мярка за „непослушния“ длъжник, защото е необходимо той да бъде стимулиран към изпълнение. Развалянето на договора става де факто при неизпълнение в даден срок. Но при договори с предмет вещно право върху недвижим имот, договорът се разваля пред уважаемия съдия. При развалянето даденото между страните подлежи на връщане, т.е. има обратно действие. Само при договорите с периодично или продължително изпълнение развалянето има действие за бъдеще. Развалянето на договора не засяга правата на трети добросъвестни лица, освен ако исковата молба е подлежала на вписване и те са придобили права след вписването й.[2]

Тук въпросът е сериозен, затова шега не бива – щом развалянето има сила!

 

„Е“ – сериозността много не ми е в кръвта – затова прескача моята мисъл през различните асоциации за „Е“, особено след развалянето сякаш евикцията ме зове, но ненадейна мисъл ме отвя в един друг институт, свързан със собствеността:

Замислих се за къщичка голяма

с коледна украса и ограда.

С вход един и два дори,

с отделни обекти и врати,

на всеки от етажите по две кутийки

и множество семейства с хартийки.

Собственик – първи, втори, трети,

а проблемите не са на всеки (поотделно),

повечето се решават с кворум и с мнозинства,

а накрая в домовата книга фигурират не само за красота.

Мисля, всеки се досети за института на Етажната собственост и множеството интересни, житейски мислими казуси, свързани с ЕС и със ЗУЕС. А задълбае ли се в теорията и практиката за това колко вида да е етажната собственост, бихме намерили много чудеса. Както повечето знаят, етажната собственост е институт, който се опитва грижливо да уреди както отношенията между собствениците на отделните обекти в една сграда, така отношенията между тях самите и обитателите на същата тази сграда.

Относно различни въпроси свързани с етажната собственост – виж повече на:

https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/formi-upravlenie-promeni-zues/ (20.09.2011 г.); https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/etajna-sobstvenost-interview-2/ (13.02.2012 г.); https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/biudjet-etajna-sobstvenost/ (14.07.2013 г.).

 

„Д“ – така и така сме при собствеността – мисля си и за една делба. Ако ми се иска да прекратя съсобствеността – правя си една делба. Целта тук е много ясна: съпритежателят на едно общо имущество иска да получи реален дял от това имущество и естествено да му стане собственик. А възможна е и ситуация такава, при която съсобствениците да ги чака необратима раздяла и срещу припадащия им се дял да се получи паричен пендар. Стигне ли се до делба, тя бива два вида: извънсъдебна – извършена с нотариално заверени подписи на съделителите, и съдебна, състояща се от две фази – първо да се определи – кой с какво ще се удовлетвори (дялове, поделяемо имущество и прочие), второ, имуществото да се раздели спрямо тези дялове (но май най-добре си е в пари).

Делбата е правен институт, с който се прекратява правната общност – наследство, съсобственост и се получава припадащият се дял или паричният му еквивалент. Но има много интересни въпроси на делбата. Виж повече:

https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/delba-idealna-chast/ (12.01.2014)

https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/kaducirane-chlen-76-zn (17.02.2019 г.).

 

„И“ – започнахме с правните субекти, за които едно от най-важните неща в съществуването им е имуществото – негово увеличаване и запазване.

Имуществото е съвкупността от права и задължения на правния субект, който може да има едно имущество. Размерът и обемът на имуществото е различен, но то винаги се разпада на актив и пасив. А когато активът е голям, всеки иска своя пай от него. Активът включва съвкупността от права и вземания, докато пасивът обхваща задължения, тежести и обезпечения. Имам особено имущество – такова прието – напр. приетото по опис наследство, докато другото имущество е общо.

 

„З“ – забавено изпълнение – длъжникът трябва да престира в уговореното време. Не престира ли, налице е забавено изпълнение. Тази забава е противоправна.

Забави ли ми той парите,

Ще му издърпам аз ушите.

Първо, хубаво ще го поканя,

А второ, като е и виновен –

хич няма да го бавя.

Той поел е риск голям

и затова сега ще го накажа:

голяма глоба ще да отнесе

чак ще го втресе –

или ще да изпълни той, а и да не изпълни,

все ще се наложи да обезщети

моите претърпени вреди.

За да изпадне длъжникът в забава, е необходимо вземането да е изискуемо, кредиторът да отправи покана за изпълнение (когато е определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава и без покана); забавата трябва да се дължи на виновно поведение на длъжника. При забава рискът преминава върху длъжника. Кредиторът разполага с иск за изпълнение. При лична и незаместима престация длъжникът се принуждава към изпълнение чрез глоби. При заместима престация кредиторът може да бъде овластен да я извърши за сметка на длъжника. При парични задължения изпълнението се постига чрез секвестиране на имуществото на длъжника, а при предаване индивидуално определена вещ – чрез принудително изземване. Кредиторът освен това има право на обезщетение за вреди, произтекли от забавата, както и да развали договора.[3]

 

„В“ – вещ – използваме всякакъв вид вещи всяка една секунда. В нашето модерно общество, смея да твърдя, имаме свръхконсумация и свръхпроизводство на всякакъв вид вещи – без значение движими или недвижими са те. Този стремеж на човечеството води до застрашаване на цялата планета. Въпреки всичко вещите са важни за субектите – те са едно от нещата, които изпълват имуществото им.

Вещите са предмет – самостоятелен и обособен,

имат свое „тяло“ и битие,

служат ни те все така,

тъй като сме техните крале.

ЗС казва сам коя вещ движима е и коя не е.

А правният субект я потребява (ако може)

и я индивидуализира,

за да се ползва от нейните блага.

Споровете в правния ни мир

основно са с предмет вещи

или са по повод някоя и друга вещ.

Затова сякаш вече и животът се върти около всяка вещ.

Вещите са и едни от най-полезните за човека, така че е важно да се решават и безброй многото правни проблеми, свързани с тях – от това какво е вещ в нашето ново общество, какво се случва при тяхното преработване, през това как да защитим оборота от нахлуването на все повече вещи и стоки – регулирането на отношенията на субектите по повод на всички вещи, а и да се знае кои вещи трябва да изкараме от оборота, за да не застрашим тяхното съществуване.

Множество са въпросите на вещното право, свързани с вещта, и през годините много от предизвикателите са се занимавали с отделни въпроси, затова и са споделили ценна информация с всеки от нас.

https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/korabat-osobena-dvijima-vesht/ (31.03.2019 г.); https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/deistvie-na-osobenia-zalog-pri-prerabotvane-prisaediniavane/ (10.06.2018 г.) и много др. на сайта.

 

„И“ – ипотека – тя е обезпечение, гаранция за кредитора, че ако длъжникът му не се издължи той ще се удовлетвори от цената на ипотекирания недвижим имот. Ипотеката тежи на имота до пълното погасяване на основния дълг, тъй като тя е като акцесорна тежест за имота и за длъжника, но е и гаранция за кредитора. Ипотеката се погасява с погасяване на вземането, което обезпечава.

Тук ми хрумна за ипотеката, защото вече почти няма необременена недвижима вещ – даже може да е възможно да не е с една, а с повече ипотеки, и тогава е интересно да се проследи вписването на всяка от тях, множеството проблеми както теоретични, така и практични около вписването и поредността.

 

„К“ – Кванти минорен иск – иск на купувача срещу продавача за намаляване на цената поради установени недостатъци у продадената вещ.

Това е един от алтернативните способи, от които може да се ползва купувачът и може да активира отговорността на продавача за недостатъците на продадената вещ.

 

„А“ – с всяка буква все по-трудно става да избистря своята представа, затова с „А“ – ще има цели две думи без да има много рима:

Абстрактна сделка – това е такъв тип сделка, при която предоставената имуществена облага не е свързана с определена кауза (основание, причина). Липсата на кауза при абстрактните сделки не води до нищожност. Обикновено зад абстрактната сделка стои каузална сделка. Абстрактни сделки са: чекът, записът на заповед и др. В този дух ми хрумна нещо:

Искам банка да си имам

и с парите да се снимам,

но дойде ли при мен човек,

да му дам аз пълен чек.

Следващата дума се оказва, че е правен термин, при който не искам да експериментирам и затова ще си послужа с неговото обяснение в Юридически речник, което ми стана интересно:

Абандон – право на корабособственик да изостави кораба, навлото, вноските за обезщетение при обща авария и възнагражденията за щети, причинени на кораба при започване на рейса и невъзстановени, за да се освободи от отговорността към кредитор, към който отговаря ограничено за щети, причинени от кораба или екипажа или дължими възнаграждения във връзка с оказвана на кораба помощ или други действия с мореплавателна дейност. Изоставянето може да е в полза на един или няколко кредитори, които стават собственици на кораба, респ. кредитори по вземанията за навло и обезщетение.

 

„Й“ – това е буква много извисена: мислиш, мислиш и все по-трудно ти е да измислиш правен термин с нея. Нарочно тя е сложена накрая, за да служи за охрана. Макар да ми е невъзможно да намеря термин с нея и „йорист“ да ми е трудно да приема, намерих в един прашен юридически речник нещичко за йорк-атверпенски правила, означаващи това: регламентация на взаимоотношенията между страните при морските превози, които възникват след обща авария.[4] Затова тук ми се струва редно да се спомене, че авариите са обхванати и предотвратени не само от йорк-атверпенските правила, но и от предизвикателите – стожери на закона и справедливостта.

Дори и да не е в морските превози, предизвикателите активно предотвратяват авариите в правото, като подават сигнали за противоречивата практика във всяка една от правните материи — виж всички алармирания за противоречива практика: https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/signal-protivorechiva-praktika-74-3-tz/ (01.07.2018 г.); https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/signal-protivorechiva-praktika-bankovi-taini/ (11.03.2018 г.); https://www.challengingthelaw.com/danachno-pravo/signal-za-protivorechiva-praktika-172-al-1-t-1-dopk/ (25.02.2018 г.); https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/signal-zalichavane-sadr-ood/ (01.12.2019 г.); https://www.challengingthelaw.com/?s=%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB – и др. сигнали.

 

П-Р-А-В-О-Т-О: За правото думите са малко и не смея да го интерпретирам в тази малка разходка из неговите институти, затова ще го определя като гръбнака на нашето общество. Всеки гражданин и най-вече юрист трябва да пази правото дори и от самото него, защото най-висша добродетел на ius – правото трябва да е истината във възможните граници на справедливостта и дори да бъде критикувано, когато не регулира общите, обществените отношения достатъчно добре.

 

Весел празник, скъпи предизвикатели! – Все повече предизвикатели през тези 9 години се предИзвикват, развиват и забавляват заедно като 1 и в щастливите и в по-трудните моменти. Затова бъдете здрави, вдъхновени и правно релевантни!

 

10.

Поетично – правното приключение взе да става и философско. С Христо Кутиев.

 

За Авторите. За нас.

Ние сме. И в нашето sumus се стремим да сме (само)наблюдателни, (само)критични, (само)санкциониращи. Ние не присвояваме науката. Нашето творчество добавя оттенък, дава други гледни точки или утвърждава вече изложени виждания по проблемите, които разглеждаме. Ние сме и традиционалисти, и новатори, и компилатори, и глосатори, и предизвикатели. Не сме съвършени. И негласно сме си обещали никога да не станем, за да продължим да бродим, да търсим и да откриване в юридическата бездна онова, което ни удивлява по детски. Мултиплицираме ефекта от нашия научен труд с колективната ни енергия. Взаимовдъхновяваме се. Общокритикуваме се. Това е фундаментът на нашето научно единство, чрез който проявяваме трансцендента на Правото.

Ние сме и автори. Във време на своеобразно „изличаване на автора“ [5], когато науката се е превърнала повече в откровено копиране и плагиатстване (замаскирани като подражание) отколкото в творене, за нас написването на всеки текст е своеобразно свещенодействие, всяко събитие – кауза, всяка дискусия – значима. Макар да не сме по толтекски безгрешни в словото[6], се стремим да не го поругаваме. За нас има значение кой говори, какво казва, и кой го чува. Ние сме laudatores temporis acti[7] в науката и се умиляваме по времената, когато научната стойност не се е измервала с обладаването на степени (звания) и академични длъжности. Ние сме и venturum tempus prospectus[8], с поглед отправен отвъд нашите правни реалии и реалности. Притежаваме „достойната за нашите отношения свобода да си казваме истината, а когато трябва, да се смъмряме един друг, и въпреки това се обичаме, както се обичат най-верни приятели.“ [9] Езерото на науката често спи. Ние сме само част от онази Пенчо Славейкова „дълга от лист отронен“, която понякога повърхнините му сепва.

Ние сме на 9. От нумерологична гледна точка сме завършили своя цикъл на синтез между телесното, интелектуалното и духовното. Най-доброто ни предстои. Предизвикай правото е наша общност, агората на нашите идеи, нашата школа, в която творим, споделяме, критикуваме. Стремим се да следваме повелите на научното знание по попъриански[10], но не се страхуваме да предложим и нетрадиционни схващания по проблемите. Предизвикай правото е нашата парадигма[11], излязла извън рамките на строго научното поле. Към класическото триединство на науката, изкуството и техниката, когато в случай на необходимост от специални знания се възлага експертиза, ние добавяме и част от неортодоксалната област на колективната си магия не за да излезем от правото и преминем в сферата на привидното или неправото[12], а за да бъдем себе си. Защото много често доказателствата стоят и „извън изкуството[13]“, макар висшият факултет[14] (разум), който съзнателно сме избрали да почитаме, да е юридическият. За тази магия, синергия или юнгианска синхроничност между нас няма научно обяснение. Всеки от нас има свое персонално гадание по този въпрос, генерализирано и превърнало се в общностно такова. И то е, че ние сме.

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва…

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

 

                                                            11.

Делян Недев е дидактичен. Накъдето и да се обърнеш, ЗЗД …

 

Сключване на договорите. Недействителност

1. „Искаш ли сутринта да дойда да пием кафе? – Искам“. – Договор

2. „Искаш ли довечера да дойда да пием кафе? – Искам“. – Релативна симулация

3. „Наистина имах предвид кафе!“ – Грешка в предмета

4. „Ти вземи кафе за всеки случай, а аз ще видя има ли някой вкъщи“ – Заобикаляне на закона.

5. „И очакваш да се вържа на това с кафето?“ – нищожност поради липса на форма.

6. „Аз няма да успея, но приятелката ми ще дойде и ще пиете кафе с нея“ – предложение за заместване в дълг с обещаване задължаването на третото лице.

7. „Искаш ли да отидем на кино?“ – договор при общи условия.

7. 1. „Добре, но след киното се прибирам“ – индивидуални уговорки, дерогиращи общите условия;

   2. „Добре, после може да пийнем по нещо“ – учредяване на опция.

8. „Ела у нас довечера, няма да има никого“ – клауза, която се тълкува корективно съгласно обичаите в практиката.

9. „Когато ме покани, останах с впечатлението, че ще сме само двамата. – Нищо такова не съм казала“ – погрешна интерпретация на договора, основана на обичаи в практиката, за които другата страна твърди, че са й непознати.

10. „Моля те, ще направя всичко, което кажеш, само се върни при мен“ – крайна нужда, която задължително ще доведе до явно неизгодни условия.

11. „Лесно ти е. Ти си с мен. Ама аз съм с теб“ – нееквивалентност на престациите, но понеже договорът е алеаторен, все тая.

12. „Исках, но нямах желание“ – скрита липса на съгласие.

13. „Сега за мен ли си мислиш ? – Разбира се. За теб и за никой друг“. – Reservatio mentalis.

14. „Бях с него само за да те дразня. Питай когото искаш“ – позоваване на абсолютна симулация. В случая допустимостта на свидетелските показания е под въпрос, освен това симулативният приобретател най-вероятно е получил престация, която не може да се кондикцира, което до голяма степен обезмисля симулацията.

15. „Не искам повече да се виждаш с него“ – задължение за non facere, поначало с невъзможен предмет.

16. „От утре няма да пия и да пуша“ – едностранна сделка, непредвидена в закона и поради това нищожна. Много, ама много нищожна.

 

Изпълнение и неизпълнение

17. „Ами ти какво си мислиш, че само ще си стоя така и ще те гледам ли?“ – възражение за неизпълнен договор.

18. „Вече прекали. Прибирам се вкъщи“. – възражение за право на задържане.

19. „Той нищо не предприема, а приятелят му започва да ми харесва“ – правото на избор преминава върху кредитора, защото длъжникът не го е упражнил в установения за това срок.

20. „Съжалявам. Досега не се е случвало. Мисля, че твърде много пих“ – забава на кредитора. При престация за facere може да доведе до отказ от договора от страна на длъжника.

21. „Добре де, поне ми направи масаж“ – заместваща престация.

22. „Твоят приятел, дето толкова ми го хвалеше, за нищо не става“ – рекламация.

    1. „Ами да му беше обръщала повече внимание“ – отхвърляне на рекламацията поради неправилна експлоатация;

    2. „Ами да се беше сетила преди снощи“ – опаковката липсва;

    3. „Е, аз откъде да знам“ – производителят е виновен;

23. „Не съм заслужил чак това“ – неустойката е прекомерна с оглед вредите.

24. „Ти само се възползваш от мен!“ – престации за facere не се кондикцират.

 

Обезпечение на задълженията

25. „Залагам си главата, че такъв като мен няма да намериш“ – особен залог върху предмета на самата сделка.

26. „Ако ти не му се обадиш, аз ще го направя вместо теб“ – чл. 134 ЗЗД.

 

Отделни видове договори

27. „Хайде довечера да направим купон. – Ами хайде“ – договор за гражданско дружество.

    1. „Ще донеса ракия“ – внасяне на потребима вещ, става съсобствена с факта на отпушването на бутилката;

    2. „Ще донеса тонколони“ – внасяне на непотребима вещ, не става съсобствена, а е само за общо ползване;

    3. „Ще доведа едни приятелки от френската филология“ – ако купонът е на юристи, това е пример за обещание с невъзможен предмет. В противен случай, ако приятелките се появят, по отношение на договора за дружество ще бъде налице clausula rebus sic stantibus.

 

12.

Финалният акорд принадлежи на Стефан Тихолов:

 

                                                            14 х 9=1

 

Бележки под линия: